Отговори на въпроси по процедура bg16rfop001 001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, получени в периода 10. 02. 2017 – 25. 07. 2018
Изтегляне 1.64 Mb.
|
| ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ ПО ПРОЦЕДУРА BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, получени в периода 10.02.2017 – 25.07.2018 Въпрос №1 от Милена Мартинович, от 20 февруари 2017г. (martinovic@abv.bg):Съгласно изискванията по процедура BG16RFOP001-1.00 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” е необходимо, в случай на кандидатстване с проектно предложение за социални жилища да бъде разработена конкретна Наредба на общинския съвет за регламентиране на социалните жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение, като социална услуга, част от политиката по социално включване на общината, в съответствие с изискванията към мерките по процедурата (както е описано в т. 5.2.2., ИП „Социална инфраструктура“ на Насоките). Наредбата на общинския съвет за социалните жилища, финансирани по ОПРР, следва да бъде разработена и приета преди подаване на проектното предложение. Наредбата следва да регламентира реда за стопанисване, финансиране, настаняване, ползване, мониторинг и контрол на социалното жилище, което освен настаняване осигурява и мерки за социално приобщаване на ползвателите (образование, заетост, обучение, здравеопазване и др.) и да са изготвени в пълно съответствие с изискванията на Решение на ЕК 2012/21/ЕС. Във връзка с подготовката на Наредба, моля да ни отговорите на следните въпроси:
Отговор:В насоките за кандидатстване по процедурата е посочено, че осигуряването на социални жилища за уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение представлява социална услуга, която се предоставя от общината при условия и параметри, определени от нея самата. Изискването за изрично дефиниране на услугата е наложено с цел осигуряване на съответствие с приложимия режим по държавни помощи, съгласно който безвъзмездната финансова помощ се отпуска под формата на компенсация за Услуга от общ икономически интерес (УОИИ) в съответствие с Регламент 360/2012 или Решение на ЕК 2012/21/ЕС. Сред УОИИ, попадащи в обхвата на Решението са и УОИИ за посрещане на социални нужди във връзка със социалното жилищно настаняване и грижите и социалното включване на уязвимите групи (чл. 2, пар. 1, б. „в“). Осигуряването на социални жилища за уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение при условията, заложени в насоките за кандидатстване, представлява именно такъв вид услуга и по тази причина е определено като „социална услуга“. По смисъла на Насоките „социална услуга“ не представлява непременно „социална услуга“ по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Общината има пълната свобода при определянето на параметрите на услугата и правото да прецени по какъв начин да я регламентира, така че да гарантира съответствие с приложимия режим по държавни помощи. Реферирайки към „наем“ в насоките за кандидатстване УО на ОПРР има предвид заплащането за предоставяната услуга, като същевременно не поставя конкретни изисквания услугите задължително да се предоставят срещу заплащане и в случай, че се предоставят срещу заплащане по какъв начин да се определи цената. Това е от компетенциите на органа на местната власт, създаващ услугата. Единственото изискване е заплащането да не надвишава разходите за поддръжка и осигуряване функционирането на сградите и прилежащите им пространства, което се доказва с финансов анализ. Финансовия анализ следва да покаже, че проектът е изпълним и жизнеспособен, включително и в периода на устойчивост. В тази връзка общинският съвет следва да вземе решение дали услугата ще се предоставя срещу заплащане и какъв да бъде неговият вид и размер. В допълнение, изискваната с насоките за кандидатстване Наредба няма за цел да промени или допълни категориите общински жилища, посочени в Закона за общинската собственост. Целта на Наредбата е да очертае параметрите на услугата по предоставяне на жилища на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение. Въпрос №2 от Петранка Димитрова, от 02 март 2017г. (p.dimitrova@sofia.bg):Здравейте, във връзка с изпълнението на проекти по Оперативна програма "Региони в растеж",Приоритетна ос 1 и Закона за предучилищното и училищното образование имаме следния въпрос: "Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, обн. ДВ. Бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016г., на общинските училища е предоставена възможност за организиране и осъществяване на извънкласни дейности като образователна услуга, извън държавните образователни стандарти. Моля за Вашите разяснения дали проектите, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в чиито обхват са включени училища, реализиращи приходи от горепосочените вид услуги попадат в хипотезата на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския Парламент и на Съвета на Европейския Съюз, от 17 декември 2013 година."Отговор:В обхвата на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1303/ 2013 г. попадат операции, които генерират нетни приходи след приключването си. „Нетни приходи“ означава паричните потоци, заплащани директно от потребителите за стоки и услуги, предоставени с операцията, като такси, заплащани директно от потребителите за използването на инфраструктура, продажбата или отдаването под наем на земя или сгради или плащанията за услуги минус всички оперативни разходи и разходи за подмяна на недълготрайно оборудване за съответния период. С оглед на посоченото чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1303/ 2013 г. ще се прилага за конкретно проектно предложение, в случай че в резултат от изпълнението на проекта се очаква нарастване на генерираните от финансираната инфраструктура приходи или възникване на допълнителни приходи. Въпрос №3 от Дирекция ПП Община Ловеч, от 12 април 2017 г. (lovech_pp@abv.bg): Като каква дейност се разглежда възстановяването на конструкцията на покрив с дървена носеща конструкция, която е силно деформирана? Следвайки Указанията, възстановяването на дървена покривна конструкция на сграда, обект на интервенция по упоменатата програма, попада ли в хипотезата на конструктивно възстановяване/усилване на сградата, без да оказва влияние енергийното спестяване от 60%? Конструкцията на покрива е част от конструкцията на цялата сграда. Носещите й елементи – ребра и столици са деформирани, което е довело до загуба на устойчивост на покривната конструкция като цяло. В случай, че не се приложат мерки за укрепване на покривната конструкция, при прилагане на мерките за енергийна ефективност и по-конкретно при полагане на топлоизолация на таванската плоча, определена като задължителна мярка в енергийното обследване, би довело до неустойчиво изпълнение на дейностите по проекта. Въпрос №4 от Дирекция ПП Община Ловеч, от 12 април 2017 г. (lovech_pp@abv.bg): В случай, че възстановяването на дървена покривна конструкция на сграда, попада в хипотезата на конструктивно възстановяване/усилване на сградата, допустими ли са разходите за съпътстващите дейности по възстановяване на покривно покритие и частите от система за отводняване на покрива /улуци, водосточни тръби и др./ за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 –2020г. ? Отговор на въпрос №3 и №4: Допустими за финансиране дейности съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата и Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност са:
В тази връзка техническото обследване (Техническият паспорт на сградата, част Б “Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти”, т.2 “Необходими мерки за поддържане на безопасната експлоатация на строежа и график за изпълнение на неотложните мерки”) съдържа вида на мерките, които трябва да бъдат изпълнени по сградата, както и техния характер – задължителен или препоръчителен. Всички мерки, предписани в техническото обследване, са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ (БФП) само за сградите, за които се предвиждат над 60% енергийни спестявания на първична енергия съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата. За сградите под 60% допустими за финансиране с БФП са само задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки за конструктивно възстановяване/укрепване и мерките за достъпна архитектурна среда. Останалите мерки от техническото обследване за сгради под 60%, ако бъдат включени в проекта, следва да бъдат финансирани със собствен принос на бенефициента. Цитираните от вас дейности, свързани с възстановяването на конструкцията на покрив, биха били допустими за финансиране с БФП, в случай че отговарят на цитираните по-горе изисквания. Въпрос №5 от Ивелина Никова, от 3 май 2017 г. (iv_nikova@abv.bg): Във връзка с реализацията на проект за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 имаме следния въпрос: Допустима дейност ли е, ако на етап изпълнение на инженеринг се проектира и изпълни остъкляване на балкони, в случай че към момента на обследването същите не са били остъклени и в енергийното обследване не фигурират като задължително предписание? От страна на собственика има желание балконът му да бъде остъклен и това ще доведе както до по-добра визия на сградата (особено в случаите, когато само една тераса на дадена фасада не е остъклена), така и до значително по-голяма ефективност на изпълнените енергоспестяващи мерки. По аналог на Националната програма за енергийно обновяване, при която въпросът дали собствениците желаят остъкляване или не се решава на етап проектиране и тук изпълнителят, извършил обследване за енергийна ефективност, не е провел анкета по този въпрос, с презумпцията да се реши на етап проектиране (когато се решава и визията на сградата), и е заложил следните енергоспестяващи мерки: подмяна на дограма, топлинно изолиране на покрив, топлинно изолиране на външни стени, топлинно изолиране на под. Отговор на въпрос №5 Допустими за финансиране дейности съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата и Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност са:
Инвестиционните проекти, от своя страна, следва да включват всички задължителни енергоспестяващи мерки, предписани в обследването за енергийна ефективност, в т.ч. мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници (при доказана техническа осъществимост и икономическа целесъобразност), които водят до съответствие на сградата с нормативните изисквания за енергийна ефективност - най-малко клас на енергопотребление „С“. Всички разходи за дейности, които не са предписани в резултат на извършеното техническо и енергийно обследване, са недопустими. Предвид че остъкляването на балкони не е предписано в енергийното обследване и също така не представлява конструктивна или съпътстваща енергийните дейности мярка, то би било недопустимо за финансиране с БФП и ако бъде включено в инвестиционния проект и съответно изпълнено по време на строителството, следва да бъде поето като собствен принос на бенефициента. Собственият принос и дейностите, за които ще бъде използван, е необходимо да бъде ясно посочен в бюджета и относимите раздели на формуляра за кандидатстване. В тази връзка, в случай че бенефициентът реши да изпълни допълнителните дейности за остъкляване на балконите за собствена сметка, следва да депозира пред УО на ОПРР искане за подписване на допълнително споразумение, с оглед коректно отразяване на собствения принос в бюджета на проекта. Въпрос №6 от : С.Стоянов, ст.експерт, "Европейски проекти" - гр. Пирдоп, от 2 май 2017 г. (svetlio_stoianov009@abv.bg): Здравейте, във връзка с допълнителните средства за „Образователна инфраструктура“ по Приоритетна ос 1, бих искал да попитам, могат ли да кандидатстват и по-малки общини? Отговор на въпрос №6 Конкретни бенефициенти по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОПРР 2014-2020, са общините на 39 града от 1-во до 3-то йерархично ниво от националната полицентрична система съгласно Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г. (НКПР). Предвид че община Пирдоп не попада сред 39-те общини - конкретни бенефициенти по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020, тя не е допустим кандидат, който би могъл да получи безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения за образователна инфраструктура по ОПРР 2014-2020. Обръщаме внимание, че към момента оставащият свободен финансов ресурс по инвестиционен приоритет „Образователна инфраструктура“ е в размер на 28,1 млн. лв., който не е достатъчен за финансиране на всички проектни предложения по този приоритет на общините бенефициенти. Детайлна и актуална информация за ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 и отворените процедури, по които може да се кандидатства, включително Насоки за кандидатстване, образци на документи и др., може да бъде открита на интернет страницата на ОПРР http://bgregio.eu/kandidatstvane/aktualni-shemi.aspx , както и в модула за електронно кандидатстване на информационната система ИСУН 2020 https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Active.
Настоящото питане е във връзка с възможността за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на многофамилни жилищни сгради по Инвестиционен приоритет „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради” на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Сградата за която отправям питане се състои от две блок секции, находящи се на адрес бул. „Свети Отец Паисий“ №14, гр. Стара Загора. Едната секция се състои от един вход - вх.“0“ и има 18 самостоятелни обекти с жилищно предназначение, другата блок секция също се състои от един вход - вх.“А“ има 21 самостоятелни обекта с жилищно предназначение. Двете блок секции представляват свързано строителство, като образуват общ архитектурен ансамбъл с още три блок секции, които имат административен адрес бул. „Славянски“ №6. Трите блок секции с адрес бул. „Славянски“ №6, получиха финансиране по Националната програма за енергийна ефективност и вече са изпълнени предписаните мерки за енергийна ефективност. Към настоящия момент блок секцията с административен адрес бул. „Свети Отец Паисий“ №14, вх. А вече има регистрирано сдружение на собствениците, в момента са предприети действия за регистриране на сдружение на собствениците и за блок секцията с адрес бул.“Свети Отец Паисий“ №14, вх. 0. Въпросът на който бихме искали да ни дадете официално становище е следния: Допустими ли са двете блок секции за кандидатстване за финансиране по Оперативната програма при положение, че едната има 18 бр. самостоятелни обекти с жилищно предназначение, а другата блок секция има 21 самостоятелни обекта с жилищно предназначение, общо 39 и са строени по индустриален способ - ЕПЖС? Отговор на въпрос №7 Съгласно Указания за изпълнение на проекти за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Инвестиционен приоритет „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради” на ОПРР 2014-2020 (Приложение Н към Насоките за кандидатстване) в случай на свързано строителство, а именно няколко блок-секции или сгради (блокове), които са свързани помежду си, т.е. не са отдалечени една от друга и образуват общ архитектурен ансамбъл, следва групата от блок-секции/сгради да кандидатства заедно, като изискването за не повече от 35 самостоятелни обекта с жилищно предназначение следва да се спазва за всяка отделна сграда/блок-секция, а не за целия архитектурен ансамбъл, който ще бъде включен в проект на общината за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по ОПРР 2014 – 2020 г. Въпрос №8 от арх. В. Вълчев, от 12 юни 2017 г. (sasho11555@abv.bg): Във връзка с реализацията на проект за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 имаме следния въпрос: Допустима дейност ли е, ако на етап изпълнение на инженеринг се проектира и изпълни остъкляване на балкони, в случай че към момента на обследването същите не са били остъклени и в задължителните мерки на Доклада за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията на чл.169, ал.1, т.1–5 и ал.2 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.5 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 год. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони и във връзка с чл. 20 (1) от Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите фигурира следния текст: За създаване на единна визия и поддържане на енергопотреблението на предвиденото нормативно ниво, при съгласие на собствениците на етап проектиране да се предвиди остъкляване на терасите, а в енергийното обследване се предвижда цялостна подмяна на дограмата, но не е упоменато остъкляване на терасите. Отговор на въпрос №8 Виж отговор на въпрос №5 от Ивелина Никова, от 3 май 2017 г. (iv_nikova@abv.bg), на който е отговорено по следния начин: Допустими за финансиране дейности съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата и Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност са:
Инвестиционните проекти, от своя страна, следва да включват всички задължителни енергоспестяващи мерки, предписани в обследването за енергийна ефективност, в т.ч. мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници (при доказана техническа осъществимост и икономическа целесъобразност), които водят до съответствие на сградата с нормативните изисквания за енергийна ефективност - най-малко клас на енергопотребление „С“. Всички разходи за дейности, които не са предписани в резултат на извършеното техническо и енергийно обследване, са недопустими. Предвид че остъкляването на балкони не е предписано в енергийното обследване и също така не представлява конструктивна или съпътстваща енергийните дейности мярка, то би било недопустимо за финансиране с БФП и ако бъде включено в инвестиционния проект и съответно изпълнено по време на строителството, следва да бъде поето като собствен принос на бенефициента. Собственият принос и дейностите, за които ще бъде използван, е необходимо да бъде ясно посочен в бюджета и относимите раздели на формуляра за кандидатстване. В тази връзка, в случай че бенефициентът реши да изпълни допълнителните дейности за остъкляване на балконите за собствена сметка, следва да депозира пред УО на ОПРР искане за подписване на допълнително споразумение, с оглед коректно отразяване на собствения принос в бюджета на проекта. В допълнение, промяна на предписаните в обследването за енергийна ефективност енергоспестяващи мерки се допуска (преди проектирането), в случай, че се изготви ново енергийно обследване, вследствие на изтекла валидността на сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, изготвени по реда на чл. 48 от ЗЕЕ, в съответствие с действащото законодателство Наредба № Е-РД-04-1 от 22 януари 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради, чиито чл. 17. (1) гласи: „Нов сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се издава: 2. с изтичане на срока на валидност на сертификата“. Въпрос №9 Димитър Димитров, Администратор - "ПРО ДОМ" ЕООД, от 30 юни 2017 г. (admin@prodombg.com): Здравейте, Обръщам се към Вас във връзка с няколко казуса, свързани с етажни собствености: 1. Често пъти е изключително трудно да бъде намерена точна квадратура на общите части (по апартаменти и общо за входа/сградата). Общините нямат такива данни за нови блокове частно строителство, а инвеститорите/строителите често са фалирали или трудни за издирване и намиране на данните. Към кого можем да се обърнем за съдействие за информация какви са квадратурите на дадени обекти в режим на етажна собственост? Тези данни са ни нужни за изпълнение на описаните в Закона за управление на етажна собственост процедури. Възможно ли е такава информация да се извлича от кадастър, или пък от данъчните служби – все пак обектите плащат някакви данъци и такси? 2. Има сериозно затруднения в намирането на някои собственици на обекти - не само къде се намират, а изобщо кои са. За да изпълним мерките за уведомление ни е нужна поне информация за това кои са собствениците на дадени обекти в режим на етажна собственост - от коя служба можем да направим справка за такава информация? Отговор на въпрос №9.1 За целите на участие в проект за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 и изпълнение на описаните в Насоките за кандидатстване (Приложение Н) и в Закона за управление на етажна собственост (ЗУЕС) процедури може да се приложат разпоредбите на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, а именно: „Когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора на площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти“. По този начин собствениците на обекти в режим на етажна собственост могат да вземат решения с необходимото по закон мнозинство. Идеалните части се определят въз основа на данни, представени от собствениците. Също така съгласно чл. 23, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС Управителят (управителният съвет) на етажната собственост има право да получи информация за площта на самостоятелния обект и складовите помещения към него от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от съответната община. №9.2 Информация за собствеността на имотите може да се получи от Имотния регистър. Справки в регистъра могат да се правят на място в службите по вписвания в страната или чрез Интернет на сайта http://www.icadastre.bg/,след заплащане на такса, определена в ценоразпис и регистрация на потребителя. Въпрос №10 от община Враца от 11 юли 2017 г. (igeorgieva@vratza.bg) Община Враца има следния въпрос, свързан с Изпълнение на Инвестиционен приоритет 4 "Социална инфраструктура" на Процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Приоритетна ос 1: "Устойчиво и интегрирано градско развитие "BG16RFOP001-1.001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020". В Насоките за кандидатстване е посочено, че е "необходимо общините бенефициенти да предприемат предварително на местно ниво мерки за определяне на услугите по предоставяне на социални жилища, което може да стане чрез приемане на съответните наредби от общинските съвети". Допустимо ли е вместо да се приеме нова наредба за социалните жилища, изградени чрез средства на ОПРР, да се допълни настоящата Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, като в отделна глава или раздел се регламентира редът и условията за настаняване в социални жилища, при условие, че няма смесване между двата типа жилища? Конкретна причина за настоящия въпрос е чл. 45а от Закона за общинската собственост, според който условията и редът за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в жилища общинска собственост се определят с наредба на общинския съвет.
Въпреки че социалните жилища, финансирани по ОПРР, следва да се разглеждат и третират отделно от останалите общински жилища, това не засяга факта, че те представляват общински жилища и като такива се уреждат и стопанисват в съответствие с разпоредбите на Закона за общинската собственост. В тази връзка изискванията по отношение на социалните жилища, разписани в Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-1.001-039 ”Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020” следва да бъдат изпълнявани при съобразяване с приложимото национално и Европейско законодателство. Цитираното във въпроса изискване има за цел да осигури съответствие с изискванията на Решението на ЕК 2012/21/ЕС като не поставя ограничения за начина, по който ще бъде изпълнено. С оглед на посоченото няма пречка да бъде допълнена съществуващата Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища. Обръщаме внимание, че както е посочено в таблицата с контролни въпроси към т. 5.4 от Приложение О2 към Насоките за кандидатстване „Указания за оценка на съответствието на проектните предложения с правилата за държавни помощи“ проверката за съответствие с изискванията на Решението на ЕК се осъществява на базата на няколко източника на информация, сред които Наредба на Общинския съвет, уреждаща реда за настаняване, ползване, заплащане, мониторинг и контрол на социалното жилище, и Акт на възлагане на обществената услуга от общ икономически интерес. Въпросната наредба е част от акта за възлагане на УОИИ, който от своя страна представлява съвкупност от един или няколко документа. Тези документи се различават в зависимост от начина, който общината е избрала за стопанисване на жилищата и са посочени в бележка под черта към таблицата по т. . 5.4 от Приложение О2. Следва да се има предвид, че в акта за възлагане на УОИИ трябва ясно да бъдат описани всички параметри на услугата от общ икономически интерес, съгласно Решение на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (Решението за УОИИ), включително: обхвата на услугата, правата и задълженията на този, който ще я предоставя, срока на възлагане, описание на компенсационния механизъм и параметрите за изчисляване, контролиране и преглед на компенсацията, мерките за контрол на свръхкомпенсация, задължение за разделна счетоводна отчетност (когато този, който предоставя услугата извършва и други дейности, които не са свързани с конкретната услуга), описание на приходите и на разходите, които се вземат предвид при изчислението на компенсацията и т. н. В тази връзка Наредбата следва общо да регламентира реда за стопанисване, финансиране, настаняване, ползване, мониторинг и контрол на социалните жилища, като ясно се разграничи кой и как възлага услугата и кой и как извършва мониторинга и контрола по предоставянето й, докато останалите изискуеми реквизити съгласно Решението за УОИИ могат да бъдат разписани и в друг документ, част от акта за възлагане, в зависимост от това кой ще предоставя услугата. Въпроси №11 от Георги Пеев, от 12 юли 2017 г. georgi.peev@gmail.com: На 01.03.2016 год. Община Хасково сключи споразумение за реализация на Инвестиционната програма по процедура BG16RFOP001-1.040 „Изпълнение Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – инвестиционни програми“ с МРРБ, УО на ОПРР и ГД ПРР. От официални изявления на Община Хасково става ясно, че цитирам: „със спестените средства от проведените обществени поръчки по проект, финансиран от ОП „Региони в растеж“, ще бъде изграден парк на мястото на военните имоти над ДНА, на ул. „Булаир“, гр. Хасково (ето и линк към публикацията в официалния сайт на Община Хасково: http://www.haskovo.bg/article/8602/otvoriha-ofertite-na-firmite-koito-shte-blagoustroyavat-haskovo). В същото време строителството на въпросния парк не фигурира в списъците с ОСНОВНИ ОБЕКТИ и РЕЗЕРВНИ ОБЕКТИ, според подписаното споразумение за реализацията на Инвестиционната програма на Община Хасково (линк към обектите в сайта на община Хасково: http://www.haskovo.bg/article/7386/investicionna-programa-na-obshtina-haskovo-2014-2020) ВЪПРОСЪТ МИ КЪМ ВАС Е: 1. Възможно ли е обекти, които не са одобрявани в Инвестиционната програма на Община Хасково по Проекта за безвъзмездно финансиране от ОП „Региони в растеж“, да бъдат финансирани със спестени от обществени поръчки средства по същата Програма? 2. Ако е възможно, какъв е редът строителството на цитирания от Община Хасково парк да бъде включено сред обектите за финансиране? Надявам се, че ще получа отговорите, които ме интересуват. Отговор на въпрос №11.1 Допустими за финансиране по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 са само тези обекти, които са включени в списъка с индикативни основни проекти (и съответните обекти на интервенция в тях) и списъка с индикативни резервни проекти (и съответните обекти на интервенция в тях) към Инвестиционната програма (ИП) на съответната община. Приоритизираният списък с обектите на интервенция (вкл. резервни обекти) за включване в ИП е изготвен от работна група, сформирана от кмета на общината. Посоченият от Вас проект за изграждане на парк в гр. Хасково не е включен в одобрените списъци с индикативни основни и резервни обекти, част от Споразумението за изпълнение на Инвестиционната програма на община Хасково. Военните имоти на ул. „Булаир“, гр. Хасково попадат в зона с публични функции и висока обществена значимост от одобрения ИПГВР на община Хасково. Отговор на въпрос №11.2 Съгласно насоките за кандидатстване по процедурата, вкл. и подписаното споразумение, при обоснована необходимост инвестиционната програма може да бъде актуализирана еднократно през 2019 г. и/или еднократно пред 2022 г. при спазване на процедурата на изготвяне на инвестиционна програма. В тази връзка община Хасково има възможност в този период да предложи изменение и съответно включване на посочения обект. Обръщам внимание, че всяка актуализация на инвестиционната програма се извършва в съответствие с процедурата на изготвяне на инвестиционна програма и следва да бъде одобрена от УО на ОПРР 2014-2020 г. В случай, че с промяната се налага и изменение на одобрена програма за реализация (Матрица-бюджет) на ИПГВР, то следва като първа стъпка да се одобри изменението на програмата за реализация (Матрица-бюджет) на ИПГВР, съгласно Методическите насоки за разработване и прилагане на ИПГВР (http://bgregio.eu/media/files/Programirane%20&%20ocenka/Programirane%202014-2020/MN_IPGVR_May%202015_Izmenenie.pdf). След приключване на процеса по изменение на ИПГВР, следва да се пристъпи и към актуализацията на инвестиционната програма. Въпроси №12 от Християн Кафалийски, Община Варна, от 17 октомври 2017 г. (hkafaliyski@varna.bg): Здравейте, във връзка с подготовката на проектни предложения от Инвестиционната програма на Община Варна, одобрена за реализация по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие“ по Инвестиционен приоритет "Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“ на Оперативна програма "Региони в растеж“ 2014-2020, имаме следните въпроси:
Проектното предложение на Община Варна предвижда внедряване на мерки за енергийна ефективност на сградата на Областната дирекция на МВР-Варна. Правата на собственост от името на държавата се упражняват от МВР и ДА "Технически операции“. Общината е сключила Споразумение с тях за подготовка и реализация на проекта. Възниква въпросът, на кого следва да бъде издадено разрешението за строеж, тъй като съгласно ЗУТ, същото се дава на собственика, но съгласно Насоките за кандидатстване бенефициент на БФП е Общината. В този смисъл, допустимо ли е разрешението на строеж да бъде издадено на тримата партньори като възложители? Отговор на въпрос №12.1: Съгласно Насоките за кандидатстване за административни сгради на държавната администрация бенефициент по процедурата е община Варна, а допустими партньори са държавни институции – първостепенни/второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, като партньорите участват при изпълнението на проекта съгласно задълженията и отговорностите, разписани в сключеното партньорско споразумение. В тази връзка, възможно е партньорът да бъде отговорен за провеждането на процедурите за обществени поръчки и разходите направени от него в тази връзка, са допустими по идентичен начин както и разходите, направени от бенефициента. Чл. 148, ал. 4 от ЗУТ определя, че разрешението за строеж се издава на възложителя. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. За издаването на разрешение на строеж се спазват разпоредбите на ЗУТ - чл. 148 и сл. В този смисъл и при положение, че възложител по ЗУТ се явява МВР и ДА "Технически операции“, то тогава и разрешението за строеж следва да бъде на името на посочените институции. Въпрос №12.2: При остойностяване на разходите за прилагане на мерките за енергийна ефективност, а именно: Ø енергиен одит; Ø техническо обследване; Ø проектиране; Ø оценка на съответствието; Ø СМР;
Ø авторски надзор; Ø строителен надзор ; Ø инвеститорски контрол, следва ли да се придържаме към определените по Националната програма единични стойности - 143.45 лв. без ДДС за жилищни сгради над 8 етажа и 128.45 лв. без ДДС за жилищна сграда под 8 етажа? Същите стойности ли да ползваме и при сгради - паметници на културата? Как тези единични стойности кореспондират с индикативната единична стойност от стр.20 на Насоките за кандидатстване, а именно: „Рехабилитирани жилища в градски райони“ - 44 853,05 лв./жилище? Отговор на въпрос №12.2: Общините в качеството си на конкретни бенефициенти следва да се съобразяват с одобрените и публикувани по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради референтни стойности на допустимите дейности само по отношение на интервенции в жилищни сгради за изпълнение на предписаните като задължителни мерки за енергийна ефективност, с които ще бъдат постигнати до 60% енергийни спестявания за сградата. В случай че в процеса на верификация на разходите по проекта се установи неспазване на референтните стойности от страна на общината, разходите за отделните дейности ще се считат допустими за финансиране по програмата до размера на публикуваните референтни стойности. За обществени поръчки за избор на изпълнител на строителни и монтажни дейности, открити до 31.12.2015 г., се прилагат публикуваните към 26.10.2015 г. референтни стойности, а за всички обществени поръчки, обявени след 31.12.2015 г., следва да се спазват референтните стойности, публикувани към 25.01.2016 г. За това изискване бенефициентите са уведомени с писмо наш изх. № 99-00-6-4019/28.10.2016 г. СМР на жилищни сгради, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания (по първична енергия). В този случай - жилищна сграда, за която е предвидено, че с предложените мерки по проекта по ОПРР 2014-2020 сградата ще постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания - референтните стойности на допустимите дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не се прилагат, а водеща по отношение на разходите остава количествено-стойностната сметка към инвестиционния проект. В допълнение, индикатор „Рехабилитирани жилища в градски райони“ се отнася за социални жилища в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ по Приоритетна ос 1 на ОПРР 201-2020 и единичната цена за индикатора няма връзка с референтните стойности при изпълнението на проекти за енергийна ефективност, които следва да се спазват от бенефициентите. Въпрос №12.3: При прилагане на мерките за енергийна ефективност на покривите на МЖС, допустими ли са разходите за подмяна на греди, счупени керемиди, улуци и водосточни тръби, при възстановяване на покрива след прилагане на мерките за енергийна ефективност? Отговор на въпрос №12.3: Допустими за финансиране дейности съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата и Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност са:
В тази връзка техническото обследване (Техническият паспорт на сградата, част Б “Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти”, т.2 “Необходими мерки за поддържане на безопасната експлоатация на строежа и график за изпълнение на неотложните мерки”) съдържа вида на мерките, които трябва да бъдат изпълнени по сградата, както и техния характер – задължителен или препоръчителен. Всички мерки, предписани в техническото обследване, са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ (БФП) само за сградите, за които се предвиждат над 60% енергийни спестявания на първична енергия съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата. За сградите под 60% допустими за финансиране с БФП са само задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки за конструктивно възстановяване/укрепване и мерките за достъпна архитектурна среда. Останалите мерки от техническото обследване за сгради под 60%, ако бъдат включени в проекта, следва да бъдат финансирани със собствен принос на бенефициента. Цитираните от вас разходи, свързани с възстановяването на покрива след изпълнение на енергийните мерки, биха били допустими за финансиране с БФП, в случай че отговарят на цитираните по-горе изисквания.
При прилагане на мерки за енергийна ефективност на сгради - паметници на културата, при които в по-голямата част от случаите изолацията се полага от вътрешната страна на външните стени, допустим разход ли е освежаването на фасадата на сградата? Следва ли да се съблюдават някакви рамки на единични стойности на СМР при сгради – паметници на културата, и ако следва, какви да бъдат те? Отговор на въпрос №12.4: Виж отговор на въпрос №3. Референтните стойности са задължителни за спазване само за изпълнение на проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради по приоритетни ос 1 и 2 на ОПРР 2014-2020. При жилищни сгради – паметници на културата, няма определени единични стойности на СМР. За тях също следва да се прилагат референтните стойности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. По отношение на изпълнение на проекти за енергийна ефективност в публични сгради референтните стойности следва да служат като база за оценка на бюджета на проекта по отношение на ефикасност на разходите и спазване на принципа на доброто финансово управление - икономичност, ефикасност и ефективност при разходването на средствата на ЕС, постановени в чл.30 на Регламент 966/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. Въпрос №12.5: Допустимо ли е един от критериите при подбор на МЖС, (с чието Сдружение на собствениците, Общината да сключи договор) да бъде наличие на готови Доклади за енергийно обследване и техническо обследване на съответната сграда? Отговор на въпрос №12.5 Съгласно Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Енергийна ефективност в периферните райони“ по ОПРР 2014-2020 (Приложение Н към Насоките за кандидатстване) всяка община, в качеството си на бенефициент, поема ангажимент да избере сградите, които включва в проектните предложения по ОПРР 2014-2020 до размера на ресурса, с който разполага. Общината следва да приложи прозрачна и недискриминационна процедура, осигуряваща равен достъп на всеки заинтересован и допустим собственик на жилищна сграда/ обект в жилищна сграда да участва в проекта/тите за повишаване на енергийна ефективност на жилищния сектор по ОПРР 2014-2020 и да осъществи информационни дейности сред крайните ползватели на помощта - собственици на жилищни сгради/самостоятелни обекти в жилищни сгради, относно възможността за включване в проектите за енергийно обновяване. В тази връзка общината би могла да включи цитирания критерий към набор от критерии за подбор на сградите и да разработи подходяща процедура по прилагането им, която да дава достатъчна увереност и одитна следа за прилагане на прозрачна и недискриминационна процедура по селекция на сградите след проведена публична информационна кампания. Критериите за подбор на жилищните сгради – обекти на интервенция, следва да бъдат определени по начин, който да показва, че след прилагане на процедурата са избрани сградите с най-голяма приоритетност при обоснован ефект (принос към индикаторите за енергийна ефективност) и целесъобразност на разходите (обоснованост на количествените сметки и инвестиционните разходи). Въпрос №13 от арх. Стояна Чавдарова, община Кюстендил от 24 ноември 2017 г. (st.chavdarova@kustendil.bg) Критериите за оценка по инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура”, описани в т. 1.14 от Приложение Д от Насоките за кандидатстване по процедура по директно предоставяне на БФП: BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, гласи: „Приложена е декларация в свободен текст от бенефициента, която удостоверява липсата на необходимост от обновяване на околното дворно пространство”, като в оценителния лист няма възможност за отбелязване на неприложимо. Изискванията за инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура” по процедурата не са ясни по отношение на обновяването на дворното място и дали тази дейност е допустим или недопустим разход. Предвид горното, моля да отговорите дали при изграждане на нов строеж в незастроен поземлен имот са допустими разходи за вертикална планировка, благоустройство и паркоустройство. Отговор №13 В Насоките за кандидатстване по процедура по директно предоставяне на БФП: BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, т. 5.4.6. „Допустими дейности“ за инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ е посочено: „Основен ремонт/реконструкция/изграждане на подходяща общинска инфраструктура за предоставяне на социални услуги в общността – центрове за временно настаняване, кризисни центрове, приюти и центрове за работа с деца на улицата, включително прилежащите пространства…“ В тази връзка са допустими разходите за вертикална планировка, благоустройство и паркоустройство на прилежащото пространство към изгражданата инфраструктура. Декларацията за липсата на необходимост от обновяване на околното дворно пространство се прилага само, в случай че не са необходими интервенции върху прилежащото пространство на съответния обект на интервенция. В списъка с критериите за оценка на проектни предложения по инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура” е пропуснато да се отбележи възможността критерият да бъде оценен като „неприложим“. В системата ИСУН 2020 оценителите могат да го отразят като „неприложим“ в случай, че околното пространство има нужда от интервенции.
Каталог: media media -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на media -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov media -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г media -> Организират четвърта Национална експертна среща media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19 media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|