Bg комисия на европейските общности брюксел, 26 2008 com(2008) 119 окончателен 2007/0143 (cod) Изменено предложение за директива на европейския парламент и на съвета
Изтегляне 7.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
- (текст от значение за ЕИП)
- ДЯЛ I Ö ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДПРИЕМАНЕТО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Õ ГЛАВА I
- ÖПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И Õ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБХВАТ
6. Правоприемащи мерки Директивата възлага изпълнителни правомощия на Комисията. Случаите на възлагане на изпълнителни правомощия са изрично изброени във всеки съответен член. При упражняването на тези правомощия Комисията се подпомага от Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Решение 2004/9/ЕО на Комисията. Мерките, които трябва да бъдат приети от Комисията, ще бъдат в съответствие с процедурата по консултиране или процедурата по регулиране с контрол съгласно член 3, 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО. Правоприемащите мерки ще бъдат използвани за допълнително дефиниране на залегналите в настоящата директива принципи, за да се засили хармонизацията и сближаването на надзорните практики. Те ще бъдат развити въз основа на мандати, предоставени от Комисията на КЕЗППН, и след обсъждане от заинтересованите страни и извършване на оценка на въздействието.
2007/0143 (COD) Изменено предложение за
(ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ II) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 от него, като взеха предвид предложението на Комисията17, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет18, след консултация с Комитета на регионите19, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора20, като имат предвид, че: ò нова (1) Редица съществени промени трябва да бъдат направени в Първа директива 73/239/EИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане21, Директива 78/473/EИО на Съвета от 30 май 1978 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността22, Директива 87/344/EИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски23, Втората директива 88/357/EИО на Съвета oт 22 юни 1988 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги, и за изменение на Директива 73/239/EИО24, Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)25, Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 година относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група26, Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества27, Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането28, Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО29, и Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор30. С оглед постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени. (2) За да се улесни предприемането и осъществяването на дейности в областта на застраховането и презастраховането, е необходимо да се премахнат най-сериозните различия в законодателствата на държавите-членки относно правилата, на които трябва да отговарят застрахователните и презастрахователинте предприятия. Поради тази причина следва да се осигури правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешния пазар, като по този начин се улеснят застрахователните и презастрахователните предприятия, с централно управление в Общността, да покриват възникналите в Общността задължения и рискове. (3) В интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар следва да се установят координирани правила относно надзора над застрахователни групи и относно процедурите по реорганизацията и ликвидацията на застрахователните предприятия, с оглед защита на кредиторите. (4) Целесъобразно е някои предприятия, които предоставят застрахователни услуги, да не бъдат обхванати от установената от настоящата директива система, поради техния размер, правен статут, естеството на тяхната дейност, която е пряко свързана със системата на обществено застраховане, или поради другите специфични услуги, които предлагат. Желателно е също така да бъдат изключени определени институции в някои държави-членки, чиято дейност обхваща твърде ограничен сектор и по закон е ограничена до определена територия или определени лица. (5) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка31, Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 година приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети32, Втората директива на Съвета 84/5/ЕИО от 30 декември 1983 година33, Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета34 и Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции35 определят общите правила в областта на счетоводното отчитане, застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, финансовите инструменти и кредитните институции и предоставят определения в тези области. Целесъобразно е някои от тези определения да се прилагат за целите на настоящата Директива. (6) Предприемането на застрахователна или презастрахователна дейност следва да подлежи на предварително лицензиране. Затова е необходимо да се определят условията и процедурите както за предоставяне, така и за отказ на такъв лиценз. (7) Тъй като настоящата директива представлява важен инструмент за постигането на единния пазар, застрахователните и презастрахователните предприятия, лицензирани в техните държави-членки по произход, следва да имат право да упражняват в рамките на Общността част или всичките свои дейности посредством установяването на клонове или предоставянето на услуги. Следователно е уместно провеждането на хармонизация в необходимата и достатъчна степен за постигне на взаимно признаване на системите за издаване на лиценз и за извършване на надзор, като по този начин се извършва еднократно лицензиране, което е валидно в Общността и което позволява на държавата-членка по произход да упражнява надзор над предприятието. (8) Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане)36 определя правилата за назначаването на представители за уреждане на претенции. Тези правила следва да се прилагат за целите на настоящата директива. (9) Презастрахователните предприятия следва да ограничават предмета на дейността си до презастраховане и свързаните с него операции. Подобно изискване не следва да възпрепятства дадено презастрахователно предприятие от извършване на дейности, като предоставяне на статистически или актюерски консултации, анализ на риска или проучване за неговите клиенти. То може също да упражнява функциите и дейностите на холдингово предприятие по отношение на дейности във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета37 Във всеки случай това изискване не позволява извършването на несвързани банкови и финансови дейности. (10) Защитата на титулярите на полица изисква застрахователните и презастрахователните предприятия да отговарят на действащи изисквания за платежоспособност. В светлината на развитието на пазара настоящата система вече не е адекватна. Затова е необходимо да се въведе нова регулаторна рамка. (11) В съответствие с последното развитие в областта на управление на риска, в контекста на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции, Съвет по международните счетоводни стандарти и Международната асоциация на актюерите и във връзка с последното развитие в други финансови сектори, следва да се приеме подход, основаващ се на икономическия риск, който поражда стимули за застрахователните и презастрахователните предприятия правилно да оценяват и управляват своя риск. Следва да се засили хармонизацията, като се приемат контретни правила за оценяване на активите и пасивите, включително техническите резерви. (12) Новият режим за платежоспособност не трябва прекалено да обременява малките и средни застрахователни предприятия. (13) Основната цел на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия е адекватна защита на титулярите на полица. Другите цели на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия, като финансовата стабилност и справедливите и правилно функциониращи пазари, също следва да бъдат взети под внимание, но не трябва да отклоняват вниманието от основната цел. (14) Надзорните органи на държавите-членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното извършване на дейността от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на Общността, упражнявана по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от надзорните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството и сложността на риска, характерен за дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, независимо от значимостта на въпросното предприятие за общата финансова стабилност на пазара. (15) Надзорните органи следва да могат да получават от застрахователните и презастрахователните предприятия информацията, необходима за целите на надзора. (16) Надзорните органи на държавите-членки по произход следва да отговарят за контрола върху финансовата стабилност на застрахователните и презастрахователните предприятия. За целта те трябва да извършват редовни прегледи и оценки. (17) Капиталовото изискване за платежоспособност е първата стъпка към установяване на адекватни количествени изисквания в сектора на застраховането. Поради това надзорните органи следва да налагат изискването за добавен капитал към капиталовото изискване за платежоспособност само при строго определение изключения, установени в резултат на процеса на надзорен преглед. Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност има за цел да отразява рисковия профил на повечето застрахователни и презастарахователни предприятия. Възможно е обаче в някои случаи стандартният подход да не отразява адекватно силно специфичния рисков профил на дадено предприятие. Когато подобно отклонение от рисковия профил на дадено предприятие е значително и разработването на частичен или цялостен вътрешен модел е неефективно, добавеният капитал може да има постоянен характер. В случай на значителни слабости в цялостния или частичния вътрешен модел, или значителни управленски пропуски, надзорните органи следва да гарантират, че съответното предприятие полага всички усилия за коригиране на слабостите, които са довели до налагане на изискването за добавен капитал. (18) Някои рискове могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания за управлението вместо чрез количествени изисквания, залегнали в капиталовото изискване за платежоспособност. Затова ефективната система на управление играе важна роля за адекватното управление на застрахователното предприятие и за регулаторната система. (19) Всички застрахователни и презастрахователни предприятия следва, като неразделна част от дейността си, редовно да оценяват общите си нужди по отношение на платежоспособност с оглед на техния специфичен рисков профил. Резултатите от тази оценка следва да бъдат докладвани на надзорните органи като част от информацията, която се представя за целите на надзора. (20) За да се гарантира ефективният контрол върху възложени на външен изпълнител дейности, от съществено значение е надзорните органи на застрахователното или презастрахователното предприятие, възложило дейността на външен изпълнител, да имат достъп до цялата значима информация, съхранявана от подизпълнителя, независимо дали той е регулиран или нерегулиран правен субект, както и правото да извършват проверки на място. За да се отчете развитието на пазара и да се гарантира, че условията за възлагането на външен изпълнител са спазени, надзорните органи следва да бъдат информирани за това преди възлагане на значими дейности. Тези изисквания отчитат работата на Общия форум и отговарят на настоящите правила и практики в банковия сектор и на Директивата за пазарите за финансови инструменти и нейното прилагане по отношение на кредитните институции. (21) С оглед гарантирането на прозрачност застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват поне веднъж годишно важна информация относно тяхната платежоспособност и финансово състояние. Те трябва да могат да оповестяват допълнителна информация на доброволна основа. (22) Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между надзорните органи и властите, или институциите, които въз основа на функциите си, подпомагат заздравяването на стабилността на финансовата система. Поради това е необходимо да се определят условията, при които се разрешава гореспоменатият обмен на информация. Освен това, в случаите когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на надзорните органи, същите трябва да могат, когато е уместно, да обвързват даването на съгласие със спазването на строги изисквания. (23) Необходимо е да се насърчава сближаването в областта на надзора както по отношение на средствата за надзор, така и на надзорните практики. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2004/6/ЕО38 на Комисията трябва да играе важна роля в това отношение и да докладва редовно относно постигнатия напредък. (24) За да се намали административната тежест и да се избегне дублиране на задачите, надзорните органи и националните статистически органи следва да си сътрудничат и да обменят информация. (25) С цел засилване на надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия и защитата на титулярите на полици, задължителните одитори по смисъла на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета39 следва да бъдат задължени незабавно да докладват всякакви факти, които могат да имат сериозно въздействие върху финансовата състояние или административната организация на застрахователното или презстрахователното предприятие. (26) Застрахователни предприятия, извършващи дейности в областта както на животозастраховането, така и на общото застраховане, следва да управляват тези дейности разделено, с цел защита интересите на титулярите на полици. По-специално тези предприятия следва да подлежат на същите капиталови изисквания като тези, приложими за подобна застрахователна група, състояща се от животозастрахователно предприятие и общо застрахователно предприятие, като се вземе предвид засиленото прехвърляне на капитал при предприятия със смесена застрахователна дейност. (27) Оценката на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се основава на ясни икономически принципи и да използва оптимално предоставената от финансовите пазари информация, както и общодостъпна информация за техническите застрахователни рискове. (28) Оценъчните стандарти за целите на надзора следва да отговарят, доколкото е възможно, на развитието в областта на международното счетоводство, за да се ограничи административната тежест върху застрахователните или презастрахователните предприятия. (29) В съответствие с този подход, капиталовите изисквания следва да обхващат собствените средства, независимо дали са отчетени като балансова или задбалансова позиции. След като всички финансови ресурси не осигуряват пълно покриване на загубите в случай на ликвидация и при нормално функциониране, позициите на собствените ресурси следва да бъдат класифицирани съгласно качествените критерии и допустимият размер на собствените стредства за покриване на капиталовите изисквания следва да бъде съответно намален. Приложимите към позициите на собствените средства ограничения следва да се прилагат само за определяне на платежоспособността на застрахователните и презастрахователни предприятия и не трябва допълнително да ограничават свободата на тези предприятие по отношение на вътрешното им капиталово управление. (30) С оглед да се позволи на застрахователните и презастрахователните предприятие да изпълнят задълженията си към титулярите на полици и бенефициентите, държавите-членки следва да изискват от тези предприятия да поддържат адекватни технически резерви. Изчисляването на тези технически резерви следва да се хармонизира в рамките на Общността, за де се постигне по добра съпоставимост и прозрачност. (31) Изчисляването на техническите резерви следва да отговаря на оценяването на активите и други пасиви, на състоянието на пазара и да съответства на международното развитие в областта на счетоводството и надзора. (32) Размерът на техническите резерви следва да отразява характеристиките на съответния застрахователен портфейл. Специфична за предприятието информация следва да се използва при изчисления на техническите резерви само дотолкова, доколкото тази информация позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на съответния застрахователен портфейл. (33) Необходимо е очакваната настояща стойност на застрахователните задължения да се изчислява на базата на текуща и достоверна информация и реалистични допускания, като се вземат предвид финансовите гаранции и опции в застрахователните и презастрахователните договори, за да се достигне до икономическата оценка на застрахователните или презастрахователните задължения. Следва да се изисква използването на ефективни и хармонизирани актюернски техники. (34) С цел да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на техническите резерви. (35) Надзорният режим следва да предвиди изискване за отчитане на риска, което се основава на бъдещо изчисляване, за да се гарантира прецизна и навременна намеса от страна на надзорните органи (капиталово изискване за платежоспособност) и минимално ниво на сигурност, под което не следва да пада размерът на финансовите ресурси (минимално капиталово изискване). Двете капиталови изисквания следва да се хармонизират в рамките на Общността, за да се постигне еднакво ниво на защита на титулярите на полици. (36) Капиталовото изискване за платежоспособност следва да включва такова равнище на допустими собствени средства, което да позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да покриват значителни загуби и да дава основателна гаранция на титулярите на полици и бенефициентите, че тези плащания ще бъдат направени, когато бъдат изискуеми. (37) С цел да се насърчава доброто управление на риск и да се постигне съответствие между регулаторните капиталови изисквания и практиките в отрасъла, капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде определено като икономическия капитал, с който трябва да разполагат застрахователните и презастрахователните предприятия, за да гарантират, че фалит може да се случи само веднъж на двеста години. Икономическият капитал следва да бъде изчислен на базата на истинския рисков профил на тези предприятия, като се вземе предвид въздействието на възможни техники за смекчаване на риска, както и ефектите от диверсификация. (38) Следва да се приеме разпоредба за установяване на стандартна формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, за да се позволи на всички застрахователни и презастрахователни предприятия да оценяват своя икономически капитал. За структурата на стандартната формула следва да се възприеме модулен подход, което означава, че на първо място трябва да бъде оценена индивидуалната експозиция на всяка категория риск, а на второ място — съвкупната експозиция. Следва да бъде разрешено използването на специфични за предприятието параметри, ако това позволява по-добре да бъде отразен истинският профил на застрахователния риск на предприятието, при условие че такива параметри са получени чрез използването на стандартизирана методология. (39) За да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула. (40) Съгласно рисково ориентирания подход за капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде възможно при определени обстоятелства, вместо стандартната формула да се използват частични или цялостни вътрешни модели за изчисляване на това изискване. С цел титулярите на полици и бенефициентите да бъдат еднакво защитени, подобни вътрешни модели следва предварително да бъдат одобрени въз основа на хармонизираните процедури и стандарти. (41) Принципно новият подход, основаващ се на риска, не включва концепцията за количествени ограничения на инвестициите и критерии за допустимост на активите. Следва обаче да е възможно включването на инвестиционните ограничения и критериите за допустимост на активите, за да се регулират рискове, които не са адекватно отразени от под-модулите на стандартната формула. (42) Когато размерът на допустимите основени собствени средства спадне под минималното капиталово изискване, лицензът на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде отнет, ако тези предприятия не са в състояние в кратък срок да възстановят размера на допустимите основни собствени средства до нивото на минималното капиталово изискване. (43) Необходимо е минималното капиталово изискване да се изчислява съгласно проста формула на базата на данни, които да подлежат на одитиране. (44) Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да разполагат с активи от необходимото качество, за да покрият своите общи финансови изисквания. Всички инвестиции, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, следва да се управляват съгласно „принципа на консервативност“. (45) Държавите–членки не следва да изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да инвестират активите си в конкретни категории активи, тъй като такова изискване би могло да бъде несъвместимо с либерализирането на движението на капитали съгласно член 56 от Договора. (46) Необходимо е да се забранят разпоредби, които позволяват на държавите-членки да изискват даването в залог на активи за покритие на техническите резерви на застрахователно и презастрахователно предприятие, независимо от формата на това изискване, когато застрахователят е презастрахован от застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз съгласно настоящата директива, или от предприятие на трета страна, ако надзорният режим на тази трета страна се счита за еквивалентен. (47) Досега правната рамка не предоставя нито подробни критерии за предварителна оценка на предложено придобиване, нито процедура за тяхното прилагане. Затова е необходимо изясняване на критериите и процеса на предварителна оценка, за да се осигурят необходимата правна сигурност, яснота и предсказуемост по отношение на процеса на оценяване и на резултатите от него. Директива 2007/44/ЕО въвежда тези критерии и процедури. По отношение на застраховането и презастраховането тези разпоредби следва да се кодифицират и интегрират в настоящата директива. (48) Затова хармонизирането на тези процедури и предварителни оценки в рамките на Общността е от ключово значение. Разпоредбите за квалифицирано участие обаче не трябва да възпрепятстват държавите-членки да изискват от надзорните органи да бъдат информирани относно придобивания на участия под определените в тези разпоредби прагове, при условие че за тази цел една държава-членка налага не повече от един допълнителен праг под 10 %. Разпоредбата не следва да възпрепятства и надзорните органи да установят общи насоки за това в кои случаи ще се смята, че такива участия водят до упражняване на значително влияние. (49) С оглед на нарастващата мобилност на европейските граждани, все по-често застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства се предлага на трансгранична основа. С оглед осигуряване на продължаващото добро функциониране на системата "Зелена карта" и на споразуменията между националните бюра на автомобилните застрахователи, е целесъобразно държавите-членки да могат да изискват застрахователните предприятия, предоставящи застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на тяхна територия посредством режима на представяне на услуги, да се включат и да участват във финансирането на националното бюро, както и в гаранционния фонд, създаден от съответната държава-челнка. Държавата-членка, в която се предоставят услугите, следва да изисква от предприятията, които предлагат застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да назначи представители на нейна територия, които да събират цялата необходима информация по отношението на искове и да представляват съответното предприятие. (50) В рамките на вътрешния пазар в интерес на титулярите на полици е те да имат достъп до най-широк спектър от съществуващи в Общността застрахователни продукти. Държавата-членка, където е поето задължението, или държавата-членка, където е разположен рискът, трябва да гарантира, че не съществуват пречки за свободното въвеждане на пазара, в рамките на нейната територия, на всички застрахователни продукти, предлагани за продажба в Общността, доколкото те не противоречат на действащите законови разпоредби за защита на общия интерес в държавата-членка и доколкото общият интерес не е защитен от правилата на държавата-членка по произход. (51) Следва да бъде приета разпоредба за създаването система от санкции, които да бъдат налагани, когато дадено застрахователно предприятие в държавата–членка, в която е поето задължението или е разположен рискът, не спазва приложимите разпоредби за защита на общия интерес. (52) В условията на вътрешен застрахователен пазар клиентът разполага с по-голям и разнообразен избор от договори. За да могат клиентите да извлекат максимална полза от това разнообразие и от увеличената конкуренция, преди сключването на договора и по време на неговия срок те трябва да имат достъп до цялата необходима информация, която им позволява да изберат договора, който най-пълно удовлетворява нужди им. (53) Предприятие, което предлага договори за оказване на помощ, трябва да притежава необходимите средства, за да предоставя в рамките на подходящ период от време обезщетенията в натура, които предлага. Следва да се предвидят специални разпоредби за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност и абсолютната долна граница на минималните капиталови изисквания, които подобно предприятие трябва да притежава. (54) Ефективното упражняване в рамките на Общността на съзастрахователни дейности, които поради тяхното естество и размер, е вероятно да бъдат покрити от международно съзастраховане, следва да се улесни чрез минимално хармонизиране, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и неравното третиране. В този контекст, водещите застрахователни предприятие следва да оценяват искове и да определят размера на техническите резерви. Освен това, следва да се предвиди специално сътрудничество в областта на съзастрахователната дейност в Общността както между надзорните органи в държавите-членки, така и между тези органи и Комисията. (55) В интерес на защита на застрахованите лица следа да бъде хармонизирано националното законодателство относно застраховки за съдебни разноски. Всеки конфликт на интереси, произтичащ най-вече от факта, че застрахователното предприятие застрахова друго лице или застрахова лице по отношение както на правни разноски, така и на друг клас застраховки, следва да бъде избегнат или да може да бъде разрешен. За тази цел съществуват различни начини за постигане на подходяща степен на защита за титулярите на полица. Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за съдебни разноски следа да бъде защитен чрез равностойни гаранции. (56) Конфликти между застрахователни предприятия, покриващи съдебни разноски, и застраховани лица следва да се разрешават по възможно най-справедливия и бърз начин. Поради това е целесъобразно държавите-членки да предвидят арбитражна процедура или процедура, която осигурява равностойни гаранции. (57) В някои държави-членки частното или доброволно здравно застраховане заменя частично или напълно здравното покритие, предоставено от системите за социално осигуряване. Специфичният характер на такава здравна застраховка я разграничава от други класове застраховки за вреди и животозастраховане, тъй като е необходимо да се осигури на титулярите на полици ефективен достъп до частно здравно покритие или здравно покритие на доброволна основа, независимо от тяхната възраст или рисков профил. Като се има предвид характерът и социалните последици от здравно застрахователните договори, надзорните органи на държавата-членка, където е разположен рискът, следва да изискват общите и специалните условия на полицата в случай на частно или доброволно здравно застраховане да бъдат редовно оповестявани, с цел да се провери дали такива договори заменят частично или напълно здравното покритие, осигурено от системата за социално осигуряване. Тази проверка не трябва да бъде предварително условие за въвеждането на пазара на продуктите. (58) За целта някои държави-членки са приели специфични законови разпоредби. С цел защита на общия интерес е възможно да се приемат или запазят такива законови разпоредби, доколкото те не ограничават неоснователно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, при условие че такива разпоредби се прилагат по еднакъв начин. Тези законови разпоредби могат да се различават по естество според условията във всяка държава-членка. Защитата на общия интерес може също да бъде постигната, като се изисква от предприятията, предлагащи частна здравна застраховка или доброволна здравна застраховка, да предлагат стандартни полици в съответствие с покритието, осигурено от законовите схеми за социално осигуряване, при премийна ставка равна или под установен максимум, както и да участват в схеми за компенсиране на загуби. Възможно е също да се изисква техническата основа на частната здравна застраховка или доброволната здравна застраховка да бъде сходна с тази на животозастраховането. (59) Приемащите държави-членки следва да могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на тяхна територия задължителни застраховки срещу трудова злополука на свой риск, да спазва специфичните разпоредби, постановени в националното му законодателство за такива застраховки. Такова изискване обаче не следва да се прилага към разпоредбите, отнасящи се до финансовия надзор, които са от изключителната отговорност на държавата-членка по произход. (60) Държавите-членки, които не са предмет на Регламент Рим І, следва да прилагат разпоредбите на този регламента, за да определят приложимото законодателство към застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от регламента. (61) Следва да се приемат подходящи правила за носителите със специална цел, които поемат риск от застрахователни и презастрахователни предприятия, без да са застрахователно и презастрахователно предприятие. Сумите, които подлежат на възстановяване от носители със специална цел, следва да се разглеждат като суми, които се приспадат по силата на договори за презастраховане или ретроцесия. (62) Поради особеното естество на презастраховане с ограничено поемане на риск държавите-членки следва да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, сключващи договори за презастраховане с ограничено поемане на риск или осъществяващи дейности по презастраховане с ограничено поемане на риск, могат правилно да определят, измерват и контролират свързаните с този вид договори и дейности рискове. (63) За да се вземат предвид международните аспекти на презастраховането, следва да се предвиди разпоредба, която да позволява сключването на международни споразумения с трети страни, целящи дефинирането на средствата за надзор на презастрахователни предприятия, които извършват дейност на територията на всяка договаряща се страна. Освен това следва да се предвиди гъвкава процедура, която да направи възможно да се оцени сходството на застрахователните режими на трети страни с тези на Общността, за да се подобри либерализацията на презастрахователните услуги в тези трети страни чрез установяване или трансгранично предоставяне на услуги. (64) Мерките за надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от застрахователна група, трябва да позволяват на органите, извършващи надзор върху застрахователно или презастрахователно предприятие, да направят по-точна преценка за финансовото му състояние. (65) Надзорът върху такава група следва да обхваща, в необходимата степен, застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност. Настоящата директива обаче по никакъв начин не следва да задължава държавите-членки да упражняват надзор върху тези предприятия, взети поотделно. (66) Докато надзорът върху отделни застрахователни и презастрахователни предприятия остава основния принцип на застрахователния надзор, следва да се определи кои предприятия попадат под обхвата на надзора на ниво група. (67) Във всеки случай групов надзор следва да се упражнява на ниво основното предприятие, което е част от групата, установено в Общността. Държавите-членки следва обаче, ако считат за необходимо, да позволят на надзорните органи да прилагат групов надзор на ограничен брой по-ниски нива. (68) Необходимо е платежоспособността да се изчислява на ниво група за застрахователни и презастрахователни предприятия, образуващи група. (69) Принадлежащите към група застрахователни и презастрахователни предприятия следва да могат да кандидатстват за разрешение да прилагат вътрешен модел за изчисляване на платежоспособността както на равнище група, така е на индивидуално равнище. (70) Необходимо е да се гарантира, че собствените средства са правилно разпределени в рамките на групата и, когато се наложи, може да се използват за защита на титулярите на полици и бенефициентите. За целта застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат достатъчни собствени средства, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност, освен ако титулярите на полици и бенефициентите могат да бъдат ефективно защитени по друг начин. На застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да бъде разрешено да покриват, при точно определени обстоятелства, капиталовото изискване за платежоспособност с подкрепата на групата, заявена от предприятието-майка . За да прецени необходимостта от възможна бъдеща промяна на режима на груповата подкрепа и да подготви тази промяна, Комисията ще трябва да изготви доклад за правилата на държавите–членки и практиката на надзорните органи в тази област. (71) Платежоспособността на дъщерно застрахователно или на презастрахователно предприятие, на застрахователен холдинг или на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна може да бъде повлияна от финансовите средства на групата, на която това дъщерно предприятие е член, както и от разпределението на тези средства в рамките на групата. Надзорните органи трябва да разполагат със средства за упражняване на надзор върху групата и за предприемане на подходящи мерки на ниво на застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена. (72) Концентрацията на риска и операциите между членовете на група могат да засегнат финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие. Надзорните органи трябва да бъдат в състояние да упражняват общ надзор върху някои видове подобни концентрации на риск и сделките в рамките на групата и да предприемат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена. (73) Застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат подходящи системи за управление, които да подлежат на надзорен преглед. (74) Всички застрахователни или презастрахователни групи, които подлежат на групов надзор, трябва да имат орган за надзор над групата, посочен измежду съответните надзорни органи. Правата и задълженията на органа за надзор над групата следва да включват подходяща координация и правомощия за вземане на решения. Органите, участващи в надзора на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от една и съща група, следва да сключват споразумения за сътрудничество. (75) Органите по надзора следва да имат достъп до цялата информация, необходима за упражняването на надзор над групата. Следва да бъде установено сътрудничество между органите, отговорни за надзора върху застрахователните предприятия, както и между тези органи и надзорните органи върху предприятия, извършващи дейност в други финансови сектори. (76) Застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група, чието главно предприятие е извън Общността, трябва да бъдат подложени на еквивалентен и подходящ надзор на ниво група. За тази цел е необходимо да се осигури прозрачност на правилата и обмена, при всички съществени обстоятелства, на информация с органите на третите страни. (77) Тъй като националните законодателства по отношение на реорганизационните мерки и на процедурите по ликвидация не са хармонизирани, е целесъобразно в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на реорганизационните мерки и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, както и необходимото сътрудничество, като се има предвид нуждата от единство, универсалност, координация и публичност на тези мерки, както и еднаквото третиране и защита на застрахователните кредитори. (78) Следва да се гарантира, че мерките за реорганизация, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, оказват пълно въздействие в цялата Общност. Резулатите от тези мерки за реорганизация обаче, както и процедурите за ликвидация по отношение на трети страни, не трябва да бъдат повлияни. (79) Следва да се прави разлика между компетентните органи за целите на мерките за реорганизация и процедурите за ликвидация, и надзорните органи на застрахователните дружества. (80) Дефиницията „клон на предприятие“, за целите на несъстоятелността, следва съгласно съществуващите принципи на несъстоятелност да отчита юридическата правосубектност на застрахователното предприятие. Законодателството на държавата-членка по произход следва да определи по какъв начин се третират по време на ликвидацията на застрахователно предприятие активите и пасивите, държани от независими лица, разполагащи с постоянни права да действат като агенти на застрахователното предприятие. (81) Следва да се приемат условията, при които процедури за ликвидация, които не се основават на несъстоятелност и които включват ред за приоритетно плащане на застрахователни искове, попадат в обхвата на настоящата директива. Искове на заетите лица в застрахователното предприятие, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, следва да могат да бъдат суброгирани чрез национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани искове следва да бъдат уредени от законодателството на държавата-членка по произход (lex concursus). (82) Мерките по реорганизиране не изключват откриването на процедура по ликвидация. Процедури по ликвидация трябва да могат да бъдат откривани в отсъствието или след приемането на мерки за реорганизаране и да бъдат впоследствие прекратени със споразумение или с други сходни мерки, включително реорганизационни мерки. (83) Само компетентните органи на държавата-членка по произход трябва да бъдат оправомощени да вземат решения по отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества. Тези решения следва да пораждат действие в цялата Общност и да бъдат признати от всички държави-членки. Решенията следва да бъдат публикувани съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход и в Официален вестник на Европейския съюз. Информацията следва да бъде достъпна за кредиторите с местопребиваване в Общността, които следва да имат правото да отправят искове и да представят съображения. (84) Всички активи и пасиви на застрахователното предприятие следва да се вземат предвид при процедурите по ликвидация. (85) Всички условия за откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход. (86) С цел да се осигури координирано действие сред държавите-членки, надзорните органи на държавата-членка по произход и тези от всички други държави-членки, следва да бъдат незабавно информирани за откриването на процедура по ликвидация. (87) От съществено значение е застрахованите лица, титулярите на полици, бенефициентите, както и всяка потърпевша страна, разполагащи с право на пряк иск срещу застрахователното предприятие за вземания, вследствие на застрахователни действия, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация, като е ясно, че тази защита не следва да се разпростира върху искове, които не са резултат от задължения по застрахователни договори или по застрахователни операции, а са в областта на гражданската отговорност за действия на даден агент в рамките на преговори за които, по силата на закона, който се прилага за договора или за застрахователната операция, той не е лично отговорен по договора или по конкретната застрахователна операция. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да имат възможност да избират между равностойни методи, за да гарантират специално третиране на застрахователни кредитори, като никой от тези методи не възпрепятства държава-членка да установи приоритетен ред сред различните категории застрахователни искове. Освен това, следва да се постигне подходящо равновесие между защитата на застрахователните кредитори и други привилегировани кредитори, защитени от законодателството на съответната държава-членка. (88) Откриването на процедури по ликвидация следва да включва отнемането на издадения на застрахователното предприятие лиценз за упражняване на дейност, освен ако този лиценз вече не е отнет. (89) При процедури за ликвидация кредиторите следва да имат право да предявят иск или да представят писмените си съображения. Исковете на кредиторите, с местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните искове, представени в държавата-членка по произход, без дискриминация, основаваща се на националност или местопребиваване. (90) С цел защита на основателните очаквания и на сигурността на някои операции в държавите-членки, различни от държавата-членка по произход, е необходимо да се определи законодателството, приложимо по отношение на въздействието, което мерките за реорганизация и процедурите по ликвидация оказват върху висящи съдебни производства и върху отделни съдебни изпълнения по силата на тези съдебни производства. (91) В съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията40 следва да се приемат мерките, необходими за прилагането на настоящата директива. По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да приема мерки относно адаптирането на приложенията, както и мерки, уточняващи надзорните правомощия и действия, които трябва да бъдат предприети, и постановяващи подробни изисквания в области като система за управление, публично оповестяване, критерии за оценяване по отношение на квалифицирани дялови участия, изчисляване на техническите резерви и капиталовите изисквания, инвестиционни правила и надзора върху група. Тъй като тези мерки имат широк обхват и имат за цел да изменят несъществени елементи от настоящата директива и да я допълнят, като добавят нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол съгласно член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (92) Тъй като набелязаните в настоящата директива цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради техния обхват и въздействие могат по-добре да бъдат постигнати на равнище на Общността, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (93) Разпоредбите на Директива 64/225/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията41, Директива 73/240/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане42, Дирекитва 76/580/ЕИО на Съвета от 29 юни 1976 година за изменение на Директива 73/239/EИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане43 и Директива 84/641/EИО на Съвета от 10 декември 1984 година за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, Първата директива (73/239/EИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане44, са остарели и следва да бъдат отменени. (94) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви. (95) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение VI, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ДЯЛ I ÖОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДПРИЕМАНЕТО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Õ ГЛАВА I ÖПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И Õ ОПРЕДЕЛЕНИЯ Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 7.95 Mb. Сподели с приятели:
|