Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

като ги разчленяват (и леко опростяват). Имайки пред вид всичко това, все пак можем да твърдим, че четирите линии на еволюцията, досега поне, са се движили настъпателно, прогресивно.

Това е биологическата форма на развитие, продължена при човечеството. Маймуночовекът, и човекът впоследствие, не е няка­къв нов клас животно, някаква нова линия в биологическото развитие. Биологически принадлежи към млекопитаещите, отряд примати, за­едно с другите маймуни.

Биологическата еволюция в периода до стадния живот на майму-ночовеците се изразява в значителното количествено нарастване на главния мозък. Той е 600 см³ у съвременните човекоподобни маймуни и у австралопитека; 950 см³ — у питекантропуса; 1400 см³ — у неандерталеца (почти колкото у съвременния човек — 1400— 1600 см³). В същото време се е осъществило силно нагъване на мо­зъчната кора, повърхнината на полукълбата на мозъка у човека е З 1/2 пъти по-голяма от тази при съвременните човекоподобни маймуни. Това е свързано с усложняването на отношенията с външния свят и изобщо с висшата нервна дейност, обучението и образуването на условни рефлекси. Силно са нараснали областите от главния мозък, управляващи говора, слуха, зрението, ръцете.

Извън мозъка голямо развитие е получил говорният апарат и ръцете. Те са много по-развити, отколкото у маймуната. Затова пък задните крайници са загрубели и отново са се превърнали в крака.

Преминаването към живот в по-хладен климат, употребата на облекло, използването на огъня и обработена топлинно храна, как­то и обстоятелството, че главен орган за отбрана и нападение ста­ват въоръжените с оръдие ръце, са довели до намаляване на окосмяването, намаляване силата на челюстите, нагаждане цвета на кожата, носа и др. към студен климат у някои раси, преселени на север. Правата походка е станала обезателна за човека.

Еволюцията, обхващаща прехода от маймуната до първобитния човек, съвсем не е била равномерно настъпателно движение. Тук са се срещали спадове, връщания назад; отклоняване в линии на развитие, неводещи до изход и изчезнали безвъзвратно. Много пъти отделни стада и индивиди са се специализирали в някаква дейност, достигали са до високи резултати в производителността на труда, но при бързото изменяне на външните обстоятелства са се оказва­ли безпомощни и конкуренцията на неспециализираните, универсал­но развиващите се стада, ги е помитала²". Наложила се е като гене­рална линия в анатомията универсализацията на животното-човек,

//. Възникване на психиката

111

развитието на ръката, разнообразяването на висшата нервна дейност. Специализацията за различните видове труд се е предос­тавила на специализирани оръдия за производство и тяхното усво­яване в специализирано индивидуално обучение.

Периодът на маймуночовешките стада, който разглеждаме, трае грубо приблизително от 2 000 000 години преди нашата ера до 250 000 години пр. н. е. Това, според геоложкия часовник, е време­то на четвъртичния период — долен и среден плейстоцен. Растителността малко се е различавала от съвременната, живот­ните — също. Живели са мечки, носорози, мастодонти, хипариони, хиени. Току що са се появили кучето и конят. През ледниковите периоди се е появил и полярният елен.

Маймуните, слизащи от дърветата, са живели в тропическия пояс. Една от тях, предполагаем предшественик на човека, е живя­ла в Южна Африка и е наречена австралопитек (южна маймуна — в Австралия не е имало маймуни). Маймуните слизат от дърветата в топло и сухо време в топлите части на планетата — Южна Азия, Африка. Но слезлите долу маймуночовеци през разглеждания пери­од е трябвало да преживеят три заледявания (ледникови периоди) и три затопляния. Постепенно маймуночовеците, свикнали на борба със студа, са настъпвали в по-хладните области на Азия и Европа. Настигнати от заледяванията, са се преустройвали за по-студен климат, като са използвали пещерите и други укрития или са загивали. В Америка не е имало маймуночовеци.

От периода на маймуночовека има няколко десетки антрополо­гични находки на скелети, части от скелети и отделни кости. По-из­вестни са Питекантропус еректус, с обем на черепа 900—1000 см³, Живял преди 700 000 години на о-в Ява; Хайделбергският човек, отк­рит в Европа, предполагаем обем на черепа — 1000 см³ (от него е намерена само долна челюст); Синантроп, с обем на черепа 1050 см³,открит на няколко места в Китай; Атлантроп, открит в Западна

Африка, и др.

В етнографско отношение периодът на маймуночовешкото ста­до обхваща долния палеолит (древнокаменния век) с неговите пе­риоди Предшел, Шел и част от Ашел. От тия периоди са открити поочукани и заострени в края ломени камъни.

Главното занимание на маймуночовеците е било лов и събира-чество на хранителни растения. Научили са се да пазят огъня и да го ползват в борбата за живот, но не са умеели да добиват огън.

Човекът в индивидуалното си ембрионално развитие повтаря ця­лата филогенеза (историята на развитието на един вид от прадедите му) на биологичния вид човек — от първичното многоклетъчно до Хомо сапиенс. Това повтаряне обхваща само анатомичното и физи­ологичното развитие, но не и модулацията на висшата нервна дейност. Биологичната структура дава възможността човек да ходи изправен, да мисли, да работи, но не и способността в готов вид да ходи изправен, да говори, да мисли и т. н. На всичко това той трябва да се научи в следембрионалния си индивидуален живот. Извън-утробното развитие на човешкия индивид не е само растене и пос­тепенна проява на програмирания в хромозомите генотип, но и пов­таряне в снет вид на цялото надбиологично развитие от питекантро-пуса до съвременния човек — развитието на психиката въобще.

В първите година—две детето повтаря описания тук дълъг мили­они години период на изправяне към вертикално ходене; нагласа към говор, към многообразни движения на ръцете; изграждане на дълбо-чинната психика — несъзнатото. Това е модулация на висшата нер­вна дейност, която не се помни.

Детето се ражда безпомощно животинче с огромен генетичен багаж за многостранно поведение, с огромни заложби за изграждане на условни рефлекси с най-голяма сложност и с чудовищната въз­можност да се приспособява. Ражда се без никакви наченки на психика и със заредени програми за проява на всички, присъщи на вида, биологически инстинкти. У него те са заложени без никакви деформации, свиване, преобразуване, сублимиране... И тъкмо в те­зи ранни години и месеци, преди инстинктите да се явят в пълна сила, те биват подлагани на преоформяне от страна на обществото, респ. родителите.

На първо време бие на очи хранителният инстинкт — точно такъв, както при новородените животни, може би по-агресивен и шумен. С принуда се приучава детето да суче в определено време, да се изпишква и изаква при определени условия, да сдържа естествени-

//. Възникване на психиката

113

те си нужди и потребности.

Главно в първите месеци и години от живота става деформира­нето и потискането на биологичните инстинкти заради техния неприемлив, видимо от морално гледище, а всъщност за изисквани­ята на социалния живот, характер. Във висшата нервна дейност на човека е заложена генетично голяма активност. Но още в детството чрез поощрения и забрани тя бива модулирана. Едни нейни прояви закърняват, а други биват оставени да се развиват.

Възможно е при тая първа и сравнително груба и дълбока моду­лация на висшата нервна дейност да се получат пропуски, дефекти, изкривявания; възможно е потиснатият инстинкт по-късно, при съз­ряването например, да почне да действа в странна и неблагоприят­на за общественото посока. Естествено е, че най-много такива де­фекти се получават при прекалено сложните и разностранни транс­формации на половия инстинкт. Тези дефекти се стреми да лекува психоанализата, повече или по-малко сполучливо. Но с изследване­то на тия дефекти и техните корени съвсем не се изчерпва психиатрията, а още по-малко — психологията.

13.2. Обучение. Педагогика чрез насилие, внушение и подражание

През тия първи години детето е непрекъснато в екстремна ситуация. То не е достигнало до самостоятелно уравновесяване с околната среда, намира се непрекъснато под внушение от страна на околните, усилено им подражава и до голяма степен е подавено от насилие. Неговата безразборна активност и подвижност бива прев­ръщана в игра-обучение. Изработват се все нови и нови условни реф­лекси в посока към неговата социализация — превръщането му в производителна сила. „Повторението е майка на знанието", „С уп­ражнение всичко се постига".

Постепенно пътят на всестранното развитие на детето се огра­ничава в определена посока, необходима за обществото. Детето се развива ограничено от двоен шпалир от социални забрани и табу — "Не бива!", „Не може!", „Това е лошо и неприлично!" и т. н. Детето бива принудено да спазва тези табу чрез насилие и внушение. Както
114

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

всяко табу, всички табута, внушавани на детето се базират на не­осъзнат страх от наказание, включително и от физическо наказание.

Съвременната педагогика има отрицателно мнение за физичес­кото насилие и в духа на хуманността проповядва „свободно от страх възпитание" — фактически завоалиране, омекотяване на насилието, упражнявано над детето. Старите мъдреци са стояли по-близо до корена на нещата и са били по-откровени и груби: „Ако дума не по­мага, там опитай и тояга" или „Който жали пръчката си, мрази сина си, а който го обича, наказва го от детинство" (Притчи Соломонови 13:25).

Разбира се, за да има табу е необходим страх от пръчката, а не всекидневна игра на пръчката.

Ние просто плясваме детето, когато си покаже чурето пред хората; съвсем спокойно и с тон, недопускащ каквото и да е колебание, му казваме, че то когато порасне не може да се ожени за любимата си сестричка, нито за майка си, нито за леля си, че това е невъзможно. И това внушено табу остава в пълна сила през целия живот.

Първоначалното обучение не става чрез убеждение, а чрез внушение, заплахи и личен пример. И най-ефикасният механизъм се оказва подражанието. Нищо не обучава така лесно, както подражанието. Детето повтаря действията, езика, поведението на възрастните. То, под напора на своята богата и бързо развиваща се висша нервна система, просто изпитва удоволствие да сключва но­ви и нови условни рефлекси, да подражава. Детето подражава на възрастните безразборно, подражава във всичко. И съдбата на бъ­дещия човек до голяма степен зависи от това на кого и на какво подражава детето.

„С какъвто се събереш, такъв и ще станеш." „Детето търси ав­торитет и то има право." „Пороците се усвояват без учител." „Примерът въздейства винаги по-силно от проповедта."

Богатството от способности за подражаване са основен фонд за изграждането психиката на детето. Като го приучва да подража­ва на авторитетите, да отговаря на експектациите на обкръжаващи­те го, обществената група извайва от плачещото животинче трудещ се човек по свой образ и подобие.

Тоя метод на социализиране на човека чрез табу, чрез изтласк­ване и забраняване проявите на редица биологични инстинкти е уни­версален и е неизбежната първа фаза в очовечаването на човечест­вото като цяло и на всеки човешки индивид. Но не винаги у индивида социализацията протича плавно и успешно. Случва се биологичните инстинкти да пробият кората на социалните забрани. Тогава инди-видът-човек в някои свои постъпки действа като животно, антисоциално, агресивно, нарушавайки социалния ред. Или пък подавените, изтласканите инстинкти напират да изскочат на свобо­да, но без да успеят напълно. Така те разстройват сложната психи-

//. Възникване на психиката

115

ка на съвременния човек.

13.3. Социализация. Закърняване на някои заложби и данни

С много примери е доказано, че ако детето не попадне под въз­действието на човешкия колектив още в първите месеци на живота си, у него психически качества не се развиват. То не само не се научава да говори, но не се научава и да ходи изправено, да използ­ва ръцете си за трудови манипулации, да мисли и т. н. Истина е, че заложбите за приспособяване у новороденото са огромни. Но за да стане от него човек, е необходимо да се развият по определен начин определени заложби — не всички. Голяма част от заложбите, налич­ни у новороденото, постепенно закърняват. То изгубва способност­та да се придвижва на четири крака, да долавя чрез обоняние малки концентрации от мастни киселини, да се ориентира в тъмнината и др. п. Детето след много усилия от негова страна и от страна на околните се научава да произнася звуците на своята родна реч, но почти загубва способността да различава със слуха си и да произ­нася други звуци, присъщи на други езици. (Разбира се, по изключе-ние има и талантливи полиглоти.)

У човека се развива умелост на ръката, способност за абстрак­тно мислене, но недостатъчно се развиват някои мускули, от липса на работа отслабват зъбите и т. н.

При някои катаклизми, случили се в развитието на индивида, съ­четани с особени обстоятелства, се случва така, че у него се запаз­ват и развиват несвойствени за нормалния човек способности, ко­ито най-често се обясняват с особена интуиция или екстрасен-зитивност. Известно е, че подобно на животните, някои болни от рев­матизъм твърде точно усещат спадането на атмосферното налягане и предстоящия дъжд.

Ето един от най-известните и най-впечатляващите примери за нарушена социализация у човешки деца.

13.4. Деца, отгледани от вълци

В джунглата на Индия били намерени две момиченца — Камала,

чиято възраст била определена около 8 години, и Амала — по-малка

, от нея. Намерил ги е мисионер в леговището на вълци и ги е дал в

едно сиропиталище, където всеки ден водели отчет за тяхното

поведение.

Когато в 1920 г. били намерени тези момиченца, те имали физи­ческите качества на човешки същества, но се държали до голяма степен като вълци. Те проявявали значителна способност към прид-вижване на четири крака, могли да ядат само мляко и месо и преди Да поемат храната в устата си, внимателно я душели. Изпитвайки жажда те облизвали устните си. Сетивата им били необикновено доб-

116

ре развити: те, както изглежда, са можели да виждат добре в тъмни-ната и усещали миризмата на прясно месо от около 70 метра. Децата имали силен страх от огъня; не обичали слънчевата светлина и се криели в ъгъла всеки път, когато се оказвали на открито. Но от тъмнината те не се бояли и често се е налагало да ги задържат насила от желанието им да излязат навън нощем.

Единственият звук, който децата могли да издават, бил силен вълчи вой. Те никога не се смеели. Камала имала усмихнато лице, но усмивката й не била жест, означаващ радост. Удовлетворение из­разявали по друг начин — в боричкане и скокове една върху друга. Когато в 1921 г. умряла Амала, Камала като че ли проляла няколко сълзи, но значително изменение в израза на лицето й не било забелязано. Обаче в продължение на няколко дни тя отказвала да яде и да пие.

В 1922 г. Камала почнала да произнася звука „буу", наричайки така водата, в 1923 г.— „хуу", което означавало студ. В 1924 г., след като чула как обидени деца изплаквали звука „на", следващия път, когато се наранила, тя произнесла подобен звук. Тя също така каз­вала „на", когато водата за къпане била много гореща, и с течение на времето тоя жест се утвърдил като „не". Към 1926 г. станало ясно, че Камала може да разбира прости команди и да отговаря „да" или „не". Нещо повече, тя познавала другите деца по име и при поисква­не можела да посочи към тях.

По време, когато нейната предполагаема възраст била 14 години, речникът й броял около 30 думи. Той бавно се увеличавал до нейна­та смърт, която настъпила в 1929 г.

14. ПРОИЗВОДСТВО НА ОРЪДИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО. НАЧАЛО НА ВЪНШНАТА ПАМЕТ

Човекът е животно, произвеждащо

инструмент Б. франклин

14.1. Производство на трайни оръжия на труда. Огънят

Маймуночовеците постепенно (в различни географски области в различен момент) преминават, освен към обработване на дървото, и към обработване на камъка, към изработване на каменни оръдия на труда. Това в началото става случайно. Най-напред са ломели камъка, удряйки го о друг камък, а после са очуквали, дялали, заг-лаждали камъни. Това е ставало постепенно, след като се е оказвало по условен рефлекс, че заостреният камък служи не само като смъртоносно оръжие за защита и нападение, но и че може да реже кожата, месото на убитото животно, дървото и много други неща.

Обработването на камъни и различни руди често е предизвиква-

//. Възникване на психиката

117

ло искри. Макар и все още да не са умеели да произвеждат целево огън, маймуночовеците все по-често са имали случай да се възполз­ват от случайно придобития огън. В края на периода 200—300 хиля­ди години пр. н. е. те не само са свикнали с огъня, но са се научили и да го пазят. Усвояването на огъня е крупен факт в развитието на човечеството и това е всеизвестно. Използуването на огъня прави труда много по-ефективен. Огнището още по-силно и безвъзвратно сплотява колектива. Огънят е незаменима защита против дивите зверове. Той е неизбежно условие за проникването на маймуночо­веците в хладните пояси на земното кълбо и за оцеляване през ледниковия период. Употребяването на обработена с огън храна води до морфологически и анатомически изменения в човешкото тяло, оформянето на човешкото лице.

Оръдието на труда функционално е продължение на човешката ръка. За различните видове работа започват да се изработват раз­лични специализирани оръдия на труда. Това е една от основните причини специализацията на човешкия труд да не доведе до специ­ализацията на индивида и на ръката. Човек остава универсален про­изводител и експлоататор на специализирани оръдия на труда.

Алгоритъмът е предписание, команда, рецепта за последовател­но извършване на ред прости действия, които в съвкупността си да­ват едно качествено по-сложно действие. Алгоритми във външния свят съществуват като порции информация, носена от енергиен или веществен носител — код. В тая си форма алгоритъмът стига до ед­на подходяща структура-база и започва да я преустройва или орга­низира по точно определен начин. Например гените в клетката съ­държат закодиран в химическа структура алгоритъм за изграждане на организъм от наличните органични и неорганични химически вещества. Алгоритъмът, внесен в електронната сметачна машина, създава такъв ред и последователност от елементарни алгебрични и логически операции, че командва изпълнението на сложни задачи. Рецептата, написана от лекаря, е къс хартия, но внесена в лабора-торията на аптеката, тя командва съединения на редица химически вещества — киселини, соли, спиртове и пр., с което се създава не­обходимото действащо биологически лекарство.

При това един алгоритъм, както и една рецепта, може да се приложи много пъти, да мултиплицира дадена структура. Примерите за
118

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

наличие на алгоритъм, за неговото кодиране, декодиране, пренася­не и задействане са безброй. Общата теория на алгоритмите не е обект на психологията, нито на биологията, а на по-общи науки — кибернетиката, математиката, теорията на информацията. Безспорно, изработването на едно оръдие на труда е сложен процес, с много, подредени последователно, прости операции. Неговото систематизиране, абстрахиране от случайни обстоятелства оформя специфичен алгоритъм. До голяма степен алгоритъмът за произ­веждането на оръдието на труда е записан в самото оръдие на труда, Човек, наблюдавайки оръдието, се досеща, малко или много, как е изработено то: от какъв суров материал, каква технология, с какви инструменти, с каква многократност е била изпълнявана дадена операция.

Този факт, колкото и незначителен на вид, е фундаментален в общата еволюция. За пръв път индивидуалният опит на живо същес­тво се записва вън от организма и бива разчитан от друго живо същество. Това е начало на културата, на външната памет на човечеството, решителна крачка от биологичното към социалното — капитално условие за изграждане на психиката.

14.3. Появяване на външната памет Маймуночовеците през индивидуалния си живот научават много полезни за тях неща. Информацията за необходимото при всеки случай поведение, програмите за подход към различните предмети и явления, придобити през целия изминат живот, се „записват" в тях­ната индивидуална памет — в главния мозък, в системата от условнорефлекторни връзки. Но така събраната богата информация бива безжалостно унищожавана със смъртта на индивида. Наистина чрез подражанието известна част от натрупания индивидуален опит мо­же да се предаде на друг индивид, но тази форма за пренасяне на информацията, колкото и да е разпространена, е с ограничени възможности. Тя не решава противоречието. Информацията, трупа­на чрез системата от условни рефлекси, търси по-дълговечна форма на съхраняване, по-универсална и сигурна памет.

И ето, маймуночовекът започва да произвежда оръдия на труда. В тия оръдия по един или друг начин е записан алгоритъмът за про­извеждането им. А наличните изоставени, недовършени, само за­почнати или повредени оръдия за производство дават още по-под­робни указания за произвеждането на съответното оръдие. Оръдията за производство се предават от човек на човек, от поколение на поколение, а заедно с тях и алгоритъмът за производството им. В борбата за съществуване за групата става много важно да възпроизвежда по дадения алгоритъм създадените веднъж оръдия за производство, вместо отново и отново да ги изобретява. Предаването на алгоритмите заедно с оръдията от човек на човек, от поколение

//. Възникване на психиката

119

Най-после е намерена форма информацията, събрана в мозъч­ната памет през индивидуалния живот, да се закодира в нещо по-трайно от тъй кратко живеещия мозък. Намерена е форма тази ин­формация да достигне до другите индивиди.

Тъй както оръдието на труда е продължение на човешката ръка вън от човека, така и външната памет е продължение на мозъчната памет в предмети вън от човека.

Маймуночовешката група започва да ползва нов вид памет, аку­мулираща се вън от организма — „външна памет"²⁶. Тъй като външ­ната памет е достояние на целия колектив (а впоследствие ще стане достояние на цялото човечество), тя същевременно е обща памет. „Външна памет" е термин, който още не е получил полагащата му се гражданственост. Много често вместо него се употребява „кул­тура". Върху понятието „култура" много се спори, тъй като терми­нът „култура" има много значения. Истина е, че главната роля, която играе културата, е да бъде обща памет на човечеството или на даде­но общество.

Култура в общата словоупотреба — това е съвкупност от дости­жения във всички области на обществения живот. Различават се об­щочовешка култура, култура на отделна цивилизация, национална култура и др. Освен това различаваме материална и духовна култура. Под култура на отделен човек се разбира неговата образованост и възпитание.

„Култура" се употребява и в значение: отглеждане на растение, което изисква обработка. На латински cultura буквално значи обработване, отглеждане; свързано е с култ (cultus) — обработване, отглеждане, почит, свързана с обреди.

Пораждането на външната памет е може би най-революционният факт в прехода между животно и човек. По-нататък с развитието на човечеството външната памет ще се развие в пълното си богатс­тво и ще играе основна роля в социалния напредък и в психическото развитие на човека.