Община пордим стратегия за развитие на туризма в община пордим

7.2 Крайни потребители

Основната целева група са туристи, почитатели културни пътувания. Друга целева група са търсещите нови дестинации. В рамките на тяхното пътуване те могат да бъдат привлечени да посетят няколко туристически обекта.

Третата важна целева група са индивидуалните туристи региона.
Целеви групи по социален признак:

Най-важната целева група, която трябва да бъде привлечена са мъже и жени в активна възраст между 45-65 години. Тези лица се характеризират с висок образователен статус. Голяма част от тях са с висше образование и с високи доходи. В повечето случаи, тези лица търсят спокойствие през почивните дни и често го съчетават с културен туризъм, т.е. с посещаване на различни културни и исторически забележителности. Практикуват и други специализирани видове туризъм (освен културния), най-вече еко и селски туризъм. През активните сезони е налице съчетание от типа „масов със специализиран туризъм”, а през неактивните – комбинация от два специализирани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание и вероятно това с най-голям потенциал, е това между културен и еко туризъм.

• 
  Младежи или семейства с деца /25-45 години/ със средни доходи. По интереси групи са: пътуващи с цел търсене на нови и непознати места и посетители на културни забележителности. Жените са тези, които вземат решение в повечето случаи като се информират както от приятели, така от каталози на туроператори и електронни медии. Публиката е силно ценово чувствителна. Склонни са да се записват доста по-рано или в последния момент в търсене на най-изгодната сделка. Това е и целевата група, най-плътно покриваща профила на българския потребител и най-важната целева група за вътрешния пазар.
  
• 
  Хора на възраст«50+» г. със средни и над средните доходи. По интереси преобладават посетители на културни забележителности; туристи искащи да усетят атмосферата на страната. Планират почивката си няколко месеца предварително. Имат свободно време и средства и пътуват няколко пъти годишно. Това важи за най-вече за чуждестранни туристи.
  
• 
  Жителите на областта и съседните области. Това е групата, която може да бъде достигната с най-малко средства за реклама. В същото време привличането й като потребител на определен туристически продукт дава добавена стойност, състояща се в привличане на нови потребители – напр. техни гости. От друга страна те стават „посланици на продукта“, споделяйки впечатленията си от него на свои приятели и близки от страната и чужбина. Това прави групата особено важна и не бива да бъде допуснато подценяването й.
  

При груповите туристи е важно да бъде предложена повече от една атракция, за да бъдат задържани в региона на Пордим. Към настоящия момент броят на груповите туристи в община Пордим е почти нулев.

Индивидуалните туристи са много по-интересни за изпълнение на целите на стратегията. Това е продиктувано от спецификата на продукта. В тази целева група попадат основно българските туристи, както и чуждите, които ползват собствен транспорт.

Може да се направи обобщението, че към началния момент на стратегията Пордим има сравнително ограничена целева група – индивидуалните туристи и то най-вече български. Това се дължи предимно на липсата на каквито и да е туристически атракции и места за настаняване. За организирани туристи, ориентирани към културен и еко туризъм следва да се подходи чрез разнообразяване на предлагането на туристически продукти с цел те да донесат повече приходи на територията на общината.

Фактът, че туристическият продукт на Пордим е насочен към тясна целева група е голям недостатък. От една страна, малката целева група е предпоставка за постигане на малък брой посетители. От друга страна, тесния целеви сегмент не предполага защита срещу социално-демографски промени на генериращите пазари, като например очакваното бъдещо намаление на туристи , продиктувано от промени в структурата на доходите.

8. СЪЗДАВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ

За създаването на продукта следва да бъдат предприети редица действия, които са свързани със социализирането му, осигуряване на достъпността на туристите, както и създаване на условия за задържането им за поне една нощувка.

През последните години в национален мащаб се наблюдава налагане на културния туризъм. Следва да се отбележи обаче, че все още нито България, нито Пордим се асоциират като дестинации за културен туризъм. За да успее да се наложи такъв имидж е необходим по-дълъг период от време. Като цяло Пордим не се асоциира с определен продукт сред българите и чужденците.

Анализът на резултатите от маркетингови проучвания, осъществени в рамките на Проект 1 "Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг", договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-1 по ОП „Регионално развитие” и допълнителни проучвания, направени по проект „Разработване на стратегия за бранд България и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт”, Схема за безвъзмездна финансова помощ BG 161PO001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване”по договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-08 показват наличие на интерес за разглеждане на културни и природни забележителности. Той е продиктуван от стремежа да се открие нещо непознато. Тук е шанса по подходящ начин да бъде представен и Пордим – една все още неоткрита туристическа дестинация. До голяма степен регионът би предизвикал любопитство сред потенциалните туристи, което да доведе до желание за посещение.