Стоян Георгиев КРАТЪК ЛЕТОПИС

Стоян Георгиев

КРАТЪК ЛЕТОПИС

Любезният читател трябва да ми прости това кратко въведение, но тъй като съм разсеян човек забравих да му кажа, че заедно със записките на неизвестния митнически служител попаднах и на папка с фотокопия на изрезки от вестници, протоколи от събрания, статии и декларации, и дори карикатури. Разглеждайки внимателно тази документация, аз реставрирах в съзнанието си цялата драма, която е обхванала въпросната митница след падането на комунистическата власт.

Комунистическата власт се срутила, когато шеф на митницата бил другарят Джанко Джанев, наричан от поданиците си Севилският бръснар. Той бил образец на номенклатурен кадър и логично си отишъл заедно с плодоносната за него власт. Описват го като дребен човечец – пъргав и комбинативен, с управленски опит и дарба. Защо е наричан Севилският бръснар не се знае. Някои твърдят, че преди да стане шеф на митницата, бил шлосер, други – бръснар, а трети – мръсник. Ние не можем да кажем нищо със сигурност, освен че е бил от ония нагаждащи се душици, които знаели какво искат и добре си поживели на държавната трапеза. Не бива обаче да се отрича, че той бил коректен и държал на думата си, макар че липсата на интелект го провалила тотално. Както и всичките му следовници.

Първият от тях, човекът на “новото време” господин Авджов, бил загадъчен, като сфинкс. Уж изглеждал почтен, а всъщност бил невероятен егоист и много алчен. Алчността и мнителността, както и липсата на психологически усет му изяли главата.

Главата му на практика изял Кимион Бургиев, както Авджов преди това изял главата на Джанев. Така се сменяли началниците – с изяждането на глави, защото всички те отлично знаели народната поговорка: “Рибата се вмирисва от главата.” Кимион Бургиев по цял ден ядял и пиел, и прибирал рушвети. Това чевръсто момче натрупало много пари, но пък и страстта му към хазарта глътнала доста от тях. Човек без физиономия, но нагъл подлец.

Най-хитрият от всички обаче бил Иван Джанев, който след катастрофа с кола останал само с едно око, но и то му било достатъчно, за да вижда всичко онова, което му вършело работа. А най-ясно виждал паричките. И той като Авджов се правел на “мъжко момче”, а всъщност си бил най-обикновен помияр.

Дотука свършват записките. Всичките тия началници все се правели на честни хора, а истинските им лица трудно можели да се видят.

Имало и някакъв поет - Боян Георгиев, чиито следи се губят и който по едно време също искал да стане началник, неизвестно по какви съображения, но понеже не можел да лицемери като тях, защото бил интелигентен човек, взели, че го бутнали в ареста и го изхвърлили от коловоза на митничарското благоденствие.

Открих няколко дописки до вестници от този поет и протоколи от събрания на синдиката “Подкрепа”, които ще ви цитирам в края на настоящото въведение.

Трябва още да отбележа, за неинформирания читател, че редовите митнически служители са инспектори, под тях са митническите полицаи, а над тях по страшинство следват старшите инспектори, главните специалисти, ръководителите на направления, заместник-началникът и на върха на служебната пирамида човекът без лице – началникът или “фараонът”, за какъвто се смятал например Кимион.

Голяма битка се развихрила в тая митница по свалянето на Джанев от власт. Тогава се основал синдикат “Подкрепа”, чието първо ръководство било сменено, докато се укрепи властта на Авджов. После свалянето на началниците ставало по-лесно, защото вече имало богат опит в това отношение.

С всички други действащи лица читателят ще се запознае, ако има търпението докрай да изчете тази книга.

Няма да отегчаваме търпеливия читател с всичките материали, защото това на практика е невъзможно, а и той вече се е ориентирал в лабиринта на митническото учреждение, където можем да влезем смело с великата мечта да излезем отново на бял свят, като хора на честта.

Да започнем нашето славно пътешествие в тая човешка преизподня, за да видим пак, омаяни, звездите.

Стоян Георгиев