Стадо, създадено от критична ситуация. Паническо стадо

При нарушаването на равновесието в екологическата система някои животински популации получават временно възможност за много бързо и неограничено размножаване. Масата на животните от тая популация става огромна и несъвместима с установените ус­ловия на живот в екосистемата. Животните се оказват в екстремна, проблемна ситуация, за която нямат изготвени реакции и програми за поведение. Започва масова миграция. Примери за това са нашес­твията на скакалци,плъхове и др.

Масова миграция настъпва и при бързо и рязко влошаване на условията за живот в определен ареал — неочаквана суша, наводнение, горски пожар и др. п. Животни от различни видове или от един и същ вид образуват агресивно стадо и се понасят в панически бяг в някаква посока.

Периодите на такава миграция се характеризират с рязко из­менение (опростяване) на жизнения режим, нагаждане към екстрем­ната ситуация, всеядност, разрушително поведение. Характерни са също така с прекъсване на размножителните актове („сублимация" на половия нагон), с бясна необузданост и агресивност, с наруша­ване равновесието на нервната система. Животните с маниакална последователност повтарят всичко, което вършат водещите ги, бя­гащите пред тях; вървят през огън и вода в една посока; не се съоб­разяват с никакви препятствия; при изпречване на река нахлуват във водата, с труповете си образуват брод, по който минават след­ващите ги; развиват се и други подобни явления. Когато препятстви­ето е сравнително малко и може да се преброди по такъв начин, ние, хората, сме склонни да предадем на саможертвата някаква целесъ­образност и, оценявайки я с етически категории, й придаваме сми­съл на героизъм, алтруизъм, социално чувство и други благородни качества. Но когато реката е голяма, саможертвата добива смисъл на отблъскващо и ужасяващо масово самоубийство.

В паническото стадо владее състояние на масова хипноза и вну-
90

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

шение на основата на разпространени задръжни процеси в кората на мозъка. Затормозват се голяма част от взаимоотношенията с външния свят. Но остава следването и подражаването на водещия. Тук имаме масово предаване на емоционално поведение (при вис­шите животни). Предписанията за такова поведение прониквате ця­лата нервна система без обработка на информацията в мозъчната кора. И това проникване става чрез внушение и хипноза.

Общото човешко поведение съдържа като свой елемент живо­тинското стадно поведение. То се проявява най-явно при екстремни ситуации.

При определени притеснени обстоятелства, под натиска на над-властни природни и обществени сили, психическото поведение на човека, с цялото му богатство, сложност и разнообразие, може да деградира до елементарно стадно поведение. И когато хората се пре­върнат в тълпа, лесно може да се установи, че всички са готови да се подчиняват, да следват лидера. Лишени са от възможност и жела­ние сами да се справят с обстановката. Това е най-важното за слу­чаите на масово поведение. А хора с латентна мания за лидерство и мания за преобразяване на света винаги има достатъчно.

Те усещат, че тълпите са готови да им се подчиняват, т. е. че е дошло тяхното време и поставят своите заявки. Хората от тълпата не искат да вземат решение. Искат просто да следват един авторитет, а не няколко, което ги разстройва. Така че подборът на фюрери и взаимното избиване на фюрерите е съвсем закономерно, налага се от обстановката.

Тия социални процеси са невъзможни без връщане (регресия) в човешката психика и поведение, без изпадане на обществото в кри­тична ситуация и човека-личност — в човек-маса.

Стадното поведение се различава от психиката. Докато психи­ката е тънка модулация на висшата нервна дейност, при което се създават нови потребности, нови интереси, нюансират се емоциите, развива се аналитична мисловна дейност, стадното поведение е чисто ограничително. То ограничава, приспива, задържа важни области от изградената висша нервна дейност. И това може да се оцени като своеобразно „модулиране", но модулиране регресивно, осакатя­ващо.

В човешкото поведение изследователят внимателно би трябва­ло да отделя елементите на временно стадно поведение, свойствено и на животните, и на човека, от психическото обществено поведение, свойствено само на човека.

Срещащите се в човешкия живот и в човешкото поведение миг­рации (преселения на народите, завоевания при прекалено нараст­ване на определени човешки популации — етноси, или причинени от

социални и природни катаклизми); явления на доминиране и подчи­нение (издигане на водача и образуване на екзалтирани тълпи, култ и безкритично отношение към определени личности); масово подражание, масово внушение и т. н. са в основата си явления би­ологични (екологични) и се подчиняват на биологически закономер­ности.

Когато при притеснени обстоятелства човешкото поведение се сведе само до тях, имаме налице обедняване, деградиране и разми­ване на човешката психика. Самостоятелността на личността се загубва, критичността на ума и способностите за съждение рязко намаляват.

Такова деградиране в психиката на човешките групи се подпомага, а след това използва, от амбициозни военачалници, популисти-фюрери, духовни „учители", за да поведат екзалтираните безкритични тълпи към антихуманни престъпления, несправедливи войни или просто към масово самоубийство. Но това са временни кризи, временни изригвания на старата стадна магма през създаде­ната устойчива, но все още тънка, кора на човешката психика.

Изредените дотук форми на поведение са описани не защото са психика, а защото не са психика — за да се отличават от психиката и да не се смесват с нея.
//. Възникване на психиката 93
II. ВЪЗНИКВАНЕ НА ПСИХИКАТА

9. СЛИЗАНЕ НА МАЙМУНАТА ОТ ДЪРВЕТАТА НА ЗЕМЯТА ИЛИ ПЪРВИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕХОД²¹

9.1. Произход на човека

Психиката и формирането на човека като производителна сила не може да се обяснят без внимателно проследяване процеса на възникването на човечеството от маймунските стада.

Психиката не само че не е свойствена на животното, но са били необходими поне милион години между първите трудови актове и първите видими прояви на психично поведение. Ние сме толкова мно­го отдалечени от този дълъг преход и притежаваме толкова малко данни за него, че сме склонни да го разглеждаме като рязък качест­вен революционен скок в развитието, гръмовен акт на природата или на Бога.

Въпреки че в своите свещени писания са приютили много митове, произхождащи от оная епоха, религиите по начало не признават про­изхода на богоподобния човек от маймуните и от животинския свят. Сериозни философски течения (неотомизъм и др.) също не призна­ват това. Съвременното суеверие се стреми да вземе генерален ре­ванш над дарвинизма и науките, като непрекъснато създава хипоте­зи и пуска слухове за извънземни същества, дошли на летящи чинии и поставили началото на човешкия род върху Земята.

Преди три—четири милиона години са живели няколко породи високо развити човекоподобни маймуни (разкрити са останки от ав-стралопитек и др.) — четириръки, със силно развит главен мозък, т. е. притежаващи приспособимост към всякакви бързоизменящи се условия и обстоятелства. Тия маймуни са имали сравнително разви­ти ръце, можели са да се катерят по дърветата, да късат плодове, да чупят клони, да хващат твърди плодове и камъни, които хвърляли върху неприятелите си. Можели са да държат добре тояга от счупен клон, с която налагали доста опасно. Характерни за тях са били го­лямата подвижност, активността и изследователският рефлекс, опип­ването и влизането в контакти с външната среда на принципа „проби и грешки". Всичко това е създавало системи от обратни връзки между индивид и околна среда и усилна работа на сетивните анализатори.

//. Възникване на психиката

95

Появяването на ръката предвещава революционно изменение в еволюцията върху Земята — и не само с това, че ръката изменя окол-шя свят и го пресъздава. В ръката се съчетават и сетивен орган, и работен орган. Осезанието е сетивност, свързана непосредствено с активно взаимодействие. При него винаги се осъществява обрат-на връзка. Докато очите или ушите само получават информация, то при ръката веднага последва ответна реакция върху въздействащия предмет. Изменението на предметите под въздействието на ръката ;е възприема чрез същата тази ръка и от нея се сигнализира в мозъка, а съобразно с това следва ново действие на ръката.

Поради редица биологически и екологически промени в жизне­ните условия, на част от споменатите маймуни се е наложило да сме­нят начина на живот, да слязат от дърветата на земята, да напуснат горите и да населят саваните. Този преход съвсем не е бил лек и е бил свързан с редица епохи на напредък и регрес, с редица морфо-логически и анатомически изменения и е траел стотици хилядолетия. Към такъв живот са успели да се приспособят само тия популации, които са имали данни за това и бързо са се приспособили физиоло-гически и анатомически.

Доста голямо затруднение е представлявало например износ­ването на плода и бременността в изправено състояние. Износването и раждането у жената е по-трудно и болезнено в сравнение с това у животните. „И рече Господ Бог на жената: — Ще умножа и преумно­жа скръбта ти, когато си бременна; с болка ще раждаш деца..."

(Битие 3:16).

Към такъв живот са се нагодили тези породи, които по-ефикас­но са използвали външните предмети в борбата за живот сред голи­те и достъпни за всякакви хищници степи; които по-бързо са преус­троили животинското семейство към колективния живот и т. н.

Постепенно тия маймуни минават към месоядство, което пък пре­дизвиква подбор към усилване на подвижността, създаване на нови условнорефлекторни реакции, подбиране и употреба на по-поразя­ващи оръдия за убиване и отбрана.

Правото ходене освобождава предните крайници, които постепенно, след редица поколения, се пригаждат все повече към ползване и изготвяне на различни оръдия на труда. Появяват се за­острени тояги, копия, тояги с вързани по тях остри или тежки камъ­ни (секири, боздугани в зародиш). Всичко това помага в борбата за

съществуване. От своя страна, то налага като необходимо и неиз­бежно изправеното ходене, докато се стигне до породи от типа пи-текантропус еректус, синантроп и други — изправени маймуночо-веци.

Маймуночовеците в литературата често се определят като „най-древни хора", „древнейши люди",„протантропи". Тук се използва класическото „питекантропус" — маймуночовек.

9.4. Обмен на информация между индивидите

Съвместният трудов живот и развитието на мозъка правят не­обходими и възможни комуникациите (обмена на информация) меж­ду живеещите групово маймуни, преминаващи вече в маймуно-човеци. Различните експресивни движения, мимики: иди, ела, да, не и пр., са първите знаци, изпълнявани с ръка, които са се запазили и днес.

Но ръчен език не е могъл да се развие — ръката е трябвала за работа. И след време у всички породи маймуночовеци започва да се развива класическият език — езикът със звуци, произнасяни с по­мощта на езика. Конкретните сигнали от предметите и основните манипулации и реакции, повтарящи се в съвместния живот в стадо­то, се означават с прости едносрични звуци — знаци. Тези няколко знаци се научават от цялото стадо и представляват сигнали на сиг­нали и сигнали на реакции — втора сигнална система.

Възможността да ползва символи (да ги произнася и разбира) отличава живеещия в стадо маймуночовек от останалите маймуни. Гърлото на маймуната не е било нагодено за членоразделна реч, как­то това на папагала например, и приспособяването към речева ко­муникация е продължавало милион години.

Маймуночовекът използва няколко десетки, а по нататък и по­вече гласови сигнала. Те обикновено не са били артикулирани, раз­личавали са се по височина, дължина, повтаряне, съчетаване на дъл­ги и къси, високи и ниски тонове. И досега някои езици учудват със своята музикалност. Няма съмнение, че тая сигнализация, специ­ализирала се по-късно да предава емоции, е основа на пеенето.

Артикулирането на езика, с приспособяването към това на уст­ните и гърлени мускули и мембрани, е дълга биологическа еволюция, която е засегнала и мозъка. Силно нарасналите центрове на говора и на слуха представляват една от съществените разлики между мо­зъка на маймуната и мозъка на човека.

Така след няколко милиона години труден преход, с хиляди нес­получливи тръгвания напред, връщания, грешки и започване всичко отново, у една или няколко популации маймуночовеци, обитаващи области с топъл до умерен климат, щастливо са се комбинирали по­не пет необходими условия за трудова дейност: ръка; силно развити подражателен и разузнавателен рефлекси; групова (стадна) органи-
96

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

//. Възникване на психиката

97

зация на индивидите; способност за комуникации; ползване и доби­ване на оръдия за производство.

Трудът на маймуночовека не е продължение и по-нататъшно раз­витие на труда на насекомите и другите обществени животни. При висшите човекоподобни маймуни като че ли всичко започва отново, от нула, като развитие своеобразно и неповторимо. Както при животните, така и при маймуночовека (пък и у човека), потребнос­тите са движещите стимули на поведението. Трудът не е просто вла­гане на усилия, свързани непосредствено с удовлетворяването на потребности — такива усилия влага всяко животно, — а влагане на усилия за достигане на средства, междинни предмети и манипу­лации, водещи към удовлетворяване на потребностите.

Трудът, поне в началото, е форма на приспособяване на живот­ното маймуночовек към външните условия на живота. Но това е прис­пособяване, опосредствано с междинни предмети и средства (по-късно то ще се съпътства и с акомодиране на средата към потреб­ностите на човека).

Маймуночовекът се развива и живее в стадна среда, при скупченост на индивидите и оттук — широки възможности за подражание, размяна на информация, които са допълнителни стимули за разви­тие на трудовата дейност, за увеличаване на активността спрямо външната среда, на коопериране на труда, за разделение на труда. Всички тези фактори и условия постепенно превръщат труда в ос­новна дейност на човека.

Маймуночовекът наследява от маймуната ползването на пред­мети за труд и отбрана. В периода на своето развитие той почва да ги отбира, дооформя, обработва, комбинира.

В тия първи един или два милиона години трудът изцяло е рефлективен. Той е основан изцяло на биологически условни рефлекси. Достигането на благото — успехът, се свързва чрез ус-ловнорефлекторна връзка със средството, примерно тоягата, с хва-щането на тоягата, с обработването на тоягата, с всички усетни сигнали, придружаващи тия действия.

В началото случайно, а после редовно, Маймуночовекът се на­учава да нагласява и дообработва употребяваните външни предме­ти и за това дообработване да използва други външни предмети. По-нататък произвеждането на оръдия (с или без помощта на други оръ­дия) става редовна човешка дейност и ще се обособи като произ­водство на оръдия за производство наред с производството на сред­ства за потребление. А чисто биологичното досега активно дейст­вие при използването на оръдия на труда ще добие нов характер.

Трудът ще престане да бъде рефлективен доста по-късно — ед­ва когато трудовите операции започнат да се изпълняват по алгоритъм-идея, изработена от обществото и фиксирана вън от индивида във външната памет.

Не всяко висше животно може да се труди. Маймуночовекът е наследил редица биологически качества, комбинирането на които дава способност за труд. Със слизането от дърветата тези качества намират проява и развитие.

При това Маймуночовекът постепенно се включва (впряга) в на­чин на живот, при който трудът става необходимост. Слязъл на земята; преминал към месоядство; оказал се в стадо от консуматори, които бързо унищожават благата, намиращи се в непосредствена близост, той се оказва в положение, при което непосредствените контакти между него и благата са прекъснати. Природната среда вече не доставя наготово благата. Те трябва да се търсят и достигат по доста опосредстван начин. На маймуночовека се налага, прес­ледвайки първичните блага, да овладява допълнителни дейности и предмети, свързали се с основните блага. Те постепенно биват въз­приемани също като необходими блага.

Всичко това става изцяло по биологични закони — по еволюционен път. Годни за стадото се оказват онези индивиди, които по би­ологически данни по-лесно се приспособяват към труда. Явява се и една нова форма в борбата за живот — преживяват тия стада, които по-добре и ефикасно успеят да организират трудовия процес.

Заедно с труда и усилията по придобиването и ползването на оръдия на труда постепенно, но все по-значимо, се усложнява пътят Към удовлетворяване на жизнените биологически потребности. Средството (оръдието на труда) за достигане на благото става са­мото то благо. У маймуночовека се създава стремеж, потребност към придобиването на това междинно благо.

При маймуночовека се развиват процеси, коренно различни от тия при обществените насекоми. У пчелата-работничка например се деформира (осакатява) хранителният инстинкт и така тя бива при­нудена да трупа вън от себе си произведеното и придобитото от нея. У маймуночовека се модулира висшата нервна дейност. Пред него се поставя задача да овладее ново междинно препятствие по пътя към удовлетворяване на своите инстинкти и потребности.

Заедно с това условнорефлекторните връзки, създавани у маймуночовеците, свързващи сигнала от благото чрез мозъка с дейс-

твие към неговото овладяване, се усложняват: сигналите от благото или условно свързани с него сигнали предизвикват междинно дейст­вие — придобиване на оръдия на труда — и едва тогава с нови сигнали, идващи от употребата на оръдието, се стига до команда за придоби­ване или ползване на основното благо.

По-нататък, с развитието, когато се налага изработване на оръдие, пътят към ефекторния завършек на рефлекса — консумаци­ята, още повече се усложнява и удължава. В края на краищата се стига до отсрочване на ефекторния завършек. Сигналите от външ­ната среда започват да предизвикват вече не редовната акция, а да извикват в мозъка цяла редица програми, свързани една с друга. Много често тия програми се въртят в мозъка и като че ли угасват без естествен завършек. До ефект стига една от тях, и то често със закъснение. Това е далечно предначало за преход от рефлекс към съзерцание, от чисто рефлективно поведение към познание и мислене: външното дразнение не предизвиква реакция, а сложен вът­решно мозъчен процес.

Друго характерно отражение на труда върху висшата нервна дейност е овеществяване финала на условния рефлекс при произ­водството на оръдия за производство. Той се явява не като удовлетворяване, снемане на някакво вътрешно напрежение, а като предмет или действие — нещо обективно съществуващо вън от индивида, наблюдавано със сетивата му, нещо, което трябва да се придобие или направи (не просто да се консумира).

При произвеждането на оръдия за производство завършекът на рефлективното действие се явява физически съществуваща цел. И тъй като в повечето случаи трудът представлява не изнамиране на нови оръдия за производство, а възпроизводство на такива оръдия, то целта е известна, определена. Съществуващият вече образец (прототип) като целева причина на действието направлява трудо­вия процес.

Не следва да си представяме метода на пробите и грешките, по които действа маймуната, като безразборни опитвания и про­би във всички възможни посоки. У висшите животни опитите и про­бите се правят под въздействието на редица сигнали, свързани с благата и привличащи към благата. Това създава нещо като сило­во поле или като интенция (напрягане в определена посока). И по­вече проби се правят в определена посока. Но у животното спо-лучливостта на пробата се оценява след като е извършена, по ефекта й. И за критерий служи удовлетворяването на някакво не­осъзната и невидима потребност. У човека пробите се насочват още в началото на действието от предварително съществуваща цел-образец.

Първото случайно създадено елементарно оръдие за производ­ство от даден вид става първообраз, оригинал, пример за подража-

//. Възникване на психиката

99

ние. „модел"22, при подражаване на който могат да се произведат много екземпляри от този тип.

Още от началото в човешкия труд се очертават две форми, ко­ито непрекъснато си взаимодействат, сливат се, но са различни по

характер.

а. Възстановяващ (мултиплициращ, подражателен) труд Този вид труд се базира предимно на подражателния рефлекс. Подражанието все още не е психика, но то е база, изходна точка за развитието на човека и на психиката. Като подражава, маймуночо-векът съкращава многократно пътя за изработване на едно оръдие. Подражанието е основа на всяко трудово обучение. Като подража­ва на авторитети, човекомаймуната намалява грешките и излишни­те рискове — заедно с това в стадото изпъкват индивиди, на които се подражава — „авторитети", и индивиди, които подражават, с ед­на дума лидерство и подчинение на нова, обществено-производст-вена основа. Още в подражателната трудова дейност е заложен за-родишен елемент от бъдещата мода и на бъдещото диференциране в обществото, макар че до всичко това все още е много далече.

Без подражание едва ли би бил възможен човешкият труд и въз­никването на човечеството. Тъкмо стадата, в които подражанието е най-силно развито, оцеляват в борбата за живот, а с това и индиви­дите в тях. Така подражанието се налага и развива по естествен

начин.