Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието
Изтегляне 8.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чистене на раци, миди, охлюви
- Нѣколко важни упѫтвания за раздѣляне и приготвяне на сурово месо или риба
- Разпредѣляне - нарѣзване на парчета
- Приготвяне за пълнене на риби, птици, ягне, прасе и др.
- Сп. "ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО"
- АДРЕСЪ: ПЛ. СЛАВЕЙКОВЪ № 8 - СОФИЯ
- Пълнена кожа отъ кокошка
- Нарѣзване за сервиране на опечено или сварено месо и риба
- Какъ да извадимъ кокалитѣ на варено пиле
- Зърнени храни
- ЦЕННИ УПѪТВАНИЯ Печено въ пещь
Чистене на заякъ Въ голѣмитѣ градове заякътъ се купува винаги одранъ, но ако сте принудени сами да гоодерете, закачвате задния му кракъ на единъ здраво з Цепнете коремната кожа по цѣлата дължина отъ бедрата до гърдитѣ. Внимавайте да не цепнете червата. Извадете ги. Пазете сѫщо и черния дробъ, когото ще освободите старателно отъ жлъчката. Тя е прикрепена за черния дробъ и крѣбва да се пази отъ пукване, защото дробътъ ще стане негоденъ за ядене. Издрийте добре вѫтрешностьта, за да не остане никаква мръсотия по нея и извадете малката топка мась, която се намира близо до опашката. Агнето се чисти по сѫщия начинъ. Чистене на раци, миди, охлюви Рацитѣ се умиватъ, улавятъ се за тѣлото, за да не ущипятъ и съ помощьта на ножъ и палеца се издърпва срѣдното перце на опашката, за да излезе черното черъвце. Мидитѣ се остъргватъ съ ножъ, изчиствотъ се съ четка и то непременно въ студена вода (инакъ се отварятъ и изтича ароматичната имъ вѫтрешна течность. Охлюветѣ сѫ добри още затулени (не пасли). Най-напредъ се натопяватъ да киснатъ 2-3 часа въ студена вода. Очистватъ се отъ затулката. Слагатъ се върху огъня съ студена вода. Щомъ започне да се стопля Стр. 57
водата, тѣ излизатъ отъ черупкитѣ си. Ако не сѫ излѣзли изваждатъ се много лесно съ клечица (за зѫби). Унасъ не се употрѣбяватъ жаби и костенурки, но не ще е безинтересно за въ случай да знаемъ тѣхното чистене. Костенурка. Уловени костенуркитѣ трѣбва да се оставятъ да се пречистятъ, за която цель се слагатъ въ изкопана дупка отъ пръсть и се захлюпватъ съ дъска. Тъй тѣ не ходятъ и не ядатъ. Държатъ се въ трапчето около 2-3 дена. После, изтегля се съченгелче главата, и се отрѣзва. Вече обезглавената костенурка се слага да се пече и щомъ омекне се счупва черупката и изважда. Жаби. Употрѣбяватъ се воднитѣ жаби и то само заднитѣ бутчета, които наподобяватъ на пилешко или зайче месо. Жабитѣ се заколватъ, одира се кожата. Киснатъ се 2-3 часа въ марината. Нѣколко важни упѫтвания за раздѣляне и приготвяне на сурово месо или риба Много важно е да умѣе домакинята да нареже едно парче месо или риба тъй, както е нуждно. Често се случва  
Фиг. 52 Фиг. 53 да се изваждатъ и кокалитѣ, напр. на риба, пиле и др.. за да можемъ да употрѣбимъ месото по-ефектно. Тукъ ще дадемъ нѣколко основни указания. Риба. Отдѣляне на рибни филета, нуждни за руло. (отъ сурова риба). Филетата се отдѣлятъ отъ широка риба безъ дребни кости. Срѣзва се рибата съ остъръ ножъ по-срѣдната кость (гл. фиг. 52). Отдѣлятъ се филетата (гл. фиг. 53) и завиватъ съ каквато смѣсъ е нуждно (гл. фиг. 54 и фиг. 55). Трѣбва добре да се обвържатъ околовръсть съ бѣлъ конецъ, за да не се развиятъ. Тогава се пекатъ или пражатъ. Фиг. 56 и 57. Вадене средната кость на рибата. - Рибата се срѣзва отстрани, раздѣля се внимателно и изважда костьта. При варена риба се изважда костьта още докато рибата е гореща. Стр. 58
Фиг. 54 Фиг. 55 На солени рибки (аншуа, барбуни и др.) се изважда предната им часть, като се срежатъ на две (гл. фиг. 53) и издърпва костьта. За пражене едрата риба се нарязва на умѣрено дебели парчета. (Гл. фиг. 59).  
Фиг. 56 Вадене на средната кость. Фиг. 57 
Фиг. 58 Фиг. 59 Чистененасолени рибки. Нарѣзване на сурова риба. Стр. 59
Разпредѣляне - нарѣзване на парчета Птицата се чупи и ставитѣ ù опредѣлятъ мѣстото на разрѣзването. Напр. кокошка се дѣли тъй: отрѣзватъ се копанитѣ (заднитѣ бутчета), преднитѣ съ крилцата, гърдитѣ (бѣлото месо) на две парчета, гърба отдѣлно. (гл. фиг. 60).  Какъ се нанизва птица на шишъ. Следъ като овържите птицата така, че главата и краката да не висятъ, нанизвате я на шиша като прекарвате последния надъ опашката,
м и н а в а й к и презъ животното по цѣлата му дължина. Следъ това изваждате шиша въ началото на шията, фиксирате шиша съ помощьта на малко шишче, прекарано между дветѣ бедра и презъ дупката, която се намира въ срѣдата на шията. Какъ се нарѣзва агне, прасе и заякъ. Отрежете дветѣ плешки и ги направете на четири парчета. Постѫпете по сѫщия начинъ съ бедрата; понеже тѣ сѫ по-едри отъ плешкитѣ, нарежете всѣко едно отъ тѣхъ по на 5-6 кѫса. Вдигнете месото отъ корема отъ всѣка страна по дължината на ребрата. Главичката и опашката съ часть отъ месото оставатъ като две отдѣлни парчета. Приготвяне за пълнене на риби, птици, ягне, прасе и др. Срѣзката се винаги прави на долната часть на корема и когато се напълни се зашива с бѣлъ конецъ, вдѣнатъ
Стр. 60
въ голѣма игла. Конеца се изважда следъ опичането. (Гл. фиг. 61).  
Фиг. 61 Птицата или жи- Фиг. 62 Рибата се пълни и презъ жабритѣ вотното се пълни и зашива. 
Фиг. 63 Пълнене на дробъ или парче месо. Плешка отъ агне или гърди отъ теле или дробъ се пълнятъ, следъ като съ остъръ ножъ се направи разрѣзъ. На агнешкото и телешкото се отдѣля месото отъ ребрата, образува се торбичка, а дробътъ се срѣзва по срѣдата. (Гл. фиг. 63). Пълнена кожа отъ кокошка Взема се много добре охранена кокошка. Държи се постояно мокра за да се лесно одере. Срѣзва се кожата по продължение на гърба (кокошката да не е изкормена) и внимателно одира. Крилата се пречупватъ до половината. получаваме торбичка отъ кожа, която пълнимъ различно. Стр. 61
Нарѣзване за сервиране на опечено или сварено месо и риба Фиг. 64 Нарѣзване на сварена риба. - Нарѣзва се на равни парчета презъ цѣлото тѣло. 
Фиг. 64 Нарѣзване на средна риба. 
Фиг. 65 Нарѣзване на голѣма риба. Фиг. 65. Нарѣзване на по-голѣма риба. Срѣзва се въ срѣдата на гърба по цѣлото си протежение и следъ това се нарѣзва напрѣко на парчета. Птици Фиг. 66. Нарѣзване на голѣма кокошка. Нарѣзването става най-лесно съ особени ножици за рѣзане на птици. Ако Стр. 62
е пиле - бутчетата и гърдитѣ не се рѣжатъ на парчета, а пилето се назрѣзва на 4 части, а ако е още по-малко - на двѣ еднакви части. 
Фиг. 66 Нарѣзване на кокошка. По-голѣмитѣ птици си рѣжатъ и на повече парчета. На фиг. 67 се ясно познава. 
Фиг. 67 Нарѣзване на гѫска или мисирка. Печени или задушени меса отъ рогатъ добитъкъ Фиг. 68. Нарѣзване на голѣмо парче телешко или свинско печено - срѣзва се по дължина и после напрѣко на парчета дебели 2 - 2½ см. Фиг. 69. Нарѣзване на бутче съ кокалъ. При рѣзане на всѣко парче се отдѣля около кокала, за да не Стр. 63
прѣчи да се нарежатъ хубави парчета (ако искаме да сѫ крѫгли). Ако ли бута е по-голѣмъ, парчетата се рѣжатъ ту отгоре, ту отдолу. Фиг. 70. Нарѣзване на печено парче - филе безъ кокалъ. Рѣже се съ остъръ ножъ на равномѣрни парчета. Фиг. 68 Нарѣзване на голѣмо парче печено месо.  Фиг. 71. Нарѣзване на роле.
Печено цѣло прасенце или агънце се нарѣзва както гѫската, а ако е по-голѣмо на още повече парчета. Фиг. 69 Нарѣзване на бутче.
Фиг. 71
Нарѣзване на роле. 
Фиг. 70 Нарѣзване на филе. Стр. 64 Фиг. 72. Изваждане на месото отъ опашката на раци, което служи за майонезъ и салата.  Прегъва се вече сварения ракъ и пречупва. Отъ опашката се изважда месото. Въ опашката има черно черъвце, което, ако не е извадено преди да се свари рака, се изважда сега - (гл. фиг. 73).
Изважда се месото и отъ пипалата. Фиг. 72 Ракътъ се пречупва.
Фиг. 73 Черното чревце се изважда. 
да се извадятъ кокалитѣ, долу се посрѣзва месото и кожата по краката и внимателно се издърпватъ.Оставатъ само дребнитѣ крайни кокълчета на крилата. Тъй изчистено пилето отъ коститѣ може да се напълни съ нѣкаква плънка, и после да се съедини, за да даде илюзия на цѣло пиле съ кокали. Фиг. 74 Вадене коститѣ на пиле. Стр. 65
Чистене на зарзавати  Картофи. Младитѣ картофи се само остъргватъ, а старитѣ - обелватъ. При обелването да се внимава да се балятъ тънко, понеже хранителностьта се намира най-много до кожата. Обелени да се натопятъ въ студена вода, за да не почернеятъ.
Моркови. морковитѣ се стържатъ. Лукъ. Лукътъ (зрѣлиятъ) се обелва отъ горнитѣ си люспи и реже споредъ нуждата. Преди да се реже да се разреже по на две и натопи въ студена вода, а самото рѣзане да става на провѣтриво мѣсто, или до печката. Зеления лукъ се обѣлва отъ горната си ципичка и се отрѣзватъ коренчетата му. Сега започватъ въ България да развъждатъ и много тънъкъ зеленъ лукъ, който се употребява за гарниравка при антретата. Спанакъ, лападъ, коприва, киселецъ и др. Спанакътъ се чисти листъ по листъ. Изхвърля се семето, ако го има. Долната дебела частъ се отрѣзва. Сѫщо се постѫпва за копривата и киселеца. При сърми на лапада се изрѣзва дебелата нишка на листа. Салати. Марулята се изчиства отъ горнитѣ си лоши листа. Най-финна е вѫтрешната часть - сърдцето. Кѫдравата салата се чисти отъ лошитѣ листа. Пеперки. Пиперкитѣ се готвятъ или пекатъ за салата или антрета. Пекатъ се неочистени, само измити и избърсани върху умѣрена жарава. После се обелватъ отъ кожицата. По-добре се белятъ, ако следъ опичането веднага се захлюпятъ да се задушатъ, отъ което се отдѣля кожицата имъ. За пълнене се отрѣзва опашката и изважда семето. Може да се остави и капаче, само че безъ опашката, което да затуля напълнената пиперка. Внимавайте ! Често пѫти въ семето има червей. Домати. Доматитѣ се само измиватъ, а понѣкога може и да се обелятъ отъ най-горната тънка кожица. Сини патлажани. За пълнене се белятъ, за пражене не се обелватъ. За салата се сѫщо не белятъ, опичатъ се и едва тогава се обелва горната кора. (Гл. фиг. 75). Стр. 66 Тиквички. За пражене и готвене не се белятъ. Остъргватъ се само за пълнене или ако сѫ вече стари. Репички. Ако сѫ по-стари, се обелватъ, а младитѣ - не. Отрѣзва се само коренчето и горнитѣ листенца. Да стоятъ въ вода до употреблението. 
Фиг. 75. Синитѣ патладжани се режатъ на колелца или за пълнене. Тиква. Тиквата се бели отъ горната си кора. Гѫби. Гѫбитѣ се изчеткватъ съ четчица, а ако сѫ по-едри се обелва горната имъ кожица. На по-старитѣ - чернитѣ влакна се махватъ. Отрѣзва се сѫщо най-долу коренчето. Да стоятъ натопени въ студена вода до употреблението имъ. Зеле. (бѣло или червено). Очиства се отъ горнитѣ си листа и отъ твърдия кочанъ. Внимавайте да не би да има червеи. Цвѣтното зеле, се очиства отъ зеленитѣ листа и дръжката. Цвѣклото се бели. Цѣлината се обелва. Зеления бобъ, баклата и бизеля се очистватъ отъ ликата (ако иматъ такива) като внимателно се отреже крайчеца и съ него извади ликото Грахътъ, впалениятъ бобъ или бъклата съ зърна се лющятъ и взематъ само зърната. Корени отъ магданозъ, пащернакъ се обелватъ или остъргватъ. Аспержи. Отрѣзва имъ се малко отъ долната часть и се остъргватъ съ ножче отъ горната твърда обвивка (Гл. фиг. 75). Стр. 67
 Брюкселско зеле. (розички - розенкоолъ). Отрѣзватъ се ако сѫ още на стъбло и очистватъ отъ лошитѣ листенца (гл. фиг. 77).
Алабашъ. Отрѣзватъ се опашкитѣ и обелватъ плодоветѣ. (гл. фиг. 78). Черна или бѣла рѣпа. Обелва се. Фиг. 76 Чистене на аспержи Ангинари (артишоки). (Фиг. 79) Остритѣ връхчета се изрѣзватъ отварятъ се, когато сѫ нуждни за варене, а когато сѫ за пълнене,  Фиг. 77 Брюкселско зеле.
се изрѣзватъ горнитѣ листа, долнитѣ се отварятъ, за да се покаже вътрешната месеста часть, отъ която се изчиства срѣдното мъхесто вещество. (Гл. фиг. 80). Фиг. 78 Алабашъ за готвене. Стр. 68
Фиг. 79 Ангинари. Фиг. 78 Ангинари приготвени за пълнене. Зърнени храни Зрѣлъ бобъ, леща, грахъ, черъ бобъ и др. се честятъ отъ боклука си. Чистене на плодове Тѣ се чистятъ споредъ нуждата. Напр. Ябълкитѣ се белятъ, сѫщо и дюлитѣ. Вишнитѣ и черешитѣ споредъ случая се употребяватъ съ или безъ костилки, на ягодитѣ и малинитѣ се махатъ опашкитѣ и плодницитѣ (ако сѫ за варене), а за сервиране се само измиватъ и обцеждатъ. ЦЕННИ УПѪТВАНИЯ Печено въ пещь Пекатъ се само най-хубавитѣ парчета отъ млади и крехки животни. Повече отъ всѣки другъ начинъ процеса на печенето запазва цѣлата стойностъ на месото, неговата характерна миризма и хранителность. Доброто печено е най-напредъ едно избрано месо и после изпечено "както трѣбва". "Както трѣбва" означава красиво зачервяване, което е идеала за едно добро печено. Добре е печеното да не се допира до сѫда, затова се практикува да се сложи върху наредени по дъното на тавата пръчки. Винаги се старайте да взимате приборъ, пригоденъ къмъ размѣрите на парчето, което искате да печете, най-вече да не бѫде много обширенъ, защото ако повърхностьта е голѣма, мазнината и соса ще изгорятъ по-лесно, нищо не е въ състояние да премахне остриятъ вкусъ на соса. Печеното въ пещь се посолява преди печенето. Предпочтително е да се пече безъ вода, само въ извънредни случаи може да прибавяте течность въ сѫда, въ който печете. Защото всѣка течность произвежда пара; даже Стр. 69
когато месото не се допира направо до течностьта, тази пара умекчава припечената корица, която трѣбва да пречи на сока да излиза. Въ нѣкои случаи може да се допусне прибавката на една или ½ чаша вода на дъното на сѫда, колкото само да се намокри и да не позволи да загаря още въ началото на печенето, до момента, въ който мазнината започне да се топи и да се разлива въ сѫда. Температура на пещьта. За да се опредѣли необходимата температура трѣбва опитъ и лична практика. При печене на скара едно неопитно лице може доста бърже да изпече парче месо. Въ пеща обаче е съвсемъ друго нѣщо. Ипосле всички пещи не затоплятъ по единъ и сѫщи начинъ - много зависи отъ самата конструкция на пещьта, а най-вече отъ зле управляваната пещь, запалена въ момента на служенето съ нея. Печеното, вмѣсто да бѫде обхванато отъ навсѣкѫде отъ равномѣрна топлина, се разпуща и плува въ своя сосъ. Отъ начало до края пещьта трѣбва да бѫде подържана въ еднаква топлина. Ако пещьта по една или друга причина нѣма исканата температура въ момента когато поставяте месото въ нея, по-добре е да се откажете отъ печеното и да сварите парчето въ тенджера. Нека още веднажъ напомнимъ, че за печене въ пещь, пещьта трѣбва да бѫде предварително затоплена, тъй че после само да поддържате топлината, ако е необходимо, но не и да увеличавате. Печката трѣбва да бѫде запалена часъ и половина преди момента, въ който ще си послужите съ пещьта. Температурата на пещьта трѣбва по-скоро да се намалява къмъ края на печенето, ако се касае за голѣмо парче, чието престояване въ пещьта е доста продължително. Да познавате добре пещьта си, за да бѫдете въ състояние да я направлявате по своя воля, е първото условие, щомъ стане въпросъ за печене въ пещь.
Тъй като този начинъ на поливане представлява известно неудобство, замѣстили сѫ го съ другъ, който се състой въ Стр. 70 мазане на печеното съ нова мазнина. Тоестъ, вмѣсто да се загребва съ лъжица мась отъ сѫда, взема се кухненска четка или птиче перо, натапя се въ чиния съ стопена мазнина и се мажатъ хоследователно излаганитѣ на огъня части. Безполезно е парчето да се маже щомъ е вече хванало злато-жълта кора. Мазното тѣло не може да проникне въ вѫтрешностьта на месото и спомага за усилване зачервяването на печеното, тоесть, да го направи тъмно. Време на печенето. То се опредѣля споредъ теглото на парчето, напълно приготвено и готово да се постави въ пещьта. Колкото и странно да изглежда това на пръвъ погледъ, необходимо е относително повече време за печенето на малко парче, отколкото но голѣмо. Ние казваме относително; тоестъ, за малко парче се смѣта по-дълго време, отколкото за голѣмо. Това се обяснява съ обстоятелството, че голѣмото парче съ времето се ползува отъ вече придобитата топлина, натрупана въ вѫтрешностьта на месото. Нека забележимъ, че качеството на месото е способно да докара видоизмѣнение съ нѣколсо минути въ ансамбла на печеното, и че означеното време винаги отговаря на единъ добре установенъ начинъ на печене, чиято температура е правилно опредѣлена. Месо, изпечено "както трѣбва" трѣбва при пипане да има известна твърдость, която може да се разпознава само следъ като се добие опитность въ тази областъ. Печеното което не е добре сварено извѫтре, се огъва подъ натиска на пръстьта. Най-сигурниятъ начинъ е месото да се леко бодне съ въздебела игла. Излѣзлиятъ сокъ трѣбва да бѫде розовъ, а не червенъ за тъмнитѣ меса, за свѣтлитѣ - съвършено бѣлъ. Птицитѣ се бодатъ въ бедрената става. Сокътъ, който изтича чрезъ опашката когато парчето се наведе надъ сѫдъ, трѣбва да бѫде съвършено бѣлъ.
Нейниятъ принципъ е сѫщиятъ както при печенето: тъй че би могло да се каже, че печенето на скара е малко парче печено въ пещь. Както за последнитѣ, силата на огъня зависи отъ времето, нуждно за изпичане на пар- Стр. 71 чето. Колкото повече време иска то, толкова по-умѣренъ трѣбва да бѫде огъня. Кѫсовете, които искатъ най-много време и следователно умѣренъ огънъ, сѫ свѣтлитѣ меса и рибитѣ. За печенитѣ на скара отъ всѣкакъвъ видъ, времето за печене не се мѣри, както се прави за печенето въ пещь, споредъ тежината, а споредъ дебелината на парчето, предназначено за скара. Силата на огъня подъ скарата трѣбва да намалява съ приближаване края на печенето, иначе загарянето на месото е неизбѣжно. Необходима е добра скара, за да се получи едно хубаво печено надъ жарава. Не препорѫчваме скари съ плоски и широки пръчки, които израждатъ принципа на печенето на скара, а той е, че месото трѣбва да е въ прѣкъ контактъ съ топлината.Взимате желѣзна скара съ обли пръчки, солидно закрепени отъ четиритѣ страни съ метална ивица и снабдена съ доста високи, съ сигурна стабилность, крачета.
Обикновено у насъ пекатъ направо парчето месо, но не само предпочтително е, но и трѣбва парчето предварително да се натопи въ растително или стопено краве масло. Презъ време на печенето особено за парчетата, които трѣбва да останатъ известно време върху скарата, мазането съ сѫщото мазно тѣло е необходимо. Както и при печенето въ пещь, то не допуща изсъхването на зачервенитѣ вече отвънъ части, докато вѫтрешностьта не е още сваренакакто трѣбва. За тази цель имайте наблизо чиния съ разтопено или стопено краве масло и лъжица, кухненска четка или пъкъ чисто паче перо.
Стр. 72
вкусъ. Месото се подправя малко преди свалянето му отъ огъня. Гориво. Безсъмнено, най-хубавото е жарава отъ дървени вѫглища. Печене надъ дървени вѫглища. Взимате дребни дървени вѫглища. Преди да уравните нивото на жарьта, запалете вѫглищата много по-отраноу тъй че въ момента на печенето тѣ да бѫдатъ не само напълно разгорени, но и синкавиятъ имъ пламъкъ да е отминалъ. Разстелете ги тогава на дебелина два-три пръста, споредъ случая, като винаги имате предъ видъ, че леговището на жарьта трѣбва широко да задминава гранецетѣ на месото, което ще се пече надъ нея. Освенъ туй, съберете жаравата на по-дебела ограда отъ всѣка страна: по липса на тая грижа много често печеното на скара месо остава сурово-червено отъ къмъ края докато дветѣ му среди сѫ приятно позлатени. Дебелината на пласта отъ жарава варира споредъ значението и характера на предметитѣ, които ще се пекатънадъ нея. Ако се касае за печене надъ силенъ огънь, дебелината на пласта е по-голѣма; въ нѣкои случаи жаравата трѣбва да се подновява. Огъьтъ подъ скарата се прави по-умѣренъ; ако е силна, върху жаравата да се посипе топла пепель (никога студена, защото тя ще я загаси). За да се избѣгне загарянето на месо, което трѣбва да се пече надъ слабъ огънь, надъ жаравата постоянно подържате тънъкъ пластъ отъ топла пепель. Ако пламва месото веднага посипете жаравата съ още пепель. Най-идеално и вкусно печене е печеното на шишъ, тоесть месото изолирано отъ всѣки допиръ съ какъвъ да е сѫдъ и изложено надъ огъня при свободенъ достѫпъ на въздуха. Месото, печено въ пещь, може да бѫде превъзходно, но то се различава отъ печеното на шишъ. Печеното въ пещь, е по-скоро приложимо едритѣ парчета, които искатъ дълго печене, като напримѣръ телешкото, свинското и др. а на шишь по-дребни парчета. Зачервяването имъ може да бѫде водено по-лесно на шиша. По-голѣмитѣ парчета почерняватъ, ако не ѫ обвити въ нѣколко листа хартия. Шишъ винаги остава най-доброто, дори може да се каже единственото срѣдство за печене, особено за птици, перушинестъ дивечъ и най-вече, когато се касае за много дребенъ дивечъ. Стр. 73 Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 8.69 Mb. Сподели с приятели:
|
акованъ гвоздей. Предварително се прави разрезъ съ много остъръ ножъ на краката и се одира кожата отъ опашката и двата задни крака. После се продължава внимателно надолу, като си помагате съ ножа, за да не се издере месото.
