Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Характерът на човека се изгражда около определен генотип и около определен нервен тип. Чертите на генотипа и темперамента преминават в характера. Който е бил страхливо и стеснително дете, и след 40 години ще бъде, поне в някои отношения, плах и стесните­лен мъж. Но генотипът е само един фундамент, върху който индиви­дуалният живот, възпитанието, опитът, професията, културата и т. н. изграждат малко по малко сградата на характера.

Трудно може от проявите на детето да се предскаже характе­рът на бъдещия възрастен човек. Съществуват митове за орисници, за предопределеност в съдбата, и до известна степен и на характера. Родителите само от време на време забелязват във въз­растните си вече деца черти от детството им. Много по-често те за­белязват у внуците си черти, които бащите им или майките им са проявявали като деца.

Известен е афоризмът, че развитието на таланта изисква покой, а характерът се създава и калява в бурите. Много важно значение за развитието на характера имат критическите ситуации, през ко­ито минава подрастващият. Представителите на фройдизма и неоф-ройдизма отдават голяма роля на ранното детство в изграждането на характера. И имат право — детето се намира почти непрестанно в критически ситуации.

Възпитанието и обучението играят своята важна (но не решава­ща) роля във оформянето на характера. Понякога по-голямо влияние оказват малките групи, в които детето играе, учи се да изпълнява различни роли, да общува в условия, близки до критическите ситу­ации или имитиращи тия ситуации; да напряга своите физически и психически сили.

44.5. Разнообразие в характерите. Опити за класифи­кация. Характерни черти

В човешкото общество съществува грамадно разнообразие от индивидуалности, а оттук и на характери. Всеки човек си има характер. Това разнообразие иде на първо място от разнообрази-

ето на човешките личности. Но не само оттам. Хората са различни по генотип, по темперамент, по народност, по социална зрялост, по различно протичане на индивидуалното развитие през младостта (преживяни различни критични ситуации), по придобити болести, дефекти, пороци и т. н. Всичко това създава голямо разнообразие, а където има разнообразие, човешката практика и наука винаги пра­ви опити за класификации.

Направени са класификации на характерите върху основата на различните темпераменти — затворен и общителен характер, нервен, спокоен, меланхоличен характер и т, н.

Друг вид делене се прави върху основата на етнически, расови или национални черти — „делови американци", „прилежни немци", „галантни французи", „трудолюбиви и пестеливи китайци" и пр., и пр. Според известната народна приказка Бог дал на турците господарлъка, на евреите — сметките, на българите — работата, на европейците — майсториите, на циганите — сиромашията, на гър­ците — сплетните. Друг също така известен български анекдот пък опровергава съдбовната орис и фиксиран характер на различните народи: „Кои са основните резултати от Втората световна война? — Това, че германците от войници станаха търговци, евреите от тър­говци станаха войници, а българите от орачи и копачи станаха науч­ни сътрудници." ,

а. В далечното минало от историята на човечеството социалните и психическите промени са ставали бавно. Когато се е явявала една повтаряща се позиция за отношение човек — природа или човек — човек, тя е разполагала с достатъчно време да се усвои от психиката, тъй като са минавали векове и хилядолетия, докато на дневен ред дойде усвояването на друга позиция. Имало е достатъчно време тя да се възпроизведе и запечата в психиката на много хора, да се типизира, да заангажира физиологията на кората (сивото вещест­во), да премине в подкорието, да се свърже с емоциите, да почне да се предава от човек на човек... с една дума, да стане чувство.

В новите времена отношенията между хората силно се усложняват, бързо се изменят. Новите междуличностни отношения и свързаните с тях позиции се явяват ежедневно и в масов размер. За характеризирането на позициите вече не стигат съществуващи­те емоции. Вече не в чувствата, по-точно вече не само в чувствата, но и в убежденията, знанията, мненията, разбиранията, се запечат­ват и фиксират отделните ситуации и позиции на човека, Обществе­ният живот вече не разполага с време да ги типизира. А психиката не може вече да ги усвои и превърне в чувства, както по-рано.

1. Чувства. Само някои от новите междуличностни позиции на

///. Душевността на съвременния човек или...

399

индивида са успели да се усвоят трайно в психиката като типични позиции и при това са се фиксирали в кората и в подкорието, пре­дизвикали са емоционалните механизми на нервната система, ста­нали са чувства. Това са така наречените висши чувства (интелек­туални, религиозни, морални, естетически и т. н.).

Като черти на характера се считат и физиологичната, или пси­хична, предразположеност, склонност на индивида към определени емоции и чувства: меланхоличност, страхливост, болезнена чувствителност, избухливост, влюбчивост и пр.

Някои от тия черти са и характеристики на волята, други добли­жават до черти на интелекта или до черти на темперамента. Това е естествено. В оформянето на характера вземат участие и волята, и темпераментът.

3. Характерни черти — чувства. Точно разграничение между черта на характера и чувство не може да се направи. Ларошфуко нарича скъперничеството и разточителността страсти, а Теофраст — характери. Редица черти на характера преминават в чувства и редица чувства преминават в черти на характера. В някои случаи тия чувства не са добили типовост, общозначимост за всички хора, не могат да се предават от човек на човек по емоционален път и
400

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

стоят на прехода между черта на характера и чувство. Такива са например: завистливост, малодушие, плахост, припряност, ревнивост, самолюбие, стеснителност и т. н.

Посочените шест типа интериоризации на междуличностни от­ношения са оформени твърде субективно и условно. Само с една нищожна смяна в нюанса или подтекста от една група може да се мине в друга. Това само потвърждава тезата, че между позиции, чув­ства и черти на характера границата е условна.

1. Както се отбеляза по-горе, на старогръцки „характер" значи характерна черта на лицето, и оттам — на личността. Тия характер-

401

Тук се изброяват няколко черти на характера, които определят и именуват многобройните видове характери.

Гордостта приема и други отблъскващи форми. Тя може да ста­не самолюбие, арогантност, суетност, самомнителност. Високоме­рието (надменността) е открито презрение към другите, не винаги обосновано, но винаги обидно; натрапваща се оценка за превъзход­ство над другите, нарцисизъм, самовлюбеност. Ако оценим гордостта като положителна или поне търпима черта на характера, то високо­мерието, надменността, големството, надуването, нарцисизмът са карикатури на гордостта.

Деловият човек не държи около себе си излишни неща. Знае всяко нещо точно къде да сложи и всекиго — къде да отпрати. Той никога не говори излишни приказки и избягва да ги слуша. Не е ще­дър на обещания, но това, което обещае, го изпълнява. Деловият човек има време за всичко, не изпада в цайтнот, защото знае цена­та на времето.

///. Душевността на съвременния човек или...

403

Използувай времето. То лети тъй бързо. И само редът ни помага да го пестим.

(Гьоте, „фауст", I)

Той на работа и на среща никога не закъснява. Владее времето си. За него няма унизителна работа, има полезна и безполезна работа. Безполезна работа избягва да върши. Той познава всички хора, с които има или е имал контакти, по име и никога не бърка имената им. На събрания и конференции взема думата, само когато има да каже нещо много важно и полезно.

Деловият човек е също тъй взискателен към другите, както и към себе си. Разпределя внимателно работата между своите подчинение, дава им пълна свобода на инициатива, но не се уморява да проверява изпълнението на възложените от него задачи.

6. Добротата има различни лица. Може да значи човещина, ува­жение на човешкото достойнство; може да значи добродушие, при­емане на всички перипетии на живота без злоба; може да бъде и кротост, отстъпчивост, склонност към примиряване със злото. Това в някои условия е положително, но в повечето случаи представлява слабост на характера. „Политически деец, който е отстъпчив и кро­тък в правото си, пасува пред политикана, който държи здраво и упо­рито в неправдата."

Не добротата, а силните страсти, в които има и елементи на злоба, са движещи сили в обществото.

Близо до егоизъм е отсъствието на самокритичност. „За своите бедствия хората са склонни да винят съдбата, боговете, всичко друг, само не себе си" (Платон).

Егоизмът е характерна и необходима черта на всеки човек от цивилизацията, където отношенията са близки до „война на всеки против всички". Разумният, културният егоизъм, преминаващ в ра­зумно коопериране на егоисти, е движещ положителен елемент в обществения живот според Фойербах, Чернишевски и др. Даже и основният морален принцип в евангелието „Всичко, което искате да правят вам човеците, правете го и вие тем" (Матей 7:12), се крепи върху неизбежния, но добре използван егоизъм.

8. Жизнерадост (бодрост, оптимизъм) е радост от това, че жи­вееш, и увереност, че животът ще стане по-хубав. Оптимистът, жиз­нерадостният човек е човек приятен. Когато общуваш с него, доби­ваш усещането за стабилност. Той, и когато търпи неуспех, не за­губва нито хумора си, нито блясъка на очите си, нито любезността си; искрен е с тебе и е способен да те развесели, когато си тъжен. Никога не се оплаква и не мърмори.

9. Конформизмът е форма на поведение, но понякога може да стане и черта от характера. Това е безпринципно съглашателст­во със силните на деня, с официалното или модното. В това отноше-

ние може да се стигне до пълна безпринципност, примиряване с всичко. „Щом така масово ни избиват, значи има защо." Конформиз­мът може да се определи като слабост на характера или даже като безхарактерност.

10. Кокетство — склонност да правиш всичко, независимо от принципи и убеждения, само с цел да бъдеш харесан от някого. Известно е „женското кокетство" — желанието на жената да обръ­ща внимание с външния си вид и държането си, което е необходим елемент от любовната игра.

Подобна, но далеч по-отрицателна черта, е ласкателството — лицемерни хвалби и угодничество към някого, чрез които търсиш да извлечеш лична изгода.

11. Кураж (мъжество, сърцатост)е бодър и висок дух, издръжливост, разумна храброст. Това е ярка положителна черта на човека — противна на малодушие. „Дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват" — твърди мъжественият човек.

За непопулярна обществена работа винаги се изисква мъжество. Мъжественият човек е човек на дълга, не се бои да застане срещу течението и срещу общественото мнение. „Не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството" (Изход 23:2).

Куражът е поддържане на бодър, весел дух пред смъртна опасност, твърдост в критична ситуация. Дж. Бруно, осъден на смърт, се обръща към съдиите си: „Вие повече се боите да произнесете моята присъда, отколкото аз — да я изслушам." Незабравим при­мер за кураж са известните реплики на героите от Термопилите:

— Нашите неприятели (десетократно по-голямата войска на Ксеркс) са пред нас!

— И ние сме пред тях! или:

— Ние ще затъмним слънцето с копията и стрелите си!

— Още по-добре. Ще се бием на сянка.

Куражът е едно от основните достояния на човешката личност. „Имущество ако загубиш — нищо не си загубил. Време ако загубиш — нещо вече си загубил. Кураж ако загубиш — всичко си загубил" (Гьоте). Куражът е свойствен на всички хора. Само че у едни е по-малко, у други — повече.

12. Малодушието е черта на характера, противоположна на мъжество. Тя често преминава в чувство — в страх. Малодушието е страхливост, нерешителност, себеподценяване. То намалява човеш­ката активност и увеличава склонността към паника и изпадане в стадно поведение.

13. Лекомислието е склонност към действия без достатъчно об­мисляне на това, което ще се върши, несериозност. Лекомислието е свойствено на юношите, но често се среща и у хора в зряла възраст. Лекомисленият човек е прекалено самоуверен и недостатъчно умен. Най-напред говори и върши, а после търси, и най-често — измисля,

405

14. Сериозност (чувство за отговорност) е черта, противополож­на на лекомислие. Притежаващите тая черта към всяко дело под­хождат сериозно. Това се отнася и за обществените дейци.

Но прекалената сериозност уморява, изцежда ведрината и оп­тимизма у човека. При тежки случаи и слаба нервна система чувст­вото за отговорност преминава в чувство за вина, което лесно става комплекс и пречи на нормалната работа.

15.Мъдрост (разум, предвидливост, познаване живота) е чер­та, също противоположна на лекомислие. Мъдростта не е просто знание, а знаене как да се справим с различните ситуации, как да ползваме възприетите знания, информация. Оттам изразът: „Ние сме богати на знания, но бедни на мъдрост." Мъдрост е дълбоко позна­ване на нещата, зрялост в мисленето, разполагане с опит и благоразумие. Познаването на закономерностите помага на мъдрия да предвижда; опитът го учи да не се горещи, да запазва спокойст­вие и да избира най-правилния път към решаване на задачите. Мъдрият човек е авторитет, който хората слушат и на който вярват. „По-добре е да слушаш укор на мъдър, отколкото похвала на глу­пак" (Еклесиаст 7:15).

Добилият авторитет на мъдър обикновено знае и как да пази своето име на мъдрец. Той знае, че мъдростта му не се разпростира върху всички области на живота, затова не говори много. Колкото и да си умен, ако много говориш, все ще влезеш в непознатата област и ще кажеш нещо не в ред. Но точно тук е слабостта на прочулите се хора, почват да си въобразяват, че щом са велики в нещо, те са велики във всичко и говорят, говорят...

Мъдростта, както и другите черти на характера, може да бъде имитирана, да се окаже маска. И глупецът, когато мълчи, може да се покаже мъдър. Затова все пак трябва да се изчака такъв мъдрец да проговори. „Птицата попада в капана с клюна си, а човекът — с езика си."

Мъдростта не е толкова черта на отделни характери, колкото обща черта в поведението на много преживели и много знаещи хора. Тая черта е много ценна у хората в активна възраст („Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!"), но обикновено се появява към заника на живота. „Совата на Атина Палада излита едва надвечер." Мъдростта не е обезателен атрибут на старостта. „Ако няма ум в младица, не го търси и в бяла брадица." А не е рядко и старческото оглупяване. Прекалената мъдрост преминава в мъдруване — заме­няне необходимото действие с безкрайни обмисляния.

16.Леността е отсъствие на желание за работа, мързел.

Понякога се дължи на физическа слабост и преумора, но като черта от характера — на лошо възпитание. Леността изглежда безобидна, но „мързелът е баща на всички пороци и предшественик на сирома­шията". Това е записано и в Библията: „Докога, ленивецо, ще спиш? Ще те навести сиромашията като пътник и немотията като разбойник" (Притчи Соломонови 6:9-11).

Леността често се маскира като ученост и мъдрост. „Накарай мързеливия да работи, той ще те научи на ум." Понякога, наистина нежеланието да се върши механична, банализирана работа води до технически усъвършенствания и рационализации. Но не леността е причината, а вечната любознателност и стремежът да се добият по­вече блага.

17. Остроумие (шеговитост) — това е изобретателност, находчивост, измисляне на сполучливи изрази и шеги, предизвиква­не на смях, умение за весело и безобидно задяване. В остроумието често се съдържа надсмиване, а понякога и подигравка над околните. Остроумието не е просто склонност към бъбрене и разсмиване. „Шегата не е шега, ако в нея няма горчива истина." Шегата често се оказва полезна там, където сериозността предизвиква съпротива. Сериозността подчертава съществените различия, шегата апелира към преходността на противоречията.

Близко до остроумието е чувството за хумор. Това не е чувство, а усет, способност да виждаш явленията откъм смешната им страна, способност за долавяне на комичното.

18. Търпението е силна позиция, станала черта на характера — способност да се изтърпи нещо неприятно и да се изчака благоприят­ния момент за извършване на определено дело. „Не само изкуство и наука, но и търпение е нужно за делото." Търпението е военна добродетел. „Ще победи този, който издържи последния четвърт час."

Дотук ставаше дума за контролираното търпение. Търпението като неумение и нежелание да се надигнеш срещу злото е отрицателна, робска черта, израз на слабост и нечувствителност.

19. Припряност (нетърпеливост) е черта, противна на търпение; нервност, безпокойство, очакване бързо разрешаване на тягостна­та противоречива ситуация, даже при безразличие към последствия­та. „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край."

Понякога припряността като чевръстина, противоположност на мудност и туткане е положителна черта. „Ако искаш да имаш сво­бодно време, бързай!" (Франклин). Но припряността като противо­положност на мъдрото търпение и непредвиждане на края е осъди­телна черта. „Бързай полека!" — съветва латинската поговорка.

Както във всички случаи, така и тук преходът между черта на характера, предразположеност към определено чувство и самото това чувство е незабележим. Докато припряността може да се оп­редели като черта на характера, нетърпението е типично чувство, има го у всички хора и се предава; свързано е с емоции.