Социално поведение на детето. Възпитание

С израстването и развитието на детето постепенно преките заб­рани и внушението губят своята ефективност, но продължава изг-

раждането на богата система от положителни, незабранителни ус­ловни рефлекси. Сред тях особено голяма роля играе подражателният рефлекс. У човешкото дете подражанието като явление дости­га своя апогей. Най-вече по пътя на подражанието детето усвоява походка, способност да пее, да говори правилно, възприема вярвания, начини за изразяване на емоции. То употребява думи и цели изрази по подражание. А после по пътя на пробите и грешките и след забележки на възрастните научава мястото им в разговора, стига до правилното значение на думите, до понятията и впоследст­вие — до идеите.

Не схващайки различието между субект и обект, между желано и възможно, детето мисли и постъпва магически — уверено е, че може непосредствено със своите желания и детски ритуали да въз­действа на околния свят. То „заплюва", „нарича" определени пред­мети и така ги прави свои; говори с мъртви предмети, например с кукли, като че са живи, убеждава ги, кара им се, сърди им се и т. н. Детето знае вълшебни думи, които омагьосват, вярва на думи, ко­ито отварят врати и скрити входове.

Правилното възпитание се съобразява с тая фаза от развитието на детето; служи си с анимистични приказки и изрази. Чрез приказ­ки за превръщания на хора в животни и чрез басните за животни, постъпващи и говорещи като хора, му се втълпяват основните жи­тейски правила и мъдрости. Истинските отношения между нещата не могат да се внедрят у индивида наведнъж. При твърде бедния ба­гаж от понятия и идеи това е невъзможно. За всяка степен на разви­тие съществува оптимална форма за поднасяне на идеите и знани­ята и оптимален ред и дозировка. Така например знанията по половия въпрос се подават постепенно, съобразно с възрастта и нараства­нето на интереса към тях.

У детето не е развит сексуалният инстинкт³⁴. Той се развива на­пълно едва през пубертета. Детето не може да почувства и да раз­бере истинския смисъл на редица забрани, ритуали и събития в жи­вота на близките му. На случайно наблюдаваните сексуални прояви то не разбира смисъла и си ги обяснява по свой начин. Те го смущават, объркват, а понякога и разстройват. Затова в детското възпитание владее благоприличието. Доколкото е възможно, сексу­алните прояви се крият от детето. На тази тема се говори иносказа­телно (оттам милион вицове и двусмислия). Това не е въпрос само на добър тон, естетическа култура или на лицемерие — такъв евфе­мизъм (благоприличие изказване на неблагоприлични неща) се е на­ложил поради факта, че когато възрастните говорят на тая тема, мно­го често слушателите са и деца.

//. Възникване на психиката

179

³⁴ Редица психолози (на първо място фройдистите) имат друго мнение по въпроса.

23. ПОЯВЯВАНЕ НА СТОЙНОСТТА

23.1. Човекът и природата. Изменяне на околната

среда

Човек изменя природата. И животните изменят природата: коралите от скелетите си създават цели острови, фораминиферите — геоложки породи; бобрите правят язове, ластовиците — гнезда, паяците — мрежести капани.

В наше време по количество и размер създаденото от човека може да се сравнява със създаденото от животните по биологичен път. Но в епохата, която разглеждаме, то е било нищожно малко. Обаче и тогава създаденото от човека е било качествено различно от създаденото по биологичен път.

Човекът създава оръдия за производство, създава алгоритми за действие, в които биологичните реакции се комбинират по такъв начин, че изграждат структура, излизаща вън от биологичното. Изменените от коралите и ластовиците природни структури са вгра­дени в общата биологична и предбиологична структура. Човекът раз­рушава елементи от природата, отнема от нея други елементи и от тях комбинира нещо, което не е природа. Създаденото от човека е нещо по-висше. Това го прави творец.

В своята дейност човек същевременно разрушава природата. Разрушаване на природата, ледени и пясъчни пустини се получават и без участието на човека — при стечение на неблагоприятни климатични, биологични и астрономични условия. Но това е случайно. А разрушаването от страна на човека е закономерност. (Макар че стотици хиляди години това разрушаване е било толкова незначи­телно в сравнение с възможностите на природата, че тя го е компен­сирала автоматично.)

Човекът е не само продукт на природата. Той е и неин партньор и съперник. Подобно на природата човек строи, събира структурност на едно място за сметка на разрушаването на доста повече структурност (информация) на друго място. Човек създава една по-висша структура — социалната структура и човешката култура; прев­ръща природните дадености в елементи на тая нова структура. Сферата, която по-висшата структура разрушава, като извлича от нея енергия, като изважда от нея отделни елементи и ги комбинира по нов начин, обикновено се нарича база на тая структура. База на социалната структура е главно биосферата, но също така и литосферата (мъртвата природа), създадена преди това върху Земята.

Нашият свят (Млечният път и другите галактики) е създаден слу­чайно в резултат на невероятно голяма случайност — флуктуация

на движещата се материя. Сега нашият свят релаксира — прибли­жава се към равновесното хаотично състояние, и всичко в него се подчинява на Втория принцип на термодинамиката (Закона за уве­личаване на ентропията или за намаляване на структурността (ин­формацията). Но тази релаксация не става нито бързо, нито равномерно. Създали са се много устойчиви структури (звездни сис­теми например), които й се съпротивляват. Създават се непрекъсна­то и динамични системи, които, подчинявайки се на закона за увели­чаването на ентропията, създават на едно място концентрация на структурност (информация), за сметка на това че разрушават пове­че информация на друго място. В резултат се получават нови, по-висши структури за сметка на общото тотално намаляване на структурността в света³⁶.

Така се е установила и биологическата форма на движение вър­ху Земята. Тя се създава за сметка на разграждането на редица структура в литосферата, за сметка на превръщане лъчистата енер­гия на Слънцето или химическата енергия на минералите в нискока­чествена топлинна енергия и т. н.

Така действа и човекът. Разрушавайки частично своята база — биологическата структура и отчасти литологическата структура, той създава по-висша социална структура. В своята дейност той в мно­го по-голям размер разрушава информация в базата, отколкото съз­дава в социалната надстройка. Действа досущ като природата. И не може другояче. Ние от нашата позиция на хора забелязваме прог­реса и сме склонни да не обръщаме внимание на другия процес — с какво плащаме прогреса.

Създаване на информация на едно място за сметка на разруша­ването на повече информация на друго място е неизбежна характе­ристика на всеки прогрес, включително и в процесите на създаване, на човешко творчество. Разбира се, ако хората се организират така, че да постъпват по-разумно и по-грижливо с природата, увеличава­нето на ентропията, унищожаването на околната среда би било по-малко. Но това е друг проблем.

За определено време човек със своя труд създава в социалната структура определено количество информация. (Разрушаването на информация в субструктурата, базата не се отчита тук, доколкото не интересува обществото. Приема се, че се руши база, безкрайно голяма по отношение на човешката култура и незасягаща общест­вото — в началото е било така.) Създадената информация за едини­ца време е производителността на труда, и ако отбележим количеството информация с J (битове), а времето — с 1 (човекочасове);

//. Възникване на психиката

181

то производителността на труда — Р, може да се изрази във форму­ла като величина:

Р =

В политическата икономия засега не се работи с количество информация. Вместо нея се поставя продуктивността — количество продукти, изработени за единица време: брой детайли, метри плат, килограми брашно. Тая продуктивност получава и стойностен израз — производителността на труда е стойността на продукта, произве­ден за един човекочас (за един час от един човек).

При всяко човешко творчество природата губи информация (уве­личава се ентропията в нея). В определен смисъл тя деградира. Да си представим като пример едно племе от първобитни хора, живе­ещи на остров девствен, прекрасен и обилен с диви плодове. На мястото, където е селището на хората, плодовете и хранителните диви растения са изядени. Дърветата са изсечени за построяване на жилища или за огрев през зимата. Дивечът се е разбягал. Това, което по-рано човек би могъл да придобие без труд и усилие, бидей­ки сам той елемент от природата, сега изисква труд. Сега е необхо­димо човек да оре земята, да отглежда жито или маниока; за да се снабди с месо сега трябва да прави големи пътешествия при ловуването, да измисля хитрини за убиването на наплашените жи­вотни или да опитомява и отглежда добитък; трябва да доставя отда­леко дървен материал и т. н.

Природата отстъпва, отстранява се от човека; отчуждава се от човека и човекът се отчуждава от нея. Естествените отношения между човек и околна среда, примитивни и хармонични (съгласни със законите на биологическата еволюция) в началото, се разстройват все повече. Природата става все по-малко благосклонна и се съпро­тивлява все повече срещу нейното превръщане в обществена структура, затваря се, превръща се в система с голяма ентропия. Тая последната се натрупва в местата на контактите между общес­тво и природа; изразява се в опустошени участъци, затруднен допир и затруднява човека да достигне до необходимите блага.

Тази ентропия, натрупана в природата, тая затруднена Достъпност, тази съпротива на природата при изтръгване на елементи от нея бива преодолявана, анулирана, благодарение на информация, създавана от хората (в производителния, нетворческия труд). Така голяма част от информацията, която човек създава, се изразходва за анулиране на ентропията, натрупана по контактите на взаимо­действие между общество и природа, т. е. изразходва се в производството.

//. Възникване на психиката

183

Количеството информация, която хората трябва да вложат за придобиването, изтръпването от природата на едно благо, е равна на количеството ентропия, която се противопоставя на това изтръпване.

Стойността не е просто информация, а информация, изразена в обществено необходимо работно време (човекочасове).

Ако отбележим информацията с J (битове), а средната човешка производителност на труда с Р (битове/човекочасове), то стойност­та W може да се изрази като информация, разделена на средната човешка производителност:

W = J/P = битове / (битове/човекочасове), т. е. W [човекочасове].

Ентропията, създадена в природата — на контактите между при­рода и общество, съществува реално като една действителност. Тя съществува независимо от това, дали бива анулирана от нашия труд или не, дали си даваме или не си даваме сметка за нейното съществуване. Стойността е реален израз на нещо материално, на нещо, което съществува в обективната действителност. Стойността не е абстракция, продукт на човешкото мислене, макар че в проце­са на нейното познаване се налага понякога да си служим с абстракции, напр. Маркс стига до стойността, като абстрахира от стоката отделните нейни физически свойства.

Стойността е своеобразен израз на информацията, създавана от човека. Но човек може да изрази по този начин (чрез стойността) и всяка друга информация, циркулираща в практиката му, вклкючително и такава, несъздадена от човека.

Трябва да се изтъкне: информацията, вложена от човека в про­цеса на труда, се анулира взаимно с ентропията, натрупана преди това в природата. В продукта на труда, който има стойност, не оста­ва нищо.

От казаното досега произтичат два извода:

1. Стойността, разглеждана в политическата икономия, не е просто наименование, не е метафизична категория. Тя не виси в прос­транството, несвързана с материята и материалните отношения. Стойността е израз на ентропията — една физическа величина.

2. Стойността не е свойство на предмета (на благото), както изглежда на пръв поглед. Тя е материално отношение между чове­чеството и природата. Само ненаучният неправилен подход към со­циалните явления — стоковият фетишизъм, отрежда на стоките фантастично, свръхсетивно свойство „качеството да бъдат ценност, да притежават стойност".

Става ясно — не съществува начин за определяне стойността

на едно ценно нещо, каквото и да е то, ако го анализираме само по себе си. Стойността на това нещо може да се определи, да се изме­ри само относително, като отношение между две стоки — в размен­ната стойност, като се сравнява колко труд и време са вложили хо­рата при производството на едната и на другата стока.

Може би някога, в бъдеще, стойността на едно благо, на осно­вата на повсеместната компютъризация, ще може да се мери непосредствено, като се изследва каква ентропия се анулира при неговото добиване. Но това са само предположения.

23.4. Времето става по-осезаемо за човека

Времето на нашия свят е физическа величина, свързана с ре­лаксация на света. Неговата същност е твърде далеч от проблемите на психологията. Интересното за нея е, как хората постепенно поч­ват да схващат реалността на времето.

Времето като периодично повтаряне на явленията, като пулси­ране на света се схваща постепенно от прачовеците. У тях времето е просто повтаряне, кръговрат на природните явления.

Времето като координатна система в човешката дейност, понятията: преди, сега, в бъдеще, минало, настояще..., се появяват заедно с изграждането и усвояването логическата схема на външ­ната памет.

Времето като продължителност, протяжност, като сравняващи се помежду си участъци от време, като екстензивна величина, ко­ято може да се мери, човек почва да възприема едва след като е открил зависимостта между произведената продукция, произведе­ната стойност и времето. Времето се свързва със стойността, с про­дължителността на усилията, които се влагат в труда. Човек почва да схваща „изгубеното време" — времето, в което не се произвежда нищо, т. е. стига се до понятието „време" като нещо обективно, не­зависимо от това дали се трудим или не се трудим. Изпълненото с труд време почва да се цени заедно с продуктите, които се създават в неговото протичане.

Времето е злато. Времето е пари. Но то е крилато. Добре го пази!

23.5. Благо. Ценност. Интерес

С появата на стойността в човешкия живот настъпват ред съ­ществени промени. На първо място, явяват се ценностите.

да бъде обединяваща идея, благоволението на жреците или старейшините, благоприятното обществено мнение, благодатта (ор­ганизиращата и ободряващата сила, която дава религията) и т. н.

В политическата икономия като синоним на благо често се упот­ребява терминът „потребителна стойност".

С течение на времето с натрупването на все повече ентропия по контактите между човешката организация и околната среда, а и по допирните точки между отделните структури на усложняващото се човешко общество, придобиването, доставянето на някои блага все по-настоятелно изисква труд или лишаване от друго благо. Блага, чиито придобиване изисква труд, са ценности или ценни неща.

Както всички блага, така и ценностите биват: предметни (напри­мер хляб) или функционални — услуги (например подстригване или ползване водопровод); биват още физически, наричани често мате­риални (хляб), и духовни (билет за посещение на концерт). Според това, каква нужда удовлетворяват, могат да се изброят: морални, естетически, исторически, религиозни и др. ценности.

Ценностите в най-честия случай са продукт на труда: килограм сирене, златна брошка. Но ценности могат да бъдат и продукти на природата, достигането на които или възстановяването на които изис­кват труд (например красив горски участък).

Като по-специално значение на думата, ценности се наричат неща, съдържащи благородни метали, скъпоценни камъни и пр. „Декларирайте всички ценности!"

Заедно с явяването на ценностите у човека се явява и интересът (не в смисъл интерес-лкобопитство — да проникнеш в някаква структура, а интерес-корист — да придобиеш нещо). Той е влечение, стремеж да придобиеш повече ценности, повече стойност.

В западните езици се ползва една дума за стойност и ценност (Wert, value, valeur) и понятията „стойност" и „ценност" са различни значения на думата. У нас, макар да разполагаме с две думи, тяхна­та употреба не е уточнена. Широко се употребява едната дума вмес­то другата. Например в политическата икономия можем да срещ­нем „Принадена ценност", „Закон за ценността" вместо „Принадена стойност", „Закон за стойността", а в публицистиката и философс­ката литература напоследък се среща често „Духовни (религиозни) стойности" вместо ценности и пр. Напоследък терминът „ценност" получи в нашата литература много широко и неясно значение: ценност, стойност, достояние, благо, идеал, добродетел и пр. Означаването от съвременните публицисти и философи на всички тези понятия с крайно общия и неопределен термин ценност е прос­то признание, че не искат да се задълбочават в проблемите и галант­но само ги отбелязват.

С развитието на човечеството стойността играе все по-голяма роля. Заедно с това интересът става господстващ мотив в поведени­ето на човека. „Интересите движат историята."

//. Възникване на психиката

185

С развитието и усъвършенстването на техниката в човешкия ко­лектив се натрупва известна собственост: външни предмети, оръ­дия на труда, запаси от храна, строителни материали и други ценности. Също така след редица кръвопролитни сражения за до­миниране всеки колектив или племе установява трайно владение над определени участъци поля, гори, водоизточници. Така се явява пър­вата форма на собственост — обществената. Тя се е явила десетки хиляди години преди частната собственост и е много устойчива.

Обществената собственост се е запазила в широки размери до историческо време (известната ager publicus в римската история, общинските мери и гори, съществуващи до наше време). Превръ­щането на обществената собственост в частна (приватизацията) е процес труден и противоречив, продължаващ хилядолетия.

С развитието на техниката отделните колективи произвеждат все повече продукти. При това човешкото население се увеличава и контактите между отделните тотемни групи стават все по-чести. Към първичните отношения между тях — борба за преживяване, съперничество, войни за плячка, грабежи и т. н., започват да се явя­ват и мирни отношения. Явява се размяната на продукти на труда. Тъй като всеки тотемен колектив се е специализирал донякъде в лов на определени видове животни, условия за размяна има.

Контакти се установяват и по други причини. Забраните за сек­суални връзки вътре в колектива се увеличават. След забраната на връзки между родители и деца (кръвнородово семейство) постепен­но се налага и забрана на връзки между брат и сестра. Всички мла­ди жени от групата са сестри и трябва да си търсят партньори извън тотема. Или всички млади мъже от тотема се обявяват за братя и търсят жени вън от групата. От случайни инциденти това все повече става редовна практика. Даже на някои места се създава дуално-стадна организация — редовно контактуващи колективи.

23.7. Проста (случайна) форма на стойността

Както се посочи, стойността на един продукт на труда, или на каквото и да било ценност, не може да се определи от наблюдаване и анализиране на самия продукт. Колко стойност има в даден продукт или колко среден обществен труд е необходим за придобиването на една ценност можем да разберем само по един начин — като подложим тая ценност на размяна и видим какво ни дават за Нея.

Стойността на един предмет на труда може да се прояви, да Получи форма на проявяваме само в размяната, формата на проявяване на стойността в размяната се нарича разменна стойност.

Ако колективът произвежда мечи кожи, той може да узнае

стойността на една кожа само след като се установи какво може да получи срещу тая меча кожа от съседния колектив. Примерно те предлагат срещу кожата четири еленови рога. Стойността на кожа­та е намерила своята форма на проява, своята разменна стойност. Тези 4 еленови рога са еквивалент на стойността на мечата кожа.

Дали в добиването на кожата има вложено точно толкова сред­но човешко работно време, колкото в добиването на четири еленови рога? Сигурно не. Но грубо приблизително — да. По-нататък с раз­витието на пазара ще се явят повече купувачи, ще стават пазарлъ­ци с всеки един от тях и стойността на кожата, пък и на всяка друга ценност, ще се определя по-точно. За онази епоха обаче срещата между продавач и купувач е била случайна и единична. И стойност­та на кожата в тая единична, случайна размяна е намерила своята единична, случайна, проста форма на проява.

На пръв поглед този въпрос няма нищо общо с психиката, но само на пръв поглед.

От гледна точка на информационните процеси в различието меж­ду творчески и възпроизводителен труд се разкриват нови характе­ризиращи черти.

Творческият труд е създаване на нови алгоритми за изменяне на околната среда. Всеки човек, когато решава свои проблеми, е творец: когато обмисля сделки, когато решава как да поправи счу­пената си кола, когато търси изход след някаква злополука, когато мисли как да заобиколи очертаващата се бъдеща опасност. Но в тоя си труд е крайно непроизводителен. Тук често си служи с проби и допуска грешки. За такъв труд човек не е достатъчно трениран, специализиран и производителността му е нищожна. Той видимо раз­рушава големи количества структурност, а в 90 случая от сто не съз­дава никаква структурност. Той създава алгоритми-системи за ред, но сам той не е подчинен на система и ред. Макар и по-сложен, този вид труд е по-първичен.

Възпроизвеждащият труд е мултиплицирано прилагане на алгоритми, практическо видоизменяне на околната среда, а същев­ременно е преодоляване на натрупаната ентропия между човека и природата. Този двойнствен характер на произвеждащия труд е бил отбелязан още от Маркс преди век и половина: конкретен труд, про­извеждащ блага, и абстрактен труд, произвеждащ стойност.

В наше време всичко става ценност; откривателската научна работа става важен дял от производството и в нея се влагат големи инвестиции. Търговията с произведения на изкуството става бизнес, също и издателската и писателската дейност. Произведенията на творческия и художествен труд се възприемат като ценности. Патентите, откритията се заплащат, и то високо. Художествените

//. Възникване на психиката

187

произведения — също.

Щурецът свири за свое удоволствие и за удоволствие на другите, затова може и да умре от глад. А мравката се труди и за труда си получава заслуженото. Гъдулар майка не храни, гъдулар къща не гледа. Жреците не работят (даже когато създават гениални модели на Слънчевата система), те свещенодействат. Също и монасите (да­же и когато пишат вдъхновени философски трактати). Тяхното дело на творци е обект на възхищение, преклонение, меценатство, но не и на заплащане. Творческият труд е бил вън от всяка оценка и размяна.

Едва напоследък някои големи институти и корпорации, в жес­токата борба с конкурентите, търсят нови, по-прогресивни техноло­гии целенасочено, търсят нови материали. Те отделят големи суми за творчески изследвания, но и тук създават ред норми на произво­дителност и т. н., не се хващат да спонсорират самотни мислители и експериментатори.

Силното развитие на пазара, появата на парите и приравнява­нето на всичко с парите са направили за хората очевидна истината, че създаването на алгоритми също е благо за хората, също е влага­не на информация, създаване на стойност, също е труд.