Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

///. Душевността на съвременния човек или...

407

20.В скромност се включват цяла група черти, които могат да се оценят различно.

Понякога скромността стига до подценяване на собствената лич­ност в сравнение с другите, отстъпчивост пред нахалството, което вече е отрицателна черта, дефект.

Скромността в обществения живот е особена форма на демократизъм и сиромахомилство, антиелитаризъм, отказ от амбиции за влизане в по-високата класа; поддържане връзки с бедните трудещи се хора. „С бедните на тоя свят искам да споделя участта си" (Хосе Мартй).

Скромността е полезна за обществото, полезна е за другите — затова се хвали и поощрява. Но скромният човек не отива далеч, а прекалената скромност направо е отрицателно качество. „Светилото не се поставя под крината, а на светилника, да свети на всички" — съветва Евангелието. (Матей 5:15) Заиграването със скромността, фалшивата показна скромност — да се извиняваш на всички, че си си позволил да живееш на света; лицемерната скромност, с която подценяваш умишлено способностите си, за да избегнеш задълже­ния и отговорност, е противна черта на характера.

Скромността съседства и се слива с боязън от завист от страна на другите, с умереност в амбициите, с примиреност с обществения си статус, колкото и нисък да е той. „Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна. Бог даде, Бог взе" (Иов 1:21).

21. Стеснителност (срамежливост, свенливост) е страх от об­щественото мнение, боязън за образа си в очите на другите. Тая черта се среща у децата и донякъде у младежите. У старците почти изчезва. Между стеснителност и скромност съществува богат пре­ходен интервал от междинни, смесени черти. Понякога в словоупотребата стеснителност и скромност се смесват, но това са различни черти.

23. Скъперничеството е свидливост, съпротива срещу всякак-

ви разходи; отрицателна черта, възпрепятстваща разумни и пече­ливши сделки; карикатура на пестеливост и на ценностен подход. Често скъперникът е „скъп на триците, евтин на брашното". Изпитва натраплив страх от партньори-мошеници и от наследници-разточители. Порок на старостта.

Друг уродлив дериват на ценностния таксис е алчността — лакомия, ненаситен стремеж за присвояване и консумиране на блага, най-често с цената на ограбване другите хора и околната среда.

24. Смелост, храброст, безстрашие са близки черти, почти синоними. Понятието „храброст" подчертава повече способността на човека да преодолява страха, а смелостта — способността на човека да поема рискове и да предизвиква съдбата. Смелостта до­някъде съвпада с мъжеството, но не съвсем. Понятието „мъжество" има по-широко съдържание от смелост.

Смелостта може да бъде внушена, или даже програмирана. Произходът й пряко е свързан с конкретни прояви на инстинкта за продължение на рода и с други инстинкти. Но не точно това се има предвид като черта на характера. Тук става дума за смелост, свър­зана задължително с волята и индивидуалистичното съзнание, за при­емане рисковете по индивидуална преценка; за смелостта като ка­чество на едни хора, отсъстващо у други.

Смелост е да се решиш на риск, да оцениш риска. За това необ­ходимо условие е развит интелект. За да приемеш риска — за това се изисква силна воля. Именно защото е преценил шансовете на риска и защото е преодолял парализиращото действие на страха, смелият човек печели много по-често, отколкото несмелия, страхливия. „Всичко слугува на смелата душа."

Без риск няма победа. Смелостта по същество е рискуване, пре­дизвикване на съдбата. (Но „съдбата е от женски род и благоволи към смелите мъже".) Нито едно велико дело не е извършено от нере­шителни хора, които се стремят винаги към подсигурен успех.

Смелостта (храбростта) с право се счита добродетел и се ува­жава във всички общества и от всички религии, от всички хора. Юношите и младежите с охота четат романи и гледат филми с приключения, в които се проявяват смели и мъжествени герои. Но смелостта, както и някои други черти на характера, не е средство за ежедневна употреба, когато лесно може да се имитира. Тя се про­явява при критични ситуации, във важни моменти. „Има три неща, които могат да се познаят само в определено време: мъдрият — в гняв, приятелят — в нужда, и героят — в сражение."

25. Самообладанието е умение и способност да не се подда­ваш на паника в критични ситуации; да усмиряваш афектите, да раз­полагаш със своите психически сили.

26. Суета (суетност, тщеславие) е гонене на празна слава, стре­меж към фалшиви ценности и външен блясък; придаване важност на нищожни цели; недооценяване на факта, че „не всичко, което блести,
408

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

е злато".

Суетният човек е податлив на ласкателство (баснята за гарва­на и лисицата). Той е много чувствителен към известност, с която се кичи, но не винаги я използва разумно и пропуска по-същественото. По тоя повод Конфуций съветва: „Не се безпокой, че хората не те знаят. Безпокой се, когато ти не познаваш хора­та." Суетният непрекъснато се стреми да убеди другите в своята значителност. Бори се за висока оценка. Суетата в умерени грани­ци е полезна. Човек, напълно лишен от суета, безразличен към хо­рата и тяхното мнение, лишен от всякакви лични амбиции, не е нор­мален човек. „Добродетелта не би отишла толкова далеч, ако су­етата не я придружаваше."

27. Тактичност, такт — важна черта в характера, умение да си създаваш благоприятно положение в обществото, без да накърня­ваш своето достойнство и достойнството на другите. Елементи на такта са вежливост, внимание да не поставиш другите в неудобно положение, деликатност. Тактичната домакиня си дава вид, че не забелязва (или че не отдава голямо значение), когато гостът разлее супата си върху новата покривка. Тактичният човек приема любезно госта си, а тактичният гост не забравя да си отиде навреме.

Достойнство в по-определен смисъл е обективна, подкрепена от опита и общественото мнение представа, която има всеки чо­век за своите положителни качества, ценности, обществен статус и за която държи да бъде подкрепяна и от другите. Често човек държи много на своето достойнство, даже и когато не оценява точ­но (надценява) своя морален и социален статус. В такъв случай казваме: „Има високо мнение за себе си." Всеки човек има уровен на собствено достойнство в дадена област. На достойнствата си в една област държи повече, отколкото на достойнствата си в други области.

30. Трудолюбието е възпитано и внедрено уважение към труда, работливост, недопускане на празен живот и тунеядство, внимание, усърдност и активност в трудовия процес.

31. Хитрост — черта в характера, която има за основа острота и подвижност на интелекта; лукавство; умение да противопоставяш хората и обектите на своята дейност един срещу друг и да извличаш полза от тяхното противопоставяне, да свършиш своята задача с чужд труд.

Хитростта има най-различни разновидности, като се започне от наивни и безобидни форми за прикриване на готованство и леност:

///. Душевността на съвременния човек или...

409

— Да спим, да спим, другарю, че е зима.

— Стани, манго, да ядем попара!

— Да ядем, да ядем, другарю, нали сме другари! или измамна бъбривост, празни обещания. „С устата си птички лови, с езика си звезди снема."

Но хитростта може да стигне до коварство — подлъгване на партньора с лицемерия и лъжи в клопка, с цел гибелта му. Коварният е умен, умее да прикрива намеренията си, умее да изчаква търпели­во момента за нанасяне на удара, да задържа непосредствената реакция. „Пази се от човек, който не е отговорил на твоя удар!"

32.Хулиганството не е черта на характера, а временна пози­ция на загубили правата посока към нормална реализация млади хора; участ на младежите, останали без работа, без нормален бит, без контрол и без идеали.

Хулиганът е объркан бунтовник, рушител без полза за себе си, бандит без причина (или почти без причина), фатално стремящ се към бъркотии и сблъсквания. Хулиганите представляват ударната си­ла на погромите и путчовете, а често и на въстанията. Изхвърлени временно от трудовото русло на живота, те след време се връщат към него, особено ако икономическата конюнктура се подобри. Затова обществото проявява снизходителност към хулиганските постъпки. В редки случаи остатъци от хулигански позиции остават завинаги като черта в характера на възрастния човек.

33.Хуманност (човечност) е уважаване на човека, на човека въобще, независимо свой или чужд, враг или приятел; признаване човека за висша ценност. „Достойно е да признаваш заслугите на неприятеля си; глупаво е да унижаваш врага си преди смъртта му; подло е да го унижаваш след победа."

Хуманността е жизнена позиция. Това е черта, която не идва от миналото и която бавно и трудно си е пробивала път с развитието на цивилизацията и космополитизма на културата. Хуманност е да се отнасяш меко с виновните; щадене на престъпниците; човешко от­ношение към безчовечните — отношения, които доста противоре­чат на стария морал.

34. Чест и честолюбие. Честта е съвкупност от нравствени добродетели, наследствени титли, морален капитал и уважение, дъл­жащо се на честно придобити титли и богатства — достояния, на които човек дължи доброто си име и положението си в обществото.

Честолюбието е черта на характера, повишена чувствителност към имиджа и доброто име. „Тигърът пази кожата си, а човекът пази името си."

Животът е скъп за всички, но за честолюбеца-благородник чест­та е по-скъпа от самия живот. Тя е необходима за авторитета на господстващата класа. Не само на оръжието, но и на моралния ав­торитет на феодалите се крепи средновековният класов мир.
410

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

„Безчестието за човека е по-лошо от смърт", твърдят тия, за които честта е първо условие за съществуване и господство. И тук има известна истина, важеща за всички хора. Даже и добре да живее, човек умира, но оставя на наследниците си богатството си, различ­ни видове ценности, в които е включено и името му, честта му. При безчестие човек обременява наследниците си с позор (обратна, от­рицателна морална ценност), който няколко поколения с труд и при­мерен живот трябва да анулират, или пък трябва да избягат от род­ната си среда и да потънат в неизвестност.

Ламтежът за слава и известност се нарича славолюбие. Не ви­наги славолюбието съвпада с честолюбието. Честолюбието е в ос­новата си морална категория, а славолюбието — не. Като полити­чески дейци славолюбците понякога успяват да предизвикат впечат­ляващи събития, обикновено с трагични последствия за народите.

Конкретните черти в човешките характери, както и конкретни­те чувства, са неизброими и всяка една е неизчерпаема по съдържание, като всичко конкретно. Да се опише и характеризира типичното за всяка черта във всеки отделен човек с крайно число думи и изрази е изкуство. Затова конкретните „характери" са ве­чен, и при това благодарен обект на изкуствата и на есеистиката, не и на науките.

В психическия живот на човека по време на цивилизацията нас­тъпват съществени промени. Налага се заемането на прекалено бър­зо менящи се жизнени и междуличностни позиции⁷⁶. За тях няма ни-

411

Редица ситуации, в които попада човек, са се оформили и ха­рактеризирали като типови и са получили свои имена: доверие, терор, риск, измяна, хвалба, уважение, издигане, фалит, изпадане в нещас­тие и др., споменати в 44.6.4.

На тях човек често реагира адекватно, прилагайки различни прог­рами и подпрограми и задействайки различни психични механизми. Тук реакциите, формите на поведение са толкова разнообразни и нестандартни, че не могат да се сведат към чувства, прояви на ха­рактер и пр.

В други случаи формите на поведението се обясняват с особени качества, свойствени на отделни индивиди (черти на характера) или особени състояния на психиката, свойствени на всички хора.

При адекватното реагиране на различните жизнени ситуации и междуличностни отношения се очертават различни устойчиви фор­ми на поведение: ум, воля, чувства, черти на характера и др. За раз­лика от чертите на характера (гл. 44), умът, чувствата и волята са форми на поведение, характеризиращи всички хора (наистина в раз­лична степен), а не само отделни индивиди.

Чувствата са универсални, типизирани, придружени с емоции, свойствени и разбираеми за всички хора позиции и форми на реагиране. Поради това те се пренасят от човек на човек. Пренасят се чрез елементарни експресивни движения или чрез по-сложни, съз­дадени от хората, произведения на изкуството.

Волевите прояви са установени форми на активно поведение — реакции на съществени процеси и тенденции в действителността. Те също са свойствени, макар и в различна степен, на всички хора. Без волеви прояви човек не може да бъде активен, действаща про­изводителна сила, не може да се труди. Затова волята се възпитава, внедрява упорито и последователно от обществото в психиката на индивида.

Интелектуалните прояви (умът), също като волята, са необходи­ми елементи в трудовия процес, в трудовото поведение на човека; свързани са с моделирането на трудовия процес (мисленето) и с адек-

ватното познаване на действителността. Затова умът не се счита характерен белег на отделни хора, а универсална черта, форма на поведение на всеки нормален човек. Разбира се, и различните инте­лектуални прояви са различно развити у различните индивиди.

Така че ум, чувства, воля са съвкупности от отработени обоб­щени форми на реагиране.

От огромното множество адекватни реакции, форми на поведение, свойствени на всички хора, човешката мисъл е заделила и абстрахирала характерни групи: ум, чувства, воля. Както при вся­ка изкуствена класификация, те не са ярко разграничени, често от­делни прояви, реакции, акции трудно могат да се определят към чув­ствата ли принадлежат или към волята, към волевата или към инте­лектуалната сфера. При среща с даден психически факт, човек ви­наги се затруднява, интелектуално чувство ли да го нарече или инте­лектуална проява, засягаща емоционалната сфера. Също тъй няма рязка граница между специфичните за отделните характери черти и по-универсалните черти в поведението, определяни като съставки на ума, волята или като чувства.

Умът е такъв начин на поведение на човека, такова масово сре­щано отношение между човека и околната среда, при което човекът влиза в адекватни взаимоотношения със същностите на нещата и със закономерностите на явленията.

Традиционно, още от философската психология, умът се опре­деля като способност на душата (или на човека) да мисли, да разсъждава, да помни и да преценява — като мислителна способност; като сума от интелектуалните възможности на психиката; разбиране, познаване, умение, опит. Въобще ум е всяка дейност, свързана с интелекта, а самият интелект се свързва с мозъка, с главата. Често изразът „глава" има смисъл на „ум".

Умът е повече общоупотребимо и традиционно общофилософско понятие, отколкото категория на съвременната психология. При нея категорията „ум" най-често липсва или се слива с познание, мислене, интелект, с нормално интелектуално поведение. Умът тра­диционно се разбира като човешки интелект — способност на чове­ка да мисли, да разсъждава, а също и да познава; а понякога и като мъдрост. Във всекидневния живот мястото на понятието „ум" е ня­къде между интелект и мъдрост, обединявайки ги.

Самият интелект на човека през цивилизацията бързо се разви­ва като способност за решаване на сложни логически задачи. Оценявайки всекиминутно ценностни ситуации, приравнявайки ценности, човекът от цивилизацията се научава да оценява вероятности, рискове, да избира бързо най-правилното от много въз­можни решения. Интелектът, умът се проявява като изчисляване на

I

///. Душевността на съвременния човек или...

413

вероятности, извършване на обобщения и абстракции. Ценността, ценностното мислене прибавят към изградилите се вече логическо и математическо мислене нов пласт — сравняване и оценяване на ценности, познаване на добро и зло и отговорностите на личността пред обществото.

Умен е човек, който отразява и схваща адекватно закономер­ностите в околната среда, природна и обществена. Противно на умния, глупавият човек е със слаб интелект и ограничена интелигент­ност, наивен, недостатъчно познаващ хората, бавно съобразяващ, тромаво мислещ. Тия черти, констатирани у детето, будят весел смях, но при възрастния — тревога. Умът, интелектът нарастват законо­мерно и равномерно в детската и юношеската възраст. Изпревар­ването на възрастта в интелектуално отношение или изоставането от нормата някои мерят с коефициент на интелигентност¹¹. Той е мерило за нормалното интелектуално развитие на подрастващите, но не и оценка на ума.

Умният човек не винаги е смел, но винаги отчита вероятностите в рискови ситуации; умее да се запасява срещу лошите случайнос­ти и да се възползва от добрите. Неумел в такъв анализ, глупавият не преценява риска, понякога е безумно смел, а в други случаи — неоправдано страхлив и предпазлив; не умее да се справя със случайностите. „Щастието погубва глупака."

45.3. Промени в чувствата при цивилизацията. Предпоставки

В близкия до природата живот преди цивилизацията човешкият индивид е изпълнявал все още на първо място задачата на вида и е проявявал такива чувства, с които индивидът се е налагал в борбата за съществуване, и по такъв начин се е увеличавала приспособимостта и съвършенството на човешкия вид. При цивилизацията ин­дивидът е преди всичко производителна сила или елемент в общест­вената производителна сила. Обективният подбор оставя и утвърж­дава индивиди, развиващи чувства, които спомагат за поведението на човека като производителна сила. Така се налагат нови чувства, а съществуващите търпят развитие и се изменят.

Потребностите на човека се увеличават на брой; увеличават се и начините за удовлетворяване на потребностите. Това усложнява условията на живот и поведението на индивида.

' Терминът е въведен от Щерн в 1911 г.

///. Душевността на съвременния човек или...

415

Човекът-индивид става ценност. Като ценност той влиза в нови, ценностни отношения. Откъсва се от принадлежността си към един колектив или общност и се оказва в най-разнообразни, неповтори­ми ситуации, на които реагира от собствени позиции, със собствени чувства. Така чувствата, придружаващи жизнените позиции, също стават многократно повече от по-рано. Вече е невъзможно — няма време — всяко ново чувство да се компонира със съответна харак­терна за него емоция. Новите чувства се свързват с комбинации от емоции, нюанси от емоции, комбинации все по-тънки, но и по-бледи. Новите чувства, създадени при цивилизацията, не притежават яр­костта и определеността на чувствата, наследени от общинния строй.

При това чувствата се откъсват постепенно от съответните им експресивни движения. Сложните обществени отношения, „война­та на всички против всички", бизнесът и пр. не разрешават на хора­та да изразяват чувствата си свободно, ако искат да спечелят. Нещо повече — човек се учи да прикрива чувствата си с лъжливи или неп­роницаеми мимики. От своя страна, експресивните движения, ми­миките и пр. все повече играят друга роля — на комуникативни сред­ства — не такава универсална роля, каквато играе езикът, но все пак при добро кодиране се оказват много ефективна система в срав­нително малки общности и малки групи. А задачата за пренасяне на чувствата от индивид на индивид все повече се поема от изкуствата.

Така, при игра на карти, както и в живота, опитният играч умее да прави „щастлива гримаса при лоша игра", да блъфира, да подвеж­да коварно противника си; умее също така със знаци, гримаси, уж неволни експресивни движения да предаде на партньора си нужната информация. А наивният новак-картоиграч не само не използва ми­миките за предаване на тайна информация, но с експресивните си движения издава чувствата си, а с това и картите си.

Гримасите почват да служат не да изразяват чувства, а да прик­риват чувства (също и езикът — според Талейран).

Под натиска на толкова много ограничения чувствата, от про­яви насочени навън, започват да се превръщат във вътрешни, ин­тимни преживявания. „Дълбокото чувство е безмълвно." Изтласкани­те във вътрешния свят на човека чувства напират за естествена про­ява и представляват една от причините за честите психически разс­тройства на съвременния човек.

Господстващото при цивилизацията индивидуалистическо съз­нание не отменя, не ограничава чувствата на хората, но постепенно ги слага под свой контрол. Чувствата, особено страстите, поставе-

ни под контрол, представляват стимулиращи и усилвателни елемен­ти в човешката работна сила, елементи от човешката ценност. „Всички страсти са хубави, когато човек господства над тях и всич­ки страсти са лоши, ако човек им се покорява."

Под влияние на индивидуалистичното съзнание човек почва да осъзнава и да наблюдава своите чувства и емоции.