4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.5. Образование
- 5.6. Културно-историческо наследство
- 6. Техническа инфраструктура
- 6.1.2. Канализация
5.4. ЗдравеопазванеВ Софийска област функционират 16 болнични заведения с 1 745 легла, от които 8 многопрофилни болници, 4 специализирани болници и 4 диспансери. Извънболничната помощ се осигурява от 22 медицински и 27 стоматологични центъра. На територията на областта работят 955 лекари, от които 170 общопрактикуващи и 149 стоматолози, подпомогнати от 1 747 души със средно медицинско образование. Броят на населението на един лекар в областта е 287 души, което е съизмеримо със средното за страната (283 души). Един стоматолог обслужва 2 045 души и по този показател областта изостава значително (средно за страната 1277 души). Здравната мрежа е разположена неравномерно по общини, като е концентрирана в по-големите градски центрове, като обслужва и съседните общини. Основните проблеми са свързани с остарялата материално-техническа база и с недостига на финансови ресурси за нейното подобряване. В пограничните и планинските райони в отделни населени места се наблюдава затруднен достъп и влошено качество на медицинските услуги. Неравномерното разположение на мрежата за медицински услуги и недостига на медицински специалисти в част от общините са свързани с по-ниско качество на услугите, недостатъчна здравна култура на населението, особено в изолирани териториални или етнически общности. За нейното подобряване е необходимо провеждане на информационни кампании, привличане на специалисти в малките населени места и подобряване на достъпа до медицински услуги за малцинствени етнически групи. 5.5. ОбразованиеВъзможностите за достъп до образователни услуги в областта са благоприятствани предимно поради близостта до столичния град, в който са концентирани значителен брой висши и специализирани средни училища. Същевременно образователната мрежа в Софийска област е относително добре развита. На територията на областта функционират две висши учебни заведения (Международно висше бизнес училище в гр. Ботевград и City University в гр. Правец) 128 училища, от които 17 профилирани училища, 107 общообразователни училища и 4 специални училища, в които са ангажирани 2630 души педагогически персонал. Учащите са 34079, от които в специални училища 399 души. По данни на НСИ детските градини в областта през 2003г. са 108, в които са заети 568 души педагогически персонал. През същата година детските заведения са посещавани от 6572 деца. Основните проблеми в образованието са свързани с лошото състояние на материалната база в училищата, концентрацията на учебни заведения в общинските центрове и неравномерно развитие на образователната мрежа, ниско качество на чуждоезиковата и компютърната подготовка в училищата. Специфичен проблем е достъпът до образование и отпадането от образователната система на деца от ромската етническа група, която следва да бъде обект на целенасочена политика. Усилията за подобряване качеството на образованието следва да се концентрират в адаптиране на образователните услуги съобразно потребностите на регионалната икономика и местната специфика и подобряване на практическата ориентация на обучението. Потенциала на регионалната образователна мрежа е свързан с развитата базова образователна мрежа, професионалното образование и наличието на реномирани висши учебни заведения. Близостта до столицата осигурява достъп до концентрираната в София образователна мрежа (19 университета, професионални училища, научно-изследователски центрове) и високо качество на образованието, във всички области на приложното и академичното знание. Подобряването но образователните услуги е свързано както с адаптиране на образованието в съответствие с потребностите на бизнеса и промените в структурата на общинските и регионалната икономика, така и с развитие на партньорства с частните институции, предлагащи обучение. Професионалното образование, като инструмент за повишаване конкурентноспособността на човешкия капитал и повишаване на инвестиционната привлекателност следва да бъде във фокуса на планираните интервенции. Следва да се насърчава частната инициатива за предоставяне на качествено образование и продължаващо обучение, включително, фирмено обучение. 5.6. Културно-историческо наследствоКултурното наследство на областта включва различни исторически периоди, запазени са паметници от античността и ранното средновековие – останки от крепости и пътни станции в общините Драгоман, Ихтиман и Костинброд.От периода на Възраждането са запазени десетки църкви, манастири и архитектурни паметници разположени във почти всички общини в областта. Специално следва да се отбележи архитектурния ансамбъл в Копривщица и значението на града като възрожденски културен и занаятчийски център наред със Самоков. На територията на Софийска област са разположени 227 културни паметници с национално значение, 13 музея, 191 читалища и 339 библиотеки. Потенциалът на Софийска област за формиране и развитие на туристически продукти, базирани на културно-историческото наследство е използван в недостатъчна степен. Преобладаващата част от паметниците на културата са в лошо техническо стъстояние и са необходими значителни средства за тяхната реставрация, консервация и социализация. Липсва интегрирана информационна система за местното културно наследство и предлаганите туристически маршрути, както и обвързването с туристически продукти. Необходимо е картиране и промотиране на обектите, като част от туристически маршрути и пакети. 6. Техническа инфраструктура6.1. Водоснабдяване и канализация6.1.2. ВодоснабдяванеВодоснабдяването на областта е важен елемент имащ влияние върху живота и стопанската дейност на населението. Дебитът на водоизточниците е в тясна връзка с климата, релефа и хидроложкия състав на почвите. Водоснабдяването на населението в Софийска област се осъществява от 2 дружества. По форма на собственост към 2005год., на територията на областта функционира една общинска фирма “В и К Бебреш” ЕООД гр. Ботевград и едно държавно дружество “В и К – София област” със 100% държавно участие, което стопанисва изградената водоснабдителна и канализационна структура в останалите общини от областта. Държавното дружество е преобразувано в търговско дружество и обслужва сравнително голям брой потребители. Това дава по-голяма финансова стабилност и възможност за поддържане на съществуващата и за инвестиции и изграждане на нова инфраструктура чрез използване на съвременни материали и технологии. Съгласно Закона за общинската собственост, изградената след 1998 г. В и К инфраструктура става собственост на общината на територията на която се намира. Част от тези системи са актувани като публична общинска собственост, а една част от тях се използва без да е предадена за стопанисване и експлоатация. Водоснабдяването на населението от Софийска област се извършва от 692 водоизточника11, от които 457 каптажи, 63 дренажи, 79 тръбни кладенци, 60 речни водохващания и 32 шахтови кладенци. Община Ботевград ползва за водоснабдяване на населението и язовир “Бебреш” намиращ се на нейна територия. Дължината на изградената водопроводна мрежа12 е 3 432,12 км., от които 75,3 % (2 585,84км) са етернитови тръби, стоманените тръби заемат 23% или 787,26км13. В Софийска област всички населени места са с изградено централно водоснабдяване, като изключение правят само някой от малките населени места в областта. Това предопределя и високия дял на водоснабдено население, което за Софийска област е в рамките на 97,9% (2000год.) и 98,6% за 2003год. В периода 2000-2003год., относителният дял на населението в режим на водоползване намалява от 14,0% на 5.4%. Техническото състояние на водоснабдителната система е незадоволително, тръбният парк е амортизиран, което води до чести загуби на питейна вода, като отчетените загуби от В и К дружествата за 2003г. са в рамките на 39,96% за община Чавдар и 41,63% за община Самоков. Освен загуба на вода, остарелите водопреносни съоръжения са в основата на чести аварии, които нанасят значителни повреди на пътната настилка. П с 21,8% спрямо 2001год. Сред наблюдаваните стопански единици с най-високо използване на вода от индустрията се отчита в община Елин Пелин – 1 712 хил.м3. Увеличение на използваната вода през 2003г. се наблюдава в сектор селско стопанство 588хил.м3, като 91,3% са използвани за напояване. Р На територията на Софийска област функционират 5 пречиствателни станции за питейна вода (ПСПВ). Пречиствателната станция в гр.Ботевград е въведена в експлоатация през 1991год. Изградената в община Елин Пелин пречиствателно съоръжение ПСПВ “Габра”, обслужва единствено с.Габра, с.Вакарел и с.Крушовица, което обуславя и ниския дял на обслужено население. Собствеността върху пречиствателните съоръжения в общините Правец и Мирково не е прехвърлена на “В и К” ЕООД – София, което създава проблеми експлоатирането им, като ПСПВ “Мирково” е спряна от експлоатация .
Част от промишлените предприятия на територията на Софийска област формиращи промишлени отпадни води имат локални пречиствателни станции, но съществуват проблеми с технологиите на пречистване и експлоатация на съоръженията. Основните проблеми са свързани със собствеността на пречиствателните съоръжения и липсата на д В населените места, където липсват ПСОВ, непречистените води (битови и промишлени) се заустват в реките, което води до тяхното замърсяване и оказва сериозно влияние върху местната флора и фауна. Решение за малките населени места е свързано със изграждане на модулни станции, които са по-ефективни като инвестиция и същевременно биха решели проблемите по-отношение на отпадните води. Основните направления за развитие на водоснабдителната и канализационна инфраструктура трябва да се насочат към нейното модернизиране и изграждане като надеждна и отговаряща на съвременните изисквания инфраструктура. Това ще спомогне за подобряване на инвестиционната атрактивност на общините от областта, ще спомогне за подобряването качеството на живот на местното население, ще съдейства за опазването околната среда. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|
отреблението на питейна вода в Софийска област намалява, като през 2003 год. достига 25 534хил.м3 или намалението с над 4,5% средно за периода 2001-2003год. Основен фактор се явява значителното намаление на използването на вода в индустриалния сектор, което достига в края на 2003год. размер от 13 582 хил.м3 или 21,8% по-малко употребена вода спрямо 2001год. (17 379 хил.м3). Потреблението на питейна вода от населението през 2003год. е 90л/ч ден на човек, което е значително под средните стойности за страната от 137л/ч ден на човек. В рамките на областта потреблението на вода варира от 68-69л/ч ден на човек за общините Чавдар и Елин Пелин до 144л/ч ден на човек за община Златица. Наличието на значителни индустриални мощности на територията на Софийска област, обуславят и по-високото потребление на вода в индустриалния сектор на икономиката – близо 53% от общото потребление в областта, като през 2003 г., използваната вода в сектора е намаляла Източник: “В и К София област” и “В и К Бебреш” гр.Ботевград
еконструкцията и изграждането на нови водоснабдителни съоръжения е свързана с наличие на 
остатъчно средства за модернизация и реконструкция, което често се оказва сериозна пречка за използване пълният капацитет на станциите. ПСОВ “Ихтиман” е включено в капитала на частната компания “ЧЛК-Ихтиман” и не се експлоатира от “ВиК” ЕООД – София, докато за ПСОВ “Самоков” е проектирано стъпало за допречистване, но строителството не е завършено и пречиствателната станция работи като двустепенна.