Смъртта великото приключение Тибетеца чрез Алис Бейли

Всичко, към което ви призовавам, е здравомислие в отно­шението ви към смъртта; Всичко, което се опитвам да напра­вя, е да ви убедя, че когато болката и слабостта отминат, на умиращия, дори ако видимо е в безсъзнание, трябва да му бъде позволено да се подготви за великия преход. Не забравяйте, че болката отнема много сили и оказва силно въздействие върху нервния апарат. Нима е невъзможно да се помисли за времето, когато актът на умиране ще бъде разглеждан като тържествен финал на живота? Нима е невъзможно да си представим времето, когато прекараните на смъртния одър часове ще бъдат само славна прелюдия към съзнателното напускане? Ко­га подготовката на човека за отхвърляне ограниченията на физическата обвивка ще се превърне за него и всички околни в очакван и оптимистичен завършек? Нима не можете да проз­рете във времето, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се приеме неизбежното, умиращият ще съгласува с приятели­те си часа на прехода, изпълнен единствено с щастие? Кога от умовете на тези, които остават, ще изчезне чувството на тъга и смъртното ложе ще се приема за по-щастливо обстоя­телство, отколкото раждането и брака? Твърдя, че в недалеч­но бъдеще това ще бъде така за интелигенцията на расата, а с течение на времето - и за останалите.

Вие твърдите, че засега е налице само вяра в безсмъртие­то, но без никакви достоверни доказателства. В събирането на свидетелства, във вътрешната убеденост на човешкото сърце, във вярата за вечния живот, стаена в умовете на хора­та, се съдържат верни постановки. Преди да изминат и сто години те ще отстъпят място на убеждението и знанието, защото ще се случи едно особено събитие, [30] на расата ще се даде откровение, което ще превърне надеждата в увереност, а вярата - в знание. Междувременно, нека развиваме ново отно­шение към смъртта, а бъдещата наука за умирането да наби­ра сили. Нека то престане да бъде единственото, което не се поддава на нашия контрол и неизбежно ни побеждава, нека се научим да управляваме своето преминаване в отвъдното и да се ориентираме в техниката на този преход. (4-499/500)

(2) Следователно, в този втори раздел ще разглеждаме проб­лема за смъртта, или изкуството на умирането. Всички тежкоболни хора неизбежно се сблъскват с него, а здравите трябва да се подготвят за решаването му чрез правилно мислене и оптимистично очакване. Болезненото отношение на повечето хора към темата за смъртта и техният отказ да мислят за нея (докато са в добро здраве) трябва да бъдат съзнателно променени. Христос е демонстрирал правилното отношение пред учениците Си, като е говорил за Своето идване и за скорошната Си смърт от ръцете на врага; Той ги е упреквал при вида на тяхната печал, като им напомнял, че ще отиде при Отца Си. Като посветен от висока степен, Той е имал пред­вид, че (окултно казано) „се завръща в Монадата"; обикновените хора и тези, които се намират под трета степен на посве­щение „се завръщат в душата".(17-391/2)

(3) Господството на страха от смъртта е към своя край и скоро ще встъпим в период на знание и увереност, които ще изтръгнат от корен всичките ни безпокойства. Когато се срещаш със страха от смъртта, можеш само да издигнеш този проблем на по-високо научно равнище и от тази изходна точка да учиш хората на правилно умиране. Както има техники за живеене, така има и техника на умиране, но тя отдавна е забравена на Запад и е почти изгубена на Изток, с изключение на няколкото центъра на Знаещите. (4-302)

(4) Второто нещо, което трябва да се разбере, е това, че съществува техника на умиране, която може да бъде овладяна по време на живота и след това използвана.

По отношение на подготовката, на която човек може да подложи себе си, ще дам няколко намека, които, както ще стане ясно, придават нов смисъл на голяма част от работа­та, изпълнявана от всички стремящи се в настоящето. Стар­шите Братя на расата, които са водили човечеството в тече­ние на много векове, в наши дни са заети с подготовката на хората за следващата голяма стъпка. [31] Тази стъпка ще до­веде до непрекъснатост на съзнанието, което ще премахне напълно страха от смъртта и ще свърже физическия и астралния свят толкова тясно, че те в действителност ще пред­ставляват един план. Както е необходимо да се осъществи единение на различните аспекти на човека, също толкова нео­бходимо е и подобно обединение на различните аспекти на планетарния живот. Плановете трябва да се обединят, така как­то душата с тялото. В голяма степен това вече е постигна­то между етерния и плътния физически план, а сега бързо се осъществява между физическия и астралния план.

Такова обединение е вече налице в работата на търсещите във всички сфери на човешката мисъл и живот; в обучението, което сега се предлага на сериозните и искрени стремящи се, има и други цели, освен обединението на душата с тялото. На тях обаче не се акцентира поради склонността на човека да определя неправилно приоритетността на целите. Напълно уместен е въпросът дали е възможно да се даде набор от правила, които в наши дни могат да бъдат следвани от всеки стремящ се да установи такъв ритъм, който не просто да направи живота организиран и конструктивен, а да отстрани проблемите и трудностите, когато настъпи моментът за напускане на външната обвивка. Ще ви дам четири прости правила, които са свързани в голяма степен с това, което правят сега всички изучаващи:

1. Учете се да се фокусирате в главата, чрез визуализация, медитация и непрестанно практикуване на съсредоточаване; развивайте способността все повече да живеете подобно на крал, седящ на трона в междувеждието. Това правило може да се прилага във всекидневните жизнени дела.

2. Учете се на сърдечно служене, а не на емоционална настойчивост при контакта с делата на останалите. Преди всяка подобна активност си задайте два въпроса: изпълнявам ли това служене като отделен човек на даден човек, или го осъществявам като член на група на друга група? Дали моят мотив е егоичен импулс, или съм подбуден от емоция, от стремеж да направя впечатление, да ме харесват и да ми се възхища­ват? Тези две действия ще доведат до форсиране на жизнената енергия над диафрагмата и по този начин ще неутрализират притегателната сила на слънчевия сплит. В резултат на това този център ще става все по-слабо активен и ще намалее опас­ността от пробив на етерната тъкан в тази област.

3. [32] Учете се да оттегляте съзнанието в главата по време на заспиване. Това упражнение определено трябва да са практикува, когато заспивате. Не допускате съня да ви унесе, а се стремете да запазите съзнанието цялостно до съзнател­ното излизане на астрален план. Необходимо е отпускане, със­редоточено внимание и настойчиво изтегляне към центъра в главата, докато стремящият се не се научи непрекъснато да осъзнава всички процеси, които съпътстват заспиването, ка­то същевременно запазва своята позитивност. Този процес е свързан и с някои опасности. Първите стъпки изискват разу­мен подход и дълги години практикуване, докато се достигне умение в работата по отделянето.

4. Наблюдавайте и отбелязвайте всички явления, които са свързани с процеса на оттегляне, както по време на медита­ция, така и при заспиване. Ще бъде открито например, че мнозина се будят с почти болезнено сепване, веднага щом зас­пят. Това се дължи на отделянето на съзнанието през недос­татъчно чиста етерна тъкан и частично затворен проход. Други може да чуят много остро щракване в областта на главата. Това се причинява от жизнените газове в главата, които обикновено не се осъзнават и се възприемат благодаре­ние на вътрешната слухова чувствителност, която позволява да се чуват винаги присъстващите, но по правило нерегистри­рани звуци. Някои при заспиване могат да видят светлина или цветни облаци, или виолетови флагове и ленти - всичко това са етерни феномени. Изброените явления нямат реално значе­ние и са свързани с жизненото тяло, праничните излъчвания и мрежата от светлина.

Ако тази практика се изпълнява в продължение на години и се спазват четирите правила, това в значителна степен ще улесни прилагането на техниката на смъртния одър, тъй като човек, който се е научил да управлява своето тяло по време на заспиване, има преимущество пред онзи, който никога не е обръщал внимание на този процес.

Във връзка с техниката на умиране сега ми е позволено да дам само едно-две указания. Тук няма да разглеждам нагласите на страничния наблюдател, а ще посоча само факторите, кои­то могат да облекчат излизането на отиващата си душа.

Първо, нека в стаята да цари тишина. Това често е много необходимо условие. Трябва да се помни, че умиращият обикно­вено изглежда като в безсъзнание, но тази безсъзнателност [33] е само привидна. В 90 % от случаите мозъкът изцяло осъзнава събитието, обаче е завладян от пълен паралич на во­лята за изява и от абсолютна неспособност да изработи енер­гия, която да свидетелства за живот. Ако в стаята на болния цари тишина и разбиране, отиващата си душа може до последната минута да съхрани ясна власт над своя инструмент и да направи необходимите приготовления.

По-късно, когато ще се знае значително повече за цветове­те, в стаята на умиращия ще бъдат допускани само оранжеви цветове; те ще се внасят с необходимите церемонии, когато стане ясно, че не е останал никакъв шанс за излекуване. Оранжевият цвят спомага за фиксиране в главата, така както чер­веният стимулира слънчевия сплит, а зеленият има определено въздействие върху сърдечния и жизнения поток.

След като узнаят повече за звука, хората ще започнат да използват и специална музика; засега няма такива мелодии, ко­ито да могат да облекчат работата по отделянето на душа­та, макар че някои ноти на органа вероятно ще се окажат ефикасни. Ако собствената нота на умиращия звучи в мига на смъртта, тя ще координира двата енергийни потока и накрая ще прекъсне жизнената нишка; знанието за това обаче е все още твърде опасно и вероятно ще бъде съобщено на един по-късен етап. Тук аз имам за цел само да обознача ориентирите за бъдещото развитие на окултното учение.

Ще бъде открито също така, че натискът върху определе­ни нервни центрове и артерии ще облекчи тази работа; въпросната наука за умирането, както е известно на изучаващи­те, е съхранена в Тибет. Натискът върху шийната вена, върху някои големи нерви в областта на главата и върху определен участък от продълговатия мозък ще се окаже полезно и дейст­вено. Конкретната наука за смъртта неизбежно ще бъде раз­работена, но не преди признаването на душата за факт и науч­ното демонстриране на нейните връзки с тялото.

Мантричните фрази също ще се прилагат и целенасочено ще се внедряват (от страна на околните) в съзнанието на умиращия, или съзнателно и ментално ще се използват от самия него. Христос е демонстрирал тяхната употреба, кога­то гръмко е възкликнал: „Отче! В Твоите ръце предавам своя дух". Друг пример намираме в думите: „Сега пускаш с мир раба твой, Повелителю". Продължителното използване на Свеще­ната Дума, напявана в полуглас или в специална гама (на коя­то, както ще бъде открито по-късно, отговоря умиращият), може също така да стане част от ритуала на прехода, заедно с помазването с масло, извършвано от католическата църква.. Помазването има [34] окултно и научно основание. Главата на умиращия трябва също символично да бъде ориентирана на изток, а ръцете и краката му да са скръстени. В стаята може да дими само сандалово дърво и никакъв друг вид благовония, защото пушекът от сандаловото дърво съответства на първия, или Разрушаващия Лъч, а душата е в процес на разрушаване на своето обиталище.

Това е всичко, което сега мога да предоставя на внимание­то на широката общественост по темата за смъртта. Нас­тойчиво моля всички ви възможно най-задълбочено да изучава­те смъртта и нейните техники и да подпомагате окултното изследване на този предмет. (4-502/7)

(5) Продължавайки с напътствията, искам да ви кажа, че ако желаете да усъвършенствате своите способности в три­те дейности - контакт, впечатления и взаимоотношения - можете да използвате следното просто упражнение при заспиване вечер.

След постигане на пълен комфорт, доколкото това е възможно, се опитайте да приемете вътрешна нагласа на планира­но и спокойно изоставяне на физическото тяло, като поддържате цялата представа на ментален план, но с осъзнаване, че

това е просто мозъчна активност. Сърцето не трябва да участва по никакъв начин. Вашата цел е да запазите съзнание, докато го оттегляте от мозъка и преминавате на по-фините нива на осведоменост. Вие не изоставяте физическото тяло завинаги, затова нишката на живота, закрепена в сърцето, не се засяга. Целта се състои в това за няколко часа, докато сте в емоционалния и менталния проводник, да сте съзнателно ос­ведомени за случващото се. Решително превърнете себе си във фокусирана, заинтересована точка на съзнание, която се стре­ми да напусне обвивката на физическото тяло. Поддържайки тази точка, вие не поглеждате назад към физическия провод­ник и към тревогите, интересите и обстоятелствата на ежедневния живот и бдително очаквате мига, в който негативното ви отношение към физически план и позитивното отноше­ние към вътрешните планове ще доведат до момент на освобождение вероятно под формата на проблясък, долавяне на спасителна пролука или разпознаване на своето обкръжение; при това необходимо е да се отстрани всякакво удивление или очакване на каквито и да било феномени.

Като практикувате това упражнение по оттегляне, вие всъщност преминавате през обичайния всекидневен процес. Ако постигнете лекота при изпълняването му, в часа на смъртта вие автоматично и лесно (тъй като физическото тяло няма да окаже съпротива, а ще остане неподвижно и негативно) ще можете да осъществите Великия [35] Преход, без безпокой­ство или страх от непознатото. Бих искал това упражнение да се изпълнява от цялата група. То изисква единствено устой­чиво запазване на нагласата, твърдата решимост да се придържате към точката на съзнание, която е вашият постоя­нен Аз и будно очакване. Внимателно подбрах тези думи и ви моля също толкова внимателно да ги изучите. (6-488/9)
Част VI

[Хората] не виждат аналогията между смъртта и съня. Смъртта в крайна сметка е само една по-дълга пауза в дейно­стта на физически план; човекът просто е „излязъл" за по-продължителен срок. (4-495)

(1) [37] За неразвитите хора смъртта е буквално сън и забве­ние, защото умът е недостатъчно пробуден за да реагира, а складът на паметта все още е практически празен. (4-300)

(2) За средния добър гражданин смъртта е продължение на жизнения процес в сферата на съзнанието и следване на присъ­щите за живота му интереси и тенденции. Неговото съзнание и оценъчна дейност са неизменно същите. (4-300)

(3) Трябва винаги да помните, че съзнанието остава едно и също във физическото тяло и вън от него и че извън въплъще­ние развитието може да протича дори с по-голяма лекота, отколкото когато е ограничено и обусловено от съзнанието на мозъка. (5-81)

(4) За повечето обикновени хора, съсредоточени в своите дейности и мислене на физически план, периодът след смъртта е полусъзнателен, отсъства способността да се определи местоположението и е налице емоционална и умствена обърканост. При учениците все още съществува контакт с хората (обикновено с тези, с който са били свързани) по време на часовете на сън; все още има възприемане на впечатления от околната среда и съратниците, а също така и разпознаване на връзката (както и на земята) с поетата отговорност. (6-487/8)

(5) И така, какви са първите реакции и активности на сред­ния човек след възвръщането на физическото му тяло във всеоб­щия резервоар на субстанцията? Нека изброим някои от тях:

1. Той се самоосъзнава с яснота на възприятието, непозна­та за средния човек във физическо въплъщение.

2. Времето (което физическият мозък е регистрирал като последователност от събития) сега не съществува по разби­рания от нас, въплътените, начин и когато човекът насочи вниманието си към своя по-релефен [38] емоционален “АЗ", неизбежно настъпва моментът на прекия контакт с душата. Това става дори в случаите на най-невеж и неразвит човек, защото моментът на пълното възвръщане не минава незабе­лязан от душата. Той има определено въздействие върху нея и може да се оприличи на внезапно и силно дръпване на връвчица­та на камбана, ако позволите едно толкова опростено сравне­ние. За кратък миг душата се отзовава и природата на този отклик е такава, че човек, намирайки се в астралното си тяло (или по-точно - в своя Кама-манасен проводник), вижда опита на миналото си въплъщение разгърнат пред себе си като кар­та. Той придобива усещането за безвремие.

3. Осмисляйки този опит, човек отделя трите главни фактори, определящи изминалия му живот; живот, криещ ключа към вече очертаното бъдещо въплъщение. Всичко останало се забравя; всички малки опити се изтриват от паметта, като в съзнанието остава само онова, което езотерично се нарича „трите семена, или зародиша, на бъдещето". Тези три семена са специфично свързани с постоянните физически и астрални атоми и така образуват петорна сила, призвана да създаде формите, които ще се появят по-късно. Трябва да кажем, че:

а) Първото Семе определя природата на бъдещото физическо обкръжение, в което завръщащият се човек ще намери своето място. То е свързано с качеството на това бъдещо обкръжение и определя необходимото поле или област за контакт.

б) Второто Семе определя качеството на етерния проводник, чрез който лъчевите сили ще могат да контактуват с плътното физическо тяло. То очертава етерната структура, или виталната паяжина, по която ще циркулират прииждащите енергии, и е свързано предимно с този от седемте центъра, който ще бъде най-активен в предстоящото въплъщение.

6) Третото Семе дава ключа към астралния проводник, в който човекът ще бъде поляризиран в следващото си въплъще­ние. Не забравяйте, че тук разглеждаме средния човек, а не напредналото човешко същество, ученика или посветения. Имен­но това семе, благодарение на привлечените от него сили, от­ново свързва човека с тези, които той по-рано е обичал или с които е имал тесен контакт. Може да се приеме като факт, че груповата идея субективно управлява всички въплъщения и че прероденият човек влиза във въплъщение не само в резул­тат на собственото [39] си желание за съществуване във фи­зически план, но и под влияние на груповия импулс и в съответ­ствие с груповата карма, наравно със собствената. Това пра­вило трябва особено добре да се подчертае. Щом то бъде истински разбрано и осъзнато, ще изчезне голяма част от стра­ха, пораждан от мисълта за смъртта. Близкият и любимият ще си остане близък и любим, доколкото е съществувала тяс­на връзка в течение на много въплъщения и както гласи “Древни­ят Коментар": „Семената на разпознаването не са уникални за мен или теб, а за групата; в нея те се свързват едно с друго във времето и пространството. Само в нисшите три... свързаните ще намерят истинското си съществуване. Когато душа познае душата на мястото на срещата по зова на Учителя, тези се­мена ще изчезнат".

Оттук става очевидно колко е необходимо децата (и хора­та въобще) да се учат да осъзнават и ползват всеки опит, защото свиквайки да правят това, те ще бъдат много улесне­ни в тази трета фаза на активност в астралния план след смъртта.

4. Приключвайки с това „осмисляне на опита", човек започ­ва да търси и автоматично намира тези, които влиянието на третото семе предопределя като имащи постоянно участие в груповия опит, чиито елемент той съзнателно или несъзна­телно ще бъде. Щом връзката бъде възстановена (ако търсе­ните хора не са се оттеглили във физически тела), човекът действа както е свикнал на земята в компанията на своите близки, съответно на темперамента и точката си на еволюция. Ако тези, които са му най-познати и които той обича или ненавижда най-силно пребивават във физическо въплъщение, той пак ще ги търси и намери и отново така, както го е правил на земята, ще остане близо до тях и ще осъзнава тяхната дей­ност, макар че (освен ако не са високоразвити) те няма да осъзнават неговата. Нямам право да съобщавам подробности за взаимовръзките или за начините на контакт. Всеки човек е различен, всеки темперамент е уникален. Тук аз само се опит­вам да поясня някои основни насоки в поведението на човека пред акта или актовете на оттегляне.

Тези четири типа активност заемат различни периоди от време от гледна точка на „тези, които живеят долу", макар че за човека в астралния план времето не съществува. Постепен­но съблазните и илюзиите (от нисш или висш порядък) изчез­ват и човек навлиза [40] в етап, когато знае - доколкото умът му сега е по-проницателен и доминиращ - че е готов за втора­та смърт, т. е. за пълно отхвърляне на камичното тяло, или на кама-манасния проводник. (17-491/4)

(5) Веднага след смъртта, особено ако е извършено кремиране, човекът в своето кама-манасно тяло се осъзнава и реаги­ра на новото си обкръжение почти както е правел това приживе спрямо физическия план. Тази формулировка допуска различна степен на осъзнаване и наблюдение, също както това важи за различното ниво на „будност" при въплътените инди­види. Хората са пробудени в различна степен и нееднакво ясно осъзнават своето обкръжение и непосредствен опит. Доколко­то обаче повечето хора са фокусирани в по-голяма степен в своите астрални проводници и имат предимно емоционално, а не физическо осъзнаване, дотолкова те вече са добре запозна­ти с онези състояния на съзнанието, в които ще се озоват след смъртта. Не забравяйте, че условното понятие „план" (равнище, ниво, Сфера) е всъщност състояние на съзнанието, а не място, както изглежда смятат толкова много езотеристи. Той бива разпознат от фокусираната реакция на самосъзнателното лице, което (постоянно и отчетливо осъзнавайки се­бе си) е чувствително към темата за своето обкръжение и насочените си навън желания. Напредналите хора, които функ­ционират върху по-високите равнища на астралния план, са чувствителни към излъчванията на любов и стремежи, но във всички случаи човекът е обременен от това, което приживе е занимавало неговото внимание и е задвижвало камичния прин­цип по време на въплътения му опит. Трябва ли отново да напомням, че сега вече не съществува физически мозък, който да откликва на излъчваните от вътрешния човек импулси, как­то и че пол (като физическо понятие) не съществува? Би било добре, ако спиритистите помнеха това и осъзнаваха абсурд­ността и невъзможността на духовните бракове, широко прокламирани и практикувани от някои техни школи. Човекът в своето астрално тяло вече е свободен от чисто животинските си импулси, които са съвсем нормални и правилни във физи­ческия план, но сега нямат никакво значение за пребиваващата в камично тяло индивидуалност. (17-490/1)

(7) Разглеждайки съзнанието на заминаващата си душа, която се готви да предприеме акта на възвръщане, отново искам да подчертая, че се налага да навлезем в област, за която липсват физически осезаеми доказателства. Макар и рядко, хо­рата могат да се завръщат към съществуване на физически план дори и след като са завършили телесното си възвръщане. Това може да стане само ако след пълното отделяне от плът­ното физическо тяло [41] (съобразно желанията и целите), съз­нателната същност все още се намира в рамките на етерния проводник. Освен че етерното тяло пронизва и обхваща цяло­то физическо тяло, то е много по-голямо от него и по тази причина астралното тяло заедно с менталната природа могат за известно време да останат етерно поляризирани, дори след като смъртта на физическото тяло (т. е. прекратяването на сърдечната дейност и преместването на базовия ете­рен фокус в областта на главата, сърцето или слънчевия сплит) е налице и отделянето вече е започнало. (17-460)

(8) Започвайки от скъсването на връзките с плътното и етерното тяло и от началото на процеса на оттегляне, човекът осъзнава миналото и настоящето, когато оттеглянето завърши и настъпи контактът с душата, а манасният проводник навлезе в процес на разрушаване, човек незабавно започва да осъзнава бъдещето, защото предсказанието е прерогатив на душевното съзнание и индивидуалността временно получава тази способност. Тогава миналото, настоящето и бъдещето се виждат като едно; осъзнаването на великото Сега се раз­вива постепенно от въплъщение към въплъщение в дългия про­цес на преражданията. Така се формира онова състояние на съзнанието (характерно и нормално за напредналия човек), което наричаме деваханно. (17-496/7)