Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за


Трицветен нощник (Myotis emarginatus)



страница8/12
Дата13.10.2018
Размер1.86 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Известни са 73 находища, разположени в цялата страна. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400 - 500 м н.в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 м н.в. в Централна Стара планина, 1550 м н.в. в Рила, 1560 м н.в. в Западните Родопи. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Заселва се в пещери, изоставени постройки, стари военни бункери и др. Термофилен вид. Температурата в размножителните убежища може да стигне до 35°С. Размножителните колонии се състоят предимно от женски индивиди, най-често смесени с подковоноси. Преди средата на август, скоро след като всички малки могат да летят, колонията напуска убежището и се заселва в друго близко или по-далечно укритие. В България е установена една от най-дългите миграции на вида (105 км) – от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки в Централен Балкан. Храни се предимно с паяци, мухи, мрежокрили и по-рядко пеперуди. През зимата у нас са установени само единични индивиди в пещери (Големански 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 лятно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 906230 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 0.519 дка, или 0.0001% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга малка част от един голям полигон с потенциални ловни местообитания на вида, която представлява поляна. Оставащата, незасегната част от полигона ще запази характеристиките си на потенциално ловно местообитание. Фрагментацията ще е незначителна.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Дългопръстият нощник е типичен обитател на карстовите райони. Среща се на територията на цялата страна, в планините до около 1500 m. Повечето находища са между 100 и 600 m н.в. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Ловува над водна повърхност (стоящи водни тела, реки с бавно течащи участъци, богати на хранителни вещества), отдалечавайки се на максимум 10 км от убежището. Индивидуалната ловна територия варира от 3 до 100 дка (МОСВ 2013, Almenar et al. 2006, Dietz & Kiefer 2016).

Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 1 зимно находище. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 276290 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида, като се засягат пряко. От биологията на вида обаче е видно, че това не може да бъде вярно - видът ловува над водна повърхност, а имотите представляват тревисто местообитание. Като потенциално ловно местообитание на вида в района би могла да се разглежда р. Черни Вит, която обаче не се засяга пряко. Потенциални убежища също липсват.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 м н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 км). Хранителните местообитания включват преди всичко брегове на реки, езера и язовири, най-разнообразни открити хабитати като ливади и пасища, окрайнини на гори, населени места (около улични лампи), разредени гори, екстензивни обработваеми площи, до около 5 - 20 км от убежищата. Избягва склопени, гъсти гори. Ловната територия е голяма, достига до хиляди хектари (Големански 2011, МОСВ 2013, Rainho and Palmeirim 2011, Russo and Jones 2003, Vincent et al. 2011).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 5 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 360720 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални ловни местообитания на вида. Липсват потенциални убежища.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.0011% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то въздействие от ИП върху местообитанията на вида на практика няма да има.



Фрагментация на местообитания

В границите на имотите попадат потенциални ловни местообитания на вида. Тъй като видът ловува в широк спектър от местообитания, вкл. в селища, то фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.


1335 Лалугер (Spermophilus citellus)

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3 - 5 ha, в редки случаи 100 - 150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011).



Оценка на вида в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - тя е определена като приблизително до 2% от числеността на националната популация (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 19 находища. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 61994 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите липсват местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.


1352 Европейски вълк (Canis lupus)

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна –основно копитни бозайници, но също зайци, гризачи, мърша, птици, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 km. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha.



Оценка на вида в зоната. Според стандартният формуляр зоната се обитава от 38 - 39 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) зоната се обитава от 4 - 5 семейни групи. Общата площ на местообитанията, подходящи за сърцевинна зона, е 40150 дка. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 1007700 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследван район (150 м около границите на имотите) липсват потенциални местообитания на вида. Според нас буковите гори в района са подходящо трофично местообитание, тъй като са достатъчно отдалечени от населени места, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня, докато вълка е нощно активен. Тези местообитания обаче не се засягат пряко.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попада подходящо трофично местообитание - буковите гори в района. Вълците обаче ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попада подходящо трофично местообитание - буковите гори в района. Вълците обаче ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности. Ето защо безпокойство няма да има.


1354 Кафява мечка (Ursus arctos)

Основната популация на кафявата мечка в България е концентрирана в две субпопулации – Централно-балканската и Рило-родопската. Числеността и в Централна Стара планина към 2007 г. е 150 - 190 индивида (с малките), в Рило-Родопския масив – 300 - 360. В двете метапопулации полово зрелите индивиди са 55 - 70 и 115 - 140. В съседните планини скитат 25 - 30, главно млади мечки. През последните 10 години са регистрирани много случаи на поява на индивиди, обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножителна гледна точка субпопулации. Това са районите на Краище – Кървав камък и Руй, Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се определят като стабилни размножителни единици, а по-скоро като мечки в дисперсия, усвояващи нови територии. Женските стават полово зрели на 3 - 4 години, мъжките на 5 - 6. Разгонването е най-често през май - юни. Женската ражда веднъж на 2 - 3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. В наши условия мечката изпада в „летаргия” от края на декември до януари. Не всички мечки в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 хa. Средногодишно около 75% от храната на мечката е растителна. В началото на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла и корени от тревни и луковични растения, безгръбначни животни и мишевидни гризачи. Изхранва се с мършата от умрели през зимата диви животни. Наблюдавани са случаи на успешен улов на диви свине на места за подхранване, но малко мечки търсят жива плячка през цялата година. Разравя мравуняци и яде мравки и ларвите им. В миналото е имала по-голямо разпространение. Обитава иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600 - 1000 м н.в., субалпийски храсталаци до 1800 м н.в., скални масиви и ждрела. Основен фактор за местообитанието ѝ е наличие на храна и фактора спокойствие. Зимува в скални райони или гъсти горски насаждения.



Оценка на вида в зоната. Според стандартният формуляр зоната се обитава от 47 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) зоната се обитава от 18 - 19 индивида. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 704000 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитание на вида. Това обаче са малки, изолирани един от друг полигони. Прави впечатление, че при моделирането на местообитанията на вида са допуснати малки по площ полигони (400 м2), откъснати от по-големите такива, което е лишено от биологичен смисъл за такъв едър и подвижен вид като мечката. В района липсва добра хранителна база – горски плодове, мравуняци и др. Възможно е единствено преминаване на отделни индивиди през района на буковите гори.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Мечките са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Буковите гори в района са подходящи единствено за преминаване на отделни индивиди, но мечките са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности. Ето защо безпокойство няма да има.


1355 Видра (Lutra lutra)

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 м н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 км, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).



Оценка на вида в зоната. Според стандартният формуляр зоната се обитава от 15 - 20 индивида. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) зоната се обитава от 25 - 35 индивида. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 37717.805 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида - р. Черни Вит и прилежащите ѝ брегове.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите попадат 4.003 дка, или 0.0106% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Въздействието се оценява като незначително.



Фрагментация на местообитания

ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Не се засягат водни местообитания. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида на практика няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, можещи да изпълняват биокоридорна функция – р. Черни Вит. Видрите са активни предимно нощем, когато не се извършват строителни дейности, а съществуващия цех за бутилиране на изворна вода на практика не представлява източник на безпокойство, вкл. тъй като дейностите се извършват през деня. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) попадат потенциални местообитания на вида, но той е сравнително адаптивен към човешко присъствие поради предимно нощния си начин на живот. Безпокойството, ако такова се наблюдава, се оценява като незначително, предвид временния му характер (само по време на строителството).


2635 Пъстър пор (Vormela peregusna)

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май. (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).



Оценка на вида в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 30453 дка.

Оценка на вида в района на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида.
Въздействия:

Пряко унищожаване на местообитания

В границите на имотите не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.



Фрагментация на местообитания

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.



Бариерен ефект

ИП не засяга местообитания на вида, вкл. такива, можещи да изпълняват биокоридорна функция. Бариерен ефект няма да има.



Безпокойство при строителството

В зоната на максимално въздействие (150 м около границите на имотите) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.


Каталог: doc -> naturaconsult
naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол
naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница