ТРЕТИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕХОД — ОТ ТОТЕМНАТА

В неандерталския колектив се установява кръвнородово семейс­тво (забрана на сексуални връзки между различни поколения, меж­ду бащи и деца). Но и при тези условия продължава кръстосването между близки роднини (братя, сестри, братовчеди), което при про­дължителност се оказва биологически неблагоприятно за колектива. Това е първото противоречие. От друга страна, периодите на забра­на на социалните връзки, на табу върху тях продължават. И не само продължават, но се удължават и стават все по-строги. А периодите на сексуални оргии стават по-кратки и по-редки под диктата на со-

//. Възникване на психиката

189

циалните и трудовите изисквания. Социалните принуди влизат във все по-остро противоречие с биологическото възпроизводство на колектива и с половия инстинкт на индивидите. Това е второто противоречие. Тия противоречия или е трябвало да намерят решение, или да доведат до гибел на колектива.

Потвърждение на всичко това са: сказанието за грабването на сабинянките (то видимо третира по-късна епоха); също митовете за острова на Цирцея, за острова на сирените, за амазонките и пр.

Постепенно тези явления от случайни извънредни събития ста­ват редовна практика. Дълго сдържаният полов нагон намира нова форма на проява и удовлетворяване. Открива се възможност табу­то върху половите връзки вътре в групата, между кръвни роднини да стане пълно. Но вече не е толкова тежко. От принуда това табу ста­ва разбираща се от само себе си норма на живот.

Връзките между мъже и жени от различни групи стават редовна, а после единствена форма на сексуално общуване. Тотемният ко­лектив постепенно се превръща в екзогаменрод. (Думата „екзога-мен" произхожда от екзогамия — брак с лица извън общността, за разлика от ендогамия — брак с лица от същата общност.) Това е поредният революционен преход в процеса на изграждане човеш­кото общество, на човека и на човешката психика.

Задоволяването на сексуалните потребности вън от рода до­вежда до по-тесни и постоянни контакти между родовете, до по­нататъшен обмен на предмети, производствен опит и култура. Лошото биологично влияние на продължителния имбридинг (съче­таване между близки роднини) отпада. От многото разновидности първобитни хора (палеантропи) се създава единен жизнен човеш­ки вид — Homo sapiens. От обобщаване опита на множеството до­сега затворени колективи, културата и техниката скокообразно нарастват.

Разбира се, създаването на съвременния човек Хомо сапиенс не е моментен скок. Преходът продължава дълго и в различни части от земното кълбо се извършва в различно време и има като гради­вен материал различни видове палеантропи. Така че естествено в този период се оформят различните човешки раси. Не всички от тях намират условия за еднакво бързо по-нататъшно развитие. Но те всички са разновидности на един човешки вид.

Търсенето на сексуален партньор вън от групата изисква усилия. Партньорът става ценност. А също и търсещият става ценност за търсения партньор. Явяват се отношения на приравняване на ценности. Търсенето е свързано с копнеж, влечение, желание, с ли­чен избор и предпочитание, взаимно привличане и харесване, на­ченки на л/обов. Половият нагон поражда или се превръща в трайно влечение, желание. Забраната табу върху сексуалните връзки вътре в колектива (групата) добива вид на потребност от търсене парт­ньор вън от групата (рода).

Постепенно в този революционен преход се преминава от огра­ничен промискуитет към групов брак. Всички сестри и братовчедки остават в рода начело с майките си. Чакат или издирват мъже. зетьове от други съседни родове. Тия мъже на първо време са временни гости в рода. Такава форма на групов брак е основа на ранния матриархат — род, в който жените, начело с майката, заемат стабилно и водещо положение.

С намаляване ролята на лова и увеличаване дела на събирателството, първобитното отглеждане на растения, риболов, изработка на облекло, значението на мъжкия труд намалява, а на женския се увеличава. Жените живеели постоянно в родовото заселище. А мъжете, даже когато са образували двоично семейство, са били вре­менни гости на рода. Те живеели в своите (майчините) родове или в специални заселища. Приемането на мъже от чужди родове е оста­нало като обичай и досега в някои изостанали племена (ескимоси и др.). Ние — цивилизованите хора, наричаме това „гостоприемен хетеризъм", макар че тук изобщо няма хетеризъм. И досега като оста­тък от първобитния род е останало прочутото гостоприемство у ред народи, което бързо чезне с цивилизацията и моногамията.

Екзогамният род е тясно свързан със създаването на племена, дуално-родови организации, фратрии. Обикновено се сватосват родове от едно племе, близки по произход, език, обичаи. Когато бра­кове вън от племето не се сключват, това е ендогамно племе. Всички хора от племето са родствени по кръв, външен облик, облекло, култура, език.

Дуално-родова организация се създава, когато два рода взаим­но се сватосват.

24.4. Техническа и културна революция

Контактите между родовете и обмяната на опит довеждат до бурно развитие на техниката. Хомо сапиенс вече владее добиването на огъня, въоръжен е с лък и стрели — страшно оръжие за времето

си и велико предимство в борбата срещу природата. Начева се об­работването на земята. Хората започват да строят трайни жилища (землянки и колиби). Появяват се наченки на изкуството.

Външната памет, от достояние на отделната група, става обща памет на обществото — поне в границите на племето, но тя не се задържа дълго в тези граници.

Всичко това води до бързо развитие на техниката и производ­ството. Биологическите еволюционни изменения, морфологически-те изменения във външния вид на човека се оказват толкова бавни и незабележими в сравнение с развитието на оръдията за производ­ство, трудовите навици, свързаните с производството обществени отношения, че почти губят значение като определящи развитието фактори. Икономическото развитие на обществото става главният определящ фактор (наред със стоящите по-назад географски, де­мографски и др. фактори) в по-нататъшното структуриране на обществото, идеологията и психическото развитие на човешкия индивид.

За да се обобщят и систематизират създадените в различни ко­лективи вече значителен брой алгоритми-идеи за подход към раз­лични неща, се изгражда цяла система от понятия — зародиш на логическата структура на външната памет. Изграждат се и по-общи понятия. В системата на понятия се включва не само това, към ко­ето трудовият колектив има непосредствено отношение, а и всичко, към което човеците някога и някъде са изградили свое отношение, свой алгоритъм за подход. Познатият свят нараства несравнимо.

При увеличаване на контактите и сливане на културите бързо се увеличават употребяваните думи. От няколко десетки, думите, ко­ито употребява човекът, стават стотици. Хората почват да говорят, а не само да си сигнализират. Езикът става собствена адекватна форма за съществуването на външната памет и отсега нататък за­почва нейното експоненциално нарастване. Заедно с обогатяване­то на езика думите и понятията стават основни абстрактни модели. От моделирането се развива мисленето — абстрактното мислене, свързано с езика.

Същевременно се оформят различните родоплеменни езици и диалекти в границите на ендогамните племена. А с оформянето на езиците започва оформянето на различните племенни и етнически групи. От тях по-късно се оформят народите.

24.5. Първите религиозни представи и митове

При прехода към екзогамния род се събират, сравняват и под­лагат на подбор и обединяване различни форми на табу, фетишизъм, тотемистични представи, магия, анимизъм. Устойчиви са се оказали тези колективи-родове, в които се е намерила рационална форма за подбор и пресяване на съперничещите си представи и ритуали за

//. Възникване на психиката

191

Освен това пред екзогамния род стои задачата да изгради уравновесяваща, успокояваща система от идеи за света като цяло и за мястото на колектива в него. Вече се явява необходимостта да се обясни и оная остатъчна компонента от резултатите на човешки­те действия и труд, която не зависи от човека и е резултат на сили, видимо по-могъщи от човека. Пред хората се явява задачата да на­мерят някакво обяснение, да създадат някакъв модел на неопределеността, проявяваща се в случайностите, с която човек непре­къснато се сблъсква и с която не може да се справи. Необходимо е и да се дадат някакви обяснения за механизмите, които движат външ­ния свят независимо от човека.

При тогавашната бедност на рационални знания най-разумната форма в отговор на всичко това се оказват появяващите се религи­озни схващания, идеи за съществуването на свръхестествени сили.

Първите религиозни представи са и първите митове — сказания за божества, полузверове-полухора, надарени с по-голяма от човеш­ката сила. Те предизвикват природните явления. Кръгооборотите в природата се обясняват с периодично умиращи и възкръсващи божества. Строгата дисциплина и необходимостта от поддържане единството на колектива, спазването на традициите, уважаването на старите хора се внедряват с мита за общите тотемни предци — полухора-полуживотни.

Така тотемното предсъзнание от първа и единствена идея за све­та се свежда до религиозен култ към далечни животински предци. Такива религиозни схващания и сега се срещат у някои изостанали народи.

Предаването на митовете от човек на човек, от поколение на поколение става основа на духовното единство на рода и племето, става основа на неговия мироглед. Митотворчеството (създаването на басни, приказки, предания и пр.) и предаването на митовете е станало възможно при определена степен в развитието на езика, а също и с натрупването на ритуални и битови предмети. Външната памет вече е израснала дотолкова, че може да се поддържа култа към духовни и идеологически достояния. Без едно определено раз­витие на външната памет не са възможни нито митове, нито религи­озни представи.

Обществото (родът, племето) изгражда във фантастична форма митология — една система от модели за поведение на отделния човек, която отговаря едновременно на няколко условия: обединява колектива; успокоява и уравновесява психиката на индивида, попълва светогледа му; съответства на бедността (или богатството) на външ­ната памет; обединява оптимално безконфликтно създадените пре­ди това представи (от табу, тотемизъм, фетишизъм, магия, аними-
192

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

зъм); и накрая, тая система от модели дава решение на поставени от практиката въпроси.

Така оформените митове съдържат в себе си първите кълнове на художественото творчество, на религиозните представи, на ид­ващите от многобройните табу и от тотемизма морални норми на поведение. Дълго време тези елементи са неотделими един от друг в едно синкретично образувание, но вече твърде осезаемо обособя­ващо се от материалното производство. Поставят се основите на духовната култура.

24.6. формирането на съвременния човек (Homo sapiens). Загиването на неандерталците

От биологичното смешение на различните групи древни хора се развива нов тип човек — неантроп, съвременният човек, наречен в антропологията Homo sapiens — разумен човек³⁶. Той не е специализиран, каквито тенденции често се откриват в неандерталските му предшественици, а универсален и бързо приспособяващ се човек. При това той разполага с несравнимо по-добро техничес­ко въоръжение, запас от думи, идеи и способност за комуникация. Освен това той е биологически по-жизнеспособен. Върху него не тежи обременението на продължителното кръвосмешение, както е при неандерталците.

В жестокото съревнование за преживяване неандерталците, за­къснели в своята сапиентация, биват просто пометени и скоро из­чезват от лицето на Земята.

Периодът, който разглеждаме — създаването на съвременния човек, груповото семейство, матриархата, обхваща времето пример­но от 40 000 до 10 000 години преди нашата ера. По геологическия часовник това е периодът на отстъпване на ледниците, краят на плейс-тоцена и началото на холоцена. Етнографски това е горният палеолит (Ориняк) и мезолита — периодът на миниатюрните кремъци, на лъка и стрелата (намерени са рисунки на бизони със забити в телата им стрели).

///. Душевността на съвременния човек или...

193

III. ДУШЕВНОСТТА НА СЪВРЕМЕННИЯ

ЧОВЕК ИЛИ ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ПЛАСТ ОТ ПСИХИКАТА

25. ОБЩИННИЯТ СТРОЙ И ОБЩЕСТВЕНАТА

СОБСТВЕНОСТ. МОРАЛЪТ КАТО СПЕЦИФИЧНА

НАДСТРОЙКА В ОБЩИННИЯ СТРОЙ
25.1. Родовата община

Постепенно, с разпространяването на двоичния брак, екзогамният род губи формата на групов брак и се превръща в обществено-икономическа единица. Става община от 100—200 души. Основен скелет на общината представляват майката, или няколко майки, тех­ните дъщери и внучки. Начело стои жена-старейшина.

Община (комуна) въобще значи група хора, които общо, съв­местно притежават някаква собственост и общо я експлоатират. В случая общината е натрупала известна собственост: жилища, огнище, хранителни запаси, завивки, известен обработван участък. Тая собственост е обща (communis) и с право тоя обществен строй се нарича комунизъм. За него е характерно: задължителен за всич­ки труд; братство и равенство в гладуването и в потребяването на оскъдните блага; разпределя се всекиму според потребностите, но в границите на наличното за разпределяне; жестоки груби нрави, отчаяна борба за съществуване.

Матриархатът е родова община, икономическа общност, осно­вана на роднинство по майчина линия. Груповият брак все повече се разлага и се установява двоичен брак — между един мъж и една жена. Този брак е основан на удобство в общуването, взаимно ха­ресване и сработване, възрастова хармония, съвместна грижа за отглеждане на децата — поне на първо време. Двоичният брак не се базира на икономическа общност, той все още е краткотраен. В ис­торически аспект той е преходна форма. Възражда се например у робите, в напълно пролетаризираните и маргинализирани слоеве на много места в света — у хора, които нямат лична и семейна собст­веност и са силно зависими икономически.

Апогеят на родовата община е около 10 000 години преди наша­та ера. Това е съвременният дял на четвъртичния геоложки период (холоцен). По етнографска класификация това е периодът на Мезолита и Неолита (Новокаменната ера). В разкопките се срещат Добре обработени дървени съдове, развива се грънчарството. Хората са си правили жилища (колиби) от дървени греди и наколни жилища. Начало на земеделието (окопно, с каменни мотики). В Азия вече за-
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

почват да отглеждат просо и ориз. Появява се дървеното рало с чо­вешка тяга. Кучето вече се е привързало към човешкото общежитие. Ловът с копия и стрели продължава. Към края на периода са първите опити за опитомяване на овце и кози.

Л. Морган нарича този период варварство.

25.2. Патриархалната задруга

Патриархалното семейство се е появило в началото на Бронзовия век — 3000—2000 години пр. н. е. (В българските земи Бронзовият и Медният век са настъпили значително по-рано, а в Америка — много по-късно). Хората започват да добиват и да употребяват метали (за амулети, фетиши, украшения, за остриетата на стрели и копия и др.). Преминава се към оран с човешка, а по-късно и с животинска тяга. Това, според класификацията на Л. Морган, е краят на варварство­то и началото на цивилизацията.

Хората започват да използват оборски тор за почвата, да водят по-рационално земеделие, свързано тясно със скотовъдството. Усвояват първобитната металургия и металообработване. Това во­ди до по-определено разделение на труда и развитие на размяната. Човешката производителност изпреварва скромната консумация. Явява се прибавъчният продукт и възможността за отчуждаването му от производителя. Победените в непрекъснатите стълкновения, които дотогава са били убивани или приемани за равноправни чле­нове на рода, сега се превръщат в експлоатирана и безправна класа — роби.

Опитомяването на животните, овцевъдството и козевъдството се оказват главна причина за разлагането на матриархата. Скотовъдството се предоставя на мъжете. Те развъждат големи ста­да — своя собственост. И с цялото си домочадие: жените, децата, робите-помощници, се отделят отматриархалния род. Образуват пат­риархално семейство или патриархален род. В него жената заема подчинено положение. Двоичното семейство става по-трайно, ста­ва икономическа единица — моногамно семейство, фактически мо­ногамията важи строго само за жената. Бащата на семейството (pater familias) и освен жена (или жени) има робини, наложници, ко­ито също му раждат деца. (От 12-те сина на библейския Яков само Йосиф и Вениамин са от жена му Рахил.) Явява се и хетеризмът — най-древната женска професия. Първите книги от Библията дават ярка картина на патриархата.

Вътре в патриархалното семейство (род), състоящо се пример­но от 30-100 човека, съществуват комунистически отношения — все­киму според потребностите в границите на придобитото. (Там, къде­то има роби, този принцип става невалиден.) Родството се води по бащина линия. Наследяват синовете, без да се делят — до определе­на големина на рода. Дъщерите отиват снахи в други родове. Цялата

///. Душевността на съвременния човек или...

195

Патриархалното семейство е продукт от разлагането на родо­вата матриархална община, но все още е структура на общинния строй — варварството, или поне в него преобладават елементите от тоя строй. Това семейство се е задържало през робовладелството и феодализма и в първоначалния период на капитализма (чорбаджийс­кото семейство у нас). Неговото разлагане става интензивно едва в последните векове. Остатъци от патриархалния род са фереджетата, многоженството (за богатите) в ислямския свят; задругата, която до преди век съществуваше и у нас; наименуването по бащино име и много други. Съвременното ни семейство е резултат от разлагане­то на патриархалната задруга, фактори за това разлагане са, на пър­во място, превръщането на земята в частна собственост и предмет на покупко-продажба; силното развитие на размяната; отварянето на патриархалната задруга; заменянето на предимно натуралното стопанство с парично — всичко това води до стремеж на синовете да се делят, да продават земята или да водят по-модерно стопанство. Еманципират се и дъщерите. У нас от от век насам и те наследяват наравно с братята си — нещо, което настоятелно изисква делене на земята. Преди половин век жените у нас получиха и граждански права (най-напред право да гласуват, а после и право да бъдат избирани) и навлязоха във всички клетки на обществения труд.

Поради географски обстоятелства (наличие на вода, гори, пло­дородна земя) и икономически условия се е налагало на различни патриархални задруги и откъснати двоични семейства от различни племена, или най-често от едно племе, да се събират в едно селище. Между тях са се завързали връзки на взаимопомощ, брачно сватов­ство (освен ако не е било препятствано от религиозни забрани) и, най-важното, общо ползване на води, гори, паша, разораване, ма­кар и частично, на общинната земя. Териториалната община се ос­новава не само на роднинство, но и на съседство, което се оказва по-важно. „Не гради се с харен плет, а с харен съсед", „Добър комшия — и от брат по-добър роднина".

Общите работи в общината се съгласуват и ръководят от съвет на старейшините (общински съвет, вече) и за определени работи се избира временен управител-кмет с ограничени права. Управляващите органи, доколкото се налагат, биват избирани непосредствено от всички бащи на фамилии. Това е пряката демокрация. Тя е премина-
196

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или..

197

Тази община е съществувала навсякъде по света. Наричала се комуна във франция; марка — в Германия; мир, община — в Русия, също и у нас. Тя се крепи на общата собственост върху земята и основните средства за производство, а донякъде и на общ труд и взаимопомощ. Когато на някое семейство се наложи да строи къща, всички помагат; за да се помогне някому да довърши определена селскостопанска работа, се организират тлаки, седенки, беленки и

пр.

Наред с общата собственост съществува и лична, частна собс­твеност — къщата, инвентарът, дворът, градината. В общината няма експлоатация на чужд труд. Хората са бедни, но почти еднакво бедни.

Общинни отношения съществуват и у номадските племена. Те са проникнали и в средновековния еснаф, но в по-слаба форма, по­ради разлагащите общината пазарни отношения.

В общината се създава прибавъчен продукт. Но той служи за обществени дела — светилища, мостове, чешми. Много често обаче прибавъчният продукт бива отнеман, обикновено по на­силствен начин — вземане данък срещу покровителство и спо­койствие от войнствени племена, а по-късно от деспотичната държава, феодалите изземват прибавъчния продукт чрез ангарии и данъци в продукти; лихварите — чрез лихви. Така община­та става обект на експлоатация и основна икономическа опора на експлоатиращата държава. Общината бива изсмуквана, без да бъде разлагана. Тя се оказва удобна форма за експлоатация при различни обществено-икономически строеве. Тя е била ико­номическа основа на всякакви деспотични монархии, феодални и авторитарни режими. Също така до голяма степен от експло­атирането и разграбването на общината и на селото въобще (в метрополията и в колониите) се създават и натрупват първона­чалните капитали.

Заедно с това постепенно в общината се създава материално неравенство, присвояване на добрите земи от богатите и превръща­не на бедните в ратаи, аргати или пролетарии.

Проблемът за използването на общинните земи с увеличаване­то на населението става все по-остър. Противоречията, възниквали при неговото разрешаване, изпълват историята на Римската държава, реформите и селските войни в Средновековието до селс­ките бунтове v нас в началото на нашия век.

Заедно с това върви непрекъснатото разлагане на общината. Главен разрушител е пазарът и превръщането на обществената соб­ственост в частна. Земята става обект на покупко-продажба. Селяните биват изгонвани от земята им. Като пример за това може да служи ограждането, „изяждането на хората от овцете'' в Англия през XV—XVII в.; Столипиновата реформа в Русия в началото на XX век³⁷.

Унищожаването на общинната собственост ознаменува зората на капитализма и пълния триумф на пазарното стопанство. В раз­личните страни това става в различно време. В това изпреварване или закъсняване сега виждаме главния критерий за прогреса в раз­личните страни.