II. КОНКУРСНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗБОР НА АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ

1.Избор на председател на ВКС

След провала на първата процедура по избор на председател на ВКС ВСС имаше втори шанс да неутрализира критиките за предопределеност на избора и множеството съмнения в правилата³, по които се провеждаше конкурса. Първата индикация, че съветът няма намерение да поправи пропуските в процедурата, бе забавянето на официалното стартиране на конкурса. Близо месец и половина кадровият орган не откри процедурата, въпреки декларираната готовност това да стане в най-кратки срокове, и насрочи избора за 29.01.2015 г. – ден след официалното публикуване на доклада на ЕК, която нееднократно декларира, че изборът ще е ключов тест за способността на съвета да провежда обективни и честни процедури за ръководители на високо ниво в съдебната власт.

Своеобразно обяснение за забавянето даде председателят на Комисията по предложенията и атестирането към ВСС Милка Итова, която на 24 октомври 2014 г. заяви пред електронното издание „Медиапул“, че „Висшият съдебен съвет първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на Върховния касационен съд и тогава да открие процедурата за избор“.

В хода на процедурата част от членовете на ВСС многократно направиха опити за промяна на правилата, които да осигурят публичност и максимална прозрачност на процедурата, стриктни критерии, на които трябва да отговарят кандидатите, и участие на съдийската общност в избора. В това число - промяна в правилата за провеждане на гласуването, осигуряваща равнопоставеност на кандидатите в процедурата. Въпреки настоятелните призиви на съдийската общност, неправителствени и съсловни организации съветът да гарантира провеждането на процедура, в която по достойнство да бъдат оценени етичните и професионални качества на номинираните, мнозинството във ВСС не успя да убеди обществото, че изборът на председател на ВКС не бе предварително договорен.

Още през август на организираната от председателя на Етичната комисия към ВСС публична демонстрация на системата за машинно гласуване в съвета, външни специалисти предупредиха, че тя е непригодна за избор при процедура с повече от един кандидат. Зам.-председателят на БАСКОМ⁴ Явор Джонев се аргументира, че машинното гласуване, в което се отчита само резултат „да” и „не” ползва погрешен математически модел, защото при повече от един кандидат, след гласуването за първия, вероятността за избор на втория или третия се променя. И по-точно – намалява.

Системата за гласуване многократно е била критикувана от неправителствения сектор, съсловните организации и Европейската комисия, но ВСС упорито отказа да разсее съмненията в надеждността й, датиращи от процедурата за избор на главен прокурор и да проведе избора за нов председател на ВКС с хартиени бюлетини. Машинното гласуване бе използвано при избора на Сотир Цацаров за главен прокурор през декември 2012 г., а още преди това НПО-та и Съюзът на съдиите алармираха, че тя не гарантира равнопоставеност на кандидатите и тайната на вота на членовете на ВСС. Освен предупрежденията на специалистите, ВСС не взе под внимание и демонстрираните дефекти на системата в месеците преди избора на председател на ВКС - веднъж това се случи при гласуването на председател на Районния съд в Асеновград (проведен на 6.03.2014 г.⁵), когато в две поредни гласувания вотът „за” бе по-голям от броя на присъстващите членове в залата, което означава, че или някой от кадровиците бе гласувал „за” за повече от един кандидат, или системата дава грешка. Втората подобна ситуация бе при избора на председател на Окръжния съд в Монтана, когато членът на ВСС Незабравка Стоева заяви, че се е объркала и гласуването бе проведено наново, но резултатът при прегласуването остана същият.

Аргументите на мнозинството във ВСС за запазване на машинното гласуване не успяха да убедят магистратурата, неправителствения сектор и съсловните организации в сигурността на системата и равнопоставеността на кандидатите. На заседание на съвета, проведено на 19.11.2014 г., предложението за гласуване с интегрални бюлетини, внесено от членовете на ВСС Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, Калин Калпакчиев и Камен Иванов, не бе прието.

Последователното неглижиране на мнозинството членове на ВСС на съдийската подкрепа към зам.-председателя на ВКС съдия Павлина Панова, която бе номинирана в двете процедури, също бе възприето като негативен знак в кадровата дейност на ВСС и индикация, че изборът следва да протече по предварително начертан сценарий. На 22.01.2015 г. в отворено писмо най-голямата съсловна организация Съюзът на съдиите в България (ССБ)⁶ официално обявява подкрепа за съдия Панова, като подробно мотивира решението да застане зад зам.-председателя на ВКС. На 23.01.2015 г. 24 върховни съдии също декларират подкрепата си в конкурса за съдия Павлина Панова, като подчертават, че изложените в концепцията й стратегически цели и оперативни приоритети за дейността на председателя на ВКС са били убедително защитени при изслушването й пред колегите от съда. Нейната кандидатура в най-пълна степен съответства на заложените в съставения от върховните съдии профил на длъжността на председател на ВКС, считат подписалите позицията. Ден по-късно 50 съдии от Софийския районен съд (СРС), СГС и САС също застават публично зад кандидатурата на съдия Панова, като считат, че ако бъде избрана за поста с компетентността, всеотдайността и опита си тя ще повиши качеството на правораздаването. В писмото се подчертава, че нейният избор би представлявал „реално доказателство за дължимото уважение към съдиите от Върховния касационен съд и към естественото кариерно развитие на съдиите“.

Контрастен бе начинът, по който бяха номинирани двамата кандидати. В публичното пространство номинацията на съдията от ВАС Лозан Панов се свързва с предварителни договорки между членовете на ВСС, издигнали кандидатурата му (част от тях преди това подписват номинацията на зам.-председателя на ВКС съдия Таня Райковска в първата процедура по избор), главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев. На 03.12.2015 г. в електронното издание „Съдебни репортажи“⁷ е публикувана информация, че кандидатурата на съдия Панов е консултирана след две срещи между част от мнозинството на ВСС, главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, които са проведени в сградата на ВСС и в сградата на ВАС. Петима членове на ВСС издигат и в двете процедури по избор на председател на ВКС кандидатурата на съдия Панова, официално подкрепена и от досегашния председател на съда проф. Лазар Груев.

При официалното представяне на номинациите председателят на ВАС Георги Колев поставя два акцента в номинацията на съдия Панов. „Лично аз считам, че ВСС дължи на цялата система и на обществото едно адекватно решение. Ние разсъждаваме прагматично, няма как системата да остане без титуляр. Съгласете се, че това е наше задължение, следователно следват прагматичните аргументи. Считам, че намерихме такава кандидатура“, казва Колев.

На 10.12.2015 г. съдия Панов депозира молба във ВСС, с която декларира, че прекратява участието си в процедурата за избор на председател на ВКС. Изявлението му е предшествано от пътно-транспортен инцидент, в който съдия Панов е ударен от кола на пешеходна пътека. Реакциите на част от кадровиците към отказа на кандидата да участва в конкурса затвърждават усещането, че конкурсът е само фасада с предварително известен победител. Членът на ВСС Димитър Узунов (един от издигналите кандидатурата на съдия Панов) прави изявление пред медиите, в което риторично пита каква надпревара ще има в процедурата, ако в нея участва само един кандидат. Ефектът от изявлението му е подсилен от изказването на Милка Итова, която изказва предположение, че процедурата за избор трябва да бъде прекратена заради отказа на съдия Панов да участва в нея. “Ако той (съдия Панов) поддържа категорично молбата си за отказ, може би ще бъде честно и другият кандидат да се оттегли и да се прекрати процедурата”, счита Итова. Законовата уредба обаче не предвижда прекратяване на конкурса при наличието на един кандидат или при оттеглянето на номиниран в процедурата. В допълнение Милка Итова сочи, че няма пречка да има само един кандидат, но в случая ситуацията била “различна”. Различността на ситуацията обаче не е аргументирана. Съмнението, че има предварителна договореност се засили и от следващите действията на членовете на ВСС, които, без да съществува такова законова основание, “спряха” процедурата и дадоха едноседмичен срок на съдия Панов да обмисли решението си за оттегляне, като мотивираха извънзаконното спиране с нестабилното му здравословно състояние.

Седмица по-късно съдия Панов действително преосмисли решението си и се яви пред ВСС, за да декларира готовност да участва в конкурса за председател на ВКС. Ден по-рано, на 16.12.2015 г. декември, новината, че съдия Панов ще продължи участието си в процедурата е съобщена от лидера на „Ред, законност и справедливост” (РЗС) Яне Янев. Лидерът на РЗС съобщава, че „това е много добра новина за съдебната система”. По-малко от месец след това Янев е назначен за съветник на премиера Бойко Борисов. Тези събития внасят съмнение за съгласуване на кандидатурата на съдия Панов с изпълнителната власт и са знак, че съдията от ВАС се ползва с благоволението на премиера. Допълнителни въпроси относно политическата намеса в процедурата създадоха и последващите събития и скандалите с текстовото съобщение, препратено от премиера Борисов на съдия Лозан Панов и твърденията на Янев, че той е негов автор.

Неубедителните аргументи за необходимостта от външен за съда кандидат, редица действия на ВСС, които оставиха усещане у наблюдателите за фаворизиране на един от номинираните, издигнат от стабилното мнозинство във ВСС (формирано около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев) и липсата на мотивировка кои са слабостите при представянето на съдия Панова в първата процедура също допринесоха за увеличаване на убеждението за предрешеност на процедурата.

Проследяването и анализът на втория конкурс за административен ръководител на ВКС показа, че процедурата бе изпълнена с всички пороци, регистрирани от наблюдателите на работата на ВСС преди наблюдавания период. Тези пороци се мултиплицираха и при следващи ключови избори, а тенденцията съветът да провежда конкурси, в които се наблюдаваха слабости и недостатъци, се засили.