Този път е различно

91
Фигура 5.1. изобразява процента от всички независими държави, които са се намирали в състояние на неизпълнение или преструктуриране през годините от 1800 до 2008 (периода, за който нашият набор от данни е най- изчерпателен). За света като цяло (или поне за страните от нашата извадка, които представляват над 90 процента от световния БВП) относително краткият период на затишие през първото десетилетие на XXI век е типична илюстрация на спокойствието, настъпващо след големи и всеобхватни финансови кризи. Извън тези затишия наблюдаваме продължителни периоди, през които голям процент от държавите просрочват или преструктурират своите задължения. Всъщност във фигура 5.1. виждаме един повтарящ се цикъл с пет отчетливи пика.
Казус 5.1
Развитието на международните суверенни дългови пазари в Англия и
Испания
Съвременните дългови институции във вида, в който ги познаваме днес, са се развили постепенно. Това важи с особена сила за местното кредитиране, при което исторически взаимоотношението между данъци, изплащане на дългове и власт често пъти е било размито. Кредитите обичайно са били твърде непрозрачни, със зле дефинирани лихвени условия и погасителни планове, а често пъти и без конкретни дати, на които да се извършват погашенията по главницата. Обещанието на краля „да върне парите“ е можело често да бъде премахнато също толкова лесно, колкото и главата на кредитора. Самата природа на заемите нерядко е била силно принудителна.
Ранната история изобилства от примери, в които цели фамилии са бивали изклани, за да се заграби земята и другите им богатства. През XIII век рицарите тамплиери, прочули се по време на кръстоносните походи, са били систематично изпращани в заточение от френските крале, които са си присвоявали имуществото им.
През средните векове църквата е въвела закони против лихварството, чието предназначение е било да възпират християните да си заемат един другиму пари срещу лихва. Разбира се, на нехристияните и най-вече на евреите е било разрешено да го правят, но все пак това е давало на владетелите достъп само до една малка част от общия ресурс на управляваната от тях нация. За да могат да се сдобият с по-значимо финансиране, те (понякога не и без помощта на теолозите) са се мъчели да измислят способи за заобикаляне на църковния закон. През този период на международните парични пазари понякога е прилаган похватът да се накара длъжникът да плати в по-силна и стабилна валута от тази, която първоначално е заел – да речем в такава, чието ценно съдържание не е
„олеквало“ толкова драстично през годините. Разбира се, подобни средства

92 са равносилни на плащане на лихва, но въпреки това често пъти са били разглеждани като приемливи.
Най-усъвършенстваните ранни финансови пазари са се появили в края на
XIII век в италианските градове-държави Генуа, Флоренция и Венеция. (Виж например отличните материали по въпроса на Макдоналд или Фъргюсън.)
87
Ранните държавни кредити отначало са били замаскирани като
„възстановими данъци“, но скоро системата се е развила до степен, при която те са станали достатъчно прозрачни, за да се появи и вторичен пазар.
Както изтъква историкът Карло Чипола, първата истинска международна дългова криза произтича от кредитите, които италианските търговци, започвайки от края на XIII век, са отпускали на Англия.
88
През тази епоха
Италия е била развитият финансов център, а Англия – развиваща се страна, богата на естествени ресурси, особено на овча вълна. Както вече споменахме, поредицата от италиански кредити е спомогнала за финансирането на дългите войни между Англия и франция. Когато през 1340 г“ след серия от военни провали, английският крал Едуард III изпада в неизпълнение по дълга си, новините за това бързо достигат до Флоренция. Тъй като основните финансови институции са имали крупни експозиции към Едуард, флорентинската икономика бива връхлетяна от банкова криза. Всичко се разиграва в забавен каданс според днешните стандарти, но един от големите кредитори, Банка Перуци, фалира през 1343 г., а още един, банката Барди – през 1346. Така Англия, както и много други развиващи се пазари от по- късните епохи, преминава през травмата на суверенната дългова криза (и то повече от веднъж), преди в крайна сметка да „израсне“ до статуса на изряден платец. До момента на това израстване тя изживява още няколко епизода на преструктуриране на държавните си задължения, но тези последващи събития, както ще покажем по-нататък, засягат само вътрешните ѝ ангажименти.
Всъщност Англия успява да се отърси от този неблаговиден облик едва след Славната революция от 1688 г., която води след себе си значително усилване на властта на парламента. Както твърдят Норт и Уейнгаст в своите трудове, тогава за пръв път ставаме свидетели на появата на самообновяваща се институция, която да застане зад британския дълг. Уейнгаст казва още, че със своята роля на „делегиран наблюдател“, контролиращ обслужването на задълженията, английската централна банка представлява ключовият инструмент, чрез който парламентът упражнява своята власт.
89
Разбира се, британският успех се дължи и на голям брой други фактори. Сред тях е практиката на правителството да финансира войните с краткосрочни заеми,
87
Макдоналд (2006); Фъргюсън (2008).
88
Чипола (1982).
89
Норт и Уейнгаст (1988); Уейнгаст (1997).

93 които след приключването на бойните действия да конвертира в дългосрочни такива. Краткосрочното финансиране е било предпочитано от кредиторите заради несигурността от изхода на сраженията, но е носело със себе си рискова премия, която правителството е предпочитало да рефинансира при по-изгодни условия. Емитирането на дългосрочни облигации е спомогнало и за развитието на активен вторичен пазар, който е повишил дълговата ликвидност в страната като цяло – едно съображение, изтъквано от Карлос и други автори.
90
Накрая следва да отбележим и че един от основните фактори за относително чистото кредитно досие на Англия са забележителните успехи в многобройните ѝ войни. Както вече видяхме при ранните британски монарси, нищо не предизвиква такива проблеми по външния дълг, както военните провали. На въпроса за „израстването“ ще се върнем отново към края на настоящата книга.
Преди 1800 г. малко други държави освен Англия са съумявали да натрупат значителни международни задължения и след това да просрочат по тях. За осъществяването на крупни серийни неизпълнения е необходимо притежанието на значително акумулирано богатство, чрез което да се убеждава всяко ново поколение кредитори, че приходите, необходими за погасяване на дълга, в крайна сметка ще се появят (че този път ще бъде различно) и че страната е достатъчно стабилна, за да гарантира запазването на своята цялост и връщането на задълженията. След 1800 г. благодарение на бързия ръст на световните приходи в резултат на Индустриалната революция, както и на способността на Англия да инвестира излишъците си от средства много държави започват да се вписват в критериите за благосъстояние. Преди тази дата, като изключим ранните италиански градове-държави, както и по един случай с Португалия и Прусия, единствено
Франция и Испания са притежавали ресурсите и стабилността, за да предизвикат крупни международни дългови кризи. И те са го правели с размах, съответно Испания шест пъти, а франция осем, както илюстрираме в настоящата глава.
Първата поредица от неизпълнения на Испания през 1557, 1560, 1575 и
1596 г., под владичеството на Филип II (1556-1598), е подробно проучвана и обсъждана от икономическите историци, също както и последващите, много по-грозни епизоди, случили се при неговите наследници през 1607,1627 и
1647 г. Испанският опит показва редица проблеми, които се наблюдават постоянно при по-късните случаи на серийни неизпълнения. Испания е изключително важна и в исторически аспект като последната държава преди идването на Наполеон, застрашила с доминация цяла Европа.
Преди XVI век Испания е твърде разпокъсана, а финансите на отделните ѝ провинции – твърде оскъдни, за да може държавата да си позволи
90
Карлос и др. (2005).

94 едромащабно международно финансиране. Откриването на Новия свят променя всичко това. В Мексико и Перу са открити огромни залежи от сребро и към 1540 г. грандиозни количества от него започват да пристигат в
Европа. Рязкото покачване на приходите усилва неимоверно власпа на краля и той вече не е дотолкова зависим от местните данъци, за които му е била необходима подкрепата на парламента. В същото време притокът на ценни метали и особено на сребро има значително инфлационно въздействие върху цените в Европа.
Новооткритото богатство на Испания прави получаването на заеми от нейните монарси относително лесно и те се възползват от този факт.
Подобно увеличаване на задлъжнялостта вероятно е изглеждало донякъде оправдано в светлината на вероятността за власт над цяла Европа.
Различните военни авантюри на крал Филип срещу турците, срещу холандците, както и катастрофалното му решение да хвърли „Непобедимата армада“ срещу англичаните изискват огромни суми пари. Кредиторите му, включващи богати фламандски, германски и португалски инвеститори, испански търговци и най-вече италиански банкери, с охота предоставят на
Испания значителни авоари срещу достатъчна рискова премия. Обичайно във всеки един момент испанската корона е имала дълг, равняващ се на половината от годишните ѝ приходи, а понякога той е надхвърлял и двегодишния им размер. Разбира се, както обобщаваме в таблица 6.1,
Испания в крайна сметка изпада в неизпълнение, и то нееднократно.
Първият от тези пикове настъпва по време на Наполеоновите войни.
Вторият се простира от 20-те до края на 40-те години на XIX век, като на моменти почти половината от държавите по света са били в неизпълнение
(тук влиза и цяла Латинска Америка). Третият започва около 1870 г. и трае две десетилетия. Началото на четвъртия е по време на Голямата депресия от
30-те, като той продължава до началото на 50-те години и отново почти половината страни са неизправни длъжници.
91
Последният пик от цикъла обхваща дълговата криза в развиващите се икономики от 80-те и 90-те години на XX век.
Ако държавите бъдат претеглени според техния дял от световния БВП, както това е направено във фигура 5.2, затишието в просрочи-ята след 2002 г. изпъква дори още повече. Единствено двете десетилетия преди Първата световна война – безметежните дни на златния стандарт – демонстрират спокойствие, доближаващо се до това от 2003-2008 г.
92
С оглед на бъдещето
91
Кинделбергер (1989) е след малкото изследователи, подчертаващи, че 50-те години на XX век също следва да се разглеждат като епоха на финансова криза.
92
Това сравнение претегля държавите в неизпълнение според дела им от световните приходи. На непретеглена база (така че например най-бедните страни от Африка и
Южна Азия да получат същото тегло, както Бразилия или Съединените щати) периодът

95 човек не може да не забележи, че макар и периодите на затишие от по 10-20 години съвсем да не са рядкост, всеки от тях неизменно е последван от нова вълна от неизпълнения.
Фигура 5.2 показва още, че годините непосредствено след Втората световна война категорично бележат най-високите нива в съвременната световна история. Към 1947 г. в неизпълнение по своите задължения са държави, представляващи почти 40 процента от глобалния БВП. Това положение се дължи отчасти на новите затруднения, предизвикани от войната, но отчасти също така и на факта, че много от държавите все още не са се отърсили от последствията на Голямата депресия от 30-те.
93
Достойно място в класацията заемат също и дълговите проблеми от времето на
Наполеоновите войни. Като изключим кризата след Втората световна война, единствено пикът от неизпълнения през 80-те се доближава до техния мащаб.
Фигура 5.2. Суверенен външен дълг: Държави в неизпълнение или преструктуриране, претеглени според дела от световните приходи, 1800-2008.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: