Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

33

психолози (напр. Ж. Пиаже и др.)- Тия последните разглеждат като единен процес няколко взаимодействащи си процеси: 1) разгъването на сложни генетични програми и подпрограми на инстинктите (Структурата на тия програми не е обект на психологията и следва да се обяснява от биологията.); 2) изграждането на системата от условни рефлекси, обучението, чрез което се създават индивидуални програми за поведение (Условният рефлекс не е предмет на психологията, а на физиологията на висшата нервна дейност.); 3) „оседлаването", модулирането на висшата нервна дейност на ин­дивида от социалните закономерности. Това вече е психология. Но трябва да се има предвид, че в процеса на това „оседлаване" широ­ко се използват и внасят като порции информация в главата на индивида готови идеи, образи, модели на поведение, изработени от цялото общество и културата по време на филогенезата на човеш­ката психика, а не при развитието на индивида. Едва след разграни­чаване на тия моменти, изграждането на психиката на индивида (детето) се изправя пред нас като процес сложен, но достъпен за разбиране.

Социологията в общ смисъл е наука за човешкото общество, наука, разкриваща закономерностите в историческия процес.

Поради някои обективни фактори (статистически закономер­ности, наличие на голяма неопределеност в обществените процеси, заинтересованост на различните социални групи в изводите на со­циологията и др.) тази наука, макар и основна, все още не е станала обективна, призната от всички, „безпартийна" наука и не се е осво­бодила съвсем от философията (за някои тя продължава да бъде „фи­лософия на историята").

Предлагани методи за разглеждане и изучаване на обществе­ните структури (човешкото общество) са историческият материа­лизъм, социалният дарвинизъм, разглеждането на „идеални типове", отделни култури и цивилизации и др.

Освен като най-обща наука за обществото, социологията се схваща и като наука за изследване на отделни човешки групи; за

провеждане и интерпретиране на социални анкети, интервюта; за обработване на статистически данни из обществения живот и др. В настоящата работа терминът „социология" се разбира в общия сми­съл — като наука за човешкото общество.

Основната, по-висша форма на движение, изградила се върху биологичната форма на движение и следваща след „живот", е об­ществената форма на движение, развитието на общественото производство, а не някакво самостоятелно развитие на мисленето или психиката. Психиката е само „оседлаване" на една от формите на биологическата форма на движение от обществената форма на движение.

Социологията, колкото и да е несъвършена, е по-старша наука от още по-несъвършената наука психология. Не психичното опреде­ля общественото, а общественото определя психичното. Развитието на производителните сили, класовата борба, кризите, войните, пре­оценките на ценностите — това са все социални процеси, влияещи върху психиката на човека, определящи неговото поведение. Разбира се, психичното също въздейства на общественото, но твърде опосредствано: психиката превръща човека в производителна сила; той става елемент на производството, на икономическата база на обществото.

Социалната форма на движение създава свои структури, специ­ално за да въздейства върху висшата нервна дейност: морал, изкуство, религии; малки групи с техните междуличностни отношения; ценностни отношения и т. н. С тия по-специфични фор­ми на социалното движение се занимават по-низшите по ранг от со­циологията социални науки: етика, естетика, интеракционистка социология, аксиология и др.

3.5. Психология и антропология, етнография, археоло­гия, митология

Изучаването на една структура може да стане и като се просле­ди нейното възникване и развитие. Появата и формирането на чо­вешката психика (психогенезата) обхваща един период примерно отпреди два милиона години допреди три—четири хиляди години. Този период, наречен предисторически, предхожда периода на писаната човешка история.

За психогенезиса събираме сведения от няколкостотин разкоп­ки на кости, каменни оръдия на труда, както и от силно видоизмене­ните митове, проникнали в писмеността и съвременната култура. Въз основа на малкото факти и много хипотези са се оформили няколко науки, които дават приблизително хронологична картина за събити­ята и процесите в периода, когато се е изграждала психиката.

Етнография — наука за произхода, бита и културата на народите.
=========================

34

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

35

Антропология — наука за морфологичното и биологичното из­менение на вида човек в периода на откъсването му от чисто живо­тинско поведение и вклЬчването му в обществения живот; наука за човешките раси и предисторическите хора.

Други значения на думата „митология" са: съвкупност от мито­вете на даден народ; начин на разбиране на природните и социални явления и ранните стадии на общественото развитие.

Тези науки нямат претенции да решават проблемите на психологията. Но, доколкото са главни доставчици на данни за раз­витието на психиката, неизбежно е те и в бъдеще да подхранват пси­хологията с ценна информация⁹. А в отделни случаи психическите знания помагат на тия науки да издигат правдоподобни и логични хипотези.

3.6. Психология и кибернетика

Теорията на автоматичното управление и теорията на информа­цията (наричани тук общо кибернетика) навлязоха мощно в изуча­ването на физиологичните процеси в мозъка, както и в биологията въобще.

Психиката е модулиране на работата на мозъка, който понача­ло е една съвършена кибернетична машина — система за саморегу-лация, управление, адаптация, поддържане на динамична устойчи­вост, обучение на индивида. Връзката между кибернетика и психо­логия е много тясна. Но психологията не е кибернетика, приложена към процесите в главата на човека, както не е и философия на тия процеси. По-вярното е, че много от общите закономерности в рабо­тата на мозъка, които доскоро се смятаха специфично психически, бяха обяснени от кибернетиката. Последната ограничи решително предмета на психологията и с това фактически й помогна да намери своя истински предмет, да не се впуска в решаването на общи проблеми от територията на информацията, които не са нейни проблеми.

Кибернетиката, макар и несравнимо по-млада, е по-старша на­ука от психологията, тъй като има установен метод, използва широ­ко математическото моделиране и технически модели. Практически погледнато, конструкторите на съвременните системи за автоматич­но регулиране и компютри едва ли са заимствували нещо от психологията. Напротив, съвременната психология, както и физиоло-гията на висшата нервна дейност, използват много идеи и принципи, установени най-напред в техническата кибернетика.

Логиката е наука за структурата на външната памет¹⁰, за ориен­тиране във външната памет и, доколкото структурата на външната памет кореспондира с отношенията между множествата в действи­телността, логиката е система от правила за узнаване по дедукти-вен път истинското отношение между множествата в света (разби­ра се, доколкото човечеството вече е изработило идеи за тези множества).

Общото между психологията и логиката е:

1) Двете науки доскоро се смятаха за дялове от философията, за философски науки и мнозина философи обясняваха отношени­ята в едната наука чрез закономерностите, присъщи за другата наука. 2) Двете науки включват в предмета си човешкото мислене. Но логиката систематизира правилата за логическото мислене, за мисленето, отговарящо на структурите на външната памет, а психологията се занимава с физиологическите механизми и социал­ните условия, предпоставящи и структуриращи процеса на мисленето, независимо какво е то — логично или нелогично.

За психологията е особено важно и същевременно й е трудно да разграничи своя предмет — психичното (приспособяването на вис­шата нервна дейност към социалното), от етичното и естетичното (форми, с които самото социално се приспособява към висшата нер­вна дейност и изграждащата се психика).

Нравствеността (моралът) е система от правила и принципи за модулиране поведението на човека (и съответно на неговата висша нервна дейност), което се извършва, диктува и контролира от чо­вешкия колектив чрез общественото мнение и се възприема от ин­дивида като необхздимо и задължително самоограничаване на жи­вотинските инстинкти. Етиката е наука за нравствените норми, на които човек е длъжен да се подчинява в обществената група и в об­ществото въобще.

Естетичното е специфично оформена информация, въздейства­ща непосредствено на човека, без да преминава сложната прера­ботка на мисленето и логическото търсене. Естетиката е наука за формите, чрез които редица явления в света се свеждат към възбудители, действащи непосредствено, емоционално на човека, на неговите сетива¹¹ Същевременно естетиката е наука за същ-

9 - Тук са ползвани на първо място трудовете по етнография на Ю. И. Семенов.

¹⁰ За външната памет вж. 14.3. •• . • •

11- Органът, чрез който се получава специфично физиологическо усещане — първично чувство (за електромагнитни и механични трептения, за температура, твърдост, концентрация на ароматни съединения и т. н.), е най-правилно да се нарича сетивен орган. А способността за специфично физиологично усещане (зрение, слух, обоняние, вкус) — сетивност. (прд.)

37

носттта и характера на изкуството; за изкуственото създаване на непосредствено въздействаща на човека информация; за критери­ите на прекрасното в художественото творчество; за правилата на изработване на художествен вкус у човека.

Приспособяването на висшата нервна дейност към обществе­ните принуди и структури и приспособяването на обществените при­нуди и структури към висшата нервна дейност са взаимно свързани процеси и може да се разглеждат даже като страни на един процес, така че много от категориите на психологията са категории на ети­ката и естетиката. И много процеси и отношения се разглеждат и в психологията, и в тия две науки. И все пак тези науки са различни. Отделянето им от психологията е въпрос на тънък скалпел и опитна ръка, но е възможно и необходимо.

И етиката, и естетиката са социални науки, имат за предмет раз­лични участъци от надстройките в обществената структура, прис­пособени специално за фино въздействие върху висшата нервна дейност на човека.

4. ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА

4.1. Знания за психиката в древността и Среднове­ковието

Открай време хората са се занимавали с обучение на подраст­ващите, с внушаване храброст у бойците, с психотерапия по отно­шение на болните, с тълкуване на сънища, с изучаване влиянието на природата върху поведението на човека.

Изводите от тая практика, както и всекидневните наблюдения върху поведението на хората, различно от поведението на всички други живи и мъртви същества, са се натрупвали във вид на психоло­гически знания. Близостта до практиката, ограниченото влияние на идеологията са били условие тия знания да се оформят около прос­ти материалистически модели.

Различните темпераменти Хипократ обяснява с преобладаване­то на една или друга вътрешна секреция (хумор) в тялото на човека.

Формите на човешкото поведение се обяснявали като функции на различните вътрешни органи. (Впрочем, знанията за функциите

¹¹ (прод.) На български, а и на други езици, думата сетиво (чувство) се употребява обобщаващо и за сетивния орган, и за съответстващата на него сетивност ("Петте сетива/чувства", "Имаш шесто чувство" и т. н.).

на тия органи са били много смътни.) Според Гален черният дроб е орган, в който се пораждат въжделенията, в сърцето — гневът и мъжеството, в мозъка — разумът.

Същевременно видовете характери се свързват с конкретните обществени отношения, в които са вплетени хората, и се разглеж­дат в единство с тези отношения (Теофраст).

Тогава хората не са били създали нито едно автоматично дейст­ващо устройство и не са могли да изградят материалистически мо­дел за автоматичната регулация и за управлението — така ярко про­явяващи се в човешкия индивид. Самодвижението, управлението, наличието на информационни процеси са се обяснявали с наличи­ето на душа, модел за която е самата човешка личност — деятелни­ят субект, само че безтелесна, пренасяща се, одухотворяваща тялото.

У Аристотел информативните процеси у човека и природата са били даже систематизирани. Означени са били различните нива на автоматичното регулиране, изразени като растителна душа, живо­тинска душа, човешка душа.

Наблюдението, обикновеното житейско наблюдение върху дру­гите хора, е дало възможност да се определят първите закономер­ности в поведението на хората. А самонаблкздението (интроспек­цията) е изглеждало най-краткият път към разкриване на мотивите на това поведение. Човек приписва на другите хора, даже и на жи­вотните и на природните явления, същите мотиви, каквито забеляз­ва у себе си.

Изследващите човешката психика са забелязали външните про­яви на условния рефлекс. Но този факт те са тълкували като дейст­вие на асоциации (сдружения на идеи и представи).

В средните векове се налага учението за безсмъртната душа. Като частица от божествения дух, тя бива канонизирана и наложе­на като единствен двигател на бренното човешко тяло. Тия възгледи и досега господстват над болшинството от хората — религиозно мис­лещите хора. Душата трайно влиза и във философията и заема там Централно място.4.2. Психологията — отрасъл на философията

Наред с оформилите се още в древността астрономия, геометрия, алгебра, логика — науки, основани на наблюдението, в ново време се създават и нови, опитни науки: механика, физика, химия. Поставят се основите на анатомията и физиологията. Особено впечатляващо е било изграждането на опитната наука механика, опи­раща се на новосъздадения дял от математиката — диференциално­то и интегралното смятане.

Вътре в самата философия се оформят дялове като натурфи-лософия, богословие, логика, метафизика, философия на историята,

гносеология (теория на познанието, епистемология), етика, естетика, учение за душата и др. Открива се и възможност тези дялове да се превърнат в частни науки и да се отделят от философията. Някои от тях скоро станаха такива — със свои модели и методи, проверявани от практиката и опита. Други дялове остават още дълго време свър­зани с философията.

Думата „психология" се е появила за първи път в 1572 г. в произ-ведеденията на един от немските схоластици. А първата книга по пси­хология — „Емпирична психология' 12, е написал Кр. Волф в 1732 г. Оттогава придобива гражданственост терминът „психология" и пси­хологията като наука (макар и философска).

фактически психологията с нейните проблеми се явява малко по-рано. Р. Декарт в първата половина на XVII век отделя психично­то от физичното и физиологичното. Той опредедя безусловния реф-лекс като меxанически процес, като проява на материални сили. А висшата психична

на нематериална субстанция— съзнанието — непосредственото зна­ние на душата за самата себе си.

Така нервната дейност (става дума за низшата нервна дейност — понятие за висша нервна дейност и условни рефлекси тогава не е съществувало) и психиката биват откъснати една от друга и поста­вени в два принципно различни и несъвместими един с друг свята. И това — в съгласие с дуалистичната философска концепция на Декарт за две начала в света: материя

Дуализмът владее едва ли не до наши дни умовете на редица философи. Разбира се, още оттогава прогресивната човешка мисъл (започвайки със Спиноза) се стреми да отстрани дуализма и да въ­веде монистичен философски мироглед. Но силното влияние на ре­лигията и несъвършенството на човешките знания са препятствали и още препятстват налагането на материалистическия монизъм ка­то научен мироглед.

Пак започвайки от Декарт, интроспекцията се определя като непосредствено проникване в душата, като основен и единствен метод за познаване на психическите структури и психическите явления.

Така, наред с чисто философските проблеми — какво е отноше­нието между физическото (материалното) и психичното (съзнанието, нематериалното, духовното), какво познаваме, се заплитат нови проблеми около психологията — какво е отношението между физи­ологичното и психичното (т. нар. психофизически проблем), взаимодействат ли си (Декарт, Джеймс), паралелно и независимо едно от друго ли се развиват (Хартли, Волф, Лайбниц, Вунт) или пси-

¹² Емпирична психология е направление в психологията, което изучава конкретните явления в психическия живот, за разлика от "Рационалната психология" (Лайбниц, Кант), извеждаща дедуктивно психическите явления от свойствата на душата.

хичното е епифеномен на физиологичното (Хобс); предста мислите, идеите, с които човек оперира — вродени ли са у него се приемат от индивида по време на неговия жизнен опит чрез сети­вата (емпиризъм, сенсуализъм).

Господстваща концепция във философската психология е асоциационизмът. Идеята за асоциации се среща още у Аристотел, но терминът е въведен от Лок. Хартли е развил най-пълно теорията за асоциациите. Свои представи за тях са създавали също Хюм, Беркли, Мил, Спенсер и др. Съгласно асоциационизма психиката (съзнанието) е изградена от елементи-усещания. По-сложните струк-тури (представи, мисли, чувства и пр.) възникват от усещанията посредством асоциации. Условия за асоциация са съседството на две идеи. Закрепването на асоциациите в съзнанието става чрез повта­ряне през време на жизнения опит.

4.3. За научен детерминизъм в психологията

Към средата на XIX век вече са изградени физиката, химията, естествознанието и заедно с тях се налага монистичното детерми­нистично мислене. Дарвин разбива телеологическия модел на света и разкрива развитието в живия свят като автоматично регулиращ се процес. Майер открива закона за запазването на енергията, за прев­ръщането на механичната енергия в светлинна, химическа, топлин­на и обратно. Светът вече се вижда в неговото материално единство и занимаващите се с психология сериозно търсят мястото на психи­ката в него. Търси се специфична психична енергия, установяване на закономерности в психиката. Науките и техниката предлагат но­ви методи за научно наблюдение и обобщаване на многостранния човешки опит и нови модели за човека като физико-химическа машина, като физиологически механизъм, като съвкупност от об­ществени отношения, като автоматична уредба. При това създава се и нова лабораторна техника с точни измерителни уреди, с нови технологии за изследване и обобщаване на резултатите.

Същевременно бързо развиващите се точни науки отнемат важ­ни дялове от философската психология. Дарвин дава биологично обяснение на емоциите и тяхното изразяване при животните. Мюлер търси чисто физиологическо обяснение за работата на сетивните органи. Конт, Маркс и други социолози обясняват поведението на. хората със социални и икономически закономерности. Така поста-1 вят началото на разглеждане на социологичното като нещо отделно от психичното.

Във философската наука психология се очертава явен уклон към нейното физиологизиране. Вебер и Фехнер установяват определе­ни закономерности между външните дразнения и физиологичните отговори на човешкия организъм. Но представят това като психо-

41

физическа закономерност¹³. Тия частни закономерности не реша­ват нито психофизическия проблем (какво и как познаваме), нито психофизиологическия проблем (взаимодействие, паралелизъм или епифеноменализъм). Определени заслуги има Хелмхолц, който изу­чава работата на сетивните органи и на мозъка, но все още като психически, а не физиологически зависимости и т. н. Създава се мод­но за времето си течение в психологията, което се стреми да изтрие максимално разликата между физиологично и психично и да включи психиката в реда на естествените науки.

Също като функция на мозъка разглеждаха психиката т. нар. вулгарни материалисти, но те, за разлика от Сеченов, не свеждаха мозъка до информационна система, възприемайки го като физи­кохимична уредба.

Развитието на социологията (Конт), идеите за душата на наро­да (Хердер и др.) предвещаваха очистването и разграничаването на психологията от чисто социологични проблеми, които й тежаха векове. Но не се получи точно това. Появиха се наченки на особен отрасъл на психологията— психология на народите. И в същото вре­ме върху чисто психологическите проблеми продължаваха да тегнат традиционната интроспекция и асоциационизмът.

4.4. Психологията — опитна наука

При тази обстановка Вунт в 1879 г. основава в Лайпциг психоло­гическа лаборатория. Това събитие се смята за начало на експери­менталната психология и момент на откъсване на психологията от философията и оформянето й като самостоятелна наука.

Като обект на експериментиране биват подложени нормални въз­растни хора, съзнаващи и умеещи да описват своите преживявания. Метод на експерименталната

цията. Експериментът се свежда до това, външните физически въз-действйя да предизвикат

ки усещания у човека. По-нататък за това, как физиологическите реакции предизвикват психични явления, се съди по осъзнатото и съобщеното от експериментирания човек. То се приема като научен факт. При това всичко неосъзнато от субекта бива игнорирано — за психика се признава само осъзнатото.

В лабораторията се изследват: чувствителността на сетивата, праговете на чувствителност, времето на реакцията и други подоб­ни явления. За основен и първичен обект на изследване се приема физиологическото усещане, което се идентифицира с образ и с не­посредствен опит. По-нататък, според Вунт, въз основа на непос-редствените усещания се изграждат И другите психически структу­ри (възприятия, воля, мислене, чувства и пр.). Това става по пътя на асоциациите. Така че експерименталната психология на Вунт се ба--зира не само на интроспекцията, но и на асоциационизма.

След лайпцигската се създават ред други лаборатории и експе­риментални школи. Някои от тях не се придържат строго към прин­ципите на Вунт и се опитват да експериментират непосредствено и по-сложни психически явления. Така Голтон разширява опитите за установяване на психическите различия между хората (диференци­ална психология). Ебингхаус, почти изключвайки интроспекцията, опитно установява някои закономерности в процесите на паметта (криви на запомнянето и криви на забравянето). Кетъл прави опити върху вниманието; Джеймс и Г. Ланге правят опити върху емоциите; Н. Ланге — върху възприятията и др.

Напоследък се прокарва схващането, че преди основаването на първата лаборатория на Вунт не е имало наука психология, а след това събитие — вече има. Всичко станало преди това се изтрива от историята на психологията. И тая нова опитна наука се представя така, като че ли се е отърсила изцяло от философията и няма нищо общо с нея. Бурното развитие и големите успехи на приложната пси­хология се приписват на науката психология и на факта, че е стана­ла опитна.

Това схващане е колкото самоуверено, толкова и наивно. Едсперименталната (фактически физиологичната) психология е са­мо едно от направленията в психологията във втората половина на XIX век. Успоредно с нея се развиват, други направления. По също­то време се изгражда една нова област от човешката практика —

по това време — в края на миналия век, се е явила и професията психолог — психолог-теоретик, който прави психологически опити и докладва за тях на психологически конгреси, и психолог-практик, който професионално умее да подби-