Процесът по отпускане на кредитите

Въпреки направени от БНБ препоръки за някои подобрения в резултат на регулаторна инспекция през 2010 г., Правилата за кредитна дейност на Банката като цяло са в съответствие с действащите през разглеждания период регулаторни изисквания съгласно ЗКИ. По силата на делегираните от ЗКИ права и задължения на централната банка в качеството й на банков регулатор, по отношение на Правилата за кредитна дейност на КТБ АД и всички техни последващи изменения се е изисквало и е било дадено одобрение от БНБ.

Правилата за кредитна дейност на КТБ АД в сила през разглеждания период са изисквали извършването на определени процедури от служителите и изпълнителните директори на Банката, за да може даден кредит да бъде одобрен и отпуснат. Съществуването на вътрешни правила и процедури за кредитната дейност е изискване към Банката в съответствие със ЗКИ, който задължава банките да извършват дейността си, така че да не застрашават интересите на вложителите и стабилността на банковата система. По силата на делегираните от ЗКИ права и задължения на централната банка в качеството й на банков регулатор, по отношение на Правилата за кредитна дейност на КТБ АД и всички техни последващи изменения се е изисквало и е било дадено одобрение от БНБ.

Като част от извършената международна експертиза, експертите са прегледали всички документи и цялата информация, съдържащи се в кредитните досиета за кредитите в обхвата на международната експертиза. Една от задачите на този преглед е да се установи доколко досиетата съдържат доказателства за извършването на процедури за одобрение, отговарящи на изискванията на Правилата за кредитна дейност. В резултат на този преглед е установено, че одобряването на кредитите не е било в съответствие с Правилата за кредитна дейност, най-вече по отношение на следното:

• Документи, които кредитоискателите са били задължени да предоставят заедно с искането за кредит, не са налични при 68% от прегледаните кредити.

• Документи, удостоверяващи извършването на ключови вътрешни процедури по одобрението на кредитите, не са налични при 77% от сключените договори за кредит.

• По отношение на кредитите, за които са налични документи, удостоверяващи извършването на изискваните от Правилата за кредитна дейност вътрешни процедури за одобрение, документираните процедури като съдържание не изпълняват всички приложими изисквания.

• Документи, удостоверяващи извършването на финансов анализ от страна на Банката, за да идентифицира източниците за погасяване на кредитите, не са налични при 89% от кредитите.

• По отношение на предоговарянето на кредити, за нито един от общо 185 анекса, сключени към договорите за кредити в обхвата на международната експертиза, не са налични документи, удостоверяващи извършването на всички ключови вътрешни процедури за одобрение; само за 19 анекса са налични документи, удостоверяващи извършването на част от тези процедури.

• При 8 кредита са били усвоени и общо 116 млн. лв. над договорените с договори за кредит и/или анекси суми.

Констатираните нарушения на Правилата за кредитна дейност при процеса по одобряване на отпускането от Банката засягат над 70% от кредитите в обхвата на извършената международна експертиза. Нарушенията дотолкова преобладават като практика, че говорят за липса изобщо на реален контролен процес. Следва да се има предвид, че Правилата за кредитната дейност на Банката не са просто вътрешни правила на една стопанска организация. Прилагането на такива одобрени от Централната банка правила е регулаторно задължение за една банка с цел да се подсигури инвестиране на средствата на вложителите в нея при ограничено и контролирано поемане на риск. Системното неспазване на Правилата за кредитна дейност от страна на КТБ АД по отношение на кредити, които представляват основна част от кредитния й портфейл, сочат към начин на разполагане със средствата на вложителите, който не се вписва в дефиницията за нормална банкова дейност.

В допълнение към тези констатации, свързани с несъответствието на кредитите с Правилата за кредитна дейност, в резултат на прегледа на кредитните досиета експертите са установили също така и следното:

По отношение на 78% от кредитите в обхвата на извършената международна експертиза, за която в кредитните досиета е бил наличен такъв документ, са били отпуснати въз основа на становища за кредитоспособността на кредитоискателите, изготвени от обв. Георги Зяпков. През разглеждания период обв. Зяпков е заемал позицията Началник на Управление „Кредитиране“ на КТБ АД. Същевременно, Правилата за кредитна дейност на Банката изискват въпросното становище – една от основните процедури по одобрение на даден кредит – да се изготви от кредитен специалист от Управление „Кредитиране“, т.е. от позиция на едно ново по-надолу от позицията на обв. Зяпков. Прякото поемане от страна на обв. Зяпков на оперативната функция по изготвяне на становища, и то за такава голяма част от кредитите в обхвата на настоящата международна експертиза, е индикация за специално отношение към тези кредити. Възможни причини са желание за максимален контрол при процеса на одобряването на кредитите и ограничаване на кръга от служители, запознати с тях.

При много от кредитите, за които са налични в кредитните досиета, становищата на кредитния специалист от Управление „Кредитиране“ и на кредитния специалист от Дирекция „Кредитен риск“ на Банката (като второто е друга основна процедура по одобрение) представляват един и същи документ, подписан и от двамата служители. Следва да се отбележи, че функциите на двата вида кредитни специалисти по принцип неслучайно са разделени и са в потенциален конфликт, тъй като вторият се предполага критично да анализира и да се произнесе върху анализа, извършен от първия, с цел обективност при процеса по одобряване на даден кредит. Предвид това, изготвянето на общо становище на двамата кредитни специалисти като част от процеса по одобряване и отпускане не би следвало да се разглежда като нарушение на основния принцип на вътрешния контрол за разделение на задълженията.

Горните констатации представляват допълнителни индикации, че същността на извършените от КТБ АД процедури по одобрение и отпускане на кредитите в обхвата на настоящата международна експертиза не е била в съответствие с принципите и целите на управление на кредитния риск и добрите банкови практики.

• 
  Обезпечения на кредитите
  

Обезпеченията, изисквани съгласно договорите за кредит, не са били валидно учредени при 43% от прегледаните кредити. При други 12% от прегледаните кредити има слабости, които биха могли да доведат до проблеми при евентуалното предявяване на обезпеченията. При 21% от кредитите, за които е установено валидно учредени обезпечения, тези обезпечения се свеждат до залог на настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по банкови сметки в КТБ АД или върху бъдещи вземания на кредитополучателя по неконкретизирани търговски договори. Такива обезпечения не представляват конкретни активи и съответно нямат стойност. Само в общо 9 случая в прегледаните общо 162 кредитни досиета е налична документирана оценка на обезпечения от независим оценител. С изключение на тези 9 оценки от независими оценители, в кредитните досиета не е налична информация за оценка на обезпеченията под някаква форма, от вътрешен за банката оценител или като част от финансовия анализ на кредитния специалист от Управление „Кредитиране“ или под каквато и да е друга форма.

• 
  Усвояване и използване на средствата от отпуснатите кредити
  

Средствата от значителен брой от кредитите, за които може да се направи извод, че са използвани за договорената цел, са използвани всъщност за финансиране на сделки със свързани лица и покупка на активи от други кредитополучатели на Банката. Предвид липсата в кредитните досиета на оценки на справедливата стойност на активите, закупени с кредитните средства (които обичайно служат за обезпечение по кредитите, вж. предходния раздел на настоящото резюме), не са налични доказателства, че цената, платена за тях, е била пазарно ориентирана. При такъв тип контрагенти по финансираните с кредитите сделки принципно съществува риск цените да не са били определени на пазарен принцип и съответно Банката да е финансирала надценени активи.

• 
  Последващо движение на паричните средства след отпускането на кредитите
  

Прехвърлянето на кредитни средства към дружества от гореупоменатите 11 бизнес групи е било насочено предимно към определени дружества. 50% от преводите са към общо 17 дружества, като трите с най-голяма честота са ТЦ-ИМЕ АД, Кен Трейд ЕАД и Интегрирани пътни системи АД. Освен тях, останалите дружества са Синектик ЕООД, Евробилд Проект ЕООД, Юлинор ЕООД, Аквафинанс ЕООД, Рема Трейд ЕООД, Юлита 2002 АД, Афлик България ЕАД, Бромак Телеком Инвест АД, Вивес АД, Рауърт Овърсийз СА, Елтауър ООД, Критие ООД, Сайга Консулт АД и Фина-Ц ЕООД.

Подобна ситуация се наблюдава и при получените от кредитополучателите плащания от други дружества, които са използвани за плащания на главница и лихви към КТБ АД. Предвид на това, че повечето кредитополучатели в обхвата на извършената международна експертиза нямат собствени парични потоци от оперативна дейност, те се нуждаят от средства от други източници, за да обслужват кредитите си към Банката. Видно от данните за плащанията от системата на Банката, в повечето случаи кредитополучателите получават от друго дружество плащане точно в необходимия размер на или непосредствено преди датата, на която дължат плащане по кредитите си. В 92% от случаите такива плащания са били получавани от дружества от гореупоменатите 11 бизнес групи, но само в 3% от тези случаи тези дружества принадлежат към същата бизнес група като кредитополучателя. Най-честите платци на средства за обслужване на кредитите са общо 13 дружества, които осигуряват средствата на кредитополучателите в 48% от случаите. Списъкът на тези дружества в голяма степен се припокрива със списъка на най-честите получатели на плащания, осигурени с кредитните средства съгласно предходната констатация, като трите дружества с най-голяма честота отново са ТЦ-ИМЕ АД, Кен Трейд ЕАД и Интегрирани пътни системи АД.

Констатациите по-горе по отношение на трансферите на усвоените по кредитите средства и на средства, използвани за обслужване на тези кредити, говорят за следното:

• 
  Крайно предназначение на средствата по отпуснатите кредити
  

• 
  Основната част от кредитите – 62% от тези, за които е проследено движението на средствата – частично или изцяло са използвани за финансиране на плащания на главница и лихви по кредити, отпуснати от КТБ АД. В повечето случаи това са кредити, отпуснати на други кредитополучатели, но в някои случаи с кредитните средства са обслужвани същия или други кредити на същия кредитополучател към КТБ АД.
  
• 
  Извън най-често срещания случай на използване на средствата за финансиране на плащания по кредити, кредитните средства, предоставени от КТБ АД по проследените кредити са били използвани и за финансиране на вноски в капитала на дъщерни дружества, покупки на акции, дялове, облигации и вземания (обикновено от други кредитополучатели на Банката или дори от самата КТБ АД), както и на покупки на недвижими имоти (в много случаи също от други кредитополучатели на Банката).
  

Проследяването на движението на кредитните средства до крайното им предназначение показва, че повечето новоотпуснати кредити от КТБ АД са използвани за обслужване на съществуващи кредити. В допълнение към това, извършен от международната експертиза анализ на общия размер на отпуснатите средства по кредити в обхвата на изпълнената международна експертиза по тримесечие демонстрира тенденция на нарастване, която осигурява достатъчно средства както да се обслужват по-рано отпуснатите кредити, така и да се финансира придобиването на още активи.

• 
  Митът SPV
  

Всъщност, SPV финансирането НЕ Е високо рисково финансиране, чрез което на високо рискови дружества се предоставя рисков кредит, но с очакванията при благополучно реализиране на икономическата идея на рисковото дружество, възвръщаемостта да е съотносимо по-голяма от обичайната. Такова финансиране предоставят специализирани инвестиционни дружества за рисков капитал, които се идентифицират именно като такива, и встъпващия в тях инвеститор изначало е наясно, че се касае за рисково финансиране. Никоя банка обаче няма правото да функционира като фонд за рисков капитал – това противоречи не само на същността на банката и банковото дело, но и на законовите уредби както у нас, така и в държавите, прилагащи моделите на Базелското споразумение.

По своята икономическа и правна същност, SPV финансирането представлява мостово финансиране, осъществено чрез секюритизация на имоти, което финансиране е напълно обезпечено с реално имущество.

Секюритизация на имот е процедурата за създавани и търгуване на финансови активи, получени от дългови и капиталови интереси върху недвижими имоти, управлявани от финансови професионалисти и котирани на пазарите на ценни книжа. Свързани с имоти и обезпечени с активи ценни книжа (СИОАЦК) са инвестиционни инструменти, обезпечени от обединения на активи, носещи парични потоци, и продавани на предпазени от неплатежоспособност дружества със специална цел (SPV). Тези инструменти могат да бъдат или ценни книжа, обезпечени с ипотека (ЦКОИ), или ценни книжа, обезпечени с имот, когато активът е самият имот. Някои инструменти са комбинация от двете, като СИОАЦК, базирани на приходи от имотен проект. По принцип има два вида ЦКОИ, отразяващи до голяма степен разликата между портфейл на дребно и на едро - ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки (ЦКОЖИ), базирани на жилищни ипотечни заеми, и ценни книжа, обезпечени с търговски ипотеки (ЦКОТИ), базирани на търговски ипотечни заеми.

Дружество със специална цел (SPV) е юридическо лице, изрично създадено за придобиване и финансиране на конкретни активи. То обикновено се учредява от институцията-държател на базовите активи. Често може да има специално предвиден юридически статут, за да се гарантират задълженията му, дори ако компанията-майка изпадне в неплатежоспособност – в този случай дружеството се нарича „предпазено от неплатежоспособност“.

Секюритизацията на имоти принципно представлява важен източник на финансови инструменти на капиталовите пазари и средство за кредитните институции и други свързани с имота лица да се финансират. Секюритизацията на имот може да се дефинира като процес на преобразуване на свързани с имота активи в търгуеми ценни книжа чрез обединяване на дългови или капиталови интереси върху недвижимия имот (като ипотечни заеми) във форма, която може да се продаде заедно с доходите, които носи имота, и след това може да се прехвърли на инвеститори. Създателят на актива (обикновено кредитна институция) прехвърля интересите върху дружество със специална цел (SPV), което след това емитира ценни книжа на капиталовите пазари и там те обикновено се купуват от финансови институции (като застрахователни компании, пенсионни фондове или кредитни институции).

Създателят на ценните книжа печели от отписването на свързаните с имота активи от баланса. Това помага да се подобрят финансовите коефициенти, повишава възвращаемостта на капитала и осигурява съответствие с базирани на риска капиталови стандарти (като Базел II, Директива 2006/48/EО и национални нормативни актове).

Тези ценни книжа предлагат на своите купувачи шанс да разнообразят финансирането си и да постигнат по-добро съответствие между срока на своите заеми и този на своето финансиране.

Когато ценни книжа, базирани на имот, са създадени от ипотеки (или когато ипотеките са използвани като обезпечение), инвеститорите по принцип са изложени на рискове при промени в базовата стойност на имотите, използвани за обезпечение на ипотеките, и доходността от тези ипотеки. Поради това инвеститорите обикновено разчитат на външно присъдени рейтинги за оценка на кредитното качество, структурната цялост и други атрибути на конкретно обезпечение. Тъй като всяко инвестиционно решение е базирано на способността на имота да носи приходи в дългосрочен план до падежа на ценните книжа, оценката на имота е от съществено значение за секюритизацията му.

Извън обхвата на банковото финансиране, дружеството от типа SPV представлява дружество, което предприятието майка контролира и поддържа отделно от себе си. Компанията майка след това прехвърля активи, най-често недвижими имоти, на SPV дружеството, като по този начин се изолира активите от себе си. След това, имотът се ипотекира, за да се наберат повече капитали за дружеството-майка, създавайки определени количества обезпечен дълг. Инвеститорите дават на заем пари на самото SPV като част от ипотечната структура, и интересът се обръща към тях, към тяхната собствена способност да генерират паричните потоци.

Причината за изграждането на тази структура е, че тя дава възможност на дружеството майка да получи капитал с ниски лихвени проценти, при предпоставката, че дългът е с нисък риск за SPV инвеститорите. Ключът към постигането на нисък риск е отделеност; чрез третиране на SPV дружествата, като изцяло независими от предприятието-майка и всеки друг, рискът е изолиран - независимо от факта, че същите дружества, са по същество свързани под шапката на предприятието-майка. По този начин последното има способността да финансира своите дейности, без да се налага да компенсира инвеститорите за рисковете, свързани с други негови дъщерни дружества.

В същото време, интересът за инвеститорите е, че ниския риск може да бъде гарантиран от структурата на финансова устойчивост. SPV дружеството по принцип са проектирани да бъдат избягващи фалита, което показва, че вероятността кредитополучателят да подложи SPV дружество в производство по несъстоятелност, е незначителен. Съответно, ако дружеството майка е изправена финансово затруднение и в процедура за несъстоятелност, това събитие трябва да има никакъв ефект върху финансовата стабилност на SPV дружеството. Следователно, структурата осигурява увереност на инвеститорите по отношение на отделността на предприятието, успокоява всякакви страхове, че финансовите компоненти на предприятието-майка или нейните клонове могат да повлияят на тяхната собствена възвръщаемост. Това също така позволява на инвеститорите степента на риск да се съсредоточи върху на активите в предприятието със специално предназначение, а не на върху предприятието-майка и цялата структура.

Обикновено SPV дружеството запазва своята идентичност като структура, избягваща несъстоятелността не само чрез прехвърляне на активи от дружеството майка, но и чрез редица разпоредби, които намаляват вероятността от фалит. Например, често пъти условията на учредяване на SPV дружеството ще включват формално изискване за фактическа отделеност, включващо поддържане и управление на отделни дългове, операции, търговски книги и други задължения. Друг типичен атрибут е изискване за един или повече независими директори в борда. В резултат на такава разпоредба, най-малко един член на управителния съвет на SPV дружеството не трябва да бъде и член на борда на дружеството-майка, нито може този директор да има всякакви материална принадлежност със самото дружество майка. Тези условия гарантират, че директорът има в предвид при вземането на решения най-добрите интереси по отношение самото SPV дружество и неговите инвеститори. Независимостта е особено важно, тъй като е налице вътрешен конфликт на интереси, ако дружеството майка е в затруднено финансово положение, а SPV дружеството има положителен паричен поток, които родителят може да искате да използва, и съответно директорът е свързано с дружеството-майка. Друго ограничение, което често се включва, е изискването да има единодушно съгласие на директорите преди SPV дружеството да поиска процедура по несъстоятелност или ликвидация. Тази конкретна разпоредба дава мощен глас на независимия директор в борда, предотвратяване SPV дружеството да бъде въвлечено в производство по несъстоятелност, когато не в най-добрите негови интереси. Всички тези разпоредби са предназначени за гарантиране на инвеститорите, че рискът да се премине към умишлен фалит и процедура по несъстоятелност, е малък.

Нищо от посоченото не е налице в кредитната дейност на КТБ АД. Единственият много далечен белег между SPV дружеството и кредитополучателите на КТБ АД е, че представляват специално създадени дружества, с цел получаване на финансиране. С това общите белези приключват.

SPV дружеството е част от финансова структура, с ясно идентифициран собственик (предприятие-майка), като получения от него кредит е ИЗЦЯЛО обезпечен с недвижими имоти (или по друг начин, съобразно вида на секюритизирано имущество). Въобще не се поставя въпроса механизмът на SPV дружествата да се ползват за финансиране на рискови проекти, при това – без обезпечение.

Кредитополучателите на КТБ АД са дружества, привидно създадени като търговски такива, но с целевото предназначение да получат банковия кредит и да го разпоредят чрез номинирани подставени лица в полза на волята на бенефициалния им собственик обв. Цветан Василев, като получените кредити НЕ СЕ обезпечават с реално имущество от реалния краен получател и ползвател на отпуснатия кредит.

Ако наистина бяха SPV дружества, то зад всеки кредитополучател на КТБ АД щеше да стои ясно идентифициран бенефициален собственик, и полученият кредит щеше да е обезпечен с реално недвижимо имущество на този бенефициален собственик. На практика обаче, както са установили експертите от международната експертиза, при 85 (52%) от общо 162 кредита в обхвата на международната експертиза кредитните средства не са използвани за целта, предвидена в договора за кредит. Обезпеченията, изисквани съгласно договорите за кредит, не са били валидно учредени при 43% от прегледаните кредити. При други 12% от прегледаните кредити има слабости, които биха могли да доведат до проблеми с при евентуалното предявяване на обезпеченията. При 21% от кредитите, за които е установено валидно учредени обезпечения, тези обезпечения се свеждат до залог на настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по банкови сметки в КТБ АД или върху бъдещи вземания на кредитополучателя по неконкретизирани търговски договори. Общо при 76 % от кредитите има проблеми с обезпеченията, а моделът на SPV финансирането задължително изисква пълно и ликвидно обезпечение, обикновено с недвижими имоти. Експертите установяват още, че при основна част от кредитите – 62% от тези, за които е проследено движението на средствата – частично или изцяло са използвани за финансиране на плащания на главница и лихви по кредити, отпуснати от КТБ АД. Всъщност, изобщо не става въпрос за кредитиране на една инвестиционна дейност, а за една “пирамидална” финансова структура, която имитира финансова дейност и резултати от нея, с претенцията източниците на възвръщаемост на кредитите да е реалната дейност на кредитополучателите – а в действителност, това са средства, произлязли от самата банка. SPV кредитирането изисква да се кредитират дружества, които извършват реална инвестиционна дейност, дори и да е рискова. Но кредитирането на дружества, които реално не извършват никаква дейност, освен да ползват получените кредити, за да ги върнат обратно на кредитодателя, не е стопанска дейност, а съвкупност от финансови операции, прикриващи липсата на такава дейност и имитиращи я.

На практика, всички са били наясно, че кредитната дейност на Банката не финансира SPV дружества. През всички години обв. Цветан Василев е финансирал с банкови кредити своя извънбанков бизнес– различни търговски дружества, чрез които инвестирал в различни сфери на икономиката на страната. Той още тогава в разговори наричал тези дружества SPV, дружествата със специална цел, които закупували активи с банкови кредити. SPV би трябвало да означава, че е ясно дружеството майка, което гарантира с активите си инвестицията, която се прави от кредитополучател, който е ново дружество. Когато обаче не е ясно дружеството майка и инвестицията не се извършва, а се отпуска кредитния ресурс като фирмен заем, както е в случая с КТБ АД и свързаните с нея дружества, става дума за нещо друго, а именно присвояване на публичния ресурс, привлечен чрез системата на влогонабирането на обществени пари в хода на осъществяване на банковата дейност. Това се е правело само с оглед и единствено да се заобиколят регулациите на БНБ и нормативната уредба в страната.

Следва да се посочи, че все пак в дейността си КТБ АД използва еднократно и моделът на SPV финансирането – и анализирането на този модел показва много ясно различията от кредитната практика на Банката. Става въпрос за емитираните доларови облигации от SPV специално създадената за целта финансова компания Northern Lights Bulgaria B.V. през 2012 г. В проспекта към предлагането на облигациите е записано, че регистрираното в Холандия дружество има единствената задача да набави средства от международните пазари, с които да кредитира Банката. Отново там е записано, че парите могат да бъдат използвани за финансиране на сделката по покупко-продажбата на БТК АД. Това идва да покаже, че обв. Цветан Василев и администраторите на Банката много добре познават теоретичната и икономическа същност на SPV финансирането и определено са наясно, че противоправното необезпечено раздаване на кредити на свързани дружества не е модел на финансиране, а присвояване.