ВЪПРОС ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ. ПРАВО НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

1. 
   ПРЕДМЕТ И ЛЕГИТИМИРАНИ ЛИЦА
   

1.По правило всички първоинстанционни решения подлежат на ВО- чл.258 ал.1. Няма ограничения в закона.

Компетентен въззивен съд- следва от родовата подсъдност; следващият по степен на родово компетентния първоинстанционен съд (РС- ОКР. СЪД; ОКР. СЪД- АПЕЛАТ. СЪД)

По някои категории дела може да се предвидят касационни функции и на апелативните съдилища (напр.по трудовите дела 3-та инстанция е апелат. Съд)

Чл.258 ал.2- Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части (диспозитивно начало).
2. За да се обжалва 1-инстанц. Р трябва да имаме лице с правен интерес и което е легитимирано да обжалва (т.е. да разполага с процесуалното право да обжалва). То представлява право на процесуална защита в една от фазите на исковия процес.

ПВО възниква с обявяването на 1-инстанц. съдебен акт и връчването му на съответната страна по делото. То съществува в рамките на един двуседмичен преклузивен срок (чл.259 ал.1). Това е една възможност и има потестативен характер (може да бъде упражнена с едностранно волеизявление на носителя на правото чрез подаване на въззивна жалба).

ПИ рядко е обвързано с преклузивен срок (изключение: при бащинство), в повечето случаи сроковете са давностни.

• 
  Конституираните по делото страни на 1-ва инстанция ( типичните и нетипичните главни страни);
  
• 
  Това право имат и лица, които не са били конституирани като страни пред 1- инст. Това са тези страни, които са разполагали с право на иск по спора и са имали възможност или е трябвало да бъдат конституирани пред 1-вата инстанция като необходими другари.
  

Такова лице трябва да има правен интерес, които се удостоверява чрез твърдение за неизгодно първоинстанционно решение. Страната твърди че първоинстанционният акт е порочен.

Един от видовете порочи решения е процесуално недопустимото Р, защото е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на иск. Другата страна има право на въззивна жалба, защото твърди че първата не е имала право на иск.
Спазването на двуседмичния срок дава възможност да се развие въззивното производство. С подаването на въззивна жалба започва постъптелното развитие на ВО.

2. 
   ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
   

Възивната жалба е писмена като в закона са точно предвидени съдържанието и формата й (чл. 260- съдържание, чл. 261- необходими приложения). Въззивната жалба трябва да бъде подадена чрез 1-инст. съд, който е длъжен да обслужи проверката за редовност на жалбата.

1. 
   Съдържание- реквизити с оглед редовността на жалбата- т.3, 5 и 6 не правят жалбата нередовна (т.3- указание в какво се състои порочността на решението; т.5- новооткритите и новонастъпили факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаване на делото от възивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; т.6- новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи). В чл. 262 е указано кога жалбата е нередовна. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на странат се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
   

2. 
   Насрещна въззивна жалба- чл.263. ал.2
   

Ответникът може в 2-седмичен преклузивен срок от получаването на преписа от въззивната жалба да подаде насрещна въззивна жалба. Формално тя трябва да отговаря на същите условия като въззивната жалба. Насрещната жалба дава възможност на страната, която не е подала жалба и е пропуснала срока за това да се защити. Това са страни в процеса, които не желаят да обжалват първоинстанционното решение на всяка цена, но след като другата страна жали и те се възползват от правото си на насрещна жалба.

3. 
   Правна помощ- Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече докато молбата се разглежда ( чл.259 ал.2). От влизанео в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал.2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
   

В производството пред въззивния съд на практика действията наподобяват дейността на 1-инст. съд. Въззивният съд е компетентен да провери отново допустимостта на жалбата/жалбите. Ако се окаже че е недопустима въззивната жалба, това рефлектира и върху насрещната въззивна жалба! Ако жалбите са допустими- пристъпва се към дейност по същество.

Ако жалбите са допустими, пристъпва се към дейност по същество!!!

2. 
   Чл.268- Открито заседание на въззивния съд
   

2. 
   Оттегляне и отказ от въззивната жалба- Възможно е жалбата да бъде оттеглена или да се откаже страната от нея- чл.264 (разпореждане с правото на обжалване). Предварителен отказ от правото на обжлване е недействителен.
   
3. 
   чл. 265- Присъединяване към въззивната жалба
   

Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във възивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните. В случаите на необходимо другаство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя (чл.265 ал.2)

2. 
   чл.270- Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
   

• 
  ал. 1 и ал.2- Когато 1-инст. Р е нищожно, възивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на 1-инст. съд за постановяване на ново Р. Нищожността на Р може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
  
• 
  Когато Р е недопустимо (ал.3), въззивният съд го обезсилва като прекратява делото ( напр. искът е бил предявен от нелегитимиран ищец). Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. В този случай въззивния съд обезсилва Р. и ще образува пред себе си дело по спора вече като 1-инстанционен. Ако е разгледан непредявен иск, Р се обезсилва и делото се връща на 1-инст. съд за произнасяне по предявения иск.
  
• 
  Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на РС ( който може повече, може и по-малкото)
  

2. 
   Решение при неправилно 1-инст. решение- чл.271
   

Ал.2- при отмяна на Р по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които 1-инст. съд не се е произнесъл.

Ал.3- Съдът отменя Р и по отношение на необжалвалите и необходими другари по делото.

2. 
   Решение при правилно 1-инст решение- чл. 272
   

1. 
   Пълен въззив- преди
   
2. 
   Ограничен въззив- по настоящем
   

Същността на огрничения въззив е в забраната да се попълва делото с такива факти и доказателства, които страната по своя вина е пропуснала да представи в по-ранната фаза.

До сега страните имаха неограничени възможности за попълване независимо от причините за това. Сега- чл. 266

1. 
   Касационното обжалване исторически е възникнало по-рано и намира проявление във френския процесуален закон; първоначално като извънреден способ – не като жалба, а като молба; с функция да обслужи законността, а не толкова интереса на страните; огранчени основания за отмяна; липса на възможност КИ да се отклони от съдържанието на жалбата. Типично за касацията е че КС винаги връща делото на съда по същество за ново разглеждане
   
2. 
   Ревизионното обжалване ( Австрия и Германия)- възниква като по-гъвкаво; повече е енасочено към страните; ревизионният съд може да излезе извън рамките на основанията в жалбата. В определени случаи като отмени Р вместо да го връща решава сам делото.
   

1. 
   Предмет на КО
   

• 
  Решен в противоречие с практиката на ВКС;
  
• 
  Решаван противоречиво от съдилищата (въззивните);
  
• 
  От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (липсва практика; ново законодтелство).
  

Тези основания за допускане са различни и от основанията за КО- чл.281 (пороци на решението). Това е свързано с проверката за основателност на жалбата. Нищожно, недопустимо или неправилно решение (както при въззивното обжалване).

1. 
   КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ
   

1. 
   Касационното обжалване, уредено в ГПК спада към контролно-отменителния тип на съдебно обжалване на съдебните актове – целта е контрол и проверка на обжалваните решения при точно посочените в закона основания, визирани в чл.281 ГПК. Ако е налице поне 1 от тях ВКС е длъжен да приеме, че жалбата е основателна и да процедира с оглед вида на порока.
   
2. 
   Кои са основанията:
   
   1. 
      Всички случаи, когато решението е нищожно;
      
   2. 
      Недопустими решения (като тук трябва да се отграничават тези предпоставки, които не са абсолютни, а от абсолютните следва да се изключат тези, за които съдът не следи служебно!!!). Както при нищожно решение, така и при недопустимо ВКС действа както въззивният съд, когато установи недопустимост или нищожност на решението – чл.293,ал.4 препраща към чл.270, който урежда правомощията на въззивния съд в тези случаи;
      
   3. 
      Неправилно решение – 3 хипотези:
      

• 
  Решението е неправилно поради противоречие със закона – има се предвид противоречие с материалния закон (от К. До най-нисшия по степен подзаконов материален НА; МДоговори; обичая, когато законът препраща към него; ТР на КС и на ВКС и ВАС). Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението, т.е. да опорочава правните изводи, на които то се основава. Проверката дали решението противоречи на закона става въз основа на фактическите констатации на въззвината инстнация.
  
• 
  Нарушаване на съществени процесуални правила – касае се за допуснато от съда нарушение на процесуална норма, а не от страната – такова обаче например е налице ако страната е извършила действие при СПНар., а съдът не го е отхвърлил, а го е приел. Съществено означава конкретното нарушение да нарушава норма, която е съществена за правилността на решението. СПНар. Е основание за обжалване само в полза на страната, чиито права са били нарушени. (Не може обжалавщият да посочи като СПН това, че другата страна не е била надлежно призована);
  
• 
  Необоснованост на решението – въззивният съд е допуснал грешка при формиране на вътрешното си убеждение, които грешки водят неизбежно до неверни фактически констатации, а оттам и до грешни правни изводи.
  

2. 
   РАЗГЛЕЖДАНЕ НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ПО СЪЩЕСТВО
   

1. 
   Касационната жалба се подава в 1-месечен преклузивен срок от връчване на решението на страната. Подаването става чрез съда, който е постановил въззивното решение. По съдържание жалбата трябва да отговаря на посоченото в чл.284,ал.1, но тъй като касационното обжалване като контролно-отменително ангажира в по-малка степен служебните f на ВКС неспазването на тези изисквания я правят недопустима. Ако съдът (въззивният съд, защото той прави тази проверка) констатира поправими недостатъци – дава 7-дневен срок да се отстранят и ако не се отстранят – връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване. НОВО – чл.284,ал.2 касационната жалба трябва да бъде приподписана от адвокат или юристконсулт, освен ако самият жалбоподател или представителят му имат юр. Правоспособност.
   
2. 
   След като приеме жалбата въззивният съд изпраща препис до ответника и му дава 1-месечен срок за отговор.Ответникът също така може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор – чл.287,ал.2,3 и 4;
   
3. 
   !!! Въпреки, че обжалваното въззивно решение не е породило СПН, то е годно изпълнително основание и осъдителните въззивни решение подлежат на принудително изпълнение, а касационната жалба не спира изпълнението. Затова чл.282 дава възможност на жалбоподателя да поиска от ВКС спиране на изпълнението срещу надлежно обезпечение. Ако например такова не е поискано и осъдителното въззивно решение е изпълнено, но в последствие касационната жалба е уважена, жалбоподателят ще може да извади на базата на решението на ВКС обратен изпълнителен лист и да си върне това, което му е отнето.
   
4. 
   След като жалбата и отговора бъдат изпратени на ВКС, той проверява в закрито заседание допустимостта на жалбата и се произнася по това с определение – то е преграждащо, защото лишава страната от правото й на касационно п-во и затова подлежи на обжалване (пред кого???);
   
5. 
   След като допусне жалбата ВКС пристъпва към призоваване на страните – това става чрез обнародване в ДВ за следващия месец (напр. До 01.06. трябва да бъдат публикувани датите за месец юли). Делото се разглежда в открито заседание, като съдът следи служебно за основанията, свързани с нищожност или недопустимост на решението – аргл от чл.293,ал.4 във вр. С чл.270!!! Във връзка с правилността пък съдът се произнася само по постановените в жалбата основания;
   
6. 
   Чл.291 – нов – уеднаквяване на практиката на ВКС. Има възможност ако самият ВКС в различни сови състави е давал противоречиви решения на съответните въпроси, п-вото да се спре, а ВКС да изготви ТР, което да доведе до задължителност.
   

1. 
   КАСАЦИОННО РЕШЕНИЕ – с решението си ВКС може да остави в сила решението на въззивния съд или да го отмени изцяло или частично:
   
   1. 
      Ако установи, че решението е нищожно или недопустимо – ВКС ще постъпи както и въззвният съд в този случай – ако е нищожно или прекратява делото или ако не подлежи на прекратяване го връща за ново разглеждане – чл.270,ал.1; Ако е недопустимо – го обезсилва и прекратява делото или го изпраща на компетентния съд ако е недопустимо поради сгрешена подсъдност – чл.270,ал.3;
      
   2. 
      Ако установи, че решението е неправилно – връща делото на въззивния съд за разглеждане от друг с-в, а по ал.3 - само когато се налага да бъдат повторени определени съдопроизводствени действия или да бъдат извършени нови.
      

2. 
   Правомощия на ВКС при повторно обжалване – новото решение на въззивния съд отново подлежи на касационно обжалване и за него важи казаното във в.53. Отново ще се преценяват предпхоставките на чл.281 и те се свързват вече с нарушение и неспазване на закона в новото решение – неспазване на задължителните указания на ВКС.
   

1. 
   СЪЩНОСТ
   

1. 
   Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Тя е самостоятелно съдебно п-во за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни (несъотвествие между решението и действителното правно положение) поради някоя от причините, посочени изчерпателно в чл.303, ал.1
   
2. 
   Само необжалваемите и ползващи се със СПН решения подлежат на тази отмяна – ако има друг ред за атакуването им, отмяна е недопустима. (напр. Охранителните актове, решения за издаване на ИЛ не се отменят по този ред)
   
3. 
   Легитимирана да възбуди п-во за отмяна е само „заинтересувана страна”. Такава е тази страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение и то е неправилно поради порок по чл.303, ал.1, засягащ това лице. Тези 2 условия трябва да са налице кумулативно. Такива са не само главната, но и подпомагащата, и контролиращата страна, и необходимите другари, и обикновените другари, ако неправилността на решението засяга общ факт.
   

4. 
   Производството е срещу лицата, за които решението поражда благоприятни правни последици – страната, в чиято полза е постановено решението; необх. Другари и др.
   

2. 
   ОСНОВАНИЯ
   

1. 
   Чл.303, ал.1,т.1 – когато се открият нови облстоятелства или нови писмени доказателства - Става въпрос за непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се дължи на обективна невъзможност
   

1. 
   Нови обстоятелства или писмени доказателства
   

• 
  
  Изтегляне 2.82 Mb.
  
  Сподели с приятели: