Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието

Чистия булйонъ може да се подава съ гарнитура, която се туря въ отдѣлна чиния и всѣки самъ си сервира въ булйона. На лице е достатъчно по 1-2 пирожки, или 1- топки, по 1-5 малки топченца (кюфтенца) или по 7-8 кубчета хлѣбъ.

15. Праженъ хлѣбъ или кубчета (фиг. 128-в). Две филийки бѣлъ или черъ хлѣбъ се нарѣзватъ на малки кубчета. Въ тиганя се сгорещава 1 супена лѫжица масло. Кубчетата хлѣбъ се пущатъ и пражатъ току що преди сервиране до зачервяване.

16. Печенъ хлѣбъ. 2 филийки хлѣбъ се сѫщо нарѣзва

на кубчета, турятъ се въ тавичка намазана съ масло и пекатъ до зачервяване въ фурната.

17. Парченца отъ брашно. Въ 1 супена лѫжица масло се опражва 2 супени лѫжици брашно (внимава се да не се пречерви). Залива се малко по-малко съ булйонъ, докато стане на много гѫста каша. Тази каша се налива въ плоска чения и оставя да истине. Нарѣзва се на малки парченца, които се оволвотъ въ сухаръ, пражат се и подаватъ съ булйона.

18. Топчици отъ месо. 150 гр. не мазно месо се смелва 2 пѫти заедно съ ½ глава лукъ. Прибавя се малко бѣлъ хлѣбъ, намокренъ съ води или млѣко и заедно съ 1 яйце се омесва. Прави се на малки топчици, които се оволвотъ въ сухаръ и пущатъ въ булйона да поврятъ на тихъ огънь.

Стр. 138

Сѫщите топчици могатъ да се приготвятъ и съ месо отъ птица.

19. Топчици отъ риба. Приготвятъ се по сѫщия начинъ, само че вмѣсто месо се взема варена риба безъ кости.

20. Картофени топчици. Сваряватъ се 2 голѣми картофа, пресоватъ се, прибавя имъ се 1 чаена лѫжичка чисто масло, малко настъргано индийско орѣхче и малко яйце. Гледа се да се образува затегната маса. Прави се сѫщо на топчици, които се овалватъ въ сухаръ и пущатъ да поврятъ въ булйона.

21. Топчици отъ сурови картофи. По сѫщия начинъ, като вмѣсто варени картофи се настъргватъ съ дребно стъргало сурови картофи и изтиикатъ отъ водата имъ.

22. Топчици отъ бѣло месо на кокошка за булйонъ. Въ 1 чаша булйонъ отъ кокошката се сварява грисъ на гъста каша. Оставя се да истине и смесва съ 1 жълтъкъ и смляно бѣлото месо отъ кокошката, колкото орѣхъ чисто нетопено масло и черъ пиперъ, прави се на топчици. Тѣзи топчици се овалватъ въ сухаръ и се пущатъ да вратъ въ булйона.

23. Пражени грисови топки. 1 чаена чаша вода се сварява съ колкото орѣхъ масло, щипка соль. Прибавя се постепенно 4-5 гр. гризъ. Смѣстьта се вари, докато се сгѫсти. Оставя се да истине. Прибавя се 1 яйце. Прави се на топки, които се пражатъ въ масло или масъ.

24. Парички отъ тесто. Правимъ тѣсто отъ 1 яйце, щипка соль и брашно докато се омеси твърдичко тесто. Разточваме го на единъ тънъкъ колкото юфка листъ, сгъваме листа двойно и съ помощьта на напръстникъ наведнъжъ отъ двойния листъ изрѣзваме крѫгли топчета. Тѣзи слепени отъ два листа парички ги пражим въ врящо масло, до приятно зачервяване (да не прегорятъ), обцеждаме ги отъ маслото и подаваме сипани въ отделна чения заедно съ булйона. Всѣки си самъ сервира, като ги пуща въ булйона. Булйона да е посипанъ съ скълцанъ зеленъ магданозъ.

25. Топчета отъ месо за булйонъ. Взема се ¼ кгр. скълцано месо, размѣсва се съ среда отъ бѣлъ хлѣбъ отъ едно дебело парче (вчерашенъ хлѣбъ) намокренъ въ млѣко. Прибавя се 1 малка главичка лукъ (нарѣзанъ на извънредно дребно и опражени добре), 1 жълтъкъ, соль, черъ пиперъ по вкусъ. Внимава се смѣсьта да не е рѣдка. Правятъ се топчици които се пущатъ въ кипящия булйонъ и варятъ на умѣренъ огънь. Щомъ изплаватъ на повърхностьта сѫ готови.

Стр. 139

27. Топки отъ месо. Вземаме ¼ кгр. телешко или кравешко месо и заедно съ парченце крехтина се смила съ машинка за месо 2-3 пѫти. Прибавя се соль, черъ пиперъ, парче размекнатъ изтисканъ хлѣбъ, 1-2 яйца и толкова брашно, да може да се формиратъ топки, които преди сервирането се варятъ въ булйона.

28. Топки отъ дробъ. Взема се 150 гр. телешки дробъ, смелва се на машинка заедно съ 1 главичка лукъ и парче масло. Омесва се съ парче размекнатъ хлѣбъ, 1 яйце, магданозъ, соль, черъ пиперъ. Прави се на топки, които се варятъ въ булйона преди сервирането около 10-15 минути.

29. Хайденови топки. (гл. фиг. 128-а). Взематъ се около 20-30 едри кубчета отъ вчерашна кифла или бѣлъ хлѣбъ. Опражватъ се добре зачервени въ масло. Овалватъ се въ брашно тъй че да се оформяватъ на топки, които се варятъ въ булйона, докато се сварятъ.

30. Пикантни хлѣбчета. Нарѣзваме си филийки отъ вчерашенъ хлѣбъ, изрѣзваме коричката имъ и ги потопяваме въразтопено масло. Разбиваме 2-3 яйца и ги смѣсваме съ ½ чаена чаша настърганъ кашкавалъ. Натопяваме хлѣбчетата добре и ги нареждаме върху намазана съ масло тенекийка. Пекатъ се въ гореща пещь. Подаватъ се съ булйона горещи или студени.

31. Руски вартушки. Приготвя се тестото съ мая като за пирожки, разточва се на листъ, изрѣзватъ се отъ него съ чаша крѫгчета, намазватъ се съ ишимикъ, смѣсенъ съ 1 жълтъкъ, залепватъ се две по две съ намазанитѣ страни, защипватъ се околовръсть добре съ палеца, намазватъ се съ яйце, нареждатъ се въ намазана съ масло тепсия и пекатъ въ гореща пещь.

32. Сиренени резенчета. Нарѣзваме си 12 квадратни парчета отъ вчерашенъ хлѣбъ тънки ½ пръстъ. Квадратчетата да сѫ безъ кората отъ хлѣба. Натопяваме тѣзи резенчета въ разтопено масло и ги слепваме две по две, като помежду имъ слагаме парче сирене отъ сѫщата дебелина и голѣмина. Запичаме ги въ пещь и подаваме съ булйона.

Стр. 140

залепваме добре отъ страни и за

10-15 минути преди сервирането слагаме да вратъ въврѣлъ булйонъ.

35. Ушичкиза булйонъ. Приготвя

се тесто както за пелменитѣ, само

че листътъ се нарѣзва на квадратчета. Въ всѣко квадратче

се слага нѣкаква пълнка и после залепватъ краищата съ бѣлтъкъ (гл.

фиг. 129). Ушичкитѣ се пражатъ въ обилно масло.

35. Цѣли яйца. Въ тенжерка се налива до половина вода, която се посолява и подкиселява съ 2 супени лѫжици оцетъ. Туря се върху умѣренъ огънъ и щомъ заври, се счукватъ въ врящата вода едно по едно цѣли яйца. Смѣта се по едно яйце на човѣкъ. Следъ като се сварятъ яйцата (да се покриятъ съ сваренъ бѣлтъкъ, а вѫтре да сѫ малко рохкави), съ плоска дупчена лѫжица се внимателно изваждатъ, обцеждатъ се отъ водата и върху всѣка чения се сипва по едно. Заливатъ се съ врящъ булйонъ и посипватъ съ настърганъ кашкавалъ.
Стр. 141

37. Домашно фиде. 1 яйце, щипка соль, ½ кафена чашка вода смѣсваме и омесваме отъ бѣло брашно много твърдо тесто. Разточваме го на тънъкъ листъ и увиваме на руло. Съ остъръ ножъ се нарѣзва на много тънки ивици, разпръсква се върхукърпа и остава да засъхне. На 1½-2 кгр. течность се слага само шепичка фиде. Може да се нареже и като юфка.

38. По-финно домашно фиде. Омесваме извънредно твърдо тесто отъ 1 желтъкъ, щипка соль и бѣло финно брашно. Разточва се на листъ, който се посипва обелно съ брашно. Този листъ се завива на стегнато руло и нарѣзва на извънредни тънки ивици. Изтърсва се отъ брашното и оставя да се поизсуши.

39. Парени топки. (гл. фиг. 130, готови цѣли и въ разрѣзъ). Въ тенжерка се сипва 12суп. лѫж. млѣко и 2 супени лѫжици чисто масло.

Посолява се. Щомъ заври, постепенно въ врящата течность се изсипватъ 6 супени лѫжици бѣло брашно. Това тесто се снема отъ огъня и оставя да поистине. Тогава му се прибавятъ 2 жълтъка. Тестото се омесва добре. Пакъ отдѣлно се опражватъ въ чисто масло 18 кубчета бѣлъ хлѣбъ. Тѣстото за топкитѣ се направя на 12 питки и въ срѣдата на всѣка питка се турятъ по 2-3 кубчета отъ пражения хлѣбъ и правятъ на топки тъй, че да не се виждатъ кубчетата; 10 минути преди ядене, топкитѣ се пущатъ да вратъ въ врящъ булйонъ и варятъ, докато изплаватъ на повърхностьта. Сервиратъ се веднага. За по-чистъ, булйона се прецежда още веднъжъ върху тѣхъ. Посолява се съ черъ пиперъ и зеленъ магданозъ.

40. Топки съ дробъ. 12 суп. лѫжици млѣко, 2 суп. лѫжици чисто масло и щипка соль сваряваме. Щомъ заври бързо пущаме 6 препълнени супени лѫжици брашно като бъркаме. Тази много гѫста каша, която се отдѣля отъ тенжерата смѣсваме съ черния дробъ на кокошката вече добре сваренъ и пресованъ (счуканъ). Оставя се да изтине и прибавяме 2 жълтъка. Отъ това парено тесто правимъ 12 топки като въ всѣка топка слагаме по 6 кубчета пра-

женъ бѣлъ хлѣбъ, най-добре кифла (семелъ) и ги варимъ както по-горнитѣ (Гл. фиг. 128-а).

41. Парени топки съ пълнка отъ дробъ отъ мисирка (за булйонъ отъ мисирка). Приготвятъ се както (№ 39). Въ срѣдата на всѣка питичка слагаме парченце сваренъ дробъ отъ мисирката и 1 кубче праженъ хлѣбъ. Преди сервирането ги пущаме да се сварятъ въ врящъ булйонъ на умѣренъ огънь. Щомъ изплаватъ сѫ готови. Внимава се да не се разварятъ.

42. Топки пълнени съ дробъ. (Гл. фиг. 128-б). приготвяме тесто, както за топкитѣ т. 39 и въ срѣдата на всѣка кнедла, за пълнка сваряваме си предварително 100 грама черъ телешки дробъ, изваждаме го отъ водата и смиламе на много дребно. Въ чисто масло (Врѣло) опражваме 1 суп. лѫж. счукана на едро галета смѣсваме смелениятъ дробъ. Отдѣлно се опражватъ 12 кубчета бѣлъ хлѣбъ. Топкитѣ се напълнятъ съ пълнката и варятъ съ булйона.

43. Парени топчета. Въ врялиятъ булйонъ се пущатъ топки, направени по следния начинъ: 5 супени лѫжици прѣсно млѣко, 3 суп. л. масло, 2 яйца, ½ чаена чаша бѣло брашно, соля на вкусъ. Маслото се разтопява, прибавя му се млѣкото и като заври, малко по-малко се пуща брашното и бърка, докато започне да се отдѣля отъ тиганя. Остава се да изстине, прибавятъ се двата жълтъка и два бѣлтъка на пѣна. Натопява се чаена лѫжичка въ вода, взема се отъ тестото и пуща въ врѣлия булйонъ. Подкиселява се съ лимоненъ сокъ, поръсва съ черъ пиперъ и магданозъ.

44. Топки отъ картофи. Сваряватъ се 2 голѣми картофа, обѣлватъ се и пресоватъ. Смѣсватъ се съ скълцанъ магданозъ, соль, черъ пиперъ и брашно, за да стане на меко тесто. Правятъ се валчести топки, голѣми колкото орѣхъ, овалватъ се въ галета и пражатъ въврѣло масло.

45. Торбички съ гѫби. Приготвя се тесто както при рецепта 34. Разточва се на листъ и нарѣзва на четириѫгълници. Опражва се смѣсъ отъ шепа сушени гѫби, предварително добре сварени и скълцани съ 1 глава лукъ. На всѣки четириѫгълникъ се туря по-малко смѣсъ, прибиратъ се крайщата на тестото, защипва се добре като торбичка и се пущатъ да се сварятъ въ булйона.

46. Торбички съ месо. Тѣстото се прготовлява както по

горе, а смѣсьта се прави отъ варено или пражено скълцано месо, 1 глава лукъ, соль и черъ пиперъ.

47. Галушки отъ черния дробъ на мисирката. За булйонъ отъ мисирка. Разбиватъ се 1 жълтъкъ съ парче чисто масло на пѣна и смѣсватъ съ една супена лѫжица грисъ и черния дробъ, счуканъ въ стѫпичка на равна маса. Посолява се съ соль и черъ пиперъ. Оставя се да постои 1 часъ за да се сгѫсти. Булйона се туря на умѣренъ огънь и щомъ заври, въ него се пущатъ галушки съ кафяна лѫжичка. Оставятъ се да повратъ, докато гриса се добре свари. Глушкитѣ се пущатъ въ супника и върху тѣхъ наново прецежда булйонъ.

48. Картофени галушки. Приготовление: 3-4 картофа се сваряватъ, обелватъ и пресоватъ. Прибавятъ се 1 яйце и брашно на гѫста каша. Въ тенжера се сипва булйонъ и съ помощьта на суп. лѫжица се пущатъ топки отъ картофената смѣсъ. Варятъ се докато изплаватъ. Изваждаме ги съ дупчена лѫжица, слагатъ се и ги веднага заливаме съ булйона. Ако се разпиляватъ прибавя се още брашно.

49. Галушки отъ грисъ. Една чаена чаша булйонъ се слага въ тенжерка и като заври се пуща малко по малко грисъ, докато стане кашата гѫста и гриса се свари. Снема се отъ огъня, оставя се да истине и се прибавятъ 1 яйце (или 2 жълтъка), колкото орѣхъ масло, черъ пиперъ. Оставя се да постои ½ часъ. Преди сервиране се взематъ галушки съ чаена лѫжичка и пущатъ въ врящъ булйонъ. Досваряватъ се, до като изплаватъ на повърхностьта, на слабъ огънь. Ако галушкитѣ се разпиляватъ, прибавете имъ малко брашно. Опитайте най-напредъ съ една. Пожелане, въ галушкитѣ може да се прибави скълцанъ на много дребно магданозъ.

50. Галушки отъ месо, дробъ, бѣло месо отъ кокошка или мозъкъ. Приготвятъ се сѫщо както по-горнитѣ галушки, само че въ сварения вече грисъ се прибавя малко скълцано месо, или бѣло месо отъ кокошка, или сваренъ дробъ, или мозъкъ.

50-а. Капки. Въ 2 суп. лѫжици булйонъ разбиваме 1 яйце и 2 чаени лѫжички брашто. Посоляваме ги съ малко черъ пиперъ. Съ помощьта на вилица, капимъ въ врящия бульонь.

52. Капки отъ дробъ (за пилешка супа). Взимаме 3 суп. лѫж. булйонъ отъ кокошка, прибавяме 1 яйце, разтрито

Стр. 144

много добре черното дробче на кокошката, малко черъ пиперъ и ½ суп. лѫжица брашно. Тази каша пущаме съ малка лѫжичка (непълна) въ врящъ булйонъ.

53. Парченца отъ грисъ. Прави се много гъста каша отъ 2 супени лѫжици крисъ, който се сварява въ 1-1½ чаени чаши вода. Снема се отъ огъня, смесва се съ 1 желтъкъ, соль, черъ пиперъ, насипва се въ разлата чения. Оставя да истине добре. Нарѣзва се на резенчета, които се подаватъ съ булйона.

54. Панирани филии хлѣбъ. Петь филии бѣлъ хлѣбъ се нарѣзватъ на квадрати дебели 1½-2 см. Тези квадрати се потопяватъ въ яйце и пражатъ въ врѣло масло. Още горещи се посипватъ съ много на дребно скълцанъ магданозъ. Булйона се сервира въ чаши, а отъ панирания хлѣбъ всѣки си самъ сервира.

Оставяме го да ври на умѣренъ огънь 10-15 минути.

Съ дупчена лѫжица изваждаме парчетата, слагаме ги въ супника и прецеждаме още веднъжъ върху тѣхъ булйона.

56. Пирожки. Пирожкитѣ изобилствуватъ най-много въ Руската кухня. Тѣ сѫ приятни пражени или печени въ фурна пастички (гюзлемета), които се подаватъ съ нѣкакъвъ булйонъ. Пирожкитѣ се поднасятъ топли сложени въ чения и всѣки си самъ сервира. Булйона да е горѣщъ и безъ прибавка. Може да бѫде посипанъ само съ магданозъ насѣченъ на извънредно дребно.

Имаме много видове пирожки. Нѣкои сѫ отъ тесто на катове и се пражатъ или пекатъ въ фурна. Други пъкъ

Стр. 145

57. Обикновени пирожки. Тѣзи пирожки се правятъ отъ маслено тесто (гл. на стр. 112 приготовлението на масленото тесто), особено когато сме приготвяли отъ него за нѣкакво сладко, понеже за пирожкитѣ не се изисква

много тесто. Освенъ това, за тѣхъ могатъ да се употребятъ и останалитѣ изрѣзки.

Съ по-голѣма и по-малка чаша си изрѣзваме отъ две голѣми крѫгчета, които слепваме две по две (по-голѣмото долу) съ нѣкаква плънка за пирожки. Залепваме ги съ бѣлтъкъ, намазваме ги съ яйце и печемъ въ гореща пещь. Сѫщитѣ пирожки могатъ да се направятъ и въ форма на полумесецъ.

57-а. Пражени пирожки. За 6 души правимъ тесто отъ 2 суп. лѫж. кисело млѣко, 1 жълтъкъ, ½ суп. лѫж. топ. масло, щипка соль и ¼ чаена лѫж. сода, ¼ чаена чаша кремъ тарторъ, ½ супена лѫжица захарь, щипка соль. Омесваме умѣрено твърдо тесто. Накѫсваме го на 8 топки, които разточваме на пит-

Стр. 146

59. Пирожки съ мая. ¼ чаша топла вода, или млѣко, соль, заедно съ парченце мая (колкото орѣхъ) и малко брашно се оставятъ на топло мѣсто. Като втаса, прибавятъ се 2 яйца, 2 супени лѫжици масло и брашно докато се омѣси.

Оставя се на топло да втаса. Отъ тѣстото се точи листъ, който са нарѣзва на парченца. Туря му се плънка и прави на малки хлѣбчета. Маже да се направи единъ голѣмъ пирогъ, който се поднася

цѣлъ и при сервирането нарѣзва. Пекатъ се въ гореща фурна.

60. Пирожки отъ крехко тесто. Омесва се тесто отъ 3 водни чаши брашно, 2 суп. лѫж. масло, 2 яйца, ¼ кгр. изцедено отъ бистрата си вода (презъ платно) кисело млѣко, 1 чаена лѫж. соль. Тестото да е твърдо. Разточва се на листъ и се правятъ каквито пирожки искаме. Още по-вкусни сѫ, ако киселото млѣко се замени съ ¼ кгр. пресенъ каймакъ.

61. Варени пирожки. Приготвя се тесто отъ 2 желтъка, 2½ суп. лѫж. вода, ½ чаена лѫж. соль, 1¼ водна чаша брашно. Омесва се твърдо тесто. Разточва се на листъ (като за юфка). Намазва се цѣлия съ нѣкаква пълнка за пирожки, загръща се на две, понатиска се и се изрѣзватъ пирожки съ помощьта на винена чашка. Краищата се затискватъ много добре съ палеца и се пущатъ въ врящъ булйонъ. Щомъ се пуснатъ, тенжерата се дръпва на умѣренъ огънь и се варятъ безъ да кипятъ. Готови, изплаватъ на повърхностьта. Изваждатъ се съ дупчена лѫжица въ супника, върху тѣхъ се прецежда булйона.

62. Другъ видъ пирожки отъ тесто съ мая. Предварително се прави опара отъ 1 чаена чаша топла вода или млѣко и се смесва съ 1 чаена лѫжичка мая. Часть отъ брашното се замѣсва съ млѣкото и маята. Оставя се на топло. Когато опарата (маята) втася, прибавя ù се ¾ чаена лѫж. соль, 1½-2 лѫж. разтопено масло, 2-3 жълтъка разтрити съ 1 суп. лѫж. захарь, прибавя се останалото брашно и се омесва тестото. Оставя се да постои на топло мѣсто. Тестото трѣбва да бѫде толкова меко, че да може да се разточва съ точилката.

Отъ това вече втасало тесто се правятъ продълговати малки хлѣбчета вѫтре съ нѣкаква пълнка за пирожки, оставатъ се покрити на топло да втасатъ още ½ часъ и

Стр. 148

63. Пражени пирожки отъ тесто съ мая. За тѣзи пирожки тестото се приготвя по сѫщия начинъ, само, че пирожкитѣ се пражатъ въ обилно масло (въ тенжерка).

64. Пражени палачинкови пирожки. Провимъ каша отъ 2 чаени чаши брашно, ¾ чаена лѫж. соль, 3 водни чаши вода, 2 яйца или само 2 жълтъка. Сгорещява се тиганя върху огъня и се пекатъ палачинки. Опечени се намазватъ съ нѣкаква плънка за пирожки тъй: най-напредъ се премѣтатъ едно към друго двѣте противоположни страни, безъ да сѫ прехвърлени едно върху друго. Следъ това по обратна посока се навиватъ на тръбички. За да не се отварятъ, залепватъ се съ бѣлтъкъ.
65. Разни пълнки за пирожки

1) Пълнки отъ месо. ¼ кгр. месо се скълцва заедно съ 1-2 главички лукъ. Опражва се добра съ масло, прибавя му се нарѣзанъ магданозъ и малко черъ пиперъ.

2) Плънка отъ сурово месо. ¼ кгр. насечено сурово месо се смесва с 1 глава настърганъ лукъ, черъ пиперъ, малко соль и 2 жълтъци или 1 цѣло яйце.

3) Пълнка съ варени яйца. Постѫпва се както при пълнка № 1, само че се турятъ 2-3 твърдо сварени и накълцани яйца.

4) Пълнка съ раци. Сварватъ се 10-15 раци, очистватъ се и накълцватъ. Смѣсватъ се съ 1 лѫжичка масло, магдановъ, соль и 2-3 твърдо сварени накълцани яйца, малко индийско орѣхче и сухаръ.

5) Пълнка съ гѫби. ½ кгр. гѫби се добре сваряватъ насичатъ се и опражватъ въ масло заедно съ една глава нарѣзанъ лукъ. Най-после се пребавя ½ супена лѫжица брашно. Прибавя се соль, черъ пиперъ.

6) Пълнка отъ риба. Рибата се сварява и отдѣля отъ коститѣ. (Взема се риба безъ дребни кости). Скълцва се, смѣсва се съ малко масло, соль и черъ пиперъ.

7) Пълнка отъ зеле. Нарѣзва се пресно зеле и залива съ врѣла вода. Обцежда се и опражва. Посолява се съ соль и черъ пиперъ и смѣсва съ две насѣчени твърдо сварени яйца.

8) Пълнка отъ мозъкъ. Телешки или говежди мозъкъ се сварява въ солена вода, въ която се налива ¼ чаена чаша оцетъ. Отдѣлно се опражва една глава лукъ, смѣсва
Стр. 149

се съ мозъка претрито презъ сито, прибавя се ½ супена лѫжица брашно, соль, лимоновъ сокъ по вкусъ, и настъргано индийско орѣхче или черъ пиперъ.

9) Пълнка отъ пшимикъ. Взема се ¼ ишимикъ и смѣсва съ 1-2 яйца.

10) Пълнка отъ оризъ. Сварява се една чаена чаша оризъ, обцежда се отъ водата, смѣсва се съ масло, 2 накълцани, твърдо сварени яйца и соль.

Сѫщата плънка може да се направи и отъ отвара.

ВЪ МАГАЗИНЪ « И З М И Р Ъ » на Бул. Дондуковъ № 8, тел. № 3053 ще намѣрите всички колониални стоки по- сочени въ Г о т в а р с к а т а к н и г а. Клонове: УЛ. ГРАФЪ ИГНАТИЕВЪ № 28 ТЕЛЕФОНЪ 5268