Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общински съвет Шабла №

Различните лъчения от електромагнитния спектър (космически лъчи, гама- и рентгенови лъчи, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, микровълнови излъчвания, телевизионни и радиовълни, излъчвания от електростанциите) оказват различно въздействие върху човека в зависимост от дължината на вълната. Когато се говори за ефектите от облъчване, най-често се имат предвид онези от тях (радиационни поражения и различни форми на рака), които са предизвикани от лъченията от късовълновата част на спектъра, известни като йонизиращи лъчения заради способността им при взаимодействие с атомите и молекулите на дадено вещество да причиняват йонизация. Лъченията с по-голяма дължина на вълната - от ултравиолетовите до радиовълните и по-нататък, се наричат нейонизиращи лъчения - могат да йонизират някои атоми и молекули, но освободените при това електрони не притежават достатъчно енергия, за да причинят ударна йонизация.

Съгласно законите на Максуел около всеки излъчвател съществуват две зони, рязка граница между които няма:

• 
  близка (индукционна) зона - в тази зона полето представлява известен запас на реактивна мощност, двете компоненти на полето - електрическата и магнитната, са независими, вълна не се е формирала и всяка връзка се осъществява посредством индукция; плътността на мощността може да е с много малка стойност дори при много високи интензитети;
  
• 
  далечна (вълнова) зона, зона на излъчване - в тази зона електромагнитно поле е във формата на разпространяваща се (бягаща) електромагнитна вълна.
  

Основните по-широко разпространени източници на повишени елекромагнитни лъчения (ЕМЛ) с възможно неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, принципно са: радиопредавателите, подстанциите за високо напрежение, електропроводите, трафопостовете, захранващи жилищни квартали и сгради, аналоговите и цифровите базови станции за мобилна комуникация, късовълнови и УКВ системи за мобилна комуникация, радарни системи, личните системи за комуникация (радио-аматьорски излъчватели) и др. Ефектът на потенциално въздействие до голяма степен зависи от мощността на източника.

Според Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, значими от биологична гледна точка ЕМП създават само електроенергетични обекти с работно напрежение над 100 kV.

На територията на общината се намира подстанция „Шабла 110/20 кV собственост на НЕК ЕАД, която е източник на ел. енергия с два трансформатора с инсталирана мощност 2 х 25 МVА. Подстанция „Шабла" има електропроводна връзка с подстанциите „Каварна" 110/20 kV с ВЕ 110 kV „Раковски“ и подстанция „Ген. Тошево” 110/20 kV с ВЕ110 kV „Дропла“.

Град Шабла се захранва на 20 kV с два въздушни извода „ЗОТ“ и „Градини“ и два кабелни извода „Фуражен цех“ и „Нефтеняк“. На база на тези четири извода е развита мрежа от трафопостове 20/0,4 kV и мрежа от кабели ниско напрежение за захранване на консуматорите. Въздушни изводи 20 kV „Чунчево“, „Септемвриици“, и „Русалка“ захранват селищната система на юго-запад и правят връзка на 20 kV с подстанция „Каварна“ през разделни точки с разединители.

Електропровод „Блатница“ захранва селищната система на северо-изток и прави връзка на 20 kV с подстанция „Генерал Тошево“.

Извод 20 kV„Лебед“ захранва резиденцията на нос „Шабла“ и има преносна възможност за захранване на допълнителни консуматори.

За тези електропроводи са осигурени отстояния съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от крайните проводници на ВЛ при неотклонено положение до сгради и съоръжения /предпазна зона на ВЛ/ е както следва :

А – В ненаселени места\

- за ел. проводи до 20kV - 10м.

- за ел. проводи до 110 kV - 20м.

Б – В населени места\

- за ел. проводи до 20kV – 2 м.

- за ел. проводи до 110 kV – 4 м.

В тази зона не се допуска проектиране и извършване на строително-монтажни и товаро-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация.

Спазени са нормативно определените хигиенно-защитни зони около излъчващите обекти съгласно Наредба 7 на МЗ и Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти. По този начин се счита че тяхното биологично действие е пренебрежимо малко и генерираните ЕМП не създават риск за здравето на хората.

За целите на Програмата за опазване на околната среда е получена обща информация от РЗИ Добрич по отношение на регистрираните обекти за мобилна връзка, които включват:

• 
  Подвижна телекомуникационна базова станция 4407 „Ваклино” на GSM оператор “GLOBUL”, с адрес: с. Ваклино, община Шабла, експлоатирана от „Космо България Мобайл” ЕАД;
  
• 
  Покривна ППС на“GLOBUL” 4260 с адрес: с. Тюленово, ул. „Пета” 15, УПИ VII-62, кв. 19, експлоатирана от „Космо България Мобайл” ЕАД;
  
• 
  Подвижна телекомуникационна базова станция 4170 на GSM оператор “GLOBUL”, с адрес: гр. Шабла, м-ст „Сивриюк”, експлоатирана от „Космо България Мобайл” ЕАД.
  
• 
  Базова станция DOB0078 “Крапец”, с адрес: с. Крапец, УПИ II-179, кв. 22, експлоатирана от „Мобилтел ЕАД;
  
• 
  Приемо-предавателна станция GSM/UMTS “Shabla PO” VA 4233, с адрес: гр. Шабла, ул. „Комсомолска” 6, ПИ 83017.502.1016, експлоатирана от Българска телекомуникационна компания ЕАД;
  
• 
  Базова станция BS-VA 4237 с адрес: с. Дуранкулак, УПИ I, кв. 18, експлоатирана от Българска телекомуникационна компания ЕАД
  

Съгласно информацията от РЗИ контролните измервания на стойностите на електромагнитните полета се извършват най-малко в 3 пункта от населената територия, там където според предварителни изчисления се очакват най-високи стойности на полето, на места с продължително пребиваване на хора – преди пускане на обекта в експлоатация и при необходимост. Данни за измерени потенциално-рискови стойности по отношение на напрегнатостта на електромагнитните полета не са получени. Информация за наличието на други съществени източници на ЕМП също не е получена, съответно се приема, че липсват значими рискове за околната среда и здравето на хората.

Йонизиращите лъчения са електромагнитни вълни (рентгенови и g-лъчи) или частици (a-частици, b-частици, неутрони, протони, ядра на бор, берилий, литий и др.), които при разпространението си в дадено вещество взаимодействат с неговите атоми и молекули и причиняват йонизация, възбуждане и други ефекти.

По характера на взаимодействие с облъчвания обект йонизиращите лъчения се делят на пряко и косвено йонизиращи. Първите са заредени частици (a-частици, b-частици, протони и др.), които осъществяват ударна йонизация на атомите, а вторите са незаредени частици (неутрони) и g-лъчи, които при взаимодействие с веществото освобождават пряко йонизиращи частици.

Източниците на йонизиращи лъчения според произхода си се разделят на две големи групи: естествени и изкуствени (техногенни). Естествени източници са космическите лъчи и земната радиация.

На въздействието на космическите лъчи е положена всяка точка от земното кълбо, като за различните участъци това въздействие е различно. Въздействието на полюсите например е по-голямо, отколкото в екваториалните области поради това, че земното магнитно поле отклонява заредените частици, съставляващи основната част от космическите лъчи. Още по-съществено е влиянието на надморската височина - с нарастването й расте и нивото на космическата радиация, тъй като дебелината на въздушния слой, изпълняващ ролята на защитен екран намалява.

Наличието на радиоактивни елементи в почвата, водата, въздуха и биосферата обуславя естествената радиоактивност на Земята. Основен компонент на земната радиация е g-лъчението на изотопите на урана, тория, актиния и плутония и продуктите от разпада им. Свой принос имат и някои естествени радиоактивни изотопи, непринадлежащи на радиоактивните семейства (калий-40, рубидий-87, индий-115 и др.).

Нивото на земната радиация е различно за различните области от земното кълбо и зависи от концентрацията на радионуклидите в конкретния участък от земната кора. За местата‚ където живее основната част от земното население‚ нивата на земната радиация са от един порядък.

В научната литература‚ като естествени се разглеждат и източниците на йонизиращи лъчения, които са резултат от използване на естествени радионуклиди в различни производства и дейности, както и човешки дейности, водещи до усилване на естествения радиационен фон.

Изкуствени (техногенни) са източниците на йонизиращи лъчения, създадени от човека или възникнали в резултат на неговата дейност. Към изкуствените източници на йонизиращи лъчения спадат:

• 
  глобални радиоактивни отложения, резултат от ядрени взривове и крупни ядрени аварии;
  
• 
  атомни топло- и електроцентрали;
  
• 
  дейности и инсталации за получаване и преработка на ядрено гориво;
  
• 
  източници, използвани за научни изследвания (научно-изследователски реактори; опитни инсталации за изучаване на атома, атомното ядро и елементарните частици, както и за термоядрен синтез; радиоизотопи, използвани в различни лабораторни апарати и инсталации и др.);
  
• 
  източници, използвани за медицински нужди (ренгенови апарати за диагностични цели; радиоизотопи, използвани за изследване на човешкия организъм и за локализация на ракови образования; радиотерапевтични апарати за лечение на ракови заболявания);
  
• 
  източници, използвани в промишлеността и строителството
  

• 
  други източници (цветни телевизори, видеомонитори, електронни прибори и др.).
  

Въздействието върху човешкия организъм на йонизиращите лъчения е неблагоприятно. В зависимост от източника то се осъществява по два начина: външно (от източници извън човешкия организъм) и вътрешно (при попадане на радионуклиди в човешкия организъм посредством въздуха, водата и храната).

Въздействието на космическите лъчи е преди всичко външно (95% от общото им въздействие върху човека), докато въздействието на земните източници върху човека е преди всичко вътрешно (близо 80 % от общото).

3.5.3.1. Радиационен фон

Наблюденията върху състоянието на радиационния фон в Република България се осъществяват с помощта на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон (БулРаМо), чиито контролни пунктове са разположени сравнително равномерно на територията на цялата страна. Лабораторният контрол върху радиационното състояние на почвите, атмосферния въздух, повърхностните води и отпадъчните продукти от дейността на предприятията – потенциални замърсители на околната среда с радиоактивност в региона, се извършва съгласно Програма за радиологичен мониторинг, която е част от Националната Система за Мониторинг на Околната среда. Най-близко разположеният пункт до територията на община Шабла е този в Калиакра.

Резултатите от непрекъснатия контрол на този показател в района на областта са в границите на характерните за тези региони стойности на естествения гама фон  (0.07 – 0.16 микроСиверта/час).

В Националната стратегия по околна среда и план за действие 2005– 2014 г. е направен извода, че „през последните години не са констатирани проблеми по отношение на радиационния гама фон, радиологичното състояние на повърхностните води, почвите и атмосферната радиоактивност”. Не съществуват радиологични рискове за околната среда на община Шабла, поради липса на територията й или в съседство на обекти от уранодобивната и уранопреработващата промишленост.

Предвид гореизложеното може да се заключи, че на територията на общината и в близост до нея няма съществени източници на вредни лъчения, които да създават рискове за човешкото здраве или околната среда. Не са регистрирани аварии в общината, които биха довели до повишаване на радиационния фон.

Зелената система на общината включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни и горски паркове, гробищни паркове.

Дървесната растителност е представена основно от копривка, акация, липа, див рожков, чинар, дъб, явор, ясен, конски кестен, бреза, орех, бор, ела, топола, бръшлян, върба, бряст и др.

Стопанисването на зелените площи се регулира и е подчинено на приетата от Общински съвет - Шабла Наредба за изграждане, стопанисване и опазване на озеленените площи и декоративната растителност на територията на община Шабла. Към настоящия момент самото поддържане на зелените площи се осъществява от общинско предприятие БКСТРО. Няма направена паспортизация и кадастър на зелените площи в град Шабла и в останалите населени места.

Функцията на зелената система се обуславя от функцията и предназначението на зелените площи, от тяхната насоченост и количество като площи и съдържание – свързва се с обезпечаването на необходимите зелени площи за публично ползване, както и среда за живеене и природни територии в различните подсистеми на градската структура.

Развитието на системата от зелени площи в общинския център и зоните за развитие на туризъм имат положителен ефект върху качеството на въздуха и намаляване на замърсяванията от транспорта и бита, особено през зимата, и подобряване на общия изглед на населените места и курортни зони.

По урбанизационен белег зелената система може да се раздели на две основни категории: селищни озеленени площи и паркове за ежедневен отдих и крайселищни зелени зони и паркове.

3.6.1. Зелени площи в населените места

Анлизът на зелената система показва, че в селищните зелени площи има условия за развитие на ежедневния и периодичния отдих за обитателите. Създадени са над 417 дка зелени площи в общината. Интензивно се поддържат приблизително 210 дка. Елементите на зелената система са сравнително равномерно разпределени по качество и количество в границите на общината, като създават по този начин достъпен ресурс в почти всички райони.

От зелените площи за широко обществено ползване - паркове, градини, скверове, улично озеленяване, най-значимите са изградените паркове и скверове в Шабла и по малките селища. От площите за ограничено обществено ползване това са основно зелените площи в обществените сгради, детските и учебни заведения.

В регулационните граници на град Шабла са създадени общо около 245 дка зелени площи. По-голям съществуващ обект на зелената система на града е градския парк с площ 96 дка., който през 2012 г. е обновен по Програмата за развитие на селските райони. Зелените площи в града са разположени неравномерно, изключително със защитна цел, като между тях не съществува връзка. В пространствено отношение зелената зона на града се формира от зелени площи във вид на плочници, които са разположени основно в централната част.

Съгласно нормативните изисквания, отделните зелени площи трябва да бъдат обединени в единна зелена система. Ежедневния отдих се провежда преди всичко в жилищната и градската част. Последното изисква целенасочено устройство и поддръжка на зоните за отдих. Необходимо е обогатяване със зеленина на междублоковите пространства, улици, училищни дворове.

Основание за увеличаване на броя на дърветата и храстите дава факта, че върху тях се утаява до 72 % от въздушния прах и 60% от серния диоксид. Необходимостта от умножаването им се мотивира и от наблюденията, че над зелените насаждения, имащи по-прохладна повърхност, се образуват въздушни течения, утаяващи приземните въздушни замърсители. Едновременно с това, насажденията повишават и относителната влажност на въздуха с 15-30%, което го прави по-пригоден за дишане, а увеличената влажност се възприема като понижение на въздушната температура. Не трябва да се пренебрегват и продуцираните от растенията фитонциди, притежаващи силно бактерицидно действие.

С увеличаване възрастта на декоративните дървета, някои от тях се налага да бъдат отсичани /предимно липи/, тъй като кореновите им системи разрушават огради, подпорни стени, тротоари, части от улични платна. Този факт поставя много основателно въпроса за сериозен подход при определяне на дървесните видове и местата, където е най-удачно те да бъдат засадени, без това да доведе след време до конфликт в урбанизираната среда и загуба на изключително ценни зрели дървета.

3.6.2. Крайселищни зелени зони и паркове

Горските зелени зони североизточно от гр. Шабла оформят неговата зелена система. Според произхода си те се отнасят към изкуствено създадените високостъблени насаждения. Същите оказват влияние върху микроклимата на града и се ползват от населението за седмичен отдих.

С двойно приложение за труд и отдих са създадените селскостопански територии – лозови насаждения: стари – на североизток от града и нови – на северозапад. Старите лозови насаждения са изоставени и не се обработват.

Подходяща за условията на седмичен отдих в община Шабла е гората около с. Горун. За зелената система на общината много важно значение имат още: зелените масиви по крайбрежието; зелените територии и гори около езерата – Шабленско и Дуранкулашко; горските територии по протежение на каньона Ваклино-Божаново-Твърдица; защитни насаждения - главно по деретата; полезащитните и ветрозащитни пояси.

Създадените зелени площи и рекреационни комплекси осигуряват задоволяването на нуждите от ежедневен и седмичен отдих, така също и осигуряват по-добри микроклиматични условия на района, а също допринасят за оздравяването на селищната среда.

3.7. ОТПАДЪЦИ

3.7.1. Общинска програма за управление на отпадъците

Община Шабла има изготвена и действаща Общинска програма за управление на отпадъците, съгласувана по реда на Закона за опазване на околната среда с Решение № ВА-58/ЕО/2008 г. на РИОСВ-Варна и приета с Решение № 251/28.05.2008 г. на Общински съвет – Шабла. Програмата е разработена в изпълнение на чл. 79 от ЗООС и чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците и е неразделна част от настоящата Програма.

ОПУО е изготвена във връзка с разработката на регионални мерки за управление на отпадъците за регион Добрич в рамките на проект EUROPEAID /117408/D/SV/BG “Изготвяне на мерки за управление на отпадъците за региони Бургас, Добрич и Провадия”. Проектът “Изготвяне на мерки за управление на отпадъците за региони Бургас, Добрич и Провадия” е разработен в периода 2005-2007 г. от екип на консорциума Eptisa-Испания и CES-ФРГ и включва: събиране на актуални данни за генерирането и третирането на отпадъците в региона; изготвяне на прогноза за генерирането и третирането на отпадъците в проектния период; представяне на сценарии за мерки за управлението на отпадъците и план на инвестициите; разработване на предпроектно проучване (включващо концептуален проект и финансово-икономически анализ); изготвяне на задание за работен проект, техническа помощ и супервизия (надзор) на изпълнението; попълване на формата за кандидатстване за финансиране; осъвременяване на общинските програми за управление на отпадъците с цел да бъдат синхронизирани с плана за инвестициите.

При определянето и приоритизирането на мерките, заложени в проекта “Мерки за управление на отпадъците за региони Бургас, Добрич и Провадия” и в общинската програма, се залагат основните принципи за управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които България е страна, общата европейска и националната политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националната програма за управление на дейностите по отпадъците:

• 
  устойчиво развитие;
  
• 
  предотвратяване и йерархия на управлението на отпадъците;
  
• 
  превантивност – предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;
  
• 
  самостоятелност при управление на отпадъците;
  
• 
  най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи;
  
• 
  ”замърсителят плаща” и в частност “отговорност на производителя”;
  
• 
  интегрирано управление на отпадъците;
  
• 
  участие на обществеността.
  

1. 
   Предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци.
   
2. 
   Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
   
3. 
   Подобряване на организацията по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците.
   
4. 
   Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците.
   
5. 
   Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци.
   
6. 
   Правно регулиране на управлението на отпадъците и ускоряване прилагането на законодателството и политиката в областта.
   
7. 
   Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците.
   
8. 
   Укрепване на административния капацитет за управлението на отпадъците.
   
9. 
   Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща”.
   
10. 
    Участие на обществеността.
    

• 
  Оптимизиране на общинската система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци;
  
• 
  Въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки;
  
• 
  Въвеждане на система за биоразградими отпадъци;
  
• 
  Въвеждане на система за събиране на опасни отпадъци от домакинствата;
  
• 
  Въвеждане на регионална схема за транспорт на отпадъците до регионалното депо;
  
• 
  Закриване и следексплоатационен мониторинг на съществуващото общинско депо.
  
• 
  Управление на специфични потоци отпадъци.
  

• 
  краткосрочен – 2007-2009 г. с включени най-належащите мерки и действия, които са реално обезпечени с всички необходими средства (законодателни, технически, институционални, финансови и др.).
  
• 
  средносрочен - за период 2010-2014 г.
  

Ходът на изпълнението на ОПУО ежегодно се контролира от общинския съвет чрез внасяне на отчети и предложения за актуализация. Поради тази причина в настоящата Програма ще бъдат разгледани само някои акценти, които имат отношение към най-големия проект, свързан с управление на отпадъците, а именно регионалното съоръжение за третиране на отпадъците и ще бъдат посочени изпълнените дейности от Програмата за отпадъците, осъществени след приемането й от Общински съвет.