Марин нейков основи на счетоводството и финансите

Във началото на втората част „Основи на финансите” вниманието се насочва към изследване на въпросите за парите, паричен оборот и парични отношения. След това се характеризират въпросите за банковото дело. По-нататък се разглеждат въпросите за същността, функциите, обхвата, субектите и методите на финансите. В последната глава вниманието е насочено към публичните финанси.

С цел да се улеснят студентите и заинтересованите читатели при усвояването на материала и придобиването на практически навици в учебника са включени и подходящи решени примери и нерешени задачи и казуси с условни данни, които могат да се използват в часовете за упражнение и за домашна работа.

Целта на предлагания учебник е да се подпомогнат студентите в подготовката им за усвояване на основни счетоводни знания и на инструментариума от принципи, методи, правила и подходи за водене на счетоводството в предприятието.

Учебникът е написан в съответствие с приетите от съответните катедри и утвърдените от Международния колеж по туризъм Албена учебна програма за дисциплината „Основи на счетоводството и финансите”, която изучават студентите от бакалавърската образователна степен редовно и задочно обучение на специалности „Маркетинг и мениджмънт” и „Маркетинг и мениджмънт” в туризма”. Той може да се използва за подготовката не само на студентите от специалностите, изучаващи тези дисциплини, но и от учениците от икономическите и търговските гимназии, както и от всички, които проявяват интерес към проблемите на счетоводството и финансите и желаят да придобият основни знания по третираните въпроси

Авторът

Необходимостта от отчитане възниква от дълбока древност и се осъществява във всички социално-икономически формации. Отчитането е осъзната потребност на човека още от ерата на неговото зараждане. С появата и развитието на обществения живот и на материалното производство възниква и отчетността, за да задоволи определени обективно съществуващи потребности. Първите намерени записи на стопански операции между племената датират от 5000 г. пр. Хр.

Предпоставка за появата и развитието на отчетността е общественото разделение на труда и възникналата заедно с него потребност произведените материални блага да бъдат количествено пресмятани и правилно разпределяни между хората. С течение на времето, вследствие натрупването на трудов и житейски опит и постепенно усвояване на определени навици и средства за пресмятане и отчитане, хората са стигнали до потребността от съпоставяне на количеството изразходван труд с резултатите, получени от него. Благодарение на тази потребност постепенно се стига и до нуждата от постоянно наблюдаване, количествено отразяване (измерване, преброяване, претегляне), регистриране (фиксиране) и качествено характеризиране на протичащите стопански факти, явления и процеси, подлежащи на отчитане в обществото.

В първобитното общество отчитането се изразява в запомнянето в паметта на хората на наблюденията за заобикалящия ги свят. С развитието на общественото разделение на труда и с разширяването на стопанската дейност на общините, обектът на отчитане се разширява и конкретизира. Започват да се отчитат средствата за производство и предметите за потребление на общината. С това се целяло да се осигури контрол върху наличните ресурси и върху създаването и разпределението на добитите блага. На един по-късен етап от развитието на първобитното общество, когато възниква потребността от размяна на произведените продукти на труда между хората, се появява и нуждата от усвояване на определен начин за тяхното пресмятане (броене) и отчитане. Отчитането се извършвало с примитивни технически средства: робоши (нарези върху пръчки), знаци върху кората на дървета, възли по връв и други. Отчетната работа е започнало да се води от специално натоварено лице и в интерес на цялата община.

С развитието и обобществяването на производството станало все по-необходимо то да се контролира и регулира, да се управлява съзнателно, за да се опазват и използват по-ефективно ресурсите. Това на свой ред прави все по-необходима информацията за имуществото и за резултатите от неговото използване и дава тласък за развитието на отчетната дейност. Постепенно тя започва да се извършва по определени правила, които последователно се развиват и усъвършенстват и прерастват в организирана система за отчитане.

Наченките на организирана система за отчитане на стопанската дейност се откриват в робовладелския строй. Основните предпоставки за това са значителното разрастване на материалното производство, благодарение на използването на робския труд, и възникването и развитието на писмеността и математиката.

Най-ранните доказателства за систематизирана отчетност са намерени в папирусите на древния Египет (ІV – ІІІ век пр. Хр.). Те представляват инвентарни периодични описи на движимо и недвижимо имущество на владетелите, на робите и на въоръжението.

Доказателства за съществуване на организирана система за отчитане са намерени и във Вавилон, Персия, Юдея и други страни от Изтока във вид на записи по глинени плочки. Записите във всички дошли до нас свидетелства от древността за отчетността са само в натурални единици.

Високо развитие достига отчетността в древния Рим и в Гърция. Главна предпоставка за нейното развитие тук е било силното развитие на земеделието и скотовъдството, на строителството, занятията и търговията, на лихварството и банкерството. В Древна Гърция разходите за строителство на държавните учреждения се записвали пряко на стените на зданията. Обекти на отчитане, наред с имуществото, са били вземанията и задълженията, стоките, кредитите и касовите операции на отделните робовладелци, на манастирите и храмовете, както и държавните доходи и разходи. Записванията се извършват върху покрити с восък или гипс дъсчици, които се систематизират според характера на отчетните обекти в еднородни групи. Това са първообразите на счетоводните сметки. Впоследствие данните за стопанските факти се регистрират на пергаменти и хартиени листове, които се свързвали в своеобразни отчетни книги. Независимо, че записите в тях не са извършени по определена система и в обобщаващ паричен измерител, те са неоспоримо доказателство за възникването и развитието на счетоводството.

Наред с отчитането на стопанските факти в древността се водел отчет и на населението. В древния Рим още в І век след Хр., а така също и в Гърция, Египет, Персия, при присъединяване на нова провинция към империята, се извършвало и преброяване на населението. Това е било необходимо предимно за данъчното облагане на завладяното население. Впоследствие обектите на наблюдението непрекъснато се разширявали – вземало се под внимание съсловието и занятието на хората, броят на поземлените им участъци, на животните, на видовете отглеждани култури и др. По такъв начин функциите на държавата предизвикали още в древността възникването на още един вид отчетност – статистическата.

Окончателното оформяне на отчетността като организирана система се извършва през периода на Възраждането. За това допринасят три основни предпоставки:

• 
  икономическото развитие и израстване на редица европейски държави;
  
• 
  възникването и натрупването на капитали;
  
• 
  развитието на научната мисъл.
  

През Възраждането се правят и първите опити за научно осмисляне на отчетността. Създаването на двойното счетоводство е заслуга на търговците от времето на италианския ренесанс. Италианският математик, монах от ордена на францисканците Лука Пачиоли (1445-1515 г.) през 1494 г. за пръв път разкрива и логически обосновава същността на принципа на двойното счетоводно записване в публикуваната във Венеция книга „Съвкупност от всички аритметики, геометрии, учения за пропорциите и отношенията”. В единадесетият раздел на книгата „Трактат за сметките и записванията” той описва и творчески осмисля съществуващата в онова време отчетна практика на търговците във Венеция. Трактатът на Пачиоли става в кратко време наръчно помагало по счетоводство в много страни.

Двата труда на Котругли и Пачиоли имат основополагащо значение за воденето на двойното счетоводство, за неговото формиране и развитие като самостоятелна практическа дейност. Те оказват съществено влияние за развитие на различни школи за италианското счетоводство и за развитието на научната теорията на отчетността през следващите векове. По своята същност двойното записване на стопанските операции по счетоводните сметки е запазено и до днес.

В България двойното счетоводство е било познато и се практикувало от края на 18 век. Свидетелство за това са дошлите до нас счетоводни книги на българските търговци. За първи литературен източник в България, посветен на въпросите на отчетността, се приема книгата на братя Стоян и Христо Караминкови „Диплография или как се държат търговските книги”. Тя е отпечатана в Цариград през 1850 г. на български език.

Развитието и все по-широкото обобществяване на производството при капитализма засилват значението на счетоводството за контролиране и регулиране на възпроизводствения процес и по-конкретно на процеса на поддържането на капитала и нарастването на богатството на предприемачите. Това дава нов тласък за неговото развитие и усъвършенстване. Освен в търговията счетоводството започва да се прилага и в банките, в промишлеността, в селското стопанство и в другите сфери на икономиката. Усъвършенстват се организацията, методиката и техниката на отчитането. Възниква и се развива системата за отчитане на разходите за производството и на нейна основа се създават различни методи за калкулиране на себестойността на продукцията и услугите.

За количественото характеризиране на стопанските факти, явления и процеси счетоводството използва три вида измерители – натурални, трудови и стойностни (парични).

Чрез стойностният измерител се получават обобщаващи показатели за цялостната дейност на предприятието и за различните нейни аспекти и структурни звена. Така например с него се установява себестойността на произведената продукция или услуга, разходът на суровини и материали, разходът на заплатите и други елементи не само за цялото предприятие, но и по видове продукция и други разрези на предприятието, взаимоотношенията с контрагентите, с банките, с бюджета, определя се финансовия резултат от осъществяваната дейност и др.

Задължителното използване на стойностния измерител не изключва прилагането и на другите два измерители. Там където е възможно те се използват паралелно и създаваната в такива случаи информация е много по-богата по съдържание. Особено необходимо е паралелното използване на трите измерителя за нуждите на аналитичното отчитане на обектите.

Следователно трите вида измерители, прилагани в счетоводството, са тясно свързани помежду си и в своята съвкупност дават възможност да се получи потребната отчетно-икономическа информация за задоволяване на информационните потребности не само на счетоводството, но и на управлението на предприятието.

Терминът „счетоводството” у нас се използва равнозначно с термините „счетоводно отчитане” и „счетоводна отчетност”. Трите термина изразяват почти едно и също нещо. Както посочва проф. Петко Бахчеванов „наличието на известна разлика е много „тънко”, почти незабележимо, затова в обикновения език то не се изразява, поради което най-често се използва само терминът „счетоводство”, обобщаващ в себе си основните характеристики на термините „счетоводна отчетност” и „счетоводно отчитане” .

Трите термина „счетоводство”, „счетоводна отчетност” и „счетоводно отчитане” имат като свое съдържание целесъобразна човешка дейност свързана с отразяването, отчитането на обективно съществуващата действителност на отделното предприятие.

Терминът „счетоводно отчитане” изразява конкретните действия на специално обособен персонал, осъществяващ счетоводно-отчетническия процес в предприятието, свързан с отразяването на действителността, на извършваната дейност.

Терминът „счетоводна отчетност” изразява организационната страна на системата от целево организирани действия, свързани с количественото отразяване (отчитане) и качествено характеризиране на фактите, явленията и процесите от целокупната стопанска дейност на предприятието с цел нейното изучаване, контролиране, анализиране и регулиране, когато това се налага.

Терминът „счетоводство” в теорията и практиката най-често се разбира като:

а) самостоятелно обособена организационно-управленска структурна единица в административно-управленския апарат на дадено предприятие. В различните предприятия то е представено в съответно организационно-структурно звено – отдел, служба, дирекция, направление;

б) целево организирана и целесъобразна дейност на специалисти (счетоводен екип) от административно-управленския персонал на дадено предприятие, които извършват наблюдения, измерване, възприемане, документално отразяване и обработване на данните за всяко състояние и изменения на осъществяваната в него дейност, с което й се предава доказателствена и юридическа сила;

в) самостоятелна научна дисциплина, включена в учебните планове на учебните заведения, осигуряваща необходимите теоретични знания и практически навици за методологията и организацията на счетоводството в предприятието и за неговото място, роля и значение в управлението.

Счетоводството е призвано да осигури всички равнища на управлението на предприятието с потребната му отчетна информация за състоянието и изменението на управляваните обекти. То е вътрешно присъща, иманентна черта на управлението на предприятието. Счетоводството е средство, инструмент на управлението. То е неотменим и важен компонент на информационната система на всяко предприятие. Неговата важна роля, място и значение в управлението се обуславя от следните обстоятелства:

а) задоволява информационните потребности на управлението чрез събираната, обработвана и съхранявана счетоводна информация за активите и пасивите и за осъществяваните производствено-стопански процеси и операции в предприятието;

б) отчетността е една от най-важните функции на управлението, особено сега при пазарните условия;

в) счетоводството е напълно обособено функционално структурно звено на всяка управляваща система;

г) счетоводството на предприятието представлява стройна информационна система, изградена на основата на типични и присъщи само на нея способи и методи за “производство” на определен вид икономическа информация. Счетоводната информация е основен вид информация във всяко отчетно обособено структурно звено на икономиката. Тя отразява непрекъснато, хронологически и систематически стопанските факти, явления и процеси, които се подават на стойностно измерване и дава обобщена характеристика за съществуващата информационна система на предприятието. Счетоводната информация осигурява потребната за нуждите на управлението отчетна информация за контрол, анализ и активно въздействие върху стопанската дейност.

Обемът на счетоводната информация, изразен в натурални единици, е преобладаващ в общия обем на икономическата информация. Той постоянно нараства и затова счетоводството се развива и усъвършенства непрекъснато в съответствие с нуждите на управлението от счетоводна информация и предопределя възможностите, потребностите и ефективността от информатизацията на управлението. За събирането и обработката на тази информация се изразходва значителна част от работното време не само на счетоводителите (около 81-92%), но и на останалите категории управленски персонал. За да се отговори на изискванията на съвременното управление на предприятието в редица структурни звена на икономиката е решен радикално въпросът за компютъризацията на счетоводството.

Счетоводната информация в условията на компютъризацията адекватно отразява състоянието, измененията и резултатите от производствено-стопанската дейност. Тя съдейства за предотвратяване на загуби, за намаляване себестойността на произвежданите продукти, за подобряване на тяхното финансово състояние, за отразяване на отклоненията при управлението на дейността, за съпоставяне на разходите с постъпилите приходи, за определяне на постигнатите резултати, за повишаване ефективността от дейността, за целенасоченото разработване на управленски решения. Счетоводната информация предоставя богат материал за нуждите на съставянето на бизнес плана, на прогнозите за развитие на дейността, за съставянето на калкулациите и определяне цените на произвежданата продукция и на други процеси, за извършването на контрол и анализ на дейността, за вземане и реализирането на управленските решения. Тя се използува многократно на различните равнища на управлението в различни промеждутъци от време и е носител на обратната връзка в управленския процес.

На основание на разгледаната същност и характерни особености на счетоводството може да се изведе, че то представлява една информационна и контролна система за непрекъснато, пълно и точно наблюдение, обхващане, документиране, обработване, съхранение и предаване на отчетна икономическа информация в паричен израз за задоволяване на информационните потребности на управлението на предприятието и на обкръжаващата среда, с която то е свързано.

За управлението на предприятието на ръководството освен счетоводна информация е необходима и оперативна (оперативно-техническа) и статистическа информация

Оперативната информация се получава в резултат на текущото наблюдение на отделните стопански факти, явления и процеси, имащи предимно производствено-технически или икономически характер, с цел тяхното ежедневно оперативно следене, контролиране и ръководене. Данните, получени от нея се изразяват в трите вида измерители, без да има предпочитания към някои от тях. Те не са обобщени и като правило характеризират отделни факти, явления и процеси. Нейните показатели могат да бъдат получени освен от първичната документация и от устни, телеграфни, телефонни, факсови, по интернет и други съобщения, непосредствено след тяхното възникване (получаване). Така например чрез оперативната информация се получават по всяко време сведения за доставките на материали, за разхода на материали, за броя на работниците и служителите, явили се на работа за всеки работен ден (смяна), за произведената готова продукция за час, смяна, работен ден, за получените приходи от продажби, за изпълнение на договорите с доставчици, с клиенти и др. Понякога данните, получени по пътя на оперативната информация не се регистрират и съхраняват върху носители. Често пъти те не са и абсолютно точни. В този смисъл оперативната информация е приблизителна и се получава обикновено за кратки интервали от време (час, смяна, ден). Характерно за оперативната информация е и това, че в предприятието няма обособени специални функционални или йерархически структурни звена за нейното получаване. Тя се събира и създава от персонала, зает в самите организационно-структурни звена на предприятието – производствени звена, складове, отделни отдели и служби и пр. За разлика от другите видове отчетна информация оперативната отразява измененията на фактите, явленията и процесите преди те да бъдат извършени, в процеса на тяхното протичане или преди да бъдат завършени. Въпреки нейните недостатъци тя е важен инструмент, необходимо средство за оперативното управление на производствено-стопанската дейност, като осигурява информация за най-важните нейни страни, непосредствено в хода на нейното осъществяване. Оперативността на информацията се определя не от “кратките” или “дългите” интервали от време, за които тя се създава, а от нейната роля в управлението на предприятието.

Следователно оперативната информация представлява система от показатели, отразяващи производствено-стопанската дейността на предприятието (обикновено за кратки интервали от време) с цел нейното оперативно следене, контролиране и ръководене.

Статистическата информация характеризира количествената страна на масовите социално-икономически и обществени явления и процеси, в неразривна връзка с тяхната качествена страна, на различни равнища – отраслово, национално. Тя използува събраните от съответните органи данни чрез статистическите форми за наблюдение, но се опира и на собствени проучвания, следене и изучаване на съответните явления и процеси, както и на сведенията на оперативната и счетоводната информация.

Обикновено счетоводството предоставя информация за финансовото състояние и промените в показателите за дейността на предприятието в рамките на една финансова година (отчетен период). За да се осигури съпоставимост във финансовите отчети се предоставя и информация за предходната финансова година. У нас, както и в редица страни, финансовата година съвпада с календарната, но в някои страни и при определени обстоятелства може да има различия между двете години.

Счетоводството се осъществява в съответствие с редица правно-нормативни документи, които регламентират както самия отчетен процес, така и дейността на предприятието. Цялостното нормативно регламентиране на отчетния процес осигурява единна организация, последователност, методика и методология на този процес във всички предприятия, независимо от формата на собственост, но определя и отговорността на длъжностните лица за техните действия по осъществяването на стопанската дейност и документирането на стопанските процеси.

Нормативните актове, които имат значение за счетоводството, могат да се разделят на три групи:специфични и общи нормативни актове и подзаконови актове.

Специфичните нормативни актове са Закона за счетоводството, Примерния национален сметкоплан, Международните счетоводни стандарти⁷ и Международните стандарти за финансови отчети, Националните стандарти за финансови отчети, сметкоплана на бюджетните предприятия и наредби на Министерството на финансите, свързани със счетоводното отчитане. Те регламентират основните изисквания за воденето на счетоводството и определят потребните условия за организацията на счетоводно-отчетния процес и за контролиране на производствено-стопанската дейност.

Специфичните нормативни актове съдържат специални и общи изисквания. Специалните изисквания са по-тясно професионални и се отнасят до счетоводни документи, форма на счетоводството, съхраняване и ползване на счетоводната информация, провеждането на инвентаризации, съставянето на годишните финансови отчети и други. Общите изисквания се отнасят до цялостната финансова дейност на предприятието. Те също имат значение за организацията и осъществяването на счетоводно-отчетния процес в предприятията. Характерна тяхна черта е, че в тях преобладават общо методологическите изисквания в сравнение с точните и конкретни решения за водене на счетоводството.

Общите нормативни актове се отнасят предимно до възможностите за създаване и функциониране на предприятието. Такива са: Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за банките, Кодекса за застраховането, Закона за националната агенция за приходите, Закона за приватизационните фондове, Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, Закона за държавния бюджет и за неговото изпълнение, Закона за задълженията и договорите, Кодекса за социално осигуряване, данъчните закони и др. Счетоводната информация, отнасяща се до предмета на тези закони, трябва да се създава в пълно съответствие с регламентираните от тях норми.

Към подзаконовите актове се отнасят всички постановления, разпоредби и решения на МС и на другите държавни органи, които третират въпросите на икономиката и отделните аспекти на счетоводното отчитане.

При разработването на приложимото счетоводно законодателство и при формулирането на счетоводната политика на предприятието се изхожда от определени общоприети счетоводни правила, които се наричат счетоводни принципи. Те са изведени въз основа на дългогодишната световна счетоводна практика. В действащия Закон за счетоводството счетоводните принципи са обособени във връзка с текущото осъществяване на счетоводството и изготвянето на финансовите отчети и те са обект на разглеждане в темата за организация на счетоводството..