Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Моралът (нравствеността) е исторически създала се съвкупност от неписани норми и правила за поведение в общинния колектив при господството на обществената собственост. Тия правила и норми се основават на опита и традициите на общността и са задължител­ни за всички нейни членове.

Думата „морал" произхожда от mos, moris — нрав, обичай. Нравственост — също.

Моралът е уважаване нравите на своята общност — род, племе, народ. „Нравствеността, мъдростта и добродетелта се състои в това да живееш съгласно обичаите на своя народ" — Хегел. Всяка община, всяка група си създава свой морал. Но общите условия на живот у различните групи са почти еднакви. Размяната на информация меж­ду общините е същевременно размяна на ритуали, норми. Налагат се най-адекватните за дадената степен на развитие норми за пове­дение в общежитието, независимо дали са създадени в това общежитие или са внесени отвън. Така че моралът има общо пле­менно значение, а в някои пунктове — и общочовешко значение.

Нравственото поведение се внедрява у всяко дете чрез внуша­ване на съответни забрани (табу) и въвеждане на съответни идеи.

Моралът е система от запрети и регламентации, кое как трябва да се прави. Той определя кои форми на поведение представляват добродетели (заслужаващи поощрение) и кои — пороци и слабос­ти (заслужаващи укор и наказание); определя що е добро (постъпки, дела, съвпадащи с традициите, обичаите, вярванията и предразсъ­дъците на общността) и съответно — що е зло.

Моделите за нравствено поведение са депонирани във външна­та памет във форми, които лесно се пренасят в главата на човека и

³⁷ Тоя процес в Русия бе спрян с колективизацията в 30-те години. Бяха възродени, Макар и в особена форма, общинните отношения чрез колхозите. Разстройването на колхозите през втората половина на века бе под натиска на обективния процес — Заменянето на общинната собственост с частна и държавна.
198

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

ефективно действат на неговата психика. Такива форми са напри­мер сентенциите от вида на „Слушай баща си и майка си", „Око за око, зъб за зъб" и пр.

Общинната група контролира много стриктно спазването на мо­ралните норми. И сега в някои страни съществува ред при сравни­телно неразвито писмено законодателство и наказателни институ­ции, благодарение на силата и здравината на обичаите и на морала.

В общинния строй няма съдилища, полиция, затвори. Институ­цията, която разследва и оценява поведението и постъпките на от­делните членове на колектива, която определя наказанията и ги из­пълнява, е общественото мнение. Това е налагащото се на основа на обичаите и традициите общо мнение и обща решимост за дейст­вие на човешката група.

Чрез общественото мнение колективът оформя и предявява експектации (очаквания) към всеки свой член. Експектацията се оказ­ва деликатна форма на принуда, получена след дълго историческо развитие. След достойно изпълнена обществена поръчка съответ­ният индивид получава похвала, поощрение, уважение, място в групата. При неизпълнение на очакванията следва назидание, при­нуждаване към изповед и психично разоръжаване. У съответния ин­дивид биват възбудени етически чувства, например срам. При по-тежки случаи на индивида се внушава комплекс за вина и грях като се търси разоръжаване и психически катарзис. Още по-нататък, при неефикасност на тия мерки, следва опозоряване, отдръпване на ко­лектива и на всички членове на колектива от нарушителя. Това води до изолирането му и до изгонването му от колектива (остракизъм).

25.6. Съвест

При общинния строй старото тотемистично предсъзнание се оформя в класическо колективистично съзнание или съвест. фантастичната идея за единството на индивида с колектива, с тотемното животно постепенно се превръща в идея за необходимост­та от единство на човека с колектива и за задълженията му спрямо колектива. Съзнанието на индивида като негово съзнание, индиви­дуалното му съзнание, е отражение на общественото съзнание — модела за съзнание, намиращ се във външната памет.

Системата от морални задължения на човека, с помощта на це­лия колектив, се е оформила в една обща идея, която контролира

///. Душевността на съвременния човек или...

199

психиката му и действията му. Това е съвестта. Съвестта е колективистично, но индивидуално съзнание, съзнание на един човек.

Заедно със съвестта възниква и процесът „угризение на съвест­та" — чувство за морална вина, за неизпълнен дълг. Угризението на съвестта може да достигне до болезнени размери. Осъзнаването на неморалния смисъл и вината в собствените постъпки може да се ока­же фактор, нараняващ психиката.

В такива случаи упойката играе известна уравновесяваща, но временно уравновесяваща, роля. Покрай психическите упойки и уте­хи в периода на общинния строй започват да се употребяват и хими­чески упойки (алкохол, опиум). Колкото по-чувствителна е съвестта на човека и колкото по-тежък е неговият живот, толкова по-голяма е потребността да заглушиш болката с упойката. Но към химическите упойки организмът привиква. Те стават нова потребност, ново сред­ство за социализиране на индивида. Заедно с това те стават запла­ха за неговото здраве, променят неблагоприятно психиката му и пос­тавят под съмнение неговата полезност за обществото. Днес упойва­щите средства от всякакъв вид са станали източник на поминък и печалба за производители, разпространители, мафиотски и антимафиотски организации и обект за остро осъждане от организации с идеална цел.

Съвестта, колективистичното съзнание у индивида не изчезва с цивилизацията и с изграждането на индивидуалистичното съзнание. Съвестта става морална компонента на съзнанието, или морален ас­пект на съзнанието — съзнаване моралните отговорности на Аз.

Моралът, това е правовият ред и устоите на общинния строй. Цивилизацията, гражданското общество си създават свой правов ред: писаните закони (граждански, семейни, наказателни, междуна­родни и т. н.), създават съдилища, органи за насилие, полиция, затвори.

Самите морални норми вече не са неотменими закони, а са ста­нали ценности. Спазват се дотолкова, доколкото човек се отнася към тях като към ценности — доколкото са блага за него и за обществото. Моралът, в началото обществена структура и общест­вена сила, се разглежда като лично дело на човека, като негов вът-
200

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

решен принцип, психическа природа.

И при цивилизацията моралът остава, доколкото остават остатъци, клетки от общинните обществени отношения. Докато в семейството господства все още комунистическият принцип на разпределение; докато паричните отношения, отношенията на по-купко-продажба, не са обхванали всички ценности; докато все още има ценности, които не излизат на пазара — дотогава моралът ще остане и ще играе своя роля.

Още в зората на цивилизацията известни морални ценности са останали обект на покупко-продажба. Но това са били случайни, местни актове, не е било система. Сега процесът на тяхното прев­ръщане в стоки е станал всеобхватен. Доколкото обаче граждан­ското общество все още се нуждае от морални опори, този про­цес не върви гладко и равномерно. След периоди на бурен разц­вет на пазарните отношения и превръщане на моралните ценнос­ти в стока, идват периоди на морална и религиозна реакция. Такива са например периодите на Савонарола във Флоренция, на пурита­ните в Англия, на култа към Божеството на разума по време на Великата френска революция и периодичните експлозии на ислямизма.

В края на краищата като сумарен процес, заедно със свиване относителния дял на обществената собственост, ролята на морала в обществения живот намалява. Увеличава се ролята на правото и науката.

Съвременният егоистичен човек чувства необходимостта и по­лезността на морала, но същевременно и неговата тежест, ограни­чаваща личната му свобода. Затова той е склонен да изтъква важ­ността на морала, да изисква неговото спазване от другите, и сам тайно да го нарушава. Във връзка с това двойнствено отношение към морала в нравите на цивилизованото общество много голямо място заема лицемерието.

Ние никога не можем да оценим по достойнство каква голяма част от нашата психика е изградена от структурите, характерни за общинния строй. Например т. н. морални и религиозни чувства се смятат за основни и висши чувства у човека. Те нито са първични, нито създадени от сътворението, нито са породени от съвременните икономически и социални отношения. Те просто са наследство от първобитно-общинния строй.

През общинния строй много социални принуди, отношения и нор­ми са успели да приемат формата на емоционално възприемани потребности. Такива си остават до голяма степен и сега. Например трудолюбието — това е норма на общинния строй, където човек с пот на челото изкарва хляба си.
///. Душевността на съвременния човек или...

201

Трудолюбието не идва от днешните отношения, когато пари се правят с грабеж, спекула, експлоатация, когато „От труд се гърбавее, не се богатее".

Или справедливостта, прочутата правда (в противоположност на кривдата) — това е ред, основан на равенство, равенство в консумацията, равенство в ползването на общите блага, на общия божи свят. Такива отношения може да има само в общинния строй. Социалната справедливост — лозунгът, с който излиза всеки политик-идеалист, а също така и всеки популист-демагог — този ло­зунг остава винаги неизпълнен, защото социалната справедливост е имало и може да има само в далечния и невъзвратимо отминал общинен строй.

Приучени на равенство от общинния строй, хората болезнено преживяват класовото разслоение, забогатяването на съседа, на брата. Съпротивяват се на това разслоение. Завистта е особена отрицателна емоция, всъщност социално чувство, предизвикана от успеха и благополучието на ближния.

И най-благородните ни чувства — религиозни, социални, патри­отични, идват от общинния морал, от общинната религия, от общинния строй. Не от съвременния. Сега има други правила — "Ubi bene, ibi patria" (Къде е по-добре, там е родината ми). Солидарност със съгражданите и сънародниците, патриотическо себеотрицание, труд в полза на своя род и на своя народ — това са идеи и чувства, създа­дени не от цивилизацията, а наследени от комунизма.

Човек не избира родината си, както не избира и майка си. Обикновеният честен човек се чувства морално задължен да служи на родината си, и да й служи до последен дъх, не за това, че родина­та му е велика, богата, демократически устроена, процъфтяваща, а защото е негова родина. И успоредно с това патриотът се труди за нейното величие, богатство, демократично устройство и т. н.

Същото се отнася и за религиозните чувства. Човек изповядва, уважава, защищава една религия (примерно българинът — източноправославието) не защото е най-добра, пасва най-точно на мирогледа му, философски и научно е най-добре обоснована или е най-хуманна и най-модерна в света, а защото е религия на неговия

Сега първобитните комунистически отношения са се запазили вътре в семейството. Там все още, поне в преобладаващите случаи, не съществуват разменни отношения; всеки дава според възмож­ностите си, а придобитото се разпределя съобразно с потребности­те на всеки член.

Отчасти подобни отношения са се запазили в сдруженията с идеална цел, в приятелските групи, в религиозните и политически общности. Те се проявяват особено при изострени и критични ситуации. Общинните отношения и моралът не са унищожени съв­сем от цивилизацията. В отделни запазени места те в кръгова отб­рана упорито се съпротивляват срещу властта на закона за стойността. В определени моменти влиянието им епидемично нараства. Но общата историческа тенденция е тяхното отстраняване.

25.9. Златният век. Влияние на мита за Златния век (комунизма) върху съвременните социални движения и социални експерименти

Щастлив е бил векът, наречен златен,

защото живеещите тогава хора не

са знаел и две те думи „ твое" и,, мое".

М. Сервантес

Съвременното човечество, както и отделният човек, обича да идеализира детството си. От всички митове най-траен е митът за Златния век на човечеството. В някои поетични творби и религиозни сказания той се идентифицира с рая. Например раят в халдейските митове и първата глава на Библията, първият от петте века в гръцка­та митология и пр. Раят — това е една отминала златна епоха.

Постоянната остра носталгия по Златния век най-напред е дове­ла до представата, че тоя златен век и сега съществува, но в някак­во нереално време и пространство. А после се е превърнала в трай­на мечта за бъдеща обществена наредба. И тя е подхранвала не са­мо социални и политически учения, но и световни религии. В модер­ните религии Раят от минало се е превърнал в бъдеще: хилядолетно бъдещо божие царство, Рай с ангели и вечно блаженство се обеща­ва на праведните християни, Рай с хурии и всякакви удоволствия се обещава на праведните мюсюлмани.

Златен век е било времето, когато е нямало твое и мое, т. е. частна собственост; нямало е богати и бедни, свободни и роби; жи­вотът е бил хармоничен с природата.

За такова идеализиране има известно основание: при среща с варварските народи в Америка и другаде, алчните и жестоки разп­ространители на христовата благодат — европейците, са видели ис-

///. Душевността на съвременния човек или...

203

Животът обаче върви напред и опровергава малко по малко и религиозните, и политическите илюзии за връщането на Златния век. Както мъжът не може да стане отново дете, така и човечеството не може да се върне към първобитния общинен строй. Вярно е, всичко в нашия свят има край. И съвременното капиталистическо общест­во ще има край и ще бъде заменено с ново. Освен ако човечеството не извади лошия късмет, екологическата катастрофа да го застигне още в периода на капитализма.) Но бъдещото общество, каквото и да е то, колкото и черти, наподобяващи старинния комунизъм да притежава, ще бъда една нова хуманистична цивилизация.

Поне опитът на социалните експерименти досега показва, че не е възможно Бог да слезе на Земята, да установи хилядогодишно цар­ство и справедлив съд над всички — живи и умрели; не може да се установи царство на разума; не може държавата да бъде заменена с отделни комуни; не може да бъде отменена собствеността, дейст­вието на закона за стойността, размяната като автоматичен регулатор; съседските селски общини-комуни не могат да служат за основа на един по-висш строй....

От друга страна, при всички коренни революции, когато народ­ните маси излизат на политическата арена като най-активна и реша­ваща сила, те неизбежно издигат и налагат своите идеали — ностал­гията по Златния век и комунизма. Щом свърши революцията и на­родът се оттегли от политиката, комунистическите идеи заглъхват.

Митологическият начин на мислене и на обясняване света е осе­зателно жив у общинния човек. Но синкретизмът затихва. Вече се отделят изкуство, морал, религия като различни дялове на духовна­та култура.

Що се отнася до религията, тя е възприела от митовете емоционално-образната форма за представяне на идеите си. Ползва с пълни шепи художествените образи, създадени от митологията. Но посте­пенно героите и боговете се отделят едни от други. Божествата се надаряват със свръхестествени атрибути. Създава се система от
204

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

идеи-вярвания и модели за действия-ритуали. Тая система, от една страна, обединява колектива, а от друга страна, създава ред и устойчивост, утеха и спокойствие в психическия живот на индивида

Първите религии представляват подбор и съчетание на общи идеи, народен опит и мъдрост, митове, предания, систематизиране на народни обичаи, ритуали, диети. Но в основата си религията е система от идеи за съществуването на свръхестествени сили, ко­ито управляват света и насочват действията на човека. При тях чо­век трябва да се подчинява и безусловно да вярва в съществуване­то им, да ги издига в култ (обект на почит). При това характерен за религиите е догматизмът — безусловната и безгранична увереност, че само това, което проповядва нашата религия, е истина, и всяка друга конкурентна идея или религия е грях, ерес, заблуда. Характерна за религията е силната вяра, граничеща със самовну­шение и хипноза и водеща до емоционално мобилизиране на психи­ческите и физическите сили у човека.

За да бъдат възприети охотно, идеите за свръхестествените си­ли са сетивно емоционални. Те са получили образ на тотемни животни, хора или неща, за които човек има идея и към които може да подходи.

В религиите неизменно присъства душата — безплътна нема­териална същност, която управлява всички функции на тялото и след смъртта го напуска.

За религиите е характерен приоритетът на душата над тялото. Душата се разглежда като активно божествено начало, движещо тялото. Развива се култ към душите на умрелите. Първичният страх от душата на мъртвия добива по-благоприлична форма на почитание и грижа за нея. У различните племена и раси се развиват доста раз­лични представи за душата, за нейното находище и за нейната роля.

Някои очакват след време безсмъртната душа да се върне в тя­лото (затова старите египтяни са го мумифицирали и запазвали); дру­ги очакват душата да се всели отново в друг човек или животно (пре­селване на душите в индийските религии и при дъновистите); стари­те гърци са смятали, че безсмъртните души на хората населяват тъж­ния подземен свят; а съвременните религии уверяват, че душата я очаква нов щастлив живот в „място злачно и покойно" — награда за доброто държане през земния й живот.

Едновременно с това религията е система от модели-образци за поведение — как човек трябва да се държи, какво трябва да пра­ви във всеки даден случай, как трябва да осъществява култа към свръхестественото божество.

Тази система от идеи и модели — религията, е невярна, фантастична, илюзорна, но при много обстоятелства тя се оказва много полезна за колектива и индивида. А това е основният крите­рий за преживяването на колектива, който я изповядва, и с това — за нейното собствено преживяване.

///. Душевността на съвременния човек или...

205

Обикновено първите божества, верни на своя тотемистки произход, са полухора-полуживотни. Но и някои животни, без да са тотем, могат да се окажат непреодолима сила за човека, довеждаща до глад. И досега се спазват „вълчи" и „миши" празници, тачат се свещени животни и т. н. Но общата тенденция е била божествата постепенно да добиват човешки образ и подобие. С човекоподобна дейност най-просто и близко до практическия си опит човек може да си обясни обективните явления.

Религията е форма на обществено съзнание, идеологическа надстройка, идеология. Идеологията е тъкмо система от идеи и мо­дели за поведение на хората, фактически с пораждането на религи­ите в човешкото общество се създава за пръв път и идеологията. За да се появи такава сложна „духовна" структура е било необходимо определено ниво на развитие на абстракциите, известно натрупва­не на думи и обрати в езика и във външната памет въобще. И това е станало тъкмо в периода на общинния строй.

26.2. Политеизъм. Жреци и чудеса

При първобитно-общинния строй религията става неизбежен и задължителен спътник на обществения живот и негова съставка. Човекът вече знае, че ще умре, и само в религията намира някакво успокоение, утеха за тоя, противоречащ на цялата му психическа настройка, факт.

При сливане на няколко рода в едно племе неизбежно се стига до компромисно многобожие (политеизъм). Но този процес не про­тича бързо. Политеизмът е основен вид религия в началото на цивилизацията. Отделните божества персонифицират отделни при­родни сили. Заедно с увеличаване дела на обществените проблеми, заедно с надделяването на човешкото общество над околната природа, божествата, от полузверове-полухора, добиват все повече човешки черти. Заедно с появилото се единовластие в племето, а по-късно и в държавата, се появява и един главен бог. Човечеството навлиза в цивилизацията, въоръжено с политеистични религиозни представи.

При някои племена рязко се налагат определени родове и тех-

ният бог. Такъв е случаят например с еврейското племе, където се налага единният бог на Аврамовия род, нетърпящ други божества Това еднобожие (монотеизъм) при по-нататъшното развитие на ци­вилизацията се оказва удобна религия. Така на базата на еврейския монотеизъм се развиват по-късно „модерните" религии — Християн­ството и Ислямът.

Обществените религиозни ритуали, които между другото имат задачата да сублимират инстинктите до общественосъобразно поведение, постепенно се освобождават от магия и се превръщат в молебени, богослужение, психотерапевтични процедури. Първона­чално тези ритуали се извършват от старейшината или вожда на племето. Постепенно, с разлагането на общинния строй, се отделя жреческото съсловие, основното занимание на което е спазване на култа и извършване на ритуалите — идеологическата подготовка. Заедно с това в ритуалите все по-важна роля почва да играят жертвоприношенията, храмовите дарения и пр. (главно за издръж­ката на жреците). Религията става задължителна идеология. С по­явяването на жреците в религията се намесват нови елементи — към чистосърдечната самоизмама, вяра в господстващите над света свръхестествени сили се прибавят елементи на съзнателна религи­озна измама на хората, продиктувана от жизнените интереси на жреците. Известни са фокусите на египетските жреци, а и на Мойсей, описани във втората книга на Библията.

Неотменни спътници на религиозния култ и религиозните риту­али са психотерапията, изповедта, нравственият катарзис. Поддържайки култа, човек не само получава успокоение, утеха, мо­рална стабилност, упойка и притъпяване на душевните страдания, но и се разтоварва с разговор, изповед от редица психически трав­ми и комплекси. При това пред местния шаман или свещенослужител, когото познава, в чието морално поведение е сигурен, много по-охот­но страдащият ще се разтовари психически, ще се освободи от гне­тящите мисли, отколкото пред съвременния психолог-аналитик, за когото знае само, че работи за пари.

Много често ръка за ръка с психотерапията върви хипнозата, също и внушението, впечатляващите демонстрации-чудеса. Човек е склонен да се удивлява. Ако го сполетят пет разнопосочни случайности, той едва ли ще ги забележи. Но ако му се случат пет еднопосочни случайности, ще повярва в чудото и в свръхес­тественото. Впрочем, щастливи случайности от такъв порядък се по­явяват рядко, а хора, умеещи да ги използват пълно — още по-рядко. Чудесата често са и фокуси — явления, които имат рационално обяс­нение и обективен механизъм. Но те се знаят само от фокусника или жреца, а за обикновения наблюдател са необясними дела на свръ­хестествени сили.

Всичко това издига неимоверно авторитета на свещенослужи­теля или проповедника, води до сляпо и непоклатимо доверие в него.

-

///. Душевността на съвременния човек или...

207