VI. СИСТЕМА ЗА ПЛАНИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ СЕКТОРИ: КАК ДА ВЪРВИМ КЪМ УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ

VI. СИСТЕМА ЗА ПЛАНИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ СЕКТОРИ: КАК ДА ВЪРВИМ КЪМ УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ

Политиката за устойчиво управление на горския сектор в Република България се формира чрез система от нормативни и стратегически документи, които в своята взаимосвързаност определят стратегическата перспектива за неговото развитие.

Нормативната рамка на политиката в горския сектор, която бе динамично развивана през последните години, отразява националната политика за развитие на сектора и е напълно хармонизирана със законодателството на ЕС.

Приетият през 2011 г. Закон за горите⁶ и свързаните с него подзаконови нормативни актове, които към настоящия момент са основната нормативна база, уреждаща обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България. Целите на закона са ориентирани към гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми и включват:

• 
  опазване и увеличаване площта на горите;
  
• 
  поддържане и подобряване състоянието на горите;
  
• 
  гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии;
  
• 
  гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии;
  
• 
  поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота;
  
• 
  осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация;
  
• 
  постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии;
  
• 
  подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии;
  
• 
  изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.
  

Друг закон, имащ отношение към развитието на сектора, е Законът за лова и опазване на дивеча⁷. Законът урежда отношенията, свързани със собствеността, опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти.

Към дейностите по опазването и защитата на горите имат отношение и Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и др.

Стратегическата рамка на политиката в горския сектор се формира от редица документи със стратегически характер (национални стратегии и планове), по-голямата част от които са с времеви обхват до края на настоящия програмен период през 2020 г.

НПР БГ2020 формулира 3 национални стратегически цели и 8 приоритета, спрямо които да бъдат ориентирани политиките във всички сектори. Пряко отношение към опазването и защитата на горите и развитието на горския сектор имат Приоритет 3 и Приоритет 4.

• 
  Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал. Подприоритет З.5: Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси.
  

• 
  Приоритет 4 „Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси". Подприоритет 4.5 „Устойчиво използване и управление на природните ресурси"
  

• 
  Стратегическа Цел 4 "Съхранено природно и културно наследство"
  

Стратегията си поставя три стратегически цели:

• 
  Осигуряване на устойчиво развитие на горския сектор чрез постигане на оптимален баланс между екологичната функция на горите и тяхната способност дългосрочно да предоставят материални ползи и услуги;
  
• 
  Засилване на ролята на горите за осигуряване на икономически растеж на страната и по-равномерно (балансирано) териториално социално-икономическо развитие;
  
• 
  Увеличаване на приноса на горския сектор в зелената икономика.
  

• 
  развиване на устойчива национална политика и осигуряване на стабилна правна и институционална рамка за намаляване на риска от бедствия;
  
• 
  идентифициране, оценка и мониторинг на рисковете от бедствия, разширяване и поддържане на ефективни национални системи за прогнози, мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;
  
• 
  изграждане на култура за защита при бедствия на всички нива на управление и в обществото чрез използване на опита, обучението, научните изследвания и иновациите;
  
• 
  намаляване на съществените рискови фактори и повишаване на готовността за ефективно реагиране при бедствия на всички нива на управление.
  

В процеса на разработване на документа е анализиран и проекта на Стратегия за развитието на ловното стопанство в България 2012-2027, която е в процес на обществено обсъждане.

Визията на проекта на Стратегия за развитие на ловното стопанство в България е:

Стратегията за развитие на ловното стопанство определя целите на ловностопанската дейност у нас, насочени преди всичко в защита на биоразнообразието и генофонда на страната ни и на местните видове дивеч при съвместяване интересите на държавата и на собствениците на земи и гори със стопанисващите дивеча.

Налице са и други стратегически и планови документи, имащи отношение към политиките в горския сектор, като Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, Национален план за действие за енергия от възобновяеми източници и Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г., Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г., тясно профилираната Програма от мерки за адаптация на горите в Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях и други.

Системата за управление на горите на Турция, която бе инциирана през 1960 г. с помощта на европейските колеги, все още се фокусира върху стоковото производство. С 20,70 милиона хектара територии от горския фонд, страната има няколко различни биогеографски региони, всеки със своите ендемични видове и природни екосистеми, представляващи основният миграционен маршрут за милиони мигриращи птици и съдържащи 75% от растителните видове, които се срещат в Европа. Следователно управлението е от решаващо значение за останалата част от света. Този документ представя сегашната философия на управление, регламентите, социално-културната и организационната структура, както и изпълнението на дейностите по управление в цялата страна. Документът включва и критика на системата, като се има предвид концепцията за устойчиво управление на горите, документира големите клопки на системата, възникнали по време на подготовката и изпълнението на плановете за управление, и дава някои възможности за добро управление. Той заключава, че системата за управление е в остарял нео-класически европейски стил, който се фокусира върху недалновидна област на регулация с производство на дървен материал и призовава за спешни промени в концепцията за планиране, с преминаване към цялостен мениджмънт на различни горски ценности, основани на устойчивостта на екосистемите.

Горите на Турция отдавна са използвани за задоволяване доставките на дървен материал и генерират национален доход. До 1960 г., горите се управляваха най-вече чрез лесовъдска система за селекция на едно дърво, независимо от биологичните характеристики на съществуващите търговски дървета (Efendioglu и Zýk 1993). Например, различни управленски практики се прилагаха за гори, съставени само от не толкова изискващи дървета (например борови гори), въпреки че тези гори влияят върху еднослойните едногодишни структури. Нерегламентирани и аномални горски структури се появиха в цялата страна, поставяйки управляващите в горския сектор пред голяма дилема (Köse и Baskent 1996).

Осъзнавайки пагубните последици от неподходящите действия по управление на времето, бяха въведени управленски практики за дървета на една възраст веднага след 1963 г. (Özdemir 1968). Това е безпрецедентно решение в историята на турското управление на горите. Макар че имаше високи очаквания за новия управленски подход, който да преодолее съществуващите проблеми, очакванията бързо заглъхнаха. Лесовъдите се опитаха единствено да спазят допустимите нива на сеч, позволени и дефинирани в плановете за управление чрез прилагане на различни форми на управленски дейности. Те несъзнателно пренебрегнаха подновяването на площите, поради високите административни мита, недостига на разсад в разсадниците, лошото техническо оборудване и липса на механизъм за контрол. В резултат на това много области с изсечени гори са оставени без по-нататъшна грижа, изложени на сериозни природни влияния като плевели, ерозия на почвата и вятър. Така идеята за регенериране чрез естествена приемственост или насаждения бе пренебрегната.

След 1971 г. и двата метода за управление започнаха да се прилагат в цялата страна – този на управление на разновъзрастни гори, доминирани от нетолерантни дървета и метода за дървета на еднаква възраст в останалите гори. Плановият период беше двадесет години – от 1971-1990 г. (10 години за калабрийските борови гори). През 1983 г. обаче, преди цикълът да свърши, бе инициирана нова инвентаризация на горите с ревизирани планове за управление поради неуспешните практики при неопитни лесовъди, обширни територии с изсечени гори, липса на контрол върху растителността в тези територии, висока категоризация, голи сечи по стръмни склонове и прекомерена сеч на достъпни и спокойни зони. Векове на злоупотреба, лошо управление и липса на грижи са довели до преобразуване на зелени здрави растения в храсти, степ, голи земи или деградирали и нерегулирани гори. Днес обаче, редица международни инициативи се разглеждат в пилотните райони с цел установяване на система за информация за горите и изготвяне планове за управление на горите за многократно използване.

Този документ представя текущата философия за управление, принципите, правилата, социално-културната и организационна структура, както и изпълнението на дейностите по управление в цялата страна. Освен това критикува системата въз основа на глобалните инициативи за устойчиво управление на горите, документира големите проблеми на системата, възникнали по време на подготовката и изпълнението на плановете за управление и дава някои възможности за добро управление.

Турските гори са разнообразни и богати по отношение на горския фонд и структура. Те включват както регулирани, така и девствени смесени гори, доминирани от иглолистна дървесина като бор, ела, смърч и твърда дървесина, като бук, дъб, елша, орех, габър. Плановете за управление на горите са изготвени за регулиране производство на дървесина с оглед на факта, че повече от половината от населението в селските райони на страната живее в близост до гора и зависи от горските ресурси на региона (Анонимен източник 1980).

В Турция има 75% от общия брой на растителни видове, които се срещат в цяла Европа. Една трета от турската флора, която е близо два пъти по-разнообразна от тази на съседните страни, се среща само в Странджа. В страната има няколко различни биогеографски региона, всеки със своите ендемични видове и природни екосистеми. Те включват Кавказките планински смесени умерени дъждовни гори и високопланинските екосистеми на североизточната част на черноморското крайбрежие; степни тревни съобщества от Централното Анадолско плато; и европейските и средиземноморските региони, които съответно включват вероятно най-големите останали посеви на девствени алувиални и кипърски гори. В допълнение, един от трите най-големи миграционни маршрута за милиони мигриращи птици, които се движат между Западна Палеарктика и Африка всяка година, преминава през Турция (World Bank, 1998).

Площта на горите в Турция заема 26,6% (20,6 милиона хектара) от общата територия на страната. 80,2% от общата горска площ се управлява за производство на дървен материал; около 15,8% се разпределят както защитена зона, включително горски места за отдих и защитени гори. Но само 48,3% от управляваните гори са продуктивни, а останалите 51.7% са деградирали гори, ливади или ерозирали райони. Освен това, много малка част от общата горска площ (4,0%) се разпределя за опазване на биологичното разнообразие, например национални паркове, природни паркове, защитени територии, природни забележителности, семепроизводствени градини и специални защитени територии. От друга страна, около 91,6% от турските гори са естествени гори, а останалата част (8,4%) са насаждения, предимно засадени върху деградирали земи и открити пространства на съществуващи гори. Продуктивните високи гори покриват около 39,7% от общата горска площ. Продуктивните гори са съставени предимно от иглолистни видове (54%) на по-високите етажи и широколистни видове (46%) на по-ниските. Сред иглолистните са бор, ела, смърч, хвойна и кедър, а сред твърдата дървесина са бук, дъб, кестен, габър и елша. Стволови обем от дървета в Турция е около 1,2 милиарда м3, а нарастването на обема е около 34270000 m3 (Konukçu 2001).

Процес на планиране

Процесът на планиране е централизиран в Турция, плановете за управление на горите (комбинирани стратегически и тактически планове) се изготвят предимно от отдела по планиране в централата на Главна дирекция по горите. Плановете трябва да бъдат изготвени въз основа на насоки за управление, определени от отдела, в който попадат набора от правила, които да се следват от закона. Карта 8 изобразява процеса на планиране на управлението в Турция.

Процесът започва с пълна инвентаризация на горите с цел създаване на карти на горите чрез 1 / 15,000 инфрачервени снимки от въздуха, за да се определи нарастването на запасите. Посевите са разделени въз основа на три критерия: вид, затваряне на короната и етапи на развитие. Кръгови участъци, чиито размери варират от 400 m2 до 800 m2 в зависимост от короната, са разпределени в горите на интервали 300 на 300 м. Условия в локацията единствено се наблюдават и няма изчерпателна класификация. След това се събират данните от инвентаризацията и се генерират финалните карти.

Плановете за управление се изготвят въз основа на насоките за планиране, които са пълни с инструкции и редица таблици, които планиращият трябва да попълни. Тъй като не съществува етап за изготвяне проект на управлението в този процес и процесът е централизиран в цялата страна, е оставена малка вратичка за лесовъдите в процеса на вземане на решения. Класическият метод за регулиране на горите се използва за гори на еднаква възраст, а методът на Хуфнагел се използва за регулиране на разновъзрастни гори, доминирани от виреещи на сянка дървета като ела.

Плановете за управление, изготвени за 10 до 20 години се подновяват отново на 10 до 20-годишни интервали след пълна повторна инвентаризация на горите. Главните лесовъди, отговорни за изпълнението на плановете, за съжаление, са извън плановия процес и подлежат на кратка административна ротация от една област в друга. Освен ако не е необходимо, тези лесовъди не могат да правят промени в плановете, тъй като не знаят как са определени целите на управление и как са подбрани най-добрите алтернативи.

Предварителна обработка

Инвентаризация

ПЛАНИРАНЕ



Теренни проучвания

• 
  Инвентаризация на терена
  
• 
  Инвентаризация на запасите и прираста
  
• 
  Наблюдение на обекта
  

Определяне на наличната и оптимална горска структура

• 
  Карта на типа покритие
  
• 
  Клас на обекта, карти на възрастовия клас
  
• 
  Други таблици
  

Размер на обекта, разпределение на качеството

Офис проучвания

• 
  Определяне на парцели за вземане на проби
  
• 
  Интерпретация на снимки
  
• 
  Определяне рамките на Управленското звено
  

Основна информация

• 
  Топографска карта
  
• 
  Снимки от въздуха
  

Регламентация на горския сектор

(метод за контрол на зоната)

• 
  Метод за разпределение по клас възраст
  
• 
  Метод за разпределение по размер
  
• 
  Метод за сеч на едновъзрастни гори
  

Размер на звената за управление

Тъй като правителството притежава и управлява 20,7 милиона хектара гори, държавната горска администрация трябва да бъде пространствено организирана съответно в цялата страна. На върха, горските територии са разделени на 27 горски райони, където всеки регион се администрира и управлява от Регионални дирекции по горите. Всеки регион се разделя на държавни горски предприятия, общо 241 в цялата страна. Размерът на горските предприятия варира от 10 000 хектара до 100 000 хиляди хектара в страната. Средният размер на горските стопанства е около 83 000 хектара. Така средният размер на едно горско стопанство е 3-15 пъти по-голям от този на областното звено за планиране на горите. Всяко горско предприятие отново е разделено на горски области, които се управляват от назначен инженер-лесовъд. Тук е необходимо планът за управление да бъде разработен и изпълнен. Общо съществуват около 1328 звена за управление и поне още толкова планове за управление на горите. Звеното се определя като географски области на гори с определени административни и политически граници, релеф и синхронизирани техническа работа. Размерът му варира от 1000 хектара до 40 000 хектара и средно около 16 000 хектара за страната. В идеалния случай е около 5000 хектара. Интересното тук е, че всеки район трябва да има поне един план за управление.

Организационна структура за планиране на управлението

Под администрацията на Турската служба по горите, Дирекцията по управление на горите е отговорна за изготвянето на планове за управление на горите за всички горски площи, независимо от собствеността. Дирекцията поддържа около 40 екипа за управление на горите (ЕУГ); всеки се състои от един главен горски инженер, двама лесовъди, обикновено горски инженери, един техник-лесовъд, един секретар и един шофьор. Дирекцията поддържа близо 15 специалисти по управление на горите (професионални главни горски инженери), които отговарят за контрола на дървесината (горска инвентаризация) и изготвянето на планове за управление на горите от ЕУГ. След 1987 г. за някои горски дейности и дейности по изработване на планове за управление бяха лицензирани външни горски консултанти, частни екипи за управлеие на на горите. Това се дължи главно на недостатъчния капацитет на персонала на дирекцията по онова време, непривлекателните работни места с непроменлива заплата за трудната и рискована работа, честото текучество на служители поради политическата вълна и увеличаване на броя на звената за планиране, чакащи за ревизии. Дирекцията прави график на областите за плановете на управление на горите всяка година и ги разпределя на ЕУГ. Залесените територии биват посещавани на всеки 10 години интервал за проучване и изготвяне на планове за управление на горите. По-конкретно, всяка година около 2 милиона хектара горски площи са изследвани и изготвени планове за управление. Важно е да се отбележи, че когато предстои дабъде изготвен план за управление, следва да бъде направено и съответно проучване на дървесината.

Социален аспект

Човек би си помислил, че определянето на целите за управление на горите е лесно благодарение на едноличния собственик на горите в Турция. По същество, целите на всички планове за управление на горите (около 1339) в страната са определени и приложени в съответствие с насоките за управление на горите, които са задължителни юридически документи.

По-конкретно, плановете за управление на горите, от подготовката на формата до техническите им детайли, не могат да заемат мястото на правилата, заложени в приетите насоки за управление. Целите на управлението са представени в насоките - "максимално производство на горски продукти". Пределно ясно е, че няма как общността или обществото да участват в определянето на целите на управление на горите. Освен това, целта, свързана с производството на дървесина задвижва процеса на управление на планирането и цялостната система за управление на страната. Регионалните (топографски, екологични, социални и икономически) разлики не са обхванати в плановете, както и различни горски ценности, поради техническа невъзможност, нежелание и православната административна система за управление на горите. От друга страна, горските екосистеми в Турция предлагат множество горски ценности освен дървесина, като възможност за отдих, дива природа, опазване на почвите и водите и биологично разнообразие. Тези ценнотси към момента не са част от системата за управление планирането на горите, въпреки че проучванията предлагат горската администрация да промени насоките за комплексно управление на горските екосистеми.

Местната общност не разполага с точна информация за по-добра и актуална информираност по въпросите на горското стопанство. Ролята на общността в управлението на горските ресурси е неидентифицирана, което поражда пропуски в комуникацията. Ето защо хората търсят краткосрочен добив, като дърва за огрев и фураж, които в сравнение с останалите горски ресурси са за устойчиво управление. Бедността на населението изостря ситуацията. Освен това, хората се влияят от нетрайни политически дивиденти, което води до нерегламентиран горски пейзаж (Türker et. al. 2001). Неправителствените организации в страната съществуват, за да облекчат ситуацията, но за момента не са ефективни. Въпреки това, започвайки със Световната среща на върха в Рио през 1992 г. някои международни горски процеси или инициативи на Общността са сериозно взети под внимание от правителството. В резултат се проведоха срещи на горския сектор по градовете и семинари за информиране на обществото. Предвид тези факти, Дирекцията по управление се стреми да консултира местните хора и да подготвя многофункционални планове за управление на горите.

Модел на собственост

99,9% от земите от горския фонд принадлежат на държавата. В действителност, държавата притежава и управлява горите в цялата страна. Държавната организация по горите (Турска Служба по Горите) към Министерството на горското стопанство обаче, не може да управлява горските територии ефективно поради редица въпроси, свързани със собствеността. На първо място, тъй като все още законните горски граници за собственост не са завършени (остават още 25%), много горски територии все още са спорни заради социален конфликт. В резултат на това много от случаите са заведени в съда и не са окончателно решени, което създава значителни затруднения за контрол в тези области. Второ, базата земи не е правилно разпределена в ефективни категории на ползване на земята, което отново създава технически проблеми и конфликти между секторите на земеползване. Например статутът на 0.3 милиона хектара горски площи трябва да бъде променен на пасища или земеделска земя и обратно, 6,1 милиона хектара земеделски земи и пасища трябва да бъдат променени в горски територии, съгласно Турския кадастър (Konukçu 2001). На трето място, традиционните права на ползване на земята, незаконно упражнявани от местните хора, създават допълнителни проблеми в подготвянето на планове за управление и изпълнението на дейностите по управление на горския сектор. Управленските дейности обикновено са затруднени в областите, граничещи с местни жилищни или селски райони. Например 3.4 милиона хектара горски площи (15% от горските площи) са съхранени за опазване в рамките на плановете за управление на горите, някои от които са разпределени за опазване поради социалните конфликти и се наричат зони със социално напрежение. На последно място, докато конституцията защитава горските територии да си останат гори, по ирония около 2,6 милиона хектара горски територии са загубени (56% се изгубиха законно в парламента в следствие на правни договорености) от 1950 г. насам. Предвид сложния и проблематичен правен модел на страната, подготовката и изпълнението на всякакъв вид управление на горите - концептуални дейности и подходи, ще стане много трудно. Затова тези недостатъци или капани първо трябва да бъдат остраненени, преди да се въведе ефективна система за управление на горите.

Управлението на горите на Турция се извършва посредством класически регламенти с цел генериране на максималнен поток дървесина. Принципите на управление, въведени през 1963 г., все още са в сила и представляват голям проблем за устойчивото управление на всички горски ценности. Плановете за управление са само документи с фиксирани таблици, попълнени или изчислени чрез прости формули. Съществуват няколко нови инициативи (информационна система за горските ресурси и пилотни проекти за управление за многократна употреба), които са в първоначален етап. И все пак, не се упражнява дългосрочно прогнозиране на горската динамика чрез интервенции за управление, което води до несъздаването на алтернативни възможности за управление за вземане на по-добри решения, използвайки системи за подпомагане вземането на решения.

Много фактори могат да обяснят лошото управление на природните горски екосистеми.

• Нерешен проблем със собствеността на горите;

• Активно социално напрежение и незаконна употреба на горските ресурси;

• Липса на технически или професионални лесовъди и чести размествания, дължащи се на неефективна държавна политика;

• Липса на проект за управление и моделиране за подготвяне на стратегически план;

• Класическа регламентация без дългосрочна перспектива за устойчивостта;

• Пренебрегнати екологични и биологични принципи, свързани с търговията с дървесина;

• Неподходящи лесовъдски дейности, водещи до непродуктивни гори;

• Дълготрайна икономическа криза и бедност, които силно са засегнали управлението на природните горски екосистеми;

• Лош, остарял управленски процес, който не е в състояние да отразява новите възникващи въпроси, като например производството на водите, опазване на почвите, отдиха, биоразнообразието, здравето и интегрирането на екосистемите.

Очевидно е, че фазите на инвентаризация на горите, планиране, изпълнение и оценка на процеса на управление на горите, трябва да бъдат синхронизирани с фазите на управление и моделиране, основани на научни принципи. Устойчивото управление на горските екосистеми е функция както на цялостния процес на вземане на решения, така и на успешното прилагане на плановете за управление на горите. В действителност, отговорното управление на горите е неразделна интеграция на научни знания и административен капацитет.

След тези заключения, ще представим следните препоръки за подобряване на процеса на управление и планиране на регионално ниво:

1. За предотвратяване на непрекъснатата незаконна употреба, социално-икономическата структура на горските общности следва да се подобри, за да се намали непрекъснатия натиск върху горите.

2. Собствеността върху земята е основен проблем за страната. Дирекцията по горско стопанство и местната общност са в конфликт по отношение на правата за ползване на земя. В момента има хиляди случаи в държавните съдилища, които чакат решение. Въпросите на собствеността трябва да бъдат решени незабавно, за да се изясни реалния и законен собственик на земите чрез подобрени информационни технологии и кадастрално приложение. В същото време, законите и подзаконовите актове не трябва да бъдат често променяни, за да не се предизвиква объркване.

3. Управлението на гори, ориентирани към дървесина с краткосрочна ротация, има потенциал да елиминира богото местно биологично разнообразие на страната. Трябва да бъдат формулирани по-общи цели на управление на горите с пълноценното участие на хората.

4. Изпълнението на планове за горите трябва да се наблюдава и оценява редовно. Трябва да се използват напреднали информационни технологии като географски информационни системи, системи за управление на бази данни и дистанционно наблюдение, за автоматизиране и засилване на процеса на планиране.

5. Главните лесовъди, които отговарят за изпълнението на плановете за управление на земята, не трябва да бъдат подлагани на чести странични промени (т.е., да бъдат прехвърляни от един регион в друг, поради необясними правителствени политики), което причинява сериозни проблеми по време на етапа на изпълнение.

6. И накрая, горите вече не трябва да се възприемат само като източник на доходи от дървесина. Те дават много други предимства, които не могат да се добият по друг начин. Управлението на горите трябва да се практикува по отношение на принципите на управление на екосистемите (Baskent and Jordan 1995; Baskent and Yolasığmaz 1999; Grumbine 1994).

Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие– IRPSD

Съвместен план за превенция на обезлесяването и почвената ерозия /СППОПЕ/

Област Бургас, Р. България и Област Къркларели, Р. Турция


Проектът се съ-финансира от ЕС чрез Програмата за трансгранично сътрудничество

по ИПП България – Турция CCI номер 2007CB16IPO008

Каталог: upload -> editor
upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 2.57 Mb.

Сподели с приятели: