Гражданскоправни науки

Според чл. 1 ЗЛС, всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Тълкуването на разпоредбата във връзка със заглавието, което стои непосредствено над нея, налага извода, че под лице се разбира само физическо лице. Второ, според закона всяко лице е правоспособно, следователно нямат никакво значение различията между хората. Трето, правоспособността се свежда до способност да има права и задължения. Четвърто, имат се предвид такива права и задължения, които се допустими според действащото право. И тъй като говорим за гражданска правоспособност, тя се състои в способност човекът да има граждански права и задължения.

Съгласно чл. 1 ЗЛС правоспособността възниква от момента на раждането. Необходимо е: 1/ раждането да е завършило, т.е. плодът да е отделен от пъпната връв; 2/ да има живот, т.е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособността няма значение колко трае животът в живородения плод. В ЗЛС няма изискване живороденото лице да е жизнеспособно. Обратното, това се изисква за наследствената правоспособност в чл. 2 ЗН. Законодателят улеснява доказването на тази предпоставка с презумпцията на чл. 2, ал. 2 ЗН, според която роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.

Щом правоспособността започва от момента на раждането, следва, че нероденият не е правен субект. В чл. 2 ЗН се обявява за наследник заченатият при откриване на наследството, ако се роди жив. От този текст следва, че заченатият не е правен субект, той не правоспособен. Само ако се роди жив, заченатият може да наследи, следователно правоспособността му започва от момента на раждането. С раждането обаче той придобива наследствени права, които са възникнали по време на ембрионалното му развитие.

Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, защото починалият няма смисъл да бъде носител на права и задължения. Моментът на смъртта се определя в съгласие с медицинската наука.

Съдържанието на гражданската правоспособност се състои от всички граждански права и задължения, които съгласно законодателството може да има физическото лице. В закона не се разкрива съдържанието на правоспособността. Съдържанието й не е веднъж и завинаги дадено, тъй като обективното гражданско право се намира в непрекъсната динамика. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържание.

Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отменена. Българското законодателство не познава гражданската смърт като отнемане правоспособността на жив човек. По изключение, в изрично уредените в закона случаи, общата и гражданската правоспособност на физическите лица може да бъде частично ограничена. Ограниченията на гражданската правоспособност по правило действа временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето.

Търговска правоспособност. Търговската правоспособност на физическите лиза се свързва с гражданската дееспособност. Изискването за дееспособност, за да може едно лице да се регистрира като търговец, означава, че по принцип търговско качество може да се признае след навършване на пълнолетие. От този момент е възможно лицата да станат търговци, т.е. да придобиват права и задължения от търговски сделки. Изключение ще е налице по отношение на еманципираните непълнолетни.

Правоспособност по трудовото право. Трудово правоспособно физическо лице е лице навършило 16-годишна възраст /минималната възраст за приемане на работа, установена в Конвенция № 138 на МОТ, е 15 години/. Чл. 301, ал. 2 КТ допуска отклонение от общата минимална възраст за постъпване на работа – лицата между 15 и 16 години могат да постъпят на работа, която е лека и не опасна и вредна за здравето и правилното физическо, умствено и нравствено развитие.

Съгласно чл. 301, ал. 3 КТ при определени в закона условия на работа могат да бъдат приемани и лица, ненавършили 15 години. Различават се две хипотези:

• 
  Лица навършили 13 години за момчетата и 14 години за момичетата за ученически длъжности в цирковете;
  
• 
  Лица, ненавършили 15 години без ограничение на долната възрастова граница за работа в областта на изкуството – за изпълнение на детски роли при снимане на филми, както и при изнасяне на театрални и други представления.
  

За да бъде налице правно релевантно отсъствие по смисъла на чл. 8-17 ЗЛС, е необходимо първо физическото лице да е изчезнало, т.е. да не се появява в мястото, където то обикновено пребивава. Законът не изисква това да е станало при особени обстоятелства. За изчезване се говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо. Но второ място, в чл. 8 ЗЛС се изисква и да няма сведения за лицето. Това означава липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него дали е жив, къде се намира.

ЗЛС урежда три групи правни последици на безвестното отсъствие в зависимост от това колко време продължава то.

• 
  Назначаване на представител. При безвестно отсъствие на физическо лице по искане на заинтересованите или на прокурора районният съд назначава представител, за предпочитане е измежду роднините или близките на отсъстващия. Ако отсъстващият има законен представител, друг представител не се назначава, а когато той има пълномощник, представител се назначава за онези действия, които пълномощникът няма право да извършва. Назначеният от съда представител е овластен да извършва само правни действия на управление и да предприема всякакви правни и фактически мерки за запазване интересите на отсъстващия. Той може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу отсъстващия такива.
  

През време на отсъствието разпоредителни действия с права на отсъстващия може да извършва само пълномощник, ако е упълномощен за това.

• 
  Обявяване на отсъствие. Когато безвестното отсъствие продължи повече от една година, заинтересованите или прокурорът може да поискат от районния съд по последно местожителство на отсъстващия да обяви отсъствието – чл. 9 ЗЛС. Правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка, пенсия и др., защото се предполага, че той няма нужда от тях – чл. 12, ал. 2 ЗЛС.
  

Заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тези права – чл. 12, ал. 1 ЗЛС.

Въведените във владение лица имат право да придобиват приходите от имотите на отсъстващия, да извършват действия на управление спрямо тях и да го представляват пред държавни органи и частни лица. Те не могат да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, освен ако от такива действия има нужда или очевидна полза последният, и то с разрешението на районния съд – чл. 11, ал. 2 ЗЛС.

В случай, че обявеният за отсъстващ е жив, по негово искане определението на съда за обявяване на отсъствието се отменя. Той има право да иска връщане на имотите от въведението във владение лица и събраните от тях доходи след поканата за връщане.

• 
  Обявяване на смърт. След изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите или на прокурора. Обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смъртта. Единственото изискване е да е минал петгодишен период, през който да няма известие от лицето и за него.
  

Смъртта се обявява с решение на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв – по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. В решението се обявява денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Ако след постановяване на решението за обявяване на смъртта се установи, че в него не е отразена точната дата на действителната смърт, последната може да се установи по съдебен ред. Въз основа на решението за обявяване на смъртта се съставя акт за смърт в общината по последния постоянен адрес на лицето или по мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.

Решението за обявяване на смъртта поражда според чл. 17 ЗЛС същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Ако обявеният за починал е жив, решението за обявяване на смъртта не прекратява неговата правоспособност, дееспособност, лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве и др. В този случай решението за обявяване на смъртта не се обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице.

Ако обявеният за починал е жив, той има следните права:

• 
  да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са налице;
  
• 
  да му се върнат безвъзмездно отчуждени имоти от техните приобретатели;
  
• 
  да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права;
  
• 
  да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял е жив.
  

По съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.

Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72-73 СК. В посочените разпоредби не се съдържа определение за дееспособността, но то може да бъде изведено от чл. 2 и сл. ЗЛС, които определят правното положение на възрастта и на лицата.

Дееспособността има предвид извършването на правомерни действия. Способността на за правонарушения не е никакво правно призната способност, а е правно уредена способност да се отговаря за извършени правонарушения.

Дееспособността предполага правоспособността. Ако настъпи временно ограничение на правоспособността, автоматично се ограничава и дееспособността. Правоспособността определя границите на дееспособността. Правоспособността може да съществува отделно и независимо от дееспособността, но обратното не е възможно. Както правоспособността, така и дееспособността може да бъде ограничавана само частично и временно, дееспособността може да бъде ограничавана изцяло и дори за неограничено време.

Дееспособността възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна възраст период на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни, и пълнолетие – навършване на 18-годишна възраст, когато настъпва пълната гражданска дееспособност.

С навършване на 18-годишна възраст настъпва гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят, поради болестно състояние, но не са поставени под запрещение.

По изключение лица, ненавършили 16-годишна възраст могат да сключват брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по местожителство на лицето, след като изслуша непълнолетния, неговите родители или попечителя му. С встъпването си в брак непълнолетният придобива дееспособност с единственото ограничение, че правни действия на разпореждане с недвижими имоти може да извършва само с разрешение на районния съд по местожителството си. Сключването на брак от непълнолетния има за последица еманципирането на последния, което представлява придобиване на дееспособност преди навършване на гражданско пълнолетие, когато се изпълнят предпоставките предвидени в закона.

Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта или с поставянето на лицето под пълно запрещение.

Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълнолетни. Те са ограничено /непълно/ дееспособни. С навършване на 14-годишна възраст настъпва качествена промяна в правния статут на физическите лица, тъй като от напълно недееспособни те преминават в състояние, при което могат лично да извършват правни действия, т.е. техните волеви актове стават правно релевантни. Съдържанието на правните последици, към които са насочени техните действия, се определя от собствената им воля. ограничението се състои в това, че за някои правни действия се изискват допълнително и волеизявления на други правни субекти, за да бъдат действителни. Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд за някои от правните действия, за да се избегне увреждане на техните интереси, поради недостатъчната им зрялост и опитност в социалния живот.

Режимът на дееспособността на непълнолетните се съдържа в гл. 4 ЗЛС и чл. 73, ал. 1 и 2 СК. Той обхваща три групи сделки, които непълнолетните могат да извършват при различни условия.

Непълнолетните са напълно дееспособни, когато извършват сделките по чл. 4, ал. 2 ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други допълнителни волеизявления. В тази разпоредба са предвидени два вида сделки: 1/ обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на непълнолетния; и 2/ сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд – с такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. 3 СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълнолетие или от тяхно име. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда. Разбирането е, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект.

На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във вр. чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолетни лица се извършват освен със съгласие на един от родителите или попечител, още с разрешение на районния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния. Под „действия на разпореждане” в правната теория се разбират такива правни действия, които имат за последица загубване на субективното право или внасяне на качествени промени в него, като обременяването му с чужди права или вещни тежести, отсрочване на облигационно задължение и др. Чл. 73, ал. 2 СК се отнася само до възмездни действия на разпореждане с права на ненавършил пълнолетие. Районният съд преценява дали ненавършилият пълнолетие има нужда от извършването й – ако например се нуждае от средствата, които очаква да получи при продажбата й за лечение или образование или пък сделката е очевидно изгодна за него. Само при тези алтернативно посочени предпоставки съдията следва да издаде исканото разрешение.

За отчуждаване на плодове и вещи, които подлежат на бързо разваляне, не се изисква разрешение от районния съд.

Към третата група правни действия, които непълнолетните могат да извършват, се отнасят сделките на управление, както и тези, чрез които се извършват разпореждания в полза на непълнолетни лица. За правните действия от третата група е характерно, че се извършват от непълнолетните с попечителско съдействие на един от родителите или на попечителя. Това означава, че към волеизявлението на непълнолетния е необходимо да се прибави едностранното волеизявление на негов родител или попечител. В СК не се поставя изискване за това кога трябва да се извърши волеизявлението на родителя. То може да се направи преди, по време на сключване на сделката или след това. Форма за волеизявлението на родителя или попечителя не се изисква и когато сделката е формална. Съставянето на писмен документ облекчава доказването.

Сделки сключени от непълнолетни при несъблюдаване на изискванията на чл. 73, ал. 1 и 2 СК, са унищожаеми по чл. 27 ЗЗД.

Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни – чл. 3, ал. 1 ЗЛС. Те са напълно недееспособни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители. Всеки от родителите е законен представител на малолетните си деца. На лица, които нямат родители или родителите има са лишени от родителски права, се назначават настойници, които действат като техни законни представители. Те сами извършват правни действия на управление. Действия на разпореждане с права на малолетни могат да се извършват от законните представители само при условията на чл. 73, ал. 2 СК.

Поставяне под запрещение. Не всички пълнолетни физически лица, които формално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия. При формалния и автоматично действащ критерий за придобиване на гражданска дееспособност необходимо допълнение на нейния правен режим е възможността за ограничаването й при определени предпоставки и ред.

Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е способно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.

Под запрещение могат да бъдат поставяни непълнолетни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:

• 
  болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята. В чл. 5 изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие и душевна болест.
  
• 
  От съществено значение за поставянето под запрещение е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и насочване на волята. Чл. 5 ЗЛС допуска поставяне под запрещение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своите работи или е намалила възможностите му за това. втората материалноправна предпоставка за запрещението ще бъде налице, когато страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на другите лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели.
  

Пълнолетните лица могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи и за еманципираните непълнолетни. Непълнолетните лица могат да бъдат поставени само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.

Иск за поставяне под запрещение пред окръжния съд по постоянен адрес на засегнатото лице могат да предявят съпругът, близките роднини, всяко заинтересовано лице и прокурорът, който действа в обществен интерес или в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Това лице е ответник по предявения иск.

Много важно изискване е лицето, чието запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след разпита съдът намери за необходимо, му назначава временен попечител, който следва да се грижи за личните му и имуществени интереси до назначаването на настойник или попечител.

Съдът преценява дали се налага назначаването на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си.

Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претендирано в исковата молба. Той определя степента на ограничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събраните и преценени по съвкупност доказателства по делото.

Решението, с което се уважава искът, има за последица отнемане на гражданската дееспособност при пълното запрещение – лицето се приравнява на режима на малолетните; приравняване на ограничено запретения на режима, който важи за непълнолетните физически лица. Решението има конститутивно действие спрямо всички правни субекти.

Когато има основание за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение, още от органа по настойничеството или от настойника. Спазва се същото производство както при допускане на запрещението.