Нсорб мип ще финансира с до 70% задания за общ устройствен план на 40 общини

1kam1.com 28-03-2014 08:54

Министерство на инвестиционното проектиране (МИП) осигурява частично финансиране на 40 общини за изработване на задание за общ устройствен план на община (ОУПО). Всички кандидати, които отговарят на условията и са подали в срок съответната документация, са одобрени и ще получат финансиране.

МИП ще подпомогне всяка община със 70% от стойността на договореното задание за изработване на ОУПО. Това е част от първия етап за подпомагане на изработване и одобряване на ОУП на общините.

Редът и условията за достъп до частично финансиране бяха изготвени от Министерството на инвестиционното проектиране съвместно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Съдействието на местното самоуправление при изработване и одобряване на общи устройствени планове е основен приоритет на МИП. Финансовата и методическа помощ, която експерите от МИП оказват на местната администрация, ще продължи и през втория етап за подпомагане на изработване и одобряване на ОУП, когато общините ще имат възможността да кандидатстват за финансиране за изработване на проект за ОУП.

Поименен списък на общините, които ще бъдат частично финансово подпомогнати при изработване на задание за ОУПО, може да бъде открит на интернет страницата на МИП, в секция „За общините“.
Отпускат допълнителни средства за болницата в Мадан

smolyandnes.com, Петък, 28 Март 2014 11:25

Здравното министерство отпуска субсидия за 51 общински болници в страната. Със съдействието на кмета на община Мадан Фахри Молайсенов МБАЛ „ Проф. Д-р К. Чилов” - Мадан е сред лечебните заведения, които ще бъдат допълнително финансирани. Списъкът е предложен от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и е утвърден от здравния министър Таня Андреева. Основните критерии при изготвянето на списъка с общински болници, които да получат субсидии, са отдалечеността на повече от 40 км от областното здравно заведение, делът на възрастното население и безработицата. Общата сума е 6 милиона лева. Средствата на болниците ще се превеждат по специална методика като първият транш се очаква да бъде в края на този месец, съобщиха от местната управа на град.
В националния пресклуб на БТА

bta.bg / 28 март 2014 / 13:22

На 31 март, понеделник, от 10.00 до 12.00 часа, ще се състои кръгла маса на тема: "Проблеми и перспективи пред земеползването в България". Във форума ще участват министърът на земеделието и храните - проф. Димитър Греков, заместник-министърът Бюрхан Абазов, председателите на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, Асоциацията на земеделските производители в България, Българската асоциация на фермерите, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Националния съюз на земеделските кооперации в България и Асоциацията на млекопреработвателите в България, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации и академични институции.
След като държавата няма пари, трябва да търси частни партньори

Бъдещето на много недоразвити сектори у нас е в ПЧП, смятат дискутиращите в клуб "Капитал"

capital.bg, 28 мар 2014, 14:33,Огнян Георгиев

Дуранкулак е вероятно мястото с най-много проблеми с водата в България. Водоснабдяването е ужасно, 99% от водата се губи по старите тръби, а повечето хора са толкова разочаровани от услугата, че се отказват от нея - било с минерална вода, било с кладенци. Това, разбира се, значи, че цената, която няколкостотин души в това село накрая на България плащат, е една от най-високите в страната - 3 лв. на литър. С две думи, това е най-лошата възможна обществена услуга, която можете да си представите.

И въпреки това, когато попитате хората там дали предпочитат частен оператор да поеме ВиК и да доставя водата им, отговорът е изцяло отрицателен. Това накратко е отношението в България към частните инициативи, които са насочени към обществени услуги. Примерът беше даден от Радослав Русев - бивш директор на ВиК - Добрич, и понастоящем съветник в консултантската компания ЕПИК, но добре обобщава резултата от дискусията, проведена като част от клуб "Капитал", посветена на публично-частните партньорства (ПЧП) и бъдещето им в България.

Общественото настроение, което е формирано от опита през последните 20 - 25 години, е в основата на нежеланието, неумението и дори отказът на много институции (местни и държавни) да се занимават с търсене на частни партньори за дейности, за които е ясно, че не могат да се справят сами. В съзнанието на хората ПЧП съществува предимно като схема, като скрита приватизация, като начин за присвояване на публичен ресурс от някой с добри връзки и умни адвокати. Примери като Пловдивския панаир и басейнът "Мария Луиза" в София са христоматийни за това как не бива да се прави публично-частно партньорство.

Това обяснява защо напоследък липсват кой знае какви опити за подобно партньорство. А то ще е все по-важно. Със и без еврофинансиране България няма ресурсите да инвестира каквото трябва във всички системи, които имат отчаяни нужди: образование, здравеопазване, воден сектор, всякакви общински дейности. Само нуждите във ВиК сектора възлизат на десетки милиарди. Тези пари няма откъде другаде да дойдат - все повече и все по-често дупките ще се попълват от частен капитал.

Много започнати и недовършени инфраструктури, много западнали места и сектори могат да бъдат развити, ако се позволи по подходящ начин на частния капитал да извлече полза от тях, като върши в същото време публична услуга, за която няма достатъчно възвращаемост. Детските градини в София (срещу допълващо финансиране), завод за преработка на отпадъци в който и да било голям град (срещу дългогодишен ангажимент за извозване на боклука) са само част от примерите, които биха могли да се случат при добра воля от двете страни. Разбира се, полето за действие е много по-широко от инфраструктурата: области без много краткосрочни приходи като социалните дейности и образованието също могат да спечелят от това. Добрият пример на фондация "Анимус", която се грижи за новородени и техните майки, като получава пари от републиканския бюджет през община София, е само част от пъзела.

Новият период на еврофинансирането също възлага надежди на публично-частното партньорство - ЕК има специална регулация за начините, по които може да се привлича частен капитал, когато се използват еврофондове, и дори има експертен център в Европейската инвестиционна банка, който консултира държави и общини, заинтересувани от въпроса.

Ето защо решението на кабинета "Орешарски" наскоро да отмени съществуващия едва от година и половина закон за ПЧП събуди недоумение. Според МС законът така и не е влязъл в действие и няма нито едно сключено ПЧП, а критиците посочиха, че без него няма да има гаранции за защита на обществения интерес. По този въпрос обаче мненията са напълно противоположни - според някои отмяната е полезна, докато според други законът е първа крачка в правилната посока.

"Форми на ПЧП в България съществуват още от 1991 г. Концесията е една от основните форми на ПЧП. Имаше и практика да се ползва вратичка в закона за местното самоуправление и да се приемат наредби за ПЧП в общините", уточнява адвокат Костадин Сирлещов, който се занимава от години с темата и е партньор в CMS Cameron McKenna. "Законът от 2012 г. беше приет със значителна надежда за по-нататъшно развитие. Това беше субсидиарен закон. Тогава се сблъскаха две концепции - дали действително да има закон, който да обхване всички форми на ПЧП, или да хваща само тези форми, които не бяха изрично регламентирани." Според него на закона не му е бил даден шанс.

Евгений Кънев, икономист и управляващ съдружник в консултантската компания "Маконис" (автор е на книгата "Публично-частно партньорство"), също е недоволен от отмяната на закона. Според него, той е давал възможности за частни инвестиции в сфери, където няма много пазар и трудно се връщат парите - като например образованието. "България е пред дилема. Не можем да вървим напред с третокласна инфраструктура, а няма никаква подготвеност за ПЧП. В образованието има много начини това да се случи. Министерството може да има само контролни и регулиращи функции, а специализирани организации и бизнеси да управляват този сектор - от съдържанието и учебниците до съпътстващи дейности като храна и охрана."

Емил Савов от Националното сдружение на общините обаче контрира, че законът е бил безсмислен в тази си форма, защото е преповтарял казаното в други закони като ЗОП и е връзвал ръцете на местната власт. "Ако някъде има успешни форми на ПЧП, то това са общините, независимо от липсата на закон. Нашето мнение е, че законът е по-скоро вреден, отколкото полезен. Няма нито една сделка, сключена по него, и това е показателно, а има инвестиционни намерения и планове в общините."

ПЧП не се случват не защото има или няма закон или е добър или лош, каза Валя Чилова, общински съветник от ГЕРБ в София и председател на надзора на общинската агенция за приватизация. Според нея липсват правила, цели, както и цяла екосистема от обучени кадри в министерствата. "Може дори да има звено, което в идеалния вариант да бъде отделено и да бъде поддържащо към всички министри", каза тя. Тази идея, но в по-развит вариант, представи и Евгений Кънев. "Това, което предлагам, ще прозвучи много лошо в десните уши", предупреди той и посочи, че според него трябва да се поучим от ирландския пример и да създадем агенция за ПЧП към МС, където да бъде концентрирана цялата експертиза. "Министрите няма нужда да имат капацитет за това, те трябва да са само възложители", обясни той.

Не това виждат като най-голям проблем обаче повечето от участниците. Други две препятствия са много по-големи. Първото, разбира се, е обществената нагласа. "Има ли знаков режим на ПЧП, от водоснабдяването на София, през отпадъците до ЕРП-тата, който да не е бил оскандален? Няма", констатира бившият министър по еврофондовете и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев. "Едната причина е глупостта на политиците. И втората е, че обществените и комуналните системи в България страдат от хроничен дефицит. А в система, където има дефицит, частният партньор е удобният лош. А и кой ще се втурне в концесия от 20 - 30 години, ако 10% от политическия дебат е свързан с национализация?"

Втората причина е може би донякъде следствие от първата, донякъде е недостиг на капацитет. Тя е свързана с нежеланието и неумението на местните и централните власти да отдават дейности (и така по същество да изпускат контрол). "При нас почти липсва идеята за аутсорсинг на услугите от страна на публичния партньор и ако оттам идват част от проблемите", обяснява Сирлещов. "Предпроектните проучвания също са нещо, което е фундаментално. ПЧП е на практика един финансов модел. Трябва да разберем, че то зависи от това, което залагаш. Виждам и в частната практика, и в държавата, че това е основният проблем - какво залагаш. Когато то се прави от някого, който не носи никаква отговорност, и се прави, за да се хареса на крайния ползвател, тогава стават абсурди. Като АЕЦ "Белене", който трябваше да се появи, когато министърът иска да се появи. Или магистрала "Тракия", където имаше две проучвания, едното от които прогнозираше тройно по-висок трафик от другото. А ние за съжаление сме скъпи на сламата. Не влагаме в предпроектни проучвания, не хващаме отговорността на този, който ги прави, и изведнъж се оказва, че ВЕЦ "Цанков камък" е шест пъти по-скъп."

Като общество не сме готови да търсим добавената стойност, смята Радослав Русев. "Има толкова много примери за създаване на такава стойност и те не се реализират. Двайсет - двайсет и пет години бизнес история не ни стигат. Това изкривява нещата, възложител и изпълнител са в ситуация да измислят схема, а не успешен бизнес модел." В същото време, той вярва, че ситуацията в области като вода, енергийна ефективност, осветление, отпадъци е толкова зле и секторите са толкова неефективни, че няма как да не започне да се случва влизането на частни партньори.

За това ще помогне и промяната в общините, които според Емил Савов са свикнали да инвестират с това, което получават като текущи приходи. "Това е възможно най-лошата практика. Винаги нуждите са по-големи от възможностите. Защо хората, които сега плащат данъци, да плащат за неща, които ще се ползват след 20 години? Има други възможности. Първата е дългово финансиране и с текущия бюджет да се обслужват само текущи разходи. И вторият начин е ПЧП."

Савов дава за пример страната, където този тип партньорство е може би най-развит - Великобритания, където дори има редица частни затвори, за да покаже, че начин има, стига да има желание. В България между другото, където пренаселването на затворите е огромно, а средства за нови няма, също имаше идея за подобен тип затвор, но засега идеята остана на ниво план.

Разбира се, на места в България успешни ПЧП вече се случват. Бургас е общината, която напоследък се дава за пример във всяко отношение, като не прави изключение сътрудничеството с частния капитал. Ивелина Стратева, директор "Икономика и стопански дейности", дава за пример концесията на спирките, където според нея има заложени ясни правила в началото и затова общината е подписала най-добрия възможен договор (с "Пиеро 97"). "Имаме и наскоро подписан договор за Океанариум на стойност 100 млн. лв. Сега се правят проекти за довеждаща инфраструктура. Правим и малки ПЧП с етажни собственици за пространствата пред блока, като ангажиментът им е за две години да ги поддържат. Залагаме в бюджета 75% от разходите да се поемат общината, а 25% да са от етажните, като може да са под формата на труд и строителни материали." Според Стратева, стига да има желание и капацитет, нищо не спира общините да правят и сега ПЧП.

Валя Чилова е съгласна. "Когато няма експертиза, а има желание, трябва да се ползва аутсорсинг и да се изгражда експертиза. Не е невъзможно. Трябва да се почне с пилотни, малки проекти. Ние имаме множество идеи - образование, здравеопазване, подземни паркинги и гаражи, видеонаблюдение, улично осветление. Всичко, свързано с децата", разказва тя, като уточнява, че това са все още идеи в зародиш и тепърва ще се обмисля потенциалът. Емил Савов и Томислав Дончев предупредиха да се забравят смесените дружества, които са се оказали компрометирана идея.

Илияна Цанова, също бивш министър по еврофондовете от служебното правителство и банкер от ЕБВР, която се занимава от години с финансирането на подобни проекти, пък припомни, че често има разминаване в капацитетите на двете страни. "Много е важно публичният партньор да има капацитет да наблюдава, да подготви такъв процес. Невинаги имаме този капацитет, частният сектор има по-добри съветници и договарят по-добри условия. Тогава след няколко години започват скандалите, губи се доверието." Тя посъветва да не се избира винаги концесия. "Един управленски договор с ВиК например, което е държавно, може да позволи качествено управление." Не може и всички рискове да се прехвърлят на частния сектор, допълни тя, като призова банките да се въвличат в процеса възможно най-рано.

Русев припомни, че в много случаи, когато срещне добронамереност, частният партньор, особено в пилотни проекти, е готов да подари експертиза. "Има десетки фирми, които са готови да покажат безплатно в пилотен проект какво може да се организира. Така публичният партньор може да научи какво има на пазара."

Но над всичко - капацитет, законова рамка, договори и проучвания - остава нуждата да има ясна идея и желание какво може и трябва да се прави. "Хората трябва да знаят възможностите, с които могат да бъдат задоволени техните нужди", казва Емил Савов. "Хърватия така изгради магистралите си, например само със заеми. Хората не чакат, а работят, защото приоритетът им е 6 млн. европейци да се изсипят на крайбрежието им." С други думи, въпрос на воля. И почтеност.

28 Март 2014 | 11:07 | Агенция "Фокус"

Добрич. В двора на СОУ „Димитър Талев” в Добрич се намира сграда, която е собственост на Министерство на образованието. Тя не се използва, изоставена е, руши се и ежедневно създава опасност за преминаващите покрай нея деца и учители. Това съобщи директорът на училището Весела Панчева, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Пенчева посочи, че с началото на всяка учебна година, в продължение на 5г., ръководство и настоятелство пишат докладни, с които известяват за случая като се търси съдействие от различни институции. По думите на директора на училището, понякога се получават отговори, друг път – не. Писмата са адресирани до Община град Добрич, областния управител, ръководството на Професионалната гимназия по механотехника и електротехника „М.В. Ломоносов”, която стопанисва сградата. Весела Пенчева посочи, че тази година е получено обещание от страна на министъра на образованието, че сградата ще бъде деактувана и ще бъде дадена на общината. „Само че Община град Добрич трябва да я поиска, да има решение на Общински съвет и да я включи в проект, защото ние със силите на бюджета не можем да рехабилитираме и да възстановим тази сграда, а тя е собственост на Министерство на образованието”, заяви Весела Пенчева. Става дума за два обекта - топлата връзка между физкултурния салон и основната сграда на училището и сградата в района на спортните игрища на училището. Нейната мазилка непрестанно се рони, прозорците са изпочупени, „т.е. ние сме всеки Божи ден потенциални жертви, и това алармирам от вече пета година, го правя по два пъти на година и никой не ни обръща внимание”, допълни директорът на училището. Направена е проверка по случая и от училищните ръководство и настоятелство очакват положително развитие. Весела Пенчева припомни, че дълги години училището е било с особен статут – общинско училище, което се помещава в държавна сграда. /Жулиета НИКОЛОВА
Общинският съвет във Велинград се обяви против реализирането на инвестиционно предложение за добив и преработка на волфрам

28 Март 2014 | 11:10 | Агенция "Фокус"

Общинският съвет във Велинград се обяви против реализирането на инвестиционно предложение за добив и преработка на волфрам Снимка: Информационна агенция "Фокус"Велинград. Общинският съвет във Велинград не е съгласен с реализирането на инвестиционно предложение за добив и преработка на волфрам в находище „Грънчарица”. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик председателят на Общинския съвет Диана Кехайова. Предложението е направено от фирма-концесионер, която ще извършва добива от находището, намиращо се близо до село Кръстава. След това рудата ще бъде извозвана за преработка до Елшица. Общинският съвет във Велинград прие и специална декларация по този повод, в която се посочва, че не се дава съгласие и не се одобрява такъв добив. Посочили сме, че всички стратегически документи за развитие, които община Велинград е приела за периода 2014-2020 година не предвиждат развитие на минна промишленост в региона, каза също Кехайова. Тя допълни, че Велинград е СПА столица на Балканите, което е несъвместимо с развитието на минна промишленост. „Освен това рудата ще се извозва от 20 тонни камиони по пътя, който минава през Клептуза, оттам през дефилето, което също ще създаде проблеми”, коментира Кехайова. Тя допълни, че до сега волфрамовото находище не е разработвано. /Ваня НИКОЛОВА
Кметът на Смолян Николай Мелемов: Около 400 000 лева ще бъдат вложени за изкърпване на пътищата в общината

28 Март 2014 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Смолян. Около 400 000 лв. ще бъдат вложени за изкърпване на пътищата в община Смолян през пролетта. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян кметът на Смолян, Николай Мелемов. „Дейностите ще започнат през април, като на най-належащите места ще се постави бетон, тъй като се очаква до края на месеца да започне работа асфалтовата база, от която фирмата, сключила договор с общината, взема асфалт. Средствата, предвидени да изкърпване на дупките по общинските пътища ще са от постъпленията от местните данъци и такси, като това е една от най-важните задачи на община Смолян за пролетния сезон”, подчерта Мелемов. Той припомни, че през есента са изкърпили пътищата в селата от Горното поречие на река Арда, като е положен общо 40 тона асфалт. През пролетта също е предвидено полагане на асфалт и в селата от Община Смолян. Николай Мелемов уточни, че ако останат средства ще се направи и освежаване на пътната маркировка в общината. „В началото на учебната година около училища и най-натоварените улици в Смолян пътната маркировка е освежена, като са вложени около 10 000 лева. За цялостно маркиране на всички улици обаче е необходима сумата около 80 000 лева, които може да се окажат непосилни за Община Смолян”, каза още кметът на града. /Нели ГЕРГЬОВСКА
20 проекта кандидатстват за общинско финансиране в областта на изкуството и културата във Велико Търново

28 Март 2014 | 12:32 | Агенция "Фокус"

Велико Търново. 20 проекта кандидатстват за общинско финансиране в областта на изкуството и културата във Велико Търново, съобщиха от пресцентъра на общината. Комисия отвори внесените в рамките на първата за годината сесия предложения за културни проекти. 20-членна комисия, председателстване от Заместник кмета на Община Велико Търново Ганчо Карабаджаков, която освен представители на общинска администрация включва общински съветници, ръководители на културни институции, университетски преподаватели, представители на творчески организации, журналисти на първият етап от процедурата ще отвори предложенията и ще оцени тяхната допустимост. Задачата на комисията на този етап е да оцени допустимостта на проектите, които ще бъдат финансирани по Програма „Изкуство и култура”-според приетите Правила за реда и условията на финансиране на проекти в областта на изкуството и културата от бюджета на Община Велико Търново”. Пред комисията бяха представени 20 проекта. Те бяха разгледани по административна допустимост. Предстои разглеждането им по същество.
Община град Добрич ще кандидатства с проект, свързан с културното наследство и съвременните изкуства

28 Март 2014 | 12:37 | Агенция "Фокус"

Добрич. Предвидено е Община град Добрич да кандидатства с проект “Културно наследство и съвременни изкуства”. По този повод бе дадена възможност на гражданите да дават свои предложения и мнения за провеждането в добруджанския град на нови, иновативни събития, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Преди броени дни изтече срокът, в който се приемаха предложения. Събрани са идеи за провеждането на различни инициативи в областта на съвременното изкуство, като е поставен акцент на включването в тях и на представители на ромската общност. Обхватът на дейностите е много широк. В него влизат класически форми на изкуство – концерти, фестивали, театър, фотография, литература, провеждане на изложби, визуални изкуства, електронни варианти на изкуство, архиви, форми на съвместна работа в областта на културата. Проектът ще бъде в рамките на схемата за представяне на съвременно изкуство. Финансирането е чрез механизма за това на Европейското икономическо пространство за периода 2009-2014 година. /Жулиета НИКОЛОВА
Приключиха чуждоезиковите обучения от проекта „Повишаване на квалификацията на служителите от Община град Добрич”

28 Март 2014 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Добрич. Приключиха чуждоезиковите обучения от проекта „Повишаване на квалификацията на служителите от Община град Добрич”, съобщиха от пресцентъра на общината. В началото на месец май завършва изпълнението на проект „Повишаване на квалификацията на служителите от Община град Добрич“, съгласно договор № А12-22-31/08.05.2013 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. През месец март приключиха успешно с изпитен тест последните две обучения по английски език - в нива А2 и В2, а преди тях - и обученията по немски и румънски език начално ниво. Всяко ниво на езиковите обучения се проведе в рамките на три до четири месеца, два/ три пъти седмично в извънработно време и в края участниците получиха сертификати. Така чрез ОПАК бе осигурено повишаване на езиковата квалификация на общо 41 служители – в петте нива на английски език – А1, В1, А2, В2 и С1 се обучаваха 36 души, в начално ниво по румънски език – 3 и в начално ниво по немски език - 2. Дейност 3 от проекта (Чуждоезиково обучение) бе извършена по договор след процедура по ЗОП от „Бестрейнинг” ООД, град Добрич. В средата на месец март с изпит пред изпитна комисия завърши и обучението в жестомимичния език – дейност 4 от проекта (Обучение за работа със специфични групи граждани). Изпитната комисия бе удовлетворена от отговорното и старателно отношение на шестте участнички, всички служители в звената за административно обслужване на Община град Добрич. На обучението служителите отделиха шест месеца също извънработно време два пъти седмично, а в края му получиха сертификати. Дейност 4 от проекта бе изпълнена по договор след процедура по ЗОП от Сдружение „Съюз на глухите в България”, град София. С изпълнението на дейностите по проекта Община Добрич цели подобряване на обслужването на всички наши клиенти, а условие за това, разбира се, е непрекъснатото повишаване на знанията и уменията, както и самовзискателността и усъвършенстването на служителите. След приключване на планираните обучения и в Института по публична администрация, към края на месец април екипът по проекта ще организира пресконференция за цялостното отчитане на изпълнението му.