Основни факти и цифри за енергийната сигурност на ес



страница1/8
Дата07.12.2017
Размер0.51 Mb.
#36276
  1   2   3   4   5   6   7   8



Просперитетът и сигурността на Европейския съюз зависят от стабилното и изобилно снабдяване с енергия. Фактът, че гражданите в повечето държави членки не са се сблъсквали с дълготрайни нарушения на енергийните доставки от петролните кризи през 70-те години на миналия век насам, свидетелства за успеха на държавите членки и ЕС в това отношение. За повечето граждани енергията просто е „на разположение“ — повсеместно и непрекъснато. Това оказва огромно влияние върху факторите, обуславящи националните решения в областта на енергийната политика, като сигурността на доставките не се третира наравно с други съображения.

Въпреки това, гражданите на ЕС в някои от източните държави членки бяха сериозно засегнати от временни нарушения на газовите доставки през зимите на 2006 г. и 2009 г. Това беше стряскащ сигнал, че е необходима от обща европейска енергийна политика. Оттогава е направено много, за да се укрепи енергийната сигурност на ЕС по отношение на доставките на газ и да се намали броят на държавите членки, които зависят изключително от един единствен доставчик. Въпреки постигнатия напредък в укрепването на инфраструктурата и диверсифицирането на доставчиците, ЕС остава уязвим за външни енергийни сътресения, както ясно се вижда от цифрите по-долу. Затова ЕС се нуждае от трезва стратегия за енергийна сигурност, която осигурява устойчивост срещу тези сътресения и нарушения на енергийните доставки в краткосрочен план и намаляване на зависимостта от конкретни горива, енергийни доставчици и маршрути в дългосрочен план. Създателите на политики на национално равнище и на равнище ЕС трябва да представят ясно на гражданите възможностите за избор, свързани с намаляването на тази зависимост.



Основни факти и цифри за енергийната сигурност на ЕС

  • Понастоящем ЕС внася 53 % от енергията, която потребява. Зависимост от вноса на енергия съществува по отношение на нефта (почти 90 %), природния газ (66 %), и в по-малка степен по отношение на твърдите горива (42 %), както и на ядреното гориво (40 %).

  • Сигурността на енергийните доставки засяга всяка държава членка, независимо че някои държави са по-уязвими от други. Това важи особено за по-слабо интегрирани и свързани региони като Балтийския регион и Източна Европа.

  • Най-належащият въпрос във връзка със сигурността на енергийните доставки е силната зависимост от един външен доставчик. Това е особено вярно за природния газ, но важи и за електроенергията:

    • В шест държави членки Русия е единствен външен доставчик за целия техен внос на газ, а в три от тях над една четвърт от общите енергийни нужди се покриват чрез природен газ. През 2013 г. енергийните доставки от Русия представляваха 39 % от вноса на природен газ за ЕС или 27 % от потреблението на природен газ в ЕС; Русия изнасяше 71 % от своя газ за Европа, като най-големите обеми постъпваха в Германия и Италия (вж. приложение 1).

    • В областта на електроенергията три държави членки (Естония, Латвия и Литва) са зависими от един външен оператор за експлоатацията и балансирането на тяхната електроенергийна мрежа.

  • ЕС плаща за внос на енергия над 1 млрд. EUR на ден (около 400 млрд. EUR през 2013 г.), като това е над една пета от общия внос на ЕС. ЕС внася нефт и нефтопродукти за над 300 млрд. EUR, от които една трета от Русия.

  • Енергийната сигурност на ЕС трябва да се разглежда също в контекста на нарастващото търсене на енергия в световен мащаб, което се очаква да се увеличи с 27 % до 2030 г., и на важните промени в търговските и енергийните потоци.

Стратегията, описана по-долу, се основава на редица успешни елементи на настоящите политики и на поуките, извлечени от прилагането им, както и от ефективността на реакцията на Съюза при предишни енергийни кризи, свързани с доставките. Европа постигна значителен напредък по пътя към завършването на вътрешния енергиен пазар с подсилени взаимни връзки. Нейната енергийна интензивност е сред най-добрите в света и тя разполага с по-балансиран енергиен микс от основните си партньори.

Същевременно твърде често проблемите, свързани с енергийната сигурност, се разглеждат само на национално равнище, без да се взема напълно под внимание взаимната зависимост между държавите членки. Ключът към подобряване на енергийната сигурност се крие на първо място в един по-колективен подход чрез функциониращ вътрешен пазар и засилено сътрудничество на регионално и европейско равнище, насочено по-специално към координиране на развитието на мрежите и отваряне на пазарите, и на второ място в по-съгласувани външни действия. Това включва гарантиране чрез инструментите на разширяването, че тези ръководни принципи се спазват от страните кандидати и потенциални кандидати.

Днес ЕС е единственият голям икономически участник, произвеждащ 50 % от електроенергията си без емисии на парникови газове1. Тази тенденция трябва да продължи. В дългосрочен план енергийната сигурност на Съюза е неразделно свързана със и насърчавана от необходимостта от преминаване към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, която намалява използването на вносни изкопаеми горива. Тази европейска стратегия за енергийна сигурност, следователно, е неразделна част от политическата рамка за 2030 г. по отношение на климата и енергетиката2, и е в пълно съответствие с целите на нашата политика3 относно конкурентоспособността и промишлеността. Затова е важно решенията за тази рамка да се вземат скоро, както бе отбелязано от Европейския съвет, и държавите членки да се заемат съвместно с подготовката и изпълнението на дългосрочни планове за конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергетика. Решаването на проблемите на енергийната сигурност в условията на бързо променяща се среда ще изисква гъвкавост и способност за приспособяване и промяна. Следователно, може да се наложи тази стратегия да претърпи развитие в резултат на променящи се обстоятелства.

Стратегията определя области, в които трябва да се вземат решения или да се предприемат конкретни действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в отговор на загрижеността относно енергийната сигурност. Тя се основава на осем ключови стълба, които се подпомагат от принципа на солидарност и чрез които се насърчава по-тясното сътрудничество, което е от полза за всички държави членки, и същевременно се зачитат националните енергийни решения:



  1. Незабавни действия, насочени към подобряване на способността на ЕС да се справи със сериозно нарушение на доставките през зимата на 2014/2015 г.

  2. Укрепване на механизмите за реагиране в извънредни ситуации и механизмите за солидарност, включително координиране на оценките на риска и плановете за действие при непредвидени ситуации, и защита на стратегическата инфраструктура.

  3. Намаляване на търсенето на енергия.

  4. Изграждане на добре функциониращ и напълно интегриран вътрешен пазар.

  5. Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз.

  6. По-нататъшно развитие на енергийните технологии.

  7. Диверсифициране на външните доставки и свързаната с това инфраструктура.

  8. Подобряване на координацията на националните енергийни политики и възприемане на единни позиции във външната енергийна политика.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница