Работни дела
Изтегляне 1.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Околностите на Русе 18.40 ч.
Секретна квартира на КГБ. Някъде в Подмосковието 10.31 ч. 1986 год. Квартирата беше просторна държавна дача. В смисъл, неголям комплекс от едноетажни постройки. Нищо впечатляващо. Няколко разхвърляни сгради, насред гора с площ петдесетина квадратни километра. Лошо оградени, но чудесно охранявани. Път от твърда бетонна настилка. Върху него за камуфлаж, предвидливо беше насипана пръст. Така всичко изглеждаше като кален черен път, в който можеше да закъса и триосен ЗиЛ. Някогашната секретна база за подготовка на малки оперативни групи от “прилепите”, беше ремонтирана и преоборудвана в незабележим автономен комплекс от ловни хижи. Волгите, докарали важните гости през нощта, бяха скрити в землянките преди пукването на зората и отвън охраната преоблечена като косачи се трудеше във високата трева по поляните. Далеч от външни погледи, се провеждаше съвещание на малък съвместен Комитет. Всички бяха колеги. Всичките - генерали, работили заедно в дългите години служба. Имената нямаха значение. Само личностите. И службите. Съвещанието се провеждаше без вратовръзки, в свободна, но делова атмосфера. То се водеше формално от генерал-полковник от КГБ, като домакин, присъстваха обаче и представител на ГРУ, на Военното Контраразузнаване“Смерш”, на флотското и на други съветски служби. Гостите пристигнаха от всички братски страни на Варшавският договор. Бяха закусили обилно, по руски - чай, кафе, блини, сметана, колбаси. След приветствието на домакина, следваше обаче изказването на важна особа от Института за Америка и Канада. Човекът беше едър, около шейсетгодишен, с очила и осанка на академик. Обиграният му глас привлече вниманието на всички присъстващи. Нямаше човек около масата който да не говори, пише, мисли и сънува на руски затова речта му започна свободно и без големи предисловия. - И така другари, приветствам Ви с добре дошли. Поканени сте, за да обсъдим някои изводи на нашия институт и определени мерки за развитието на страните ни през следващите тридесет години. Трябва да Ви призная, че обстоятелствата много се измениха и Вие, другари, го разбирате от собствените си впечатления. Веднага искам да кажа, че ни очакват събития немислими по своя размах и насока преди две-три години дори. Това не са даже въпроси стратегически, а по-скоро въпроси геополитически. Решенията на тия въпроси, съвсем на са желани, а трудни и намерени след тежък анализ за дългосрочен период. Това са следващите петдесет години. Но какви са условията към момента. От петдесет години Съветския съюз се е превърнал в един от главните суровинни и енергийни доставчици не само на страните от Съвета за икономическа взаимопомощ, но и на страните от така наречените “страни от Западна Европа”. Старите схващания, че влияем на другите чрез тези ресурси и върху тяхното развитие показа своята несъстоятелност. Докато ние развивахме тежката за преструктуриране добивна промишленост, те развиха напредък в технологично отношение. Докато нашата промишленост ставаше енергоемка и материалоемка, с висок разход на човешки ресурс, труд и оттам с ниско качество на продукцията, тяхната система изхвърляше естествено от пазара всичко тромаво, неефективно и ненадеждно. Докато ние засекретявахме научните си постижения за нуждите на отбранителната промишленост, те печелеха и натрупваха паричен ресурс от тях. Докато ние се чудехме как да построим много бетонни квартири, за да приютим повече хора след войната, те успяха да увеличат рязко благосъстоянието си и да ни изпреварят в това. Нашият СИВ се държи на техния икономически натиск, само защото работи кооперирано в рамките на общ пазар и производство. Не мислете, че става дума за отказ от планирането, напротив, по-точно е да се използва планирането в икономиката, в управлението на финансовите и материални ресурси, а не в прякото производство. Сега какво се получава. Блестящи идеи и разработки на млади химици, инженери, технолози и други специалисти не се използват, защото директорите ни не желаят да поемат икономически риск и чакат спуснатия отгоре план. Пишат насрещен такъв и после се оправдават за лошото качество с големия обем продукция. Опазил ни Бог от работливи некадърници или икономически гешефтари на държавна заплата. След такива е като лунен пейзаж. По-добре е да имаш мързеливи некадърници. Поне не съсипват след себе си. Младите се обезвериха. Нямат стимул. Вече не можеш да ги залъгваш с кариерата на комсомолския секретар. А какво направихме чрез налагането на принципа на солидарност с народите на Азия и Африка? Проекти погълнали милиони - не, милиарди преводни рубли. Подкрепяхме всеки жалък диктатор, който обявяваше, че желае да тръгне по пътя на социализма. Строихме им язовири и електроцентрали, заводи, хиляди бойни машини и оръжие, боеприпаси и лекарства, от походните кухни, до противовъздушни ракети. Горива и храни. Парите за тези помощи няма и да ги видим в обозримо бъдеще. Имаме и успехи. Но технологично изостанахме в производството на готовия продукт. Япония например внася всичките си ресурси, няма неизползвани вторични суровини. От какво печелят? От готовия качествен продукт. Американците карат японски коли. Цяла Азия и Австралия познават джипа Тойота. Защото не се поврежда, защото е евтин и по-добър от лендроувъра. Япония и Германия, с американски пари се вдигнаха и сега са икономически колоси. На Съветския съюз никой не е помагал, а няма и кой. Напротив - ние даваме. Но народа издиша. Издържаме най-голямата по численост редовна армия в света след Китай. За да се справим с издръжката и се наложи да намалим срока на службата от три на две години. А в същото време, още от световните войни, имаме цикличен недостиг на мъже. Няма народ който да е понесъл такива страшни удари върху своя генофонд. Съотношението на недостига въобще не е преодоляно. Ако бяхме мюсюлманска държава, това не би било проблем, но при нас …Тежък разрез със социалистическия морал. В строителните предприятия жените са четиридесет процента от всички заети. В машиностроенето имаме приблизително същото съотношение. Бюджетът ни се пори по шевовете и се налага да режем от социалните придобивки, от здравните и пенсионни фондове. Ако продължаваме така до шест-седем години ще сме в третия свят. Изходът в ситуацията е само и единствено в промяната на икономическата и политическа надстройка на нашето общество. Съветския съюз в момента е като влак съставен от един локомотив, за който има много гориво и резервни части, но не му достига мощност с толкова много вагони, които сме му закачили. Да гориво има. Но машинистите не достигат и няма достатъчно за да поемат вахтата, или са грохнали от умора. А ние продължаваме да закачаме все нови и нови препълнени с пътници вагони. Отдавна сме подминали прага на разумната търпимост. Години наред се стараехме да изградим тежката промишленост и енергодобив, но той изисква и много средства за поддръжка, и технологично обновление, за да е ефективен. Сега е толкова голям, че да го поддържаме е проблем, камо ли да говорим за обновление. Къде според нас е изхода? Няма такъв без провеждане на ликвидацията на тези лоши практики. Икономически трябва да се пренесем на нова основа, пазарна. Регулирана пазарна основа ли? Времето ще покаже. Не знаем как се прави. Няма живи участници в НЕП-а на Ленин. Изучихме го, но времената са други. Учените занимаващи се с базова икономика и политология ни съветват да прибегнем към услугите на стария, мръсен капитализъм. За да се наложат тези икономически модели трябва първо да се подходи към промяна на еднокласовата обществена политическа надстройка. Всяка от нашите страни трябва да избере своя път който да извърви. Еволюционен, революционен или междинен. За другарите от Чехословакия съм уверен, че еволюционния ще бъде предпочетен и то в мекия вариант. В Полша другарят Ярузелски, чрез военния преврат, успя да избегне взрива на революцията и сега подготвя именно това преминаване от един строй в друг. Чрез “Солидарност, която отдавна финансираме през Карол Войтила. Избирането му за Папа Римски ни струва четиринадесет милиона долара, без да броим седемгодишните подготвителни действия. С ЦРУ отдавна се играеше една сложна игра, за да ги принудим да го вербуват и да проникнат в гданския профсъюз. Сега те почти изцяло са поели финансирането му и за нас остава да отстъпваме планомерно. Без малко да загубим Негово светейшество, при онази остра активна операция на турците, но се размина. Лошото е, че незаслужено пострадаха нашите български колеги. Те ако искаха да го убият, Йоан-Павел II отдавна да се преселил при Свети Петър. Но и те нямат интерес. Лекторът пое глътка от чая. Попи устните си с ъгълчето на кърпичката от египетски памук, покашля се и продължи. - Какво ни чака и как да се действа в този процес? Ето главният въпрос, но преди това да определим целите. Първо: в краткосрочен план трябва да се определят новите носители на политическите идеи на капиталистическата демокрация. Да се подкрепят основаването на нови движения, които пък по-късно да прераснат в партии. Преминаването към многопартийна система ще е политическата цена на прехода и трябва да прикрива добре преустройството в икономиката. Използвайте интелигенти, учени, свободомислещи, хора с влияние, хора неитересуващи се от парите, хора с морал. Хора с мечти. Хора, които въстават срещу партийната дисциплина. Неуспели партийни секретари и деятели. Хора чиито семейства са претърпели репресии по време на социализма. Реиновирайте някои личности, ако се налага. Желателно е всички те да са идеалисти. Повечето от тях в последствие ще станат материалисти, ще се меркантилизират като усетят вкуса на меда. Изберете от тях тези, на които можете да влияете и ги подкрепете после като опозиция, на първите. Необходимо Ви е и да организирате вълнения срещу сегашната власт. Те постепенно да прераснат в мощен удар срещу реда на социалната справедливост. Така да се стигне до смяна на властта, на политическата власт и доктрина. На конституционният и правов ред. Но не оставяйте процесите на самотек. Пазете се от граждански войни. Ще предизвикате ответна реакция на Запада и той вместо да помага и съчувства, ще се капсулира, за да избегне проблеми отвън. Успоредно с това определете млади хора, които могат да поемат управлението на финансовия ресурс натрупан по различните фондове. Нека са хора на службите Ви, а ако са служители, то поне няколко години преди да бъдат задействани, да са напуснали официално. Нищо по-естествено, ако ползват пенсионираните си колеги като консултанти, охрана и т.н. Особено внимателно с тези които са близки до сегашната власт. Роднини, приятели на хора на властта. Подложете ги на вербовка и едва тогава ги подкрепете. Част от тях имат вече заделен достатъчен финансов, потенциал, за да нагазят във водите на капитализма. Планово градихме големите предприятия, и планово трябва те да бъдат предадени за управление на лицата избрани от Вас и Вашите екипи. Контролирайте ги, обучавайте ги, възпитавайте ги, но ги дръжте под контрол. Само така ще може да се опазят работещи големите икономически субекти при преминаването им от държавни в частни ръце. Най-голямо внимание отделете на предприятията базирани и регистрирани в чужбина, след това на търгуващите и опериращите зад граница, производителите и износители за Запада и третия свят, специално внимание отделете на естествените монополи. Внимавайте с независимия бизнес, който ще се появи. Независим означава неконтролируем и съответно неприемлив. Западът отчаяно се нуждае от разширяване на пазарите за своята продукция. От завземането на нови пазари. Политическото противостояние в Европа на тях им пречи повече от колкото на нас. От друга страна ние имаме недостиг именно на тази група стоки, а именно стоките за народно потребление. Гладът за тях е видим с просто око. Ние допускаме, че чрез поетата линия на преустройство от Михаил Сергеевич, да предизвикаме по-нататък във времето прекратяване на съществуването на Варшавския договор. Целта е да подтикнем западноевропейските държави към разширяване на сътрудничеството с нас. Това е единственият начин да наваксаме за около тридесет-четиридесет години тежката изостаналост в технологично и информационно отношение. Докато при нас се говори за въвеждане на персонална електронно-изчислителна техника, при тях се говори за оптимизация в насищането с компютри. От управлението на икономиката, до медицинската техника. Така, че за да използваме конкуренцията и частната инициатива ще се наложи по-голямата част от собствеността върху средствата на труда да премине в частни ръце. Фондовете ни, колкото и да са оскъдни съдържат немалко финансови средства. Те трябва да се превърнат в капитал. В работещ капитал. А този капитал трябва да се употребява вещо, грамотно, което пък от своя страна означава да се изведат от сектора на държавната знаещи, можещи и предприемчиви хора. Огледайте се за подходящите, създайте ги, възпитайте ги, обучете ги, направлявайте ги. Е, ще има и случайни, без това не може, но пък те по-късно ще са гръмоотводите, върху които да бъде насочено недоволството на народа. Защото на народа се налага да изнесе най-тежкото от прехода. Така е възможно с времето да се появи безработица. Някои страни ще заплатят по-висока, други по-ниска цена на прехода. Но цена ще има. Ние имаме големи проблеми в Средна Азия. Там повече потребяват, а производителността е ниска. Партократите са въвели полуфеодални порядки, а са натрупали огромни лични богатства. Най-вероятно ще избухнат междуетнически конфликти, които сега потушаваме с разхищаването на огромен властови, икономически и човешки ресурс. Нашите предвиждания са, че при първа възможност, местните върхушки ще наложат легитимиране на властта си дори и през религиозните учения. Пряката ни цел ще бъде да задържим влиянието си в тези републики, политическо, икономи-ческо, военно. Прибалтийските републики също остават ябълка на раздора. Те са по-добре развити в технологично отношение, но производството им е настроено на кооперираните доставки от останалите републики, явяващи се естествено и пазар за продукцията им. Едно връщане към договореностите от Ялта в политическо отношение ще изведе Съветската държава от изолацията, в която ни държи Запада чрез КОКОМ. Трябва да се отворим към света и да ни признават за равни. Да влезем с времето в по-либералните световни организации. Например в Световната търговска организация. Време е да започнем да печелим не само от ресурсите продавани като суровини и енергоносители, а и от върховите постижения в нашата наука, икономика и производство, от изделията на отбранителната промишленост например. Имаме пазар за оръжието си от пистолетите до ракетите. Засега само САЩ лидира на този пазар и то съвсем незаслужено. Китай, Израел, Великобритания и Франция печелят ежегодно големи суми от продажби на бойна техника. Ние донорстваме. И при това можем да печелим ценна конвертируема валута. Вашите страни могат да изберат пътя на плурализма и сътрудничеството със страните от Западна Европа. Там отдавна се говори за създаването на политическата форма на Общия пазар, има идеи за Европейски съюз. От това политическо обединение би се получила държавна организация с население от около двеста и петдесет милиона души. Това е единственият начин да бъдат избегнати междунационалните противоречия и оттам опустошителните европейски войни. Историята показва, че те задължително ескалират в световни. Ние също имаме интерес от такъв съюз. Ще партнираме и преговаряме с единен субект, а не с двадесет отделни. Ще работим с една обща валута, а не с тридесетина. И сега ни е удобно с екюто, но тя е виртуална валута по-скоро. В Европа политиката на американските ни колеги остана разделяй и владей. Докато Европа се състои от късове претендиращи за защита на националните си интереси, САЩ ще владее всички тях, чрез страха от Руската мечка. И ние дълго време им помагахме в това, щем или не щем. Бъдещата Обединена Европа много по-лесно може да се откъсне от задокеанската прегръдка и да престане да бъде евентуалния театър на широкомащабните военни действия на американската армия. Ние сме за приключване на противостоянието в Европа, за да се съсредоточим върху вътрешните си дела и оценяваме като по-сложна обстановката на азиатските си граници и буферни зони на интерес. По наша преценка правилно би било да оставим желаещите граждани от немски произход, родени в СССР след 1945 година, при желание да напуснат казахските степи. Канцлерът Хелмут Кол е предвидил и да обедини Германия, нещо на което ние не сме против. Досегашното статукво изигра своята роля през годините, а издръжката на Западната група войски тежи изключително много на бюджета ни. Не бихме спрели и гражданите от еврейски произход, ако решат да се преселят в държавата Израел. Противостоянието ни срещу Тел Авив на страната на палестинците и другите арабски народи вече би било излишно и вредно. Турция държи вратата на единствения ни възможен морски път на юг, към Средиземно море. След двеста години войни е ясно, че не е възможно да се отвори този път със сила. Предвиждаме коренно да се промени политиката към тази страна. Половинмилионна армия е сериозна преграда за нас. Тази преграда може да се премине само по пътя на търговията и сътрудничеството в енергийния сектор. И такъв ще бъде акцента ни през следващите тридесет години. Англичаните отдавна нямат вече това влияние в Анкара, напълно са изместени от американската дипломация. Ако намалим поддръжката си за ПКК и другите кюрдски организации, можем да дадем добро начало на затопляне на отношенията. Разбира се, без да прекратяваме напълно подкрепата си, в края на краищата кюрдите са между двадесет и седем, и тридесет и два милиона души със собствена култура, език и самосъзнание. Населяват три държави Иран, Ирак и Турция, а това дава твърде големи възможности за влияние. Впрочем американските ни “приятели” се опитват да се сближат с кюрдите в Ирак. В последствие може да се предвидят операции по създаване на условия за затягане на отношенията между турската и американската администрации и на тази основа. Примерно чрез силното арменско лоби в САЩ или еврейското такова. Просто трябва да се подготвим за дългосрочни действия в тази насока. Още повече, че вечните силни в Турция са генералите независимо коя партия идва на власт и с какви планове. Най-вероятно и вашите държави, Полша, Румъния, Чехия, Унгария, България и други ще влязат в бъдещият Европейски съюз. Западноевропейските лидери желаят този политически Евросъюз и са готови да платят за това. Разумно е да се извлечете от това максималните възможни ползи. Естествено е това да не стане веднага, а в продължение на двадесет-тридесет години. Различно ще е за всяка държава. По-напред ще се наложи да влезете в НАТО. И това е естествено. Ние ще се противим, но това е естествен процес по изменение тежестта на мненията и силите в Алианса. Америка все по-трудно ще контролира организацията и влиянието ще спадне с времето до там, че водещ ще е бъдещият Eвросъюз. Което е и логично, като се има в предвид, че Европа включва и Гренландия чрез Дания. Или чрез френските Антилски острови. Отсега търсете способни млади хора, които биха могли да бъдат насочени към създаване на клубове и сдружения в неправителствения сектор. За провеждане на идеите за вашето атлантическо бъдеще, ще се наложи да реформирате армиите си и другите си служби от сектора за сигурност. Така ще олекне на бюджета, а и не предвиждаме нова война в Европа. Възможни са локални конфликти на Балканите и Кавказ от междунационален тип. Те са тлеещи и е по-добре да изгорят веднъж завинаги. Пък и за да се приеме въобще общоевропейската идея от народите вероятно ще се мине през отслабване на институциите-носители на националната власт и ще се достигне до частичния, но желан от народите отказ от суверенитет. Това е с цел, той да се прехвърли постепенно върху съответните органи на Евросъюза. Сега предлагам почивка от един час. После ще продължим с лекции по всяка от страните, които представлявате. Най-накрая разбира се ще дискутираме свободно. Лекторът намести очилата пред очите си. Затвори папката на масата и изпи остатъка от чая. Лейтенат в безупречен цивилен костюм отнесе чашата с подстакана към кухнята, а човекът с благата си академична усмивка стана и се отправи към двора да погледа работата на здравите мъже, които без видима умора косяха високата трева. Околностите на Русе 18.40 ч. Анатоли Цанков отключи паянтовата порта и вкара джипчето в двора. Направи маневра и паркира малкото сузуки “Самурай” с предницата към пътя. Слезе, затвори и двете крила и ги фиксира едно към друго с неголям катинар. От две години насам живееше сам в малката вила. Успя да построи баня и тоалетна към единствената стая, като прегради част от нея с алуминиева дограма. Така се бе образувала просторна душкабина дълга около два метра и широка около метър и половина. Монтира един останал от цеха моноблок. Изкопа яма и я покри с бетонна плоча, за да събира отходните води. Като се нанесе в лозето, къщичката беше позапустяла и пълна със стари мебели. По нотариални документи се водеше на брат му и Анатоли отдавна беше наплатил на брат си пазарната цена на неговия дял. Живееше сам повече от година. Изкачи трите стъпала и прекоси двата метра на верандата. Отключи вратата направена от дебел стоманен лист и го плъзна в стани. Втората, дървена врата не заключваше. Постройката беше строена като стопанска сграда към лозето, заради това беше дълга петнадесет метра и широка пет. Мъжът влезе в хола и внесе сака, и чантата с напазаруваните продукти. В къщата беше студено, но определено доста над нулата. Хладилникът беше стар и олющен, но вечен като всеки руски домакински уред и работеше все още безотказно. Мъжът го отвори и постави в него четирите кофички кисело мляко, трите замразени пилета, кофичка руска салата и опаковка маргарин от половин килограм. На импровизираният плот, от заварени квадратни профили постави печеното на грил пиле, увито в алуминиево фолио и в пластмасов плик. Човекът запали камината с парчета от сцепени кофражни дъски. Нахвърли и няколко сухи отреза от дебели сливови клони. През лятото беше отрязъл четири-пет сухи диви сливови дървета от растящите покрай пътя към лозето. Огъня лумна и веднага стана по-топло. Анатоли премина в спалнята. Леглото не беше оправено, но бе завито с одеялото. Казармен навик. Той съблече дебелата спортна грейка и я закачи на закачалката на стената. В ъгъла имаше стар гардероб. Мъжът го отвори и извади дебела плетена наметка без ръкави. Намъкна се в нея и зареди печката направена от вътрешното тяло на стар бойлер, драсна й кибрита и се върна обратно в хола. Тук нямаше телефон, а и мобилният му беше с изразходвани предплатени импулси. Телевизор нямаше. Всъщност огромната плазма остана при жена му и децата. И пра-вилно. На него му стигаше авторадиото със сидиченджър. Беше го купил за петдесетина лева от някакъв къдрав ром облечен сносно. Предлагаше и ролекс, очевидно краден по курортите. Мъжът разви опаковката на пилето и го постави в единствената дълбока чиния. Провери половинката хляб, но той беше обвит в зелена плесен. Хлябът незабавно улучи пластмасовата кофа от латекс, използвана успешно за кошче за отпадъци. Анатоли повдигна стъклено трилитрово шише с домашно вино, наля си в една от двете стъклени чаши и започна да се храни. Глава лук, печено пиле и чаша гъмза с каберне. Човекът се радваше на апетит и смота половината пиле. Изпи си виното. Поседя малко. Стана, прибра остатъците от вечерята в шкафа. Прибави дърва в камината и в печката. Изми чинията, чашата и приборите. Новините по радиото в осем започваха и той нададе ухо за прогнозата. Студено, снежно, със заледявания. От цветущата някога фирма, която допреди година и половина беше управлявал бяха му останали горчив спомен, развод, пари колкото да си купи малкото джипче отвън. Десет години работи като офицер в Полицията. Приятели и бивши колеги го поканиха да работи с голяма икономическа групировка. Трябвал им умен, отговорен и почтен партньор с фирма, за да изработва модерна дограма за строящите се хотели в Банско и на Черноморието. Има възможности и пари. Анатоли мисли около два месеца. Съветва се със жена си. Невена тъкмо беше съкратена от работа. Озари се, окрили се. Не скриваше надеждата си. Ето, с бизнес хората се замогнаха. Кой магазин отвори, кой търговия завъртя. Я виж колите им. На мерцедеси се качиха. На баварки. В полицията с тази заплата едва се изхранваме тримата. То, старото алеко скоро ще клекне. Какво още мислиш, да рискуваме! Анатоли не прие идеята веднага. Не е лесно да напуснеш работата си. Проведе срещи, разговори. Насреща му стояха хора с пури, наобиколени с гардове и тежки лимузини. С договори съставени от добри юристи. Самият той беше завършил юрист, разбираше съдържанието на изписаните текстове. Разговаряше с много бивши колеги на работа в групировката. Хвалеха се с високи заплати, добри коли. Пътувания в чужбина. Уважение. Анатоли не беше склонен да рискува. За да набавиш капитал, да уредиш заем и да организираш производство е нужно да заложиш собственост. Каква? Един апартамент имат. Едва го изплатиха. С две заплати. Решиха да рискуват. Сключиха договор с кредитната банка, направиха ипотеката и парите дойдоха. Анатоли взе под наем един цех от земеделската кооперация, почистиха го, изхвърлиха боклуците, замениха счупените стъкла и посрещнаха машините. Те бяха ръчни, но на този етап напълно автоматизираните бяха много редки и страшно скъпи. Холдингът му преведе и авансово пари за материали. Чертежите на дограмата пристигнаха и работниците започнаха да правят дограмата и стъклопакетите. Стъкло, профили, дистанционери, гумени уплътнения, брави и механизми. Тонове. Работеха сутрин от седем, вечер до десет. Наета беше и група за монтажа на изделията. И така две години. Заплатите бяха добри. Анатоли продължаваше да работи. Парите идваха понякога със закъснения. Но общо взето редовно. Винаги оставаха за доплащане по двадесет процента за гаранция. Така се стигна до пълното спиране на плащанията. Анатоли, сигурен, че работата по договорите продължава, изтегли и друг заем. Пак купи материали и работата продължи почти без прекъсване. Естествено живееха по-добре, купиха си почти нов мерцедес, на втората година още една кола за жена му. По облеклото и маникюра й човек можеше да отгатне отличния и вкус. Тя предприе обновяване на апартамента и го премебелира. Отидоха на почивка в Гърция, на другата година на турската ривиера. До Кипър за Нова година. Макар и със скърцане нещата вървяха. Монтажниците оборудваха втори по ред хотел. Предстоеше трети, четвърти. Ако всичко вървеше така след третия хотел щеше да е на чисто с банката и тогава нещата се закучиха. Групировката беше вече ударена по захарния бизнес, по спирта. Спряха да плащат, три месеца удържа Анатоли, но после банката го захапа. Големи и малки шефове в холдинга му обясняваха хлъзгаво как след две седмици подновяват плащанията. Невена не издържа, изпадна в истерия. Един вечер просто не го допусна в апартамента. Беше пияна. Повика полиция. Анатоли не обичаше изпълненията и вече отиваше към мерцедеса, паркиран пред офиса, когато дойде патрулната кола. Сержантите го познаваха и му пожелаха приятна вечер. Пренощува в офиса при цеха. Не мигна цяла нощ. Три дни по-късно банката затвори цеха и обяви публична продан. Първо купиха мерцедеса и двата микробуса. За цеха нещата обаче се проточиха. Купиха го едва на третия търг. Някакви млади момчета от София. Хлапета на по двадесетина години. Пристигнаха с дебел мерцедес и бяха сами на търга. Платиха една четвърт от реалната цена на постройката, машините и материалите. Банковите служители не скриваха разочарованието си. Жива далавера. Половин година по-късно Анатоли разбра, че цеха му е препродаден на трето лице и от него го е купил един от шефовете в групировката. Вече година никой там не работеше. Подмениха охраната и толкова. Оттогава бившият полицай живееше в къщичката с лозенцето останало от баща му. Околните вили бяха ограбени от циганите. Като черепи на старо бойно поле. Стърчаха с откраднати керемиди и с избодените очи на прозорците. Полека-лека изчезваха и гредите от ошмулените покриви. По страшно и от война. Опитаха се и при него с набезите, но късметът му проработи. Прибираше се от лов когато отдалече видя групата мургавелци захапала къщето. Спря джипа, извади ловната пушка и я зареди с пет патрона със сачми за пътпадъци. Запаса ловният двуцевен пистолет шестнайсти калибър с патрони за доубиване на ранения дивеч. Бойният пистолет беше оставил в къщи, за което се изпсува мръсно наум. Спря самурая и слезе с изстрел във въздуха. Автоматичната Иж 1221 веднага изхвърли гилзата и прещрака със затворната рама, вкарвайки следващия патрон в цевта. Анатоли се приготви като при скейт стрелбата. Ромите скочиха изненадани, един се втурна към едната от каруците присягайки се за брадвата. Вторият изстрел засипа задницата на конете със ситни сачми и каруцата излетя напред, а задното й колело премина през стъпалото на брадваря. Последва още един изстрел и тримата юнаци скочиха във втората каруца. Анатоли изпразни лявата цев на пистолета и неуправляеми, конете отнесоха крадците нанякъде. Бившият полицай огледа щетите. Половината керемиди вече бяха свалени. Мобилният му телефон го свърза с бивш колега останал на служба в РДВР-то. Единственият, който не се раздели с него след напускането му от полицията. На другият ден трима приятели наредиха керемидите на мястото им, с посинели от студа ръце. Пиха по чаша вино, хапнаха шишчета, поговориха и Анатоли ги изкара през калния път до мотела, дето бяха оставили фиестичката си. Последва среща в Управлението на полицията с местния тартор на крадците. Постигнаха съгласие. Ония не пипат къщата, той не ги стреля извън границите на двора. Когото завари при къщата, ще отнесе куршум. “Кон цен цус”, както се изрази важно мустакатият бос. При първа възможност Анатоли купи стоманени профили и дебела ламарина. Завари желязната врата и монтира ключалката. Направи и капаци на прозорците. Покритото мляко котките не го ядат. Да, трябва да намери друго място за “инструментите”. Извън лозето. Спешно е!
Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 1.87 Mb. Сподели с приятели:
|