Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието
Изтегляне 8.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Плодове, чай, какао и кафе
- Чистене на кокошка, патица, мисирка и др.
- Нагледна картина за чистене птица
- Чистене на говеждо или телешко шкембе
Свинско масло (мас) Най-доброто свинско масло се получава отъ дебелата сланена по гърба, а средно отъ салото, а най-долнокачествено отъ сланината на главата. Добрата масъ е бѣла и безъ тежка миризма.
Най-доброкачественото растително масло е маслиневото и провансалското. Чистото маслинево масло при 2½ градуса замръзва и щомъ се стопи пакъ добива своя прозраченъ цвѣтъ. Чистото маслинево масло се познава чрезъ анализа и отъ голѣми познавачи. Горнитѣ масла сѫсъ жълтъ прозраченъ цвѣтъ. Растителните масла се приготвятъ отъ, рапица и др. Тѣ сѫ по-ефтини. Слънчогледовото масло е по-леко и добре рафинирано е безъ миризма. Французкото фъстъчено масло е доброкачествено и безъ миризма. Растителнитѣ масла трѣбва да се купуватъ въ малко количество, понеже добиватъ тежка миризма. На пазаря се намиратъ и разни дреги масла, като кокосово, маргариново. Трѣбва да сме внимателни, въ доборокачественостьта имъ. Растителното масло да се държи на влажно мѣсто.
Стр. 43
чене трѣбва да е меко и финно. Неотлежалото брашно става меко като му се сложи около 15% нишесте. Картофеното брашно се употрѣбява за пудинги. Познава се, че има изгледъ на бикарбонатъ и когато се пипа скърца силно. Оризеното се употрѣбява за мохалебие. И то скърца, само че е по-меко. Макарони, фиде и юфка сѫ по- доборокачествени, колкото съдържатъ повече яйца, даже само желтъци. Макарони безъ дупки се казватъ спагети. Макаронитѣ да сѫ сухи и запазени отъ влага. Навлажнени макарони, варени сѫ съ лошъ дъхъ. Грисъ. Имаме едъръ и дребенъ, сѫщо отъ пшеница или кукуруз (по-жълтъ и скърца). За готвене по-добрия е по-дребния, а за печене и халви, по-едрия. Ако е старъ грисътъ образува паяджина и червеи. Оризъ. Колкото ориза е по-пречистенъ отъ люспитѣ е по-доброкачественъ. У насъ най-добър е Пловдивския, малко червеникавъ въ срѣдата съ червеникава жилка. Захарь. Единъ отъ най-употрѣбяемия продуктъ. На бучки рафиниранъ е по-силенъ, пѣсъка - за варене сладко, а пудрата - за торти и поръсване. Желатинъ - рибенъ клей за желета и пачи. Най-добрия е сребърна марка. Дае тънъкъ и прозраченъ. Мушкатовъ орѣхъ. Продава се на малки орѣхчета. Да се избиратъ по-едрички. Стържатъ се за парфюмиране на кебапчета, колбаси и др. Канела (дарчинъ§. Най-добрата произлиза отъ островъ Цейлонъ и е светло кафява. Дафинови листа. Избиратъ се съ добри листа, да сѫ сухи и не много начупени. Ванилия. Най-добра е на прѫчки. Ванилияна прахъ е придобита по химически начинъ и не тъй силна. Тази на прѫчки се начупва и съ 3-4 парчета захарь счуква въ хаванъ. Червенъ пиперъ. Чистия пиперъ е лютивъ. Испанския е сладъкъ и сигуренъ, понеже се строго преследва фалшификацията му. Черъ пиперъ. Да е чистъ и не влаженъ. Да се държи на студено мѣсто. Има бѣлъ черъ пиперъ, който е по-ароматиченъ и се употрѣбява поради свѣтлия си цвѣтъ за майонези и салати. Стр. 44 Бахаръ. Да е съ еднакви зърна и възкафявъ. Да се държи на сухо и студено мѣсто. Горчица. У нас има английска, руска и виенска горчица. Английската е жълта и като най-добра се смѣта марка Kolman. Руската (сарепска) е по-тъмна. Виенската прилича на Английската. Гѫби (изсушени). Да се предпочитатъ чехскитѣ, понеже тѣ сѫ най-чисти и гарантирани въ Чехия съ държавенъ контролъ. При употрѣба да се измиватъ 2 пѫти. Лимони. Зеленитѣ лимони не сѫ узрѣли, добрер узрѣлитѣ сѫ жълти. Лимонитѣ сѫ женски и мѫжки, женскитѣ сѫ по-кръгли и по-сочни, а мѫжкитѣ по-продълговати и съ дебела кора - добри сѫ за чай. Стафиди. Добри сѫ, които сѫ безъ костилки. Кориитенъ се наричатъ чернитѣ дребни стафидки. Портокали. За ядене сѫ добри тънкокожитѣ, а дебелокожитѣ за сладко. У насъ идатъ сортове: Яфа (сладки), италиянски (чисто червени и възкисели и по-дребни), гръцкитѣ сѫ сѫщо червени. Портокалитѣ трѣбва да сѫ съ сочна кора, безъ петна - признакъ на сочность. Маслини. Имаме ситни и едри. Хубавитѣ маслини сѫ съ малки костилки, бистро черни и лъскави (да се внимава да не би да сѫ киснати за поправка въ саламура) и да не горчатъ много. Топенитѣ маслини не сѫ лъскави и сѫ възкафяви. Зеленитѣ маслини горчатъ. Трѣбва да се киснатъ 40 дена въ вода, която се смѣня презъ 1-2 дена и тогава да се цепнатъ отъ едната страна и мариноватъ. Арпакашъ, тапиока, сагъ, звездички и др. се употрѣбяватъ като принадлежности къмъ бульона. Тапиоката е добитъ отъ палмата Манйока. Сагото е добито отъ сѫщата палма, само че е крѫгло и жълтоникаво. Майоранъ, кардамонъ и индийско орѣхче сѫ миризми, които подправятъ разни колбаси или яденета. Всички се употрѣбяватъ счукани или настъргани (индийско орѣхче). Капри (капернъ) е семето отъ рода на разтение като латинката. Мариновано въ оцетъ се употрѣбява за гарниране на сортове, майонези и др. Кремъ о тартаръ, сода бакпулверъ D-r Ötker, бакпулверъ Hefin сѫ прахове, които спомагатъ за бухването на сладкиши. Лешници, бадеми, кестени и орѣхи. Да се внимава да сѫ тазгодишни и некостеливи. У насъ най-добри кестени сѫ отъ Бѣлоградчишко. Леблебии, нахутъ - да сѫ едри и сухи. Стр. 45 Зърнени храни Къмъ тѣхъ принадлежатъ бобовитѣ растения, на които се запазватъ зърната и служатъ като добра храна! пшеница, бобъ, грахъ, овесъ, леща и др. Зърната на бобовитѣ растения сѫ богати съ въглехидрати, а бедни отъ тлъстини. Тѣ, както желтъка на яйцето, съдържатъ бѣлтъци съ фосфоръ, необходими за организма, особено при усиленъ трудъ, както физически, тъй и умственъ. Затова тѣ принадлежатъ къмъ най-ценнитѣ питателни продукти. Доброкачествената пшеница е бѣла и съ едри зърна. Сѫщо и овеса и ръжта. При избора на тѣхъ трѣбва да се внимава – да бѫдатъ отъ тазгодишна реколта и отъ добъръ сортъ. Да се държатъ на сухо и да бѫдатъ чисти отъ насекоми (особено лещата, която се познава по разяденитѣ си зърна).
Особенно много питателенъ е спанака. Той съдържа много желѣзо. Въ есеннитѣ сортове картофи се намиратъ по въ обилие въглехидрати отколкото въ раннитѣ. Картофитѣ особено богати съ тѣхъ. Преди всичко, зарзавата трѣбва да бѫде прѣсенъ. Изсъхналия е пожълтялъ и показва увѣхналость. Изборъ на зеленчуцитѣ Картофи. Картофитѣ трѣбва да сѫ брашнени за да сѫ вкусни. Познава се, ако се среже картофа и се търкатъ две тѣ половини. Ако пуснатъ пяна и се лепятъ тогава сѫ брашнени. Гладката кора показва, че картофитѣ сѫ недо- Стр. 46
узрѣли. Картофи отъ срѣдна голѣмина сѫ най за предпочитане. Раннитѣ картофи сѫ розовитѣ или бѣлитѣ. Кѫснитѣ сѫ червенитѣ жълтитѣ. Кѫснитѣ сѫ за запазване за презъ зимата. Бѣлитѣ сѫ добри за пюрета и кнедли, а жълтитѣ за пражене. Продълговатитѣ сѫ удобни за салата. Да се избѣгва употрѣблението на израстнали (поникнали картофи). Тѣ образуватъ отрова – саланинъ, която се проявява въ повръщане и разширение на зеницитѣ. Лукъ. Има разни сортове. Червения е сладъкъ и служи за салата, водния за скорошно употрѣбление, а арпаджика е по-траенъ за презъ зимата. Домати. Доматитѣ сѫ една приятна храна. Изобилни съ витамини. Добритѣ домати трѣбва да сѫ обли, гладки и добре узрѣли (Пловдивскитѣ). Ако не сѫ достатъчно узрѣли, трѣбва да ги оставимъ на открито да доузрѣятъ. Салата. Има различни видове – маруля, къдрава и др. Салатата трѣбва да бѫде пресна и да се посоли и залѣе току що преди сервирането. Винаги да стои въ вода. Аспержи и шпрагелъ. Вече ги има у насъ, но не тъй изобилно. Прѣсните сѫ добри и ароматични. Аспержитѣ сѫ много хранителни. Не трѣбва да се дълго варятъ. Най-добри сѫ отъ май до юни. Доброкачественитѣ сѫ много бѣли съ свѣтло виолетови главички. Кората имъ е лъскава и не сѫ дървени, а крехки. Натиснати съ нокътъ да сѫ умѣрено твърди. Съ много тъмни главички сѫ стари. Артишоки или ангинари сѫ добри отъ май до октомври. За предпочитане сѫ съ дълги листа. Най-вкусното на ангинаритѣ е дъното и то ако сѫ добре узрѣли. Узрѣлитѣ ангинари се познаватъ че крайщата на листчетата сѫ жълтеникави, но да не бодатъ. Зеле. Има разни видове зеле. Зелката отъ всѣки сортъ е добра, ако е стегната и закрѫглена. Цвѣтно зеле. Доброкачественото трѣбва да бѫде набито, а не разцъфнато и безъ чернички петна. Зелеви розички. (Брюкселско зеле). Розичкитѣ да сѫ добре затворени – тогава е вкусно. Червено цвекло. Да е равно и съ тъмно червенъ цвѣтъ. Цѣлина или кервизъ. Добрата цѣлина трѣбва да бѫде бѣла, месеста и безъ вдървени части. Добрата цѣлина не може да се лесно натисне съ пръсть. Спанакъ. Листат му трѣбва да иматъ хубава зеленина и да сѫ възшироки. Щомъ вземе да цъвти е вече недо- Стр.47
Моркови. Раннитѣ моркови сѫ красиви, но не тъй ароматични, както есенитѣ. Морковитѣ трѣбва да сѫ равни и сухи, кѫси и червеникави. Пиперки. Пиперкитѣ сѫ доста траенъ зарзаватъ и много обичанъ у нас. Сладкитѣ пиперки сѫ широки . Преснитѣ пиперки сѫ свежи и съ приятна миризма. Нѣкои обичатъ лютитѣ, но въпреки това, тѣ сѫ врѣдни и трѣбва да се избѣгватъ. Магданозъ. джоджонъ и копъръ и др. миризми сѫ добри, ако сѫ прѣсни. Запазватъ се натопени въ вода. Има разни сортове, отъ които най-добър е къдравия магданозъ, тъмно-зеления копъръ и тъмния джоджанъ. Краставици. Краставицитѣ сѫ най-добри пресни. рускитѣ или японскитѣ сѫ съ грапава кора и приятни за ядене и консервиране, а голѣмитѣ гладки - за салата. Щомъ пожълтѣе, краставицата е стара. Зеленъ бобъ, бизелъ, зеленъ грахъ. Доброкачествени сѫ ако се бератъ на време, сорта имъ да е безъ лика. Да сѫ прѣсни. Грахатъ е добъръ, когато зърната сѫ пълни. Сладка рѣпа. Тя трѣбва да се избира бѣла и твърда и да не бѫде нито напукана, нито пъкъ проядена отъ червей. Запазва се върху слама на сухо мѣсто, внимавайки да не замръзне. Гѫби. Гѫбитѣ не обладаватъ голѣма хранителна цѣнностъ. Тѣ сѫ бѣдни отъ вѫглехидрати и мазнини и сѫ само ароматична приправка. За слабитѣ стомаси трѣбва да се избѣгватъ, особено отъ хора страдающи отъ подагра и болести на сърдцето. Сушенето на гѫбитѣ намалява хранителностьта имъ. Преди употрѣбление да се измиятъ 2-3 пѫти. Освенъ това, гѫбитѣ могатъ често да се смѣсятъ съ отровни, които много малко да се различаватъ отъ неотровнитѣ. Гѫби трѣба да се бератъ отъ добри познавачи на гѫби. Употрѣбявайте, колкото е възможно току-що брани гѫби. Когато сѫ прѣсни, тѣ сѫ затворени почти до дръжката и иматъ слабъ сиво-розовъ цвѣтъ и сѫ твърди. Грѣшка е да се мисли, че много бѣлитѣ гѫби сѫ най-добритѣ. Старитѣ гѫби иматъ възплоска шапка съ тъмни, почти черни влакна. Какъ се познаватъ добритѣ гѫби. Сребърна лъжичка постояла въ гѫбения булйонъ не трѣбва да почернѣе. Или срѣзвате една глава лукъ на три или четири парчета, които пущате въ кипяща вода заедно съ гѫбитѣ и ги оставяте Стр. 48 да врятъ въ продължение на 15-20 минути. Ако въ края на туй време лукътъ почернѣе, повече отъ сигурно е, че гѫбитѣ сѫ долнокачествени; ако, напротивъ, остане бѣлъ, тѣ сѫ добри. Макаръ този начинъ да ни е съобщенъ отъ компетентно лице, ние не искаме да ангажираме нашата отговорность като го даваме въ книгата ни. Първитѣ гѫби се появяватъ презъ априлъ. Тѣ растатъ въ боровите гори и на песъчнитѣ поляни и се появяватъ следъ първитѣ пролѣтни дъждове. 
Тукъ ще дадемъ най-разпространенитѣ гѫби у насъ Червенушкитѣ (Шампионитѣ фиг. 37) които сѫ неотровни - сѫ съ бѣло месо. Отдолу влакната червеникави. Приятна миризма. Тѣхни отровни посестрими сѫ (гл. фиг. 37-а) - съ жълтеникаво месо, бѣли влакна. Миризма неприятна. 2. Пе- Стр. 49
Значенито и ползата отъ фруктитѣ е известна. Тѣ сѫ богати съ бѣлтъкъ и вѫглехидрати. Голѣмо количество бѣлтъкъ има въ лимонитѣ, портокалитѣ, прасковитѣ и крушитѣ, малко по-малко въ зарзалитѣ, бананитѣ и сливитѣ. Гроздето съдържа много захарь. Фруктитѣ не съдържатъ мазнини. Ягодитѣ съдържатъ желѣзо и минерални соли. Малинитѣ, портокалитѣ и мандаринитѣ не сѫ тъй хранителни, на сѫ богати съ витамини. Черницитѣ сѫ полезни за стомаха. Всички плодове или фрукти сѫ доброкачествени, ако сѫ отъдобъръ сортъ и добре узрѣли. Въ разни мѣста има разни сортове овощия, тъй че трудно е да се изредятъ. За зимата се най-лесно запазватъ пресни ябълкитѣ.
Сварено безъ всѣкакви примѣси, кафето действува като ободряващо срѣдство, подема силитѣ и като чеобновява организма. Употрѣблението на кафе въ Германия и въ Франция, безъ да говоримъ за Изтока, е тъй разпрос-транено, че то влиза като всѣкидневна и сѫществена храна въ семейството. Безъ да се отрича бързото, но затова и скоропреходнодействие на кафе-то, възбуждаеще нервната система, трѣбва да не считаме хратителното му свойство, което е незначително. Чистата настойка отъ кафе съдържа въ себе си отровата кофеинъ. Прибавката отъ захарь повишава хранителностьта, а млѣкото намалява възбуждаещето му действие. Най-голѣмото му производство е въ Бразилия,но най-хубавото кафе е отъ града Сао Паоло, което е познато въ търговията подъ името Гампинасъ или Сантосъ. Отъ Бразилия излизатъ разни сортове: Рио, Байа, Жеара. Аромата на сорта Гампинасъ е силенъ и приятенъ. Салвадоръ е по-леко, Стр. 50
Порто Рико е сѫщо силно кафе. Яфа кафе е съ малко възкиселъ вкусъ ако се държи продължително на язика и т.н. Всѣко кафе съдържа известенъ процентъ отъ кафето перлкафе (Роле). У насъ най-употрѣбяваното кафе е "Лаве" и "Роле". Кафето се сѫщо много фалшифицира. При избора му да се внимава да има въ средата си естествена шушулка. Самостоятелни сортове не даватъ тъй вкусно кафе, както една добра смѣсъ. По-нататъкъ ще говоримъ за приготвянето, смѣсването и печенето му. Сѫществува кафе "Хагъ", което е кафе съ изваденъ кофеинъ или пъкъ го съдържа въ незначително количество.
Отъ какаото се приготовлява шоколада, който усиленъ съ захарь и съ млѣко (мазнини) е почти 4 пѫти по-хранителенъ. Теобромина, който съдържа какаото е сѫщо възбуждаещъ, но по-слабо отъ кофеина. По-нататъкъ ще дадемъ начинъ на употрѣблението му. Чай. Листата на добрия чай не сѫ едри, а дребни добре овити, не сѫ начупени и иматъ силенъ ароматъ. У насъ най-добъръ е Цейлонския, който смѣсенъ съ цвѣточенъ има добъръ ароматъ. Доставя се Английски, Китайски, Банковъ и др. Чая да не се държи до черъ пиперъ, червенъ пиперъ или кафе. Да се пази на сухо и добре затворенъ, още по-сигурно въ тенекиена кутия съ 2 капака. (Сѫщо и за кафето). Чаятъ е сѫщо много разпространенъ. Ценностьта на чая се заключава въ листата му, които следъ беридбата се подхвърлятъ на изчистване и после се сушатъ. Качеството на чая зависи отъ времето на беридбата. Първиятъ обранъ чай отъ млади листца се най-цени. Значениетона чая като самостоятелно питие не е голѣмо. Въ голѣмо количество е даже вредно, понеже съдържа отровата теинъ, която възбужда нервната система. Чаятъ е богатъ и съ танинъ (укрепляеще срѣдство за стомаха). Чаятъ се фалшифицира много като се боядисатъ разни други растения и смѣсватъ съ малко количество чай. Сѫществува и чай отъ ягоди, отъ липа, които сѫ лѣковити. Стр.51
Да се заколи една птица е най-добре. Одушаването не позволява да тече кръвь, която пък се отразява върху месото. З Птицитѣ се чистятъ като се залѣятъ съ гореща вода. За малки птици, като пиле, се изисква срѣдно гореща вода, за кокошка, водата да започне да ш у ш н е, б е з ъ да е напълно заврѣла, а за по-голѣми птици (мисирка, гѫска и др.)още по-гореща вода. Да се внимава Фиг. 40 Чистене на перушина водата да не препари кожата, отъ гѫска. п Най-добре се чисти току-що заклана птица. Следъ попарването, перушината се бързо изчиства и птицата опърля отъ малкитѣ си перца върху спиртъ или запалена хартия, (гл. фиг. 42-а). Гълѫби, яребици, пъдпъдъци се само оскубватъ, опърлятъ и отриватъ съ брашно. За да изкормимъ птица, най-напредъ Фиг. 41 Изваждане на гръкляна трѣбва да направимъ разрѣзъ на кожата заедно съ гушата на шията отпредъ и отъ тамъ да извадимъ гушата, като отрежемъ дихателната трѫба. Втория разрезъ се прави подъ корема, отъ гдето се вадятъ Стр. 52
червата, следъ като съ два пръста се отдеѣли вѫтрешностьта отъ ципата, съ която е заловена за месото. Дръпването става като се улови воденицата. При изваждането на вѫтрешностьта да се внимава да не се пукне жлъчката, която е залепена за черното дробче. Затова, щомъ извадимъ всичко, първата ни грижа трѣбва да бѫде да отрежемъ и изхвърлимъ жлъчката. Ако случайно се пукне, да се мие птицата въ много води, даже да се опита, като се близне и мие докато вече не горчи. Воденичката се срѣзва отъ едната страна, разтваря се и се обелва отъ мръсотията. Червата се хвърлятъ. Нѣкои употрѣбяватъ главата и краката. Въ такъвъ случай, на главата се отрѣзва човката и изважда езика и опърля, а краката се заливатъ съ врѣла вода и обелватъ.
Стр.53
Нѣкои птици, напр. мисирката и гѫската, въ копанитѣ си иматъ жили. Тѣзи жили могатъ да се издърпатъ тъй:  
Фиг. 43 Хванете жилата отъ Фиг. 44 Издръпнете я ! средата на крака. срѣзва се внимателно отзадъ кожата на крака, хващатъ се жилитѣ и се издърпватъ (гл. фиг. 43 и 44). Чистене на риба Рибата трѣбва сѫщо да се очисти. Нѣкои риби (като шарана, щуката, бѣла рибата и др.) сѫ съ люспи. Люспитѣ се чистят съ навесенъ ножъ въ противна посока. Следъ това се отрѣзватъ перкитѣ (най-лесно съ ножици). Изваждатъ се жабритѣ. (гл. фиг. 45). Вѫтрешностьта се изчиства Стр. 54 или презъ хрилетѣ или презъ корема (гл. фиг. 45 и 46). Рибата сѫщо има жлъчка, за която трѣбва да се внимава да не се пукне. 
Фиг. 45. Чистене презъ жабритѣ. Трѣбва да я извадите, за да не вгорчи месото. (Гл. фиг. 47) Нѣкои риби се белятъ. Обелването се започва отъ  
Фиг. 46. Фиг. 47. Чистене презъ корема Внимание ! Ето жлъчката !  главата къмъ опашката. Напредъ се срѣзва кожата по дължината на гърба и до главата и тогава обѣлва (гл. фиг. 48).
На чигата пъкъ се изрѣзватъ остритѣ рѫбове (гл. фиг. 49). Дребни солени рибки се чистятъ съ книга и измиватъ съ оцетъ. За чистене на люспи на риба има особени тенекиени приборчета (гл. фиг. Фиг. 46. Обелване на риба. 50).
Фиг. 49. Фиг. 50. Чистине на Отъ чигата се изрѣзватъ остритѣ рѫбове. риба съ приборче. Чистене на младо прасе Най-лесно се чисити по следния начинъ: Прасенцето, скоро следъ заколването си, да се посипва съ счуканъ чамъсакъзъ (ако нѣма, може да се замѣни съ пепелъ отъ дърва) и се залива съ гореща вода. Захлупва се да се позадуши 5-10 минути и още докато е горещо се изтръгва съ ножъ. да се внимава за водата. Ако е много гореща, препарва се и не можа да се изчисти, ако ли пъкъ водата е недостатъчно гореща, не може да се изчисти. Най-подходяща е - щом заври на ключъ, 3-4 кгр. вода, налива се една чаена чаша студена вода. Още по-сигурно е щомъ вземе да шушне водата, ако на малко мѣсто, залеете съ кафена чашка и щомъ видите че водата е точно гореща, изливате я всичката върху прасето. Ако добре олучите водата, прасето се изчиства за нѣколко минути. Следъ това се опърля съ спиртъ или книга. Изчистването на вѫтрешностьта му става, като се среже подъ корема и извади вѫтрешностьта както при птицитѣ. Внимавайте и тукъ за жлъчката. Отрежете сѫщо задния проходъ - това е важно. Отъ гърлото се изважда гръкляна. Ако прасето вече не е сукалче, за да се махне неприятната вѫтрешна миризма, нагорещете 2-3 камъка, сложете ги въ стомаха, сберете разрѣза и дръжте ги 2-3 минути. Шкембенцето му се чисти съ гореща вода. Чистене на говеждо или телешко шкембе Шкембето се пуща въ топличка вода, слага се на умѣренъ огьнъ и се внимава, като се постоянно опитва, докато Стр. 56 започне да се стържи тъмната кожа. Свалете го тогава отъ огъня и бърже го истържете и омийте ! Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 8.69 Mb. Сподели с приятели:
|
аколването трѣбва да става наведнъж, следъ което да се овисне главата, за да изтече кръвьта. Следъ това трѣбва да се изчисти перушината. Ако искаме да употребимъ перушината, трѣбва да я оскубимъ преди да сме я заляли съ врѣла вода. Това е особено важно за гѫските, които по корема си и гърдитѣ иматъ най-меката перушина. После се изтъркватъ съ брашно и омиватъ.
онеже се обѣлва съ перушината и птицата има недобъръ видъ.
