ДВЕТЕ КРАЙНОСТИ ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО

„МАТЕРИЯ - СЪЗНАНИЕ”

Тази крайност представлява дуализма в неговата класическа форма, която разделя света надве противоположни страни, на две равноправни реалности: материална и идеална. Казано с езика на съвременната философия, дадената концепция, след като веднъж е решила непременно да търси същността на материята в противоположността ѝ със съзнанието и следователно е завършила относителната противоположност в абсолютна /защото само въз основа на абсолютната противоположност могат да се дават двустранни релационни определения/, фактически е разпънала с ъ щ н о с т т а на материята върху принципиалната координация на Авенариус. Защото да обявиш, че свойството на материята да бъде обективна реалност е нейно най-общо, най-съществено свойство, нейна същност – след като е ясно и очевидно, че това свойство е релационно – тъкмо това и означава. Тази крайност най-ярко и изразително е представена, както видяхме, от А.Бънков, Н.Овчинников, Г.Редлов и др.

Разбира се, никой от тези автори не би се съгласил да се правят подобни изводи от концепцията, която застъпват, всеки от тях енергично и искрено би протестирал, ако му се каже, че от нея следва дуализъм и принципиалната координация на Авенариус, защото е убеден, че най-последователно отстоява позициите на философския материализъм. Но за науката не е важно какво е личното отношение или мнение на автора за неговите тези, не са важни неговите добри намерения – това са психологически съображения, на които основателно не се обръща внимание. Важна е л о г и к а т а на тези възгледи, важно е до какво водят те като се развият последователно в тяхната вътрешна връзка. Впрочем някои от тези автори сами направиха изводи от своята позиция, която представлява твърде откровено начало на дуализъм. „В света – пише Г. Редлов – има само материя и съзнание. От философското обобщение /?!! – Ж.Ж./ на резултатите на всички науки се получава неизбежен извод, че извън материята и съзнанието нищо трето няма, което да е по-старо от тях, да ги определя и да бъде абсолютно неизменно.”^

В света има не „само материя и съзнание”, а само материя, светът е движеща се материя и всичко останало представлява само свойства /и отношения/ на тази материя, между които е и с ъ з н а н и е т о. Поставянето на съзнанието наред с материята като равностойна страна на света е несъмнено дуализъм, но по-важно в случая е, че този дуализъм е пряко следствие на неразбирането на относителния характер на противоположността между материя и съзнание и по-точно на раздуването на тази противоположност до абсолютна, страните на която са равностойни.

Другата крайност се изразява в това, че въобще не се забелязва противоположността между материя и съзнание, елиминира се дори реално съществуващата относителна противоположност между тях. Съзнанието престава да бъде страна, противостояща на материята, която черпи своето съдържание от противоположността си с нея /с материята/. Следователно не само материята не може да се определи релационно чрез съзнанието /което е вярно/, но и съзнанието не може да се определя чрез отношението си с материята, което вече никак не може да се съгласува с фактите, тъй като същността и цялото съдържание на съзнанието лежат в тази противоположност. Тази втора крайност в миналото е представяна най-ярко от вулгарните материалисти Фохт, Молешот, Бюхнер и отчасти от диалектическия материалист Йосиф Дицген, доколкото в стремежа си максимално да подчертае материалното единство на света и принципа на материалистическия монизъм понякога стига до заличаване на качественото различие между мисъл и материя.

Фохт пише, че мисълта „...се намира почти в такова отношение към главния мозък, в каквото се намира злъчката към черния дроб или урината към бъбреците.”^ Според Молешот „мисълта е движение на материята”^ и „без фосфор няма мисъл.”^

„Че мисленето е едно природно движение или една особена форма на всеобщо природно движение – пише Бюхнер – също както и свивателното движение на мускулите, светлинното движение на мировия ефир или магнетическото действие на магнитите – тази истина не само че е установена от разума, но и в ново време с опити е доказана.”^

В стремежа си да се противопоставят радикално на спиритуализма, който изкопава пропаст между дух и тяло, материя и мисъл, вулгарните материалисти свеждат мисленето до механически и химически или в най-добрия случай до физиологически процеси, като не споменават нито дума за противоположността между мислене и материя. По такъв начин те заличават границите между материално и идеално и в края на краищата отъждествяват съзнанието с материята, което прави невъзможна теорията на отражението като гносеология.

Изобщо дуализмът и вулгарният материализъм са две еднакво едностранчиви крайности в неразбирането на относителната противоположност между материята и съзнанието. Едната абсолютно обособява материята от съзнанието като две самостоятелни субстанции, другата – абсолютно ги отъждествява. И двете ликвидират относителната противоположност, а с това и основата на философския материализъм. Крайностите си подават ръка и веригата се затваря.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАТЕРИЯТА

И ФИЛОСОФСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ

Поради това напразни и смешни са опитите на някои марксисти, насилвайки фактите, да докажат, че определението на материята било не просто повторение на материалистическо решение на основния въпрос на философията, но представлявало негово „обобщение” и следователно придвижвало далеч напред марксистката философия. „Явява ли се Ленинското определение на материята придвижване на марксизма напред или това е просто повторение на формулата на Енгелс?” – пита Суворов и като си отговаря, пише: „Несъмнено Ленинската формула е придвижване на марксизма напред; тя включва в себе си и Енгелсовата постановка на въпроса за съотношението на материята и съзнанието /следователно (?!!) е насочена против идеализма въобще - Ж.Ж./, и нещо ново, защото /забележете: защото! - Ж.Ж./ е изразена в нова форма, която е насочена пряко против позитивистките извъртания, против третата сила на философията, появяваща се в период на криза и люшкания сред физиците.”^

Като че ли материалистическото решение на основния въпрос на философията, без да се дава във формата на определение на материята, не е „насочено против извъртанията на позитивизма” и против всякакви опити за създаване на „трета сила във философията”. Сякаш до появата на това определение нашата философия е била разоръжена пред лицето на позитивизма и на „третата сила на философията”.

Това не отговаря на действителността, не се съгласува преди всичко с историческите факти. Очевидно, чувствайки неубедителността на своята аргументация /ако въобще може да става дума за аргументация в дадения случай/, Суворов отново се връща към този въпрос и отново се опитва да внуши – именно да внуши на читателя, защото не привежда никаква аргументация – че в определението на материята наистина се съдържа нещо повече от основния философски въпрос. „Ленинското определение на материята – продължава той – като философска категория едновременно включва в себе си отговора на въпроса за това кое се явява първо /материята – обективна реалност/ и кое – вторично /съзнанието/, а така също и решава въпроса за отражението на първото във второто – за познаваемостта на материята. Ясно е /откъде е ясно, тъкмо това на читателя никак не става ясно - Ж.Ж./, че Лениновото определение на материята се явява по-нататъшно развитие на марксизма.”^

„Ленинското определение на материята – пише Архипцев, без дори да се чувства задължен да доказва – се явява логически резултат, извод от историята на развитието на познанието на цялото човечество.”^

По същия начин процедират и много други автори, които се опитват да доказват, че определението на материята съдържа нещо повече от основния философски въпрос и че представлява обобщение на многовековната борба между материализма и идеализма, както и на резултатите на естествознанието. Те също нищо не доказват, ако не се смятат общите приказки, неподкрепени с никакви факти и аргументи плюс никому ненужните безмерни хвалебствия по адрес на това определение.

А вместо това би трябвало по-делово, както подобава на сериозния изследовател, внимателно да се разгледа, да се анализира, да се види какво наистина се съдържа в определението на материята като „обективна реалност”. Би трябвало просто да се сравни едното с другото и сравнението щеше непременно да покаже на такива автори, че Ленин чисто и просто е перифразирал материалистическото решение на основния философски въпрос в определение на материята единствено с оглед нуждите на борбата против идеализма. Ленин пристъпва към подобна операция главно за да уязви представителите на различните разновидности на физическия идеализъм, които, използвайки кризата във физиката в началото на новото столетие, обявиха, че материята изчезва. При такива условия на диалектическия материалист, който трябва да спасява философския материализъм от ревизия, повече от всичко се налага да подчертава, че материята съществува обективно реално, т.е. вън и независимо от човешкото съзнание и че това последното представлява само отражение на материята в човешката глава и пр.; да подчертава, че както и да се изменят нашите знания за материята, колкото и дълбоко да отиват в изучаването на законите на природата, материята никога няма да престане да съществува вън и независимо от човешкото съзнание. И никой по-добре от Ленин не е съумявал да прави това. Но грешката на Ленин не е в това, че той използва материалистическото решение на основния философски въпрос като щит в борбата с идеализма – това би следвало да стори всеки материалист, който иска да защити материалистическата философия – а в това, че п р е о б р а з у в а материалистическото решение на основния философски въпрос в определение на материята – операция, която е неоправдана дори от гледна точка на борбата с физическия идеализъм, без да говорим за логическата несъстоятелност на подобно определение.

Нима е нужно в борбата с идеализма, за да подчертаеш, че материята винаги съществува вън и независимо от човешкото съзнание, преди и след него, да правиш от това нейно свойство определение? Става ли от това по-действен основният философски въпрос?

Само привидно преобразуването на основния философски въпрос /решен материалистически/ в определение на материята го прави по-съкрушителен, но това е само привидно, а фактически представлява една погрешна стъпка.

Изобщо, когато се разглежда този въпрос не може да се отмине психологическата страна на работата. Тя хвърля допълнително светлина. Ленин в стремежа си да съкруши физическия идеализъм, който чрез повика „материята изчезва” цели преди всичко и главно да се разправи с обективното съществуване на материята, за да намери потвърждение на своята концепция в успехите на физиката – в този си стремеж Ленин неусетно преминава в другата крайност: въздига свойството на материята да съществува вън и независимо от човешкото съзнание в съществено свойство, в нейна същност и чрез него дава определение. Това от научна гледна точка е неоправдано и недопустимо. Защото идеализмът, особено субективният, отрича не само обективността на материята, но също и пространството, времето, движението, причинността и пр. Следва ли тогава, за да бъдем права, диаметрална противоположност на идеализма да дефинираме тези категории чрез свойството „обективна реалност”? Следва ли да кажем, че пространството е „обективна реалност, съществуваща вън и независимо от нашето съзнание” или че времето е „обективна реалност, която съществува вън и независимо от съзнанието на човечеството” и пр. и да представим тези изречения за определения на съответната категория.

Че те са обективно реални, в този смисъл обективна реалност – това е факт и не случайно тъкмо това свойство ние ще използваме като разграничителна линия в борбата с идеализма, защото друго по-солидно и по-надеждно оръжие историята на философията не е създала. Но от това не следва, никак не следва, че свойството обективна реалност, което е най-същественото от гледна точка на борбата с идеализма /Ленин с право го нарича дори единствено свойство, с признаването на което е свързан философският материализъм като партия във философията/, че е съществено и вън от тази борба, за материалните предмети сами по себе си. Това са две съвършено различни плоскости.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ХОЛБАХ И НА ЛЕНИН
До каква степен празни и безпочвени са хвалебствията на горните автори по адрес на даденото от Ленин /погрешно/ определение на материята може да се види при една проста съпоставка на това последното с определението, което Холбах дава на материята в „Система на природата”. Посочените участници в дискусията твърдят, че определението на материята като обективна реалност, дадена ни в усещанията или отразяваща се в тях, е, първо, единствено възможното определение на материята, което може да се даде от п о з и ц и и т е на диалектическия материализъм, от позициите на тази „най-висша” форма на философския материализъм: всеки опит да се даде онтологическо определение на материята се заклеймява като анахронизъм, като възвръщане назад към Декарт, Спиноза, Хобс, накратко, към по-примитивните форми на материализма, предшестващи марксистката философия: второ, определението на материята като обективна реалност според тях представлява обобщение на постиженията на цялата човешка култура, в това число на забележителните открития на съвременното естествознание /от края на ХІХ век и началото на ХХ век/; самото естествознание според тях води към подобно определение на материята: в епохата на ядрената физика, теорията на относителността, квантовата механика не може да има друго определение на материята, освен да се посочи, че тя съществува вън и независимо от нашето съзнание и че се отразява в него – не може да се даде.

„Ленинското определение на материята – четем у Архипцев – е обобщение от позициите на най-съвършената, висшата степен на материалистическата философия, направено на основата на най-великите достижения на човечеството.”^

Същата възхвала срещаме у И.В.Кузнецов: „П о с л е д о в а т е л н о т о и с т р о г о н а у ч н о т о п о н я т и е н а м а т е р и я т а м о ж е д а б ъ д е и е е д н о е д и н с т в е н о – и т о в а п о н я т и е е ф и л о с о ф с к о т о д и а л е к т и к о - м а т е р и а л и с т и ч е с к о п о н я т и е. Гениалното определение на това понятие, обобщаващо всички достижения на науката, е дадено от В.И.Ленин.”^

Странно е тогава, във висша степен странно е защо П.Холбах, който не е стоял на позициите на диалектическия материализъм, е можал да даде същото определение на материята? Нека да направим една текстуална съпоставка:

Както се вижда, даденото определение по съдържание е тъждествено с това на Холбах с тази разлика, че Ленин употребява израза „обективна реалност”, под което разбира способността на материята да съществува вън и независимо от човешкото съзнание – нещо, което за материалиста Холбах /макар да не употребява термина „обективна реалност”/ се разбира от само себе си.

С други думи, и за Ленин, и за Холбах материята е онова, което действа на нашите сетива, съществувайки независимо от тях.^

Какво се получава? Излиза, че представителят на френския м е х а н и с т и ч е н материализъм от ХVІІІ век П.Холбах, без да обобщава философското наследство на Маркс-Енгелс и постиженията на физиката от края на ХІХ и началото на ХХ век, е дал същото определение на материята, което дава и Ленин. Не е ли това достатъчно опровержение на ония участници в дискусията, които като не се чувстват задължени да доказват твърденията си и порицавайки по най-безапелационен начин всеки опит за онтологическо определение на материята, гръмогласно заявяват, че от позициите на диалектическия материализъм, от позициите на най-съвършената материалистическа философия – това е единствено възможното определение?

Еднаквостта на двете определения не само разкрива цялото празнословие на цитираните автори, не само опровергава техните безмерни хвалебствия, но показва също, че определението на материята като „обективна реалност” е на уровена на механическия материализъм, който в борбата с берклианството основателно акцентираше на съществуването на материята вън и независимо от нашите усещания. И ако трябва все пак да се обяснява защо и двете определения, принадлежащи към две различни епохи и две качествено различни форми на материализма, са еднакви, то това би трябвало да се обясни с обстоятелството, че техните създатели са водили борба със субективния идеализъм: Холбах – пряко с Беркли, Ленин – с махизма, една разновидност на берклианството; еднаквостта на двете определения свидетелства също, че второто определение съвсем не представлява обобщение на постиженията на физиката, както представят работата цитираните по-горе автори.
3. ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е МАРКСИСТКИЯТ ФИЛОСОФСКИ МАТЕРИАЛИЗЪМ БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАТЕРИЯТА

КАТО „ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ”?
Строго взето този въпрос е формален, тъй като е факт – исторически факт – че много преди излизането на „Материализъм и емпириокритицизъм”, където е дадено това определение, философският материализъм е съществувал. Още с написването на „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия” през втората половина на ХІХ век, където Енгелс подробно и пълно разяснява материалистическото решение на основния въпрос на философията с неговите две страни – е положена непоклатимата основа на марксисткия философски материализъм. Още тогава марксисткият философски материализъм е бил факт и следователно не е можел да зависи от едно определение, което дава значително по-късно. Това вече само по себе си прави въпроса формален.

Но той става формален и от друга гледна точка, а именно, че едно фактически невярно и логически несъстоятелно определение /защото е дадено чрез несъществен белег, както се опитахме да докажем това при анализа на относителната противоположност/ не може да стои в основата на марксисткия философски материализъм, не може последният да бъде свързан с него на живот и смърт, както се опитват да внушат това някои автори на своите читатели.

Въпреки това ние сме принудени да поставим този въпрос като напълно реален, защото болшинството от авторите, които участват в дискусията за материята или по някакъв начин вземат отношение към нейните проблеми, единодушно смятат, че без определението на материята като „обективна реалност” няма философски материализъм, че ако се отхвърли определението на Ленин едва ли не моментално рухва целия философски материализъм. Едни от тях характеризират това определение като „основно понятие на марксисткия философски материализъм”, други – като „крайъгълен камък на марксисткия философски материализъм”, а трети – като „едно от най-великите дела на Ленин” и пр.

„Крайъгълен камък на марксисткия философски материализъм – пише Хасхачих – е понятието м а т е р и я. Според определението на Ленин материята във философския смисъл на думата е „обективна реалност, съществуваща вън и независимо от човешкото съзнание и отразявана от него.”^

„Понятието материя е основното понятие на марксисткия философски материализъм – пише Овчинников. - Философското понятие за материята е било изработено в резултат на дългото историческо развитие на познанието за закономерностите на природата и обществото.”^

„Едно от най-великите дела /Leistungen/ на Ленин се състои в това – заявява Редлов – че той в своя „Материализъм и емпириокритицизъм” дълбоко разви, научно точно формулира философското понятие за материята – този крайъгълен камък на диалектическия материализъм – и го отстоява успешно против всички атаки на идеализма. Като излиза от съответните указания на основателите на диалектическия материализъм, той обобщава цялата история на материализма и естествознанието, и особено епохалните резултати на физиката, и достигна чрез това до обобщението, че материята като обективна реалност, съществуваща вън и независимо от съзнанието, е дадена на хората в техните усещания.”^

Ханс Клоц вижда заслугата на Ленин в това, че той отъждествява понятието „обективна реалност” с понятието материя. „Излизайки от борбата с енергетизма – пише той – Ленин се сблъска с основния въпрос на философията и съответно на това идентифицира понятието материя и обективна реалност. Великата заслуга на диалектическия материализъм се състои тъкмо в това, че изрази тъждеството на материята и обективната реалност.”^

Библер дори обяви, че това определение е „възлова клетка на цялата философия на марксизма”. „Философското определение на материята – пише той – ако внимателно го разгледаме, отделим всички негови противоречия, отношения и следствия – се оказва възлова клетка на цялата философия на марксизма.”^

Първото нещо, което веднага прави впечатление при четенето на горните автори е обстоятелството, че те не правят разлика между основния въпрос на философията, решен материалистически, и определението на материята като „обективна реалност”, което, както видяхме, не е нищо друго, освен същият този основен философски въпрос в неговото материалистическо решение, даден под формата на определение на материята. Те смесват едното с другото, вярното с погрешното. Както видяхме, без основния философски въпрос в неговото материалистическо решение съвременната философия действително не може да съществува, той е наистина крайъгълен камък на марксисткия философски материализъм - водоразделна линия, чрез която ние като материалисти се разграничаваме радикално от всички и всякакви форми на идеализма. Но самото определение на материята, което – повтаряме – представлява само друга, при това логически погрешна формулировка на материалистическото решение на основния философски въпрос – може да бъде отхвърлено без от това философията на марксизма да претърпи някакъв ущърб. Напротив, отхвърлянето на едно погрешно определение може да бъде и непременно ще бъде само от полза за съвременната философия.

До каква степен някои марксисти не могат или не искат да направят разграничение между основния философски въпрос и определението на материята, дадено от Ленин, може да се види от следната мисъл на Черкесов: „Ако Ленинското определение на материята и съзнанието не се приеме, то това означава, че не се приема, отхвърля се и Лениновото решение на основния въпрос на философията.”^

Не е вярно. Можеш спокойно да приемаш „Ленинското решение на основния философски въпрос” без в същото време да приемаш „Ленинското определение на материята”, защото Ленин като марксист не дава и не може да даде друго решение на основния философски въпрос, освен материалистическо, освен това, което дава Енгелс: материята е първична, съзнанието – вторично, производно и че самото съзнание представлява отражение на материалния свят.

Грешката на Ленин не е в това, че той решава материалистически основния въпрос на философията, а в това, че прави от материалистическото решение на този въпрос определение на материята – опит, който довежда материалистическата философия до най-невероятни и абсурдни противоречия. При такова определение материя се оказват /както показаха дискусиите в различните страни/ не само предметите, но и техните свойства и отношения, съзнанието на другите хора, психиката на животните и пр.

Поради това отхвърлянето на даденото от Ленин определение на материята съвсем не означава отклонение от марксизма, а необходимост за материалистическата философия, задължително предварително условие за създаването на едно действително научно определение, от каквото има нужда съвременното естествознание. За отклонения от философията на марксизма може да става дума само в случай, че бъде отхвърлен основният философски въпрос в неговото материалистическо решение. Ако някой каже, че материята не съществува вън и независимо от нашето съзнание, преди и след него – то за такъв човек без колебание може да се каже, че напуска позициите не само на марксисткия философски материализъм, но и въобще на всякакъв материализъм, в това число и на домарксовия, защото премахва демаркационната линия между материализма и идеализма въобще.

Ако обаче някой каже, че посочването на свойството на материята да съществува вън и независимо от нашето съзнание /без, разбира, се да се отрича това свойство/ не е никакво определение на материята – нима такъв човек може да бъде обвиняван в отстъпление или дори в отклонение от философията на марксизма? Той не отрича материалистическо решение на основния въпрос на философията, а се противопоставя на неговото преобразуване в определение на материята, защото се получава определение чрез несъществен признак, което веднъж довежда материалистическата философия до най-големи абсурди и втори път пречи да се изработи едно действително научно определение, както и да се решават много от големите въпроси на естествените науки.