Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Религията в общинния строй вече е завършена идеология. Тя дава цялостна картина на света и цялостен мироглед на човека. Представлява почти пълно събрание от правила, как да се постъпва в живота; включва в себе си целия морален кодекс на обществото.

„Религията е самосъзнание и самоусещане на човека, който още не е намерил себе си (или вече отново е изгубил себе си). Именно обществото поражда религията — един превратен мироглед, защо­то самото то е превратен свят. Религията е обща теория на този свят, неговият енциклопедичен компендиум; неговата логика в попу­лярна форма... неговият ентусиазъм, неговата морална санкция... не­говата всеобща основа за утеха и оправдание... Религията е въздишка на потиснатата твар, сърце на един безсърдечен свят, както и дух на бездушни порядки"³⁸.

Религията е упойка, която притъпява болките и успокоява ду­шевните страдания, усмирява конфликтите, прави противоречията да изглеждат разрешими, дава опора на човека. И следва да се добави, религията е най-съвършената и най-ефективната упойка, как­вато човечеството е изнамерено през цялото си историческо развитие³⁹.

По-нататъшното развитие на религията по време на цивилиза­цията съвсем не е спокойно. От една страна, необходимо е религи­ята да се приспособява към различните исторически, географски и икономически условия, при които живеят хората. От друга страна, със своя консерватизъм, догматизъм и нетърпимост, религията мъчно се приспособява към изменящите се бързо условия. Затова в исто­рията на религиите има много революции, реакции, реформации, контрареформи, Вартоломееви нощи, религиозни войни, терор, Инквизиция, масови кланета на неверници, изгаряне на вещици и еретици. Религията е една от най-коравите и неприспособими об­ществени структури.

Религията е идеология на общинния човек. Образованият човек от цивилизацията мисли философски, научно и най-често — просто прагматично. Но разумният интелигентен човек, и когато е убеден абсолютно, че бог не съществува, разбира необходимостта от

религия, разбира, че обществото не може без религия. „Ако Бог не съществува, необходимо е да се измисли" — казваше Волтер. Само фанатизираните революционери, които са убедени, че тяхната но­ва идеология може да замести религията (и с това негласно признаващи, че тяхната идеология е догматизирана до степен ре­лигия), водят пряка борба за ликвидирането на съществуващата религия.

А и много често на човека се налага да се преструва на вярващ, защото знае, че широките маси, публиката му, избирателите му, кли­ентите му вярват. Религиозното лицемерие е широко известен факт при цивилизацията (вж. например „Тартюф" от Молиер).

В нашето общество религията бива използвана от господства­щата класа за стабилизиране на обществото, за неутрализиране аг­ресивността на експлоатираните; бива използвана и от борещите се за господство класи като средство за индуктиране на революционна ярост и нетърпимост, агресивност и фанатизъм у масите. Но и това до голяма степен е лицемерие и маскировка от страна на вода­чите и идеолозите. Те знаят, че у широките народни маси има живи остатъци от общинното съзнание и общинната психика, и се възпол­зват от това.

Религията и моралът все още не са изживени и няма такива изг­леди и за близкото бъдеще.

26.4. Естетическо отношение към действителността

У общинния човек вече голяма част от първичните таксиси, инс­тинкти и влечения са модулирани до чувства. От своя страна, голя­ма част от социалните принуди са изфинени до естетически правила и норми. Така взаимно са се приспособявали една към друга биоло­гичната и социалната структура.

За човека блага са станали не само храната, водата, топлината, но'и всички сигнализиращи предмети и явления, които благоприятс­тват за адаптиране към околния свят и за неговото усвояване, които възбуждат положителни усещания.

Човешкото развитие е превърнало в естетическо благо, обект на култ и внедряване всичко, което не дразни, а упражнява нормал­ните функции на сетивата, което се отделя от хаоса на непознатото; това, което не заслепява или измъчва с неразчленеността си очите, не резонира в каналите на ушите, не предизвиква гадене при вкусва­не и мирисане, отдръпване — при докосване. Също така благо, бла­годат са и тия сигнали, гещалти, образи, възприемани чрез сетивата, които повишават жизнения тонус, благоприятстват нормалното сключване на нови условни рефлекси и въобще укрепват уравновесяване с околния свят. Естетическото (аитентикос) значи буквално „имащо отношение към сетивата", „благоприятстващо сетивната дейност".

///. Душевността на съвременния човек или..

209

Нещата и ситуациите, които още у животните предизвикват прив­личане (или отблъскване), от оформящия се човек се възприемат като блага (или антиблага), като хубаво и лошо. У общинния човек тия базисни ситуации и неща вече се нюансират в етическите кате­гории „добро" и „зло" и в естетическите категории „красиво" и „гроз­но". Естетическите блага се схващат от човека като свойства на пред­метите и явленията, които се сравняват и оценяват по интензивността на тия свойства: красиво, по-красиво, още по-красиво или грозно, по-грозно и т. н. По-късно, когато тези блага станат ценности, те ще могат да се сравняват много по-точно.

Красивото и грозното, развити от привличащото и отблъсква­щото, са, така да се каже, естествени, идващи от природата естети­чески блага, възбуждащи основни, наследени от биологичното емоции. Обществото, конкретната обществена група обаче почва да оценява като красиво, прекрасно не само това, което е биологи­чески привлекателно, но и това, което е благоприятно за колектива при едно ли друго обстоятелство. Това от сетивно възприеманите неща, което създава единение между хората в обществената група, което хармонизира проявите на социалните принуди, което прави индивида „по-социален", е красиво, благо, ценност. Всичко сетивно, което разстройва обществената група, е грозно. Така обществото създава ценностни естетически системи и йерархии от естетически ценности според интересите на колектива. Едно нещо, красиво за едни, е грозно за други; което е по-красиво за един колектив, е по-малко красиво за друг. Разбира се, и самата тази относителност в естетическата оценка не е абсолютна и е ограничена. Тя не може да не се съобразява с биологичната природа на човека. От една стра­на, „На вкус и цвет товарищей нет", но от друга страна — „Что хорошо, тохорошо!".

Хората в отношенията си към околната среда, в отношенията между отделните групи-родове, в отношенията между членовете на един и същи род влизат във все по-многообразни и сложни сетивно възприемани отношения. Тия отношения не само развиват мислов

ната дейност, но и разширяват, обогатяват силно спектъра на чувствата. А покрай биологическата сетивност — вкус (към храната, намираща се в устата), се развива друг, естетически вкус за хубавото, за анализиране на различните естетически въздействия.

Човекът от общинния строй не е маймуночовекът или неандер-талецът. Той вече чувства, макар и не винаги ясно, радост, срам, примирение, отчаяние, носталгия, огорчение, жал, мъка, желание, обич, вяра, възторг и т, н. На колектива се налага, от една страна, да типизира, да предаде обществен характер на тези чувства, да ги впрегне в общите интереси; да възпита индивида при кои обстоятел­ства да се смее, възмущава, разгневява и пр., така че да не вреди на колектива с тия свои чувства. Това става чрез установените тради­ции и възгледи, които се внедряват, и чрез умелото обществено мнение, което одобрява или не одобрява, хвали или осъжда всяка проява на чувства от страна на индивида. Това е т. н. „възпитание на чувствата". Също тук се отнася облагородяването (социализиране­то) на преживяванията и изфиняването на естетическия вкус.

От друга страна, за колектива става задължително при всяка критическа или не толкова критическа ситуация да умее да възбуж­да адекватни, необходими за общото благо чувства у индивидите. При различните обстоятелства у членовете на колектива е необхо­димо да се възбуди едно или друго чувство: страх, храброст, вярност, любов, недоверие, възмущение, срам и пр. За възбуждане на такива чувства у колектива пипнешком, по пътя на пробите и грешките са се развили и наложили различни прийоми, водещи началото си от прастарите ритуали, магии, клетви. С действия, картини, шарки, му­зикални фрази и акорди се настройват ситуации: възвишени, трагични, комични, смешни, възмущаващи и т. н. Те възбуждат у ин­дивида съответните чувства, необходими за благото на общността.

Тази дейност, или тази система от умения (изкуства) да се въз­буждат чувства у индивида, постепенно се е развила в особена чо­вешка професионална деятелност — изкуство. Отделните изкуства имат основни задачи, със специфични за тях средства и апарат, да пренасят и възбуждат необходими за обществото чувства у хората. Обикновено чрез произведенията на изкуствата хората създават си­туации или предмети, при подражаването на които или при подход към които човек изпитва определени чувства. „Произведението на изкуството е образец за подражание" (Аристотел). От своя страна, създавайки тия ситуации и предмети, изкуството на свой ред има за образец природата.

Историческата задача, създала изкуството, не е да създава нас­лада на човека, а да социализира човека. Самите произведения, пре­дизвикващи наслада и подобни чувства, се превръщат в блага, пре-

///. Душевността на съвременния човек или...

211

Най-важната функция на изкуството е предаване на чувства. Това е основното. Но изкуството също така пренася идеи, като ги прави убедителни и сетивно възприемани за хората чрез предаване на единичното и типичното. Изкуството е елемент от идеологията. То възпитава художествени вкусове. Изкуството е изкусно умение на човека да подражава на природата поне в едно направление — с минимум средства да въздейства на човека. То наподобява приро­дата (макар и донякъде) в способността й да създава прекрасни неща. В изкуството човек се издига на голяма висота — да твори почти по законите на природата, или както често се казва — по законите на красотата.

За да изпълнява своята задача, за да съществува, изкуството изисква определена техническа база (умение да се рисува, да се правят бои, да се лепи и извайва, да се произвеждат маски и дрехи; необходим е развит гласов апарат и музикален слух; да е налице език, способен да даде база на сказания, песни, пословици; необхо­дима е техника и умение с мимики, танци да се изразяват чувства; необходима е достатъчно богата и организирана външна памет).

Всичко това е налице при първобитния комунизъм. В тоя период именно изкуството се развива. От своя страна, произведенията на изкуството стават важен дял от външната памет. Изкуството е част от духовната култура, от общественото съзнание.

В общинния строй изкуството, както и занаятчийството, не е отделен отрасъл в човешкото производство. То е дело на всички, на обикновените трудови хора. Творческият и възпроизводителния труд, производството на храна и изкуството се съчетават у един и същ човек. (Това е една от носталгичните мечти на човечеството, което вечно поддържа мита за златния век и за всестранно развития чо­век.)

По време на първобитния комунизъм създаването на изкуство е общо дело. Отделните произведения се изработват колективно от малка група хора; доизграждат ги и ги усъвършенстват множество други хора; преминават през колективния филтър на цялата общес­твена група — критичната публика; и се съхраняват във външната памет само при условие че са получили общо одобрение и призна­ние (т. е. остават само съвършените творби). Даже и до наше време народните песни като музика и текст, народните танци, народните приказки, пословици, орнаменти и т. н. са върхови постижения на изкуството.

Индивидуалното творчество се е появило много по-късно — при цивилизацията, частната собственост и след общественото разде­ление на труда между селскостопански и занаятчийски. Но и инди­видуалното творчество се базира здраво върху народното
212

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

творчество. „Народът твори, ние само аранжираме" — отбелязва Глинка.

Във външната памет идеите за направа се кодират първоначал­но в самите продукти на труда. Последните стават модели-образци, прототипове. Също така, но по-късно, идеите се записват в техноло­гически карти, проектосметни документации, патенти, стандарти и т. н.

Идеите за подход към обектите се записват много често в поз­навателни модели, които моделират обекта дотолкова, доколкото подробно и същностно човек подхожда към него. Тези модели се овеществяват в описания, записани в книги, в рисунки, в произведе­ния, които наподобяват предметите; в учебници и справочници, проспекти, научни и литературни произведения. Идеите за подход към множества се записват в много монографии, проспекти, описания, които обикновено не са събрани на едно място и трябва да се търсят и комплектуват с помощта на съответните им понятия, усвоявани сравнително лесно от хората. Идеите за подход към еди­нични неща обикновено се фиксират в художествени образци, но също така в описания и др.

Идеите за въздействие върху хората се кодират главно в ритуали, идоли, храмове, мелодии, шарки и различни произведения на изкуството, в произведения, които наподобяват въздействието на природните агенти.

Повечето от акумулираните и подредени във външната памет идеи отговарят на множества предмети от външния свят. В практи­ката си човек схваща, че за направата на цяло множество секири, е необходим и достатъчен един алгоритъм за секира. Но той също та­ка от опит узнава, че в направата на чука и секирата има общи операции. Тези общи операции се повтарят при направата на ред подобни сечива и оформят идея за сечиво — по-общо множество и по-обща идея.

Също така хората създават идея за птици — алгоритъм за под­ход към птиците въобще. Те констатират, че някои птици са домаш­ни животни, други не. Така стигат до нова идея и ново множество — домашни птици — и до разбирането, че това множество е сечение на двете множества — птици и домашни животни. По тоя път, изхождайки от практиката, хората стигат до логическите отношения:

///. Душевността на съвременния човек или...

213

равенство, отрицание и пр., до общите идеи за величина, време и пр. Започват да подреждат идеите и множествата и във външната памет съобразно с техните логически връзки. Така човек започва да се ориентира в обективните логически отношения между множествата в света.

Човек, за да поддържа уравновесяването си с външния свят, е длъжен да изгражда що годе стабилни, определени идеи за този свят. И тези идеи се изграждат. Но дали те са адекватни на обекта? Дали този алгоритъм, тоя набор от операции пасва с обектите?

При идеите за направа това, общо взето, е достигнато още с изграждането на идеята. Всяка погрешна операция по принципа на естествения подбор бива отстранявана. Идеите за направа пасват със своите продукти. Именно това съвпадане, своевременно потвър­ждавано от човешката практика, създава убеждението и е основно доказателство, че обективният свят съществува и е познаваем.

При идеите за подход хората взаимодействат със сравнително малка част от повърхностните свойства на обекта. Верни на изиск­ването за равновесие и пълнота, другите свойства те ги попълват сами, служейки си с аналогии и фантазии. Така си създават модел за предмета. Това е познавателен модел, заместващ не междин­но средство, а обекта на познание, изменение или използване. Идеята за подход към нещо често се свежда към идея за изработване, поз­навателен модел на това нещо. Първоначално идеята за подход към такъв опростен от моделирането обект, макар и фантастична и неадекватна, удовлетворява откъслечните и повърхностни взаимо­действия между човек и обект. Колкото по-дълбоко обхващат хора­та обекта, с толкова повече негови страни и свойства те влизат в практически отношения. Първоначалната идея, основана на фантас­тичен пълнеж, ги вкарва в несполуки и заблуди. На хората им се на­лага да попълнят алгоритъма-идея с нови, по-адекватни операции, усъвършенстващи идеята за подход; да заменят „работните" хипо­тези за качествата на обекта с истински негови качества; да заме­нят фантастичната мъглива идея за предмета с по-точна и адекватна.

На хората се налага да имат отношение към такива явления и процеси, като гръмотевица, плодородие, любов, кръговрат в приро­дата и др. п., причините за които са неизвестни и сетивно не могат да се открият; или да определят отношението си, да си обяснят вът­решните функции в организма на човека и животното, за които прак­тиката все още не предлага сполучлив модел или аналог.

От няколкото случайно налучкани операции за подход към тия сложни неща хората изграждат-нещо като скелет на идея; те я по­пълват с фантастичен вътък, подвеждат я към нещо познато: могъщ човек, силно животно или нещо подобно. За тази цел попълват моде­ла си за причинителя на странното явление с познати им човешки или животински качества. Хората съответно оформят и идеята за подход към това нещо с ред ритуали, магии, молитви и пр. За нас сега те изглеждат безсмислени, но за незнаещия човек са необхо­димо средство за опазване на едно що-годе стабилно отношение към обекта, изгодно за колектива, единомислие и отстраняване на чувството за безпокойство, страховете, разнобоя между членовете на колектива при среща с такова явление.

Така гръмотевицата се причинява от свети Илия, водещ първо­битна кола с метални шини без ресори по калдъръмена настилка — картина, отговаряща точно на историческия момент, в който е създадена. Огънят се причинява от бог Агни, а любовта — от богиня­та на любовта Лада или Афродита — млада привлекателна жена.

27.5. Реални и нереални модели

В човешката практика и в човешкото мислене от време на време, но задължително, се прави обратна връзка от моделите и комбина­циите от модели, получени в мисловния процес, обратно към дейст­вителния свят от оригинали. При тази обратна връзка се извършва и обратна трансформация от модел към оригинал. Ако тази обратна трансформация може да се извърши, ако моделът като комплект от свойства отговаря на обект в действителността, моделът е реален и съответно идеята за обекта е адекватна. Ако на тоя комплект от свойства, междинния модел, не отговаря нищо от действителността, моделът е нереален и съответно идеята — неадекватна на действи­телността⁴¹.

Фактически това са две гранични положения. При обратната трансформация много често се оказва, че в действителността има нещо, което малко или много съответства на модела, но не съвсем. Примери: научният модел „идеален газ" донякъде отговаря на ка­чествата на газовете, но при определени условия съвсем не отговаря; моделът-образ „свети Илия с колесницата си" не е намерил свой ори­гинал в атмосферата и в космическото пространство и за повечето съвременни хора такъв оригинал твърдо не съществува.

///. Душевността на съвременния човек или...

215

За понятието "реален" (и съответно "нереален") съществуват най-различни определения. Според позитивистите реално е само това, което може непосредствено да се наблюдава, т. е. конкретното, физическото, сетивното. Други смесват реалното с материалното, а съществуването на нереални модели според тях доказва съществу­ването на нематериални неща.

Нереалните модели широко се използват в живота и в науката. Специално в математиката са известни имагинерните числа, които не съществуват на оста на реалните числа, 5-мерно пространство, каквото няма в действителността и др. Тия модели се използват за по-удобно извършване на операциите и само видимо, формално се причисляват и оприличават на нашите представи за пространство или число. След извършването на операциите, чрез съответна тран­сформация, от тях обратно се връщаме в света на реалните модели, а от реалните модели — в действителността. Нереалните модели оп­ростяват и улесняват операциите.

27.6. Нереални модели за бъдещи неща

Освен идеи за съществуващи вече неща, в човешката практика се създават масово идеи и съответно нереални модели за бъдещи структури — неща, които човекът или колективът имат намерение да направят или прогнозират, че ще станат. Тези идеи чрез образи и понятия могат да бъдат пренесени в главата на човека, да предизви­кат там емоционални и волеви прояви и установки за действия, а могат да съществуват и вън от човешката глава във външната памет, във вид на проекти, художествени изображения, патенти и пр.

Нереалните модели за бъдещи неща, както и всички други абст­рактни модели, могат да се овеществяват, без извършване на тран­сформацията от модел към обект, в нагледни изображения (макети, архитектурни чертежи и др.) или в символи (химически уравнения, статически изчисления, социологически хипотези и др.). фактически в съвременността преди да се създаде нещо в техниката или културата, то предварително се създава в цял ред модели.

Пред всеки такъв модел съществуват две крайни възможности — да бъде реализиран или да пропадне; и редица междинни възмож­ности — да се реализира с ред отклонения.

Подобен нереален модел е идеалът. За разлика от други нере­ални модели за бъдещи неща, идеалите в обозримо за нас време нито се реализират, нито пропадат. Само от време на време засияват по-силно, а в друго време заглъхват и биват оплювани.