ЗАЩО ПОЧТИ СЪС СИГУРНОСТ НЯМА БОГ?

Абсолютният боинг

Аргументът с невероятността наистина заслужава по-сериозно внимание. Днес той е и най-често изтъкваният в защита на Божието битие (обикновено скрит зад маската на доброто старо телеологическо доказателство). Учудващо голям е и броят на теолозите, които го приемат за съвършено убедителен. Че е силен, силен е, бих казал дори необорим - само че ефектът му е тъкмо противоположен на онзи, към който се стремят теистите. Ако бъде развит, както следва, аргументът с невероятността спокойно може да докаже и противното, и то с възможно най-голяма степен на сигурност, а именно че Бог не съществува. Аз съм му измислил и име - Абсолютният боинг.

Заимствах идеята от една забавна картинка, обрисувана ни от покойния сър Фред Хойл (Въпросният британски астроном (1915-2001) бе известен и като най-яркия защитник на теорията на относителната стабилност на вселената, която постоянно се разширява, но поддържа и постоянна средна „гъстота" (материята непрекъснато създава нови звезди и галактики, но старите изчезват от полезрението ни, тъй като се отдалечават в пространството, а и поради скоростта на рецесията) - онази с боинга и бунището за метални отпадъци. Впрочем не съм сигурен дали Хойл сам се е сетил за нея (Ами тя е вариант на старата идея, че колкото и да разбъркваме буквите от азбуката, няма да получим цялостна и най-вече смислена поема), но така поне твърди неговият най-близък сътрудник Чандра Викрамасингх, така че можем да я приемем и за автентична. Според Хойл идеята, че животът на Земята е възникнал „от само себе си", звучи също толкова невероятно, колкото и тази, че някой ураган, развихрил се над бунище за метални отпадъци, би могъл да сглоби от тях „Боинг 747". Същата метафора са използвали и други, но по повод еволюцията на по-сложните живи организми, където приложимостта ѝ е, меко казано, спорна. А и всяко възражение срещу вероятността да се сглоби нормално функциониращ кон, бръмбар или щраус от произволно избрани части е по-скоро „камък в градината" на авиоконструкторите. (Интересно какво ли биха постигнали, ако се амбицират да докажат, че за тях 1шма невъзможни неща?) Но така или иначе това е любимият довод на креационистите, а за него могат да се хванат само хора, които не са разбрали най-същественото в естествения подбор. Те просто решават, че „естествен" е синоним на „произволен", а доколкото последното предполага и наличието на „воля", положението е тъкмо обратното.

Креационистките злоупотреби с този аргумент следват една обща схема. Няма особена разлика, ако креационистът реши да го премени в някоя по-модерна и политически коректна дрешка, примерно „творчески замисъл", ID (от intelligent design) и т.н., за да заобиколи елегантно и проблема за злото. Други пък твърдят, че на същото основание можем да отхвърлим и съществуването на някои добре познати природни явления - най-често по-ексцентрично изглеждащи живи твари или някой от по-сложно устроените им анатомични органи, просто защото статистическата вероятност да се появят по естествен път е нулева. Понякога на помощ се вика информатиката и от дарвинистите се иска да посочат източника на цялата информация, съдържаща се в живата материя (в онази строго специализирана употреба на понятието „информационно съдържание" като мерило за недостоверност или „изненадваща стойност"). Или пък се позовават на любимия девиз на икономистите, „Няма безплатен обяд", а дарвинистите, видите ли, искали да изкопчат нещо, без да предлагат нищо в замяна. Но както ще се постарая да покажа в тази глава, именно естественият подбор е и единственото ни познато решение на иначе неразрешимата загадка за „първоизточника на информацията". И ако някой иска да извлече дивиденти, без да дава нищо, това са защитниците на Хипотезата за Бог. Иначе казано. Бог се опитва да си изкрънка безплатен обяд и същевременно да бъде... самия обяд. Но ако толкова искаш да обясниш появата на едно същество с това, че е сътворено от някой друг, защото няма статистическа вероятност да се е появило „от само себе си", би трябвало да отчиташ и още нещо - по същата логика и твоят „творец" ще е не по-малко невероятен. В този смисъл Бог с абсолютният... „Боинг 747".

Аргументът с невероятността гласи, че сложните неща не може да са се появили случайно. Много хора обаче определят „случайната поява" като „липса на предварителен замисъл" и тъй като това им се струва невероятно, решават, че то е и сигурно доказателство за наличието на замисъл. Но Дарвиновият естествен подбор нагледно показва, че грешат, защото в биологията се случват и къде по-„невероятни" неща. Дарвинизмът може и да няма пряко отношение към „неодушевения" свят, например космологията, но успява да пробуди съзнанието ни, за да го издигне като с подемен кран и до някои сфери извън неговата изконна територия, биологията.

Вникнем ли по-дълбоко в същността му, ще се научим да бъдем и по-предпазливи или поне да не прибързваме с подобни изводи, че „замисълът" бил единствената алтернатива на „случайната поява". Дарвинизмът просто ни учи да проследяваме отделните етапи във всяка бавно натрупваща се сложност. И преди Дарвин 1шкои философи като Хюм са разбирали, че идеята за естествено възникналия живот може да звучи „невероятно", но това съвсем не означава, че той се подчинява на нечий „замисъл". Те просто не са открили алтернатива. А след Дарвин не ни остава друго, освен да се изпълним с дълбоки подозрения (както се казва, „до мозъка на костите си") към самата идея за творчески замисъл. Илюзията за „промисъл" е едно коварно заболяване, което хората най-редовно са хващали, затова и се е наложило Дарвин да се заеме с имунизацията им. Дано да е смогнал с всички...