Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за


Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)



страница7/12
Дата13.10.2018
Размер1.86 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Широко разпространен вид в цялата страна. Среща се в планините до 1500 м. н.в. Пешерен вид, свързан предимно с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и др. Среща се често и в населените места. Ловува в близост до убежищата си – до 5 км. Лети относително ниско и ловува над сушата, водната повръхност и в скални райони. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Летните убежища са най-разнообразни: постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Храни се с летящи насекоми. Формира размножителни групи през май-юни (Големански 2011, Попов & Седефчев 2003).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 21 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 267950 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Според нас като потенциални убежища в изследвания район могат да се разглеждат съществуващите ниши в бигорните образувания северно от имотите, но те може да се използват само инцидентно, временно по време на миграции, тъй като са много плитки.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 3.106 дка, или 0.001% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то въздействие от ИП върху местообитанията на вида на практика няма да има.



Фрагментация на местообитания

В границите на имотите попадат потенциални ловни местообитания на вида. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални убежища за вида, но тъй като той използва като убежища и сгради в населени места, вкл. за размножителни колонии, въздействие върху случайно пребиваващи в района индивиди не би имало. В потенциалните ловни местообитания индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

В България е обикновен и често срещан вид в цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в. Обитава предимно карстови райони обрасли с дървесна и храстова растителност. Използва различни подземни убежища (пещери, изкуствени галерии, бункери, катакомби), мазета и тавани на жилищни постройки. Често големите подковоноси обитават едно и също убежище заедно с други пещеролюбиви видове. Големият подковонос се храни в радиус от 2 до 10 км от убежището като използва открити пространства, окрайнини на горички, храсталаци, ливади, често в близост до водни площи. В хранителния спектър преобладават едри твърдокрили (Coleoptera) и пеперуди (Lepidoptera, особено сем. Noctuidae) и в по-малка степен ципокрили (Hymenoptera) и двукрили (Diptera). През лятото големите подковоноси използват алтернативни убежища и хранителни местообитания в радиус от около 15 km от лятното убежище. От средата на април до края на май женските формират размножителни колонии. Тяхната численост достига от няколко десетки до 700 екземпляра. Раждането на малките става в периода 1-25 юни, рядко по-късно. Зимува поединично или в колонии, които могат да достигнат от 50 до 600-800 екземпляра. Почти във всяка българска пещера през зимата могат да бъдат наблюдавани един до няколко зимуващи големи подковоноси. В България, големият подковонос не извършва далечни миграции. Сезонните предвижвания между летните и зимни убежища са на разстояние от 20 до 95 км (МОСВ 2013).

Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 18 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 246440 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Потенциални убежища в изследвания район липсват.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 3.106 дка, или 0.001% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то въздействие от ИП върху местообитанията на вида на практика няма да има.



Фрагментация на местообитания

В границите на имотите попадат потенциални ловни местообитания на вида. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват потенциални убежища за вида. В потенциалните ловни местообитания индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида „средни“ подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 м н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови в широколистни, вкл. крайбрежни гори, овощни градини и храсталаци. Стриктно избягва открити местообитания и иглолистни гори. От известните до момента размножителни колонии – 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011, Dietz & Kiefer 2016).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 2 зимни находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 231610 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Потенциални убежища в изследвания район липсват.

Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 0.509 дка, или 0.0002% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга малка част от периферията на един голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида, която представлява поляна. Оставащата, незасегната част от полигона ще запази характеристиките си на потенциално ловно местообитание. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища. Ловува сред мозайки от открити местообитания и храсталаци, нискостеблени, разредени дъбови и габърови гори (Големански 2011, Dietz & Kiefer 2016).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 лятно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 307900 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида, като 2.916 дка, или 0.001% от площта им в зоната, се засягат пряко. По време на теренните ни проучвания се установи, че като потенциални ловни местообитания са картирани както поляните в и около имотите, така и широка ивица от буковите гори по поречието на р. Черни Вит. Видът не ловува в подобни местообитания. Липсва каквато и да е възможност за срещането му в района на ИП.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите липсват местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Безпокойство няма да има.


1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 м н.в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700 - 1400 м н.в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2°С. През летните месеци живее под отлепена, мъртва кора или в цепнатини на широколистни дървета, по-често мъртви, но и живи, като избягва тези, близо до края на гората (под 30 м). През този период мъжките живеят поеденично, а женските са социални, живеят в колонии, които могат да се делят на по-малки или да се събират отново. И двата пола редовно сменят убежищата си, мъжките по-често, а най-рядко - кърмещите женски, които при това носят малките на корема си. Разстоянието между отделните убежища може да достигне до 1 - 3 км. Ловува в гори, покрай реки, в открити площи. Ловните територии могат да са отдалечени до 20 км от убежищата (обикновено между 5 и 7), и са сравнително постоянни за отделните индивиди (но могат да се припокриват). Площта им варира от 450 до 950 дка. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи (Големански 2011, Cornes 2005, Ganser 2013, Russo et al. 2005, Zeale et al. 2012).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 3 находища (места за струпване). Площта на потенциалните местообитания е оценена на 344120 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), имотите попадат в потенциални местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно). Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. такива за отглеждане на малките (буковите гори), в които индивидите са чувствителни към безпокойство. Предвид малката засегната площ и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително. С прилагането на подходящи мерки, то ще се елиминира.


Мерки: (виж Myotis bechsteinii).
1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)

Бехщайновият нощник е обитател на стари широколистни и смесени гори. Известен е от 63 находища у нас, в планините до 1650 м н.в. Най-голяма е концентрацията на находища в пояса 0-300 m (24 находища, 42%) и в пояса 301-600 m (12 находища, 21%). Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 м. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Липсват данни за зимуването на вида в България. Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. В Западна Стара планина са установени вертикални миграции с цел размножаване и swarming, по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори. Най-често в края на май и началото на юни женските формират малки размножителни колонии (5-35 женски) в хралупи на дървета и раждат по едно малко. Кърменето продължава около 3 седмици, след което до около края на август младите прилепи живеят заедно с родителите си. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората преди и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района, откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Наблюдения върху хранителното поведение в България показват, че видът се храни недалеч от убежището си (50-450 м, много рядко по-далече). Ловува предимно в стари широколистни гори, но също и в иглолистни. Индивидуалният ловен участък е малък, 0.6 – 4.7 ха, често припокриващ се между индивидите от една колония. Зимува в пещери (Големански 2011, МОСВ 2013, Пешев и кол. 2004, Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Fuszara et al. 1996, Napal et al. 2010, Schofield and Morris 2000).

Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 находище (място за струпване). Площта на потенциалните местообитания е оценена на 268020 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида.


Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), имотите попадат в потенциални местообитания на вида. При теренните ни проучвания се установи, че в границите на имотите липсва изцяло дървесна растителност, така че за местообитания на този вид не може да се говори. Картирането им като такива е по-скоро резултат от техническа неточност (при изчертаване на полигона или при прехвърляне от растерен във векторен слой и обратно). Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. такива за отглеждане на малките (буковите гори), в които индивидите са чувствителни към безпокойство. Предвид малката засегната площ и временния му характер (само по време на строителството), въздействието се оценява като незначително. С прилагането на подходящи мерки, то ще се елиминира.


Мерки: Да не се извършва строителство в периода на отглеждане на малките на вида (1 юни - 31 юли).

Ефект: Елиминиране на безпокойството в потенциалните местообитания на вида.
1324 Голям нощник (Myotis myotis)

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7000 индивида. Често те са смесени с M. blythii. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в широколистни гори и овощни градини, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 км, максимум до 15 км от убежището. Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили. Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март (МОСВ 2013).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 3 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 1153120 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 3.265 дка, или 0.0003% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга малка част от един голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида, която представлява поляна. Оставащата, незасегната част от полигона ще запази характеристиките си на потенциално ловно местообитание. Фрагментацията ще е незначителна.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1307 Остроух нощник (Myotis blythii)

В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Видът е с азиатски произход и еволюционно е свързан със засушливи, топли и открити местообитания. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии, и само рядко единични прилепи са намирани в постройки. В много от случаите и през зимата, и през лятото обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis myotis. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април (МОСВ 2013).

Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 4 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 1153120 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Според нашите проучвания, и базирано на биологията на вида, целия район около имотите е непригоден като потенциално ловно местообитание. Видът ловува в открити райони, пасища, ливади, докато района на ИП е заобиколен от букова гора, с много малък полигон тревисти местообитания в средата.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите липсват местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Безпокойство няма да има.


Каталог: doc -> naturaconsult
naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол
naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница