Аз искам… Първи съдия
Вие не можете да искате.
Подсъдимият
Но според закона…
Втори съдия
Законът сме ние.
Подсъдимият
Но законът защитава човека.
Трети съдия
Законът защитава правото.
Първи съдия
Законът защитава държавата от такива като вас.
Подсъдимият
Тогава искам…
Трети съдия
Вече казахме, че не можете да искате. Нямате право да искате.
Подсъдимият
А какво право имам?
Първи съдия
Само едно.
Подсъдимият
И какво е то?
Втори съдия
Да казвате истината.
Подсъдимият
Но истината е разтегливо понятие.
Първи съдия
За нас то е строго определено от закона.
Трети съдия
А законът е над нас (посочва тавана). Само той.
Втори съдия
Вироглав човек сте вие. Вие имате право да плащате данъците си, имате право да си затваряте очите, като ви плюят, имате право да ядете, да спите…
Втори съдия
Имате право да гледате слънцето, да слушате птиците, да се възхищавате на президента, на премиера, на Мис Свят…
Първи съдия
Имате право да пиете бира, да имате съпруга (само една по закон), да имате деца, да се правите, че не виждате нищо…
Трети съдия
Да виждате само закона.
Втори съдия
Имате право да ползвате държавния транспорт, болниците…
Първи съдия
Да ходите на цирк, на театър, на кино…
Втори съдия
Да дишате чист въздух…
Първи съдия
Да продавате и купувате, ако имате нещо…
Подсъдимият
А имам ли право да умра?
(Съдиите го гледат ужасени).
Първи съдия
Да умрете при всички тия права?!
Втори съдия
Чудно.
Първи съдия
Подозрително.
Трети съдия
Много подозрително, но ние трябва да спазим закона…
(Тримата съдии се съвещават зад книгите си. )
Първи съдия
Искате да умрете?
Подсъдимият
Да.
Втори съдия
Наистина ли искате да умрете?
Подсъдимият
Да, наистина.
Първи съдия
Вие сте луд.
Подсъдимият
Тогава ме освободете.
Първи съдия
Ние премахнахме смъртното наказание.
Втори съдия
А църквата забранява самоубийството.
Трети съдия
Живейте тогава. Стража, отведете го.
Подсъдимият
Аз пък искам да умра. Искам да умра. Нямам ли право да умра?
Първи съдия
Душата е безсмъртна и вие няма да умрете, дори да имате право да умрете.
Подсъдимият
Тогава искам да съм безсмъртен.
Трети съдия
Стража, отведете го.
(Двама полицаи отвеждат подсъдимия.)
Първи съдия (към втори съдия)
Инат човек, колега, не можем се справи с него. Не иска да упражнява правата си.
(Третият съдия извиква единия полицай от стражата и тайно му подава едно шишенце.)
Трети съдия (към полицая)
Сложи тая течност в супата на арестанта.
(Полицаят го гледа въпросително.)
Трети съдия
Това е за тебе (подава му една банкнота, свита на руло)
(Полицаят прибира банкнотата преди шишенцето.)
Полицай
Нямате грижа. Цялото ще му го налея, но е противозаконно…
Трети съдия
Най-противозаконни са самите закони, господин полицай…
Полицай
Но защо го правите?
Трети съдия
Той е поет, господин полицай, а един поет не може да бъде унижаван. Той има свободата да умре.
Полицай ( като излиза )
Добре.
Трети съдия
Поетът има правото да умре. Ние не можем да затворим орелът в клетка. Той не е канарче или врабче. Той е орел. (Към колегите си.) Да отидем да обядваме, колеги. Колко хубав е днес денят, нали?
(Тримата съдии стават и излизат.)”
Сцената не ни казва всичко докрай. Какво например е ставало в душата на обречения поет? Но едно е ясно: мъченическа е участта на поетите у нас и особено на поетите-революционери. Но какво говоря аз? Нали всеки поет по своему е и революционер, ако не е революционер, какъв поет може да бъде той? Но такава е традицията в България и по нея се увлякох и аз. На поетите им се е налагало винаги да бъдат не само идейни, но и действителни революционери поради пословичната страхливост и морална нечистоплътност на народа ни.
Колко прави са били двамата титани на духовното ни поле, когато още миналия век са предрекли, че истинските хора у нас считат за луди. Вторият от тях дори е представил покъртително националната ни драма в края на романа си епопея чрез тревожния образ на Мунчо: “Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.”9
А днес знаменитата литературна проститутка господин Малчев предлага да не се изучава от младото поколение гениалния ни класик, а вероятно се надява да боготворят пошлите му комерсиални водевили, с които се опитва да замае някоя и друга празна глава, като своята.
Сбогом, Поете, сбогом съвест наша!
Ние ще си продължим да се рием в тинята и да ти се чудим и дивим на дързостта и безумието, защото нас ни е сковал страхът и няма, няма скоро да ни пусне.
Но стига толкова. Нека да пием по една ракия. Я виж, жената вече е нарязала салатата. Трябва да й капна само малко олио, съвсем малко олио и да мушна в нея една свежа люта чушка, люта като нашата българска душа.
Сподели с приятели: |
