Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива

Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива

Доколкото липсата на алтернативни решения в плана противоречи на чл. 6 на Директива 92/43/ЕЕС и на Наредбата за оценки за съвместимост, разглеждаме допълнителните, предложени в оценката смекчаващи и компенсиращи мерки, като предложена алтернатива.

Като правило, в потенциално засегнатите защитени зони от НЕМ Натура 2000 нулевата алтернатива, която означава отказ от прилагане на предвидените мерки, няма да допринесе за подобряване и запазване на структурата и функциите, с оглед предмета и целите за опазване. В случаи, когато се налага укрепване на бреговете и дъното на реките, се препоръчва обхватът на тези мерки да се сведе до минимум, и да се използват естествени местни материали (дърво, камък). При изпълнение на мерките да се прилагат предложените компенсиращи мерки за снижаване на отрицателното въздействие върху хабитатите и видовете.

По отношение на природните местообитания, нулевата алтернатива е несъвместима с предмета и целите на опазване на защитените зони, защото предполага продължаване и засилване на кумулативното негативно въздействие върху защитените зони, защото. Това предполага и запазване или дори увеличаване в бъдеще на нивата на замърсяване във водните тела, както и промените на морфологичните параметри на водните тела, вследствие на действащи водоползвания, бентове, ВЕЦ, баластриери и бъдещи такива (някои от тях в процес на реализация). Заради това не препоръчваме нейното изпълнение.

Всички дейности, предвидени в плана са съвместими с предмета и целите на опазване на защитените зони и постигане на благоприятно природозащитно състояние на видове и местообитания. По отношение на превантивните мерки, те не са достатъчни, а са частични.

Реализацията на мерките предвидени в ПУРБ няма да доведе да съществени негативни последици. Неблагоприятни въздействия, като загуба на местообитания, кумулативен ефект, фрагментация, възможност за навлизане на инвазивни видове ще се наблюдават главно по време на изпълнение на строителните дейности, а при някои (инвазивни видове, повишена опастност от аварии и т.н.) и по време на експлоатацията на съоръженията. Тези въздействия ще имат временен и локален характер. За избягване и минимализиране на всякакви негативни въздействия трябва на конкретните ПУП на ГПСОВ да бъдат правени оценки за съвместимост, като бъдат предлагани и алтернативни решения, които да бъдат оценявани с оглед на постигане на благоприятно природозащитно състояние на видове и местообитания – предмет на опазване на зоните.

При допълването на мерките в плана с нови, които допринасят за възстановяване и поддържане на местообитанията и местообитанията на видове в благоприятно природозащитно състояние, разглеждаме предложената алтернатива, като съвместима с целите и предмета на опазване на защитените зони, които са засегнати от осъществени или бъдещи дейности на Басейнова дирекция – Черноморски басейн.

5. Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи.

В Приложение 2 са представени карти с местоположенията на установените източници на въздействия върху водите и на мерките, предвидени за осъществяване в ПУРБ по отношение на защитените зони.

В Приложение 3 са представени декларации и документи на експертите, разработили настоящата ОС.

5. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22.

По отношение на ихтиофауната, реализацията на мерките предвидени в ПУРБ няма да доведе да съществени негативни последици. Неблагоприятни въздействия, като причиняване на смъртност, избягване на рибите ще се наблюдават само в хода на изпълнение на строителните дейности и тези въздействия ще имат временен и локален характер.

По отношение на дънните безгръбначни и всички останали животни, обитаващи в по-голяма или по-малка степен водна среда – земноводни, влечуги и бозайници, реализацията на мерките предвидени в ПУРБ няма да доведе да съществени негативни последици. Неблагоприятни въздействия, като причиняване на смъртност, избягване на дадени местообитания – ще се наблюдават само в хода на изпълнение на строителните дейности и тези въздействия ще имат временен и локален характер.

По отношение на орнитофауната мерките ще окажат положително въздействие върху видовете водоплаващи и водолюбиви птици, свързани през различни периоди от годината с водните екосистеми. Негативното въздействие от строителството на ПСОВ и инфраструктура може да бъде значително занижено от правилния избор на площадката и допълнителна оценка за всеки един обект върху видовете и хабитатите предмет на опазване в зоната.

1. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на плана или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда

Реализирането на плана е свързано с необходимостта от изпълнение на задълженията на страната, свързани с подобряване на екологичното състояние на водите, както и с опазването на биологичното разнообразие в тях.

2. Предложени компенсиращи мерки

• 
  Да се предвидят мерки за възстановяване на унищожени заливни гори чрез залесяване, и да се въведе превантивна забрана за сечи на естествени крайречни гори.
  

• 
  При поддържане на съществуващи корекции и корекции на речни дъна в защитените зони, това да се извършва след консултации със специалисти, с цел минимализиране на негативния ефект върху видовете и местообитанията, предемет на опазване в зоните. .
  

• 
  Да се преустанови издаването на разрешителни за ВЕЦ в НАТУРА 2000 защитените зони, чиито предмети и цели на опазване са речни и крайречни местообитания, риби и водни безгръбначни животни (вж. т. 6.1).
  

• 
  Да не се издават разрешителни за баластриери, които са по-големи от 1 дка и когато сумарната им площ надхвърля 1% от площта на реката в зоните от НАТУРА 2000, в които се опазват риби, крайречни и водни местообитания и водни безгръбначни животни (вж. т. 6.1).
  

• 
  Да се прилагат добри практики при дейности за укрепване на речните брегове и дъна, съобразени със съвременните технологии и материали.
  

• 
  Да се извършва укрепване на речните участъци извън периодите на размножаване на рибите.
  

• 
  Да не се извършват реконструкции в речни участъци и реконструкции на лагуни за които е установено, че е съсредоточено размножаването на риби от даден вид или видове.
  

• 
  Да се изграждат буферни водоеми към пречиствателните станции (адаптативни езера).
  

5. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана и че не е налице друго алтернативно решение.

Благоприятно въздействие върху околната среда и намаляването на рисковете за човешкото здраве са причини от първостепен обществен интерес, които налагат изграждането на ГПСОВ. Те са обстоятелство по чл. 33 на ЗБР.

5. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.

• 
  Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., ……посл. изм. и доп. ДВ бр. 47/23.06.2009).
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г, …..посл. изм. и доп. ДВ. бр. 19/ 13.03.2009 г.)
  
• 
  Закон за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/11.11.1998 г., …посл. изм. и доп. ДВ бр. 19/ 13.03.2009 г.);
  
• 
  План за управление на Национален парк „Централен Балкан”, 2001 - 2010 год.
  
• 
  Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост” – Световен фонд за дивата природа Кавръкова, В,., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., и Белев, Т. /ред./ WWF, Федерация „Зелени Балкани”, Дунавско-Карпатска програма с финансовото съдействие на МОСВ, гр. София, 2005 г., 126 с.
  
• 
  Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, изд. МОСВ, обн., ДВ, бр. 23 от 10.03.1995 г.; ратифицирана, ДВ, бр. 13/1991, в сила за България - 01.05.1991.
  
• 
  Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, 1991
  
• 
  Директива 201/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 за оценка на влиянието на някои планове и програми върху околната среда, Официален журнал I, 197, 21/07/2001 Р 0030-0037.
  
• 
  Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда” , 1997, МОСВ.
  
• 
  Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г,
  
• 
  Ръководство в помощ на управлението на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Съставители: И. Зафиров, Д. Ботева; С. Аладжем. 2008 г., 48 с.
  
• 
  Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици
  
• 
  Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000.МОСВ.
  
• 
  Национален план за действие на кафявата мечка в България.
  
• 
  Национален план за действие на дивата коза в България.
  
• 
  Стандартни формуляри за защитените зони по НАТУРА 2000
  
• 
  Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Университетско издателство “Кл. Охридски”, София.
  
• 
  Червена книга на Р България. 1985. т.1-2. София. БАН.
  
• 
  Флора на Република България, том 1-10
  
• 
  Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992).
  
• 
  География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, София.