Защитена зона “Голяма Камчия” BG0000501

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Маришка мряна (Barbus plebejus), ), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Callimorpha quadripunctaria, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат почти 100 % от площта на защитената зона. Реката има чакълесто-пясъчно дъно, мътни води, около 40% залесеност на поречието – дъб, габър, бук, върби, останалото – обработваеми площи. Зоната е важна като биокоридор всред заобикалящия я селскостопански ландшафт.

Основните заплахи са от изсичане на крайречните гори, добив на инертни материали, изграждане на МВЕЦ, замърсяване на водите.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), 1324 Голям нощник (Myotis myotis), 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini), 1335 Лалугер (Spermophilus citellus), 1307 Остроух нощник (Myotis blythii), 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus), 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale), 1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), 1078 Callimorpha quadripunctaria, 1060 Лицена (Lycaena dispar), 4011 Bolbelasmus unicornis, 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus), 1089 Буков сечко (Morimus funereus), 1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следните видове растения от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 2079 Янкева кутявка (Moehringia jankae), 2327 Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 4 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

1 % от територията на защитената зона е заета от скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници. Шуменското плато е изградено от глини, мергели, пясъчници и варовик. На повърхността има много открити и подземни формации с типично карстов релеф. Това е е един от най-добрите карстови райони в България. Подземният карст се характеризира с множество пещери - над 60 на брой и скалисти манастири. Зоната не е уязвима, защото е в границите на ПП „Шуменско плато”.
Защитена зона “Айтоска планина” BG0000151

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1530* Панонски солени степи и солени блата, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове от Приложение 2 на ЗБР.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра (Lutra lutra), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo angustior), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Посочени са 55 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

1 % от територията на защитената зона включва морска акватория и заливи. Хълмиста територия, покрита от вторични широколистни гори. Има няколко микро-язовира, които се използват от гнездящите двойки Tadorna ferruginea. Голям процент от площта на мястото е заета от орни земи и тревни съобщества, обрасли с храсталаци. Друга част от зоната е покрита с широколистни, предимно дъбови гори. Мястото е част от миграционния път на прелетните птици Виа Понтика и е подходящо местообитание за размножаване на царския орел (Aquila heliaca). Важно място за почивка на прелетните птици.

Има потенциална опасност от промяна на земята използвана за пасища и гори.
Защитена зона “Река Горна Луда Камчия” BG0000136

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори.

За защитената зона не са растителни видове от Приложение ІІ на ЗБР.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра (Lutra lutra), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Пъстър пор (Vormela peregusna), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Посочени са 6 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 29% от територията на защитената зона, а влажните и мезофилни ливади – 24 %. Мястото е река от Черноморския басейн, заедно с част от бреговата й ивица. Представлява биокоридор, свързващ важни за птиците места.

Съществува потенциален риск от промяна в използването на земята.
Защитена зона “Тича” BG0000178

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-91M0 горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1355 Видра (Lutra lutra), 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus), 1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), 1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), 1137 Маришка мряна (Barbus plebejus), 1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia), 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), 1032 Бисерна мида (Unio crassus), 4053 Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1% от територията на защитената зона и 1 % скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници. Зоната представлява нископланинска територия с разнообразен релеф, която включва предимно широколистни гори от типа Cephalanthero-Fagion и смесени дъбови тори, естествени широколистни ксеромезофилни и ксеротермни гори. Мястото е единствено находище на балканските ендемични гори от Конски кестен (Aesculus hippocastanum) в страната. Полуестествените ксеромезофилни пасища са представени фрагментирано. Основните запалхи са от интензивното горско стопанство и местна инвазия на патогенни насекоми.
Защитена зона “Атанасовско езеро” BG0000270

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1150* Крайбрежни лагуни, 1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени, 1410 Средиземноморски солени ливади, 1530* Панонски солени степи и солени блата, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi.

За защитената зона не са посочени растителни видове и риби от Приложение ІІ на ЗБР.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Бисерна мида (Unio crassus).

Посочени са 66 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 16 % от територията на защитената зона, 5 % – солени блата, солени пасища, солени степи и 3 % – тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища.

Атанасовското езеро е свръхсолено езеро с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен примитивен начин на солодобив. Разположено е северно от град Бургас, непосредствено до морския бряг. През езерото преминава шосето от Бургас за Варна. Атанасовско езеро включва значително разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките соленоводни басейни без висша растителност, разделени с диги и други участъци свободни от растителност или обрасли в различна степен с европейска солянка (Salicornia europaea). На места сред тях има характерна за сладководните водоеми водолюбива растителност с преобладаване на теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и др., тръстикови масиви (Phragmites australis). Около езерото съществуват малки сладководни блата, мочурливи ливади, както и система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени с преобладаване на полски пелин (Artemisia campestris), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др. В съседство се разполагат обширни обработваеми площи, а в южната си част езерото граничи с жилищните квартали на града.

Атанасовското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. Атанасовското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град и международното летище, разположено източно от езерото. Езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида в който се осъществява. Основни проблеми за мястото са подмяната на старите диги, разделящи басейните, с нови, както и замърсяването на канала, опасващ езерото. Обрастването на дигите с растителност води до загуба на места за гнездене на наземно гнездящите птици. Последните са застрашени също и от големия брой на хищниците -бездомни кучета, чакали и др. През последното десетилетие управата на солниците се сменя твърде често, което е следвано от смяна на начина на управление на солниците и непряко оказва негативно влияние върху местообитанията. Постоянното посещаване на влажната зона от хора, незаконното събиране на солничното раче и бракониерството причиняват безпокойство на птиците. Международен път пресича източната част на езерото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Електропреносните съоръжения около езерото, както и тези пресичащи южната му част, са причината за високата смъртност на птиците в района. Наличието на международно летище в място с тесен фронт на миграция е опасно както за сигурността на полетите, така и за мигриращите птици, особено ако летището увеличи капацитета си да поема повече самолети. Разработва проект за жилищно застрояване около езерото, което ще доведе до още по-засилена урбанизация на мястото. В района около езерото в последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до смъртност и фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA Източни гори от космат дъб, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-rometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8310 Неблагоустроени пещери, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Остроух нощник (Myotis blythii), Голям нощник (Myotis myotis), Лалугер (Spermophilus citellus), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Степен пор (Mustela eversmannii), Пъстър пор (Vormela peregusna), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Лицена (Lycaena dispar), Euphydryas aurinia, Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Carabus hungaricus, Polyommatus eroides, Кордулегастер (Cordulegaster heros) и следните видове растения от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Емилипопово прозорчe (Potentilla emilii-popii), Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 33 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Зоната се характеризира с относително добре съхранен карстов ланшафт с горски и степни петна, подходящи за прилепите и някои редки степни бозайници. Важно място за съществуването на безгръбначната фауна. Тесните дълбоки дерета са обрасли с храсти и ниски горски терени с варовикови скали.

Основните заплахи са свързани с широкомащабно развитие на селското стопанство, дори и на дъното на каньона, интензивно земеделие, култивиране, пресушаване и недостиг на водните ресурси в селата, залесяване с чуждоземни видове, изсичане на дърветата.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Кафява мечка (Ursus arctos), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Маришка мряна (Barbus plebejus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Callimorpha quadripunctaria, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 5 консервационно значими видове птици, които са потенциално срещащи се в района.

В зоната преобладават Мизийски букови и Мизийски буково-габърови гори. Значителна част е залесена (около 12%) с иглолистни насаждения (бял бор, черен бор, смърч, дугласка ела, сребриста ела, кедър и др.) заменили естествените широколистни гори. Интензивни сечи има в ГСУ “Царевец” на ДДС “Котел”. В територията на мястото се намира Държавна дивечовъдна станция “Котел”, която развива ловно стопанство включително и международен ловен туризъм. Ловния туризъм е редовно организиран и има тенденция за разрастване. Това място е част от Котленско-Върбишката планина. Тя се състои основно от сенонски и неоценски карбонатни скали. Доминиращи в горската растителност са дървета са родове Quercus и Fagus. Има широки карстови области с много язовири и пещери.

От орнитологична гледна точка мястото има важно значение за видовете, които гнездят по скалите. Растителни видове от Директивата за местообитанията не са открити, но има голям брой видове от Закона за биологичното разнообразие (14 вида) и в Червената книга на България (22 вида), което дава основание мястото да бъде определено като важно за растенията място. Антропогенното въздействие идва основно от изкуственото залесяване с иглолистни насаждения (високо влияние) и изсичането на горите (средно влияние).

Описаните дейности оказват ниско до средно влияние. Мястото е относително устойчиво.