Уилиям макдоналд о м


„ония, които се ползват*"



страница38/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   70

„ония, които се ползват*". Обикновено
се приема, че moßa означава, че те също
са участници в благословението на спа-
сението. Но то също така моЖе да озна-
чава, че поне>ке и робите, и господарите
са заинтересовани да Вършат добро, те
трябва да слуЖат заедно, като се опит-
ват да си помагат един на друг.

Думите „Това поучавай и увещавай"


са сВързани явно с наставленията към
робите християни. Те биха могли да се
прилоЖат в наши дни към взаимоотно-
шението работник — работодател.

VI. ЛъЖеучителите и лкюовта към
парите (6:310)

6:3 Сега Павел насочва своето внимание
към онези, които се опитват да прока-
рат В църквата ноВи и странни учения.
За тях той казва, че не се съобразяват
със здравите думи. „Здравите думи"
тук означаВа „думи, които дават здра-
ве". Такива са били думите на нашия Гос-
под Исус Христос, които Той е изгово-
рил, когато е бил на земята, и които са
запазени за нас В ЕВангелията. ЗдраВо е и
цялото НоВозаВетно учение. ТоВа уче-
ние е „съгласно с благочестието" в сми-
съл, че насърчава и съдейства за благо-
честивото поведение на християните.

6:4 Апостолът също така казва за


тези хора, че са се възгордели. Те твър-
дят, че тяхното знание е no-висше от
знанието на другите, но В дейстВител-
ност нищо не знаят. Както ПаВел Вече
каза. те не разбират kakßo говорят.

Тези хора са обладани от едно нездра-


во Желание за разисквания и празни спо-
рове за думи. Изразът „болничава охо-
та"
буквално означава „болен". Очевид-
но това са хора, чието духоВно здраВе не
е добро. Вместо да говорят здравослов-
ни думи, както се казва в предишния

* Изратът „от усърдието и.ч" е В kypcuR, кое-


то означаВа, че е добаНен от преВодачите. —
Бел. на преВ.

стих, те се занимават с приказки, които


създават духовно болни светии. Темите,
които те разискват, не водят до назида-
ние, а само до спорове за празни неща.

И тъй като повдиганите от тях въп-


роси не засягат библейското учение,
няма как да бъдат разрешени окончател-
но. В резултат на moßa тяхното учение
възбуЖда завист, разпри, хули и зли по-
дозрения. Ленски казва следното:

Когато задават въпроси и водят сло-


весни битки, те взаимно си завюкдат на
красноречието. Техните спорове винаги
се характеризират със съперничество и
борба, в резултат на което се получават
богохулства, а именно отрицания,
маскирани в свещени думи. "ls

6:5 Тези караници призлизат от хора с


покварен или болен ум. Предлагаме ви
следния проницателен коментар на Лен-
ски:

Болният ум се характеризира с поква-


ра и разложение, което означава, че той
не функционира нормално в люралната и
духовната област. Хората с болен ум не
реагират нормално на истината. Всяка
истина и нейното представяне на прак-
тика трябва да предизвикат реакция на
приемане, което особено ваЖн за истини-
те на спасителното БоЖие благовестие.
Всички лъЖи, заблуди и извращения тряб-
ва да предизвикат отхвърляне, като
това особено се отнася до тези в люрал-
ната и духовната сфера... Когато се срещ-
не с истината, поквареният ум „вюкда"
и търси в нея само „недостатъци", с ко-
ито да обоснове своите възражения. Ко-
гато се срещне с нещо, което се различа-
ва от истината, той вюкда и търси в
него само онова, което моЖе да Л1у по-
люгне да приеме лъЖата. "19

Също така тези хора са „лишени от


истината". Някога в техния Живот е
имало Време, когато те са били запозна-
ти с истината, но са я отхвърлили. От-
хВърлянето на дадената им светлина е
довело до лишаването им и от онази ис-
тина, която някога са познавали.

308

1 TuMomeü 6

ОсВен moßa тези хора предполагат, че
„благочестието е средство за печалба".

ОчеВидно те избират слуЖението на


учителя като занятие, чрез което ще
получат много пари за малко работа. „Те
преВръщат най-святото призвание ß ма-
шина за печелене на пари."

ТоВа ни напомня, от една страна, за


оВчарите наемници, които се праВят на
християнски слуЖители, без да имат ни-
kakßa лк>бов към истината, и от друга
страна, за комерсиализма, който е ста-
нал едно често срещано явление В хрис-
тиянския сВят днес: продаВането на ин-
дулгенции, организирането на лотарий-
ни игри, базари, разпродажби и др. „И от
такива се пази."20 ТоВа е заповед, с коя-
то ПаВел ни предупреЖдаВа изобщо да не
се занимаВаме с такиВа лъЖлиВи учите-
ли, които само имат Вид на благочестие.

6:6 Също както предишният стих ни


запознава с лъЖлиВата печалба, така
този стих ни показВа какВа е истинска-
та печалба. Съчетанието от благочес-
тие и задоволство е голяма печалба.
Благочестието без задоВолстВо е едно
едностранчиВо сВидетелстВо. ЗадоВол-
стВото без благочестие пък изобщо не
е християнско. Но когато истинското
благочестие се съчетае със скромното
приемане с благодарност на личните об-
стоятелстВа, тоВа Вече е една печалба,
която никакВи пари не могат да до-
несат.

6:7 Съдържанието на тази глаВа мно-


го прилича на поученията на Господ Исус
В ПропоВедта на планината. Седми стих
ни напомня за Неговото наставление. В
което Той ни насърчава да разчитаме на
сВоя небесен Баща за снабдяването на
нуЖдите си.

Има три момента В нашия Живот, в


които ние сме с празни ръце — В момен-
та на нашето раЖдане, В момента, в
който идваме при Исус. и в момента на
нашата смърт. Този стих ни кара да си
спомним за първия и последния момент.
Ние не сме внесли нищо в света и е съв-

сем сигурно, че няма да моЖем да изне-


сем нищо от него.

Преди да умре, Александър Велики е ка-


зал следното: „Когато умра, слоЖете ме
в ковчега с ръцете върху дрехите — без
да ги покривате, така че Всички да мо-
гат да видят, че В тях няма нищо."
Бейтс ни предлага следния коментар
Върху този стих:

Да, дори и онези ръце, които някога са


дърЖали най-мощния скиптър в света,
hau които са носели най-победоносната
сабя, или които са били пълни със. сребро
и злато, или които някога са имали
Власт да освобоЖдават или осъЖдат на
смърт, сега са ПРАЗНИ. "2/

6:8 Човек се чувства удовлетворен от


задоволяването на основните си нуЖди
на Живот. Нашият небесен Баща знае, че
ние се нуЖдаем от храна и покрив, и е
обещал да ни ги даде. По-голямата част
от Живота на невярващите се върти
около храната и облеклото. Християни-
нът трябва да търси най-напред БоЖи-
ето царство и Неговата правда, а Бог
ще се погриЖи да му осигури това, кое-
то му е необходимо за Живот.

Думата, преведена тук като „облек-


ло", означава нещо като „покривало" и
Вкл1очва както мястото за ЖиВеене,
така и дрехите за обличане. Ние трябва
да сме доволни, когато имаме храна, об-
лекло и покриВ над главата си.

6:9 ПасаЖът от 9 до 16 cm. разглеЖда


Въпроса с онези, които изгарят от Же-
лание да бъдат богати.
Техният грях се
състои не в това, че са богати, а в това,
че страстно Желаят да бъдат такива.
Онези, които ламтят за богатство, са
хора, които не се задоволяват да имат
храна, облекло и подслон, а Желаят мно-
го повече.

ЖаЖдата за забогатяване Вкарва чо-


века в изкушение. За да постигне тази
цел, той се принуЖдава да използва не-
честни и често пъти насилствени сред-
ства. Тези средства могат да вклк)чват
хазарт, спекулации, измама, фалшифика-
ция, краЖба и дори убийство. Също така

309

1 TuMomeu 6

такъв човек лесно naga ß примка или ка-
пан. Желанието му cmaßa толкова сил-
но, че той не моЖе да се освободи от
него. Той дори моЖе да си обещае, че ко-
гато банковата му сметка стигне до оп-
ределена сума, ще спре. Но не моЖе да
спре, защото когато стигне до тази
сума, започВа да иска да има още поВече.
ЖаЖдата за забогатяване е съпроводе-
на също така с гриЖи и страхове, които
заробват душата. Хората, които Жеа-
лят да забогатеят, падат „6 много глу-
пави... страсти". Една от тях е стреме-
Жът да бъдеш на същото ниво като ос-
таналите. За да поддърЖат Високия
стандарт на обществото, тези хора
често пъти са принудени да Жертват ня-
кои от истинските стойности в Жи-
вота.

Освен това тези страсти са и вредни.


ЛамтеЖът за богатство кара хората да
излагат на опасност здравето си и да
рискуват душите си. Всъщност точно
това е и краят, към който те вървят. Те
дотолкова се отдават на материално-
то, че се потапят ß разорение и гибел.
В тази безкрайна гонитба на богатст-
во те пренебрегват своите никога неу-
миращи души. Барнс ни предлага следно-
то предупредително описание:

Toßa разорение е наистина пълно


пълно разрушаване на щастието, добро-
детелта, името и душата. Господства-
щото Желание за забогатяване води след
себе си цяла Върволица от злини, конто
унищожават всичко както сега, така и
след това. Колко много семейства са
били съсипани по този начин!"22

6:10 „Сребролк)бието е корен на вся-
какви злини." Не всички злини Във Вселе-
ната произлизат от сребролк)бието, но
то определено е един от най-големите
източници на огромно разнообразие от
зло. Така например то води до завист, съ-
перничество, краЖби, нечестие, невъз-
дърЖаност, забравяне на Бога, егоизъм,
злоупотреби и др.

Всъщност в този стих ударението


пада не толкова Върху самите пари. кол-

кото върху лк)бовта към парите. Пари-


те могат да се използват в слуЖението
за Господа по много начини, които да до-
ведат само до добро. Но тук това, кое-
то води до грях и срам, е ненормалната
страст към парите.

Сега апостолът споменава едно конк-


ретно зло, което произлиза от сребро-
лкобието, а именно — отклонението от
християнската вяра. В своя луд стре-
меЖ към забогатяване хората пренеб-
регват духовните неща и става много
трудно да се каЖе дали те изобщо няко-
га са били спасени.

Освен това хората не само загубват


усета си към духовните ценности, но и
пронизват себе си с много скърби. По-
мислете само за скърбите, свързани с
ЖаЖдата за богатстВо и трагедията на
пропиления ЖиВот! Помислете за Въз-
моЖността да загубите децата си, като
ги оставите да отидат в света! Помис-
лете за вероятността да загубите бо-
гатството си в един миг! Помислете за
опасността да се срещенете с Бога или
като неспасен чоВек, или като човек с
празни ръце!

Епископ ДЖ. Райл обобщава всичко то-


ва така:

Парите са едно от най-незадоволи-


телните притеЖания. Вярно е, че те те
освобождават от някои грюки, но е Вяр-
но също така, че те ти носят почти
толкова нови грюки, колкото са ти и от-
нели. Така например се появява грюката
как да се снабдиш с тях, или грюката как
да ги запазиш, или грюката как да ги из-
ползваш, или грюката да не злоупотре-
биш с тях, или грюката на кого да ги ос-
тавиш... Две трети от Всички разправии,
караници и съдебни дела в света имат
една-единствена проста причина пари-
теГ2*

Най-богатият човек в света някога


притеЖавал едновременно петролни кла-
денци, рафинерии, танкери, и тръбопрово-
ди; няколко хотела, една застраховател-
на компания, една финансова компания и
няколко самолетни компании. ПритеЖа-


310

1 Тимотей 6

вал също така и недвюкилю имущество
около 2800 декара земя, която трябва-
ло да пази с бодигардове, специално дреси-
рани кучета, Железни огради, проЖекто-
ри, алармени инсталации и сирени. Освен
не се страхувал от самолети, кораби и
нападатели, той се боял и от болести,
старост, безсилие и смърт. Бил самотен
и потиснат и твърдял, че щастието не
се купува с пари. "24

VII. Заклкшителни заръки към
Тимотей (6:11—21)


6:11 Тук апостолът се обръща към Тимо-
тей с израза „човече БоЖий". ТоВа обръ-
щение е едно от често срещаните наи-
менования на пророците В СЗ. То onucßa
чобек, който има небесно поведение. То
също така може да посочва, че Тимотей
има дарбата да пророкува. Обратното
на БоЖия човек е „човекът на греха", за
когото четем във 2 Солунци 2. Човекът
на греха е самото въплъщение на греха.
Всичко В него кара хората да мислят за
греха. Тимотей обаче трябВа да бъде Бо-
Жий човек — човек, който ще кара хора-
та да мислят за Бога и да Го прославят.

В своето служение за Христос Тимо-


тей трябва да бяга от възгордяване (4
cm.), поквара (5 cm.), недоволство (9 cm.)
и среброл1обие (10 cm.). Той трябва да
развива християнски характер — единс-
твеното нещо, което ще може да Вземе
със себе си на небето. Тук качествата на
християнския характер са описани като:
правда, благочестие, вяра, лк)бов, тър-
пение, кротост.

Правдата говори за справедливост и
честност в отношенията ни с другите
хора. Благочестието е приликата с Бога.
Вярата също така може да означава
вярност или надеждност. Лк)бо6та
ВклкочВа както обичта към Бога, така и
привързаността към нашите ближни.
Търпението може да се определи като
твърдост или издръжливост по време на
изпитание, а кротостта — като отно-
шение на Внимание и смирение.

6:12 Тимотей не само трябВа да бяга
от лошите и да следва добрите неща, но
и да се подвизава в добрата борба на вя-
рата. Тук „подвизавам се" означава не
толкова „боря се", колкото „състезавам
се". Тази дума е взета като термин не
от бойното поле, а от атлетическите
игри. „Доброто войнстване" е христия-
нската вяра и свързаното с нея състе-
зание. Тимотей трябва да се хване за
вечния Живот. Това не означава, че той
трябва да се бори за спасение. Той вече
притежава спасението. Тук този израз
означава, че той Всеки ден трябВа да жи-
вее на практика вечния Живот, който
вече е негов.

Тимотей е бил призван на този вечен


Живот В момента на своето обръщение.
Освен това той е направил добрата из-
повед в присъствието на мнозина сви-
детели. Може би тези думи говорят най-
Вече за неговото кръщение, макар че
биха могли да вкл1очват и цялото му пос-
ледващо свидетелство за Господ Исус
Христос.

6:13 Сега апостолът се обръща към
Тимотей с една сериозна заръка, и то за-
ръка, която той прави в присъстВието
на двама велики Свидетели. Най-напред
той прави тази заръка в присъствието
на Бога, Който оЖивотворява всичко.
Може би, когато пише това Писмо, Па-
вел съзнава, че е възможно един ден този
млад боец да трябВа да даде живота си
заради свидетелството си за Господ
Исус Христос. Ако това стане, добре е
той да помни, че Бог е Този, Който дава
Живот на всичко.
Дори и хората да ус-
пеят да го убият, Тимотей трябва да
помни, че вярва в Един, Който съживява
мъртвите.

Освен това тази заръка е дадена пред


Христос Исус. Господ Исус е великият
пример на добрата изповед, която Той
е засвидетелствал пред Понтий Пи-
лат. И макар че този израз може би опис-
ва като цяло думите и действията на
Спасителя пред римския управител, той
вероятно се отнася най-вече до казано-

311

1 TuMomeü 6

mo om Него В Йоан 18:37: „Аз затова се
родих и затова дойдох на сВета, да свиде-
телствам за истината. Всеки, който е
от истината, слуша Моя глас." Тази yße-
рена изповед трябва да бъде за Тимотей
пример, който той трябва да следва В
свидетелството си за истината.

6:14 Тук Павел задълЖаВа Тимотей да


пази тази заповед. Някои смятат, че
„тази запоВед" е заповедта на апостола
към Тимотей за подвизаването в добра-
та битка. Други предполагат, че тя
моЖе да вклкзчВа цялото поръчение, с ко-
ето Павел се обръща към Тимотей в
това Послание. Трети предполагат, че
заповедта е посланието на благовести-
ето или БоЖието откровение, което ни
е дадено в БоЖието слово. Според нас
тук „тази заповед" означава заръката
на Павел към Тимотей да пази истината
на християнската Вяра.

Пояснението „чисто и безукорно" се


отнася no-скоро до Тимотей, отколко-
то до заповедта. Пазейки заповедта,
Тимотей трябва да поддърЖа едно чис-
то
свидетелство — без петно или повод
за упрек.

В НЗ явяването на нашия Господ Исус


Христос е един непрекъснат повод за на-
сърчение на ВярВащите. Верността към
Христос В този свят ще бъде възнагра-
дена на Христовото съдилище. От своя
страна тези награди ще бъдат изявени,
когато Господ Исус се върне отново на
земята, за да установи СВоето царстВо.
ТогаВа именно резултатите от вер-
ността или неверността ще бъдат ясно
изяВени.

6:15 Изследователите на Библията не


са единодушни кое точно име заместват
местоименията в този и следващия
стих — дали на Бог Отец или на Господ
Исус Христос. Взет сам по себе си, 15 cm.
сякаш се отнася до Господ Исус, тъй
като именно Той е наречен Цар на царе-
те и Господ на господарите В Открове-
ние 17:14. От друга страна, изглеЖда, че
16 cm. говори no-скоро за Бог Отец.

ВъВ всеки случай значението на 15 cm.


моЖе да се определи така: когато Господ
Исус Христос дойде обратно на земята,
за да царуВа, хората ще осъзнаят кой
именно е блаЖеният и единствен Владе-
тел. Неговото яВяВане ще покаЖе кой е
истинският Цар. По времето, когато
Павел пише това Писмо до Тимотей,
Господ Исус е Отхвърленият Цар и про-
дълЖава да бъде такъв и до днес. Но иде
ден, когато ще се види ясно, че Той е Ца-
рят, Който е над всички царуващи царе,
и Господарят, Който е над всички гос-
подстващи господари.

БлаЖен" означава не само достоен за


хваление, но и Този, Който съдърЖа в
Себе Си всяко благословение в пълнота.

6:16 При явяването на Господ Исус хо-


рата ще разберат също така, че единс-
твен Бог притеЖава безсмъртие и че
Той е Единственият, на Когото това
безсмъртие е присъщо. Ангелите също са
безсмъртни, но това безсмъртие им е
било дадено. И вярващите ще получат
при възкресението тела, които са безс-
мъртни (1 Кор. 15:53, 54), но Бог прите-
ЖаВа безсмъртието В Себе Си.

След това Бог е описан като Един,


Който обитава в непристъпна светли-
на. ТоВа описание говори за ярката и
бляскаВа слаВа, която заобикаля БоЖия
престол. В своето естествено състоя-
ние човекът би бил изпарен от този бля-
сък. Само онези, които са приети във
Възлкюения и са станали съвършени в
Христос, могат да се приблиЖат при
Бога, без да бъдат унищоЖени.

В своето естествено състояние нито


един човек не е видял Бога, нито мо*е
да Го биди. В СЗ хората са виЖдали про-
яВленията на Бога, изВестни под наиме-
нованието „теофании". В НЗ Бог се е
изявил на хората съвършено в Лицето на
Своя Възлкюен Син Господ Исус Хрис-
тос.

Но фактът, че Бог е невидим за очите


на смъртните човеци, си остава Верен.

На Този Единствен Бог да бъде чест


и Вечна сила. С това отдаване на почит

312

1 Тимотей 6

на Бога ПаВел заВършВа cßoemo поръче-
ние към Тимотей.

6:17 По-горе ПаВел говори за онези
хора, които ламтят за богатство. Тук
той се обръща към тези, които Вече
имат богатството на този свят. На
тях Тимотей трябва да заръчва „да не
високоумстват", или да не са високо-
мерни. Това е едно голямо изкушение за
богатите хора. Те са склонни да гледат
отВисоко на онези, които нямат много
пари, като ги считат за невзрачни, gußu
и не особено интелигентни. ТоВа, разби-
ра се, не Винаги е така. Голямото богат-
ство не е признак на БоЖието благосло-
вение В НЗ, така както е било в Стария.
Докато тогава богатството е показва-
ло одобрението на Бога за Живота на хо-
рата, Живеещи под закона, сега, във Вре-
мето на на новата диспенсация, голямо-
то благословение са скърбите.

Богатите не трябва да се надяват на


несигурното богатство (букв. „на неси-
гурността на богатството"). Парите
имат свойството да им покарват кри-
ла и да отлитат. И макар че големите
притеЖания създават впечатление за
сигурност, истината е, че единствено-
то сигурно нещо на този свят е БоЖие-
то слоВо.

Затова апостолът се обръща към бо-


гатите с увещанието да се надяват
единствено на Живия Бог, Който ни
дава всичко изобилно, за да се наслажда-
ваме. Една от най-големите уловки на
богатството е, че е трудно да го прите-
ЖаВаш, без да уповаваш на него. Всъщ-
ност тоВа е чисто идолопоклонстВо. То
отрича истината, че Бог е Онзи, Който
ни дава всичко изобилно, за да се нас-
лаЖдаваме. Последното не е нещо, кое-
то моЖем да използваме като извинение,
за да Живеем разкошно, а е просто твър-
дение, което казва, че Бог е Източникът
на истинското наслаЖдение, което не
моЖе да се създаде от материалните
неща.



Сподели с приятели:
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница