Опората, от която се нуждаят децата


Как децата компенсират сами пропуските в семейната система



страница10/17
Дата01.01.2018
Размер1.84 Mb.
#38783
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17

Как децата компенсират сами пропуските в семейната система


Законите на Сътворението, на чието спазване се основава душевното здраве на човека, включват и логиката, по която отделните членове на семейството са разположени един спрямо друг, или - както се изразяват психолозите - семейната констелация.

Думата „констелация" идва от латинските думи „cum" и „stella". Първоначалното й значение се свързва с диспозицията на небесните тела и тяхната произтичаща от правилата на слънчевите системи взаимна зависимост. Когато една звезда отпадне, образувалата се черна дупка привлича в тъмния си водовъртеж и светещите в близост звезди. Сходството със семейните системи е несъмнено - те са втъкани в същите модели на Сътворението като звездите. (Според най-старата известна ни до момента природна наука Аюрведа „ Каквото е човешкото тяло, такова е и космическото, ... какъвто е атомът, такава е и цялата Вселена".)

Обръщането към тази прастара логика, задължителна за вътрешносемейното устройство в интерес на успешните взаимоотношения, е заслуга на терапията на семейството като система. Ако редът в системата не се спазва, страда и отношението към собствения Аз и останалите хора. При търсенето на решения се взема, естествено, предвид различният начин на живот на съответния културен кръг. Например, позицията на мъжа и жената в условията на матриархат и патриархат е с различна тежест, както различно е значението на старшинството в едно индианско и в едно европейско семейство. Но основните правила са еднакви за всички култури и са описани впечатляващо в литературата. За старогръцката трагедия преплитанията в семейната система са нещо обичайно, а изходът от тях непредотвратимо следва законите й: без вина виновен. Това се случва и днес: невинното, несгрешило с нищо дете по трагичен начин става тиранин.

(Истина е, че преплитанията в системата не винаги са причина за възникването на властолюбие, но често допринасят за него). Дългогодишните изследвания в областта на етиологията и разработените въз основа на натрупания опит терапевтични подходи, както и тяхната ефективност насочват вниманието ни към определени вътрешно-семейни диспозиции, при които детето се превръща в жертва. Едва когато те бъдат разпознати и коригирани, то ще се окаже свободно, а възпитанието му - възможно.

Тук ще спомена някои закономерности на семейната система, като по-долу цитирам Берт Хелингер30:

Кой принадлежи към системата на семейството?


„Ние - ведно с нашите родители, братя и сестри -сме част от една съдбовна общност, каквато е всяко семейство. А като семейство сме част от рода, обединил родовете на двамата ни родители в по-голяма система от хора; тези хора, дори да не ги познаваме всичките, са важни за нас.

Независимо дали живи или починали, към рода по правило принадлежат:

1. детето и неговите братя и сестри;

2. родителите и техните братя и сестри;

3. бабите и дядовците;

4. понякога и някой от прабабите или прадядовците;

5. освободилите за другиго мястото си в системата, например първи съпруг или съпруга съответно на майката или бащата, на бабата или дядото от двете страни (включително партньори от връзки без брак или от бракове, завършили с развод или раздяла), или бивша годеница и въобще жена или мъж, от които някой от рода има дете, както и всички онези, които поради злополучно стечение на обстоятелствата, заминаване или смърт са преотстъпили първенството си. (...)

Правото на принадлежност


Всички, които принадлежат към един род, му принадлежат в еднаква степен и заемат еднакво неоспоримо място в него. Появи ли се някой, който да заяви: „Моето право на принадлежност е по-голямо от твоето", редът се нарушава и системата се разстройва. Забравилият например, че е имал мъртвороден брат или сестра, която е починала, заелият мястото на нечий бивш съпруг с наивното убеждение, че то му се полага и че го заслужава повече от онзи, който го е освободил, престъпва реда. Вследствие на това в някое от следващите поколения може да се открие човек, неволно повтарящ съдбата на лишения от полагащото му се място.

Основната вина на една система е изключването на неин член въпреки правото му на принадлежност, а право на принадлежност имат всички, които веднъж са били допуснати в нея. (...)



Законът за предимството на първия, появил се в системата


Времето придава характеристика на битието. Придава му ранг и структура. Появилият се по-рано в една система има предимство пред появилия се след него. Във вече установените отношения съществува следователно йерархия, която се определя от поредността на възникването им. Този принцип аз наричам изначален ред. Според него родителите стоят пред децата, а първородните деца - пред останалите братя и сестри." (курсивът мой - И. Прекоп.)

Първото място във всяко семейство принадлежи значи на родителите, а второто - на децата. Поредността, в която децата са дошли на бял свят, е от решаващо значение за мястото им в семейната система: роденото преди другите братя и сестри стои най-отпред, роденото второ - след него и т. н. Техните права и задължения съответно също са различни.

Това в случай на осиновяване означава, че в сърцето на детето родната майка трябва да е на първо място, независимо дали е починала, живее в друга страна или не може да го гледа по някакви други причини, а мащехата или осиновителката - на второ. Предимството на първия съпруг след развод или смърт се запазва и при сключването на нов брак, понеже като баща на децата той продължава да е свързан с майката. По същата схема децата от първия брак имат предимство пред втория партньор, както и пред децата от него.

Невинаги е лесно, разбира се, да се живее по тези „правила на любовта". Когато болката от наранените чувства например все още не е отзвучала и продължава да бъде източник на напрежение, на човек просто му е нужно смирение. За разведените родители това ще рече да проявяват уважение един към друг в името на децата си. Още веднъж ще цитирам Хелингер:

„Ако някой, който е втори по ранг, се намеси в сферата на първия по ранг, например ако синът се опита да изкупи вината на баща си или да бъде по-добрият съпруг на майка си, той узурпира права, които не му се полагат. А на такава узурпация личността може несъзнавано да реагира с желание за провал и гибел. Тъй като подобна намеса обикновено се случва от любов, ние не си даваме сметка, че грешим, и не се смятаме за виновни. Но ролята й и произтичащите от нея взаимозависимости са съществени винаги, когато има злощастно стечение на обстоятелствата, да речем - някой в семейството полудява, посяга на живота си или извършва престъпление."

Следователно, никой не може да запълни празнината, останала след един или друг член на семейството, без да изтърпи съответните последици. Родовата съвест се грижи за това.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница