Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

1. долна граница – започва при пресичане на страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и продължава до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и продължава покрай страничната граница на участъка за безопасност, успоредно на осевата линия на зоната FATO;

2. горна граница – разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност; когато не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност, продължава на определена височина над долната граница.

(2) Надморската височина на точка от долната граница се определя, както следва:

1. покрай страничната граница на повърхността на подхода за кацане е равна на надморската височина на повърхността на подхода за кацане в тази точка;

2. по протежение на участъка за безопасност и равно на надморската височина на осовата линия на зоната FATO срещу тази точка. Преходната повърхност покрай участъка за безопасност е криволинейна при криволинеен профил на зоната FATO или е равнина при праволинеен профил на зоната FATO.

(3) Линията на пресичане на преходната повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност или с вътрешната граница, ако не се предвижда вътрешна хоризонтална повърхност, е също криволинейна или праволинейна в зависимост от профила на зоната FATO.

(4) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикалната равнина, която е под прав ъгъл към осевата линия на зоната FATO.

(2) Вътрешната хоризонтална повърхност е разположена в хоризонталната равнина над зоната FATO и прилежащите към нея участъци и има форма на кръг.

(2) Относителната височина на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от изходната надморска височина, определена за целта.

1. долна граница – съвпада с границата на вътрешната хоризонтална повърхност или с горната граница на преходната повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност;

2. горна граница – разположена е на определената височина над вътрешната хоризонтална повърхност или над надморската височина на най-долния край на зоната FATO, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

(2) Наклонът на коническата повърхност се измерва над хоризонталната равнина.

1. вътрешна граница с дължина, равна на минималната определена широчина на зоната FATO и участъка за безопасност, перпендикулярна на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално до външната граница на УБ или участъка, свободен от препятствия на ветолетно летище.

2. две странични граници, започващи на края на вътрешната граница и отклоняващи се равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, в която минава осевата линия на зоната FATO;

3. външна граница, перпендикулярна на осевата линия на зоната за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално на определената височина над зоната FATO.

(2) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на УБ в точката на вътрешната граница, през която минава осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане, но в случаите, когато е предвиден участък, свободен от препятствия на вертолетно летище, тази надморска височина е равна на най-високата точка на повърхността на земята, намираща се на продължението на осевата линия на участъка, свободен от препятствия на ветолетно летище.

(3) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане е праволинейна, наклонът й се измерва във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на тази повърхност.

(4) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане включва участък за изпълнение на завой, тази повърхност се явява сложна повърхност, съдържаща нормали, лежащи в хоризонталната равнина и спуснати към осевата й линия.

(5) Наклонът на тази осева линия е аналогичен на наклона на повърхността за набиране височина при излитане по праволинейна траектория.

(6) Участъкът от повърхността, разположен между вътрешната граница и линията на височина 30 m над вътрешната граница, е праволинеен.

(7) Отклоненията по посока на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане се пресмятат така, че да не се създава необходимост от завой с радиус по-малък от 270 m.

(8) На вертолетни летища, използвани от вертолети с летателно- технически характеристики от II и III клас, траекториите на излитане се избират така, че да позволяват безопасно изпълнение на принудителни кацания или на кацания с един неработещ двигател и да се намали до минимум рискът от нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или на повреди на имуществото.

(9) Фактори, определящи годността на ползване на такива зони, са типът на критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище и условията на заобикалящата го среда.

(2) В случай, когато FATO е с размер по-малък от 1 D, то изходната точка е необходимо да се намира на не по-малко от 0,5 D от центъра на FATO.

(2) На палубните вертолетни площадки секторът, свободен от препятствия се състои от два компонента, един над и един под нивото на палубната вертолетна площадка (Виж Фиг. 43), както следва:

1. Над нивото на палубната вертолетна площадка: Повърхността следва да бъде хоризонтална равнина на едно ниво с равнището на повърхността на палубната вертолетна площадка, отговаряща на дъга от поне 210°, с връх, намиращ се на периферията на ориентировъчния кръг D, простираща се навън до разстояние, което ще позволи безпрепятствен достъп за излитане, подходящ за вертолета, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

2. Под нивото на палубната вертолетна площадка: В рамките на (минималната) 210° дъга, повърхността следва допълнително да се простира надолу от ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) под равнището на палубната вертолетна площадка до водното ниво с дъга не по-малка от 180°, преминаваща през центъра на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) и навън до разстояние, което ще осигури безопасна дистанция от препятствията под палубната вертолетна площадка в случай на отказ на двигател за типа вертолети, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(3) Посочените в ал. 2, т. 1 и т. 2 два сектора свободни от препятствия, за вертолети опериращи с летателно-технически характеристики II – III клас, се разпространяват по хоризонтала на такова разстояние от палубната вертолетна площадка, което отговаря на способностите за опериране при един недействуващ двигател на типа вертолети, които ще се използват.

Фиг. 43. Сектор, свободен от препятствия, на палубна вертолетна площадка

(2) Когато има препятствия, които е необходимо да се намират на повърхността на палубни вертолетни площадки, може да има сектор на ограничени препятствия.

1. изпълняваните при кацане маневри за висене или кацане;

2. изпълняваните при излитане маневри;

3. типа на подхода за кацане.

(2) В случаите, при които излитането и кацането се осъществяват в двете посоки на зоната FATO, функциите на някои от повърхностите могат да загубят своето значение във връзка с по-големите изисквания, налагани от друга разположена по-долу повърхност.

Раздел II

Вертолетни летища на равнището на повърхността

Чл. 575. (1) За вертолетни летища на равнището на повърхността, оборудвани за точен подход за кацане, повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO са:

1. повърхност за набор на височина при излитане;

2. повърхност за захождане за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност.

(2) Повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, са:

1. повърхност за набиране височина при излитане;

2. повърхност за подхода за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

Фиг. 44. Повърхност на подхода за кацане и набиране на височина при излитане (необорудвана зона FATO).

Фиг. 48. Повърхнина на подхода за кацане на FATO, оборудвана за неточен подход за кацане

Фиг. 51. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетно летище странично разположено на палубата на кораб обособено /построено/ впоследствиес общо предназначение, разположена в страничната част на плавателното средство

1. за набиране височина при излитане;

2. за подхода за кацане.

(4) За зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности на ограничаване на препятствията:

1. вътрешна хоризонтална повърхност;

2. конична повърхност.

(5) За случаите по ал. 4 е възможно да не се изисква вътрешна хоризонтална повърхност, ако неточният подход за кацане по права е осигурен в двата края.

(6) Наклоните на повърхностите се установяват не по-големи, а другите им величини - не по-малки от стойностите, посочени в табл. 20 - 23, и се разполагат, както е показано на фиг. 47 - 51.

(7) Не се допуска изграждане на нови обекти или увеличаване на размерите на съществуващи вече обекти над които и да са повърхнини, посочени в ал. 1 – ал. 5, освен когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че новият обект или обектът след увеличаване на размерите ще бъде засенчен от друг съществуващ неподвижен обект.

(8) Обектите, по-високи от препятствията, посочени в ал. 1 – 5, се отстраняват, с изключение на случаите, когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че даден обект се засенчва от съществуващ неподвижен обект или в резултат на авиационно изследване е определено, че наличието на този обект няма да понижи равнището на безопасност на полетите или сериозно да повлияе на периодичността на полетите на вертолетите.

(9) Използването на повърхнините по чл. 564 за набиране височина при излитане по криволинейна траектория може да реши частично проблемите, създавани от обекти, „пробождащи” повърхнините.

(10) На вертолетни летища на равнището на повърхността се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отдалечени една от друга най-малко на 150º.

(11) Броят и ориентацията на повърхнините за набиране височина при излитане и подход за кацане са такива, че коефициентът на ползване на вертолетното летище е най-малко 95 на сто за вертолети, за обслужване на които е предназначено даденото летище.
Раздел III

Вертолетни летища, издигнати над земната повърхност

Чл. 576. (1) Изискванията към повърхнините за ограничаване на препятствията за вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, съответстват на чл. 575, ал. 1 – 9 за вертолетни летища на равнището на повърхността.

(2) За вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отместени една от друга най-малко на 150º.

Таблица 20

РАЗМЕРИ И НАКЛОНИ НА ПОВЪРХНОСТИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА

НЕОБОРУДВАНА ЗОНА FATO И ЗОНА FATO ЗА НЕТОЧЕН ПОДХОД ЗА КАЦАНЕ

Повърхност и размери	Необорудвана зона FATO (визуални условия)				Зона FATO за неточен подход
	Класове на летателно-техническите характеристики на вертолетите				за кацане (подход кацане по прибори)
		1	2	3
Повърхност на подхода за кацане
Широчина на вътрешната граница Разположение на вътрешната граница	Широчина на участъка за безопасност Граница				Широчина на участъка за безопасност Граница
Първи сектор
Отклонение	денем	10 %	10 %	10 %	16%
	нощем	15 %	15 %	15 %
Дължина	денем	245 mа	245 mа	245 mа	2500 m
	нощем	245 mа	245 mа	245 mа
Външна широчина	денем	49 mб	49 mб	49 mб	890 m
	нощем	73,5 mб	73,5 mб	73,5 mб
Наклон (максимален)		8 %a	8 %a	8 %a	3,33 %
Втори сектор
Отклонение	денем	10 %	10 %	10 %	-
	Нощем	15 %	15 %	15 %
Дължина	денем	в	в	в	-
	нощем	в	в	в
Външна широчина	денем	г	г	г	-
	нощем	г	г	г
Наклон (максимален)		12,5 %	12,5 %	12,5 %	-
Трети сектор
Отклонение		успоредно	успоредно	успоредно	-
Дължина	денем	д	д	д	-
	нощем	д	д	д	-
Външна широчина	денем	г	г	г	-
	нощем	г	г	г	-
Наклон (максимален)		15 %	15 %	15 %	-
Вътрешна хоризонтална
Височина		-	-	-	45 m
Радиус		-	-	-	2000 m
Конична
Наклон		-	-	-	5%
Височина		-	-	-	55 m
Преходна
Наклон		-	-	-	20 %
Височина		-	-	-	45 m

*а Наклонът и дължината дават възможност на вертолетите да извършват забавяне за кацане, спазвайки правилата за „заобикаляне” на критичните зони.

*б Към тази величина се прибавя широчината на вътрешната граница.

*в Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която отклонението осигурява широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на дневни полети и на 10 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на нощни полети.

*г Общата широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при дневни полети, или общата широчина, равна на 10 пъти диаметъра на носещия винт при нощни полети.

*д Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която повърхнината на подхода за кацане достига относителна височина 150 m над надморската височина на вътрешната граница.

Таблица 21

РАЗМЕРИ И НАКЛОНИ НА ПОВЪРХНОСТИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА

ОБОРУДВАНА ЗОНА FATO (ЗА ТОЧЕН ПОДХОД ЗА КАЦАНЕ)

	Подход за кацане под ъгъл от 3º Височина над зоната FATO				подход за кацане под ъгъл от 6º Височина над зоната FATO
Повърхнина и размери	90 m	60 m	45 m	30 m	90 m	60 m	45 m	30 m
Повърхнина на захождане за кацане
Дължина на вътрешната граница	90 m	90 m	90 m	90 m	90 m	90 m	90 m	90 m
Разстояние от края на FATO	60 m	60 m	60 m	60 m	60 m	60 m	60 m	60 m
Отклонението на всяка страна до височината над FATO	25%	25%	25%	25%	25%	25%	25%	25%
Разстояние до височината над FATO	1745 m	1163 m	872 m	581 m	870 m	580 m	435 m	290 m
Широчина на височината над FATO	962 m	671 m	526 m	380 m	521 m	380 m	307,5 m	235 m
Отклонение до успоредния сектор	15%	15%	15%	15%	15%	15%	15%	15%
Разстояние до успоредния сектор	2793 m	3763 m	4246 m	4733 m	4250 m	4733 m	4975 m	5217 m
Широчина на успоредния сектор	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m
Разстояние до външната граница	5462 m	5074 m	4882 m	4686 m	3380 m	3187 m	3090 m	2993 m
Широчина на външната граница	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m	1800 m
Наклон на първия сектор	2,5% (1:40)	2,5% (1:40)	2,5% (1:40)	2,5% (1:40)	5% (1:20)	5% (1:20)	5% (1:20)	5% (1:20)
Дължина на първия сектор	3000 m	3000 m	3000 m	3000 m	1500 m	1500 m	1500 m	1500 m
Наклон на първия сектор	3% (1:33,3)	3% (1:33,3)	3% (1:33,3)	3% (1:33,3)	6% (1:16,66)	6% (1:16,66)	6% (1:16,66)	6% (1:16,66)
Дължина на първия сектор	2500 m	2500 m	2500 m	2500 m	1250 m	1250 m	1250 m	1250 m
Обща дължина на повърхнината	10000 m	10000 m	10000 m	10000 m	8500 m	8500 m	8500 m	8500 m
Конична
Наклон	5%	5%	5%	5%	5%	5%	5%	5%
Височина	55 m	55 m	55 m	55 m	55 m	55 m	55 m	55 m
Преходна
Наклон	14,3 %	14,3 %	14,3 %	14,3 %	14,3 %	14,3 %	14,3 %	14,3 %
Височина	45 m	45 m	45 m	45 m	4 5 m	45 m	45 m	45 m

Таблица 22

РАЗМЕРИ И НАКЛОНИ НА ПОВЪРХНОСТИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА

ПРАВОЛИНЕЙНО ИЗЛИТАНЕ

Повърхност и размери	Не по прибори (визуални условия)				По прибори
	Класове на летателно-техническите характеристики на вертолетите
		1	2	3
Повърхност на набиране височина при излитане
Широчина на вътрешната граница Разположение на вътрешната граница	Широчина на участъка за безопасност Граница или край на участъка, свободна от препятствия на вертолетно летище				90 m Граница или край на участъка, свободен от препятствия
Първи сектор
Отклонение	денем	10%	10%	10%	30%
	нощем	15%	15%	15%
Дължина	денем	a	245 mб	245 mб	2 850 m
	нощем	a	245 mб	245 mб
Външна широчина	денем	в	49 mг	49 mг	1 800 m
	нощем	в	73,5 mг	73,5 mг
Наклон (максимален)		4,5%*	8%б	8%б	3,5%
Втори сектор
Отклонение	денем	успоредно	10%	10%	успоредно
	нощем	успоредно	15%	15%
Дължина	денем	д	a	a	1 510 m
	нощем	д	a	a
Външна широчина	денем	в	в	в	1 800 m
	нощем	в	в	в
Наклон (максимален)		4,5%*	15%	15%	3,5%*
Трети сектор
Отклонение		-	успоредно	успоредно	успоредно
Дължина	денем	-	д	д	7 640 m
	нощем	-	д	д
Външна широчина	денем	-	в	в	1 800 m
	нощем	-	в	в
Наклон (максимален)		-	15%	15%	2%

*а Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която отклонението осигурява широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на дневни полети и на 10 пъти диаметъра на носещия винт при изпълнение на нощни полети.

*б Наклонът и дължината осигуряват на вертолетите засилване и набиране на височина, спазвайки правилата за „заобикаляне” на критичните зони.

*в Общата широчина, равна на 7 пъти диаметъра на носещия винт при дневни полети, или общата широчина, равна на 10 пъти диаметъра на носещия винт при нощни полети.

*г Към тази величина се прибавя широчината на вътрешната граница.

*д Определя се разстоянието от вътрешната граница до точка, в която повърхнината за кацане достига относителна височина 150 m над надморската височина на вътрешната граница.

* Този наклон е по-голям от градиента за набиране на височина с максимална маса и при един неработещ двигател на повечето от експлоатираните понастоящем вертолети.

Таблица 23

КРИТЕРИИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ЗОНАТА ЗА НАБИРАНЕ ВИСОЧИНА ПРИ ИЗЛИТАНЕ/ПОДХОД ЗА КАЦАНЕ ПО КРИВОЛИНЕЙНА ТРАЕКТОРИЯ

КРАЕН ЕТАП НА ПОДХОДА ЗА КАЦАНЕ И ИЗЛИТАНЕ НЕ ПО ПРИБОРИ

* минималното разстояние, необходимо до започване изпълнението на завой след излитане или завършване на завой в крайния етап.