Джон Бейнс науката за любовта



страница15/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
#46049
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

ВИСШАТА ДВОЙКА
За да хвърлим още светлина върху понятието истинска любов, ще разгледаме особеностите на връзката между двама души, притежаващи издигната съзнателност, тоест висша двойка, действително обединена от истинската любов:
1. Развитие на напълно завършено и зряло Аз

Решаващият фактор за действително съществуване на любов е наличието на развито Аз - ако Азът е слаб, индивидът е неспособен да обича и се стреми само да бъде обичан, за да поглъща енергията от тази връзка. За да постигнем истинска любов, преди всичко трябва да познаем себе си и да развием необходимата степен на самоконтрол, като превъзмогнем комплексите и фрустрациите си и се издигнем до състояние на будност и висша съзнателност.

Единствено притежаването на зряло и съзнателно Аз позволява на индивида да обича истински, да поддържа дълбока и постоянна връзка. Не съществува друг начин човек да носи отговорност за любовта си, да дава на другия обещаното, да гарантира щастието и висшата съдба на двамата партньори. Нещо повече, така се изпълнява едно от действителните условия за истинска любов - всеки да съзнава своето съществуване като отделно Аз. Тази съзнателност допринася да се запази индивидуалността на личното развитие и поддържа подходящо разстояние между двата полюса.
2. Общуване със собствения вътрешен свят

Повечето хора не познават изкуството на самовглъбяването и живеят постоянно с поглед, обърнат навън и по този начин неизбежно изместват своя Аз, губят самоличността си и се сливат със сложния и вечно изменящ се външен свят. Настъпва момент, когато индивидът вече не знае кой е той, какво го мотивира, какви са истинските му интереси, какъв е възгледът му за живота на нивото на Аза. За него са достъпни единствено понятия и идеи, постъпващи от външния свят, които мозъкът му безропотно възприема и поглъща. Вътрешният свят е областта на Аза. Той е зона на мислещия (този, който е зад мисълта), а не на мисълта; той е онази част, която принадлежи на индивида и в крайна сметка онова, което остава, когато бъдат отстранени всички обществени модели и свалени всички маски. Може да кажем, че тогава остава много малко и това заключение е правилно. Остава материалът, от който наистина е направен човекът - той образува основата за изграждане на напълно развито и зряло Аз. Да общуваме с вътрешния свят означава да съсредоточим съзнателността си върху Аза, да живеем с него, да познаем чрез него повърхностните слоеве на съществото си, за да разберем кои сме, колко струваме в действителност, какво място заемаме в живота и какво наистина искаме. За да определи това, индивидът трябва периодично да остава насаме със себе си, за да поддържа връзка с енергийния център на Аза, защото контактът с външния свят отслабва тази връзка, а тя е от основно значение за общуване и разбиране на другия.

Когато отношението между половете се свежда до външния свят на хората, тоест до това, което е чуждо на Аза, в живота на индивида настъпва нещо като отрицателна предопределеност, сякаш се случва всичко „както е писано" и успехът или провалът зависят единствено от елементите, които индивидът вече има и нищо не може да се промени или добави.
3. Преодоляване на повърхностното

Няма нищо по-вредно от това да преценяваме евентуалния си партньор по физическа красота, физическо привличане, финансово и обществено положение, защото всички тези „активи" са чужди на човешкото същество. Любовта е отношение между двама души, а не между два набора от „активи". За съжаление, активите почти винаги се поставят на първо място при преценката за хората, физическата външност, интелигентността, материалната собственост, банковата сметка, популярността, размерът на властта или влиянието, с които разполага индивидът, винаги се вземат под внимание. Същото се отнася за характера, поведението, образованието, работата и идеите. Нито един от изброените дотук „активи" обаче не съставлява „съществото" на индивида. Ние искаме да общуваме със самия човек преди да общуваме с онова, което притежава - известно е обаче, че хората се женят без изобщо да се познават що се отнася до същността им. Причината за неуспеха на такива бракове е съвсем очевидна. Ако приемем, че „видимото над повърхността" представлява съвсем малка част от цялото същество на другия, става ясно, че получаваме пакет и виждаме как е опакован, но не знаем нищо за съдържанието. На брачния пазар най-важна остава опаковката - тя е една от най-големите пречки, които трябва да преодолеем, когато се обръщаме към някой, който ни интересува.

Трябва да използваме всички възможни средства, за да видим истинския човек, скрит зад маската. Опознаването на вътрешното същество е възможно единствено с много търпение и емоционална предпазливост. Този процес е пълна противоположност на общоприетата представа за любовта.

Само след като известно време приемаме физическата външност и емоционалните ласки на другия безстрастно и неутрално, може да придобием груба представа за истинския характер, скрит зад тях. Препоръчваме на нашите читатели да не съдят по външните качества, а да изчакат достатъчно дълго, за да опознаят истинските. Този процес се улеснява от косвени доказателства - има конфликти, в които човек 1 се принуждава да покаже истинската си същност, тъй като натискът на емоциите обикновено ще му попречи да се прикрие. Една друга любопитна проверка е свързана с властта -трябва да поставим в силна позиция този, когото искаме да опознаем, така че да е сигурен, че разполага с всички предимства и привилегии. Човек разкрива най-пълно същността си, когато е убеден, че всичко е на негова страна.


4. Защитни механизми па Аза

Съществуват подсъзнателни механизми, които намаляват вътрешната тревога на Аза чрез отричане или деформиране на действителността. Те са известни на всеки, който е запознат донякъде с психоанализата. Лесно разбираме, че тези механизми играят важна роля в една връзка. Ако всеки крие нещо от другия, двамата никога няма да възприемат действителността такава, каквато е, защото не знаят как. Информацията за защитните механизми на Аза е леснодостъпна и затова ще ги разгледаме съвсем накратко. Те са известни като потискане, проектиране, формиране на реакция, фиксация и регресия.

Потискане настъпва при заглушаване на несъзнаван подтик, за да потиснем вътрешната тревога, като фалшифицираме действителността или отричаме съществуването на някаква заплаха.

Проектирането облекчава натиска на Свръх-Аза (вътрешната цензура), като приписва чувствата ни на външна причина. „Мразя го" става „той ме мрази". „Съвестта ме гризе" се превръща в „той ме ядосва". Човек приписва собствените си агресивни подтици на другите.

Формирането на реакция е свързано със съществуването на инстинкти и видове поведение в противоположни двойки: живот/смърт, любов/омраза, конструктивна/деструктивна и пасивна/активна нагласа. Когато някакъв негативен инстинкт, например омраза, оказва натиск върху Аза, Азът може да се опита да го балансира, като се съсредоточи върху неговата противоположност. Това поведение проличава в мъже с женствени качества, които възприемат груби, мъжествени обноски, но преиграват и се превръщат в карикатура на мъжественост.

Фиксация : Човешкото развитие протича в четири етапа: ранно детство, детство, юношество и зряла възраст. Фикса-цията е спрян психологически растеж, най-често в ранното детство или в детството. Тя е подсъзнателна защита срещу вътрешната тревога, свързана с необходимостта да направим следващата стъпка в растежа. Защо човек да се безпокои от това, че расте? Може би защото предчувства опасностите от несигурността, поражението и наказанието. Индивидът се фиксира към майката и запазва психологичната връзка с нея също като малко дете, което се страхува да остане само и иска да бъде закриляно.

Регресията е връщане към по-ранен етап на развитие, дължащо се на страх. Типични примери са: страх от властите, страх от зъболекаря, привързаност към майката и т.н. Обикновено тези защитни механизми се създават, когато Азът не може да се развие нормално. Често Азът не се развива, защото изразходва цялата си енергия, за да се защитава от действителни или измислени опасности.

Накратко, Азът се стреми да намали чувството на тревога, като отрича опасността (репресия), екстернализира опасността (проекция), скрива опасността (формиране на реакция), остава на същия етап (фиксация) или се връща към по-ранен етап (регресия).

Връзката между два слаби Аза, прибягващи към всички тези средства за изопачаване на действителността, не може да доведе до нищо истинско. Двама души, който изграждат връзка, трябва да се подложат на задълбочен самоанализ, за да установят в каква степен тези видове поведение присъстват в личността им.
5. Обич към себе си

Християнската максима „Обичай ближния си така, както обичаш себе си!" ни учи, че човек не трябва да се изключва от любовта и трябва първо да обича себе си. Анализирайки тази максима, бихме могли да стигнем до заключението, че да обичаш себе си е условие да обичаш ближния си; с други думи, „трябва да обичаш ближния си така, както вече обичаш себе си". Някои хора тълкуват тези думи в смисъл, че да обичаш себе си е синоним на себелюбие, което на практика има негативен смисъл. Ерих Фром изследва задълбочено тази тема и според него самолюбието и любовта към себе си не само не са равнозначни, но са напълно противоположни. Себичният индивид не обича себе си, напротив той се мрази. Фром пише: „Всъщност себичните индивиди не само не могат да обичат другите, но са неспособни да обичат и себе си". По-нататък той добавя: „По-лесно ще разберем себичността, като я сравним със силната загриженост за другите, например, в случая на майката, която проявява прекалени грижи към детето си. Макар съзнателно да вярва, че безкрайно го обича, тя всъщност изпитва дълбоко потисната неприязън към обекта на тази обич. Прекалените й грижи не са предизвикани от необикновено голяма обич към детето, а от стремежа й да компенсира пълната си неспособност да го обича".

Освен това, да обичаш себе си включва също да бъдеш верен на себе си - изходната точка, от която можеш да обичаш другите. Човек, който не е верен на себе си и постоянно се самозалъгва, не държи на думата си и няма здрави морални принципи, много трудно би могъл да обича другите. Да обичаш себе си в най-висш смисъл означава да бъдеш обвързан с Висшето Аз. То е пълна противоположност на себичността, чийто център е Низшето Аз. Съюзът с Висшето Аз изисква вярност към себе си и обич към другите. Обикновено хората, които мразят себе си и не могат да се приемат такива, каквито са, не са в състояние да обичат партньора си, защото им липсва способност да дават - неделима част от изкуството да се обича.
6. Любов към ближния

Любовта към ближния ни учи да разбираме хората. Тя не означава безразборно раздаване, защото любовта се пропилява, ако се насочи към неподходящ индивид. Сляпата обич не само лишава даващия я от нещо ценно, но и отнема възможността да я получи друг, по-достоен човек. Иначе казано, „да правим добро, но да внимаваме на кого го правим". Важен момент в този случай е да сме наясно със собствените си мотиви. Хората трябва да съзнават точно защо постъпват по един или друг начин - те трябва да пренебрегнат етикетите „добро" и „лошо" и да насочат цялото си внимание върху това дали зад определено поведение се крие невежество, несъзнаване, безотговорност или то се дължи на мъдрост, високо ниво на съзнателност и отговорност. Чрез стремежа да разбираме другите, постепенно откриваме, че ни е все по-трудно да правим отрицателни преценки, защото ясно виждаме, че действията им са продиктувани от страст и в повечето случаи те са тласкани от натрапливи сили, независещи от волята им. Страхът, гордостта и егоизмът са само израз на вътрешна несигурност - такъв индивид подсъзнателно се мъчи да си вдъхне увереност, но го прави по неподходящ начин. Всеки човек има свое виждане и свои представи за действителността. Не трябва да се самоограничаваме, като одобряваме онези, които мислят като нас и отхвърляме другомислещите. „Да обичаш ближния си" трябва да се тълкува като упражнение по взаимна търпимост - умение, което увеличава шансовете на индивида да изгради сполучлива връзка.


7. Време, необходимо да разберем другия

Колко време трябва да имаме връзка с лице от противоположния пол, преди да помислим за женитба? Как да разберем дали сме намерили подходящ партньор? Не са редки случаите, когато след двайсетгодишен брак, хората изведнъж изпитват чувството (то има силата на откровение), че изобщо не познават своя дългогодишен спътник, а разочарованието ги хвърля в дълбоко объркване и смут.

Процесът на опознаване на другия преминава през три ясно определени етапа:

а) Предбрачен

б) Проверка на собствената преценка

в) Укрепване


а) Предбрачният етап е най-важен - в него двойката изгражда „правилата на играта" и той трябва да бъде внимателно планиран. Главното е да решим дали лицето, което мислим, че обичаме или с което желаем да се обвържем, е подходящо. Тогава трябва да преценим любовта и съвместимостта и да решим дали да направим този скок.

Най-важно е да преценим обективно лицето, което ни интересува. Не бива да идеализираме партньора си, а съвсем ясно да проверим дали той (тя) „включва" сънищата и несъзнателните ни надежди. Това е несъмнен сигнал за опасност, свързана с призрака на фантазиите ни - създание, което може да разруши истинското щастие. Необходимо е обективно да анализираме партньора си, като стигнем по-далеч от тялото, лицето и думите, и положим всички усилия да проникнем зад защитите, скриващи истинското Аз. Трябва внимателно да следим всичко казано и да не приемаме думите буквално, а да се стремим да откриваме скрития им смисъл. Именно там се разкрива невидимата страна на индивида. Най-важното е да се държим твърдо и решително, като „здраво стъпим на земята". Налага се също да помислим дали искаме да живеем с този човек завинаги - дали ще успеем да общуваме истински и да отхвърлим илюзорните сънища; трябва да решим кои неща в другия са незадоволителни и да разберем дали те са свързани с нашите или с неговите недостатъци. Важно е да съзнаваме, че ако сме дружелюбни, мили и любезни с другите, те ще ни отвърнат със същото и може да ги опознаем само ако наблюдаваме реакциите им, когато се държим грубо и нелюбезно. Тези проверки, колкото и да са неприятни, ще ни предпазят от неправилно решение.


б) Етап на проверка на преценката - тук трябва да проверим дали сме взели правилно решение. Това ще узнаем след няколко години брак. Едва когато измине известно време, партньорите ще се разкрият взаимно в достатъчна степен, за да са сигурни дали между тях съществува истинска съвместимост. Този процес трябва да е съпроводен с най-дълбоки взаимни грижи, чувство за отговорност и усилие да направим другия щастлив, като го разбираме и уважаваме. Без постоянно внимание, грижа и усилие на волята любовта не може да се развие и задълбочи. Трябва да избягваме повърхностни преценки и да се опитваме да разберем мотивите за постъпките на другия. Само по този начин ще задълбочим връзката си. След време ще настъпи момент, когато можем да решим дали бракът ни е сполучлив. Това трябва да преценим дълбоко в душата си, за да не бъдем въвлечени в грешка поради натиск от страна на роднини, приятели, обществени норми и себичност. Важно е да сме обективни и да можем, ако е необходимо, да разгледаме трезво всички възможни проблеми.
в) Етап на укрепване - след като преминем успешно първите два етапа, идва време да издигнем връзката на по-високо ниво, защото тогава човек вече е сигурен, че е намерил правилния път в живота. Най-важната цел тук е да открием по-широки и по-проникновени пътища за общуване, за да създадем връзка между два цялостни „индивида". През този етап ще изпитаме най-добрите страни на връзката, защото вече е възможно постигането на върховно спокойствие и щастие, немислими дотогава.

Най-важното е да помним, че не бива да преценяваме прибързано и повърхностно човека, който искаме да стане наш спътник, тъй като всеки индивид представлява огромен свят, криещ постоянни изненади. Трябва да се стремим да опознаем другия, въпреки че този процес е безкраен.


8. Да не идеализираме партньора си

Вече споменахме сериозните опасности, пред които ще се изправи този, който несъзнателно проектира призрака на фантазиите върху любимия си. Такъв човек прехвърля всички свои илюзии върху любимия си, проектирайки своя призрак на фантазиите върху избраника си. Подобна връзка е обречена на провал, защото дълбоко в себе си такъв човек обича собственото си отражение „в криво огледало". Всъщност, изискванията на призрака на фантазиите не могат да се осъществяват, защото са нереалистични и почиват на илюзии. Проблемът се състои тъкмо в това - човек изисква от другия онова, което неговият собствен призрак на фантазиите изисква от него. Двойката се сблъсква само с фрустрации, страдания и нещастие. Особено важно е да не идеализираме лицето, с което желаем да имаме връзка, защото така най-лесно проектираме призрака на фантазиите върху другия. Човек може да познае истинската любов само „през трупа" на призрака на фантазиите.

Да не идеализираме партньора си означава да разглеждаме ситуацията съзнателно и рационално, а не чрез сърцето или секса. Това означава да отхвърлим романтиката, илюзиите, егоистичното желание за власт и надмощие. Трябва да виждаме партньора си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде, за да задоволим егоистичните си цели
9. Да се показваме такива, каквито сме

Първата задача на човек, който желае да следва науката за любовта, е да се държи естествено, да се показва такъв, какъвто е, да не проектира фалшив образ върху противоположния пол. Във всекиго от нас живеят две същества: онова, което сме и онова, което бихме искали да бъдем. Обикновено хората показват онова, което биха искали да бъдат и следват модел на поведение, чужд на действителната им природа, като прикриват истинската си личност. Това причинява нещастия и злополуки не само в любовта, но и изобщо в живота. Индивидът не изживява пълно живота и любовта, а изнася изкуствено, субективно представление. Много са нещастните двойки, които „симулират" връзка, тъй като не я изживяват. Лесно е да симулираме добродетели и тъкмо така постъпва този, който желае да привлече противоположния пол, но той трябва да знае, че неизбежно ще дойде миг, когато ще бъде разобличен. Човек трябва да бъде честен и да се показва такъв, какъвто е. Макар на пръв поглед този подход да създава трудности, в крайна сметка той се оказва полезен, защото честността се превръща в най-здравата основа за щастие в любовта. Измамата поражда измама, откровеността предразполага към откровеност.

Човек, който се показва такъв, какъвто е, стимулира партньора си да постъпва по същия начин и така във връзката участват действителни, а не измислени лица. Да се покажеш такъв, какъвто си в действителност, винаги изисква смелост. Това означава да се изправиш с лице към всички, а не да се криеш зад някаква маска. Ето защо за много хора е трудно да се държат естествено и открито, макар да съзнават, че с преструвките си допринасят за собственото си нещастие. Те се изтощават - процесът отнема неимоверно много енергия. За да можеш обаче да се държиш естествено и да разкриеш себе си трябва да отсъства страх от партньора, защото там, където има страх, няма любов- страхът пречи на откровеността. Златното правило за съвършени отношения между двама души е да не се страхуват да се покажат такива, каквито са.
10. Отхвърляне на себелюбието и ревността

Много индивиди са себелюбиви, защото рядко са имали възможност да се грижат за други хора. Те не съзнават, че са пленници на собствените си психологични ограничения и могат да преодолеят това болестно състояние чрез просветление. Зад себелюбието се крие дълбок нарцисизъм, показващ неразвито Аз. Резултатът е фиксация в ранна възраст, когато детето по правило е егоистично; връзката му с майката е чисто утилитарна, защото то има нужда от нея само за да го храни и да се грижи за него. Егоистичните постъпки винаги са свързани с инфантилно поведение - дори да съзнава слабостта си, такъв човек пак не се решава да дава от себе си, защото се бои, че не може да възстанови даденото. Затова „предпазният клапан" в егоистичните му връзки с хората се отваря само навътре - той само получава и натрупва. В случая индивидът не само очаква винаги да получава от другите, но иска това да става безнаказано. Тази психологична алчност предизвиква емоционална импотентност, защото лицето разглежда любовта като процес, в който губи тайното си богатство. Едва след време той разбира, че щом като не дава, престава да получава и се изолира от света и хората. Това причинява дълбока тревога у него и той се мъчи да я преодолее, като поглъща все нови и нови емоции от другите или като живее чрез тяхната обич. Едва когато разбере собствения си егоизъм, индивидът може да се освободи и да не се превърне в емоционален паразит -това ще му помогне да излезе от негативната ситуация, която е създал. Човек може да обича само чрез активното съзнание, че дава и носи щастие на другия.

Ревността е следствие на същите обстоятелства като егоизма и двете явления са тясно свързани, въпреки че съществуват много различни причини. Ревнивецът се стреми да монополизира другия, да го хване в капан, отнася се към него така, както скъперникът към гърнето с жълтици, свръхчувствителен е към свободата му и се мъчи да я ограничи, за да го контролира и да властва над него. Страхът, който мотивира това поведение, е не по-малко истински от страха от кражба - точно така скъперникът се ужасява от мисълта, че може да бъде ограбен.

Себелюбието е сериозна пречка за придобиване на необходимата емпатия (способността за емоционално съпреживяване), чрез която може да се постигне щастлив любовен съюз.


11. Общуване с вътрешния свят на другия

В точка 2 вече обяснихме колко важно е такова лично и интимно общуване. Щом се научи да общува със собствения си вътрешен свят, човек трябва да общува по същия начин с вътрешния свят на любимия си, за да изгради истински дълбок съюз. Освен физическата връзка трябва да съществува връзка между душите, за да опознаем другия и да бъдем опознати от него. Тогава ще можем да решим какви качества трябва да развива спътникът ни, за да се усъвършенства и да бъде щастлив. От своя страна, и той ще ни възприеме такива, каквито сме, ще знае как да ни подкрепи и да ни помогне да се самоосъществим. Това общуване ще доведе до създаване на двойка, функционираща на много по-високо ниво от обикновената, а съвършеното взаимно допълване изгражда динамична структура, допринасяща за насладата от живота. Характерът на връзката между вътрешните светове довежда до много по-пълно опознаване, отколкото се постига чрез думите. Всеки научава за другия неща, които не знае дори за себе си.


12. Отсъствие на лъжа

Лъжата има много форми. Всички те силно накърняват реалните шансове на двойката да постигне любов, защото по същността си лъжата е средство за манипулация и начин да се възползваме от другия. Макар измамата да си служи с разнообразни форми, има два основни вида лъжа: единият се дължи на самоизмама, а другият - на страх. Самоизмамата ни принуждава да лъжем неволно, защото всъщност лъжем себе си. Неверните твърдения не са преднамерени, а се дължат на искрена заблуда. Този защитен механизъм обаче може да стане една от главните причини за разпадане на двойката, защото партньорът никога не успява да изпълни обещанията си. Неизбежно настъпва момент, когато отново „променя решението си" и пак е принуден да се изправи пред действителността и да се откаже от всички предишни планове и намерения. По този начин той постоянно си противоречи и нарушава обещанията си. В това няма злонамереност, а само безотговорност - липсва напълно развито зряло и отговорно „ръководещо Аз". Дори човек да няма лоши намерения, последиците са не по-малко неприятни, отколкото ако действията му са преднамерени. Често другият се травматизира от този процес и вярва, че партньорът му е действал преднамерено.

Другата форма на лъжата също е свързана с най-добри намерения и няма за цел да нарани любимия. Единият от двамата се страхува да не би другият да разкрие мисли, чувства или постъпки, които може да сметне за обидни или доказателство за неговата липса на любов, агресивност и безразличие. Страхът често почива на действителни факти, които индивидът желае да скрие с цел да не тревожи и разочарова другия или да запази добрата представа за себе си. Понякога нетолерантният и взискателен човек принуждава партньора си да лъже, за да не му причини болка или за да му угоди. Тази практика носи само временен успех и в крайна сметка причинява огромна вреда, защото лъжата и фалшът винаги излизат наяве, дори когато се използват като обезболяващо средство.

Трябва да отхвърлим представата, че щом нещо е „далече от очите, то е далече от сърцето" и да казваме неподправената истина, дори когато това причинява болка. Само така се ражда и развива истинската любов, но този подход изисква зряло и интелигентно отношение и от двете страни. Важно е да осъзнаем, ако сме искрени, ще е фатално да останем неразбрани, защото това би ни насърчило в бъдеще да лъжем, за да предотвратим евентуални сцени и словесни атаки. Ако желаем истински да опознаем нашия спътник, трябва да го възнаграждаваме, а не да го наказваме. В противен случай рискуваме да загубим завинаги възможността за общуване.


13. Да обичаме другия такъв, какъвто е

Това означава да не се оплакваме от характера на другия и да знаем, че щом сме се обвързали с някого,, то е, за да го обичаме такъв, какъвто е, а не да искаме от него да служи на нашите цели. Поради това е много важно да му помогнем да преодолее недостатъците или проблемите си. Добре е да му ги посочваме в подходящ момент и да му помагаме да се промени в положителна посока. Неразумно е да възприемаме едни форми на поведение, които подхождат на собствените ни цели и да отхвърляме други, които не съвпадат с желанията ни. Някои хора приемат онези черти на другия, които съвпадат с интересите им, а по-късно ги отхвърлят и насочват усилията си към разрушителна критика на постъпки, които не съвпадат с егоистичните им цели. Трябва да разберем, че другият е личност, а не средство за постигане на собствените ни цели и като самостоятелно същество има пълно право на собствени мнения, вкусове, симпатии, антипатии, поведение и възгледи, които трябва да уважаваме. Това, разбира се, не означава, че няма да е правилно открито да изкажем несъгласието си, когато искрено сме убедени, че другият греши. Действията ни трябва да почиват на логични и разумни разсъждения, а не на каприз, прищевки или ирационални твърдения. Има хора, които по навик са несъгласни с всичко, което се отличава от собствената им гледна точка и не притежават необходимата търпимост да анализират непредубедено схващанията на другите. Трябва на всяка цена да избягваме това - някои индивиди стигат до крайности и искат другия да се превърне в техен двойник. Такъв двойник - дори да е възможен - ще е сатанинско изобретение, предназначено да спре, а не да допринася за напредъка, който се постига с развитие и еволюция.

Всеки трябва да показва действителното си лице, за да може да участва в изграждането на общото и индивидуалното бъдеще. Човек обикновено се опитва да накара другия да се промени, да се откаже от своите схващания и да възприеме неговите. Когато опитът се окаже неуспешен, партньорът, който се е помъчил да наложи своите представи върху другия, изразява гръмко несъгласие или коварно изтъква, че другият не го обича.

Желанието за хармония е съвсем разбираемо, но е недопустимо да се мъчим да я постигнем като погълнем и се слеем с другия, защото това означава смърт за любовта.


14. Да отхвърлим експлоатацията в любовта

Експлоатация в любовта е използването на другия като средство за постигане на собствените ни цели, без да се съобразяваме със стремежите на другия. Експлоататорът използва другия като средство, без да изпитва каквато и да е любов. Това е разновидност на вампиризма, при която единият изсмуква жизнените сили на другия, и също вид сатанинско поведение и неморалност. В този случай едно същество оцелява и се развива за сметка на друго. Причина за такава експлоатация в много двойки е „свръхмъжественото", „свръхженственото" или садистичното поведение.

Трябва да изследваме задълбочено душевността на такъв човек, за да разберем истинските мотиви в поведението му. Експлоатацията е алармен сигнал за попадналите неволно в такава ситуация и е не по-малко неморална от кражбата, измамата и убийството. Отсъствието на експлоатация означава, че всеки може да се развива такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто другият иска от него да бъде, за да го използва за собствените си цели; означава уважение към личната свобода на другия, предполага толерантност и разбиране.

Трябва също да посочим, че този, който доброволно позволява да бъде експлоатиран, е също толкова виновен и неморален, дори ако приема това положение поради страх, принуда или заплахи.


15. Отказ от илюзиите

За съжаление мнозина прекарват целия си живот в преследване на илюзорни призраци, в стремеж към неща, които сами по себе си нямат стойност, а са важни единствено, защото носят обществено признание. В консуматорското общество е съвсем нормално брачната двойка да насочва всичките си усилия към придобиване на материални вещи, които носят по-скоро илюзия за щастие и обществено признание, отколкото истинско щастие в любовта. Много от тези вещи са се превърнали в символи на власт, а стойността им се крие в представата за себе си, която собственикът им проектира чрез тях върху света. Луксозната кола, коженото палто, скъпоценните камъни са все неща, които изпълняват ролята на племенните украшения в първобитните общества. Те символизират властта, достигната от индивида. Например, медалите, които обикновено нямат обективна стойност, са символ на обществено признание.

Покъртителна гледка са повечето днешни семейства, стремящи се да получат тези символи на власт, вместо да се погрижат за любовта, която би могла да бъде най-ценното им притежание. Поради невежество или неприкрито отсъствие на истинска любов този стремеж може би е опит да се намери подходящ заместител, който да свърже двойката чрез задължения и обща собственост върху материални вещи. Издигането в обществото се превръща в основна дейност и поглъща цялата енергия на двойката. Илюзорно издигане няма край и не предоставя никаква възможност за зараждането на любов.

Тези разсъждения са предназначени само за хората, които искат да постигнат истинска любов. Онези, които са готови да превърнат собствения си живот в пародия, нямат причини да се заемат с такава задача.

Ако двама души поставят постигането на истинска любов на първо място, те по-късно ще имат достатъчно време да подобрят материалното и общественото си положение, стига да желаят това.
16. Да получаваме преди да даваме като основен стремеж

Вече посочихме, че една от главните характеристики на любовта е нейната активност или щедрост. Когато това условие не е изпълнено и човек иска само да получава, той загубва способността да обича. Да даваш истински не означава „Ще ти дам, ако ми дадеш", а по-скоро „Ще ти дам без да искам нищо в замяна".

Колко любовници могат да дават, като не очакват нищо в замяна? Несподелената любов съвсем не е приятна - да даваме безвъзмездно не означава да потънем в някакъв емоционален мазохизъм, а да избягваме материалистичния подход в любовта. Човек или обича, или не обича, и любовта не зависи от полученото в замяна, въпреки че в здравата положителна връзка между даденото и полученото трябва да има баланс. Този процес се дължи на индивидуален израз на свободна воля и не става насила. Нормално е да допуснем, че давайки ще предизвикаме подобно поведение в другия, дори когато за целта е необходимо известно време. Но за да стане това, обичащият трябва да запали огъня на желанието с активен първоначален импулс. Често любовта не получава отговор веднага, а правилното равновесие се изгражда ден след ден. То няма да настъпи, ако инициаторът на връзката поиска някаква взаимност, за да продължи да дава. Любовта няма да разцъфне, ако и двете страни изискват по един и същ начин. Любовта никога не е задължение, тя е доброволен акт на самоотдаване - човек не може да иска да притежава, когато се самоотдава с единствената надежда да бъде обичан в замяна. Неравновесието се дължи на очакването, че като се отдаваме на някого, ще задължим другия да ни даде нещо равностойно.

Някои хора горчиво укоряват любимия си, когато той размисли и не желае да продължи връзката- те се чувстват измамени, сякаш са платили за дефектна или недоставена стока.


17. Споделяне па отговорността

Най-разпространената и най-вредна грешка е да припишем вината на другия, когато нещо не е в ред. Зад това поведение се крие конкретна цел - единият да излезе виновен, а другият да остане напълно невинен. Конфликтът поражда непрекъснати ожесточени спорове и всеки се мъчи да се спаси, като принася в жертва другия. Скритата цел на такова поведение е да принудим другия да изпитва вина. По този начин индивидът подобрява позицията си и може да налага собствената си воля и да насочва ситуацията така, както му е изгодно.

Това не означава, че не трябва да посочваме грешките на другия, когато сме искрено убедени в съществуването им, а само че не е честно да извличаме изгода и да се възползваме от ситуацията. Най-добрият начин да анализираме проблемите си е като споделим отговорността, разглеждаме грешките и на двамата и не се съсредоточаваме само върху това кой е виновен. По този начин всеки носи отговорност за грешките и на двамата. Все едно, че казваме: „Поемам отговорността за моите грешки и за грешките на моя партньор".

Възможно е индивидът да се страхува от такава система, особено ако другият е действително небрежен, безотговорен или не особено умен. Това би означавало да поеме бремето на недостатъци, по-големи от неговите. Такава е любовта - всичко трябва да се споделя и единственият начин е да накараме спътника си да разбере небрежността или безотговорността си. Трябва да му покажем необходимостта от равновесие, освен ако не предпочетем раздялата, която е повърхностно и незадоволително решение.

Това е главният проблем на неравния брак - съюз, в които единият партньор превъзхожда другия по ниво на развитие. В този случай единият поема непропорционално голяма тежест. Такова неравенство не се измерва с университетски дипломи, богатство, физически качества или хронологична възраст - то по-скоро е въпрос на съзнателност, зрялост, будност и степен на еволюция. Човек, който извлича лична изгода от връзката, като експлоатира другия, в крайна сметка си получава заслуженото, тъй като кармата не отминава никого.
18. Правилно равновесие между красота и сила

Според универсалната херметическа символика жената представлява красотата, а мъжът - силата. Това са двата стълба на живота. Когато единият не изпълнява ролята, определена от природата, равновесието се нарушава и много трудно се постига щастие. Но какво означават понятията красота и сила? Те не се отнасят до физическата красота и мускулите, а са свързани с трансценденталната концепция за вътрешна красота и психологична и духовна сила. Красотата проличава чрез чувствата, мислите, думите и постъпките на жената, за да се създаде хармоничен ритъм със законите на природата. Женската красота е вътрешна - тя съсредоточава зачеващата й способност върху естетичното съвършенство на невидимите деца. Тя означава още хармония, равновесие, естественост, спонтанност, щастие, оптимизъм, съвършенство, любов, жизненост, интуиция и нежност.

Силата на мъжа е свързана преди всичко с неговата интелигентност, съзнателност, духовна сила, душевно и психическо здраве.

Когато липсва вътрешно равновесие, мъжете стават невротични, агресивни, женствени, „свръхмъжествени" или хистерични, а жените - прекалено властни и развиват мъжки черти.

Обикновено в една сексуална връзка може да видим как чувството за малоценност у мъжа го принуждава да се представя за много силен и способен, което пречи на нежността и естествеността. По време на секс такъв мъж действа бързо, механично и достига оргазъм почти веднага.

Жената търси преди всичко нежност, обич, сила и разбиране. Ако не намери тези качества, понякога е принудена да възприеме поведение, по-подходящо за мъж. Изобщо може да кажем, че мъжете се нуждаят най-много от чувствителност и интуиция, а жените - от повече емоционален контрол и по-голяма способност за обективни разсъждения, за да управляват и насочват женствеността си към постигането на общите и личните цели. За да се създаде качествена двойка, мъжът трябва да бъде постоянен, упорит, съзнателен, интелигентен, нежен и интуитивен, а жената - интелигентна, разбираща, спонтанна, разсъдлива, нежна, любяща, способна да контролира думите и чувствата си.


19. Самоконтрол, дисциплина и воля

Практикуването на истинска любов не е лесно, а овладяването на тази наука изисква съответно обучение. Единственият начин да постигнете тази цел е чрез самообучение и самоконтрол, защото любовта е неделима от индивида. Само чрез издигане на определено равнище на самоконтрол, дисциплина и сила на волята, може съзнателно да се стремим да превъзмогнем сериозните трудности, които неизбежно застават на пътя ни. Ако използваме правилно енергията си, ще можем винаги да разбираме другия и да му осигурим щастие. Любовта изисква непрекъснати грижи - тя е като екзотично растение, за което е необходимо особено внимание. Всеки трябва да влага интелигентност, воля и постоянство, за да доставя щастие на другия. Това означава да толерира и разбира недостатъците му, да го подкрепя в моменти на неуспех и слабост. То означава още и да споделя знанията си с другия, да е нежен и да има безкрайно търпение, да не му доскучава, да знае как да критикува обективно и да понася критика интелигентно и спокойно, да се грижи за щастието на другия преди своето щастие, да знае кога да придружи другия и кога да го остави сам. Той трябва да позволи на другия да се развива свободно като индивид, да бъде откровен и честен, дори когато това ще му навреди, да разбира и подкрепя другия по всички начини. Това изисква и уважение към душата на другия, която е вътрешен храм, лично убежище, недостъпно за никого - оазис, където индивидът възстановява силите, изразходвани в битките на живота. Всеки човек има право да запази това свято място, което е най-съкровеното му убежище. Никой не трябва да се намесва там, освен с разрешение или покана от другия.


20. Вярност

Това е качество, свързано най-силно с вярата в себе си, защото когато това условие е изпълнено, изпълнени са и всички други аспекти на верността. Да бъдеш верен на себе си означава вярност към собствените морални принципи, както, вече обяснихме в главата за морала. Това означава, че индивидът се свързва неразривно със своето Висше Аз и не може да направи нищо, което противоречи на вътрешните му правила. Щастието на двойката зависи преди всичко от верността към себе си, която създава доброволна отговорност да бъдем честни и откровени с другия, независимо от последиците. Когато това първо задължение бъде спазено, верността се ражда от само себе си. Тя зависи преди всичко от духовната вярност и всичко, произтичащо от нея.

Разглеждана като най-висш тип морал, истинската вярност е вътрешно поведение, а не външна фасада на индивида. Любовта и сексуалността не могат да се превърнат в задължение, защото това би било по-неморално, отколкото всеки друг вид неморалност и би означавало да поробим човешко същество със силата на закона и общественото мнение, като го накараме да живее с отблъскващ и неприятен за него партньор, да го подложим на безчестието и унижението да отдава тялото си на човек, когото мрази и от когото се отвращава.

Има индивиди, които плетат мрежи от лъжи, за да прикрият факта, че мамят съпрузите си и колкото и да е парадоксално, обществото, индивидът и измаменият съпруг изпитват сигурност и удовлетворение от тази измама. С други думи, хората са склонни да спазват обществените или външните морални норми, като същевременно нарушават всички правила на индивидуалния, природния и божествения морал. Те възприемат лицемерно поведение, което е пълна противоположност на верността.



Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница