5.1.Собствени ресурси
Държавите-членки са длъжни да възстановят установените суми, включително регистрираните от тях в съвместната база данни OWNRES. Размерът на сумите за възстановяване вследствие на разкрити през 2008 г. нередности е около 351 млн. EUR.
Възможно е установена сума да не може да бъде възстановена в пълен размер, независимо от усилията на държавите-членки. Установените суми могат да бъдат променени в резултат на допълнителна информация или съдебни процедури или задължението може да бъде обявено за несъбираемо поради финансови проблеми на длъжника.
Към настоящия момент процентът на възстановяване по отношение на нередностите, извършени през 2008 г., е 37,5 % (около 132 млн. EUR). Това е средно начално положение, макар и по-ниско в сравнение с миналогодишните 40 %. През последните десет години процентът на възстановяване варира между 40 и 55 %.
Когато невъзстановяването на установена дължима сума не е по вина на държавата-членка, тя може да поиска отписването на несъбираемата сума. През 2008 г. Комисията отказа отписване, поискано от държави-членки, в 32 случая за обща сума от около 17,4 млн. EUR, тъй като прецени, че невъзстановяването е по вина на въпросните държави-членки.
Освен това някои държави-членки са държани финансово отговорни за общо над 43 млн. EUR, поради това че не са установили митнически задължения, които са били длъжни да установят.
В член 32 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета е предвиден механизъм за автоматично уравняване за невъзстановените недължимо платени суми. Когато държавата-членка не събере от бенефициера недължимо платена сума в срок от четири години от първоначалното административно или съдебно заключение за наличие на нередност (или в срок от осем години в случаите, когато е образувано производство пред националните съдилища), 50 % от невъзстановената сума се начисляват за сметка на бюджета на въпросната държава-членка в рамките на годишното финансово уравняване на сметките по ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Дори след прилагането на този механизъм държавите-членки са длъжни да продължат процедурите си за възстановяване и да кредитират общностния бюджет в размер на 50 % от действително възстановените суми. Ако те не изпълнят това си задължение с необходимото старание, Комисията може да реши да начисли цялата оставаща сума на съответната държава-членка.
От 2008 финансова година, в случай че недължимите плащания са извършени в резултат на административни грешки, допуснати от националните органи, цялата въпросна сума се приспада от годишните сметки на съответните разплащателни агенции и по този начин се изключва от общностното финансиране.
По отношение на ЕФГЗ този механизъм бе приложен за втори път с решението за финансово уравняване за 2007 финансова година90, с което се уравниха всички неприключени случаи на невъзстановени суми, датиращи от 2003 г. или 1999 г. (случаи, датиращи съответно от четири или осем години), като 131,4 млн. EUR бяха начислени за сметка на държавите-членки. На разплащателните агенции, чиито сметки за 2007 г. бяха отделени от решението за финансово уравняване, бяха начислени допълнителни 0,05 млн. EUR с последващо решение91, а други 6,2 млн. EUR предстои да бъдат начислени.
За 2008 финансова година 108 млн. EUR бяха възстановени от държавите-членки, 32,2 млн. EUR бяха обявени за несъбираеми, а оставащата сума за възстановяване от бенефициерите към края на финансовата година възлизаше на 1 246 млн. EUR за ЕФГЗ. Финансовите последици от невъзстановяване на суми по случаи, датиращи от 2004 или 2000 г., бяха определени по посоченото по-горе правило „50-50“, като с решението за финансово уравняване за 2008 финансова година, прието от Комисията на 29 април 2009 г.92, бяха начислени 31,4 млн. EUR за сметка на държавите-членки. С последващи решения ще бъдат начислени още 0,8 млн. EUR. Благодарение на този механизъм за уравняване „50-50“, прилаган през последните години с начисляване на част от невъзстановените суми за сметка на държавите-членки, размерът на неизплатените към бюджета на ЕС суми бе сведен до около 900 млн. EUR.
Посоченият по-горе механизъм все още не е прилаган по отношение на ЕЗФРСР и Преходния инструмент за развитие на селските райони. За тези фондове неизплатената сума към края на 2008 финансова година бе в размер на 7,9 млн. EUR. През 2008 финансова година бяха възстановени 17,2 млн. EUR, а 0,2 млн. EUR бяха обявени за несъбираеми.
5.3.Структурни фондове
При структурните фондове възстановяването от бенефициерите на недължимо платени суми вследствие на нередност или измама също е от компетенциите на държавите-членки. Тези суми могат да бъдат възстановени на ниво Комисия чрез намаляване или отмяна на финансовото участие.
Програмите, съфинансирани по структурните фондове, са многогодишни и функционират въз основа на междинни плащания. Възстановяването на недължимо платени суми може да стане преди или след приключване на програмата. За програмния период 1994—1999 г. крайният срок за представяне на искания за окончателно плащане от Комисията беше 31 март 2003 г. През този период около 1 000 програми бяха съфинансирани от Общността в размер на общо около 159 млрд. EUR93. Отделите на Комисията, отговарящи за разпореждането с бюджетни кредити и за управлението, осигуряват с помощта на OLAF административното и финансовото проследяване след приключването на тези програми.
За програмния период 1994—1999 г. държавите-членки съобщиха за 11 035 случая на нередности (62 през 2008 г.), чието финансово отражение по приблизителна оценка възлиза на 1,51 млрд. EUR94 за вноската на Общността (10,95 млн. EUR за 2008 г.).
5 944 от тези случаи са приключени окончателно на равнище Комисия, като общо 697 млн. EUR са взети предвид при окончателното плащане, освободени след приключването или възстановени на общностния бюджет. Държавите-членки посочиха, че са приключени на национално равнище административните и съдебните процедури по други 861 случая с финансово отражение от 59 млн. EUR за същия период. Комисията започна процедурите за съгласуване с оглед на приключването на тези случаи.
През 2008 г. Комисията прие три решения относно разглеждането на 24 случая на нередности, за които съответните държави-членки са поискали от Комисията да поеме финансовите последици от несъбираемите суми. Едно решение относно 20 случая, финансирани по ФИОР за сума от 3 851 988 EUR, и две решения относно ЕСФ за сума от 120 359 EUR бяха отнесени за сметка на общностния бюджет.
За програмния период 2000—2006 г. държавите-членки са съобщили до този момент за 15 574 случая на нередности (3 791 през 2008 г.) с финансово отражение на стойност около 2,30 млрд. EUR за вноската на Общността (516,3 млн. EUR за 2008 г.).
Държавите-членки уведомиха Комисията, че са приключени на национално равнище административните и/или съдебните процедури по 7 389 от тези случаи и че са възстановени около 704 млн. EUR.
Към края на 2008 г. общият размер на финансовите корекции за програмни периоди 1994—1999 г. и 2000—2006 г. възлизаше съответно на 1 995 млн. EUR (414 млн. EUR през 2008 г.) и 3 313 млн. EUR (1 173 млн. през 2008 г.). Тези финансови корекции са следствие от одити, извършени от Комисията и Европейската сметна палата, разследвания на OLAF и процедурата по приключване на двата програмни периода. Те представляват засегнати от нередности разходи, които поради тази причина трябва да се изключат от съфинансирането от бюджета на ЕС. Освен това държавите-членки също извършват корекции вследствие на одити, проведени от самите тях или от Комисията или Европейската сметна палата. Тези корекции не се регистрират в счетоводната система на Комисията, но данните за тях се съобщават на Комисията от държавите-членки веднъж годишно.
5.4.Преки разходи
В областите, в които средствата се управляват пряко от институциите, възстановяването на недължимо платени суми се извършва направо от тях, без намесата на държавите-членки. Финансовият регламент и правилата за неговото прилагане предвиждат различни етапи в процедурата по възстановяване:
– прогноза и установяване на вземането от разпоредителя с бюджетни кредити (който трябва да се увери в неговата безспорност, ликвидност и изискуемост),
– съставяне на нареждане за събиране на вземания (указание на разпоредителя с бюджетни кредити до счетоводителя да пристъпи към събиране), последвано от дебитно известие до длъжника, и
– събиране от счетоводителя, който пристъпва по възможност към събиране чрез прихващане, ако длъжникът от своя страна има безспорно, ликвидно и изискуемо вземане към Общностите.
Ако след изпращането на напомнителни писма и на официални покани за плащане длъжникът не е платил задължението си и счетоводителят не е могъл да събере дължимата сума чрез прихващане или чрез усвояване на банкова гаранция, учредена от длъжника, разпоредителят с бюджетни кредити незабавно определя начина за принудително събиране, който следва да се приложи към задължението.
Съществуват два начина за получаване на изпълнително основание, които се изключват взаимно:
– приемане на решение, съставляващо изпълнително основание по смисъла на член 256 от Договора за ЕО (придава се официален характер на установяването на вземане с решение, което съставлява изпълнително основание);
– получаване на изпълнително основание по съдебен ред пред национални или общностни съдебни органи. В тези действия се включват и гражданските искове, предявявани в рамките на наказателното производство в правосъдните системи, които допускат това.
По отношение на издадените през 2008 г. разпореждания за събиране, свързани с нередности и измами, вече бе съобщено за пълно или частично възстановяване на суми в 679 докладвани случая. Комисията е събрала 22 млн. EUR. В 670 случая е възстановен пълният размер на неправомерните суми. Остава за събиране сума от 13 млн. EUR, отнасяща се до 262 случая.
5.5.Възстановяване вследствие на случай на OLAF
Когато в окончателния доклад по случай на OLAF е направено заключение, че определени суми вероятно са платени на бенефициера неправомерно или че не са били събрани, а е трябвало да се съберат, компетентните органи (по принцип органите на съответните държави-членки или трети държави) трябва да пристъпят към възстановяване на тези суми. OLAF следи хода на процедурите по възстановяване.
През 2008 г. OLAF приключи официално финансовото проследяване за над 146,8 млн. EUR. В областта на структурните фондове бяха възстановени 128 млн. EUR.
Освен това през 2008 г. OLAF преразгледа процедурите за финансово проследяване във връзка със случаи на OLAF. В резултат на това бяха определени нови критерии за разглеждане и приемане на случаи, включващи минимални прагове, които следва да се прилагат от 1 януари 2009 г. Въвеждането на тези прагове ще даде възможност ограничените ресурси на OLAF за финансово проследяване да се съсредоточат в по-голяма степен върху по-съществените случаи на измама или нередност, засягащи значителни суми пари. За повече подробности вж. доклада на OLAF95.
BG BG
Сподели с приятели: |