Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

необходимост по пътя към удовлетворяване на потребностите.

С развитието на възпроизводителната дейност цел на труда става възпроизводството на съществуващи вече предмети — образци, прототипове. Целта може да се яви и като модел, създаден от ком­бинирането на няколко съществуващи предмети, при това абстра­хирани (очистени) от някои излишни техни подробности. В трудовия процес се намесва творческото търсене. В него от случайно налучк­ване се минава към моделиране и мислене. Така целта става мисло­вен модел.

Трудовата дейност е социална необходимост. Но човек е биоло­гично същество. Затова, приспособявайки се към това обстоятел­ство, трудовата дейност добива форма на преследване на цел. А цел­та се представя като благо, към което човек се стреми. По пътя на естествения подбор достигането на целта започва да се свързва с някаква квазибиологична удовлетвореност — нещо, което допълни­телно стимулира.

А доколкото и средствата за потребление постепенно стават обект на труда, на хората се налага да създават модели — цели не само за достигане на междинни блага — средства за производство, но и за крайните блага — средствата за потребление. Така цялата деятелност на човека става целева, целенасочена, целесъобразна, подчинена на цели и съобразена с тях.

19.2. Цел и успех

Успехът е съвпадане на целта на човешкото действие с получе­ните резултати. Когато човешкият труд е възпроизводство, тогава успех е произведението да съвпада с прототипа. Тук критерият за успех е видим и ясен и възможностите за разширяване на успеха — ограничени. При творческия труд, когато целта е някакъв абстрак­тен модел, критерият за успех е реализацията на целта.

За успех в животинското поведение едва ли може да се говори. „Успех" е удовлетворяването на потребността. В по-общ смисъл „ус­пех" е потвърждаване на един рефлекс, а в още по общ — намиране изход при безразборните движения. Интроспективният начин на мис­лене вижда във всички тези явления съзнателни стремежи, цели и успехи в достигане на целите.

У човека успехът, както и целта, са свързани с първичните потребности, но много опосредствано, и фактически са нещо твър­де отдалечено от тях.

В борбата за съществуване успехът, а не разумът, е критерий за преживяване и израз на конкретната необходимост. В успеха ви­наги има елементи на случайност и винаги впечатлява несъвпадени­ето на разумното и сполучилото. Има една много характерна бъл­гарска народна приказка, в която ум и късмет спорят кой от тях е по-важен. И късметът побеждава.

//. Възникване на психиката

159

Успехът вдъхва у хората смелост, чувство за сигурност, гордост, самоувереност, но също така надменност и суета. Успехът отваря много врати и сладко примамва към розово бъдеще. Най-славният подвиг, най-светлото дело, лишени от успех, изглеждат смешни. Успехът обикновено се достига с много труд и знание, но много чес­то идва случайно. Който е постигнал успех, се стреми към нови по-големи успехи — така се мобилизира и впряга в обществена работа; който търпи неуспехи, по-лесно губи вяра в бъдещето, отчайва се и става безполезен за обществото. Затова, и това е в интерес на обществото, за да бъде бодър и мобилизиран, човек трябва да си поставя изпълними задачи и да жъне чести успехи.

И у човека изследователската работа, търсенето на нови решения, излизането от критични ситуации става основно по мето­да на пробите и грешките, който по-точно може да се нарече „метод на успешните и неуспешните проби".

Общ критерий за успех при маймуночовека е преживяването. Мяра за успех в цивилизованото човешко общество е богатството, парите. И при единия, и при другия случай случайността играе сво­ята роля, а също така и умението да се приспособяваш към слу­чайното и да използуваш случайното.

19.3. Цел и интерес

Успехът (достигането на целта) е по-сигурен и лесен и ефектив­ността на труда е по-голяма, ако целта съвпада или е свързана с удовлетворяването на някаква биологична потребност. Такива фор­ми на свързване и съвпадане допълнително стимулират трудовата дейност и са се наложили.

Целта в такива случаи стимулира деятелността на човека, на­сочва я към себе си, става мотив, подбудител на действието, допъл­нителна „целева причина" на човешкия труд.

Целите, които си поставя човек, се обвързват с основните би­ологически потребности. Без това биха се загубили мотивите за тях­ното преследване. Постепенно около целите се създава интерес, ак­тивно влечение, придружено с любопитство и внимание.

Оформя се любознателност, концентрация и мобилизация на висшата нервна дейност за изпълнение на задачата и достигането на целта. Повишава се вниманието. Мобилизират се емоциите. Преследването на целта се свързва с известна възбуда, желание, охота, интерес.

Всичко това се обединява в общ таксис към определен вид деятелност. Той благоприятства за достигане на целта. Това всъщност е интересът. Интересът е нов елемент в модулирането на висшата нер­вна дейност, нова опора на психиката. Интересът събужда скритите способности и наклонности на индивида, поставя основата на таланта.

Интересът към определена дейност до голяма степен зависи от генетичните данни на индивида, от индивидуалните условия на него­вото развитие. Но интересите се доизграждат под силното влияние на обществения живот, от изискванията на колектива, групата. Индивидуалните интереси, които противоречат на тези изисквания, които насочват индивида срещу обществените тенденции (срещу „ин­тересите" на колектива, обществото), биват ограничавани в борба­та за живот. Те закърняват у индивида, макар и не съвсем. Остават и се налагат интереси, които съвпадат със социалните изисквания на групата. Така фактически интересите стават израз на груповите изисквания. А заедно с това индивидите стават агенти на обществе­ните закономерности.

Интересът е човешко достояние. Разузнавателният рефлекс у висшето животно наподобява човешката любознателност, но само по външни изяви. У животните няма интерес; има само биологичес­ки потребности, таксиси — придвижвания към удовлетворяване на потребностите и консумиране на благата. Всичко това е свързано непосредствено с биологическото уравновесяване с околната среда. То е определена предпоставка за човешкия интерес, но не е интерес.

19.4. Наченки на воля в човешкото поведение

Еволюционното развитие има тенденция да наложи интереса ка­то спътник на всеки целенасочен труд. Но тази тенденция не винаги се налага. Непосредствените биологични потребности, първичните стимули на човешката деятелност и активност остават често далеч и встрани от труда и производството на оръдия за производство. Преследването на определена цел в труда и самият труд като дейност изискват допълнителен стабилизатор, стабилизационен механизъм на психическата дейност. На тази основа у човека се оформя воля­та — устойчиво поддържане на курса към определена цел. Това е поддържане и стабилизиране на поетата линия на поведение, отго­варяща на обществената необходимост; довеждане до край започ­натото дело. Проявяващият воля човек трябва да се справи с много препятствия, да остави без реакция редица странични външни фак­тори и шумове.

//. Възникване на психиката

161

фактически с труда на оформящия се човек само се начева съз­даването на воля. Истинската човешка воля, такава, каквато я познаваме, може да се изгради едва по-късно при наличие на съзнание, като контрол от съзнанието.

Волята е чисто човешко психическо достояние, изградено под прякото въздействие на социалните структури върху висшата нерв­на дейност. Тъй както програмите за поведение в трудовия целена­сочен процес са изградени от обществото, така и стабилизиращите механизми се оформят под контрол на обществото и неговите изис­квания — от ограничителните условия, които обществото поставя.

Волевите отношения са още едно стъпало в прехода от рефлективен труд към обществено програмиран труд.

Обяснявайки всичко във външния свят по мярката на своите чо­вешки критерии и проблеми, човек пренася характерностите на своя Целенасочен труд и върху природата. Първобитният човек, както и човекът до най-ново време, схваща взаимното адаптиране в приро­дата като целесъобразност, резултат на следваща някаква цел човекоподобна (разумна) дейност. Тъй като човек в началото разглеж­да нещата само дотолкова, доколкото представляват блага за него, той (още далеч преди да се обяви за венец на божиите творения) заключава, че нещата са създадени от някакво човекоподобно същество с цел да служат на човека. „Корковият дъб расте, за да имаме от какво да направим тапи за бутилките", „Пчелите отделят мед, за да нахранят човека" и т. н. От най-далечни времена и досега у Хората господства схващането за целесъобразност в света.

Но макар и всичко да е създадено уж целесъобразно, то не ви­наги се е оказвало благоприятно за човека. За избягване на тревогите, породени от това противоречие, за да съществува стабилност в Човешката психика, у хората се изгражда идеята за могъщо човекоподобно същество, по-силно от човека, което създава и движи нещата съгласно свои цели, които цели понякога съвпадат с човешките, а понякога не съвпадат. Така неопределеността в природните явле-
162

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

ния и случайностите около човека се обясняват като несъвпадение между помислите на могъщите богове и стремежите на не толкова могъщи хора. Резонно е да се измоли благоприятно поведение на боговете чрез жертви, дарения, молитви.

Телеологическият модел на света, създаден от хората и господстващ над тях, е естествена основа на религиозния мироглед. И тъй като телеологичен модел на света се е явил неизбежен за всички народи, те всички в своето развитие са стигнали и до религиозен мироглед.

Едва напоследък, като се започне от Дарвин, научно мислещи­те хора отхвърлят телеологичния модел на света и дават друго обяс­нение за хармонията в природата. Това, което изглежда целесъ­образно, изградено съгласно някаква цел, е резултат от дълго вза­имно приспособяване. Светът не се движи от разумно същество към някаква разумна цел, а под въздействие на самодвижещи се, само-създали се след ред случайности от хаоса, сили.

Целесъобразност, целесъобразно създадени неща има само в човешкото творчество. Само човекът се труди и твори под въздейс­твието на цели. Целесъобразно в границите на човешката трудова деятелност значи изработено по идея за крайния резултат; значи изработено по алгоритъм, създаден от хората; значи адекватно на нуждите на обществената структура. Целесъобразно поведение на човека значи активно трудово поведение, съобразно с изисквани­ята на обществото, т. е. — с целите, които колективът, обществото, човечеството му поставя. Тези изисквания човекът обикновено въз­приема като свои индивидуални цели.

20. ОПОСРЕДСТВАНЕ НА ТРУДА И ИЗГРАЖДАНЕ МЕХАНИЗМА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

20.1. Средствата стават блага. Вторични потребности

Трудът и общественият живот силно усложняват и затрудняват контактите между човека и източниците, от които се задоволяват неговите първични биологични потребности. Налага му се по пътя към все по-отдалечаващи се източници да овладява допълнителни обекти, да изработва средства, необходими за усвояването на първичните блага и удовлетворяване на първичните му потребности. Но производството на тия средства и оръдия за производство също става необходимост, която все повече се възприема като потребност за човека. Така, трудейки се, човек си създава нови и нови потребности, вече не биологични, а социални по произход.

Трудът е по начало дейност преобразяваща природата, унищожаваща естествената структура на околната среда в местата на кон-

//. Възникване на психиката

163

Колкото повече труд се влага, толкова по-затруднен става контактът между човека и природните блага, удовлетворяващи неговите потребности, все по-многостъпален става пътят към удовлетворяване на биологичните потребности. И на всяко стъ­пало изниква нов предмет-препятствие, ново благо, което е не­обходимо за процеса на труда и което създава потребност да бъде усвоено.

Редовното овладяване на нови технологии и нови територии, из­вършвано с цел да се удовлетворят потребностите, създава нови потребности. Например населяването на земите от умерения и студения пояс усложнява много живота на човека. За да живее, тряб­ва да се увие в кожи. Потребността от кожи (облекло) става основна необходимост. За да живее, трябва да поддържа огъня, да сече и носи дърва — нова неотложна потребност! Приспособил се веднъж към печено месо (това се отразява и върху анатомията му), човек не може да живее без огън. Научил се да вари сухи плодове и месо, за човека стават жизнена потребност не само огънят, но и съдовете и т. н.

Тия нови блага трябва да се усвоят. Потребностите от тях тряб­ва да се удовлетворяват. Това изисква все повече труд. И хората го влагат. Но повечето труд води до нови преобразования в природата, до ново усложняване на контактите с природата, до необходимост­та от нови междинни предмети-средства, до нови и още по-нови потребности. Тези още по-нови потребности изискват още повече труд. И хората го влагат. Но повечето труд... И спиралата се развива. Обратната връзка е сключена. Но това е положителна обратна връзка (увеличаването на единия фактор води до увеличението и на дру­гия). Това е ускорителен неустойчив процес. Няма в себе си механи­зъм за своето стабилизиране и задържане. Така, впрочем, се разви­ва човечеството — ускорително. Само външни неблагоприятни фактори, най-често ограничеността на базата, възпират временно експоненциалния прогрес.

Почти всеки политически режим написва на знамето си лозун­га: „Все по-пълно задоволяване на растящите човешки потребнос­ти". Но това е популистки лозунг или наивност. Потребностите на­растват по-бързо от възможностите да бъдат удовлетворявани. У на­рода има по-близки до действителността поговорки: „Човешки очи се не насищат", „Човешкото око е лакомо, него само пръстта (смъртта) го плаши".

Ускорителното нарастване на потребностите също така уско­рително разширява кръгозора на видимия свят. Новите процеси водят до бързо разширяване на човешката култура и на човешкото познание.

164

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

20.3. Оформяне на социалните принуди като блага

Бидейки биологични индивиди, за да живеят, хората трябва да се уравновесяват със средата, да взаимодействат със средата от своя (на индивид и на вида) позиция. Всичко, което хората правят, трябва да бъде съгласувано с техния жизнен интерес, с биологичес­кия интерес на индивида. Постъпките на човека, извършващи се под въздействието на обществени закономерности, въз основа на определени, необходими и независещи от неговата воля отношения, за да протекат успешно, трябва да намерят определение, рационал­но основание от гледище на индивида, да бъдат субективно оправдани. За да извършва своите обществени действия охотно, той трябва да ги вижда подчинени не на чужди, независими от неговата воля и желания обществени отношения, а на негова собствена „цел", да ги вижда съпътствани от негов интерес.

Човекът като биологично същество реагира само на инфор­мация, която има биологически смисъл. За да изпълнява социални­те си задължения доброволно и охотно, както при действия, мотиви­рани от биологични инстинкти, човек трябва да приема социалните принуди във вид на блага и потребности.

Тая трансформация, това чудотворно преобразуване и мисти­фикация на социалните принуди в блага, става в човешката практика, в обществото и е основа на механизма на потребностите.

Колективът като социална единица също еволюира и се приспо­собява към човешката природа. Социалните принуди, вместо чрез насилие и жестоки забрани-табу, намират по-гъвкави форми. Явната принуда преминава в експектация (настоятелно очакване). Целият колектив единодушно очаква индивидът да направи тъкмо туй, ко­ето социалната принуда изисква.

Бурно одобрение, слава и почести съпровождат изпълнението на експектацията; и следва нескривано разочарование, отклонява­не благоволението на колектива от индивида, когато очакването не се е сбъднало.

Вместо забрана-табу на промискуитета, колективът (общество­то) предлага и строго регламентира семейство от определен тип, отговарящо на социалните изисквания. Индивидът приема това ка­то форма, средство за задоволяване на половия нагон. Но заедно с това той трябва да осигури покрив на семейството, огнище с огън, кожи за постели и завивки, грижа и отговорност за отглеждане на

децата.

//. Възникване на психиката

165

И всичко това се поднася като неизбежно звено от веригата дейс­твия към удовлетворяване на първичните потребности. Семейството се привижда като форма за удовлетворяване на сексуалния глад, трудът — като форма на достигане до хранителните блага, пазачеството и въздържанието от консумация — като път към благата, ко­ито колективът отпуска.

И колкото по-охотно работят членовете на колектива, толкова повече сфери на дейност се откриват, толкова повече предмети ста­ват блага, без които не може... и толкова повече трябва да се работи за усвояването им. Така ускорително и все по-ускорително се зад­вижва механизмът на потребностите.

Всички социални принуди, които не са добили форма на неиз­бежно звено към удовлетворяване на първичните потребности, т. е. които не са станали вторични потребности, се оказват неефективни и (ако отдавна преди това не са станали подсъзнателни забрани — табу) пропадат заедно с колектива. Налагат се социалните принуди, които са приели форма на вторични потребности.

Преоформянето, маскирането на социалните принуди като пот­ребности е необходим и важен елемент в механизма на потреб­ностите. С превръщането на социалните принуди в потребности и с бързото разширяване кръга на потребностите започва нов път в раз­витието на психиката. Несъзнателното, подчиненото на дълбоко внед­рени забрани поведение бе преди всичко възпиране, усмиряване на инстинктите. Сега се открива възможност за пълно използване и мобилизиране, но и за канализиране, на енергията на инстинктите. Започва нов етаж от развитието на психиката чрез механизма на потребностите, развитие, което ще доведе до индивидуалистичното съзнание.

Животинският индивид (и прачовешкият включително) е орган, апарат на вида. Индивидуалните потребности на индивида са форма На проява на потребностите на вида.

При развитието на човека става нещо ново и различно.
166

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Човешкият индивид възприема социалните принуди като биологич­ни потребности. Но тия нови „биологични" потребности нямат нищо общо с вида, не представляват проява на потребностите на вида Това са квазибиологични индивидуални потребности — потребности на индивида не като орган на вида, а като член на колектива. Индивидът получава определена самостоятелност спрямо вида. Получава самостоятелност спрямо своя вид, каквато никое живот­но не е имало досега. Човекът почва да се проявява, да действа като самостоятелен индивид, член на социален колектив.

Ние, хората, обикновено не правим разлика между първични и вторични потребности. Склонни сме да приписваме на индивида из­начални индивидуалистически потребности. И, следвайки интроспекцията, надаряваме дори и животните с егоизъм и индивидуалистично съзнание. Ние дори смятаме, че социалните принуди през дъл­гия период на очовечаването са потискали и преработвали именно такъв животински „индивидуализъм" и „егоизъм". Данните от етног­рафията и антропологията показват, че човекът като самостояте­лен индивид, поведението му, самочувствието му на такъв се явяват много късно — може би след прехода към съвременния човек. А индивидуалистичното съзнание, егоизмът като обществено отношение се явяват още по късно — при цивилизацията.

21. МОДЕЛИРАНЕ И МИСЛЕНЕ

Мисленето е решаване на задачи чрез моделиране вътре в главата. За да може да се установи такъв процес е необходимо: а) развитието на умението да се моделира; б) изграждането на модели-абстракции, порции информация, кореспондиращи на предмети и явления; в) езици — системи за кодиране, съхраняване и пренася­не в главата на тия абстрактни модели.

Мисленето на човека се насочва от мотиви, интереси, потреб­ности. То е свързано също така и с емоционални преживявания, во­леви прояви.

21.1. Решаване на задачи с помощта на посредничещи предмети

Още у животните, непосредствени предшественици на човека, пътят към удовлетворяването на естествените потребности става опосредстван. По този път се натрупват голям брой междинни предмети, които трябва да се преодоляват и евентуално използват. Начинът, по който животното се справя с тия предмети, става кри­терий в неговата борба за съществуване.

Алгоритъмът за подход към междинните предмети се изгражда по пътя на условните рефлекси, пробите и грешките. Известен е

II. Възникване на психиката

167

Чрез метода на пробите и грешките човек репетира решаване­то на предстояща задача. Чрез репетиции се разиграват бъдещите действия при други, опростени обстоятелства. Това всичко се разг­лежда като игра. У животните също има игра. Тя се ограничава при обучението на подрастващите индивиди. Те се учат да ловят и сграб­чват жертвата, да се прикриват от опасни неприятели. Така развиват, разработват и комбинират вродените си способности.

У прачовеците игрите стават подготовка за бъдещата работа — лов, репетиция за подхода, удара, изненадването на животното, при това със съответните отмерени движения, превърнали се по-късно в ритуални танци и станали елементи от външната памет. Но играта като такава все още не е основа на моделирането, докато при нея не се използват предмети. Но и това не закъснява. Към играта, танца, ритуала се прибавят упражнения с копия, камъни, палки. Играта-репетиция плюс междинните средства, които се използват, са зачатъците на моделирането и моделите.