Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Понякога човешкият индивид загубва способността си адекват­но и непрекъснато да се приспособява към окръжаващата го соци­ална среда. Той заболява психически. Психическите болести са раз­стройства в психиката, механизма на „оседлаване" висшата нервна дейност от социалните процеси и структури. Сривът може да стане във всеки елемент от механизма — не е необходимо непременно да заболее главният мозък. Но и това може да бъде честа причина, как­то и преумора, изтощение на нервната система, конфликти при „осед-лаването", неподходяща или липсваща социална среда и др.

Един вид психическо заболяване е слабоумието (олигофрения, деменция). Причинява се от повреди в главния мозък, получени обик­новено още при ембрионалното развитие. Болестта може да има раз­лични степени, по-леки и по-тежки. Характеризира се с ослабен интелект, трудности в учението, неспособност за интелектуална работа. Причина за заболяването може да бъде и дълбока атрофия на мозъчните тъкани, причинени от алкохолизъм, сифилис или стар­ческа деградация. Това не е типично психическо разтройство, тъй като явно е заболяла биологичната база, и психичните дефекти са само последица от това.

Друг вид психическо заболяване са неврозите. Нарушени са нормалните функции на висшата нервна дейност, без да се е стиг­нало до анатомични увреждания, нито до изкривяване на психиката. Дължат се на силни психически възбуди (прагът на възбудимост е силно понижен), на психически травми, преумора, депресия и др. Известна невроза е неврастенията — общо отслабване на нервна­та система. Характеризира се с припрян говор, несдържаност, не-овлядана мимика, безпокойство, нередовен сън. По-често се сре-Ща у мъжете.

та на хистерията. От хистерия по-често страдат жени.

При преживяване на остри конфликтни ситуации, противоречи­ви чувства и др. п. се явява тъй наречената натраплива невроза, характеризираща се с натрапчиви представи и фобии.

Неврозите въобще се лекуват. Едно средство е хипнозата.

Най-известна и тежка психоза е шизофренията (разпадане на личността). Шизофреникът обикновено задоволително се справя с определени роли в живота, но среща затруднение в други роли и в обединяването на всички роли в една личност. Болният е обхванат от различни тревоги: че му крадат мислите, че му влагат чужди мисли, че около него се кроят грандиозни конспирации, стават ужасни съ­бития и пр. Нарушават се условнорефлекторните връзки, забелязва се упадък в целенасочената мисловна дейност. Болният къса емо­ционалните си връзки с действителността и се затваря в кръга на собствените си натрапливи мисли и представи. При тия условия лич­ността постепенно деградира.

Друга психоза е циклофренията или маниакално-депресивна­та психоза. При нея се получава някакво люлеене на жизнената енергия. Болният последователно преминава от състояние на мелан­холия и депресия в състояние на немотивирана оживеност, възбуда и изобилие на маниакални идеи, и пак в депресия. Неустойчивостта на психиката се изразява в непрекъснато колебание — цикли, оттам страданието се нарича циклична психоза.

По-малко известни са натрапливите психози. При тях като че ли човек сам си създава табу и изпитва все повече страхове от тяхното нарушаване. Затова пък широко известни са психозите от алкохол­но преливане — делириум тременс, когато пияният получава халюцинации.

Психическите отклонения и болести въобще са лечими, едни по-лесно, други — по-трудно. Универсални, макар и не радикални, средства, подобряващи състоянието на болния, са трудът сред природата, катарзисът, свалянето на големите умствени и физичес­ки натоварвания, приобщаването към успокояващи идеи, доброна­мерените грижи на близките и колектива.

445

Напоследък лекуването с лекарства, които стимулират или ус­покояват нервните клетки на мозъка, има голям успех.

С разпространяването на психическите заболявания през пос­ледния век и развитието на психиатрията, редица специалисти-пси-хиатри са забелязали, че различните видове психични разстройства връхлитат хора с предразположение към тях, с особености в психи­ческата структура. Във връзка с това те са дали редица нови класи­фикации на човешките темпераменти и характери.

Например хората биват разделяни на шизоиди, параноиди, циклоиди и епилептоиди, според склонностите към съответните болес­ти или според приликата на преобладаващите у тях черти със симп­томи на тия болести (шизофрения, параноя, циклична психоза, епи­лепсия).

Други обясняват художествения тип със склонност към хистерия, а мислителния тип — със склонност към психастения.

Кречмер дели хората на шизотимици и циклотимици, като при това свързва нервния тип с общото телесно устройство.

Други делят човешките типове на нормални, стегнати и невротици (склонни към нервни заболявания).

Склонността към едно или друго психическо заболяване на хора, отклоняващи се значително от нормата, е неоспоримо и естествено. Но едва ли всички хора могат да бъдат класифицирани по такъв кли­ничен признак.

48. ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ

48.1. Екологическата криза

Примерно до средата на XX век човечеството разполагаше, или поне изглеждаше, че разполага, с относително неограничено големи, „безкрайни" в сравнение с потребностите му, природни източници

447

Източниците на живот вече не се отнасят към потребностите в отношение безкрайност към 1 или 20:1, както беше миналия век, а вече стигат до 1:1, и даже по-ниско. Това предвещава край на досегашното прогре­сивно развитие на човечеството и може би не много далечна негова гибел. Елементарните потребности на човека от чист въздух, споко­ен сън, бистра вода, естествена храна и ред други се превръщат в лукс.

Самото приближаване на отношението: наличие на източници на живот към потребностите от тях — към единица (1:1), представля­ва екологическата криза, за която всички говорят.

Екологически кризи и екологически катастрофи е имало и досега, но те са били локални. Отделни местни цивилизации са разрушава­ли своята природна среда, превръщали са я в пустиня. И тия цивилизации, издържали непоклатими и мощни векове, са рухвали пред набезите на слаб противник или под собствената си тежест. Хората са изоставяли културните някога територии и са се премес­твали на друго място или, ако не са успявали да направят това, са загивали. Оставена сама на себе си, природата сама се е възстано­вявала постепенно... отначало с влагопоглъщащи лишеи и мъхове, после с треви и храсти.

Извън опустошенията, предизвикани от хората, природата е про­дължавала да цъфти в първичната си прелест, и там други народи са се заемали с нова победоносна борба срещу природата... Пустините са се увеличавали, цивилизации са загивали, и нови са се появявали на нови места...

Сега обаче екологическата криза е глобална. Човечеството ня­ма къде да отиде. (Толкова вълнуващите описания на космически полети, отивания на други планети, пристигащи тук извънземни и т. н. са ненаучна фантастика.) Земята е уникален и неповторим случай в космоса. Вероятността за съществуването на друга, досегаема от нас планета, създала живот и разум, подобни на земните, е безкрай­но малка. А вероятността за преселването на човечеството там е още по-малка. Човечеството е длъжно да разреши кризата и да из­бегне катастрофата само, без помощта на други извънземни цивилизации, без да се мести другаде, като остане в своята люлка

— Земята. То трябва да пази и да възстановява, трябва да измени своето отношение към природата, и заедно с това трябва да измени отношенията вътре в обществото. Налага се да спре разрушаване­то на природата, ако иска да живее още. Налага му се да почне да възстановява, да ограничи консумацията, да стабилизира растежа си.

Как съвременното човечество реагира на екологическата криза, подхождайки към света през интересите си?

Наложително става влагането на повече труд за достигане на традиционните блага в опустошената и обедняла природа. Налага се, вместо безплатни природни източници, да се използват изкуст­вени заместители, с вложен в тях труд. Производството все по-нас­тоятелно изисква почистване на площи, кондициониране и възста­новяване на разрушени или замърсени източници. И, въпреки неп­рекъснато увеличаващата се производителност на труда, стойност­та на всички блага-ценности нараства, устремявайки се към една не много ясно очертана сега граница — необходимото работно време за произвеждане на благата в затворени производствени цикли, без отпадъци и поражения върху земната повърхност и атмосферата, от практически непритежаващи стойност материали, намиращи се в неограничено количество (магма, скали).

Основните природни богатства (водата в езерата, дърветата в гората и т. н.) добиват стойност, тъй като се изисква труд за тяхното поддържане и възобновяване. И стойността им расте, тъй като за­местването им или възобновяването им става все по-трудно, изиск­ва все повече труд (вж. 37.2).

В наше време все по-опасни стават теориите, според които стойност — това е живият конкретен труд (работно време), вложен при произвеждането на дадена ценност; че земята, природните из­точници нямат стойност, че земята трябва да се ползва безплатно и др. п. Стойността на произведените в миналото продукти намалява или се увеличава с времето. Благата, които някога са нямали стойност, които са били природни продукти, сами са се произвеж­дали и тяхното присвояване не е изисквало усилия и труд, сега, ко­гато трябва да се влага труд за тяхното възпроизводство или за про­изводството на техни заместители, придобиват стойност.

Благата поскъпват — това е сега видимата проява на екологи­ческата криза.

Противодействащи срещу екологическата криза и срещу уве­личаване стойността на благата са няколко фактора.

1. Намаляването на раждаемостта в развитите страни донякъ­де отслабва натиска върху околната среда. Тоя факт има само те­оретическо значение — показва реалната възможност за намалява­не на демографския прираст. Но това едва ли играе съществена ро­ля на практика. Това е само местно явление, засяга определени раз­вити страни и фактически усилва тенденциите към ново Велико пре-

449

2. Увеличаването на производителността на труда сваля стойността на стоките и действа в този смисъл противоположно на екологическата криза. Но и тоя фактор е условен. Той действа въз­пиращо на кризата, доколкото увеличаването на производителност­та на труда не става за сметка на нови разрушения на друго място в околната среда.

3. Мероприятията, осъществявани и сега по възстановяване на природата — залесяване, пречистване на водите, оползотворяване на отпадъците. За това спомагат дейно и съзнателно редица екологически, зелени и др. подобни движения.

4. Въвеждането на по-съвършени технологии, затворени цикли и налагане на пестеливост и режим на икономии в консумацията.

Всички тези тенденции и движения противодействат на еколо­гическата криза, но все още неуспешно. Кризата се разраства. Разрушаването изпреварва техническия прогрес. Стойността на бла­гата расте.

48.2. Превръщането на природните богатства в основен капитал

По време на екологическата криза постепенно всички природни богатства добиват стойност — израз на обществено необходимия труд за тяхното поддържане и възстановяване. Природата от всич­ко даряваща майка-хранителка се превръща в основен капитал, който изисква непрекъснато влагане на труд за неговото възстано­вяване и подновяване.

За да съществува производството и възпроизводството и в бъдеще, предприемачът-производител трябва да изразходва още от сега средства за текущ ремонт и поддържане, и освен това трябва да внася амортизационни отчисления във фонд „Възстановяване на природата" — за капитален ремонт и обновяване.

И тъй като вече природните богатства имат стойност, в процеса на производството, успоредно с тяхното потребяване и изхабяване, стойността им се пренася на определени порции в готовата продук­ция и съответно я оскъпява. Тъкмо затова, въпреки зашеметяващо­то увеличаване на производителността на труда, стойностите на продуктите, особено на суровите материали, не намаляват, а се увеличават.

По време на екологическата криза съвременното капиталисти­ческо производство и печалбите от него продължават да съществу­ват, и даже разцъфтяват, не от това, че се увеличава броят на експ­лоатираните работници, не и от това, че работниците биват експло-

атирани все по-интензивно, а само затова, че предприемачът-капи-талист не възстановява преминалата от природните източници в продукцията стойност. Нито отчислява и заделя амортизационни вноски за възобновяване и основен ремонт, нито пък провежда в пълен размер практически възстановителни работи — текущ ремонт и под­държане на природата.

Сега капиталистът печели не само и не толкова от добавената стойност, създадена от живия труд на наетите работници, които в момента работят, а от това, че присвоява и превръща в печалба не­обходимата за възстановяване на природата стойност. Сиреч той печели от унищожаването на природата. Всичко това, ако се остави така, води до гибел на природата, на производството и на човечеството.

Още в началото на капиталистическата ера, а и преди това — в | началото на цивилизацията, отделните частни предприемачи от опит са разбрали, че ако не заделят пари за възстановяване на своя ос­новен капитал (сгради, машини и др.), стигат до фалит. Затова те заделят нужните средства. Това става спонтанно, автоматически, по линията на борбата за съществуване — който не заделя, банкрутира. Основният капитал е собственост на капиталиста и раз­рушаването на тази собственост съдбоносно го засяга. Природата е обща, т. е. ничия собственост. Предприемачът я ползва, без да я е купил по стойността й, без да е негова. Той не отговаря, не носи непосредствено последиците от нейното разрушаване. Така отдел­ният предприемач не може да получи сигнал за гибелността на сво­ето поведение. Но даже и да получи сигнал и да осъзнае всичко, той не може сам да възстановява, а не съществува и фонд, в който да внася амортизационни вноски. Технически възстановяването е не­възможно без мероприятия от глобален мащаб, а от икономическа гледна точка конкуренцията, която не мисли за екология, ще го помете.

И колкото по-бързо се унищожава даден природен източник, тол­кова по-големи порции стойност преминават от него в готовата продукция, толкова по-голяма е свръхпечалбата на предприемача. Затова биват занемарявани не твърде рентабилните земи и източници; не се използват както трябва водната, ветрената, слънчевата, приливната енергии, а се насочват към бързо изчерпва­щия се нефт и към последните, спасяващи климата на планетата, тропически гори. И колкото по-ефикасно разрушава природата ед­но съвременно предприятие, толкова повече стойност преминава в продукцията му. И такова предприятие печели съревнованието с конкуренти, не така ефикасно разрушаващи околната среда.

Настоящият световен ред, принцип в който е максималната печалба, не може да спре тия тенденции. Либералният капитализъм нарича себе си „свободен свят". Наистина той носи пълна свобода: освобождава човека от моралните задължения и отговорности не

///. Душевността на съвременния човек или...

451

само към ближния му съвременник, но и към бъдещите поколения, които ще трябва при много по-тежки условия да възстановяват със свои сили и средства разрушената от него природа.

След голямата криза 1929—1933 г., и особено след Втората све­товна война, производството и потреблението на хората вече не са обвързани едно с друго в затворени цикли. При занижената покупа­телна способност на трудещите се — потребители, капиталът не мо­же да реализира в стоки за потребление своята продукция. Появи се опасност от свиване на производството и на предприемаческата печалба и опасност от прекалено голяма и агресивна армия от безработни. За да се справи с безработицата и стагнацията, на ка­питала се налагаше да развие производство, несвързано с потреб­лението на хората, на първо място — военно производство. Освен това необуздано се увеличаваше броят на непроизводителните работници, чиновниците, бюрокрацията. И средствата за всичко то­ва идваха от неплатените амортизационни вноски за възстановява­не на природата.

Въоръжаването и военната промишленост са нужни на съвре­менния строй не толкова, да възпират тероризма и тоталитаризма (фактически той въоръжава и терористите), а главно, за да произ­вежда в пълен капацитет. Производството на оръжия в развитите страни се превръща в основен доходен бизнес. Създава се изкуст­вено и все по-широко търсене на оръжия от забогатели шейхове и емири, от обидени реваншисти, от фанатизирани терористи, а и в целия Трети свят, благодарение на умелото му „балканизиране" от заинтересованите корпорации и правителства.

Несметно богатите главни акционери в междунационалните ком­пании извличат милиарди долари ренти, които влагат в манипулира­не на общественото мнение, за поддържане на удобни политици и партии, за управляване на печата, медиите, масовата култура, вку­совете и мненията на обикновените хора, за издържане на безра­ботните и дотиране на селските производители в собствените си страни, за поддържане на все по-грамадна бюрокрация и на все по-екстравагантни услуги.

От друга страна, Зелената революция в земеделието, съчетана

с техническата и културна изостаналост на народите в развиващите се страни, предизвиква масово демографско производство. Третият свят от резерв на суровини се превръща в неукротим източник на човешки маси, заплашващи с ново Велико преселение и взаимно изтребление на народите. Трилионният дълг на страните от Третия свят ги превръща във вечни длъжници, които годишно изплащат де­сетки и стотици милиарди долари от бедния Юг на богатия Север.

Притиснали жестоко икономически, политически и военно Третия свят, въвели световен монопол върху банковата система и цените, международните корпорации провеждат политика на моно­полно ниски цени за селскостопанските продукти и суровините, ка­то скриват по различен начин увеличаването на тяхната стойност от въздействието на екологическата криза. Все още селскостопански­те продукти и суровините се оценяват по производствените разнос­ки на производителя, без да се включва в тях стойността на разру­шената природа, стойност, преминала в продукцията. В същото вре­ме продават на нормални или даже завишени монополни цени сво­ите индустриални произведения, оръжия, следящи системи, елект­ронна техника и др. п. Тъй като тази нееквивалентна размяна засяга болезнено и селските стопани от богатия Север, на тях им отпускат субсидии, за да поддържат производството и да не се пауперизират. А субсидии се плащат и на безработните — пари, идващи все от ек­сплоатацията на природата в развиващите се страни.

От тази нееквивалентна международна търговия нови десетки и стотици милиарди текат от бедния Юг към богатия Север. Така бед­ните страни и народи, притиснати от нуждата, увеличават натиска върху околната природа, като я унищожават. Горите изчезват заед­но с дивеча в тях, изчезва и влагата, която тия гори са задържали. Пустините върху земния глобус растат. Плодородната суша, върху която живее човечеството, се свива като шагреновата кожа на Балзак. Но стойността на унищожената околна среда отива у бога­тите нации и държави. При това там пазят, доколкото могат, своята околна среда.

Държавите от Третия свят стават все по-бедни. Нациите там, още неоформили се, се разпадат на враждебни племена (трайбализъм) и на враждебни религиозни общности.

Така икономическите отношения между хората и нациите зна­чително се отклонява от закона за стойността⁸¹. А тоя механизъм, когато няма възможност да действа регулиращо при свободна игра на цените около стойността, започва да действа разрушително, пре­дизвиква гниене, разстройства и катастрофи. Към сблъсък води