Уилиям макдоналд к о новия


:39-41 От текста на другите Еван- гелия научаваме, че в началото и два- мата престъпници ругаят Исус. Ако Той е Христос



страница51/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   69

23:39-41 От текста на другите Еван-
гелия научаваме, че в началото и два-
мата престъпници ругаят Исус. Ако
Той е Христос, защо не спаси и три-
мата? Но после единият от тях по-
казва, че сърцето му се е променило, и
като се обръща към своя другар, го
смъмря за неговата безсъвестност.
Защото те наистина страдат заради
извършени престъпления и затова на-
казанието им е напълно заслуЖено, но
Този Човек на средния кръст не е сто-
рил нищо лошо.

23:42 Обръщайки се към Исус, прес-
тъпникът моли Господ67 да си спомни
за него, когато дойде отново, за да ус-
танови царството Си на земята. Те-
зи думи показват една забележителна
Вяра. Умиращият престъпник вярва,
че Исус ще възкръсне от мъртвите и
най-накрая ще царува над света.

23:43 Исус възнаграждава неговата
Вяра с обещанието, че същия този ден
те ще бъдат заедно 6 рая. Раят е съ-
Щото нещо като третото небе (2
Кор. 12:2, 4), което означава мястото,
където обитава Бог. „Днес" - каква
скорост! „С Мен" - каква компания!
»В рая" - какво щастие! Чарлз Ердман
пише следното:

Тази история ни показва истината,


че спасението се обуславя от покаяние
и вяра. Но освен това в нея се съдър-
Жат и други вазкни послания. Тя показ-
ва, че спасението не зависи от какви-
то и да било ритуали. Този престъпник
никога не е бил кръстен, нито пък е
Участвал в Господната вечеря... Наис-
тина, той смело признава своята вяра
в присъствието на една враждебно нас-
троена тълпа, сред която отвсякъде
звучат подигравките и насмешките на


началниците и войниците, но въпреки
това той е спасен, без да е изпълнил
някакви официални ритуали. Освен то-
ва спасението не зависи от добрите де-
ла... Тази случка ясно показва, че няма
никакво „заспиване на душата". Тяло-
то моЖ.е да „заспи", но съзнанието ос-
тава да съществува и след смъртта.
Вюкдаме също така, че няма никакво
„чистилище". От Живот на грях и
срам разкаяният престъпник премина-
ва незабавно В състояние на блазкенст-
во. Освен това спасението не е всеоб-
що. Престъпниците са двама, но само
един от тях е спасен. И последното е,
че най-голямата радост след смъртта
се състои в личното общение с Хрис-
тос. Главното в обещанието, което
Исус дава на умиращия престъпник, са
думите: „ще бъдеш с Мен". Тези думи
крият тайната и за нашата благосло-
вена сигурност - че смъртта означава
„да бъда с Христа", което „би било
много по-добре.i<68

В зависимост от това, от коя


страна на кръста се намира един чо-
век, той моЖе да отиде или в рая, или
в ада. Ти от коя страна на кръста
стоиш?

У. Трите часа тъмнина (23:44-49)

53:44 Цялата страна (или земя, гръц-
ката дума моЖе да означава и двете)
е покрита от тъмнина от шестия до
деветия час, т. е. от обед до 3 часа
следобед. Това е знак за народа на Из-
раел. Те отхвърлиха светлината и Бог
ги наказа с тъмнина.
* 23:45 Завесата на храма се раздира
на две през средата от горе до долу.
Това действие олицетворява факта,
че смъртта на Господ Исус Христос
отваря път за приблиЖаване до Бога
за всички, които идват чрез вяра (Евр.
10:20-22)

23:46, 47 През тези три часа тъмни-
на Исус понася наказанието за нашите
грехове в тялото Си на кръста. На

381

Лука 23, 24

края на тези три часа Той предава ду-
ха Си в ръцете на Бога, Своя Отец и
доброволно дава Своя Живот. Един
римски стотник е толкова изумен от
станалото, че започва да слави Бога,
като казва: „Наистина Този Човек бе
праведен!"

23:48, 49 Цялата тълпа е обхваната
от уЖасно чувство за скръб и знамена-
телност. Няколко от верните после-
дователи на Исус, включително и Ле-
ните, които са Го следвали от Гали-
лея, стоят... и наблюдават това най-
съдбоносно събитие в историята на
света.

ф. Погребването на Исус в гроба
на Йосиф (23:50-56)


23:50-54 До този момент Йосиф е та-
ен ученик на Господ Исус. Макар и
член на синедриона, той не се съглася-
ва с неговата присъда по случая с
Исус. Сега Йосиф отива открито при
Пилат и иска позволение да получи
привилегията да свали тялото на
Исус от кръста и да Му направи под-
ходящо погребение. (Това става меЖду
3:00 и 6:00 часа следобед.) Разрешение-
то е дадено и Йосиф веднага обвива
тялото в плащаница и го полага в
гроб, който е изсечен в скала и в кой-
то никой още не е погребван. Това се
случва в петък, деня на приготовлени-
ето. Когато четем, че „съботата
настъпваше", не трябва да забравяме,
че еврейската събота започва 6 петък
при залез слънце.

23:55, 56 Верните Жени... от Гали-
лея вървят след Йосиф, докато той
отнася тялото в гроба и го полага
вътре. След това те се връщат об-
ратно и приготвят треви и аромат-
ни масла, за да могат да се върнат и
да балсамират тялото на Този, Кого-
то толкова обичат. Погребвайки тя-
лото на Исус, Йосиф в известен сми-
съл погребва и самия себе си. Това не-
гово действие го отделя завинаги от

народа, който разпъва Господа на Жи-


вота и славата. Никога вече той няма
да бъде част от к>действото, но ще
Живее в морален смисъл откъснат от
него и ще свидетелства срещу него.

В събота Жените почиват, подчиня-


вайки се на заповедта за съботния
ден.

XII. Триумфалната победа на
Човешкия Син (24 гл.)


А. Жените при празния гроб

(24:1,2)

24:1 В неделя рано сутринта Жените
отиват на гроба, като носят със себе
си ароматите, които са приготвили
за тялото на Исус. Интересно, как ис-
кат да се доберат до Неговото тяло?
Нима не знаят, че входът на гроба е
затворен с един огромен камък? От-
говорът на тези въпроси не ни е извес-
тен. Това, което ни е известно, е, че
те много обичат Господ Исус, а лк>-
бовта често забравя трудностите,
които и пречат да стигне до своя
обект.

„Тяхната лк)бов се е била събудила


рано (1 cm.) и е била богато възнагра-
дена (6 cm.). Винаги ще намерят възк-
ръсналия Господ ония, които стават
рано и Го търсят ревностно (Пр-
8:17)."

24:2-10 Когато идват, Жените на-
мират, че камъкът е отвален от
входа на гроба. Веднага, щом влизат
вътре, те виЖдат, че тялото на Гос-
под Исус го няма. Не е трудно да си
представим тяхното объркване в тоя
момент. И докато Жените все още се
опитват да си обяснят случилото се,
се появяват два ангела (8Ж. Йоан
20:12) в ослепителни дрехи, които ги
уверяват, че Исус е Жив и че е безс-
мислено да Го търсят в гроба. Той е
възкръснал, както беше обещал, дока-

382

Лука 24

mo беше още с тях В Галилея. Нали
Той им беше предсказал, че Човешки-
ят Син трябва да бъде предаден В ръ-
цете на грешни човеци и да бъде раз-
пънат и на третия ден да възкръсне
(Лука 9:22, 18:33)? Тогава me си спом-
нят Всичко. После се връщат бързо и
разказват новината на единадесет-
те ученици. Сред тези пърВи Вестите-
ли на Възкресението са Мария Магда-
лена, Йоана и Мария, майката на
Яков.

24:11, 12 Учениците изобщо не им
вярват. За тях Всичко тоВа са празни
приказки. ТоВа не моЖе да бъде! ТоВа е
чиста фантастика! Така си мислят
Всички, докато Петър сам не стаВа и
не отива на гроба, където вшкда са-
ваните да стоят слоЖени отделно.
Саваните са платна, с които се е уви-
Вало тялото. Тук не се казВа дали те
са стояли разбити или Във формата
на тялото, но едва ли ще сгрешим, ако
предполоЖим Второто. ИзглеЖда, че
Господ е оставил погребалните саВани
така, както пеперудата оставя своя-
та какавида. фактът, че погребални-
те савани са оставени, показва, че тя-
лото не е било откраднато, тъй като
крадците едВа ли биха имали Време да
разВиВат платната. Петър се Връща у
дома, като Все още се опитВа да раз-
реши проблема с мистериозното из-
чезване на тялото и да си отгоВори на
Въпроса какво значи всичко тоВа.

В. По пътя за Емаус (24:13-35)

24:13 Единият, от двамата ученици,
които отиват към Емаус, се нарича
Клеопа, докато името на другия не ни
е известно. МоЖе би тоВа е неговата
съпруга. Едно предание разказва, че
това е самият Лука. ТоВа, което зна-
ем, е, че не е могъл да бъде нито един
°т единадесетте ученици (ВЖ. 33 cm.).
ВъВ всеки случай двамата тъЖно раз-
гоВарят за смъртта и погребението
на Господ, докато ВърВят от Еруса-

лим към Емаус - разстояние от около
седем мили.

24:14-18 И както разговарят, към
тях се приблиЖава и тръгВа заедно с
тях един непознат човек. ТоВа е Възк-
ръсналият Господ, но те не Го позна-
ват. Той ги пита за какво говорят.
Отначало те спират да вървят, а ли-
цата им изразяват цялото нещастие
и мъка, които изпитват в този мо-
мент. След тоВа Клеопа изразява из-
ненадата си от тоВа, че макар и
странник 8 Ерусалим, този човек не
знае какВо се е случило там тия дни.

24:19-24 Исус продълЖаВа да ги раз-
питва за станалото: Какво се е случи-
ло наистина? В началото те отдават
почит на Исус, а след това разказват
за процеса и разпъването Му. Разказ-
Ват Му и за пропадналите си надеЖди
и за новините, че Неговото тяло не е
вече в гроба и че Жените са видели ви-
дение от ангели, които ги уверили, че
Той е Жив.

24:25-27 Тогава Исус с лк)бов ги уко-
рява за неуспеха им да разберат, че
това е пътят на Месията, за който
говорят пророците от СЗ. Той е
трябвало първо да пострада, а след
това да Влезе В славата Си. И като
започва от Битие и минаВа през всич-
ки книги на пророците, Господ им раз-
тълкува всичко писано за Него, Меси-
ята, в Писанията. Това трябва да е
бил един чуден библейски час, на който
Всеки от нас би Желал да присъства.
Но ние имаме същия СЗ и същия Све-
ти Дух, които да ни поучават, така
че ние също моЖем да намерим в Пи-
санията всичко писано за Него.

24:28, 29 В това време учениците
наблиЖават тяхната къща и покан-
ват сВоя спътник да прекара нощта
заедно с тях. Отначало Той се дърЖи
така, като че ли иска да продълЖи пъ-
туването Си - не иска насила да влезе
В къщата. Но те го убеЖдаВат да от-
седне у тях и поканата им е богато
Възнаградена!

383

Лука 24

24:30, 31 Когато сядат да Вечерят,
Гостът заема мястото на Домакина.

Скромната вечеря се превръща в


свято търЖество и къщата става Бо-
Жий дом. Това става навсякъде, къде-
то отиде Христос. Всички, които Го
поканят на гости, стават Негови гос-
ти. Двамата ученици Му отварят
своя дом, а Той отваря техните очи."
(Всекидневни белеЖки на Библейското
друЖество.)

Когато разчуп хляба и им го по-


дава, те за пръв път Го познават. Да-
ли не вшкдат отпечатъка на пирони-
те върху Неговите ръце? Ние само
знаем, че очите им се отварят по
един чудотворен начин, за да могат да
Го познаят. Веднага след това Той из-
чезва.

24:32 Тогава двамата отново започ-
ват да си спомнят пътуването през
деня. Сега вече те не се чудят защо
сърцата им са горели в тях, докато
Той е разговарял с тях и им е тълку-
вал Писанията. Техният Учител и
Спътник е бил възкръсналият Господ
Исус Христос!

24:33 Вместо да прекарат нощта в
Емаус, те се връщат обратно в Еру-
салим, където намират единадесет-
те и някои други, събрани заедно. Тук
„единадесетте" е едно название за
обозначаване на първоначалната група
от ученици без Юда. Всъщност не
всички единадесет ученици са били
там, както научаваме от Евангелие-
то на Йоан 20:24, но думата се използ-
ва за обозначаване на апостолската
група в най-общ смисъл.

24:34 Преди учениците от Емаус да
успеят да споделят радостните си но-
вини, учениците от Ерусалим ликува-
щи съобщават, че Господ действител-
но е възкръснал и че се е явил на Си-
мон Петър.

24:35 После идва ред и на двамата
от Емаус да каЖат: „Да, и ние Го Ви-
дяхме, защото той вървя по пътя зае-

дно с нас, влезе в къщата ни и ни се


откри, когато разчупваше хляба."

В. Исус се явява пред

единадесетте (24:36-43)

24:36-41 Тялото на Господ Исус след
възкресението е в буквален смисъл ед-
но осезаемо тяло от месо и кости
- същото тяло, което е било погреба-
но, но сега е изменено в смисъл, че Вече
не моЖе да умре. Смъртта Вече няма
власт над него. С тоВа тяло В слава
Исус моЖе да влезе в една стая при
затворени Врати (Йоан 20:19).

Точно това прави Господ и през та-


зи първа неделна нощ. Когато вдигат
очи, учениците вшкдат Господ Исус
сред себе си и Го чуват да им казва:
„Мир вам!" В началото те са обхвана-
ти от паника, защото мислят, че
ВиЖдат дух. ЕдВа след като Той им
показва белезите на Неговите мъки
върху ръцете Си и краката Си, те за-
почват да разбират. Но дори и тогава
Всичко им се струва прекалено хубаво,
за да е истина.

24:42, 43 След това, за да им покаЖе,
че Той наистина е Самият Исус, Гос-
под си взима и яде парче печена риба и
меден сок.

Г. Исус отваря ума на учениците
(24:44-49)


24:44-47 Тези стихове представлябат
обобщение на учението на Спасителя
за времето меЖду Неговото възкресе-
ние и възнесение. Той обяснява, че Въз-
кресението Му е изпълнение на Него-
вите Собствени думи, които Той им е
казал. Нали Той им каза, че Всички
старозаВетни пророчества, които се
отнасят до Него, трябва да бъдат
изпълнени! Мойсеевият закон, Проро-
ците и Псалмите са трите главни
подразделения на СЗ. Взети заедно, те
съставляват целия СЗ. Какво е глав-
ното значение на пророчествата от

384

Лука 24

СЗ, koumo засягаш Христос? То се
състои В следното:

  1. Че Той трябваше да пострада (Пс.
    22:1-21; Ис. 53:1-9).

  2. Че трябваше отново да възкръсне
    от мъртвите на третия ден (Пс.
    16:10; Йона 1:17; Ос 6:2).

  3. Че трябва да се проповядва покая-
    ние и опрощение на греховете в
    Негово име на всички народи, ка-
    то се започне от Ерусалим.


Исус отваря ума им, за да разбе-
рат
всички тези Писания. Всъщност
тази глава е пълна с неща, които се
отварят: отворения гроб (12 cm.), om-
Ворения дом (29 cm.), отворените очи
(31 cm.), отворените Писания (32 cm.),
отворените уста (35 cm.), отворения
ум (45 cm. ) и отвореното небе (51
cm.).

24:48, 49 Учениците са свидетели на
Възкресението и те трябва да бъдат
ония, които ще отидат като вести-
тели на великото послание. Но преди
това трябва да изчакат обещанието
на Отца, т. е. идването на Светия
Дух на Петдесетница. Тогава ще бъ-
дат облечени със сила отгоре, за да
сВидетелстват за възкръсналия Хрис-
тос. Светият Дух е бил обещан от
Отец на такива места в СЗ, като:
Исая 44:3, Езекиил 36:27, Йоил 2:28.

Д. Възнесението на Човешкия Син
(24:50-53)


24:50, 51 Възнесението на Христос
става четиридесет дни след Негово-
то възкресение. Той забезкда ученици-
те Си при Витания, на източната
страна на Елеонския хълм, където
вдига ръцете Си и ги благославя. И
докато прави това, Той се отделя от
тях и се издига нагоре в небето.

24:52, 53 Те Му отдават поклонение
и се връщат в Ерусалим с голяма ра-
дост, където през следващите десет
дни прекарват голяма част от Време-
то си в храма, като хвалят и благос-
лавят Бога.

Евангелието от Лука започва с мо-


литва за дългоочаквания Месия, искре-
но отправена от мноЖество искрено
вярващи хора, събрани пред храма, и
завършва на същото място с група от
искрено вярващи хора, хвалещи69 и
благославящи Бога за това, че е отго-
ворил на молитвата им и е извършил
изкупление за тях. Това е един удиВи-
телен кулминационен момент, с кой-
то завършва „най-красивата книга на
сВета", както казва Ренан. Амин.

385

Лука - Крайни белеЖки

Крайни белеЖки

  1. (1:2)James's. Stewart, The Life and
    Teachings of Jesus Christ, p. 9.

  2. (1:4) Същата дума (anothen) се
    среща и В Йоан 3:7: „трябва да се
    родите отгоре" (или: отноВо).

  3. (1:16, 17) G. Coleman Luck, Luke, p.
    17.

  4. (1:28) Гръцката дума е страда-
    телно причастие, което показва,
    че Мария е получател на благо-
    датта. Латинската дума gratia
    plena („пълна с благодат") се из-
    ползВа погрешно, за да се пропо-
    вядва, че Мария е източник на
    благодатта. Това още ВеднъЖ ид-
    ва да потвърди колко е ВаЖен
    точният превод.

  5. (1:72-75) G. Campbell Morgan, The
    Gospel According to Luke, pp. 30. 31.

  6. (2:7) J. N. Darby, Synopsis of the
    Books of the Bible, 111:293.

  7. (2:8) Stewart, Life and Teaching,
    p.24.

  8. (2:13, 14) Критическият (НО)
    текст гласи „меЖду човеците с
    добра Воля", което противоречи
    на библейската доктрина за гре-
    ховността на човека.-Изследова-
    телите на Евангелията, които
    приемат критическия текст,
    обикновено го парафразират.
    ПБКДЖ е моЖе би най-добрият.

  9. (2:23) Прочитьт на критическия
    (НО) текст, който гласи „баща
    Му и майка Му", не отрича девст-
    веното зачатие, но не е толкова
    ясен. Сравнете също превода на
    43 cm. в традиционните тексто-
    ве и повечето ръкописи с превода
    на критическия (НО) текст.

  10. (2:40) Критическият (НО) текст
    изпуска „в духа", за разлика от
    НИПБКДЖ, където текстът
    гласи „крепнеше в духа" (бел. на
    прев.).




  1. (4:13) Stewart, Life and Teaching, p.
    45.

  2. (4:28) John Charles Ryle, Expository
    Thoughts on the Gospels, St. Luke,
    1:121.

  3. (5:30) Критическият (НО) текст
    гласи „фарисеите и техните
    книЖници", което означава книЖ-
    ниците, които имат полоЖение
    на фарисеи.

  4. (6:17-19) Много изследователи
    смятат, че равното място е било
    едно хоризонтално място на
    склона на хълма и че разликите се
    дълЖат най-вече на Желанието за
    сбитост, избора на ударение от
    страна на Матей и на Лука и на-
    чина на представяне (вдъхновен
    от Бога).

  5. (6:26) ПоВечето ръкописи изпус-
    кат „всички", което предполага,
    че само някои ще хвалят онези,
    които са направили компромис с
    евангелието.

  6. (6:27-29а) F. В. Meyer, The
    Heavenlies, p. 26.

  7. (6:47-49) Критическият прочит
    (здраво построена), който след-
    ват повечето съвременни Библии,
    не е съвсем точен. Тук става въп-
    рос не толкова как човек строи
    Живота си, а върху кого (Хрис-
    тос) го строи.

  8. (7:21-23) С. G. Moore, quoted by W.
    H. Griffith Thomas, Outline Studies
    in the Gospel of Luke, p. 129.

19)' (7:27) F. L. Godet, Commentary on
the Gospel of Luke, 1:350.

  1. (7:30-34) Ryle, St. Luke, 1:230.

  2. (7:49,50) Ibid., p. 239.

  3. (8:11-15) J. N. Darby, The Gospel of
    Luke, p. 61.

  4. (8:18) G. H. Lang, The Parabolic
    Teaching of the Scripture, p. 60.

  5. (8:26, 27) Тук и в 37 cm. критичес-
    кият текст гласи „герасинската
    страна", докато НИПБКДЖ гла-
    си „гадаринската страна" (бел. на
    прев.).

386

Лука - Крайни белеЖки

  1. (34-39) Darby, Synopsis, 111:340.

  2. (8:51-53) Sir Robert Anserson,
    Misunderstood Texts of the New
    Testament, p. 51.

  3. (9:19, 20) Stewart, Life and Teaching,
    pp. 109,110.

  4. (9:28, 29) W. H. Rogers, поВече ин-
    формация не ни е известна.

  5. (9:32q 33) Ryle, Gospels, St. Luke,
    1:320.

  6. (9:50) A. L. Williams, повече инфор-
    мация не ни е известна.

  7. (9:62) Тези думи Вероятно нямат
    предвид едно краткотрайно пог-
    лезкдане назад, а така нареченото
    „да се върнем обратно В Египет"
    отношение на израилтяните В
    пустинята.

  8. (10:1-12) Тук и В 17 cm. критичес-
    кият (НО) текст гласи: „седем-
    десет и дВама души".

  9. (10:16) Ryle, 5/. Luke, 1:357, 358.

  10. (10:36, 37) F. Davidson, ed., The New
    Bible Commentary,
    p. 851.

  11. (10:42) C. A. Coates, An Outline of
    Luke's Gospel, p. 129.

  12. (10:42) Charles R. Erdman, The
    Gospel of Luke, p. 112.

  13. (11:4) Лука дава една по-кратка
    версия на „молитвата на учени-
    ка", което Вероятно предполага,
    че тя не трябва да се казва наи-
    зуст. Изразите, които липсват В
    критическия (НО) текст, но при-
    състват В НИПБКДЖ (в*, забе-
    легкките под линия в НИПБКДЖ),
    се смятат за допълнително вмък-
    нати под Влияние на Евангелието
    на Матей (мнение на редактори-
    те на този текст).

  14. (11:9) Гръцката форма сегашен
    императив предполага непрекъс-
    нато действие.

  15. (11:41) Harry A. Ironside, Addresses
    on the Gospel of Luke, p. 390.

  16. (11:46) William Kelly, An Exposition
    of the Gospel of Luke,
    p. 199.

  17. (12:2, 3) Godet, Luke, 11:89.




  1. (12:15) J. R. Miller, Come Ye Apart,
    reading for June 10.

  2. (12:36) Kelly, Luke, p. 214.

  3. (13:6-9) Lang, The Parabolic
    Teaching, p. 230.

  4. (14:33) Ryle, Gospels, St. Luke, 11:86.

  5. (14:34,35) Kelly, Luke, p. 249.

  6. (15:20) Stewart, Life and Teaching,
    pp. 77, 78.

  7. (16:9) Our Lord's Teachings About
    Money (tract), pp. 10,11.

  8. (16:9) J. N. Darby, The Man of
    Sorrows, p. 178.

  9. (17:10) Roy Hession, The Calvary
    Road, p. 49.

  10. (17:34-36) Както най-старите,
    така и поВечето ръкописи изпус-
    кат 36 cm., което означава, че
    той най-Вероятно не е автенти-
    чен.

  11. (18:31-33) Ryle, Gospels, St. Luke,
    11:282.

  12. (19:11) Мнасата (староевр. minah;
    гр. mina) е струвала много поВече
    от една английска лира - оттук и
    разликата мезкду ПБКДЖ и НИП-
    БКДЖ.

  13. (19:41, 42) Griffith Thomas, Luke, p.
    303.

  14. (20:18) Други тълкуватели разг-
    лезкдат камъка като символ на
    каещия се грешник, който пада
    със съкрушено сърце върху Исус и
    се спасява; както и неговия анти-
    под - отхвърлилия Христос греш-
    ник, който ще бъде смазан на прах
    при бъдещия Съд.

  15. (20:35) Coates, Luke's Gospel, p. 252.

  16. (21:1-4) Др. ДЖоузеф Паркър, по-
    вече информация не ни е известна.

  17. (21:20-24) Christian Truth Magazine,
    November 1962, p. 303.

  18. (21:20-24) Edward Gibbon, The
    Decline and Fall of the Roman
    Empire, 11:95-101.

  19. (22:7) Leon Morris, The Gospel
    According to Luke, pp. 303-304.

  20. (22:47, 48) Stewart, Life and.
    Teaching, p. 154.

387

Лука - Крайни белеЖки - Библиография

  1. (23:13-11) Ibid., р. 161.

  2. (23:33) Това е единственото мяс-
    то в Библията на английски език
    (според традициите в превода на
    Библията от Кинг ДЖеймс), къде-
    то се среща името „Разпятие". И
    макар че днес хиляди християнски
    събрания се наричат с това име
    („църквата на Разпятието"), по-
    вечето съвременни Библии не го
    използват. \

  3. (23:33) Stewart, Life and Teaching, p.
    166.

  4. (23M34) Morgan, Luke, p. 269.

  5. (23:35-38) Stewart, Life and
    Teaching, p. 168.




  1. (23:42) Традиционният прочит и
    прочитът на болшинството ръ-
    кописи („Господи, спомни си за ме-
    не...") е много по-въздействащ от
    прочита на критическия (НО)
    текст („Исусе, спомни си за ме-
    не..."). Почетното обръщение
    „Господи"(което също така озна-
    чава „Господарко" или „Господи-
    не") показва много по-дълбока вя-
    ра от простото обръщение на
    собствено име (при това често
    срещано по това време).

  2. (23:43) Erdman, Luke, pp. 217, 218.

  3. (24:52, 53) Критическият (НО)
    текст изпуска „хвалещи и", а та-
    ка също и последното „Амин".


Библиография

Coates, C. А.,



An Outline of Luke's Gospel,

Kingston on Thames: Stow Hill Bible and

Tract Depot, n. d.

Darby, J. N.,



The Gospel of Luke,

London: C. A. Hammond, n.d.

- The Man of Sorrows,

Glasgow: Pickering and Inglis, n.d.

t - Notes of Addresses on the Gospel of
Luke,
London: C. A. Hammond, n.d.

Erdman, Charles R.,



The Gospel of Luke,

Philadelphia: The Westminster Press,

1921.

Geldenhuys, Norval,


Commentary on the Gospel of Luke,
Loizeaux Brothers, 1947.

Ironside, H. A.,



Addresses on the Gospel of Luke,

New York: Pickering and Inglis, n.d.

Kelly, William,

An Exposition of the Gospel of Luke,

London: Pickering and Inglis, n.d.

Luck, G. Coleman,

Luke,

Chicago: Moody Press, 1960.

Morgan, G. Campbell,

The Gospel According to Luke,

New York: Fleming H. Revell Co., 1931.

Morris, Leon,

The Gospel According to St. Luke,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1974. "

Thomas, W. H. Griffith,



Outline Studies in the Gospel of Luke,

Grand Rapids: Kregel Publications, 1984.



388

ЕВангелието според Йоан

Най-дълбоката книга в света."


А. Т. Робъртсън

ВъВедение



Сподели с приятели:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница