Способността да извлича ярки спомени от предходните си животи е сред най-загадъчните и специфични качества на сръхфеномена Слава Севрюкова.
През Х\/III-ХIХ век в Петербург се подвизава известна ясновидка от благороден произход, оставила ярки следи в аристократичните, артистични и културни среди на епохата. Прославена с безпогрешни предсказания за бъдещето, с лекота разкривала съдбата на потърсилите помощта й. Освен силните на деня, посещавали я и литературни знаменитости. Сред тях били Пушкин, Гогол, Лермонтов...
Александър Сергеевич, както е известно, се отнасял с демонстративно пренебрежение към "съмнителните пробиви в бъдещето, разкриващи мъглявите му контури". Не си правел труд да потиска саркастичния си присмех. На всеослушание давал да се разбере, че не вярва в небивалици.
Но ето, един ден, настойчиво насочван от свои приятели (удивени от точните проникновения на жената с божествена дарба, при това с благородно потекло), воден единствено и само от любопитство, решил най-сетне да я посети.
И тогава получил невероятно предсказание.
Що за прокоба? Тъмна сянка застрашително надвисвала, заплашвайки да опустоши живота на гения.
На въпроса на поета за изненадите на бъдещето, графинята-носителка на божествен дар спонтанно отвръща: "Пазете се от човек на бял кон! Разминете ли се с него, дълго още ще странствате по широкия бял свят..."
Гениалният руски лирик е впечатлен. Пророчеството звучи приказно-поетично, но някак неопределено.
Въпреки това, Пушкин, поет и бохем, считащ се за трезвомислещ мъж на новото време, верен на стила си, самонадеяно с иронична насмешка отхвърля "очертаващата се заплаха".
И все пак споделя пред близки и приятели за необикновената визита и странните слова на петер-бургската сибила. И за кой ли път не пропуска да подчертае недоверието си към "нелепите, нищо неозначаващи съмнителни предзнаменования".
Недълго след паметната среща посоките на живота му обаче рязко се променят. Следвайки мистериозното предопределение, развихрят се и ускоряват бурно, до неуправляемост. Все и все повече се изплъзват от контрол.
За да защити честта на съпругата си Наталия Гончарова, Пушкин обявява дуел на кавалериста капитан Дантес.
(Единствен той от своя ескадрон язди бял кон -б. а.)
Впечатлителният лирик едва ли е затруднен да съзре ярко открояващите се зловещи контури на над-висващото мрачно предзнаменование. Неприятностите прииждат. Нахлуват в живота му на глутница.
Но, веднъж вече изразил неверие към ираци-онални послания от подобен род, Пушкин все по-дръзко и като, че нарочно предизвиква съдбата. Изкушен да провери какво ще се случи, напук на здравия разум, поривисто до безразсъдство върви срещу опасността. Като пеперуда, магнетично устремена към огъня.
Дуелът се състои.
...И... му косва животът.
* * *
Мъчително скръбни са последните страдалче-ски дни на вече издъхващия Александър Сергее-вич. Пропити с обезсилваща физическа, но укрепваща с духовно просветление, болка.
Фатално ранен, в изпепеляващо страдание поетът бързо отрезнява от заблудата. В разбунени-те мътни времена има ли нещо по-беззащитно от крехкия кълн на таланта?
Пред най-близките искрено изповядва съжалението си за безразсъдната постъпка. Горко се са-моупреква за наивното високомерие. Заклева ги, изпаднат ли в беда, да се съобразяват с предсказанията на известната пророчица. И никога, ама никога, за нищо на света да не дръзват лекомислено да предизвикват съдбата.
Освен вълнуваща класика, големият руски творец оставя с живота си велик урок на съвременниците. И на Човечеството.
Мълвата за смазващия удар, покосил поетическия гений, бързо обхожда необятната матушка Рус.
Стига до приятеля му Гогол.
Той на свой ред решава да се допита до нашумялата петербургска сибила.
В сравнение с Пушкин, авторът на "Вечери в чифлика край Диканка", "Мъртви души" и "Тарас Булба" е дълбоко мистична, проницателна в духовен план натура.
Срещата се състои.
Пророчицата, безпогрешно разчела завоите на изминатия му път, силно го впечатлява.
Изумен, свел смирено глава, Гогол мълчи.
На сбогуване трогнатият писател й задава един единствен, изненадващ, изцяло в неговия стил, въпрос. Под въздействие на трагедията, безмилостно покосила великия му приятел, интересува се каква смърт го очаква.
И получава още по-странно проникновение: "Виждам те, жив ще се обърнеш в гроба..."
Предсказание или разтърсваща прокоба?
Чувствителният Гогол потръпва.
Но, както вече узнахме, за разлика от фатално пострадалия поет, той е много по на "ти" с мистериите на духовността.
...Поема потресен от дома на пророчицата. Думите бледнеят - с разбито сърце от виденията. Мрачният им отпечатък задълго гнети чувствителната му ранима душа.
Години след смъртта на гениалния писател-сатирик, неговите верни литературни поклонници решават да преместят костите му от гробището на Даниловския манастир.
Неописуема е изненадата им, когато с ексху-мацията се разкрива скелета на Гогол. Обърнат е странично, в необичайна за източното православие поза.
Съвременниците не са забравили - някога е бил положен по гръб в ковчега, така, както се изисква по църковния канон.
Нещо се е случило. Какво?
Големият писател най-вероятно е бил погребан в състояние на клинична смърт (morse clinica).
Медицината по онова време невинаги успява да я разграничи от реалната смърт (mortus letalis). Върнал се в съзнание два метра под земята, Гогол по всяка вероятност е починал от задушаване.
Едва тогава, вцепенени от ужас, свидетелите на необикновеното събитие, си спомнят страховитото предсказание: "Виждам те, жив ще се обърнеш в гроба".
...Наскоро след зловещото разкритие по света плъзва нова, нямаща аналог мода - на пресния кръст на мъртвия да се поставя механичен звънец, директно свързан с ковчега му. Да сигнализира при евентуално "възкръсване"...
Легендите говорят - нашумялата петербургска сибила е посещавана и от много други руски интелектуалци. В съзнанието им оставя не винаги такива зашеметяващи следи, но тайнствените й пророчества впечатляват. И задължително се сбъдват.
Коя е тази мистериозна жена?
Близка на Слава Севрюкова споделя; "След нейното завръщане от Петербург развълнувани тръпнехме. Разказите за невероятните й, граничещи с фантастиката премеждия, бяха повече от изумителни. Живо се интересувахме под чие име нашата приятелка е била известна като пророчица от висшето общество в светските салони на Санкт Петербург.
Иво Лозенски дори издири няколко портрета на популярни ясновидки, живели в руската столица през оная епоха.
Леля Слава мигновено посочи един от тях.
Смирено промълви:
- Това бях аз...
Зачетохме се.
Пред нас стоеше образът на достолепна руска графиня, задълго смаяла съвременниците с необикновените си предзнаменования."
Дали не се касае за същата оная удивителна пророчица, изумила Пушкин и Гогол?...
...И ОЩЕ...
В началото на бурния, противоречив, славен, но и смазващо жесток двадесети век Слава Севрюкова се ражда на 05.12.1902 година не другаде, в България - все по-смаляваща се, раздирана от мъчителни тегоби, едва откроима на Глобуса бедна страница. След столицата на една от водещите световни държави - в безличното малко провинциално градче Нова Загора. След обезпеченото благородническо съществувание - в мизерстващо семейство.
Значима част от живота й преминава във време, когато не може свободно да се говори за ясновид-ство, нито за Бог. Принудена е да преодолее свръх-човешки трудности, за да реализира дарбата си.
На въпроса на близкото й обкръжение за сложните пътища на нелеката й съдба, отвръща:
"Тъй трябваше, милички, защото в предходното съществувание парадирах с божия дар. Затова, преди да се върна в плът, обет съм дала. За скромност. Не бива да се изявявам.
Е, все пак към края на земния път малко ще се разшуми около името ми..."
Нека отново за кратко се вгледаме в незабележимите на пръв поглед случайности, изграждащи закономерността.
Да започнем оттук: в съвремието нашата про-рицателка е назована Слава. (Вече знаем - случайности няма.) Дали името и не подсказва, че, заминала си от белия свят, нейните проникновения (както тя самата предрича) ще обиколят земното кълбо?
Може да се касае за невероятните и открития в устройството на атомното ядро. Голяма част от тях все още не са потвърдени от науката. За тях Слава Севрюкова прогнозира, че след петдесет години ще бъдат официално признати и приети.
Изумително същество.
Как би трябвало да гледаме на нашата Учителка сега, узнали тайните на "оная мистериозна пророчица"?
Какви нови, непредсказуеми изненади готви Негово величество Животът?
И още: с нелекото си, но изпълнено с чест съвременно превъплъщение, дали тя вече не е завоювала "велика победа за свобода от съдба"?...
След серия пререждания в настоящото трудно съществуване Слава постига върховна кулминация, реализирайки природна дарба.
(На разностранните й неподражаеми способности се спряхме в предната книга за свръх-феномена - б. а.)
Освен изброените качества, с лекота владее пси-хометрия (свръхсетивно умение за възпроизвеждане на образи, особености и характер на хора, ползвали даден предмет или негова съставка, докосвали се, или дори само мимолетно преминали край него). Слава успява да проникне не само в "паметта на клетките", но и да разкрие "информацията, носители на която са предметите".
Как го осъществява? - Изглежда необичайно силната любов, при изчистен живот, може да пресъздаде на пръв поглед безвъзвратно скъсаната връзка между нас и "неодухотвореното обкръжение". Между нас и отишлите си от нас...
Нека отново се върнем към показателен епизод от битието й.
"Бях й донесъл каменен отломък от древния Картаген - спомня си йогата Венцислав Евтимов.
-
След няколкоминутна дълбока медитация, тя разказа подробно историята на царица Дидона. Описа в детайли фигурата и облеклото и. После извика образа на средновековния астроном Кеплер. Обрисува грозноватото му лице. Поясни
-
гениалният Страдивариус не е ползвал човешка кръв в боите, с които е багрел чародейните си, известни в цял свят цигулки.
Невероятни бяха способностите на тази жена. За тях трябва да се говори и пише. Да се знае. А изключителната и добродетелност е велик пример за достоен живот."
За кой ли път се припомнят моралните и човешки качества на психотронната владетелка.
Необикновена дарба. Пред нея дори камъните са пропити с безсмъртния дух на Миналото.
Щастливците, докоснали се до Слава, още разказват легенди за едно богонадарено, удивително деликатно човешко същество.
Разкривайки хрониките на миналото, тя прочиства летописите от наслоената в тях митология.
Върши го неуморно, с години. Разкодира историята и, мотивирайки се с психотропни доводи, изхвърля дълбоко срасналите се клишета от нея. Взривява известното за популярни личности. И те се оказват много по-специфични.
Търпеливо с факти, някои от които след време се потвърждават, изтъква: "Значима част от миналото на Човечеството все още не е разпечатана. Нито разказана..."
Слава Севрюкова е сред малцината световни феномени, родени със свръхсетива.
С живота и делата си потвърждава - чудото на безграничните възможности е плод не единствено на природна даденост, но и на морал, воля и много, много упорит труд.
НАСЛЕДСТВОТО НА ФЕНОМЕНА
"Ние сме работили, работили сме близо триде-сетилетие. Имаме материал за повече от десет книги в обем по триста машинописни страници едната... Много материал - още веднъж твърдя това. Събран по научен път, той е конкретен."
Тази изповед на Слава Севрюкова е публикувана от Спас Попов на 120 страница в книгата му "Психотропно око" (Издадена 1992 г, Прес-еспе-ранто, София.)
На 149 страница, пак там, голямата прорица-телка за пореден път завещава:
"Всичко, което замислих в живота си, успях да го запиша и оставя на хората. Имаме над десет папки готови трудове, но това са само научни изследвания. Един по един ще бъдат публикувани и людете ще разберат за какво съм се трепала на този свят. Тук, в апартамента ми, нямаме вече нищо. Всичко е написано и предадено в касите за съхранение, напълно готово за печат.
Не сме се старали нищо да доказваме с трудовете си, а просто дълги години упорито работихме, защото имам уникални способности и не трябваше да ги пропилея."
Логично, а и редно е за пореден път да се запитаме: личност с подобна почти митична власт заслужено ли продължава да тъне в неизвестност? И най-вече: защо все още не са видели бял свят тези така стриктно описвани и, както се твърди, "отдавна готови за печат" материали, плод на упорита дългогодишна работа? Нали заради тях не бяха "пропилени божествени способности"?
Та това не е един, не са два, а цели "десет готови научни труда". Нима лесно и безотговорно могат да се потулят или, пази Боже, безвъзвратно погубят?
Наскоро след смъртта на недооценената приживе психотроничка доцент Лозенски ми показа купчина папки. С обща дебелина близо половин метър. На тях с машинописен шрифт системно бяха отразявани прозренията на невероятната българка.
Обхващаха широк диапазон - от микро и макрокосмоса, през световете на живи и мъртви, до странните разумни извънземни форми на живот.
Впечатляващи бяха тълкуванията в детайли на Библията, разработени в два тома. Пророчицата разкриваше истината, символите и по-късните прибавки в нея. И още, и още...
Къде са днес тези уникални трудове? Съхранени ли са усърдно разработваните материали, прилежно събрани ръкописи?
Ако да, докога търпеливо ще чакат повече от десетилетие и половина своя издател?
Нима не сме съзрели и дорасли за тях?...
В статията си "Зеницата на България", публикувана във в. "Подкрепа" (бр. от 20. 11. 1991 г), доцент Иво Лозенски пише: "На С. Сеерюкова се "даде" точното значение на символите в Библията и в близко бъдеще предстои издаване на книга по тези въпроси."
Другаде той бе споделил: "За научните и духовни прозрения на леля Слава тепърва ще се говори и пише."
Все повече настава време да се изпълни дълго лелеяната мечта на свръхфеномена да видят бял свят плодовете на живота й. На тях бе обрекла страдалческото си съществуване. Нали се бе отдала в служба на хората и горещо желаеше да бъде в тяхна помощ. Приживе. И след смъртта. За "да не се пропилеят божествени способности".
Енергичната дребничка наглед, белязана от Бога женица, бе понесла огромен товар. С упорит, почти денонощен труд, успя да документира и предаде значима част от прозренията си.
Дано някога някой добросъвестен изследовател на делото на този великан на духа ги направи достояние на обществеността.
Та нали те, както и Слава Севрюкова, принадлежат не другиму, а първо на България и, не на последно място - на Човечеството.
ПОСЛЕСЛОВ
Небесен вестител. Енигматична личност. Слава е от малцината светлоносци в стенещия от чудовищна манипулативност, мрачно осивял, освире-пял атомен свят.
Над името й с десетилетия тежеше непроницаема информационна завеса. А тя бе от хората, които никога никого и нищо не мразят. Ни веднъж в ъгълчетата на устните й не се прокрадна пренебрежение. Отде у завършилата четвърти клас женица толкова сила, познания и аристократизъм на духа?
Живя незабележимо. И остана в сянка до края на стръмния си мъчителен път.
Феномен - неразбран, непознат. Трудно познаваем.
За да реализира свръхчовешка дарба, биха ли й стигнали няколко живота?
Едва ли реши все по-разрастващите се проблеми на науката и Човечеството. Даде немалко отговори и още повече въпроси. И остави неугасващи следи. Капчици мъдрост с цвета на дъгата.
Не е ли време за преоткриване на необикновената й съдба с невероятни постижения? Някои от тях фундаментални - в научното и общочовешко познание.
Едва ли трябва да се очаква бързо приемане или отхвърляне - прекомерно широк диапазон. Слава общува с Вселената, разговаря с Необята. На "ти" е с Вечността.
"Единственото, което наистина притежаваме, е сегашното сега" -казва го не друг, а големият индийски мъдрец С: Римпоче. Слава освен Настоящето притежаваше Миналото и Бъдещето. Много ли бе това? Или достатъчно, за да не могат някои до днес да й го простят?
Повечето от откритията й задълго ще останат дискусионни. Дотогава, докато...
Тая книга не е елитарно изследване. Така, както не са елитарни делото и личността на с години затулената в сянка уникална българка. Опит е за реабилитиране на една "позабравена легенда". Трайна и стройна е орбитата й в многоликия "човешки космос".
Не храня илюзии, че съм събрал всички проникновения на пророчицата през почти библейски дългия й близо 89 годишен път. Част от тях ще остане из вече пожълтелите страници на журналистическия печат. Друга, много по-голяма, забулена в мистика, навярно ще продължи да линее в мрака на неизвестността. Не бъде ли издирена, ще изтлее със съвременниците.
Започнах книга за свръхфеномена с надежда да възкреся светлите мигове от нашите срещи. Времето все повече разширяваше обхвата й, включвайки спомени на близки, почитатели, приятели. За да открия, завършвайки вече втория скромен труд за нея, че днес, когато леля Слава я няма, неза-дадените въпроси са повече, отколкото получените отговори.
Дали защото тя някога бе пътница, а сега е Път...
Трудно обясними, животът и делата на ултра-сензорния феномен са отвъд думите. Блестящо, като никой досега, успя да докаже надеждността на свръхсензорното възприятие. Затова ли все още задълго и кротичко ще трябва да си стои в сянка?
Съзнавам - улових откъслечни фрагменти от изблиците на респектиращ духовен взрив.
В съвременното все по-задушаващо битие на рекламно примамливи лъскави опаковки на Слава не й стоят никакви етикети. Дали защото, бидейки в света, не бе от него?
Далече от публичния гъдел, приживе не се поддаваше на разкодиране. Нима по-лесно е сега? Дарбата й бе във всекидневна употреба, но че бе за всекидневието. Сухи, мумифицирани са словата, да я изразят.
Част от съжденията и откритията й преминаха край протритите от многословия уши и пренаси-тени сетива на нейните съвременници. Дали сме узрели или още е рано да бъдат правилно тълкувани и разбрани? Мистериозни като конници от Апокалипсиса...
Невероятно човешко същество. Стратег на духа. Бяла врана сред лишения от бъдеще консуматор-ски свят.
Цял живот - на дъното на върха. А заслужаваше висота.
Уви, по-лесно се прощава бездарието, отколкото таланта.
Докога ще оценяме хората, едва след като ги изгубим? Докога не ще ги забелязваме или пренебрегваме, докато са сред нас?
И още - ще се срещнем ли с мъдрата ни Учителка в други времена и пространства?
Но нима Слава отсъства? Както твърдеше: душите не изчезват. Никога. Никога. Дори след смъртта.
* * *
Финалът на книгата. Досещате се нали - такъв не съществува. Няма край.
Животът продължава. Тук. Отвъд. Във Вечността...
Поклон за усърдното съдействие на госпожа Пушка Златарева, дългогодишна приятелка на Слава Севрюкова. Без искреното й съпричас-тие и богата документална подкрепа, тази книга не би била това, което е.
Авторът изказва дълбока признателност и за споделените спомени на Красимира Шопова.
Благодаря за информацията, разширяваща представите за Слава Севрюкова, щедро предоставена от академик Величко Братанов, инж. Илия Митев, инж. Стамен Стаменов, президент на АСФЕН и чл. кор. на МАИ към ООН, доктор Димитър Сираков, писателите Димитър Делян и Лиляна Серафимова, адвокат Георги Иванов, инж. Венцислав Евтимов, Емилия Евтимова, ст. н. с. II ст., д. н. към Института за изкуствознание на БАН доц. Елена Владова, Татяна Динева - племенница на пророчицата, Марийка Димитрова и Тотка Анастасова - родственици, София Стайкова, Мария Тунева, Димитър Любомиров.
Дълбоко признателен съм и за помощта на Румен Леонидов, Никола Тепелиев, Константин Златев, Милка Бечева, Надежда Илиева, доктор Илия Демирев, Румен Рашков, Ивайло Василев и още десетки приятели и съмишленици.
1989-2006 г.
Сподели с приятели: |