На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
| Когато пристигнаха, за да заемат определените им позиции, те откриха с изненада, че Ши-Карго, М'Уоки и Сан'Пол първи са заели северо-западния край на бреговата ивица и вече са се разположили по цялата ширина на долния пясъчен насип от езерото към лагуната.
При намалената до три-четири ярда видимост, можеха само да гадаят за точното разположение на групата им. Всеки по-нататъшен разузнавателен опит се парираше от няколкото гъсто-разположени редици с воини на Ши-Карго. Тази предпазна мярка от страна на Ши-Карго обърка военния съвет на Д'Тройт, С'Нати и Сан'Луис. Отказвайки им достъп до вече заетата част на долния насип, Ши-Карго напълно блокираха всяка евентуална обходно-флангова маневра на противниците си. Всеки опит да се пробие път насила незабавно би довел до кърваво сражение в мъглата, която на места бе толкова гъста, че човек не виждаше по-далеч от върха на протегнатия си нож. Настоящата влошена видимост не бе единственият решаващ фактор: според предварителното споразумение не биваше да атакуват Ши-Карго преди пристигането на Майсторите на желязото. При така създалите се обстоятелства, Д'Тройт и съюзниците им нямаха друг избор, освен да се разположат на останалата част от плажа — между съперниците си и високия богато украсен стълб, маркиращ тържището — и да чакат. Според първоначалния план, трябваше да сгащят Ши-Карго между групите на С'Нати и Д'Тройт. При замисленото придвижване откъм брега, лесно постижимо заради превъзхождащия им брой воини, щяха да заклещят Ши-Карго и М'Уоки с гръб към морето и без възможност за бягство. В същото време, Сан'Луис щяха да предприемат втора атака срещу лагерите на Ши-Карго, М'Уоки и Сан'Пол. Тъй като по-голямата част от делегациите щяха да са събрани на брега и да чакат пристигането на Майсторите на желязото, лагерите им щяха да са слабо защитени. Тази част от плана също се бе провалила. Докато военният съвет на Д'Тройт трескаво внасяше промени в плана си за нападение, един останал без дъх куриер, изпратен от Сан'Луис, пристигна от лагера. В обгърнатия от мъглата предутринен сумрак, готварските огньове на Ши-Карго осветяваха насядалите и полегналите им фигури. На границите между М'Уоки и Сан'Луис и С'Нати и Сан'Пол всичко изглеждаше нормално. Чак когато и последните воини се присъединиха към другарите си на насипа, уловката беше разкрита. Лагерът на Ши-Карго се оказа празен. Насядалите фигури бяха направени от наметала с качулки, овесени на навързани прътове, а спящите фигури всъщност представляваха навити сламени постелки, натъпкани с трева. Всичко ценно, всички стоки за размяна и лични вещи, донесени от Ши-Карго, М'Уоки и Сан'Пол тайно бяха пренесени от отговорниците по багажа през нощта. Но делегациите не бяха изчезнали безследно. Когато разгледаха земята в лагера, откриха следи, водещи към западния бряг на лагуната. Въпреки че бяха обречени на провал, усилията на Ши-Карго да избегнат поражението бяха впечатляващи. Прайм-Кът разви картата, дадена му от един от Майсторите на желязото при езерото Ми-Шига и след като се взира в нея няколко минути, намеренията на врага му станаха пределно ясни. Ако ги принудят да отстъпят, основните сили на Ши-Карго щяха да се оттеглят през плиткия канал към горния насип в опит да потърсят убежище във висините отвъд. Отвесните скали щяха да им осигурят добра защитна линия срещу фронтално нападение, но пък можеха да обърнат атаката на запад. Прайм-Кът разпозна тактиката в основата на среднощното оттегляне на багажните коли по западната страна на лагуната. Групата на Ши-Карго очевидно не желаеше да изоставя ценната си стока, но по-важното в случая беше, че възнамеряваха да разположат значителен брой мъже по първия брод на устието на реката и да удържат северния бряг срещу нападатели, които искат да го прекосят, и да блокират изхода от горния насип. По-нататъшното проучване на картата показа местоположението на втория брод в устието — на около три мили на запад. Това щеше да им осигури алтернативен маршрут, ако не успеят с първия. Имаше още едно място, от което можеха да стартират нападението — отрязък земя в западния бряг на лагуната, разположен на около четиристотин крачки от канала, разделящ горния и долния насип. Ако разположеха стрелци в този участък, те можеха да обсипват със стрели левия фланг на отстъпващата колона, докато напредващите редици на Д'Тройт си проправеха път от задната страна. Под настояването на Прайм-Кът и Джудас-Прийст, военният съвет бързо се съгласи да раздели силите си. Делегацията на Д'Тройт щяха да останат на брега в готовност да се предвижат по насипа и да се изправят срещу основните сили на Ши-Карго и М'Уоки. С'Нати щяха да изпратят мощен отряд стрелци на участъка, а останалите им воини щяха да последват маршрута на отстъпващите багажни коли. Предполагаха, че багажа ще се ескортира от по-слабите Сан'Пол,притиснати от двата по-силни рода. Воините на С'Нати щяха да унищожат всичко по пътя си, да превземат първия брод и да завият към горния насип, хващайки в капан жалките остатъци от делегациите на Ши-Карго и М'Уоки. Резултатът от всичко това щеше да бъде пълна разруха и унищожение. Прайм-Кът потърка тържествуващо ръце, докато вестоносците потегляха със заповедите за прегрупиране — заповеди, които трябваше да се изпълнят незабавно. По-лесно беше да се каже, отколкото да се извърши. Както Ши-Карго вече бяха открили, да се организира придвижването на хиляди бойци, както и подреждането им в необходимия боен ред, беше изключително трудно при липсата на строга военна йерархия — особено когато заповедите се предаваха от уста на уста по редиците. Този проблем бе дори по-сериозен за Д'Тройт, защото те разполагаха с три пъти повече воини. Всичко това означаваше, че заповедите към С'Нати да напуснат брега и да се придвижат към западната страна на лагуната, се позабавиха, преди да достигнат всичките делегации на рода. Гъстата мъгла забави процеса още повече, а планираната маневра почти се провали, когато няколко групи воини, нетърпеливи да се сбият с някого, се втурнаха в грешната посока, без да изчакат да разберат какво точно се иска от тях. Прайм-Кът изпсува звучно и се разфуча заради закъснението. Тайно се смъмри за вече осъзнатата сериозна тактическа грешка. Многобройните делегации на Д'Тройт и С'Нати бяха дошли твърде рано в търговския пост. Вместо да пристигнат през последните два дни, допълнителните делегати и «пътниците» трябваше да позабавят появата си и да се присъединят към съплеменниците си в часовете преди настъпването на утрото. Ако бяха постъпили така, Ши-Карго щяха да надвишават по брой Д'Тройт, както обикновено. Гневните му обвинения към Мистър Сноу може би щяха да ги смутят, но нямаше да се почувстват така заплашени. Уверени в надмощието си, Ши-Карго щяха да си легнат, да спят непробудно и когато се събудеха, щяха да се окажат малцинство и без време за координиран план за защита. От друга страна… Прайм-Кът гневно изхвърли от ума си тези закъснели угризения. Станалото — станало. Битката щеше да е по-люта, но от това победата щеше да бъде още по-сладка. Ако смъртта имаше значение, то тя трябваше да е паметно събитие. С настъпването на утрото, ситуацията рязко се промени. Топлите лъчи на изгряващото слънце прогориха плътната мъгла и разкриха разположението на вражеските сили по брега. И докато слънцето се надигаше откъм хоризонта на изток, корабите с колела на Майсторите на желязото се появиха в полезрението им. Само че този път, вместо обичайните три, флотилията се състоеше от пет кораба. Мистър Сноу и останалите летописци от групата на Ши-Карго не знаеха, че двата допълнителни кораба са отпуснати от родовете Ко-Ника и Сей-Ко. За тях приближаващите съдове означаваха само едно нещо — Яма-Шита са възвърнали позициите си, което щеше да доведе до големи неприятности. Подредени във V-образна формация и бълващи пушек от двойните си комини, петте кораба с колела се приближаваха към търговския пост. Греблата на кърмата разпенваха езерото и го превръщаха от топла синя вода в широки вихрени ивици от зелена и бяла пяна. Безспирното бум-бум-бум на двигателите и дум-туп-дум-кането на въртящите се остриета във водата, която се изливаше с тонове при издигането им над повърхността, се сля в един безкраен поток от звуци — непрекъснат гръмотевичен шум, който ехтеше до другия край на езерото и всяваше ужас в сърцата на хората, които ги наблюдаваха и чакаха на брега. Небесните и земните гръмотевици бяха звуци, които възбуждаха първичен страх в мютската душа. В родовата памет на расата им, предавана през поколенията, също както увредения им генетичен код, тези звуци напомняха ужаса от непоносимия ослепителен блясък на Войната на Хилядата Слънца, когато земята и небето бяха погълнати от огън. Ошио Шинода, върховен главнокомандващ на наказателната експедиция, изпратена от семейство Яма-Шита, стоеше изправен на мостика на челния кораб до капитана си, Като Юкинаги. Двамата мъже държаха лъскави месингови телескопи, насочени към приближаващия бряг. От дясно на борд се носеше кораба с екипажа на Ко-Ника. Корабът на Сей-Ко плаваше отляво. Тези два кораба от своя страна, бяха обградени от още два кораба на Яма-Шита. Техните командири също бяха насочили телескопи към брега, а извън кабината на щурвала на всеки кораб стояха флагманите с хората си, готови да предават съобщения от и към главнокомандващия на експедицията. При последното си посещение в търговския пост корабът на Юкинаги, чиято огромна черна мегаструктура бе украсена с ивици в червено и златно, бе довел Лорд Хирохито и Клиъруотър на тайната им среща с Мистър Сноу. Този път елегантната самостоятелна кабина стоеше празна в памет на покойния уважаван лорд — един храм в негова чест, обкичен с цветя и други молитвени жертвоприношения, поставени пред подиума, на който той сядаше при аудиенции. Кабината щеше да остане в този си вид, докато не отмъстяха за смъртта му подобаващо. С помощта на мощния си далекоглед, Самурай-Генерал Шинода успя да различи мютските родове. Ши-Карго и М'Уоки стояха заедно в дясната страна на брега. Д'Тройт и Сан'Луис бяха разположени в центъра и в ляво. Обикновено мютите се скупчваха в едно огромно пълчище пред търговския пост, но сега центърът на гравитацията бе видимо изместен вдясно, където Ши-Карго и М'Уоки се бяха пръснали в тънки редици по долния пясъчен насип. Не това очакваше да завари Шинода. Планът беше да разделят Ши-Карго от М'Уоки и да ги заклещят между С'Нати и Д'Тройт. Но С'Нати не се виждаха никъде, както и Сан'Пол впрочем. Сигурно се бе случило нещо, което да провали първоначалния план. Нещо наистина драстично, като например Ши-Карго да са открили какво ги чака. Ако случаят беше такъв, значи бяха изгубили ключовия елемент на изненадата. Самурай-Генерал Шинода се консултира с картата, разпъната на щурманската маса и разговаря с капитана на кораба Като Юкинаги. Каналът, разделящ горния и долния насип, сега представляваше плитък брод. Щеше да забави силите, отстъпващи към северния бряг, но нямаше напълно да им попречи да го сторят. Чрез мощния телескоп, поставен на блестящата месингова стойка пред кабината на щурвала той внимателно огледа дългия горен насип покрай десния борд. Беше напълно пуст, но когато Шинода се спря на укреплението от северната страна, той зърна движещи се фигури по върха. Фигури, които явно се опитваха да скрият присъствието си. След като капитан Юкинаги погледна през телескопа и потвърди подозренията си, Шинода проучи внимателно насипа и забеляза няколко редици мъже, мюти със сигурност, които влачеха товари по стръмния западен склон. От разстоянието, на което се намираха от кораба, беше невъзможно да се определи към кой род принадлежаха, но при всички случаи нямаха работа там. Ако бяха дошли да търгуват, щяха да останат на брега. От друга страна, ако възнамеряваха да се присъединят към мютите на върха и да осигурят отстъплението на Ши-Карго, значи вървяха във вярната посока. Шинода можеше само да гадае за намеренията им. Далечните фигури можеше да са от липсващите С'Нати, тръгнали да пресекат пътя на Ши-Карго, но в такъв случай защо мъкнеха товари? Той не можеше да си позволи да рискува. След потапянето на кораба с колела в езерото Ми-Шига, всички в експедицията знаеха, че повече никакви провали няма да се толерират. Като предпазна мярка той реши да остави неколцина мъже от екипажа на горния нанос и да затвори евентуалния маршрут за бягство. Разговаря кратко с капитан Юкинаги, извика флагмана и изпратиха необходимия сигнал към десния флангов кораб. На брега Ролинг-Стоун, Мак-Трък и Блу-Тъндър видяха как корабът се отдели от флотилията и завива наляво. Не беше необходимо да са блестящи тактици, за да разберат защо го прави. Беше хем очевидно, хем неочаквано. Според изработеният от Мистър Сноу и военният съвет план, Ши-Карго трябваше да отстъпят, веднага щом Д'Тройт се разгорещяха дотолкова, че да се стигне до сблъсък. Но въпреки че си разменяха обичайните арогантни подигравки с воините от десния фланг на Ши-Карго, предните редици на Д'Тройт запазваха самообладание. Ши-Карго трябваше да започнат отстъплението преди корабите с колела да заемат позиции, но не им даваха повод за това! Достигнали до същите умозаключения като Майсторите на желязото, Д'Тройт бързо бяха дали инструкции на воините си да се сдържат и по този начин да принудят Ши-Карго да направят първата крачка. Водещите делегати от групата на Ши-Карго, представляващи върховите позиции от набързо формираната военна йерархия на насипа, се събраха на съвещание. — Предателски жаби! — възкликна Ролинг-Стоун. — Вчера се опитаха да ни обвинят за всичко, а днес искат да ни принудят да ги атакуваме първи! — Не е нужно да се стига до сбиване, — каза Уинд-Уокър, летописец на М'Уоки от племето Т'Мазо. — Можем просто да се оттеглим. Блек Сабат, върховният воин от едно от най-големите племена на Ши-Карго, гневно се намеси: — Племето К'Рела никога не е отстъпвало пред чакалите на Д'Тройт и няма намерение да започва сега! Още няколко члена на военния съвет шумно се присъединиха към позицията му. — Няма да бягаме от битка! — викна Уинд-Уокър. — Напротив, ще се спуснем в нея! Да не мислите, че Д'Тройт само ще си стоят и ще ни гледат отдалеч? Ще се втурнат по петите ни с извадени ножове! Мак-Трък се обади: — Ако ще действаме, дайте да започваме. — Той посочи към огромната глутница воини на С'Нати, запътили се към западната страна на лагуната. — Трябва да стигнем до северния бряг преди да прекосят реката, иначе ни е спукана работата. — Спукана ни е работата и ако не преминем през канала на горния насип, преди да ни застигнат корабите с колела — изръмжа Ролинг-Стоун. Всички впериха поглед в корабите. Дарк-Стар, повелител на М'Уоки, на когото бе възложена задачата да спомага за «стратегическото отстъпление», зададе въпроса, който се въртеше в умовете на всички: — Можем ли да ги надбягаме? — Не и ако стоим тук и спорим помежду си, — отвърна Ролинг-Стоун. — Предлагам да тръгваме. Всички дружно. Веднага. Кой е «за»?
— Колко повелителя, които могат да повдигат камъни, имаме освен тебе? — Аз знам поне трийсет. Може и повече да са. — Чудесно. Вземи девет от най-добрите и се разпръснете така, че да покрием напълно насипа по широчина. Разпределете се на двеста крачки зад фронтовата линия. Сигналът за отстъпление ще бъде три надувания на бизонските рогове — повторено два пъти. Когато го чуете, фронтовата линия ще се отдръпне към вас, а когато ви достигнат… — Ще ударим плажа… — С всичко, което ви попадне. Издигнете стена, която да ги забави и да ни осигури преднина. Ролинг-Стоун потупа Дарк-Стар по рамото: — Вземете група от съплеменници да ви пази и веднага щом настъпи моментът, отстъпете, но не спирайте със заклинанията до последно. Втората ни линия ще ви прикрива. — С какво? — Дарк-Стар погледна скептично стария мют. Ролинг-Стоун го тупна дружески по гърба. — Имай вяра, братко. Талисманът се грижи за своите. — Да, бе. Кажи нещо ново..
Беше невероятна гледка. Мицунари никога преди не бе виждал подобно нещо. През двете минути на този преграден артилерийски огън, цялата армия на Ши-Карго бе побягнала към канала, разделящ двата насипа. Следващото нещо, което Мицунари чу, бе яростния рев на седемдесет хиляди гърла, когато мощните делагации на Д'Тройт се впуснаха да ги преследват. Също както командира си, Ошио Шинода, Мицунари си умираше да знае какъв е бойният план на Д'Тройт. Изпратените в чужбина агенти, които действаха от името на Яма-Шита и водиха преговорите за тази «уговорка», се бяха опитали да убедят Д'Тройт да приемат помощта на малък екип съветници, включващ сигнален отряд за поддръжане на връзка с приближаващата флотилия. Безмозъчните маймуноподобни вождове на Д'Тройт бяха отхвърлили предложението, посочвайки за извинение колко трудно би било да скрият Майсторите на желязото след редиците си. Ако техните врагове откриеха такива личности сред тях, твърдяха Д'Тройт, щяха незабавно да ги обвинят в сътрудничество с врага — обвинение, което Д'Тройт възнамеряваха да отправят към Ши-Карго. Заради това Ошио Шинода, младшите му командири и капитаните на кораби нямаше откъде да знаят за ситуацията на сушата друго освен онова, което виждаха през телескопите си. А според стриктната политика на неучастие във война, наложена от шогуната на То-Йота, на която те трябваше да се подчинят заради нежеланото присъствие на корабите на Ко-Ника и Сей-Ко, те нямаха законово основание да се намесят, преди да закотвят корабите си на брега и да получат официална молба за помощ! В отговор на молбата на Мицунари за забързване на скоростта, капитанът на кораба с колела бе изпратил традиционния сигнал към потните огняри в машинното. Пушек се издигаше от комините и на останалата част от флотилията, реагирайки на подобна заповед от Ошио Шинода. На брега, вече окопитени, делегациите на Д'Тройт преследваха Ши-Карго като подивяла тълпа. Заедно с тях тичаха и собствените им повелители, но не успяваха да отвърнат подобаващо. За да го постигнат, те трябваше се разположат на мястото на воините — и да се изложат на добре-прицелените арбалетни стрели. Повелителят можеше да извика силите на небето и земята, само ако стоеше неподвижно. Самото действие го заземяваше, докато силите не минеха през него. Това беше вторият недостатък на повелителите. Смъртоносната каменна градушка на групата на Дарк-Стар бе покосила стотици воини. Д'Тройт нямаха намерение да чакат такъв облак да помете бягащите Ши-Карго. Някои от камъчетата по брега бяха по-големи от човешки юмрук, но нямаше как да са сигурни, че ще целят точно. Ножовете, от друга страна, винаги откриваха мишената си. Заповедите на Ши-Карго нареждаха да покрият възможно най-бързо трите мили до канала. Онези, които се препъваха и падаха, или изоставаха по някаква причина, бяха оставяни да се оправят сами. Можеха или да опитат да настигнат групата или да се възправят срещу врага в последните оставащи секунди, преди да ги погълне крещящата орда преследвачи. Един смел, но безсмислен жест, който ни най-малко не забавяше преследвачите им. Авангардът на Д'Тройт просто заобикаляше изостаналите войни и ги оставяше да бъдат разкъсани на парчета от десетките хиляди воини в средата и задната част на потерята. Отне им малко под осемнайсет минути да покрият трите мили — далеч не световният рекорд за такова разстояние, но те все пак бягаха по неравна повърхност от пясък и чакъл, не заравнена олимпийска пътека от сгурия. Но дори и при тези условия, първите редици тичаха с над десет мили в час — същата скорост, която поддържаше корабът с колела на Мицунари. За щастие, корабът с колела трябваше да измине по-дълго разстояние и все още плаваше, когато предната част на бегълците достигна широкия триста ярда канал и затропа през него в облак от водни пръски. Мицунари осъзна, че няма начин да закара кораба си в канала и така да пресече пътя за отстъпление на Ши-Карго. Пък и след като видя безумните пясъчни бури, насочени срещу Д'Тройт, не изгаряше от желание да се приближава много-много, за да не изгуби кораба си. Неговите хора се отнасяха скептично към историите за мютска магия, но сега той видя доказателство за нея със собствените си очи! Един кораб с уважаван командир и пълен с негови другари вече бе потънал в езерото Ми-Шига. Не му се искаше да се окаже на борда на втория. Мицунари не се боеше от смъртта, но като самурай целият му живот бе насочен към един край — да загине в сърцето на битката, служейки на своя лорд. Дори и по време на акция удавянето не бе особено благороден начин да си отидеш от този живот. Той помоли капитан Умигами да промени курса на кораба с петнайсет градуса надясно. Предната част на кораба сега сочеше дългия горен насип, но ъгълът на курса бе доста по-плитък и позволяваше на оръдието, монтирано от лявата страна на кораба, да се прицели в отстъпващата колона. Старейшината на М'Кол Ролинг-Стоун беше виждал как корабите с колела гърмят с оръдието за церемониален салют, но никога не бе виждал как обстрелват с гняв. В ранните години, преди мютските племена да се съгласят да търгуват с Майсторите на желязото, неговите предшественици бяха усещали мощта им. Да си оръдейна мишена на някой от корабите се оказа незабравим житейски урок и новината се предаваше от поколение на поколение. Но това не беше единствената нова заплаха. Гонитбата на живот и смърт с преследвачите на Ши-Карго продължаваше, и сега, докато средната и задната част на формацията се насочваше към канала, те се оказаха в обсега на първата редица Д'Тройтски стрелци, достигнала парчето земя откъм западната страна на лагуната. Сипеха се порой след порой арбалетни стрели, които прекосяваха четиристотин ярдовия воден участък и покосваха воини навсякъде по пътя си. Ролинг-Стоун и Мак-Трък натикаха последните си съплеменници в канала и се обърнаха да поздравят Дарк-Стар Д'Минго. Ескортът му — двама грамадни воини М'Уоки — го държаха за подмишниците, а краката му се тътреха по земята. Пуснаха го пред Ролинг-Стоун. Дарк-Стар се строполи като чувал, но сетне се изправи. — Знам, знам, знам. Не трябваше да ме вдигат. Но не им се сърди. Те са ми синове. Той бързо ги прегърна и обърна очи към небесата. — Блажена да си, Небесна Майко, че ми даде тези силни ръце! — Той се обърна отново към синовете си. — Хайде! Изчезвайте! Имам работа за вършене! Двамата му сина се поспряха неуверено. Дарк-Стар ги изтика във водата. — Хайде де! Тръгвайте! Синовете му вдигнаха ръце в прощален поздрав и се затичаха. Постепенно се изгубиха в облака от пръски, образуван под краката на останалите бягащи воини.
Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|