138. СВЕТЛИНА
(1) Всеки от нас бива разпознаван чрез яркостта на своята светлина. Това е една окултна истина. Колкото по-фино е качеството на материята, изграждаща телата ни, толкова по-ярко ще блести вътрешната светлина. Светлината е вибрация и чрез измерването на вибрацията се определя рангът на учениците. От това следва, че нищо не може да попречи на напредъка на човека, ако той обръща внимание на пречистването на своите носители. С напредването на пречистването вътрешната светлина ще блести с все по-голяма яснота, докато (когато настъпи моментът, в който атомната материя преобладава) се достигне до величието на блясъка на този вътрешен човек. Следователно всички ние сме класирани, ако може така да се каже, според величината на светлината, според скоростта на вибрация, според чистотата на тона и яснотата на цвета. (1-68)
(2) Посредством своята медитация, дисциплина и служене човек се разгръща в лъчиста светлина, осветяваща трите свята - тази светлинна точка, която постепенно се е появила по време на индивидуализирането му през отминалите епохи. (4-98)
(3) Човечеството е носителят на светлината за планетата, като предава (в езотеричен смисъл) светлината на познанието, на мъдростта и на разбирането. (4-100)
(4) Често пъти учениците говорят за разсеяна светлина или блясък. Това е светлината на атомите на физическото поле, от които е изграден мозъкът. По-късно те могат да говорят за съзиране на нещо, което изглежда като слънце в главата. Това е свързването с етерната светлина в добавка към светлината на физическите атоми. Сетне те съзнават една силно блестяща електрическа светлина. Това е светлината на душата, прибавена към етерната и атомната. Когато тя се види, често те осъзнават един тъмен център вътре в сияйното слънце. Това е входът към Пътеката, показан чрез „светлинния блясък върху вратата".
Учениците трябва да помнят, че е възможно да се достигне до висока степен на духовно съзнание, без да се вижда никакво излъчване от мозъка. Това е напълно в природата на явлението и до голяма степен се определя от разряда на тялото, от миналата карма и постижения и от способността на аспиранта да снема „сила от високото"... (4-107)
(5) „В тази Светлина ще видим СВЕТЛИНА". Тези привидно абстрактни и символични думи могат да се перифразират по следния начин: Когато последователят е открил осветения център в себе си и може да върви в лъчистата му светлина, тогава той е в положение (или ако предпочитате - в състояние на съзнание), в което осъзнава светлината във всички форми и атоми. Вътрешният свят на реалността е видим за него като светлинно вещество (нещо различно от Реалността, разкрита от интуицията). Тогава той може да стане способен сътрудник на Плана, защото светът на психическото значение става реален за него и той знае какво трябва да бъде сторено, за да се разсее заслепението. Може да се посочи, че този процес на осветяване на тъмните места се дели естествено на три етапа:
1. Етапът, в който начинаещият и аспирантът се стремят да премахнат заслепението от своя живот, използвайки светлината на ума. Светлината на знанието е основен фактор за това в началните фази на задачата и ефикасно елиминира различните заслепения, които забулват истината от аспиранта.
2. Етапът, в който аспирантът и последователят работят със светлината на душата. Това е светлината на мъдростта, която е разтълкуваният резултат на дълго натрупвания опит, и тя струи напред, смесвайки се със светлината на знанието.
3. Етапът, в който последователят и посветеният работят със светлината на интуицията. Чрез комбинираното средство, изградено от светлината на знанието (светлината на личността) и светлината на мъдростта (душевната светлина), може да се види, познае и усвои Светлината. Тя угасява по-нисшите светлини чрез чистото лъчение на своята мощ.
Следователно има светлина на знанието, светлина на мъдростта и светлина на интуицията и те са три определени етапи или аспекти на Едната Светлина. Те съответстват на физическото Слънце, на ядрото на Слънцето и на Централното Духовно Слънце. В това последно изречение ви се дава указание и ключ за отношението на човека към Логоса.
Тези етапи и съответстващите им техники могат да бъдат неправилно разбрани, ако ученикът не успее да си припомни, че между тях няма реални разграничаващи линии, а едно непрекъснато препокриване, циклично развитие и процес на преливане, което е много объркващо за начинаещите. (10-191/2)
(6) Последователите ще достигнат до такъв момент в своето развитие, когато ще знаят дали реагират на светлината на душата или на интуитивното възприемане на Триадата. (10-195)
(7) Това, което ни интересува тук, е въпросът как да се разпознае, усвои и използва тази светлина, за да се разсее заслепението и да се извърши дълбоко езоте-рично служене на света. Може да се каже, че вътрешната светлина е като прожектор, обръщащ се към света на заслепението и на човешките усилия, намиращ се на място, което един Учител нарече „пиедестал на душата и духовна кула, маяк". Тези термини изразяват идеята за висота и за разстояние, които са така характерни за мистичния подход. Силата да се използва тази светлина като разсейващо средство идва само когато тези символи се изоставят и служителят започне да се счита за светлината и за излъчващия източник. В това се крие причината за някои от техническите подробности на окултната наука. Езотерикът знае, че във всеки атом на тялото му се намира точка светлина. Цяла вечност той върви посредством светлината, породена в неговите носители, светлината в атомното вещество на тялото му и следователно е насочван от светлината на материята. След това той открива светлината на душата. По-нататък той се научава да слива и да съчетава душевната светлина и материалната светлина. Тогава той сияе като носител на Светлината, пречистената светлина на материята и светлината на душата, смесени и фокусирани. Използването на тази насочена светлина, когато тя разсейва индивидуалното заслепение, обучава последователите на първите етапи на техниките, които ще премахнат груповото заслепение, а в края на краищата и заслепението на света. (10-1%)
(8) „Води ни, Повелителю, от мрака към светлината, от нереалното към реалното; от смъртта към безсмъртието." (10-198)
(9) Истината за съществуването на душата рано или късно ще бъде доказана посредством изучаването на светлината и лъченията и чрез една настъпваща еволюция на светлинните частици. Чрез този неизбежен развой ще открием, че виждаме повече и проникваме по-дълбоко в онова, което виждаме днес... Качеството на светлината, която подкрепя и подхранва растежа, жизнеността и плодовитостта в природните царства, се е променило неколкократно през епохите и с тези изменения е породило съответни мутации в осезаемия свят. От гледната точка на езотерика всички форми на живот на нашата планета се влияят от три типа светлинно вещество, а понастоящем четвърти тип постепенно дава признаци за своето съществуване. Тези типове са следните:
1. Светлината на слънцето.
2. Светлината на самата планета - не става дума за отразената слънчева светлина, а за собственото й присъщо лъчение.
3. Светлина, която се промъква (ако може да използвам този израз) от астралното поле - едно постоянно и постепенно проникване на „астрална светлина" и смесването й с другите два типа лъчение.
4. Светлина, която започва да се слива с другите три типа и която идва от онова състояние на материята, което наричаме ментално поле - светлина, която от своя страна е отразена от областта на душата.
Непрекъснато се извършва едно засилване на светлината и за земята то е започнало, когато хората са открили употребата на електричеството, което е било пряк резултат на това засилване. Електрификацията на планетата чрез широката употреба на електричеството е един от факторите, който слага началото на новата епоха и който ще допринесе за възникването на откровението за наличието на душа. Не след дълго това засилване ще придобие такава величина, че материално ще подпомогне да се разкъса завесата, разделяща аст-ралното поле от физическото поле; разделящата етерна мрежа скоро ще бъде разпръсната и това ще позволи по-бърз приток на третия аспект на светлината. Светлината от астралното поле (звездоподобно лъчение) и светлината на самата планета ще бъдат по-непосредствено смесени и резултатът от това за човечеството и за трите други природни царства не може да бъде надценен. Например силно ще бъде повлияно човешкото око и единичните случаи на етерно виждане ще се превърнат във всеобщо качество. В радиуса на нашия обхват на усещания ще бъдат въведени и инфрачервеният и ултравиолетовият диапазон от цветове и ще виждаме онова, което понастоящем е скрито. Всичко това ще спомага да се разруши платформата, върху която са застанали материалистите, и да се подготви пътят, първо, за приемането на душата като една добре обоснована хипотеза, и второ, за доказването на нейното съществуване. Нуждаем се единствено от повече светлина, казано в езотеричен смисъл, за да видим душата, и тази светлина скоро ще бъде налице и ще разберем смисъла на думите „И в Твоята светлина ще съзрем светлина".
Това засилване на светлината ще продължи до 2025 г., когато ще настъпи цикъл на относителна стабилност и на устойчиво светене без значително увеличаване. (14-101/3)
(10) Съзирането на тази вътрешна светлина често причинява сериозна загриженост и затруднения за неопитните хора и силата на тяхното безпокойство и страх ги кара да мислят толкова много за този проблем, че се превръщат в онова, което на окултен език наричаме „завладян от светлината и по този начин пропускащ да види Повелителя на Светлината и онова, което Светлината разкрива". Тук бих изтъкнал, че не всички аспиранти и окултни ученици съзират тази светлина. Виждането й зависи от няколко фактора -темперамента, качеството на физическите клетки на мозъка, природата на работата, която трябва да се извърши или на специфичната задача и размера на магнетичното поле. Не съществува причина за каквито и да било затруднения, ако аспирантът използва светлината, която се намира в него, за да помага на своите събратя. Себичният мистик е този, който попада в затруднения, както и окултистът, който използва за користни цели и лични намерения откритата в самия него светлина. (15-609)
(11) Голяма част от халюцинациите, заслепенията, амбициите и грешките на съвременния мистик могат да бъдат проследени до началните етапи и зародишното начало на тяхното развитие. Следователно те са показателни за разгръщане. Но за съжаление те не биват разбрани правилно и се злоупотребява с наличните светлина и енергия, които се използват за себични и лични цели. Това все още не може да бъде избегнато от никого, освен от по-напредналите и по-опитни последователи и окултисти. Много аспиранти трябва да продължават да се унищожават (от личностна гледна точка и в този живот) в онова, което е наречено „огнената светлина на погрешното им разбиране и горящия огън на личната им амбиция", докато не научат онази смиреност и научна техника, която ще ги превърне в мъдри ръководители на светлината и силата, която се влива в тях и преминава през тях непрестанно. (15-613)
(12) Във всички учения, дадени на аспиранта и на последователя в първоначалните етапи на тяхното обучение, се набляга на „светлинната точка", която трябва да се открие, да се доведе до пълен блясък и след това да се използва по такъв начин, че този, в когото свети тази светлина, се превръща в носител на светлината в мрачния свят. Аспирантът бива учен, че това става възможно, когато се осъществи връзката с душата и се открие светлината. Това учение е познато на мнозина и е същността на напредъка, който трябва да бъде осъществен от аспирантите и последователите в първоначалната част на тяхното обучение. (18-49)
Вж. също: „Зрение", „Просветление" и „Светлината в главата" (6-52), (18-73/9,-142/3), (6-436/7).
139. СВОБОДНА ВОЛЯ
(1) Може да се каже, че в границите на разумното насочване на разумния човек съществува свободна воля, доколкото става дума за дейността в човешкото царство. Когато няма умствена дейност и няма способност за разграничаване, анализ и избор, тогава няма свободна воля. В рамките обаче на по-обширните процеси на Плана, включващ цялата планетарна еволюция, за мъничката единица, наречена човек, не съществува свободна воля. Той например е подвластен на онова, което наричаме „природни бедствия", и е безпомощен пред тях. Няма никакъв избор и никакъв изход. В това се крие един намек за отработването на кармата в човешкото царство; кармата и разумната отговорност са неразрешимо вплетени и преплетени. (15-29)
(2) Голямата разлика между човешкото царство в трите свята и другите природни царства е факторът на свободната воля. По въпроса за смъртта тази свободна воля в последна сметка има определена връзка с душата - волята на душата се следва съзнателно или несъзнателно, когато става дума за решението за смъртта. Тази идея загатва за много неща, които ще е добре учениците да обмислят. (17-248)
(3) Човечеството често е непредвидимо поради фактора на свободната воля. (18-231)
(4) (Следват) точки, които ще ви бъде трудно да разберете, но те са от основно значение:
По еволюционната пътека човек се повлиява отгоре надолу; посветеният бива насочван отвътре нагоре. Това формулира основното значение на енергията на свободната воля и то е наистина възможно единствено чрез самонасочване. Това може да се види днес в старанието за проява на този велик последовател, работещ за света - Човечеството. (18-566)
(5) Хората сами решават непосредствените си действия. Те трябва да направят своя избор и да приложат безпрепятствено свободната воля, с която могат да са дарени в който и да е момент. (18-640)
(6) Христос и духовната Йерархия никога, независимо колко голяма е нуждата или колко важна е подбудата, не нарушават божественото право на човека да взема свои собствени решения, да упражнява свободната си воля и борейки се за свобода, да я постигне - индивидуално, национално и интернационално. Когато истинската свобода обхване земята, ще станем свидетели на края на тиранията - политическа, религиозна и икономическа. Тук нямам предвид, че съвременната демокрация отговаря на изискванията, тъй като на сегашния етап демокрацията е философия на самозалъгваме и на непостигнат идеал. Става дума за онзи период, който несъмнено ще настъпи, в който ще управляват просветлени хора. Те не ще търпят авторитарен режим в която и да е политическа система. Не ще приемат и търпят ръководството на никоя група, която се заема да им казва в какво трябва да вярват, за да бъдат спасени, или какво правителство трябва да приемат. Когато на хората се казва истината и когато могат свободно да преценяват и да решават сами, тогава ще станем свидетели на много по-добър свят. (8-164/5)
(7) Поради божествения принцип за свободната воля Йерархията не може да предвиди как ще се държат хората в кризисни моменти. Йерархията не може да наложи добрия начин на живот в противоречие с човешките желания, тъй като този добър начин на действие трябва да възникне от истинските дълбини на човешкото мислене и чувство и трябва да се появи като свободно и неръководено старание. Йерархията не може да предприеме възможните мерки, които да предотвратят грешките на хората, защото чрез тези свои грешки хората научават „посредством злото, че доброто е най-добро", както се е изразил вашият велик по-светен-поет. (13-636)
Вж. също: „Указания".
140. СЕКСУАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ
(1) Искам да се спра накратко на темата за секса в живота на последователя. В умовете на аспирантите съществува голямо объркване по този въпрос и предписанието за целомъдрие приема ролята на религиозна доктрина. Често ни се казва от добронамерени, но нелогично мислещи хора, че ако човек е последовател, той не може да се жени и че всъщност няма истински духовни постижения, докато човек не е целомъдрен. Тази теория произлиза от две места:
Първо, на Изток винаги е имало погрешно отношение към жените. Второ, от времето на Христос на Запад съществува склонност към монашеското и манастирско схващане за духовния живот. Тези две нагласи олицетворяват две погрешни идеи и са в корена на много недоразумения и в основата на много злини. Мъжът не е по-добър от жената, нито жената от мъжа...
Убеждението, че за да бъдеш последовател, се изисква целомъдрен живот и абсолютно въздържание от всички естествени действия, не е нито правилно, нито желателно. Това може да се докаже чрез разбирането на две неща:
Първото е, че ако божествеността е наистина действителна проява на всемогъщество и вездесъщ-ност, както и на всезнание, и ако човек в своята същност е божествен, тогава не е възможно никакво обстоятелство, в което божествеността не е върховна. Не може да има сфера на човешка дейност, в която човек да не може да действа божествено и в която всички дейности да не могат да бъдат озарени от светлината на чистия разсъдък и божествения разум...
Второ, живот, който не е нормално изпълнен, докато всички функции на неговата натура - животински, човешки и божествени (а човек обхваща тези три неща в едно тяло) - не са осъществени, е разстроен, потиснат и ненормален живот. Вярно е, че в наше време не всички могат да сключат брак, но този факт не отрича по-големия факт, че човек е сътворен от Бог, за да се жени... А това, че наложеното целомъдрие е белег за дълбока духовност и необходима част от всички езотерични и духовни обучения, е също толкова неправилно, анормално и нежелателно. Няма по-добра школа за обучение на последователя и на посветения от семейния живот с наложените от него взаимоотношения, с възможността за приспособяване и адаптиране, с изискваните саможертви и услуги и с подходящите случаи за пълна изява на всяка част от човешката природа. Няма по-голяма услуга, която може да бъде извършена на човешкия род, от предлагането на тела на пристигащите души и предоставянето на внимание и благоприятни условия за образование на душите, намиращи се в дома...
Следователно последователят и аспирантът, вървящи по Пътеката, и Посветеният, намиращ се на „Осветения Път", не притежават по-добро място за подготовка от семейната връзка, която е използвана и разбрана по правилен начин... Вярно е, разбира се, че понякога човек може да бъде призован към някой определен живот, в който да бъде изправен пред проблема на безбрачието и му е наложено да се въздържа от всякакви физически връзки и да живее в строго целомъдрие, за да покаже на себе си, че е възможно да контролира животинската и инстинктивна страна на своята натура. Но това обстоятелство често пъти е резултат на невъздържаност и разпуснатост в предишен живот, което изисква строги мерки и анормални условия, за да бъдат компенсирани и поправени минали грешки и да се даде на нисшата природа време да се приспособи. Но това не е признак за духовно развитие, а по-скоро за обратното. Не забравяйте, че тук аз се спирам на самоналоженото целомъдрие, а не на настоящите обстоятелства в света, при които поради икономически и други причини мъже и жени са принудени да живеят без естествена и пълноценна изява в живота.
В края на краищата проблемът за секса трябва да се разреши в дома и при нормални условия и напредналите хора в света и последователите от всички степени са тези, които трябва да намерят решението. (14-304/7) (2) Много посветени са постигнали целите си, когато надлежно и разумно са участвали в брачни отношения. Посветеният развива в себе си определен начин на мислене, в който разбира, че всички проявени форми са божествени и че физическото поле е също толкова форма на божествена изява, колкото което и да е от по-висшите полета. Той съзнава, че най-нисша-та проява на божествеността трябва да бъде под съзнателния контрол на обитаващата в нея божественост и че всички действия от всякакъв вид трябва да бъдат направлявани от старанието да се изпълни всеки дълг и всяко задължение, да се контролира всяко действие и постъпка и физическият носител да се използва по такъв начин, че групата да има полза от това и да бъде подпомогната в духовния й напредък...
В много случаи Посветените и Учителите се женят и извършват нормално задълженията си на съпрузи, съпруги и стопани, но всичко е контролирано и насочвано от целите и намеренията и никой не е отнесен от страстите и желанията. В съвършения човек на физическото поле центровете са напълно овладени и енергията им се използва целесъобразно. (1-204/5)
(3) С помощта на многото експерименти със секса, които се провеждат сега, идващото поколение ще достигне до една равновесна точка и тогава като последствие те ще наклонят везните в желаната и желателна посока. За това няма никакво съмнение, остава с.амо въпросът за момента във времето, а той ще се определи астрономически. Посредством юристите и чрез подходящо законодателство рано или късно сексът ще бъде разбран като уместна и божествена функция и тогава ще бъде предпазен чрез правилното обучение на младите и неуките и чрез правилното поведение на младото и много интелигентно появяващо се поколение -днешните деца и бебета.
Възпитаването на погрешни сексуални привички, примерът на широко, разпространената проституция (използвам тази дума по отношение и на мъжете, както и на жените), растежът на хомосексуалността (не в рядко срещаните й физиологични форми и предразположения, а от гледната точка на перверзния манталитет и зловредното въображение, които днес са в основата на много от нейните прояви), тесногръдото християнско наследство на „комплекса за греховност", когато става дума за секса, и получените болни и преситени или лишени от секс физически тела, са довели човечеството до сегашното хаотично и неразумно отнасяне към този важен проблем. Решението ще бъде достигнато не чрез религиозни присъди, основаващи се на остарели теории, или чрез психологическо потискане или легализирана разпуснатост; нито пък ще се породи по законодателен път, под внушението на различни школи на мислене в която и да е общност или държава. То ще бъде резултат на обединената дейност на духовно ориентираното съзнание, безпристрастното отношение, интелектуалното възприятие и неотклонния подтик на еволюционния процес. Нищо не може да предотврати неизбежността на решението и появата на желателните отношения и условия, в които сексът ще може да намери правилна проява. (16-235/6)
(4) Казано ви е също така, че енергията на кръстния център (центърът, който е най-замесен и деен по времето на първото посвещение) трябва да се видоизмени и да се издигне до центъра в гърлото, като по този начин физическият сътворителен акт се трансформира в съзидателния процес на пораждане на доброто, красивото и вярното. Това е като АБВ на основното познание: преобразяването на секса. В този видоизменящ процес хората са се заблуждавали много и са подхождали по въпроса по два начина:
1. Стремили са се да потушат естествените желания и са се старали да наблегнат на наложеното целомъдрие. По този начин те често са изкривявали природата и са подлагали „естествения човек" на правила и предписания, които не са с божествен произход.
2. Опитвали са се, в другата крайност, да изчерпят нормалните полови желания чрез разпуснатост, невъздържаност и извращения, като по този начин вредят на себе си и полагат основата за неприятности в продължение на много въплъщения в бъдеще.
... Когато правилното разбиране на ролята, която половият живот трябва да заема във всекидневието, се съпровожда от съсредоточаване на мисълта в центъра в гърлото, този център автоматически става магнетичен и привлича силите на кръстния център нагоре през гръбнака в „мястото на съзидателното изграждане". Тогава нормалният полов живот се регулира, а не атрофира и заема полагаемото му се място като едно от обикновените качества или желания, с които е надарен човек. Той бива овладян посредством липсата на насочен интерес и се подчинява на съществуващите закони по отношение на противоположния полюс - отрицателен, женски или положителен, мъжки. За аспиранта той се превръща основно в средство за създаване на носители, необходими за превъплъщаващите се души. По този начин чрез силата на примера, чрез избягването на всякакви крайности, посредством посвещаването на енергиите на тялото на по-висши цели и чрез приемането на местните закони в дадената държава в дадения момент сегашният безпорядък и злоупотреби с половия принцип ще отстъпят място на почтен живот и на правилното използване на тази основна телесна функция. (18-669/70)
Сподели с приятели: |