Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е

2.1Български език и литература

• 
  Позитивен пример: Урок „Видове речеви дейности” (с. 34-36), по темата за „Поздравленията” в частта за задачите към учениците се адресират видовете традиционни поздравления, които хората си разменят по случай религиозни празници:
  

• 
  Пример за подхранване на негативни стереотипи извън темата за етническите общности: Казус за негативни послания по отношение на увреждането и на изоставянето на деца: Разказът на Ангел Каралийчев „Майчина сълза” (с. 40-41) за „сакатото лястовиче”, изоставено от майка си, която е заминала на юг и моли вятъра да му занесе майчината сълза.
  

• 
  Към Урока „Определения”. Легенда за ромите (с. 56): „Ромите имат свои легенди за произхода и устройството на света, за появата на първите богове. Ромите вярват, че са ангели на Бога. ... Циганският бог се нарича Девел. Той е свързан с доброто и светлото начало. ... Ромите вярват, че са се появили на този свят от клоните и листата на свещеното дърво, затова първият ромски род се наричал Рукуй (от рук – дърво).”
  
• 
  Към Урока „Преразказване”. Турска народна приказка за един млад образован ходжа, който се връща в родното си село. (с. 118)
  

• 
  Пример: По темата за майчиния език и развитието на българския език се говори за различните езици на народите, включена е информация, че в света съществуват над 3000 езика (с. 12); говори се за „родната реч” на Вазов и за „навлизането на прекалено голям брой чуждици в езика”.
  

Няма споменаване за присъствието на етнически малцинства в България.

Раздел 1. Светът и човекът включва митове и легенди за сътворението, като съдържанието не предполага информиране за етнически общности, но е възможно да се включат легенди на различни етнически малцинства - описани са старогръцки легенди, скандинавски митове и малко известна българска легенда (за кръгъл таралеж), арменски митове и др.

• 
  Пример: Задача: Кой от изброените празници е пролетен? (с. 7) Коментар: в 4-те опции обаче са включени само християнски празници и никакви други примери.
  
• 
  Гергьовден е описан като „най-големия български пролетен празник”, без да се спомене, че се празнува и от други етнически групи (с. 40).
  
• 
  Представена е еврейска приказка;
  
• 
  Позитивен пример: Включена е ромска легенда (с. 50-54) „Легенда за рома” от Михаил Георгиев.
  

• 
  Празниците на българите – описани са празниците Бъдник, „Млада Бога”, Коледа, Прошка, Кукери, Великден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден. Коментар: Фолклорните” празници и обичаи са представени по подразбиране като български и християнски. Изразът „фолклорна песен” или „фолклорна приказка” без да се посочва чия е тя, се ползва само за българския фолклор – за останалите се пише „произход” – турска, еврейска и пр.
  
• 
  Позитивен пример: В урока за празниците (с. 83-85) е включена информация за еврейски и мюсюлмански празници – за Ханукия и за Курбан байрам и Шекер байрам.
  
• 
  Семеен календар – сватба, раждане (с пояснение за първите боядисани яйца и Великден)
  

• 
  Коментар: Коментарите и въпросите към Балканджи Йово и хубава Яна (с. 140-141) насочват изцяло към историческата среда / епоха, за която се отнася. Потурчването е посочено като исторически факт.
  

Тема: Митовете на човечеството – за сътворението на света (древногръцки, християнски, скандинавски). В темата за народното творчество са представени примери от българския фолклор – български народни песни и приказки („Тримата братя и златната ябълка”). Положителното е, че тук са включени приказки и на други етнически общности:

• 
  „Слънцето и луната” - еврейска приказка (с. 50-51)
  
• 
  „Легенда за рома” – ромска приказка, преразказана от Михаил Георгиев (с. 52-53)
  

• 
  Позитивен пример: Гергьовден (с. 75-77). Само в този учебник в рубиката „Знаете ли че...” присъства разказ, че „Гергьовден е и най-големият празник на ромите в България – те го наричат Ердерлез. Празнуват го не само християните сред тях, но на много места – и ромите мюсюлмани.” Описани са примери за общите елементи и различията в традициите на различните ромски групи при празнуването на Гергьовден. (с. 77)
  
• 
  Празници на други религии: Пасха от юдаисткия празничен календар (с. 82-84); Курбан-Байрам (с. 85-86)
  

• 
  Наред с класическите приказки в учебника са включени: българска приказка от Бесарабия (с. 130-133) и турска народна приказка „Главатарят, който искал да плени месечината” (с. 137-141);
  
• 
  Пример: Тълкуване на народната песен „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” (с. 148-149).
  

„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” отразява тежък период от историческата ни съдба – времето, в което българските земи са част от Османската империя. Тогава народът ни не само трябва да оцелее, но и да запази българското си съзнание, своя език, традиционния си бит и вярата на дедите си. На борбата за съхраняване на българщината са посветени много фолклорни и литературни произведения. Точно те – въплъщенията на словото – в най-висока степен опазват жива историческата памет на нашия народ. „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, преработка на големия поет Пенчо Славейков, е сред най-ярките творби, утвърждаващи непреклонния български дух.” (с. 148)

„Да запомним: Конфликтът в „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” отразява основното противопоставяне в една историческа епоха (затова и творбата се числи към фолклорните исторически песни). ... конфликтът е между непреклонния българин и чужденците насилници.” (с. 149)

Извод: В интерпретацията на тази знакова народна песен конфликтът е ситуиран в историческата среда и епоха с ясното намерение да се преодолее пренасянето на противостоянието между „българщината” и „турската вяра” в съвремието, каквато беше тенденцията в учебниците преди по-малко от две десетилетия. Противостоянието е между „българското” и „чуждото” – „чужденците – насилници”.

• 
  Пример: Коментари в учебника към народната песен „Бил се Марко с турци еничари” (с. 150-153)
  

От рубриката Да запомним: „Вече знаете, че песните за Крали Марко са съхранили памет за една историческа личност, макар че фолклорните произведения доста са се отдалечили от истината за нея. Марко е турски васал, но през столетията на потисничеството за съзнанието на поробените той се превръща в юнак над юнаците, защитаващ угнетените. Всеки художествен образ (не само този на Крали Марко) е свързан с действителността, но е и резултат на въображението, което я „поправя”.” (с. 152)

Към раздел 2. „Човекът и другите” се говори за общуването между Азът и другите личности, за диалога между човеците, между различните личности.

Раздел 5 „Човекът в българския свят” - изучават се авторите от Българското Възраждане – Паисий и История Славянобългарска, Добри Чинтулов, Каравелов, Ботев - Хайдути, Вазов (Немили Недраги, Под игото – Радини вълнения) и т.н.

Въведението към раздела маркира темите за българската народност, национално самосъзнание и самочувствие, исторически легитимирано чрез паметта за самостоятелната българска държава през Средновековието; „османското владичество” и как „обикновеният българин загубва спомена за величието на България”. „Преоткриването и възраждането на българското” през периода на възраждането: „За Българското Възраждане се оказва особено важно спасяването на народностното самосъзнание като условие за възстановяването на българската държава.” (с. 115)

Учебникът по литература на изд. „Анубис” е предимно с текстовете от литературни произведения с ограничен обем допълнителна информация, съвсем малко коментари и малко практически въпроси и задачи за учениците. Липсват авторски въведения към отделните раздели и коментари, каквито има в изданията на „Булвест 2000”. Разделите и включените автори и произведения са същите. Например, „Човекът и фантазията” също започва с Косачи на Елин Пелин и т.н.

Не е изненадващо, че в анализите на История Славянобългарска доминират коментари за „пробуждането на българския род”, възхвали на противодействието на „чуждопоклонниците и родоотстъпниците” и пр. В раздела „Човекът в българския свят” литературните произведения не са поставени в историческия контекст, липсват изобщо коментари за отношението към тогавашните и днешните турци.

Литература за шести клас. Автори: Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова. Изд. „Просвета”, 2011

Основни теми в учебния материал:

• 
  Човекът и фантазията (Косачи на Елин Пелин, Приказка без край на Михаел Енде, Щастливият принц на Оскар Уайлд);
  
• 
  Човекът и другите (Серафим на Йовков, Малкият принц на Екзюпери, Гълъбът и мравката на Андерсен) – посланията се към нравствени и етични норми в отношенията между човека и другите хора, (отношенията към различните е друга тема);
  
• 
  Човекът и реалността (Братчетата на Гаврош на Смирненски, Принцът и просякът на Марк Твен, Автобиография на Нушич);
  
• 
  Човекът и изкуството (В.Ханчев, Славеят на китайския император на Андерсен).