Ваньо Шарков: Ненормално е болниците да са търговци
Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването
Изтегляне 408.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Водещ
- Д-р Ваньо Шарков
- Водещ: Да. Д-р Ваньо Шарков
Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазванетоБНТ, Денят започва 
Водещ: Добро утро, д-р Ваньо Шарков вече в студиото. Всъщност, да започнем от финала. На какво се дължи това, за което говори директорът на болницата – 700 лева за млад лекар срещу 70 000 за друг? Т.е. този голям марж в заплащането. Д-р Ваньо Шарков: Добро утро. Първо, става въпрос за заплащане на различни дейности, за различни умения и квалификация. Не става въпрос да сравняваме две абсолютно еднакви неща. Второто, което е – разликата се дължи в много голяма степен в това, че на практика имаме едни търговски дружества. Имаме две възможности. Едната възможност е държавата да казва какви ще бъдат заплатите, но това са търговски дружества, така бяха направени. И в една такава ситуация ние единствената нещо, което можем да направим, е да разговаряме и да постигнем споразумение със синдикатите относно отрасловото споразумение. Там какви минимални работни заплати ще бъдат заложени. Въпрос на мениджъра е, в последно време силно изроден в това отношение, защото колегите са абсолютно прави. Част от бизнеса в здравеопазването, казвам го със съжаление – бизнесът з здравеопазването предлага неимоверно високи заплати, за да може да осигури свой кадрови потенциал не толкова във всички случаи зареден с необходимото качество и необходимата квалификация. Това поставя в изключителна неравнопоставеност колегите и те са абсолютно прави. Водещ: Откъде идват тези пари, защото непрекъснато сме свикнали да чуваме от всички видове болници – и общински, и университетски, че пари няма? Аз го казах в началото малко преди да дойдете – на мен само преди ден ми разказаха една покъртителна история. Отива едно момче, нуждае се от операция, казва колко ще струва операцията, ако не е здравноосигурен. Той казва – не, аз имам здравни осигуровки. И му казват – е, тогава трябва да платите за избор на лекар. Действието се развива в университетска болница в столицата. Т.е. задължителното плащане за избор на екип, така да се каже, или този рекет, търгашество със здравето. Д-р Ваньо Шарков: Ние променихме наредбата, където става дума за избор на екип. Избор на екип в условия на спешност не може да бъде направен и няма как да задължаваш пациент, който е в условия на спешност. Водещ: Не, той не е в условия на спешност, а е за планове операция. Д-р Ваньо Шарков: 3ащото казахте, че е за операция, аз това имах предвид. Водещ: Да, за операция, но планова. Д-р Ваньо Шарков: Второ – пациентът не е длъжен да извършва избор на екип и това нещо да му бъде вменено като условие за постъпване в лечебното заведение. Изборът на екип е възможност и при всички положения ние ще бъдем много така, как да кажа, ще гледаме с необходимата сериозност на институцията и на проверяващите органи в случаите, в които пациентът е изнудван да прави избор на екип. Поради тази причина, за да има все пак някакъв контрол върху това нещо, преди години, мисля, че Стефан Константинов беше министър на здравеопазването, беше въведен таван на възможните плащания за избор на екип, защото понякога стигаха до 5-цифрени суми, което беше, честно казано, изключително некоректно. Водещ: Добре, но ето, примерно големите болници могат да си го позволят, докато една малка болница като тези, които показваме – в Гоце Делчев, във Велики Преслав, тази в Чирпан – не могат да си позволят подобна политика и в същото време едвам изнемогват, за да оцелеят. Д-р Ваньо Шарков: Малките лечебни заведения имат проблем с избора на екип, защото той винаги е един и същ и няма как между един екип да избиращ кой да бъде той. Водещ: Има го и другият проблем обаче – че хората в малкия град се познават и тази граница между Хипократовата клетва и морала, от едната страна, и търгашеството с принудата да избереш екип, от друга страна – няма как да сработи. Д-р Ваньо Шарков: Така е. Освен това те правят избор на екип още преди да са стигнали в болница, защото лично познават колегата, който може да лекува тяхното състояние и името на всеки лекар говори само за себе си във всяко едно от тези населени места. Докато в големия град е малко по-различно. Там не всеки лекар е задължително познат. По отношение на изнемогването на общинските лечебни заведения – да, това е проблем. Проблем е особено в общините, в които поради една или друга причина общината не финансира лечебното заведение. Мога да кажа, че има доста на брой общини в Република България, които доста коректно и съвестно подхождат към това, че са 100% собственик на тези болници. Дофинансират ги по договори за дейности, например както е в София или в други места в страната, финансирани чрез договор за дейности, които не са заплатени от Н3ОК или М3. 155 лечебни заведения, от които 102 се финансират от М3 чрез директни субсидии, 102 общински лечебни заведения. Като тук ние субсидираме като министерство дейностите в областите на психичното здраве, дейностите в областите на лечението на туберкулозата, както и организацията на трудовата експертиза. Отделно имаме 68 лечебни заведения, и то общински, които финансираме по линия на спешността. Т.е. за организиране на консултацията, лечението на спешни случаи. Това са лечебните заведения, които имат филиали на спешна помощ. и всъщност тази дейност, когато те повикат консултант от болницата, ние я финансираме. И третото перо, по което държавата финансира общинските болници, то е финансиране по методиката за субсидиране на лечебните заведения, които са в отдалечени и труднодостъпни региони. В списъка на тези болници са 68 общински лечебни заведения, малко повече, отколкото бяха миналата година. Тази година за първи път ще бъдат финансирани дейности, свързани с продължителното лечение на пациентите и мисля, че това е нещо добро. Не бих могъл да кажа, че това е достатъчно. Напротив, ние имаме идеята да продължим като общинските лечебни заведения, общинските болници са най-доброто място, което според нас и разговорите, които сме имали в МТСП, могат да бъдат моделът, в който да наложим тази здравна социално интегрирана услуга, която да бъде предоставена на населението, но това е малко в бъдещето. Водещ: В областта на лекуването и рехабилитацията. Обаче може ли това да стане, докато болниците са търговски дружества? Защото, да, наистина, и Столична община е един от примерите за това как финансира общинските си болници, но пък това, че те са търговски дружества, поставя сериозни законови пречки. И въобще – нормално ли е една болница за бъде търговско дружество, дори и университетските болници? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, от доста време аз и екипът на министър Москов говорим за това, че не е нормално. И то не е нормално, защото идеята да бъде търговско дружество беше идея, която да гарантира тяхната самостоятелност в някаква степен в сключването на договорите, на вземането на решения. Това обаче се превърна в проблем, защото в някои от тези лечебни заведения, не казвам във всички, в някои от тези лечебни заведения търговията стана повече, отколкото медицината. Водещ: Как ще го промените обаче? Д-р Ваньо Шарков: Това, което се опитваме да направим, е да премахнем този статут, честно казано. Екипите работят от доста време. Единственият проблем е в това, че там има над 390 млн. задължения и тези задължения трябва да бъдат поети от някой. Тук не трябва да допускаме някой да минава през някакви фалити. Другото, което е интересно и бихме могли да кажем, е, че общинските лечебни заведения не са в забранителния списък за приватизация. Има общински лечебни заведения, които бяха приватизирани и работят доста добре. В някои от тях собствеността е разделена на 50% частна и 50% общинска. Някои от тях станаха изцяло частни. Болницата в Панагюрище, при положение, че преди получаваше от Н3ОК по 1.5 млн. – 2 млн., беше приватизирана и в нея бяха инвестирани над 70 млн. лева. това е пример за един друг път. Но връщам се на въпроса, който поставихте, опитваме се да намерим пътя, по който да бъде премахнат този статут, за да може това, първо, да даде възможност на общините по-лесно, а не на ръба да осигуряват финансиране на тези лечебни заведения. Второ, опитваме се да премахнем този статут, защото той пречи. Знаете, когато по времето на министър Ненков, служебния министър трябваше да бъдат и бяха отелени средства за ремонт на спешните портали в общинските болници, тогава им беше казано – не можете да финансирате нещо като държава, защото не е ваша собственост. Водещ: Да. Д-р Ваньо Шарков: Този статут на търговски дружества създава проблеми и при реализирането на редица европейски проекти. Затова нашата цел е да премахнем този статут. Вече въпрос на юристи, а не на медици е как точно това да се случи. Водещ: Най-вероятно със законодателни промени. Да минем към другата гореща тема. Това е Фондът за лечение на деца. Общественият съвет твърди, че има закъснения в отпускането на средства, вие твърдите обратното. Истината обикновено е по средата обаче. Д-р Ваньо Шарков: Всички заявени средства, аз лични направих проверка в средата на миналата седмица мисля че беше, всички заявени средства от фонда дали са разплатени, дали всичко, което е необходимо от тях, е подписано от сегашния директор а фонда. Отговорът беше категорично да, всичко, което е заявено, е разплатено и всичко, което е необходимо като финансиране, пътува към чужбина. Водещ: Вие питахте професор Пилософ, или се запознахте с документи? Д-р Ваньо Шарков: Питахме неговия екип и дирекция финанси, която в М3 одобрява всички средства, които се заявяват от фонда. Водещ: Питам ви, защото от обществения съвет твърдят, че има разминавания между електронния регистър, между протоколите и това, което те са гласували. Д-р Ваньо Шарков: Електронния регистър можете да го видите. Всъщност всеки български гражданин може да види електронния регистър, той е направен така, че да бъде максимално защитена всякакъв достъп до лична информация. Дали това е постигнато в пълен обем, има други, които трябва да го кажат. Но това, което искам да кажа, е, че 2014 г., когато ние поехме Министерство на здравеопазването, бюджетът на фонда беше 10 милиона. 2015 г. беше 12 милиона, тоест 20% увеличение. В края на годината бяха разплатени дейности за 13,5 милиона, тоест 35% повече през 2015 г. спрямо 2014 г. Амбицията ни е да продължим по този път да работим. Водещ: Това увеличение обаче направили ли сте анализ откъде идва – пот това, че повече деца са лекувани, или от това, че медицинските изделия са по-скъпи? Защото всички дотук, с които съм говорил, са единодушни – големият проблем са медицинските изделия и тяхната цена. Д-р Ваньо Шарков: Да. Това, което мога да кажа, е, че по въпроса за медицинските изделия сме стартирали разговори и трябва да се опитаме – личното ми мнение и разговорът, който сме имали в екипа на Министерство на здравеопазването – има медицински изделия, които са различни, когато се използват при деца и при възрастни. Тъй като имаше няколко медицински изделия, за които преди време беше решено, че за децата могат да бъдат плащани от касата, а за възрастните не може, което решение падна заради дискриминационно поведение. Водещ: А не трябва ли всъщност всички медицински изделия да бъдат плащани от касата? Д-р Ваньо Шарков: При всички положения, ако трябва това нещо и ако може да се случи, трябва да има бюджет на касата, който да бъде два пъти по-висок от този бюджет, който е в момента. Водещ: Да, но вижте, създава се следният проблем – той е принципен, както за фонда, така и за обществото: взимаме една възрастна жена, която се спъва на тези стълби, пада и си чупи тазобедрената става. Тази жена има 150 лева пенсия и трябва да плати 900 лева за става. Д-р Ваньо Шарков: Да, абсолютно съм съгласен... Водещ: Иначе този човек остава на едно място и е тежест... Д-р Ваньо Шарков: Тук говорим за нещо съвсем различно. Водещ: Казвам го като най-малкия пример. Д-р Ваньо Шарков: Касата плаща тази става, за която говорите, но тук говорим за нещо съвсем различно. Водещ: Не, не. Не я плаща, защото аз съм плащал става на баба ми два пъти. Д-р Ваньо Шарков: Може, когато е била някакъв друг вид става, плащате на определена стойност, мисля, че беше до 1200 лева. Това, което искам да кажа, че например при клапите, които се поставят при хидроцефалията, в детската възраст те са особен вид клапи, които струват между 3000 и 6000 лева, понякога вероятно и над 6000 лева. Това, което заплаща касата, е до около 1500 лева – недостатъчно за това. При децата този въпрос трябва да се решава спешно, но след като то е различно като медицинско изделия, като показатели... този въпрос съм го поставял на експертите за разрешаване, за да видим дали този бюджет може да бъде поет от НЗОК. Водещ: Но пък има родители, които казват, че едно и също медицинско изделие в България струва 6000 евро, отиват в Германия, където е 3000 евро. Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това е така, защото... как да кажа, успяха някои хора да изкривят пазара на медицински изделия в страната. Тук нямаме регистър на медицинските изделия, нямаме регистър на търговците, които могат да предлагат медицински изделия, предлагането върви тотално в лечебни заведения. Една добра промяна беше направена в закона, която каза на лечебните заведения, че от тях могат да бъдат вземани тези медицински изделия, а не пациентите да бъдат изпращани в съседни улички, където има някакви хора, които продават медицински изделия, точно за да не бъде правен този задкулисен втори тип търговия. Има доста неща, които трябва да бъдат направени и по отношение на обмитяването на медицинските изделия, о това е един процес, който не може да се случи ей така, просто за секунди. За всичко това трябва и е необходимо време. Направихме електронния регистър за търговия с лекарства, идеята ни е след неговия старт да влязат медицинските изделия вътре. Водещ: Всъщност всички механизми, които въведохте в ценообразуването на лекарствата, защо не ги въведете? Или ако ще ги въвеждате, кога ще ги въведете и за медицинските изделия? Д-р Ваньо Шарков: Честно казано, защото искаме да останем живи малко по-дълго време, хубаво е... Водещ: Аха, опасно е, така ли? Д-р Ваньо Шарков: Шегувам се. Нека да видим как работи електронната платформа, да коригираме онези неща, които имат необходимост от коригиране. Броят на лечебните заведения и търговците, които са вътре в системата е достатъчен на брой, всъщност всички са вътре. Включиха се и някои от частните лечебни заведения. Тоест тази възможност за оказване на натиск на цената на медикамента надолу, трябва да бъде прилагана в лечебните заведения, а не натиск върху лечебните заведения за плащане на по-високи и по-високи стойности, отколкото в други държави. Водещ: С какво толкова е опасен обаче, д-р Шарков, този бизнес, та казвате „искаме да бъдем живи малко по-дълго”? Д-р Ваньо Шарков: Вижте, пак казвам, това е шега... Водещ: Не е шега, защото... Д-р Ваньо Шарков: ... но много пари са вътре. Отделно от това, мисля, че над 40 милиона се плащат от страна на Министерството на труда и социалната политика за редица помощни изделия, което също е един бизнес. На мен ми се наложи... Водещ: Тоест едни хора прибират много пари в джобовете си. Д-р Ваньо Шарков: На мен ми се наложи да поръчвам за мой близък ортопедични обувки. Оказа се, че тези ортопедични обувки, които първо, бяха изключително грозни, второ, това е артикул, който трябва да бъде сменен като номерация след шест месеца или една година. И това нещо струваше все едно е произведено в някаква световно известна марка – над 400 лева струваха едни такива обувки, които се плащат от държавата, слава богу, но все пак това е непочтено. Водещ: Дано успеете да направите почтеност в този бизнес. Накрая, само с един кратък отговор за фонда. Кучето очевидно е заровено в медицинските изделия, но пък обществения съвет ще го запазите ли? Д-р Ваньо Шарков: Категорично. Аз съм имал разговори с обществения съвет още преди няколко месеца. Още тогава някой вкарваше тази идея, че някой иска да закрие обществения съвет. Никой не иска и няма намерения да закрива нито обществения съвет, нито да закрива фонда, както се говореше, това са пълни глупости. Това, което искаме да направим, е да подобрим дейността, да подобрим възможността за подаване на заявления за финансиране като времеви срок и да не караме всички родители да идват до София, за да подават заявление. Да направим така, че тогава, когато възможността за финансиране е от компетентността на НЗОК или Министерство на здравеопазването, а не директно от фонда, това да се случва в изключително бързи и кратки срокове, да има един регистър на водещите лечебни заведения в чужбина, с които се работи да бъдат коректни отношенията, поставени дори и на договорна основа, ако е необходимо, да има прозрачност в работата не на обществения съвет на фонда, защото общественият съвет... Водещ: А на администрацията. Д-р Ваньо Шарков: ... а на администрацията на фонда. Аз лично нямам забележки към работата на обществения съвет, казвам съм им го много пъти. Но твърденията, че някой искал да вземе някакви 12 милиона – напротив, ние ги увеличаваме. И не мога да приема, че някой може да говори ей така, от въздуха да си измисля неща. Водещ: Благодаря Ви. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 408.5 Kb. Сподели с приятели:
|