Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието

156. Супа пача. Четири телешки крака се посоляватъ, заливатъ съ 1½-2 кгр. вода, въ която се пущатъ нѣколко дафинови листа, нѣколко зърна черъ пиперъ. Варятъ се на силенъ огънь. Когато сѫ вече добре сварени, изваждатъ се, отдѣлятъ се кокалитѣ, булйонътъ се прецежда върху тѣхъ и сварява съ малко орозъ. Преди сервирането се подправя съ 2 яйца и черъ пиперъ. Подкиселява се съ оцетъ, въ който има сложенъ 3-4 скилидки счуканъ чесънъ.

157. Супа пача. (Другъ видъ). 1връзка свински крака, уши и опашка и ½ кгр. говеждо месо се омиватъ добре, посоляватъ и поставятъ въ голѣма тенджера. Заливатъ се съ студена вода, докато се покриятъ една педя надъ месото. Прибавятъ се нѣколко зърна черъ пиперъ и бахаръ, 3-4 дафинови листа, 1 глава разрѣзана на две лукъ и 2 цѣли глави необеленъ чесънъ. Тенджерата се захлупва, дори ако е възможно, замазва съ тесто.

Вари се на умѣренъ огънь, като се внимава да не кисне, а да ври. Гледа се месото да не се развари.

Пущатъ се 2 суп. лѫжици оризъ. Сварява се. Подбърква се съ две яйца и подкиселява съ оцетъ, въ който се смѣсва малко счуканъ чесънъ или настърганъ хрѣнъ. Въ тази супа се пущатъ парченца отъ варено месо. Поднася се гореща.

158. Супа пача съ моркови. Вземаме 1 кгр. джоланъ,

Стр. 170

една връзка отъ 2 свински крака, 2 уши и опашката. Омиваме ги много добре, посоляваме ги и заливаме съ студена вода, която да ги покрие 1 педя. Прибавя се 1 глава лукъ, нарѣзана на две, 2-3 дафинови листа, нѣколко зърна черъ пиперъ и 2-3 скилидки необеленъ чесънъ. Вари се около 3 часа, следъ като се снема, отдѣля се булйона въ друга тенджера.

За да добиемъ супа пача съ моркови, сваряваме, отдѣлно два моркова, нарѣзваме ги на дребни кубчета, слагаме ги въ супника и изливаме върху тѣхъ отъ булйона, който подбъркваме съ 1 яйце. Подкиселява се съ оцетъ, смѣсенъ съ малко настърганъ хрѣнъ.

159. Шкембе чорба (приготвена по-финно). Едно парче 1½ кгр. шкембе (чистено) го сваряваме въ не солена вода. Сварено добре, нарѣзваме го на дълги ивици. Отдѣлно правимъ запръжка отъ ½ суп. лѫжица брашно и 1-2 суп. лѫжици масло. Запръжката заливаме съ булйонъ отъ шкембето. Прибавяме 2-3 дафинови листа, нѣколоко зърна черъ пиперъ, бахаръ и магданозъ. Оставяме я да поври. Готова, прецежда се, сварява се съ шепичка оризъ. Подправя се съ 2-3 яйца. Шкембето се насича на дребно и прибавя къмъ супата. Поръсва се съ черъ пиперъ. Поднася се съ счуканъ чесънъ, подкиселенъ съ оцетъ.

160. Шкембе чорба. Говеждо или телешко шкембе се изчиства и сварява безъ соль много добре. (По-лесно е да се залѣе съ вода до половината тенджера и да се замаже капака съ тесто. Отъ вечерьта да се прати на фурната). Следъкато оври шкембето, насича се на дребно. Опражва му се една-две главички лукъ, прибавя се оризъ, и се оставя да поври, докато оври ориза. Залива се съ сѫщата вода, въ която е врѣло шкембето. Подправя се съ малко счуканъ чесънъ, яйце и оцетъ. Шкембето се насича на дребно.

161. Шкембе чорба съ млѣко. Избираме много тлъсто говеждо шкембе. Изчистено, заливаме го съ студена вода и варимъ на умѣренъ огънь 4-5 часа, безъ да го посолимъ. Готово се приправя съ малко стопена говежда крехкина (лой) зачервена съ червенъ пиперъ и се смѣсва 1 чаена чаша прѣсно млѣко. Подава се подкиселена съ оцетъ, въ който има счуканъ малко чесънъ. По желание може да се преправи съ яйце. Самото шкембе се насича на дребни парченца и прибавя въ чорбата. Маже и безъ млѣко.

Стр. 171

Супи отъ дивечъ и свинско месо

162. Ловджийска супа. Нарѣзва се малко заешко месо. Опражва се 100 гр. жамбонъ или сланина нарѣзани, единъ морковъ, лукъ е една лѫжичка брашно. Всичко се залива съ говежди булйонъ, посолява се и се прибавятъ 1-2 дафинови листа, магданозъ и 2 чаши бѣло вино. Следъ като оври се приправя съ яйце и киселина.

163. Супа отъ сланина. Взема се 150 грама сланина, измива се съ хладна вода, нарѣзва се и се вари на славъ огънь. Туря се оризъ, магданозъ и целина, 1 морковъ, нѣколко зърна черъ пиперъ и 2-3 дафинови листа. Посолява се. Подава се посипана съ дребенъ зеленъ магданозъ.

164. Супа отъ дивечъ. Взема се месо отъ дивечъ, нарѣзва се и се опражва въ масло, (месото да е безъ кокали). Изпърженото месо се смѣсва съ готовъ говежди булйонъ. Посолява се. Подправя се съ 2 жълтъка, ½ чаша кисело млѣко и малко настъргано индийско орѣхче. Може да се прибави и малко оризъ.

165. Супа отъ прасенце. Взема се предната часть отъ младо прасенце, нарѣзва се на парченца, сварява се съ една глава лукъ, черъ пиперъ, дафинови листа и оризъ. когато се свари, посолява се, нарѣзватъ се 2-3 кисели ябълки и като се сварятъ, се подправя съ яйце и ½ чаша кисело млѣко. Подкиселява се и по желание се прибавя 2-3 пар. счуканъ чесънъ.

166. Супа отъ заекъ. Отдѣлятъ се каба парченца месо, а останалото се употрѣбява за другъ видъ сготвено. Тукъ ще дадемъ една много вкусна супа.

Най-първо се сварява обикновенъ булйонъ отъ нѣколко говежди кокали или джоланъ съ корени за супа. Готовъ, прецежда се. Заешкото месо се нарѣзва на дребни парченца и опражва много добре въ чисто масло. Пуща се въ булйона и вари на тихъ огънь, докато месото се свари. Подбърква се съ единъ жълтъкъ и 2-3 супени лѫжице кисело млѣко.

167. Супа отъ картофи и сланина. Опражва се , глава ситно нарѣзанъ лукъ. Като се вече добре опражи, прибавя се една шепа нарѣзана на дребни кубчета сланина, 2 шепи нарѣзани сѫщо на дребни кубчета картофи и единъ картофъ настърганъ на дребно стъргало. Залива се съ 1½ кгр. вода, посолява се по вкусъ и се оставя да ври до желаемата гѫстота, като се внимава много добре да не се

Стр. 172

разварятъ картофенитѣ кубчета. Подправя се съ единъ жълтъкъ, чубрица и лимонена киселина.

168. Руска окрошка. За окрошка трѣбва да имаме нѣкакъвъ киселъ сокъ (истинска руска окрошка се прави съ специаленъ хлѣбенъ теченъ квасъ, приготвенъ отъ рѫжено брашно) отъ сваренъ киселецъ, джанки или разреденъ чистъ виненъ оцетъ до приятна киселина. Вземаме 3-4 твърдо сварени яйца, 150-200гр. сварено свинско месо, може и шунка безъ тлъстини, 1 краставица, 5-6 стъркчета зеленъ младъ лукъ, 3-4 парчета сварени картофи, всичко нарѣзано на дребни парченца. Слагаме въ супника, посоляваме по вкусъ и заливаме съ приготвенъ киселъ сокъ или квасъ, прибавяме нѣколко лѫжици сметана или кисело млѣко. Окрошката трѣбва да бѫде студена.
Супи отъ риби, раци и др.

169. Рибена супа. Взема се глава отъ сомъ, или 2-3 отъ по-дребна риба, (¼ кгр.). Които се нарѣзватъ на парчета. Омиватъ се и се посоляватъ. Обаче най-вкусна рибена супа става отъ тлъста сомена глава.

Въ 3-4 лѫжички дървено масло се опражва до зачервяване 1 голѣма глава много на дребно нарѣзанъ лукъ. Посипва се съ малко брашно, което сѫщо поопражва съ червенъ пиперъ. Залива се съ 3 чаени чаши вода или зелева чорба. Посолява се и остава да ври, докато лука се свари. Рибата се пуща и внимава да не се развари. Подбърква се съ яйце и подправя се съ оцетъ и черъ пиперъ. Ако имаме магданозъ, посипва се съ дребно нарѣзанъ. Поднася се гореща или студена. Сѫщата супа може да се приготви и безъ масло.

170. Рибена млѣчна супа. ¼ кгр. едра риба безъ дребни кости (или главата на сомъ) се сварява въ посолена вода. На друга страна ¼ суп. лѫж. брашно се разтрива съ 1 супена лѫжица чисто масло и доматенъ сосъ и залива съ една чаша млѣко. Тази каша се налива върху водата, въ която е врѣла супата и долива, ако е нуждно съ още вода. Посолява се съ соль и черъ пиперъ. Подкиселява се съ лимоненъ сокъ и поръсва съ зеленъ магданозъ. Подава се гореща.

171. Супа съ топки. Глави и остатъци отъ шаранъ или друга риба, парчета и опашкитѣ се сваряватъ съ 2-3 червени домати и една глава скълцънъ лукъ, опраженъ предварително въ чисто масло. Прибавя се и магданозъ и нѣколко зърна черъ пиперъ. Щомъ се свари рибата, из-

Стр. 173

172. Супа отъ хайверъ. 1 глава лукъ се нарѣзва на много дребно и опражва въ 1-3 супени лѫжици дървено масло. Зачервява се съ червенъ пиперъ и залива съ 3 чаени чаши вода. Оставя се докато се свари лука. Налива се 2 чаши зелева чорба и вари още 10 минути. 50 грама хайверъ се смѣсва съ 1 супена лѫжица брашно и размива съ малко вода. Излива се въ чорбата, долива се съ гореща вода и оставя да ври още 5-10 минути.

173. Супа отъ раци или отъ миди. Рацитѣ се измиватъ и хубаво сваряватъ, взема се месото, залива се съ водата въ която сѫ се варили, прибавя се ½ лѫж. масло, посолява се, сварява се съ оризъ. Подправя се съ яйце и лимоненъ сокъ.

174. Супа отъ дребни рибки безъ масло. Вземаме 4-5 водни чаши зелева чорба и я смѣсваме съ 2-3 чаши вода. Прибавяме предварително сваренъ въ солена вода 1 глава на дребно нарѣзанъ лукъ. Щомъ заври, пущатъ се ¼ кгр. много дребни рибки. Внимава се да не би рибкитѣ да се разварятъ. Готова, приправя се съ 1 яйце и киселина по желание (оцетъ или лимонъ тузу) и черъ пиперъ. Сѫщата супа може да се направи и съ праженъ лукъ съ дървено масло, зачервенъ съ червенъ пиперъ.

175. Супа съ брашно отъ дребни рибки. Въ 2-3 суп. лѫж. дървено масло опражваме 1 суп. лѫж. брашно. Залива се съ зелева чорба и вода (както по-горната супа). Рибкитѣ се пущатъ въ последния моментъ. Приправя се съ яйце и киселина и поръсва съ черъ пиперъ. Ако има и трѣбва съ зеленъ магданозъ. Тази супа, както и по-горната могатъ презъ лѣтото да се приготвятъ и безъ зелева чорба съ сокъ отъ червени домати.

176. Супа съ червенъ пиперъ отъ дребни рибки. Въ 6-7 чаени чаши вряла вода пущаме 1 глава настърганъ лукъ. Щомъ се свари, прибавяме 1 чаена лѫжичка червенъ пиперъ, 1 суп. лѫж. сосъ отъ червени домати и веднага

Стр. 174

200-300 гр. дребни рибки. Посолява се само съ черъ пиперъ и ако има зеленъ магданозъ.

177. Супа отъ попчета. Вземаме 6-7 попчета, изчистваме ги много добре и сваряваме въ студена вода. Щомъ се посварятъ внимателно, изваждаме среднитѣ кости и тѣзи отъ главата и слагаме месото отново да се свари въ сѫщата вода. Прекарваме смѣсьта презъ решетка. Тази каша доливаме съ 1-2 чаени чаши зелева чорба или сокъ отъ червени домати и я разрѣдяваме съ гореща вода. Прибавя се една главичка опраженъ въ дървено масло на дребно нарѣзанъ лукъ заедно съ 2 супени лѫжици брашно. Подкиселява съ лимоненъ сокъ и посипва съ черъ пиперъ.
Вегетариянски (безместни супи)

Ако сѫ съ дървено масло се подаватъ студени, ако сѫ

съ чисто масло се подаватъ горещи

178. Вегетариянски булйонъ за 6 души. Приготвя се отъ букетъ отъ корени за супа (коренъ пащарнакъ, 2-3 коренчета магданозъ, ¼ глава керевизъ, ½ глава лукъ, 1 морковъ). Прибавя се ¼ кгр. прѣсни гѫби (или шепичка сушени). Още по-вкусенъ е, ако се сложи и малко зеленъ магданозъ. Всичко се вари въ посолена вода. Готовъ, да остане 6-7 чаени чаши. Прецежда се и може да послужи на мѣстото на месния булйонъ.

Доматенъ булйонъ. Сѫщия булйонъ може да се приготви и безъ гѫби, ако нѣмаме такива, а ако е лѣтно време, да му се прибавятъ ¼ кгр. добре озрѣли червени домати.

179. Гѫбенъ булйонъ. Този булйонъ се вари само отъ гѫби печурки. Половинъ кгр. гѫби се изчистватъ и оставятъ да постоятъ около 1 часъ въ студена вода. Тогава се пущатъ въ вряща посолена вода и варятъ 15-20 минути заедно съ 1 главичка настърганъ лукъ. Булйонътъ се прецежда и подава посипанъ съ зеленъ магданозъ и съ гѫбичките, които по желание могатъ да се нарежатъ на тънки

Стр. 175

филийки, или да се оставятъ цѣлички (ако сѫ по-малки). За този булйонъ е много важно гѫбитѣ да сѫ прѣсни и още неотворени, за да не стане булйона черенъ. Отъ едри гѫби съ черни влакна – може да се направи, ако влакната много добре се премахнатъ.

Както по-горния, тъй и този булйонъ могатъ да се сервиратъ съ всички видове пирожки, топки и др. дадени при местния булйонъ съ пълнката на пирожкитѣ само че да бѫде безместна. Подаватъ се горещи, ако сѫ съ горещи прибавки.

180. Вегетариянски булйонъ съ щруделъ. Сваряваме булйонъ отъ корени: една глава лукъ, 1-2 моркови, 1-2 парчета пащарнакъ, 1-2 парчета корени магданозъ. Прецеждаме булйона и го слагаме отново да заври.

181. Булйонъ съ палачинки. Взематъ се 10-12 гѫби печурки, 1 морковъ, парченце целина, коренче магданозъ и пащарнакъ, 1 картофъ и 1 глава лукъ, нѣколко зърна черъ пиперъ и 2-3 дафиневи листа. Посоляватъ се и сваряватъ съ вода. Булйонътъ се прецежда.

Опражватъ се 2 палачинки, сѫщо като за булйонъ № 6, стр. 4, нарѣзватъ се като юфка, посипватъ се съ магданозъ и заливатъ съ горещия булйонъ.
Вегетариянски супи отъ зърнени храни

182. Бобена супа. Сваряваме ¼ кгр. бѣлъ бобъ. Още по-лесно се вари, ако го накиснемъ една нощь съ студена вода. Сольта се поставя следъ омекването на боба, понеже въ противенъ случай бобътъ остава твърдъ и несваренъ.

Щомъ се свари добре боба, нарѣзваме глава лукъ, прибавяме стръкче чубрица и джоджонъ. Ако водата не е достатъчна, доливаме врѣла вода. Щомъ се свари лука, сипва се въ супника и още врѣла се залива съ 1-2 супени лѫжици дървено масло и оцетъ на вкусъ.

183. Супа отъ пресованъ бобъ. 1 чаена чаша много до-

Стр. 176

брѣ сваренъ бѣлъ бобъ се пресова. Опражва му се 1 глава ситно нарѣзанъ лукъ въ 2 суп. лѫжици масло, прибавя се пресованиятъ бобъ и се залива съ 1½-2 кгр. вода. Гледа се супата да е умѣрена гѫста. Посолява се, поръсва се съ магданозъ и чубрица. Подбърква се съ яйце и подкиселява съ оцетъ.

184. Супа отъ варенъ бобъ съ праженъ хлѣбъ. Взема се булйонъ отъ варенъ зрѣлъ бобъ. Въ 1 суп. лѫж. чисто масло се опражва 2 кафяни лѫжички бѣло брашно. Залива се съ булйона отъ боба.

Две парчета хлѣбъ се нарѣзватъ на кубчета и опражватъ въ врѣло масло. Турятъ се въ супника заедно съ малко бобъ и заливатъ съ супата. Подкиселява се по вкусъ и посипва съ черъ пиперъ.

185. Обикновена бобена супа. Сварява се ¼ кгр. зрѣлъ бобъ. Опражва се отдѣлно въ дървено или друго масло 1-2 главички на дребно нарѣзанъ лукъ. Зачервява се съ червенъ пиперъ и прибавя къмъ боба. Супата да е умѣрено гѫста. Поднася се приправена съ 1 жълтъкъ или 1 яйце, посипана съ зеленъ магданозъ и черъ пиперъ. Киселина по желание.

185. Отшелническа чорба. Въ 6-7 чаени чаши врѣла вода се вари шепа бобъ и шепа леща. Следъ 1 часъ се прибавятъ 3 средни моркови, 2 обелени картофи и парчета празъ лукъ, 1 глава лукъ, ако има и шепа магданозъ. Всичко да е нарѣзано на много дребни парчета. Прибавя се и 1 суп. лѫж.хмасло. Въ супника се слагатъ нѣкалка тънки резенчета хлѣбъ, налива се върху тѣхъ булйона заедно съ зарзавата. Посолява се съ черъ пиперъ и зеленъ магданозъ, подкиселява се по желание.

187. Жълта супа отъ зрѣлъ грахъ. 2 шепи грахъ накисваме отъ вечерьта съ гореща вода. На другия день го туряме да ври бавно съ сѫщата вода. Следъ като се свари добре, прибавяме малко масло. Опражваме кубчета хлѣбъ, туряме ги въ супника и веднага заливаме съ врѣлата супа.

188. Супа отъ грахъ. Шепа грахъ се сварява много добре въ солена вода. Пресова се. Въ 1 супена лѫжица масло се опражватъ 2 чаени лѫжички грисъ и 1 чаена лѫжичка брашно. Прибавя се пресованиятъ грахъ.

Залива се съ 1½ кгр. вода и ½ чаена чаша млѣко и оставя да поври. Ако супата е гѫста, разредява се съ още вода. Подкиселява се по вкусъ и посолява се съ черъ пи-
Стр. 177

перъ. Поднася се съ малки кубчета хлѣбъ, припеченъ въ фурна.

189. Обикновена супа отъ леща. Сварява се ½ чаена чаша леща. Залива се съ повечко вода. Още при началото се прибавятъ 2 цѣли глави чесънъ и стръкъ чубрица. Отдѣлно се опражва въ дървено или чисто масло 1 главичка лукъ нарѣзанъ на много дребно, зачервява се съ червенъ пиперъ и слага въ супата. Посолява се. Приправя се преди сервиране съ 1 яйце и подкиселява съ оцетъ. Посипва се съ черъ пиперъ.

Сѫщата супа можемъ да направимъ безъ масло - лукътъ да не е праженъ.

190. Супа отъ печена леща. 1 чаена чаша леща се опича на тавичка въ пещьта и смелва съ машинка за кафе. Въ 2 супени лѫжици чисто или дървено масло се опражва лещеното брашно. залива се съ 6 чаени чаши вода и оставя да ври. Ако супата е гѫста, разредява се съ още вода. Оставя се да ври. Подправя се съ соль и черъ пиперъ. Подава се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

191. Пресована супа отъ леща. Сварява се 1 чаена чаша леща много добре. Пресова се, да се обърне на гѫста каша. Въ 2 лѫжици чисто масло се опражва ½ супена лѫжица брашно, къмъ което се прибавя лещеното пюре, което сѫщо се поопражва. Залива се съ вода, въ която е врѣла лещата и долива съ друга вода, ако е малко водата. Посолява се и вари нѣколко минути. Поднася се подкиселена съ оцетъ и посолена съ черъ пиперъ.

192. Супа отъ леща съ млѣко. Една чаена чаша леща се сварява много добре. Обцежда се отъ водата и пресова. Въ 1 суп. лѫж. брашно, прибавя се лещата, която сѫщо се малко изпражва. Залива се съ врѣла вода и 1 чаена чаша млѣко до желаната гѫстота. Посолява се. Готова, се подава съ пражени кубчета хлѣбъ.
Супи отъ зарзаватъ и брашнени продукти

193. Постенъ боршъ. Опражватъ се въ 3 лѫжици чисто масло 2 глави ситно нарѣзанъ лукъ, зачервява се съ червенъ пиперъ, посолява се и се залива съ 1½ кгр. вода. Следъ като заври се прибавя ⅛ зелка прѣсна или кисела, 2 картофа, 2 моркова, 1 глава целина, 1 коренъ магданозъ, малко цвѣкло - всичко нарѣзано на тънки пръчици и малко домати. По-добре е цвѣклото да се свари отдѣлно, а зелето и коренитѣ да се пустнатъ позкъсно отъ другия

зарзаватъ. Следъ като се свари добре зарзавата (като се внимава да не се развари) се долива борша съ ¼ кгр. млѣко или вода, подбърква се съ яйце и кисело млѣко и се подкиселява по желание. Както и при блажния боршъ внимава се зарзавата да не е прекалено много.

194. Пролѣтна супа. Въ 7-8 чаени чаши врѣла вода се спущасоль. Щомъ заври се прибавятъ следнитѣ треви, нарѣзани много дребно: шепа снанакъ, шепа лападъ, шепа магданозъ, джоджонъ, шепа киселецъ и 3-4 стърка зеленъ лукъ. Прибавя се и малко оризъ. Оставя се да ври. Готова, приправя се съ 1 яйце и ¼ кгр. кисело млѣко. Посолява се съ соль и черъ пиперъ. По-вкусна е, ако се яде по-студена. По желание се пускатъ и 2-3 твърдо сварени яйца, нарѣзани на по две.

195. Супа отъ коприва. Въ 1-2 суп. лѫжици масло се опражва 1 китка зеленъ или старъ лукъ, нарѣзани на много дребно, прибавя се ½ суп. лѫж. брашно, което сѫщо се поопражва. Залива се съ 7-8 чаени чаши врѣла вода. Щомъ заври, прибавя се малко оризъ. Готова, приправя се съ едно яйце и ¼ кгр. кисело млѣко, скълцънъ магданозъ и черъ пиперъ. Подкиселява се по желание съ лимоненъ сокъ или лимонъ тузу.

196. Лека копривена супа съ праженъ хлѣбъ. 2-3 шепи коприва се омива въ солена врѣла вода. Насича се. Опражва се въ дървено масло, заедно съ 1 главичка на дребно нарѣзанъ лукъ. Залива се съ 4-5 чаени чаши вода и се вари. Подава се съ кубчета припеченъ хлѣбъ.

197. Супа отъ спанакъ. Въ 1-2 суп. лѫжици чисто масло се опражва главичка насѣченъ лукъ. Посипва се съ ½ суп. лѫж. брашно, което се сѫщо поопражва и прибавя 2 голѣми шепи спанакъ, нарѣзанъ на дребно и малко джоджонъ. Още се поопражва, залива се съ 7-8 чаени чаши вода, прибавя ù се 2 суп. лѫж. оризъ и оставя да ври. Подбърква се съ едно яйце и 1-2 чаени чаши кисело млѣко. Пущатъ се въ супата две твърдо сварени яйца, обелени и разрѣзани по на четири и поръсва съ магданозъ. Сѫщата супа може да се направи и съ дървено масло или съвсемъ безъ масло и безъ брашно. Вмѣсто спанакъ може да се вземе лападъ или коприва.

198. Супа отъ лозови листа. Въ 2-3 суп. лѫж. чисто масло се опражва, нѣколко стърка зеленъ лукъ нарѣзанъ на дребно. Посолява се и залива съ 6-7 чаши врѣла вода. Щомъ заври, прибавятъ се около 15-20 прѣсни лозови листа,

нарѣзани на много тънки ивици. Пуща се и малко

Стр. 179

оризъ, зеленъ магданозъ и копъръ. Готова, приправя се съ едно яйце и ½ кгр. кисело млѣко. По желение се подкиселява съ лимонъ тузу или лимоненъ сокъ и посипва съ черъ пиперъ.

199. Супа магданозъ. 2 голѣми китки магданозъ се насичатъ на дребно. Въ 2 суп. лѫж. чисто масло се опражва ½ суп. лѫжица брашно и магданозътъ. Залива се съ 4 чаени чаши вода и ¼ чаша млѣко. Посолява се. Вари се 10 минути. Едно яйце се малко поразбива съ 1 чаена лѫж. брашно и както ври супата, съ малка лѫжичка се капва капка по капка. Подкиселява се съ лимоненъ сокъ. Поднася се съ опражени кубчета хлѣбъ.

200. Пролѣтна супа отъ киселецъ. Въ 1 суп. лѫжица чисто масло се опражва 1 суп. лѫж. брашно. Заливасе съ 7-8 чаени чаши вода и ½ чаша прѣсно млѣко. Току що преди сервиране, шепа киселецъ и шепа магданозъ се измиватъ и насичатъ извънредно много добре и се прибавятъ къмъ врящата супа. Оставя се да клокне 3-4 минути. Посолява се. Подава се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

201. Супа отъ яйца съ спанакъ. 3 яйца се варятъ много твърдо и нарѣзватъ на дребни парченца. Опражва се въ 2 лѫжици чисто масло една главичка настърганъ лукъ, ½ суп. лѫжичка брашно и шепа спанакъ. Залива се съ 1 чаша прѣсно млѣко и 3 чаши вода. Посолява се съ соль. Оставя се да ври, докато се свари спанака. Когато вече супата е готова, подкиселява се съ лимоненъ сокъ. Нарѣзанитѣ яйца се турятъ въ супника и върху тѣхъ залива супата. Подправя се съ черъ пиперъ и дребенъ магданозъ.

202. Супа отъ макарони и спанакъ. Опражваме една глава лукъ и шепа спанакъ нарѣзанъ на дребно въ 1-2 суп. лѫж. масло. Заливаме го съ 6-7 чаени чаши вода и щомъ водата заври, пущаме шепа на дребно начупени макарони. Като се сварятъ макаронитѣ, ако водата е малко, прибавя се още врѣла. Подправя се съ 1 яйце. Въ супника натрошаваме парче старо сирене или настъргваме кашкавалъ и върху него, токущо преди сервирането, изливаме супата. По желание се подкиселява или поръсва съ черъ пиперъ.

203. Супа съ топки спанакъ. Сваряваме въ солена вода ¼ кгр. спанакъ. Прецежда се водата му въ отдѣлна тенджера, а спанакътъ сенасича на дребно. Опражва се въ 1-2 суп. лѫж. масло 1 суп. лѫж. брашно и залива съ водата отъ спанака. Ако водата се окаже недостатъчна, долива се още врѣла вода.

Стр. 180

205. Супа отъ спанакъ и маслини. Четвъртъ кгр. спанакъ се очиства, омива и насича на дребно. Опражва се въ чисто или дървено масло, заедно съ 1 глава насѣченъ лукъ. Залива се съ 6-7 чаени чаши вода, прибавя се шепа маслини, ½ кафяна чашка оризъ. Вари се. За миризма се слага черъ пиперъ и магданозъ. Готова, подбърква се съ ½ кгр. кисело млѣко и едно яйце. Подава се горѣща. Подкиселява се по вкусъ съ лимоненъ сокъ и лимонъ тузу.

205. Супа отъ спанакъ съ картофени галушки. Четвъртъ кгр. спанакъ се насича извънредно дребно. Въ 2 супени лѫжици чисто масло се опражва спанака заедно съ една главичка настърганъ лукъ. Предварително се посолява. Залива се съ вода и оставя да ври, докато се свари булйона. Да се вари бързо, за да бѫде супата по-бистра.

На друга страна 2 сварени картофа се обелватъ и пресоватъ. Въ картофеното пюре се прибавя 1 яйце, колкото орѣхъ, чисто масло и брашно, докато се получи възгѫста каша. Посолява се съ соль и червенъ пиперъ. Отъ тази каша, съ помощьта на чаена лѫжичка, се пущатъ галушки въ врящия вече на тихъ огънъ булйонъ. Галушкитѣ се варятъ, докато изплаватъ на повърхностьта. Ако се разпиляватъ, трѣбва да имъ се прибави още брашно, за да стане кашата по-гѫста.

206. Супа отъ домати. 1 кгр. домати добре озрѣли се нарѣзватъ на парчета и изцеждатъ. Въ тиганя се опражва 2 суп. лѫж. дървено масло, 1 глава лукъ и ½ супена лѫжица брашно. Зачервява се съ малко червенъ пиперъ. Лука се залива съ ¼ кгр. вода и оставя да ври докато поомекне. Прибавя се сока на доматитѣ, още вода и ½ кафяна чашка оризъ. Щомъ ориза и лука се сварятъ, се прибавя малко скълцънъ магданозъ. подбърква се съ яйце.

Стр. 181

208. Доматена супа съ парени топки. Въ 1-2 суп. лѫжици масло, се опражваме 1 главичка лукъ и после опражваме 1 суп. лѫж. брашно. Заливамесъ сокъ отъ 1 кгр. червени домати или размитъ доматенъ сосъ. Прибавяме нуждното количество вряла вода и посваряваме супата. Подаваме я съ топкитѣ, които сѫ дадени на стр. 141, рецепта 39.

209. Млѣчна супа съ домати. Китка магданозъ, 1морковъ и 1 глава лукъ се сваряватъ съ вода. Този булйонъ сепрецежда. На друга страна две суп. лѫжици чисто масло се опражва 1 суп. лѫжица бѣло брашно и залива съ 1 чаена чаша млѣко. Посолява се и смѣсва съ булйона. Щомъ заври, пущатъ се 4 добре озрѣли червени домати, разрѣзанипо на четири. Щомъ доматитѣ се сварятъ, снема се отъ огъня, поръсва се съ скълцънъ магданозъ и подава гореща.

210. Даматенъ булйонъ съ грахъ. 1 кгр. домати се сваряватъ съ ½ кгр. вода. Този доматенъ булйонъ се прецежда добре, посолява и още малко посварява. Въ друга тенджера се сварява 2 шепи грахъ съ соль и сода, обцежда се, залива се съ вода, пакъ обцежда и насипва въ супника. Поръсва се съ шепа нарѣзанъ зеленъ магданозъ, залива се врѣлия доматенъ булйонъ, който се подправя съ черъ пиперъ. Тази супа е много лека, особено за лѣтнитѣ горещини.

211. Доматена супа съ пражена галета. Единъ кгр. много добре озрѣли червени домати се нарѣзватъ исваряватъ съ 2-3 чаени чаши вода. Прекарватъ се презъ сито. Въ дървено масло се опражва една главичка лукъ, настъргана на стъргало. Следъ като се опражи лука, пуща се въ него 2 суп. лѫж. галета счукана и оставя на огъня да поври. Посолява се ако супата е гѫста ù се налива още вода. Снема се отъогъня и веднага подбърква съ едно яйце. Посипва се съ нарѣзанъ зеленъ магданозъ и черъ пиперъ. Поднася се студена.

Стр. 182

214. Супа отъ моркови. Въ 2-3 лѫжици чисто масло се опражва половинъ супена лѫжица бѣло брашно и две чаени лѫжици грисъ. Залива се съ една чаена чаша млѣко и 3 чаени чаши вода. Посолява се. Ако супата е гѫкта, добавя се още вода. Предварително 2 сварени моркова се нарѣзватъ на много тънки дълги пръчици, които заедно съ водата, въ която сѫ врѣли, се изсипватъ върху супата.

Поръсва се съ черъ пиперъ и магданозъ. Подкиселява се съ лимоненъ сокъ. Подбърква се 1 яйце и поднася горѣща.

214. Доматена супа съ бамя. 1 кгр. домати се нарѣзватъ на парчета и посоляватъ. Прецеждатъ се. Опражва се 2главички лукъ въ дървено масло, прибавя се червенъ пиперъ,соль и залива съ сока отъ доматитѣ. Като заври се прибавя шепа бамя и малко чубрица. Когато еготова,подбърква се съ 1 яйце и посолява съ черъ пиперъ.

215. Супа отъ керевизъ. Взематъ се 3-4 голѣми глави керевизъ. Обелватъ се и много добре измиватъ. Заливатъ се съ 6-7 чаени чаши вода. Щомъ се посварятъ, изважда се керевиза, авъ водата имъ се прибавя малко оризъ и щомъ се посвари - 1-2 суп. лѫжици доматенъ сосъ или сокъ отъ ½ кгр. много добре озрѣли червени домати, соль, колкото яйце чисто нетопено масло и черъ пиперъ. Посварява се до окончателното сваряване на супата. Супата се подава и посипана съ настъргънъ кашкавалъ.

216. Картофена супа. Сваряваме 3-4 едри картофа, обелваме ги пресоваме. Въ тенджера слагаме 1-2 суп. лѫж. чисто масло и въ него опражваме ½ суп. лѫж. брашно.Тогава прибавяме картофеното пюре, което сѫщо поопражваме. Заливамесупата съ 1 чаена чаша прѣсно млѣко и 4-5 чаши врѣла вода. Посолява се по вкусъ. Отдѣлно сваряваме твърдо 3 яйца, разрѣзваме ги на прѣко по на две и пущаме въ супата. Поръсваме я съ много на дребно скълцънъ магданозъ и черъ пиперъ.

Стр. 183

218. Супа отъ картофи. Сваряватъ се ½ кгр. картофи. Обелватъ се и пресоватъ. Настъргва се 1 глава лукъ и опражва въ една лѫжица чисто масло. Прибавя се 1 суп. лѫжица брашно, което сѫщо се опражва. Смѣсва се всичко, залива се съ 7-8 чаени чаши вода и оставя да ври ¼ часъ. Посолява се споредъ вкуса. Супата да е умѣрено гѫста. Подбърква се съ яйце и приправя се съ киселина и черъ пиперъ.

219. Супа отъ сурови картофи. Въ горѣща вода се пущатъ 1 морковъ, парче керевизъ (целина), коренъ магданозъ и 1 стръкъ празъ.

Като се свари булйонътъ се прецежда и прибавя малко масло и соль. Настъргватъ се на едро стъргало 1-2 картофа. Оставя се да поври. Поднася се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

Зарзаватътъ отъ булйонъ се подава залянъ съ малко чисто масло, като гарнитура.

220. Супа отъ картофи и сирене. Въ 1-2 суп. лѫжици масло се опражва 1 глава дребно нарѣзанъ лукъ, посипва се съ 1 суп. лѫжица брашно, поопражва се още малко и залива съ 6-7 чаени чаши вода. Посолява се. Прибавятъ се 3-4 картофа нарѣзани на дълги пръчици и се внимава да не се разварятъ. При сервирането се подправя съ 1 палче натрошено сирене. Поръсва се съ чубрица. Подкиселява се по желание.

221. Картофена супа съ праж. кубчета. Сваряваме 3-4 голѣми картофа и ги пресоваме. Въ 1-2 суп. лѫж. чисто масло опражваме 1 суп. лѫжица брашно, прибавятъ се картофитѣ и заливатъ съ ½ чаена чаша млѣко и вода. Посолява се. Поднася се съ пражени кубчета хлѣбъ.

222. Пролѣтна картофена супа. Сваряватъ се 2-3 бѣли сипкави картофа и пресоватъ. Въ 1-2 суп. лѫж. чисто нетопено масло се опражва ½ суп. лѫж. бѣло брашно и прибавя тогава картофеното пюре, което се поопражва. Залива се съ 7-8 водни чаши вода и 1 чаша прѣсно млѣко. Посолява се. Оставя се да поври. Супата да е умѣрено

Стр. 184

223. Картофена супа съ зеленъ бобъ. Въ 1-2 суп. лѫжици до зачервяване вряло чисто масло се опражва 1 суп. лѫжица брашно. Щомъ брашното се зачерви, прибавятъ се 4-5 суп. лѫжици смлѣни варени картофи. И тѣ се добре поопражватъ заедно съ брашното. Залива се съ 7-8 чаени чаши врѣла вода и посолява по вкусъ. Ако е зимно време, вземаме консервиранъ зеленъ бобъ, а ако има прѣсенъ, сваряваме го отдѣлно въ посолена вода. Бобътъ се нарѣзва на малки парченца и около 1 шепа се пуща въ супата. Оставя се да поври. Супата да не е рѣдка, а доста гѫстичка. При поднасяне се сипва гореща въ супника и ù се прибавятъ пражени кубчета отъ вчерашенъ бѣлъ хлѣбъ, доста позачервени. Още по-вкусни сѫ, ако сѫ отъ кифла (семелъ). Тази супа е много вкусна.

224. Супа отъ картофени топки. Сваряваме три-четири сипкави картофа. Обелваме ги и ги пресоваме. Въ една две супени лѫжици сгорещено чисто масло опражваме половинъ суп. лѫжица бѣло брашно и веднага прибавяме 1 суп. лѫжица отъ картофеното пюре, което сѫщо се поопражва съ брашното. Залива се съ 6-7 чаени чаши вода и посолява по вкусъ. Въ останалото пюре слагаме 1 яйце и брашно на меко тесто. Тѣ се правятъ голѣми колкото орѣхи и вѫтре имъ се слага много малко ситно скълцънъ магданозъ. Десетина минути преди сервирането, топкитѣ се пущатъ въ врящата супа и върху тихъ огънь се сваряватъ, докато изплаватъ на повърхностьта. Супата се поднася гореща посипана съ зеленъ скълцънъ магданозъ и черъ пиперъ. Още по-вкусна става супата, ако я залѣемъ съ гѫбенъ булйонъ.

225. Икономична супа. 3 моркова, 3 картофа и среда отъ едно дебело парче хлѣбъ се посоляватъ, заливатъ съ вода, и сваряватъ до преваряване. Тази супа, се прекарва презъ сито, долива се съ вода, ако е много гѫста. Най-после ù се пуща парче чисто нетопено масло. Поднася се съ праженъ хлѣбъ на кубчета.

226. Супа отъ зеленъ фасулъ. Вземаме ¼ кгр. зеленъ фасулъ. Очиства се и пуща да ври въ посолена кипяща вода (около 7-8 чаени чаши). Ако искаме да остане зеленъ, пущаме ½ чаена лѫжичка сода. Тази супа можемъ да я приправимъ съ зрѣлъ или зеленъ на дребно нарѣзанъ

Стр. 185

227. Супа отъ бакла. Вземаме ¼ кгр. бакла, изчистваме я и сваряваме въ посолена вода. Когато вече е наполовина сварена, прибавя ù се 2-3 стръка зеленъ лукъ, нарѣзанъ на дребно (може 1 глава зрѣлъ лукъ) и опраженъ въ дървено или чисто масло. За миризма ù се прибавя малко магданозъ, а повече копъръ. Готова, се приправя съ ½ кгр. кисело млѣко смѣсено съ 1 яйце. Подправя се вряща. Посипва се съ черъ пиперъ.

Нѣкои я обичатъ неприправена, дори и безъ масло. Подава се гореща (ако е съ чисто масло) и студена, ако е съ дървено или безъ масло.

228. Лесна зимна супа. Сипваме въ една тенджера 6-7 чаени чаши врѣла вода, посоляваме и прибавяме 1 супена лѫжица чисто нетопено масло и букетъ на супа (пащарнакъ, керевизъ, магданозъ и картофъ). Следъ като добре се сварятъ пуща се шепичка фиде. Приправя се съ 1-2 яйца и подкиселява съ лимоненъ сокъ или лимонъ тузу. Посипва се пожелание съ черъ пиперъ.

229. Гѫста супа. Въ 1 суп. лѫжица чисто масло се опражва 1 главичка настърганъ лукъ и прибавя 1 суп. лѫж. бѣло брашно.

Отдѣлно въ солена вода се сварява почти до разваряване 1 морковъ, 2 картофа и по 1 коренъ магданозъ и пащарнакъ добре изчистени и обелени. Изваждатъ се отъ водата и пресоватъ. Прибавятъ се къмъ опраженото брашно. Заливатъ се съ водата, въ която сѫ се варили коренитѣ. Ако е нуждно долива се още вода. Супата да е доста гѫстичка. Супата се посварява и отново прекарва презъ решетка. Поднася се гореща съ пражени кубчета хлѣбъ.

230. Супа отъ празъ и маслини. Въ 3-4 суп. лѫжици дървено масло се опражва 1 стръкъ празъ лукъ нарѣзанъ на много дребно. Прибавя се 1 стръкъ на по-едри парчета. Всичко се опражва. Тогава се сипва къмъ него 1 суп. лѫж. брашно, което се опражва до леко зачервяване. Залива се съ 3 чаени чаши зелева чорба и долива съ още 3-4 чаши
Стр. 186

врѣла вода. Щомъ заври се пуща шепа маслини, които се сѫщо сваряватъ. Готова , прибавя се 1 яйце и поднася посипана съ черъ пиперъ. Сѫщата супа може да се приготви и безъ маслини.

231. Млѣчна супа съ моркови. Една суп. лѫж. бѣло браашно се опражва въ 2 суп. лѫж. чисто масло. Залива се съ 2 чаени чаши млѣко и 5-6 чаени чаши вода. Посолява се и оставя да ври на тихъ огънь, докато се оцъкли маслото.

Отдѣлно се сваряватъ въ солена вода 2 моркова, нарязватъ се и опражватъ въ чисто масло заедно съ кубчета бѣлъ хлѣбъ. Турятъ се въ супника, заливатъ се съ супата, посолава се съ черъ пиперъ и се поднася гореща.

232. Супа отъ моркови (лесна супа). Сваряватъ се 4-5 моркови въ солена вода до омекване. Настъргватъ се на едро стъргало (за сладко) и смѣсватъ съ булйонъ, въ който сѫ се варили. Пуща се парче чисто нетопено масло, голѣмо колкото кокоше яйце. Посолява се по вкусъ съ соль и черъ пиперъ. Поднася се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

233. Супа отъ пресовани моркови. 2 моркови много добре се сваряватъ и пресоватъ. Опражва се въ 2 с. лѫжици чисто масло, една супена лѫжица бѣло брашно, следъ което се прибавятъ морковитѣ, които сѫщо малко се поопражватъ. Залива се съ 1½ кгр. вода и оставя да поври 10 минути. Снима се отъ огъня и подбърква съ яйце. Посолява се съ черъ пиперъ и по желание подкиселява.

234. Супа отъ карнабитъ (цвѣтно зеле). 1 супена лѫжица брашно се опражвавъ 2 супени лѫжици чисто масло. Залива се съ 7-8 водни чаши вода и 2 кафяни чашки млѣко. Посолява се и се оставя да ври. Внимава се супата да не много гѫста. Една малка главичка карнабитъ се нарѣзва на парченца и пуща въ врящата супа, като се гледа да не се развари. Подправя се съ лимоненъ сокъ и черъ пиперъ.

235. Супа отъ целина (керевизъ). Изчиства се една голѣма глава целина и нарѣзва на малки парчета. Сварява се въ вода много добре и пресова. Смѣсва се съ 7 чаени чаши вода, посолява се съ соль и черъ пиперъ. Четвъртъ часъ преди ядене, смѣсва се съ чисто нетопено масло колкото яйце и 1 чаена чаша млѣко. Подкиселява се съ лимоненъ сокъ по вкусъ. Поднася се съ пражени кубчета хлѣбъ. Тази супа се препорѫчва за нервозни хора.

236. Супа отъ скълцанъ зеленъ бобъ. ½ кгр. зеленъ бобъ се сварява въ солена вода, ½ чаена лѫж. сода. Водата отъ боба се смѣсва съ ½ кгр. прецедени червени домати
Стр. 187

туря да ври. Бобътъ се скълцва много на дребно. Въ 2-3 супени лѫжици чисто или дървено масло се опражва ½ суп. лѫжица брашно, което заедно съ боба се туря въ супата. Поднася се приправена съ 1 яйце и черъ пиперъ.

237. Претрита супа отъ зеленчукъ. 1 глава лукъ, 1 морковъ, 1 коренъ керевизъ, 1 картофъ, 1 коренъ магданозъ и ¼ чаена чаша сваренъ бѣлъ бобъ се вари на каша. Пресова се. Посолява се, опражва се съ 1 суп. лѫжица брашно, залива се съ булйона отъ зарзавата. Подправя се съ киселина и черъ пиперъ. Поднася се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

238. Постна солдатска чорба. Две глави лукъ се нарѣзватъ на много дребно и опражватъ добре въ 3-4 суп. лѫж. дървено масло. Зачервяватъ се съ червенъ пиперъ, заливатъ съ 7-8 чаени чаши вода. Оставя се да ври. Щомъ заври, пущатъ се следнитѣ продукти, всичко нарѣзано на дребно: 2-3 картофа, шепа зеленъ бобъ, 3-4 зелени пиперки, 1 морковъ, парче прѣсно или кисело зеле, магданозъ, 4-5 червени домати, и ако имаме 2-3 суп. лѫжици сваренъ зрѣлъ бобъ. Вари се на умѣренъ огънь. Ако водата се окаже недостатъчна, долива се още вода и то само врѣла. Преди сервирането се приправя съ 1 суп. лѫжица опражено и зачервено съ червенъ пиперъ брашно (или само размито съ вода). По желание се подкиселява съ лимонъ тузу, или оцетъ и посипва съ черъ пиперъ. Може да се поднесе и студена. Може вмѣсто бобъ да се сложи 1 суп. лѫжица оризъ и лукътъ да не е опраженъ.

239. Супа отъ гѫби. Една много лесна и вкусна супа. Сваряватъ се въ солена вода ½ кгр. прѣсни гѫби, предварително добре очистени.

Въ тенджерка отдѣлно се слага 1-2 суп. лѫж. чисто масло и въ него се опражва до зачервяване 1 суп. лѫж. брашно. Залива се съ булйона отъ гѫбитѣ. Долива се още врѣла вода, ако се окаже недостатъчно. Оставя се на огъня да кипне.

Гѫбитѣ цѣли се слагатъ въ супника и върху тѣхъ залива супата. Поднася се гореща съ кубчета праженъ хлѣбъ.

240. Гѫбена супа съ желтъци. Сваряватъ се 1 кгр. прѣсни гѫби (за предпочитане печурки). Ако сѫ голѣми, нарѣзватъ се на малки парчета. Отдѣлно отъ тѣхъ се сварява въ посолена вода 2-3 суп. лѫж. оризъ до разваряване. Този оризъ се прекарва презъ сито и смѣсва съ гѫбения булйонъ. Преди сервиране, въ супника слагате 2-3 желтъка и върху

Стр. 188

тѣхъ изливаме постепенно булйона врящъ. Гѫбитѣ сѫщо се прибавятъ.

241. Французка супа. 1 парче зеле, 1 морковъ, 2 картофа и 2 шепи сварени гѫби се нарѣзватъ на тънки парченца иопражватъ въ масло. Посолява се. Залива се съ вода и следъ като добре се сварятъ се подбърква съ яйце и подкиселява съ оцетъ.

242. Супа отъ зеле. Опражва се въ 2 суп. лѫжици чисто масло една супена лѫж. брашно. Залива се съ 1 чаена чаша млѣко и 6-7 чаени чаши солена вода, въ която предварително е сварена ⅛ зелка, нарѣзана на извънредно тънки филийки. Оставя се зелето да поври съ горната смѣсь. 2 филийки хлѣбъ се разрѣзватъ на 4 и опражватъ въ чисто масло до зачервяване. Сервиратъ се заедно съ супата.

243. Супа отъ зеле съ маслини. Половинъ зелка се нарѣзва на много дребно и опражва въ 2-3 супени лѫжици дървено масло. Зачервява се съ червенъ пиперъ и залива съ 4-5 чаени чаши вода. Като заври, пуща се шепичка оризъ. Следъ като се посвари оризътъ, залива се съ 2-3 чаени чаши зелева чорба и оставя да поври, докато се свари ориза. Прибавятъ се 10-15 маслини, които сѫщо се сваряватъ съ супата. Подбърква се съ яйце и посолява съ черъ пиперъ.

244. Супа отъ зеле. Въ 2 суп. лѫжици чисто масло се опражва 1 суп. лѫжица бѣло брашно. Залива се съ 1 кгр. вода и 2 чаши млѣко. Посолява се. Като заври му се прибавя 1½ шепа зеле, нарѣзано на много тънки ивици. Следъ като оври зелето, подбърква се съ 1 яйце, подкиселява съ лимоненъ сокъ и поръсва съ черъ пиперъ.

245. Супа отъ червено зеле. 1 суп. лѫж. бѣло брашно се опражва въ 1-2 супени лѫжици чисто масло. Залива се съ 5-6 чаени чаши прѣсно млѣко и 3 чаши вода (въ която се е варило зелето). Посолява се и се посварява. Парче прѣсно зеле се сварява въ посолена вода. Сварено, изважда се (водата му се употрѣбява за сѫщата супа), насича се на дребно и пуща въ супата. Посипва се съ черъ пиперъ.

Подава се гореща съ кубчета праженъ хлѣбъ.

246. Супа отъ зелева чорба. Нарѣзваме 1-2 стърка празъ лукъ или обикновенъ лукъ на дребно и го опражваме въ 3-4 суп. лѫж. дървено масло. Зачервяваме съ червенъ пиперъ и заливаме съ 2-3 чаени чаши врѣла вода и го варимъ докато се свари оризътъ и лукътъ. Тогава се прибавя 4-5 чаши зелева чорба, съ която още се посварява оризътъ и лукътъ. Въ противенъ случай лука остава суровъ.
Стр. 189

Сѫщата супа може да се приготви и съ обикновенъ лукъ като се постѫпи по сѫщия начинъ.

247. Супа отъ зелева чорба съ брашно. Опражваме 1 стъркъ празъ лукъ на дребни и 2 стърка на едри парчета въ 2-4 суп. лѫж. дървено масло. Прибавя се 1 суп. лѫж. брашно. Заливаме го съ вода докато омекне. Прибавяме шепичкаоризъ и вода докато се свари ориза. Тогава едва заливаме съ 6-7 чаени чаши зелева чорба. Посварява се. Снема се отъ огъня и веднага приправя съ 1 яйце. Поръсва се съ черъ пиперъ.

248. Тараторъ отъ краставици. 1 краставица се обѣлва и нарѣзва на дребни парченца. Посолява се и оставя да постои. Нѣколко скилидки чесънъ се посоляватъ, счукватъ се съ ядки отъ 5-6 орѣхи и се прибавя 1 суп. лѫжица дървено масло и 1 супена лѫжица оцетъ. Чесънътъ съ орѣхитѣ се изсипватъ върху краставицата и разбиватъ съ половинъ кгр. кисело млѣко. Разрѣдява се съ студена вода до желаемата гѫстота. Подправя се съ черъ пиперъ и нарѣзанъ копъръ. За лѣтнитѣ горещини е особено приятенъ, ако е студенъ. Може да се приготви и безъ орѣхи.

249. Тараторъ отъ маруля. Вземаме сърдцето на една добра маруля и го нарѣзваме на много дребно. Посоляваме я, прибавяме нѣколко скилидки счуканъ чесънъ, съ 2 суп. лѫжици дървено масло и 1 суп. лѫж. оцетъ, ½ кгр. кисело млѣко. Веднага се залива съ студена вода и поръсва съ копъръ и магданозъ. Подкиселява се по желание. Този тараторъ трѣбва да се приготвя току що преди сервиране, понеже марулята, посолена, лесно увѣхва.

250. Тараторъ безъ кисело млѣко (за лѣтнитѣ горещини). Нарѣзваме една обелена прѣсна краставица на много дребно, посоляваме, прибавяме нѣколко скилидки счуканъ чесънъ и оставяме да постои ¼ часъ. Заливаме съ много студена вода. Подкиселява се съ оцетъ. По желание слагаме копъръ или ½ чаена чаша счукани орѣхи.

251. Супа отъ кестени. Половинъ кгр. кестени се сваряватъ въ вода, заедно съ черупкитѣ. Половината се обѣлватъ и пресоватъ на финно пюре.

Въ 2 супени лѫжици чисто или дървено масло се опражва ½ супена лѫжица брашно и пресованитѣ кестени. Залива се съ 7-8 чаши булйонъ, приготвенъ отъ корени за супа. Посолява се съ соль и черъ пиперъ. Внимава се супата да е умѣрено гѫста. Подкиселява се съ лимоненъ

Стр. 190

сокъ иподнася съ останалитѣ кестени, нарѣзани на тънки пръчици. Тази супа е особено питателна за малки деца.

252. Постна супа отъ кестени (другъ видъ). 6 кестени се сваряватъ съ черупкитѣ. Обелватъ се и се пресоватъ. Въ 1 суп. лѫжица чисто масло се опражватъ 2 чаени лѫжички грисъ и 1 чаена лѫжичка брашно. Прибавя се пюрето отъ кестенитѣ и още поопражва. Залива се съ 6-7 чаени чаши вода и 1 чаена чаша млѣко, да се образува умѣрена гѫста супа. Посолява се съ соль и черъ пиперъ и вари на умѣренъ огънь. Поднася се съ кубчета праженъ хлѣбъ.

253. Ябълкова супа. Вземаме 1 кгр. кисели ябълки, обѣлваме ги, нарѣзваме ги на парченца и ги заливаме съ 6-7 чаени чаши студена вода. Позахаряваме ги по вкусъ. Прибавяме 10-15 счукани бадеми и едно парче бѣлъ хлѣбъ нарѣзано на дребни парченца. Слагаме ги да се варятъ на тихъ огънь, докато всичко се свари добре. Прекарваме я презъ сито (решетка) и я поднасяме топла. Тази супа е особено приятна за деца или хора следъ тежко боледуване.

254. Супа отъ гризъ. ½ супена лѫжица брашно и ½ грисъ се опражватъ въ 2 супени лѫжици чисто масло. Заливатъ се съ ¼ кгр. прѣсно млѣко и 6-7 чаени чаши вода, посолява се и се оставя да поври. Приправя се съ 1 яйце, поръсва се съ магданозъ и черъ пиперъ и подкиселява съ лимонъ.

255. Грисова супа съ палачинка. Взематъ се 2 моркова, една глава целина, 2 корена магданозъ и пащарнакъ и една глава лукъ. Посоляватъ се и се заливатъ съ 1½ кгр. вода. Следъ като се сварятъ добре, прецежда се и се взема булйона. Въ 1 лѫжица чисто масло се опражватъ 2 чаени лѫжички грисъ, който опраженъ се залива само съ булйона отъ зарзавата. Долива му се вода, (ако е нуждно) докато се образува умѣрено гѫста супа. На друга страна се приготвя палачинка отъ едно яйце, половинъ кафяна чашка вода и бѣло брашно последния начинъ: яйцета се разбева въ водата и брашното да се образува гѫста каша, която да не лепне на тиганя. Посолява се. Въ тиганя се сгорещява малко масло, върху което се излива смѣсьта. Като се запече отъ една страна, обръща се на другата.

Тази палачинка се нарѣзва на квадратчета и туря въ супника. Върху нея се налива супата врѣла, подкиселява съ лимоненъ сокъ и се поръсва съ черъ пиперъ.

256. Супа отъ грисъ и кисело зеле. Въ 2 супени лѫжици чисто масло се опражва 1 суп. лѫжица грисъ и 1 каф.

Стр. 191.

лѫжица брашно. Щомъ се позапържатъ, прибавя се шепа кисело зеле, нарѣзано на много дребно, предварително сварено въ вода и обцедено отъ нея. Залива се съ 4 чаши вода и 1 чаша млѣко. Посолява се по вкусъ. Оставя се да поври.

257. Грисова супа съ гѫби. Въ 1-2 суп. лѫж. сгорещено масло се опражва до леко зачервяване ½ суп. лѫж. грисъ и ½ суп. лѫж. брашно. Залива се съ 5-6 чаени чаши врѣла вода. Отдѣлно се сваряватъ шепичка сушени гѫби (или 200 гр. прѣсни). Два голѣми картофа се обелватъ, нарѣзватъ на парчета и опражватъ въ масло докато се зачервятъ. Нарѣзватъ се надълги ивици (вече опражени). Смѣсва се всичко - варенитѣ гѫби и картофитѣ. Посолява се по вкусъ. Оставя се да ври, ако е гѫста, долива се врѣла вода, приправя съ единъ жълтъкъ, черъ пиперъ, ситно скълцънъ зеленъ магданозъ. Ако нѣма гѫби, може и безъ тѣхъ. тогавасе слага 3-4 пражени картофи.

258. Оризова супа. Въ 1-2 суп. лѫж. чисто масло се опражва 1 суп. лѫжица бѣло брашно. Залива се съ 7-8 чаени чаши вода и1ч. чаша млѣко. Щомъ заври, посолява се и се пуща 1 кафяна чашка оризъ. Подправя се съ жълтъкъ, черъ пиперъ и магданозъ. По желание подкиселява. Ако е гѫста, прибавя се още вода.

259. Супа отъ фиде. Въ 1-2 суп. лѫж. масло се опражва 1 глава лукъ нарѣзанъ на много дребно. Посолява се съ соль и черъ пиперъ и, залива съ 7-8 чаени чаши вода. Щомъ заври, пуща се шепа фиде. Вари се и подправя съ две яйца. По желание се подкиселява.

260. Супа отъ стритъ хлѣбъ. Срѣдата на 1 парче престоялъ хлѣбъ се стрива на трохи. Въ 2 супени лѫжици чисто масло се опражва този стритъ хлѣбъ заедно съ ½ суп. лѫжица брашно. Залива се съ ½ чаена чаша прѣсно млѣко и 7-8 чаши вода. Посолява се. Супата да е умѣрено гѫста. Отдѣлно едно яйце се смѣсва съ една кафяна лѫжичка брашно икапва капка по капка въ врящата супа. Подкиселява се по желание и посипва съ черъ пиперъ.

261. Супа отъ юфка. Опражва се 1 супена лѫжица брашно въ 2 супени лѫжици чисто масло. Залива се съ една чаена чаша млѣко и 6-7 чаени чаши вода. Щомъ заври, посолява се и се пуща шепа юфка. Подава се подбъркана съ 1 жълтъкъ и посипана съ стрито сирене. Може да се приготви и съ домашно фиде.

Стр. 192

Отъ едно яйце, малко соль и брашно колкото поеме се замѣсва твърдо тесто. Прави се на топка и оставя малко да изпръхне. Настъргва се съ обикновено стъргало, за да стане на едри трохи. Тази тапийока може да послужи за нѣколко супи.

263. Италианска супа съ макарони. Сваряватъ се въ 1¾ кгр. вода 2 картофа, 1 морковъ, 1 парченце целина и една малка главичка лукъ. Следъ като се добре свари, прецежда се сока и поставя на огъня да заври. Въ другъ сѫдъ съ врѣла солена вода се пуща една шепа дребно натрошени макарони и следъ като се полусварятъ се прецеждатъ и пущатъ въ горния булйонъ да се доварятъ. Разбиватъ се 2 желтъка съ ¼ чаша чисто масло върху което постепенно се валива кипящия булйонъ.

264. Супа съ лукъ. Опражва се 2 суп. лѫжици чисто масло и 1 глава настърганъ лукъ. Посипва се съ 1 супена лѫжица брашно, което сѫщо се опражва. Залива се съ 4 чаени чаши вода и ½ чаша млѣко. Посолява се и се оставя да се свари лука. Внимава се супата да е умѣрено гѫста. Приправя се съ черъ пиперъ. Поднася се съ пражени кубчета хлѣбъ.

265. Брашнена супа. Въ 2 супени лѫжици чисто масло се опражва 1 суп. лѫж. брашно. Залива се съ 1 чаена чаша млѣко и 1 чаша вода. Оставя се да поври. Подбърква се съ единъ жълтъкъ и подкиселява съ лимоненъ сокъ.

265-а. Брашнена супа. Въ 2 суп. лѫж. чисто масло се опражва до леко зачервяване 1 суп. лѫж. брашно. Залива се съ 7-8 чаени чаши вода 1 чаена чаша млѣко. Оставя се да ври. Посолява се по вкусъ. Ако супата е гѫста, налива ù се още гореща вода. Отдѣлно се опражватъ кубчета бѣлъ хлѣбъ (2 резанци). Слагатъ се въ супника и току що преди сервирането се заливатъ съ врѣлата супа. Поръсва се съ черъ пиперъ.

266. Кашкавалена супа. Въ 1-2 суп. лѫж. чисто масло опражваме 1 суп. лѫжица бѣло брашно. Внимава се браш-

Стр. 193

ното да не се зачерви. Залива се съ 7-8 чаени чаши вода. Посолява се и се оставя да поври. Току що преди сипването се прибавя ½ чаена чаша настърганъ кашкавалъ. Приправя се съ черъ пиперъ и поднася съ пражени кубчета хлѣбъ.

267. Водна супа. Въ 2 суп. лѫжици чисто масло се опражва 1 суп. лѫж. брашно. Посолява се и залива съ 7-8 чаени чаши вода. Щомъ се посвари, 1 яйце се размива съ 1 суп. лѫж. течность отъ самата супа и капи отъ смѣсьта съ помощьта на вилица въ врящата супа.

268. Млѣчна супа. Сварява се 2 литра млѣко съ захарь. Изсушаватъ се въ пещьта филийки хлѣбъ, посипани съ захарь, турят се въ супнека и се заливатъ съ врѣлото млѣко, подбъркано съ 2 яйца.